РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
3 септември 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 1, параграф 1 — Приложно поле — Граждански и търговски дела — Съдебна компетентност — Изключителна компетентност — Член 24, точка 5 — Дела във връзка с изпълнението на съдебни решения — Основана на имунитета срещу принудително изпълнение молба на международна организация за вдигане на обезпечителен запор и за постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор“
По дело C‑186/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) с акт от 22 февруари 2019 г., постъпил в Съда на 26 февруари 2019 г., в рамките на производство по дело
Supreme Site Services GmbH,
Supreme Fuels GmbH & Co KG,
Supreme Fuels Trading Fze
срещу
Supreme Headquarters Allied Powers Europe,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, M. Safjan, L. Bay Larsen, C. Toader (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 декември 2019 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Supreme Fuels Trading Fze, Supreme Fuels GmbH & Co KG, Supreme Site Services GmbH, от J. van de Velden, G. van der Bend и B. Korthals Altes-van Dijk, advocaten,
– за Supreme Headquarters Allied Powers Europe, от G. den Dekker, advocaat, и от D. Waelbroeck, D. Slater и I. Antypas, avocats,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, M. A. M. de Ree и J. Hoogveld, в качеството на представители,
– за белгийското правителство, от C. Pochet, C. Van Lul и J.‑C. Halleux, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от V. Karra, S. Papaioannou и S. Charitaki, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от A. Grumetto, avvocato dello Stato,
– за австрийското правителство, от J. Schmoll и F. Koppensteiner, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от R. Troosters и M. Heller, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 април 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 и член 24, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
2 Това запитване е отправено в рамките на производство между Supreme Site Services GmbH, установено в Швейцария, Supreme Fuels GmbH & Co KG, установено в Германия, и Supreme Fuels Trading Fze, установено в Обединените арабски емирства (наричани по-нататък заедно „дружествата Supreme“), от една страна, и Supreme Headquarters Allied Powers Europe (наричан по-нататък „SHAPE“), установен в Белгия, от друга страна, относно вдигането на обезпечителен запор.
Правна уредба
Международното право
3 Съгласно член I, буква a) от Протокола за статута на международните генерални военни щабове, създадени по силата на Северноатлантическия договор, подписан в Париж на 28 август 1952 г. (наричан по-нататък „Парижкият протокол“):
„Споразумението“ означава споразумението, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили“.
4 Член XI от Парижкия протокол предвижда:
„1. В съответствие с член VIII на споразумението Върховото главно командване може да бъде страна по съдебен или административен процес като ищец или ответник. Независимо от това приемащата държава и Върховното главно командване или всяко от подчинените му Съюзни командвания/Щабове, упълномощени от него, могат да се споразумеят, че приемащата държава ще предприема процесуални действия от името на Върховното главно командване пред съдебните органи на приемащата държава, когато то е страна в процеса.
2. Не се допуска предприемането на изпълнителни действия срещу Съюзно командване/Щаб, както и налагането на запор или възбрана върху негово имущество освен за целите на пар. 6 а. на член VII и член ХIII от споразумението“.
Правото на Съюза
5 Съображения 10, 34 и 36 от Регламент № 1215/2012 гласят:
„(10) В приложното поле на настоящия регламент следва да се включват всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела, […]
[…]
(34) Следва да се гарантира приемственост между [Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на Брюкселската конвенция от 1968 г. и на регламентите, които я заменят.
[…]
(36) Без да се засягат задълженията на държавите членки съгласно Договорите, настоящият регламент не засяга прилагането на двустранни конвенции и споразумения между трета държава и държава членка, сключени преди датата на влизане в сила на Регламент (EО) № 44/2001, които се отнасят до въпроси, уредени с настоящия регламент“.
6 Член 1, параграф 1 от този регламент предвижда:
„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)“.
7 Член 4, параграф 1 от същия регламент гласи следното:
„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
8 Съгласно член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012:
„Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните:
[…]
5) по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения — съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено“.
