ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
H. SAUGMANDSGAARD ØE
представено на 2 април 2020 година(1)
Дело C‑186/19
Supreme Site Services GmbH,
Supreme Fuels GmbH & Co KG,
Supreme Fuels Trading Fze
срещу
Supreme Headquarters Allied Powers Europe
(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Приложно поле — Член 1, параграф 1 — Понятието „граждански и търговски дела“ — Временни и обезпечителни мерки — Производство за вдигане на обезпечителен запор — Молба, подадена от международна организация — Действия или бездействия при упражняването на публична власт — Понятие — Исково производство за признаването на договорно вземане — Доставка на горива в рамките на мироопазваща мисия — Имунитет на международната организация срещу принудително изпълнение“
I. Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 и член 24, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2).
2. Запитването е отправено в рамките на производство, свързано с обезпечителни мерки, образувано по молба на Supreme Headquarters Allied Powers Europe (наричан по-нататък „SHAPE“), международна организация, за вдигане на наложен по искане на Supreme Site Services GmbH, Supreme Fuels GmbH & Co KG и Supreme Fuels Trading Fze, три дружества, установени съответно в Швейцария, в Германия и в Обединените арабски емирства (наричани по-нататък заедно „Supreme“), обезпечителен запор върху обезпечителен депозит в банка в Белгия, както и за постановяване на забрана за Supreme да налага нов запор на същите фактически основания. Запорът е допуснат по молба на Supreme, подадена пред същия съд по обезпечителното производство, до приключването на делото по договорен спор между Supreme и SHAPE относно заплащането на горива, доставени за целите на проведена от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) в Афганистан мироопазваща операция.
3. В този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда редица преюдициални въпроси. По-конкретно с въпросите си тази юрисдикция иска да се установи дали с оглед на факта, че обезпечителният запор е наложен върху обезпечителен депозит, внесен по сметка, открита в Белгия, белгийските юрисдикции притежават изключителна компетентност съгласно член 24, точка 5(3) от Регламент № 1215/2012, за да постановят вдигане на този запор.
4. Отговорът на този въпрос предполага да се отговори на предварителния въпрос дали молба във връзка с обезпечителни мерки като разглежданата в главното производство се счита за „гражданск[о] или търговск[о] дел[о]“ и в това отношение попада в материалния обхват на Регламент № 1215/2012, така както е определен в член 1, параграф 1 от него. Изпитваните в това отношение съмнения от запитващата юрисдикция произтичат от обстоятелството, че в подкрепа на молбата си във връзка с обезпечителни мерки SHAPE се е позовал на имунитет срещу принудително изпълнение съгласно международното право.
5. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се фокусира върху отправения от запитващата юрисдикция въпрос относно тълкуването на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.
6. След като изложа съображенията си, ще предложа на Съда да постанови, че отговорът на въпроса дали молба във връзка с обезпечителни мерки като тази по главното производство, с която е предявено искане за вдигане на обезпечителен запор, се счита за „гражданск[о] или търговск[о] дел[о]“ по смисъла на член 1, параграф 1 от този регламент, зависи от естеството на правото, чиято защита този обезпечителен запор има за цел да гарантира, както и от това дали това право произтича от упражняване на публичноправни правомощия или от правоотношение, отличаващо се с проявление на публична власт — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери — с оглед на предвиденото в тази разпоредба изключение, отнасящо се до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“.
7. По-специално ще изясня защо според мен обстоятелството, че международна организация се позовава на имунитет, с който твърди, че се ползва по силата на международното право, не е определящо за целите на тази преценка и не може да бъде пречка за националния съд да приеме, че е международно компетентен съгласно Регламент № 1215/2012.
II. Правна уредба
1. Регламент № 1215/2012
8. Съображение 10 от Регламент № 1215/2012 гласи:
„(10) В приложното поле на настоящия регламент следва да се включват всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела, […]“.
9. Член 1, параграф 1 от този регламент предвижда:
„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на [публична] власт (acta iure imperii)“.
2. Нидерландското право
10. Член 700 от Nederlandse Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering (нидерландският Граждански процесуален кодекс, наричан по-нататък „Граждански процесуален кодекс“) гласи:
„1) Налагането на обезпечителен запор се допуска от съдията по обезпечителното производство, в съдебния район на който се намират една или няколко от съответните вещи, или ако не се иска запор върху вещи, от съдията по обезпечителното производство по местоживеенето на длъжника или на всяко лице, засегнато от запора.
[…]“.
11. Съгласно член 705, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс:
„Съдията по обезпечителното производство, допуснал налагане на обезпечителен запор, може по реда на опростено производство да отмени запора по искане на всяко заинтересовано лице, освен ако компетентен по общия ред е друг съд“.
III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
12. SHAPE е международна организация, създадена съгласно Протокола за статута на международните генерални военни щабове, създадени по силата на Северноатлантическия договор, подписан в Париж на 28 август 1952 г. (наричан по-нататък „Парижкият протокол“)(4). В Брунсум (Нидерландия) се намира регионален военен щаб, който е на подчинение на SHAPE, а именно Allied Joint Force Command Brunssum (командване на съвместните сили в Брунсум, наричано по-нататък „JFCB“).