9 Член 35 от този регламент предвижда:
„Може да се подаде молба пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително обезпечителни, мерки, предвидени в правото на тази държава членка, дори ако съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото“.
10 Член 73, параграф 3 от посочения регламент предвижда:
„Настоящият регламент не засяга прилагането на двустранни конвенции и споразумения между трета държава и държава членка, сключени преди датата на влизане в сила на Регламент (EО) № 44/2001, които се отнасят до въпроси, уредени с настоящия регламент“.
Нидерландското право
11 Член 700 от Nederlandse Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering (нидерландският Граждански процесуален кодекс, наричан по-нататък „Граждански процесуален кодекс“) гласи:
„1) Налагането на обезпечителен запор се допуска от съдията по обезпечителното производство, в съдебния район на когото се намират една или няколко от съответните вещи, или ако не се иска запор върху вещи, от съдията по обезпечителното производство по местоживеенето на длъжника или на всяко лице, засегнато от запора.
2) За допускане на обезпечението се подава молба, в която, освен ако законът предвижда конкретни изисквания за съответния вид запор, се посочват естеството на поискания запор и естеството на правото, на което се позовава молителят, като, в случай че това право е парично вземане, се посочва и неговият размер или, ако той не е още определен, максималният му размер. Съдията по обезпечителното производство се произнася, без да преценява подробно фактите по спора. […]
[…]“.
12 Съгласно член 705, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс:
„Съдията по обезпечителното производство, допуснал налагане на обезпечителен запор, може по реда на опростено производство да отмени запора по искане на всяко заинтересовано лице, освен ако компетентен по общия ред е друг съд“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 SHAPE е международна организация, установена в Монс (Белгия) съгласно Парижкия протокол. В Брунсум (Нидерландия) се намира регионален военен щаб, който е на подчинение на SHAPE, а именно Allied Joint Force Command Brunssum (командване на съвместните сили в Брунсум, наричано по-нататък „JFCB“).
14 С резолюция от 20 декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН разрешава да се създадат Международни сили за поддържане на сигурността (наричани по-нататък „ISAF“) с цел засилване на сигурността в Афганистан.
15 Считано от 11 август 2003 г., Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) поема стратегическото и оперативното командване и координирането на ISAF.
16 Както е следва от данните в предоставената на Съда преписка, дружествата Supreme доставят на SHAPE горива за нуждите на мисията на ISAF в Афганистан въз основа на два „общи договора за възлагане на поръчки“ (Basic Ordering Agreements, наричани по-нататък „договорите BOA“), подписани съответно на 1 февруари 2006 г. и 15 март 2007 г. Срокът на договорите BOA изтича на 30 ноември 2014 г.
17 За да се гарантира плащането на всички разходи по тези договори, през ноември 2013 г. JFCB и дружествата Supreme подписват споразумение за учредяване на обезпечителен депозит, в което дружествата са наричани също „доставчик“.
18 Съгласно това споразумение:
„ПРЕАМБЮЛ:
[…]
B. След изтичане на срока на договорите е възможно да останат задължения на одобрените НАТО-клиенти към [дружествата] Supreme във връзка с определени актуализации, неплатени фактури или последващи разходи […], или подлежащи на събиране вземания на НАТО и одобрените НАТО-клиенти във връзка с надплатени суми.
C. Страните приемат, че за плащането на евентуалните предвидени в договорите разходи след изтичане на срока на [договорите BOA] ще се прилагат ограничени механизми на фактуриране.
Освен това е възможно при изтичането на срока на договорите НАТО или одобрените НАТО-клиенти да не разполагат с нужните средства за плащане на одобрените разходи. За уреждане на тези практически въпроси страните се споразумяват за откриването на обезпечителна депозитна сметка в съответствие със споразумението за учредяване на обезпечителен депозит, от която да се удовлетворяват исканията за обезщетение или други актуализации, и да сключат споразумението за учредяване на обезпечителен депозит при посочените по-долу условия.