13. Въз основа на два договора за възлагане на поръчки (Basic Ordering Agreements, наричани по-нататък „BOA“) Supreme доставя горива на SHAPE за нуждите на мисията на Международните сили за поддържане на сигурността (наричани по-нататък „ISAF“) на НАТО в Афганистан.
14. През ноември 2013 г. JFCB и Supreme сключват споразумение за откриване на обезпечителен депозит в банка в Белгия за покриване на исканията за обезщетения или други корекции, евентуално дължими на Supreme от оторизираните клиенти на НАТО.
15. В края на 2015 г. Supreme предявява иск срещу SHAPE и JFCB пред Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург, Нидерландия), като иска да му бъдат платени различни суми от средствата по обезпечителния депозит (наричано по-нататък „исковото производство“). В подкрепа на иска си Supreme твърди, че е доставяло горива на SHAPE въз основа на BOA за нуждите на мисията на ISAF в Афганистан и че SHAPE и JFCB не са изпълнили задълженията си за плащане.
16. SHAPE и JFCB повдигат възражение за липса на компетентност, като се позовават на съдебния имунитет, с който се ползват като международни организации съгласно международното право. С решение от 8 февруари 2017 г. Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) приема, че е компетентен да разгледа иска на Supreme. На 4 май 2017 г. SHAPE обжалва това решение.
17. Пред Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) са образувани едно след друго и успоредно с исковото две съдебни производства — по искане на Supreme и впоследствие по искане на SHAPE.
18. На първо място, по искане на Supreme, с решение от 14 април 2016 г. на основание член 700 от Гражданския процесуален кодекс съдията по обезпечителното производство към Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) допуска налагането от Supreme на обезпечителен запор върху средствата по обезпечителния депозит. Запорът е наложен на 18 април 2016 г.
19. На второ място, на 17 март 2017 г. SHAPE сезира същия съд с молба за вдигане на обезпечителния запор, наложен върху обезпечителния депозит, и за постановяване на забрана Supreme да налага нов запор на същите фактически основания. В подкрепа на исканията си SHAPE се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение съгласно член XI, параграф 2 от Парижкия протокол, който гласи по същество, че не могат да се предприемат изпълнителни мерки спрямо генерален военен щаб, създаден по силата на Северноатлантическия договор.
20. С решение от 12 юни 2017 г. Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) уважава исканията на SHAPE.
21. Решението е потвърдено на 27 юни 2017 г. от Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош, Нидерландия).
22. На 21 август 2017 г. Supreme обжалва това решение пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), който поставя служебно въпроса дали нидерландските съдилища имат международна компетентност на основание на Регламент № 1215/2012, за да разгледат молбата във връзка с обезпечителни мерки на SHAPE.
23. При тези условия Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1 (a) Трябва ли Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че следва да се разглежда изцяло или отчасти като гражданско или търговско по смисъла на член 1, параграф 1 [от този] регламент дело като настоящото, по което международна организация иска:
i) да се вдигне наложеният в друга държава членка по искане на насрещната страна обезпечителен запор и
ii) да се забрани на насрещната страна да налага нов обезпечителен запор на същите фактически основания,
като в подкрепа на тези искания се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение […]?
(б) Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на въпрос 1(a) обстоятелството, че съдът на държава членка е допуснал запора за обезпечаване на вземане, което насрещната страна твърди, че има към международната организация, и което е предмет на висящо исково производство в тази държава членка по договорен спор относно заплащането на горива, доставени на свързана с международната организация друга международна организация за целите на проведена от последната мироопазваща мисия?
2 (a). При утвърдителен отговор на въпрос 1(a) трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай че съдът на държава членка е допуснал налагането на обезпечителен запор и след това този запор е наложен в друга държава членка, съдилищата на държавата членка, в която е наложен запорът, притежават изключителна компетентност да се произнесат по молба за вдигане на този запор?
(б) Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на въпрос 2(a) обстоятелството, че в подкрепа на своята молба за вдигане на обезпечителния запор международната организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение?
3. Ако за отговора на въпроса дали е налице гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, съответно дали е налице молба, попадаща в приложното поле на член 24, точка 5 от този регламент, е от значение обстоятелството, че в подкрепа на исканията си международната организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение, в каква степен сезираният съд е длъжен да прецени дали твърдението за наличие на имунитет е основателно и прилага ли се в този случай правилото, че съдът трябва да прецени всички данни, с които разполага, включително при необходимост и доводите на насрещната страна, или се прилага друго правило?“
24. Писмени становища пред Съда представят Supreme, SHAPE, нидерландското, белгийското, гръцкото, италианското и австрийското правителство, както и Европейската комисия.
25. Supreme, SHAPE, нидерландското, белгийското, гръцкото и австрийското правителство, както и Комисията се явяват в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, проведено на 12 декември 2019 г.
IV. Анализ
1. Предварителни съображения
26. С първия си преюдициален въпрос, който се подразделя на две части, запитващата юрисдикция иска да се установи дали молба във връзка с обезпечителни мерки като подадената от SHAPE се счита за „гражданск[о] или търговск[о] дел[о]“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и на това основание — попада в материалния обхват на този регламент.