СТРАНИТЕ СЕ ДОГОВАРЯТ, както следва:
[…]
2. Откриване на обезпечителна депозитна сметка
[…]
2.2 Следва да се констатира, че депозираните средства остават собственост на НАТО и одобрените НАТО-клиенти и се изчисляват при прилагане на фидуциарния депозит (т. 3.2), считано от плащането, извършено от НАТО или одобрените НАТО-клиенти. Прехвърляне на собствеността върху депозираните средства може да се извърши само по одобрено искане за обезщетение или друга актуализация.
[…]
4. Задължения на доставчика
[…]
4.4 Доставчикът предава исканията направо на работната група — „освобождаване на средства“, и няма никакви претенции, права или титули върху фидуциарния депозит.
[…]“.
19 След извършени от JFCB финансови одити на дружествата Supreme, последните възстановяват на НАТО получени в повече суми за 2013 г. в размер на около 122 милиона щатски долара (USD) (около 112 милиона евро). Възстановените средства са внесени по обезпечителна депозитна сметка, открита в BNP Paribas в Брюксел (Белгия) в съответствие с клаузите на споразумението за учредяване на обезпечителен депозит.
20 На 1 декември 2015 г. дружествата Supreme предявяват срещу SHAPE и JFCB пред Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург, Нидерландия) искове за заплащане на парични суми от средствата по обезпечителната депозитна сметка (наричано по-нататък „производството по същество“). В подкрепа на исковете си дружествата Supreme твърдят, че са доставяли горива на SHAPE въз основа на договорите BOA за нуждите на мисията на ISAF в Афганистан и че SHAPE и JFCB не са изпълнили задълженията си за плащане.
21 SHAPE и JFCB възразяват, че Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) не е компетентен да разгледа исковете срещу тях, тъй като се ползват със съдебен имунитет. С решение от 8 февруари 2017 г. този съд приема, че е компетентен да разгледа исковете на дружествата Supreme. На 4 май 2017 г. SHAPE обжалва това решение. Както е уточнено в съдебното заседание пред Съда, с решение от 10 декември 2019 г. Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош, Нидерландия) отменя решението на Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) и приема, че не е компетентен да разгледа спора заради съдебния имунитет, с който се ползват SHAPE и JFCB. Това решение е обжалвано пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)
22 Успоредно с това производство по същество пред Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) са образувани две други производства.
23 В първото едностранно производство по молба на дружествата Supreme съдията по обезпечителните мерки на Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) с решение от 14 април 2016 г. разрешава на дружествата Supreme да запорират средствата по обезпечителната депозитна сметка в BNP Paribas в Брюксел до размер на сумата 217 857 167 USD (около 200 855 593 EUR). Запорът е наложен на 18 април 2016 г.
24 На 17 март 2017 г. в рамките на второ производство, а именно главното в случая обезпечително производство, SHAPE сезира Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) с искане да вдигне обезпечителния запор, допуснат с решение от 14 април 2016 г., и да забрани на дружествата Supreme да налагат нов обезпечителен запор на същите фактически основания. В подкрепа на исканията си SHAPE се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение.
25 С решение от 12 юни 2017 г. Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) уважава исканията на SHAPE.
26 Това решение е потвърдено на 27 юни 2017 г. от Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош), който се приема за компетентен да разгледа исканията на SHAPE на основание член 35 от Регламент № 1215/2012 и член 705 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно който, ако нидерландски съд е допуснал налагането на запор, той е компетентен да го отмени.
27 От акта за преюдициално запитване запитване следва, че Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) е приел, че интересът на SHAPE от запазване на имунитета срещу принудително изпълнение надделява над интереса на дружествата Supreme от събиране на вземанията им и не противоречи на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.
28 На 21 август 2017 г. дружествата Supreme подават касационна жалба срещу последното решение пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия).