27. По-конкретно тази юрисдикция по същество се пита дали отговорът на въпроса дали такава молба попада в материалния обхват на Регламент № 1215/2012 зависи от обстоятелството, че самото исково производство попада в материалния обхват на този регламент (първи въпрос, буква б). Освен това запитващата юрисдикция иска да се изясни въпросът дали когато международна организация се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение по силата на международното право, този имунитет автоматично не допуска молбата ѝ да попадне в материалния обхват на този регламент или най-малкото от това трябва да следва, че тя попада в обхвата на изключението, отнасящо се за „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“ по смисъла на член 1, параграф 1 от посочения регламент (първи въпрос, буква a).
28. Преди да пристъпя към анализа поотделно на тези въпроси, ще изложа някои кратки бележки по допустимостта на настоящото преюдициално запитване.
2. По допустимостта на преюдициалното запитване
29. В писменото си становище SHAPE изтъква, че настоящото преюдициално запитване и по-конкретно първият и вторият поставени от запитващата юрисдикция въпроси са недопустими, тъй като се отнасят до неговата молба за вдигане на обезпечителния запор, наложен от Supreme върху обезпечителния депозит. Тези въпроси били отчасти хипотетични, тъй като белгийският съд вече бил допуснал изпълнението на решенията от 12 юни 2017 г. на Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) и от 27 юни 2017 г. на Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) съгласно споразумение, сключено между Белгия и Нидерландия(5), и обезпечителният запор, наложен по искане на Supreme върху обезпечителния депозит, вече бил вдигнат.
30. В това отношение следва да се уточни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване или преценка на валидността на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, или когато въпросът е хипотетичен(6).
31. Според мен настоящият случай не е такъв. В тази връзка достатъчно е да отбележа, че в рамките на производството във връзка с обезпечителни мерки, с което е сезирана, запитващата юрисдикция трябва да се произнесе по касационна жалба срещу горепосочените две решения, в изпълнение на които обезпечителният запор, наложен от Supreme върху обезпечителния депозит, вече е бил вдигнат. В този контекст въпросът дали нидерландските съдилища имат международна компетентност на основание на Регламент № 1215/2012, за да постановят вдигането на този запор, не ми се струва нито хипотетичен, нито е очевидно, че няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство.
32. След това уточнение се поставя и въпросът дали преюдициалното запитване трябва да се счита за недопустимо предвид отпадането на предмета на спора в главното производство след постановяване на решението от 10 декември 2019 г. на Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) съгласно информацията, предоставена от страните в съдебното заседание.
33. Уточнявам, че в това решение този съд потвърждава компетентността на Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) в рамките на исковото производство, като същевременно приема, че при условие че съдебният имунитет, на който се позовават SHAPE и JFCB, се отнася до упражняването на техните официални функции, този имунитет трябва да се счита за абсолютен. Извън обстоятелството, че обезпечителният запор, наложен върху обезпечителния депозит, вече е бил вдигнат, се поставя въпросът дали все още е възможно нидерландските съдилища да допуснат в бъдеще налагане на нови запори върху обезпечителния депозит.
34. В това отношение е вярно, че по някои дела Съдът сам констатира отпадането на предмета на спора пред националния съд и на това основание приема за недопустими отправените към него преюдициални въпроси(7).
35. Следва обаче да се посочи, че в настоящия случай от сведенията, предоставени от страните в съдебното заседание, става ясно, че решението на Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) от 10 декември 2019 г. е предмет на висящо производство по обжалване пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия). Тъй като с молбата си във връзка с обезпечителни мерки SHAPE изрично претендира нидерландските съдилища да забранят на Supreme да налага нови обезпечителни запори върху обезпечителния депозит, съмнявам се дали може да се приеме, че предметът на спора в главното производство е отпаднал, докато този съд не се произнесъл с влязло в сила решение по въпроса дали SHAPE има основание да се позове на своя съдебен имунитет в рамките на исковото производство и дали този имунитет сам по себе си не допуска налагането на нови запори върху обезпечителния депозит.
36. При това положение според мен отправеното преюдициално запитване трябва да бъде обявено за допустимо.
3. По значението на исковото производство (първи въпрос, буква б)
37. С първия си въпрос, буква б) запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали, за да определи дали молба във връзка с обезпечителни мерки като подадената от SHAPE се отнася до „гражданск[о] и търговск[о] дел[о]“ и на това основание попада в материалния обхват на Регламент № 1215/2012, тя трябва да вземе предвид дали самото исково производство попада в материалния обхват на този регламент.
38. Припомням, че от предоставените от запитващата юрисдикция сведения е видно, че обезпечителният запор, чието вдигане SHAPE претендира с молбата си във връзка с обезпечителни мерки, е наложен на основание на вземане, което Supreme твърди, че има към SHAPE, и което е предмет на договорния спор в исковото производство.
39. В това отношение Съдът е уточнил, че под „обезпечителни или временни мерки“ следва да се разбират мерки, предназначени да поддържат фактическо или правно положение, за да се запазят правата, чието признаване иначе е поискано от произнасящия се по съществото на спора съд(8).
40. Според мен няма никакво съмнение, че това определение обхваща обезпечителен запор като наложеният от Supreme при обстоятелствата в главното производство, както и всеки обезпечителен запор, чието допускане Supreme в бъдеще би могло да поиска пред нидерландските съдилища на същите фактически основания.
41. Предвид дадените разяснения, считам, че тъй като с нея се цели вдигане на наложения по искане на Supreme обезпечителен запор и постановяване на забрана за тази страна да налага други запори на същите фактически основания, молба във връзка с обезпечителни мерки като подадената от SHAPE трябва да се разглежда като отнасяща се за „временни, включително обезпечителни, мерки“(9).
42. Що се отнася до метода за определяне дали молба като разглежданата в главното производство, отнасяща се за „временни, включително обезпечителни, мерки“, попада в материалния обхват на Регламент № 1215/2012, следва да се отбележи, че в съдебното заседание са предложени три различни гледни точки.
43. Първо, Supreme, към чието становище по този въпрос се присъединява гръцкото правителство, поддържа по същество, че прилагането на Регламент № 1215/2012 към молба във връзка с обезпечителни мерки, каквато е молбата на SHAPE, зависи от отговора на въпроса дали самото исково производство попада в приложното поле на този регламент и следователно — от характеристиките на това производство(10).
44. Второ, SHAPE твърди, че гражданското или търговското естество на молба като неговата, която се отнася за временни и обезпечителни мерки, не може да се определя от гражданското или търговското естество на исковото производство, а следва да се преценява отделно от това производство.
45. Трето, нидерландското и белгийското правителство, както и Комисията считат, че макар характеристиките и квалифицирането на исковото производство да не са определящи, трябва обаче да се прецени дали правата, чиято защита обезпечителният запор има за цел да гарантира в рамките на това производство, могат да се отнесат към тези, предмет на „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от посочения регламент.
46. Съгласен съм с третата гледна точка.
47. Всъщност припомням, че при тълкуването на текстове, предхождащи Регламент № 1215/2012, и по-конкретно на Брюкселската конвенция(11), Съдът е приел, че временните и обезпечителните мерки са годни да защитят права от най-различно естество, поради което тяхната принадлежност към приложното поле на тази конвенция трябва да се определя не от тяхното собствено естество, а от естеството на правата, чиято защита те осигуряват и които са предмет на исковото производство(12).
48. Без да се отклонява от това правило(13), Съдът е имал повод да уточни, противно на посоченото от Supreme и на становището на гръцкото правителство, че целта на правилото не е да се обвързва изходът на молба за временни и обезпечителни мерки с този на исковото производство(14).
49. Така в решение De Cavel II(15) Съдът припомня, че в решение De Cavel I(16) е приел, че искане за запечатване на вещи, подадено в рамките на производство за развод, изключено от обхвата на Брюкселската конвенция, само по себе си не попада в приложното поле на тази конвенция не поради своя акцесорен характер, а защото се оказва, че в случая то попада по своя предмет в обхвата на режима на имуществени отношения между съпрузите. Освен това Съдът приема, че друга временна мярка, макар да е свързана със същото исково производство, може да има различна съдба, доколкото целта ѝ е да се осигури издръжката на нуждаещ се съпруг и при това положение се числи към задълженията за издръжка, които от своя страна са включени в приложното поле на тази конвенция(17).
50. Впоследствие Съдът приема също, че доколкото предметът на молба за временни мерки се отнася до въпрос, попадащ в материалния обхват на Брюкселската конвенция, последната се прилага дори когато исково производство вече е или може да бъде образувано и дори когато това производство трябва да се води пред арбитраж, поради което следва да бъде изключено от приложното поле на тази конвенция(18).
51. В съответствие с общата тенденция, която се очертава с оглед на тази съдебна практика(19), считам, че естеството на правата, чието признаване се иска в рамките на исковото производство, и гарантирането на чиято защита се цели с исканите временни или обезпечителни мерки, е определящо. По-конкретно, не може да се приеме, че всяка молба за „временни, включително обезпечителни, мерки“ трябва, в зависимост от това дали исковото производство попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012, да бъде автоматично включена в или изключена от приложното поле на този регламент само поради нейния акцесорен характер(20). Също трябва да се провери и дали целта на тези мерки, т.е. правата, чиято защита се цели с тях, се отнасят към „граждански и търговски дела“, които попадат в това приложно поле.
52. Бих искал да добавя, че такъв подход ми се струва в съответствие със съдебната практика, съгласно която член 24 от Брюкселската конвенция (понастоящем член 35 от Регламент № 1215/2012), който допуска съд на договаряща държава да се произнесе по молба за временни, включително обезпечителни мерки, дори ако не е компетентен да се произнесе по съществото на спора, може да бъде изтъкван в подкрепа на искане за постановяване на такива мерки само в областите, попадащи в материалния обхват на тази конвенция, определен в член 1 от нея(21).
53. При разглежданите в главното производство обстоятелства, тъй като съгласно сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция, обезпечителният запор е бил допуснат въз основа на вземане, което в рамките на договорен спор, предмет на исково производство, Supreme твърди, че има към SHAPE, считам, че именно с оглед на естеството на вземането, чиято защита този обезпечителен запор има за цел да гарантира в рамките на това производство, следва да се определи дали молба във връзка с обезпечителни мерки като тази на SHAPE, с която е предявено искане за вдигане на запора, попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012.
4. По значението на международното право относно имунитетите (първи въпрос, буква а)
54. С първия си въпрос, буква a) запитващата юрисдикция по същество Съдът да определи дали обстоятелството, че в подкрепа на исканията си в молба за вдигане на запор като разглежданата в главното производство международна организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение, автоматично не допуска прилагането на Регламент № 1215/2012 или най-малкото от това трябва да следва, че молбата попада в обхвата на изключението, отнасящо се до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“ по смисъла на член 1, параграф 1 от посочения регламент.