29 Този съд посочва най-напред, че обезпечителният запор, наложен по искане на дружествата Supreme в Белгия, вече е вдигнат, след като белгийски съд е допуснал на основание на Конвенцията между Кралство Белгия и Кралство Нидерландия относно териториалната съдебна компетентност, несъстоятелността и силата и изпълнението на съдебни и арбитражни решения и официално заверени актове, подписана в Брюксел на 28 март 1925 г. (наричана по-нататък „двустранната конвенция от 1925 г.“), изпълнението на решенията от 12 юни 2017 г. на Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) и от 27 юни 2017 г. на Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош). Въпреки това запитващата юрисдикция приема, че дружествата Supreme продължават да имат правен интерес от обжалване, тъй като Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) не само е допуснал вдигане на обезпечителния запор, но също така е забранил на дружествата да запорират отново средствата по обезпечителната депозитна сметка.
30 По-нататък Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) уточнява, че е длъжен да прецени служебно дали съд на друга държава членка притежава изключителна компетентност по силата на член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012. Въпреки това, преди да извърши тази преценка, запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали молбата на SHAPE във връзка с обезпечителни мерки попада в материалното приложно поле на Регламент № 1215/2012.
31 В това отношение, на първо място, запитващата юрисдикция иска да установи дали поради обстоятелството, че в производството по вдигане на запора SHAPE се е основал на имунитета срещу принудително изпълнение, може да се приеме, че той е действал при упражняването на държавна власт, така че спорът не попада в материалното приложно поле на Регламент № 1215/2012. Тази юрисдикция си задава също така въпроса какво значение за квалифицирането на спора като спадащ към „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 може да има обстоятелството, че запорът е допуснат за обезпечаване на вземане по договорно правоотношение, което е предмет на производството по същество.
32 В случай че спорът попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012, запитващата юрисдикция си поставя, на второ място, въпроса дали вдигането на допуснат от съд обезпечителен запор спада към изключителната компетентност във връзка с изпълнението на съдебно решение, предвидена в член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012. Съмненията на запитващата юрисдикция се подхранват от обстоятелството, че от една страна, изключенията от общото правило за компетентност трябва да се тълкуват буквално, и от друга страна, за производствата, които са тясно свързани с изпълнителното производство, може би се прилага член 24, точка 5 от този регламент. Тази юрисдикция иска да установи какво значение може да има за анализа на този втори въпрос обстоятелството, че SHAPE се е позовал на имунитет срещу принудително изпълнение. Според посочената юрисдикция може да се счита, че съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителен запор срещу международна организация, най-добре могат да преценят дали запорът противоречи на имунитета срещу принудително изпълнение, който тази организация твърди, че има по силата на договор или обичайното международно право, което е задължително за тази държава членка.
33 На трето място, запитващата юрисдикция си задава въпроса дали, в случай че имунитетът срещу принудително изпълнение, на който се позовава SHAPE, би могъл да повлияе върху прилагането на Регламент № 1215/2012, до каква степен сезираният съд е длъжен да прецени дали има основание за позоваване на такъв имунитет. По-конкретно тя се пита как се прилага в случая правилото, че съдът трябва да прецени всички данни, с които разполага, включително при необходимост и доводите на насрещната страна.
34 При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) a) Трябва ли Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че следва да се разглежда изцяло или отчасти като гражданско или търговско по смисъла на член 1, параграф 1 [от този] регламент дело като настоящото, по което международна организация иска:
i) да се вдигне наложеният в друга държава членка по искане на насрещната страна обезпечителен запор и
ii) да се забрани на насрещната страна да налага нов обезпечителен запор на същите фактически основания,
като в подкрепа на тези искания се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение?
б) Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на първия въпрос, буква a) обстоятелството, че съдът на държава членка е допуснал запора за обезпечаване на вземане, което насрещната страна твърди, че има към международната организация, и което е предмет на висящо исково производство в тази държава членка по договорен спор относно заплащането на горива, доставени на свързана с международната организация друга международна организация за целите на проведена от последната мироопазваща мисия?
2) a) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква a) трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай че съдът на държава членка е допуснал налагането на обезпечителен запор и след това този запор е наложен в друга държава членка, съдилищата на държавата членка, в която е наложен запорът, притежават изключителна компетентност да се произнесат по молба за вдигане на този запор?
б) Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на втория въпрос 2, буква a) обстоятелството, че в подкрепа на своята молба за вдигане на обезпечителния запор международната организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение?
3) Ако за отговора на въпроса дали е налице гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, съответно дали е налице молба, попадаща в приложното поле на член 24, точка 5 от този регламент, е от значение обстоятелството, че в подкрепа на исканията си международната организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение, в каква степен сезираният съд е длъжен да прецени дали твърдението за наличие на имунитет е основателно и прилага ли се в този случай правилото, че съдът трябва да прецени всички данни, с които разполага, включително при необходимост и доводите на насрещната страна, или се прилага друго правило?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
35 След представянето на заключението на генералния адвокат, с молба, подадена в секретариата на Съда, SHAPE прави искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на молбата си той изтъква по същество, че в точки 90 и 100—103 от заключението си генералният адвокат е основал преценката си на неправилно тълкуване на фактическите и правните обстоятелства във връзка с функционирането на международните организации.
36 Съгласно този член 83 във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови започване или възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2013 г., Carratù, C‑361/12, EU:C:2013:830, т. 18 и от 11 април 2019 г., Bosworth и Hurley, C‑603/17, EU:C:2019:310, т. 17 и цитираната съдебна практика).
37 Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Съда обаче не предвиждат възможност страните да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решение от 15 февруари 2017 г., W и V, C‑499/15, EU:C:2017:118, т. 35 и цитираната съдебна практика).
38 В случая доводите, които SHAPE излага в подкрепа на искането си за възобновяване на производството, представляват критика на заключението на генералния адвокат по настоящото дело. Тъй като последното не обвързва Съда, не е необходимо устната фаза на производството да се възобновява всеки път, когато генералният адвокат повдигне въпрос, по който страните в главното производство не са съгласни с него (решение от 3 април 2014 г., Weber, C‑438/12, EU:C:2014:212, т. 30).
39 При това положение, след като изслуша генералния адвокат, Съдът счете, че в настоящия случай разполага с цялата необходима информация, за да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, и че всички доводи, необходими за решаване на разглежданото дело, са били обсъдени от страните и заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
40 Поради това Съдът не намира основание да постанови възобновяване на устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта
41 SHAPE възразява, че първият и вторият въпрос са недопустими в частта, в която се отнасят до молба за вдигане на запора, а именно първият въпрос, буква a), подточка i) и вторият въпрос, букви a) и б), тъй като са станали хипотетични, доколкото обезпечителният запор, допуснат по молба на дружествата Supreme с решение от 14 април 2016 г. на Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург), вече е вдигнат след решенията, постановени от същия съд и от Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) като първа и като въззивна инстанция, съответно на 12 и 27 юни 2017 г., и изпълнени след допускане на изпълнението им от белгийски съд на основание на двустранната конвенция от 1925 г.
42 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициален въпрос, отправен от национална юрисдикция съгласно член 267 ДФЕС, само когато не са спазени по-специално изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване в член 94 от Процедурния правилник или когато е ясно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване или преценка на валидността на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или предмета на спора по главното производство, или когато въпросът е хипотетичен (решение от 14 юни 2017 г., Online Games и др., C‑685/15, EU:C:2017:452, т. 42 и цитираната съдебна практика).
43 От обстоятелствата по главното производство обаче не следва, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси относно молбата за вдигане на обезпечителния запор нямат никаква връзка с действителността или предмета на спора, доколкото само тази юрисдикция може да определи границите на контрола, който ѝ е възложен в рамките на производството по касационна жалба срещу решението от 27 юни 2017 г. на Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош), с което е потвърдено решението от 12 юни 2017 г. на Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург), с което последният е уважил молбата на SHAPE за вдигане на обезпечителния запор.