55. По-конкретно, струва ми се, че проблемът, пред който е изправена запитващата юрисдикция, се дължи по-специално на факта, че съдържащото се в член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 изключение, отнасящо се до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“, е свързано с понятието „acta iure imperii“, което се използва и в международното право по отношение на принципа на имунитет на държавите.
56. Моят анализ ще обхване следните етапи. На първо място, ще направя общ преглед на понятието „acta jure imperii“ и на разграничението между имунитетите на държавите и имунитетите на международните организации в международното право. На второ място, ще разгледам дали това разграничение означава, че споровете, в които участват международни организации, се считат автоматично извън приложното поле на Регламент № 1215/2012. Ще отговоря отрицателно, като подчертая, на трето място, че действията или бездействията на международните организации може според мен да попадат в обхвата на изключението, отнасящо се до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“ на основание член 1, параграф 1 от този регламент. Накрая ще уточня предвидените в съдебната практика критерии, с оглед на които може да се направи извод, че дадено действие или бездействие следва от упражняването на публична власт, преди да обясня причините, поради които считам, че обстоятелството, че международна организация се позовава на съдебен имунитет или на имунитет срещу принудително изпълнение, не е определящо за целите на преценката на тези критерии.
57. В самото начало ще добавя, че в писменото си становище Supreme посочва, че имунитетът срещу принудително изпълнение, изтъкнат от SHAPE в подкрепа на молбата му във връзка с обезпечителни мерки, не е релевантен. Supreme споменава обаче въпроса дали, тъй като приложимостта на Регламент № 1215/2012 към молба като подадената от SHAPE зависи от това дали самото исково производство попада в този материален обхват на този регламент, изтъкнатият в това производство съдебен имунитет може да бъде пречка такава молба да се счита за отнасяща се до „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от посочения регламент.
58. В това отношение уточнявам, че въпросът за значението на международното право относно имунитетите за материалния обхват на Регламент № 1215/2012 според мен не изисква различен отговор в зависимост от това дали тази международна организация се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение или на съдебен имунитет. Това впрочем ще се опитам да откроя в анализа на този въпрос.
1. Преглед на международното право относно имунитетите
59. В писмените си становища нидерландското, белгийското и австрийското правителство считат, че понятието „acta jure imperii“, което в международното право позволява да се разграничат действията при упражняването на публична власт от действията по управление (acta jure gestionis), е релевантно само при позоваване на имунитета на държавите. По-специално според тези правителства имунитетът на международните организации се прилага по отношение на всички техни действия, при условие че те са тясно свързани с преследваните от тях цели или са необходими за изпълнението на техните функции.
60. Що се отнася до имунитета на държавите, припомням, че в решение Mahamdia(22) Съдът е приел, че съгласно настоящата международна практика съдебният имунитет, който има за цел да попречи срещу държава да бъде предявен иск пред юрисдикция на друга държава, няма абсолютна стойност и може да бъде изключен, когато искът се отнася до осъществени jure gestionis действия, които не са свързани с упражняването на публична власт.
61. Както правилно отбелязва генералният адвокат Szpunar в заключението си по дело Rina(23), така Съдът имплицитно приема принципa, вече утвърден в международното обичайно право, съгласно който държавите се ползват с относителен съдебен имунитет, който се основава на разграничението между действията, извършвани jure imperii, и действията, извършвани jure gestionis, при изпълнението на които съдебният имунитет по принцип не произвежда действие.
62. Освен това отбелязвам, че в доктрината и международното право също е внесен известен нюанс в имунитета на държавите срещу принудително изпълнение. Съответно, ако имотите и авоарите на държава, свързани с дейности, отнасящи се до суверенитета на държавата, са защитени срещу всяко принудително изпълнение от органите на друга държава, положението е различно с имотите и авоарите, използвани или предназначени да бъдат използвани за търговска цел(24).
63. Що се отнася до имунитета на международните организации, разграничението между действията, извършени jure imperii, и тези, извършени jure gestionis, обаче е само с ограничена релевантност(25).
64. Всъщност, както правилно отбелязват нидерландското, белгийското и австрийското правителство, имунитетите на международните организации следват различна логика от имунитетите на държавите. За разлика от държавите, за които имунитетът произтича от принципа par in parem non habet imperium(26), имунитетите на международните организации по принцип се предоставят с учредителните договори на тези организации, с многостранни или с двустранни споразумения, сключени между държавите — членки на една и съща организация(27). Тези имунитети имат функционален характер, доколкото целта им е да гарантират, че тези организации могат да осъществяват задачите, за които са създадени, при пълна независимост(28).
2. По възможността споровете, в които участват международни организации, да попаднат в материалния обхват на Регламент № 1215/2012
65. Предвид обстоятелството, че имунитетите на международните организации се различават от тези на държавите и имат функционален характер — което означава, че на теория може да обхващат всички действия, които тези организации извършват при изпълнението на техните задължения — следва да се постави въпросът дали, както поддържа австрийското правителство, участието на международна организация в даден спор трябва неизменно да води до това спорът да се счита извън приложното поле на Регламент № 1215/2012.
66. Признавам, че ми е трудно да си представя по силата на кои принципи или в съответствие с кои задължения споровете, в които участват международни организации, следва, както предлага това правителство, да бъдат автоматично изключени от приложното поле на Регламент № 1215/2012. По-специално не считам, че възможността този регламент да се прилага за такива спорове застрашава предвиденото в член 3, параграф 5 ДЕС задължение на Съюза при приемането на всеки акт да спазва изцяло международното право(29).
67. Що се отнася до спор между международна организация и частноправни субекти, какъвто е случаят в главното производство, считам, че обстоятелството, че националният съд е приел, че е международно компетентен с мотива, че такъв спор попада в материалния обхват на Регламент № 1215/2012, само по себе си не може да накърни защитата на изтъкнатия от международната организация — страна по спора, имунитет по силата на международното право.
68. За да гарантира зачитане на съдебния имунитет, националният съд обаче трябва да откаже да упражни компетентността, която черпи от регламента, когато такъв имунитет го изисква(30). Освен това след разглеждане на спора по същество или във връзка с искане за допускане на временни мерки, той трябва да откаже да приложи спрямо международната организация мерки за принудително изпълнение, когато това е необходимо, с оглед на имунитета срещу принудително изпълнение, с който се ползва организацията(31).
69. По този въпрос следва да се добави, че както поддържат Supreme, нидерландското правителство и Комисията в писмените си становища и в съдебното заседание, въпросът дали имунитетът, на който се позовава международна организация, трябва да възпрепятства упражняването на правораздавателна компетентност или приемането на мерки за изпълнение срещу такава организация, според мен не се поставя на етапа на установяване на компетентността съгласно Регламент № 1215/2012 и е от значение само след като съдът е приел, че е международно компетентен(32).
70. Всъщност този въпрос изисква да се очертаят контурите на съдебния имунитет или на имунитета срещу принудително изпълнение, с който се ползва международната организация, и да се прецени основателността на исканията на страните в това отношение. По-конкретно той изисква да се провери дали е налице претендираният имунитет. Следователно той се различава от въпроса дали спорът се числи към гражданските или търговските дела и попада в материалния обхват на Регламент № 1215/2012, който следва да бъде предварително решен, без да се налага националният съд да разглежда делото по същество(33).
71. Така, в отговор на опасенията, изразени от австрийското правителство, според мен при разглежданите в главното производство обстоятелства прилагането на Регламент № 1215/2012 само по себе си не е пречка по-специално за това нидерландските съдилища, сезирани с молбата на SHAPE във връзка с обезпечителни мерки, да забранят приемането на временни и обезпечителни мерки, които могат евентуално да бъдат в противоречие с имунитета му срещу принудително изпълнение.
72. Гореизложените съображения ме карат да заключа, че изтъкнатият от международна организация имунитет по силата на международното право не е автоматично пречка за прилагането на Регламент № 1215/2015. Така споровете, в които участват международни организации, могат да попадат в материалния обхват на този регламент, освен ако не спадат към едно от изключенията по член 1 от регламента.
3. По възможността споровете, в които участват международни организации, да попаднат в обхвата на изключението, отнасящо се до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“
73. Припомням, че съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 той се прилага по граждански и търговски дела. За сметка на това регламентът по-специално не обхваща „отговорността на държав[ите] за действия или бездействия при упражняването на [публична] власт (acta iure imperii).
74. Възниква въпросът дали това изключение се прилага само по отношение на държавите или може да обхваща действия или бездействия на международни организации.
75. В това отношение считам, че следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда понятието „публична власт“ включва, още при действието на Брюкселската конвенция, и случаите, в които международна организация действа при упражняване на правомощия на публична власт(34).
76. Ще добавя, че, както е формулирано първоначално в съдебната практика, понятието „публична власт“ не препраща само към „отговорност на държавата“, както вече е в член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, а по-общо към случаите, в които „публичен орган“ действа при упражняване на правомощия на публична власт(35).
77. В това отношение следва да подчертая, че добавянето на „отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“ в член 1, параграф 1 от този регламент, което е единственото изменение, внесено с регламента в текста на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001, има за цел само да се изясни понятието „граждански и търговски дела“(36).
78. Освен това изброяването в член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 се предхожда от думата „по-специално“. Ето защо според мен посочването на „отговорността на държавата“ в тази разпоредба може да се разбира като неизчерпателно обозначаване на случаите, при които могат да е налице упражняването на публична власт(37).
79. В това отношение ще уточня, че ми се струва, че съображение 10 от този регламент, което предвижда, че намерението на законодателя е в приложното поле на посочения регламент да се включат „всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела“, препраща по-скоро към изключенията, предвидени в член 1, параграф 2 от същия регламент, отколкото към делата, изброени в параграф 1, за които при всички положения се счита, че са извън приложното поле на Регламент № 1215/2012, тъй като не се считат за „граждански и търговски дела“.
80. С оглед на тези обстоятелства считам, че понятието „[публична] власт“ в член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 може да обхваща и действия или бездействия на международни организации.
81. По-нататък в анализа си най-напред ще уточня изведените в практиката на Съда критерии, с оглед на които се преценява дали дадено действие или бездействие е извършено при упражняване на публична власт. След това ще изложа причините, поради които считам, че имунитетът, на който се позовава международна организация, не е определящ, за да се установи дали се прилага изключението, отнасящо се до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“.