44 В този контекст, както отбелязва и генералният адвокат в точка 31 от заключението си, въпросът дали нидерландските съдилища имат международна компетентност на основание на Регламент № 1215/2012, за да се произнесат по тази молба за вдигане на запор, не изглежда нито хипотетичен, нито очевидно без връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство.
45 При тези обстоятелства преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.
По първия въпрос
46 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба производството по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, което производство е образувано успоредно с производство по същество с предмет вземане, произтичащо от твърдяно неплащане на горива, доставени за нуждите на проведена от тази организация мироопазваща операция.
47 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, доколкото Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001, който на свой ред заменя Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, изменена с последващите конвенции за присъединяването на нови държави членки към тази конвенция (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция от 1968 г.“), тълкуването от Съда на разпоредбите на последните актове важи и за Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни (решение от 29 юли 2019 г., Tibor-Trans, C‑451/18, EU:C:2019:635, т. 23 и цитираната съдебна практика).
48 За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, разглеждането на първия въпрос трябва да обхване три точки, като първо се анализира значението на естеството на молбата във връзка с обезпечителни мерки за отнасянето ѝ към „гражданските и търговските дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, после се разгледат изведените в съдебната практика критерии за квалифициране на искане като спадащо към тези дела и накрая, ролята, която играе при тази квалификация привилегията на имунитета.
49 Що се отнася, на първо място, до значението на естеството на молбата във връзка с обезпечителни мерки в главното производство за отнасянето ѝ към „гражданските и търговските дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, важно е най-напред да се констатира, че както следва от данните в предоставената на Съда преписка, с тази молба се цели налагане на обезпечителни мерки, за да се запази фактическото положение, подлежащо на преценка от съда в производството по същество между същите страни. При това положение може да се приеме, че такава молба се отнася до „временни, включително обезпечителни, мерки“ по смисъла на член 35 от Регламент № 1215/2012, при условие че попада в приложното поле на този регламент.
50 Всъщност от практиката на Съда по тълкуване на член 24 от Брюкселската конвенция от 1968 г., която практика е приложима при тълкуването на еквивалентните разпоредби на член 35 от Регламент № 1215/2012, следва, че под „обезпечителни или временни мерки“ следва да се разбират мерки, предназначени да поддържат фактическо или правно положение, за да се запазят правата, чието признаване иначе е поискано от съда, разглеждащ спора по същество (вж. в този смисъл решение от 26 март 1992 г., Reichert и Kockler, C‑261/90, EU:C:1992:149, т. 34).
51 Що се отнася по-нататък до съотношението между производството по същество и временните и обезпечителните мерки, следва да се отбележи, че страните и заинтересованите субекти, които са представили становища пред Съда, заемат различни позиции по въпроса дали молбата във връзка с обезпечителни мерки спада към гражданските и търговските дела и на това основание попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012. В това отношение дружествата Supreme и гръцкото правителство по същество поддържат, че за да се определи дали молбата във връзка с обезпечителни мерки в главното производство попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012, трябва да се отчетат характеристиките на производството по същество, докато SHAPE изтъква, че трябва да се анализират собствените характеристики на обезпечителната мярка, разглеждана в главното производство. За разлика от тях, Европейската комисия и нидерландското и белгийското правителство отдават предпочитание на анализа на правата, чието запазване се цели с обезпечителната мярка.
52 Следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда временните и обезпечителните мерки могат да запазват права от най-разнообразно естество, така че за това дали попадат в приложното поле на Брюкселската конвенция от 1968 г. е определящо не тяхното собствено естество, а естеството на правата, чието запазване осигуряват (решения от 27 март 1979 г., de Cavel, 143/78, EU:C:1979:83, т. 8 и от 26 март 1992 г., Reichert и Kockler, C‑261/90, EU:C:1992:149, т. 32).
53 Съдът също така е приел, че след като предметът на молба за временни мерки се отнася до въпрос, попадащ в приложното поле на Брюкселската конвенция от 1968 г., последната се прилага и съответно компетентността на съда по обезпечителното производство може да се основе на член 24 от нея, дори ако вече е образувано или е възможно да бъде образувано производство по същество, тъй като обезпечителните мерки се налагат успоредно на това производство и по същество целят запазването на същите права като него (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 1998 г., Van Uden, C‑391/95, EU:C:1998:543, т. 33 и 34).
54 От тази съдебна практика, която, както беше припомнено в точка 47 от настоящото съдебно решение, е приложима към член 35 от Регламент № 1215/2012, следва, че за да се определи дали временни и обезпечителни мерки попадат в материалното приложно поле на този регламент, следва да се има предвид не тяхното собствено естество, а естеството на правата, чието запазване те целят да осигурят в производството по същество.
55 Що се отнася, на второ място, до изведените в съдебната практика критерии за квалифициране на дадено искане като спадащо към „гражданските и търговските дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, важно е да се припомни, че Съдът е разглеждал обстоятелствата, които характеризират естеството на правоотношението между страните по спора или неговия предмет (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 2002 г., Baten, C‑271/00, EU:C:2002:656, т. 29, от 18 октомври 2011 г., Realchemie Nederland, C‑406/09, EU:C:2011:668, т. 39 и от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 32 и цитираната съдебна практика) или, алтернативно, основанието и условията за предявяване на искането (вж. в този смисъл решения от 11 април 2013 г., Sapir и др., C‑645/11, EU:C:2013:228, т. 34, от 12 септември 2013 г., Sunico и др., C‑49/12, EU:C:2013:545, т. 35 и от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 35 и цитираната съдебна практика).
56 Така, макар да е възможно някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да попадат в приложното поле на Регламент № 1215/2012, когато искът се отнася до действия, извършени iure gestionis, това не се отнася за случаите, когато органът на публична власт е действал при упражняването на публична власт (вж. в този смисъл решение от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 33 и цитираната съдебна практика).
57 Всъщност проявлението на прерогативите на публичната власт у една от страните по спора, поради това че тя упражнява правомощия, които са изключителни с оглед на правните норми, приложими към правоотношенията между частноправни субекти, изключва такъв спор от гражданските и търговски дела по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2012 (вж. в този смисъл решение от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 34 и цитираната съдебна практика).
58 На трето място, поставя се въпросът дали позоваването от международна организация в съдебен спор на привилегия, изведена от имунитета срещу принудително изпълнение, автоматично изключва този спор от приложното поле на Регламент № 1215/2012.
59 Що се отнася, от една страна, до принципа на обичайното международно право за съдебен имунитет на държавите, следва да се припомни, че Съдът е приел, че съгласно настоящата международна практика съдебният имунитет на държавите не е абсолютен, но е общопризнат, когато спорът се отнася до суверенни действия, извършени iure imperii. Обратно, той може да бъде изключен, когато искът се отнася до действия, които не са свързани с упражняването на публична власт (вж. в този смисъл решение от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 56 и цитираната съдебна практика).
60 Що се отнася, от друга страна, до съдебния имунитет на частноправните организации, Съдът е приел, че той не е пречка за прилагането на Регламент № 1215/2012, когато сезираният съд установи, че такива организации не са се възползвали от прерогативите на публична власт (вж. в този смисъл решение от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 58).
61 Тази съдебна практика относно съдебния имунитет на държавите и частноправните организации е приложима към случай, в който международна организация се позовава на изведената от имунитета привилегия, независимо дали става въпрос за съдебен имунитет или за имунитет срещу принудително изпълнение. Обстоятелството, че за разлика от съдебния имунитет на държавите, основан на принципа par in parem non habet imperium (решение от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 56 и цитираната съдебна практика), имунитетите на международните организации по принцип се предоставят с договорите за учредяването им, не може да постави под въпрос това тълкуване.
62 При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 72 от заключението си, изтъкнатата от международна организация привилегия за ползване на имунитет по силата на международното право не е автоматично пречка за прилагането на Регламент № 1215/2015.