4. По практиката на Съда относно понятието „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“
82. Припомням, че в съответствие с постоянната практика на Съда въпросът дали дадено искане е изключено от приложното поле на Регламент № 1215/2012 трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата, които характеризират естеството на правоотношенията между страните по спора или неговия предмет(38).
83. В този смисъл Съдът е приел, че макар някои спорове между публичен орган и частноправен субект да могат да попаднат в приложното поле на Регламент № 1215/2012, това не се отнася за случаите, когато действията на публичния орган са свързани с упражняването на публична власт(39). Всъщност проявлението на властнически правомощия у една от страните по спора, поради това че последната упражнява власт, която е изключителна спрямо правилата, приложими към правоотношенията между частноправни субекти, изключва такъв спор от гражданските и търговски дела по смисъла на член 1, параграф 1 от този регламент(40).
84. За да се прецени дали случаят е такъв, Съдът е приел, че следва да се уставови какво е правоотношението, съществуващо между страните по спора, и да се изследват основанието и условията за предявяване на иска(41). Въз основа на тази съдебна практика изглежда, че тези три критерия — „съществуващо правоотношение между страните“, „основание на иска“ и „условия за предявяване на иска“ — трябва да се преценяват кумулативно. В някои решения обаче не се споменава критерият за правоотношението между страните по спора(42). Освен това в други решения Съдът разглежда критериите за правното основание на предявения иск и за правоотношението между страните по спора като критерии, които съвпадат(43). Така изглежда, че Съдът не прави систематично разграничение между „правоотношение между страните“ и „основание на иска“, както и „предмет на спора“(44).
85. Като се оставят настрана подробностите в мотивите на Съда в тези решения, определящо ми се струва обстоятелството, че искането се основава на право, което произтича от поведение, свързано с публична власт, или от правоотношение, което се характеризира с проявление на публична власт(45).
86. Всъщност Съдът се е произнесъл, че „[ф]актът, че при възстановяването на разходи управителят действа въз основа на задължение, породено от акт на публичен орган, е достатъчен, за да се приеме, че искът на този управител е извън приложното поле на Брюкселската конвенция, независимо от естеството на производството, предвиждано за тази цел от националното законодателство“(46).
87. Според мен тази съдебна практика разкрива също, че критерият, свързан с условията за предявяването на иска, не е релевантен във всички случаи(47).
88. В този смисъл според мен фактът, че искът приема класическите форми, предвидени в гражданското право, не може да е пречка той да е извън приложното поле на Регламент № 1215/2012, когато с оглед на други обстоятелства може да се установи, че се основава на право, което произтича от поведение, свързано с публична власт, или от правоотношение, което се характеризира с проявление на публична власт(48).
89. В това отношение според мен е необходимо да се подчертае, че критерият, свързан с условията за предявяване на иска, е въведен с решение Baten(49) и е възпроизведен по-специално в решения Sapir(50), Sunico(51), Pula Parking(52) и Gradbeništvo Korana(53) в специфичния контекст на спорове, при които с оглед на другите характеристики не е установено, че искът се основава на право, което произтича от поведение, свързано с публична власт, или от правоотношение, което се характеризира с проявление на публична власт, за да се избегне вероятността случаи, в които органът на публичната власт има възможност да приеме публичноправен акт, който има изпълнителна сила, и така да се ползва с правомощия, позволяващи му да се отклони от общите правни норми, да бъдат въпреки това включени в приложното поле на Регламент № 1215/2012.
90. Като се има предвид изложеното по-горе, може да се направи извод, че за да се установи дали даден спор трябва да бъде изключен от приложното поле на Регламент № 1215/2012 с мотива, че се отнася до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“, следва да се прецени дали искането се основава на право, произтичащо от поведение, свързано с публична власт, или от правоотношение, което се характеризира с проявление на публична власт. Указание в това отношение може по-специално да е фактът, че публичният орган разполага с възможност да приеме публичноправен акт, който има изпълнителна сила, така че е поставен в правно положение, при което се дерогират общите правни норми относно реда и условията за предявяване на съответното искане. Не е обаче от решаващо значение фактът, че искането е предявено по реда, предвиден за обичайните способи за защита.
5. По значението на имунитета на международните организации за понятието „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“
91. На този етап от анализа считам за полезно да отговоря на доводите на гръцкото правителство и на SHAPE, че съдебният имунитет или имунитетът срещу принудително изпълнение, с който се ползват международните организации, спада към привилегиите, които дерогират обичайните норми, приложими към правоотношенията между частноправни субекти, и несъмнено поставя тези организации в господстващо положение спрямо техните съдоговорители.
92. В това отношение припомням, че както следва от точка 90 по-горе, отговорът на въпроса дали публичен орган е поставен в правно положение, при което се дерогират общите правни норми относно реда и условията за предявяване на съответното искане, зависи от това дали разполага с възможност да приеме публичноправен акт, който има изпълнителна сила. С други думи, трябва да се прецени дали този орган разполага с правомощия, позволяващи му да приема обвързващи решения спрямо частноправни субекти, извън обичайните способи за защита.
93. Нито имунитетът срещу принудително изпълнение, нито съдебният имунитет обаче имат за цел да предоставят такива правомощия. Всъщност, както е посочено в точка 68 от настоящото заключение, съдебният имунитет само изисква националният съд да откаже да упражни компетентността, която черпи от Регламент № 1215/2012 или от други актове. По-конкретно и образно казано, този имунитет служи като „щит“ на субекта, който се ползва с него, за да не бъде съден, но не предоставя никакво самостоятелно правомощие за вземане на решения. Същото се отнася и за съдебния имунитет, който само изисква съдът да откаже да приложи спрямо субекта, който се ползва с този имунитет, мерки за принудително изпълнение.
94. Следователно, ако не греша, фактът, че една от страните по спора се позовава на съдебен имунитет или на имунитет срещу принудително изпълнение, не означава, че правоотношението между тях непременно се характеризира с проявление на публична власт. При разглежданите в главното производство обстоятелства само от факта, че SHAPE се е позовал на съдебен имунитет или на имунитет срещу принудително изпълнение пред нидерландските съдилища, не може да се заключи, че договорните задължения между него и Supreme не са свободно договорени и се характеризират с упражняване на едностранно правомощие за вземане на решения(54) или с упражняване на изключителни правомощия(55).
95. Ето защо не споделям гледната точка на гръцкото правителство и на SHAPE. Според мен самият факт, че международна организация се позовава на имунитет, не означава, че тя има правомощия, които са изключителни спрямо правилата, приложими към правоотношенията между частноправни субекти.
96. Освен това, дори да се предположи, че изтъкнатият от държава имунитет може да е указание за това, че тя действа при упражняване на публична власт(56), така или иначе такъв не е случаят, когато международна организация се позовава на своя съдебен имунитет или на имунитета си срещу принудително изпълнение. Тъй като тези имунитети не са ограничени до acta jure imperii, според мен те изобщо не могат да бъдат от полза за отговора на въпроса дали тази организация е действала при упражняване на публична власт.
5. По въпроса дали искане като разглежданото в главното производство попада в материалния обхват на Регламент № 1215/2012
97. Напомням, от една страна, че както бе посочено в точка 90 от настоящото заключение, за да се прецени дали даден спор трябва да бъде изключен от приложното поле на Регламент № 1215/2012 с мотива, че се отнася до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“, следва да се прецени дали искането се основава на право, което произтича от поведение, свързано с публична власт, или от правоотношение, което се характеризира с проявление на публична власт. От друга страна, включването на искане, отнасящо се до „временни, включително обезпечителни, мерки“, в приложното поле на този регламент, зависи, както уточних в точка 47 от настоящото заключение, от естеството на правата, чиято защита се цели с тези мерки.
98. Взети заедно, тези два критерия изискват при разглежданите в главното производство обстоятелства да се прецени дали обезпечителният запор, предмет на молбата на SHAPE, има за цел да гарантира защитата на право, което произтича от поведение, свързано с публична власт, или от правоотношение, което се характеризира с проявление на публична власт.
99. В това отношение припомням, че самата запитваща юрисдикция посочва, че този обезпечителен запор цели да гарантира защитата на произтичащо от договор вземане, което Supreme твърди, че има по силата на BOA, сключени с SHAPE.
100. Освен ако не бъде доказано, че спорните договорни клаузи отразяват упражняването на правомощия, които са изключителни спрямо правните норми, приложими към правоотношенията между частноправни субекти — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери, смятам, че това договорно правоотношение не се характеризира с проявление на публична власт.
101. Всъщност самото Supreme признава, че задълженията между страните са свободно договорени. Освен това страните не спорят, че BOA са отразяващи пазарните условия споразумения, сключени след процедура за възлагане на обществена поръчка.
102. Струва ми се, че тези констатации не се поставят под въпрос от факта, че съгласно посочените споразумения Supreme доставя горива на SHAPE за нуждите на ръководена от НАТО военна операция за запазване на мира и безопасността в Афганистан.
103. Както правилно поддържа Комисията, последващото използване от SHAPE на доставените горива не оказва влияние върху договорното правоотношение между страните. Тези обстоятелства позволяват да се разбере контекстът, в който възниква това правоотношение, но не позволяват сами по себе си да се установи дали то се характеризира с упражняването на правомощия, които са изключителни спрямо правните норми, приложими към правоотношенията между частноправни субекти.
104. С оглед на гореизложеното считам, че молба във връзка с обезпечителни мерки като тази на SHAPE, с която се прави искане за вдигане на обезпечителен запор, трябва да се счита за „гражданск[о] или търговск[о] дел[о]“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, доколкото с този обезпечителен запор се е целяло да се гарантира защитата на право, произтичащо от договорно правоотношение, което не се характеризира с проявление на публична власт — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.
V. Заключение
105. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) първи преюдициален въпрос, както следва:
1) Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че отговорът на въпроса дали молба във връзка с обезпечителни мерки, с която се прави искане за вдигане на обезпечителен запор, се счита за „гражданск[о] и търговск[о] дел[о]“ по смисъла на тази разпоредба, зависи от естеството на правото, чиято защита този обезпечителен запор има за цел да гарантира, както и от това дали това право произтича от поведение, свързано с упражняване на публична власт, или от правоотношение, което се характеризира с проявление на публична власт — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на изключението, отнасящо се до „действия или бездействия при упражняването на [публична] власт“, предвидено в посочената разпоредба.
2) Обстоятелството, че международната организация се позовава на имунитет, с който твърди, че се ползва по силата на международното право, не е определящо за целите на тази преценка и не може да бъде пречка за националния съд да приеме, че е международно компетентен съгласно Регламент № 1215/2012.