63 Следователно, за да се определи дали съдебен спор, в който участва международна организация, която се е позовала на привилегията, изведена от имунитета срещу принудително изпълнение, попада или не в материалното приложно поле на този регламент, трябва да се прецени, дали с оглед на критериите, посочени в точка 55 от настоящото съдебно решение, тази организация упражнява прерогативи на публична власт.
64 В това отношение, както генералният адвокат отбелязва в точка 67 от заключението си, обстоятелството, че националният съд е приел, че е международно компетентен с оглед на разпоредбите на Регламент № 1215/2012, само по себе си не може да накърни защитата, предоставена от имунитета по силата на международното право, изтъкнат от международната организация — страна по спора.
65 В случая от данните по преписката, с която разполага Съдът, следва, че целта на обезпечителния запор, чието вдигане се иска с молбата във връзка с обезпечителни мерки в главното производство, е да се запазят вземания по договорно правоотношение, а именно договорите BOA, сключени между SHAPE и дружествата Supreme. Макар да се отнасят до доставката на горива на SHAPE за нуждите на ръководена от НАТО военна операция за запазване на мира и сигурността в Афганистан, тези договори водят до възникване на частно правоотношение между страните по главното производство, в рамките на което те поемат свободно уговорени права и задължения.
66 Както поддържа Комисията и отбелязва генералният адвокат в точка 103 от заключението си, последващото използване от SHAPE на горивата, доставени в изпълнение на договорите BOA, не оказва влияние върху естеството на такова правоотношение. Всъщност публичноправната цел на някои дейности сама по себе си не е достатъчна, за да се квалифицират тези дейности като извършени iure imperii, доколкото те не съответстват на упражняването на правомощия, които са изключителни с оглед на правните норми, приложими към правоотношенията между частноправни субекти (решение от 7 май 2020 г., Rina, C‑641/18, EU:C:2020:349, т. 41 и цитираната съдебна практика).
67 Що се отнася до основанието и условията за предявяване на искането, следва също така да се отбележи, че вдигането на обезпечителния запор се претендира пред запитващата юрисдикция с молба във връзка с обезпечителни мерки, подадена по общия ред на основание член 705, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс.
68 От изложеното по-горе следва, освен ако запитващата юрисдикция установи нещо различно при проверката, която трябва да извърши, че нито правоотношението между страните в производство по молба като разглежданата в главното производство, нито основанието и условията за подаването на такава молба могат да се разглеждат като разкриващи упражняване на прерогативи на публична власт по смисъла на правото на Съюза, така че производството по молба от този вид се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и попада в приложното поле на този регламент.
69 По изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че производството по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, което производство е образувано успоредно с производство по същество с предмет вземане, произтичащо от твърдяно неплащане на горива, доставени за нуждите на проведена от тази организация мироопазваща операция, се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“, доколкото молбата не е подадена по силата на прерогативи на публична власт по смисъла на правото на Съюза, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.
По втория въпрос
70 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че разглеждането на подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор.
71 От текста на член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 следва, че съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено, притежават изключителна компетентност по дела във връзка с изпълнението, независимо от местоживеенето на страните.
72 Съгласно практиката на Съда в приложното поле на член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 попадат исканията за разрешаване на спор, свързан с прилагането на сила, принуда или мерки за отнемане на движимо или недвижимо имущество, за да се гарантира реалното изпълнение на съдебните решения и актове (решение от 10 юли 2019 г., Reitbauer и др., C‑722/17, EU:C:2019:577, т. 52).
73 Както следва от акта за преюдициално запитване, в случая SHAPE не оспорва мерките, взети от Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел) на основание двустранната конвенция от 1925 г. за изпълнение на решенията на Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург) от 12 юни 2017 г. и на Gerechtshof ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) от 27 юни 2017 г., а иска от запитващата юрисдикция да вдигне обезпечителния запор, допуснат преди това в едностранно производство от Rechtbank Limburg (Районен съд Лимбург), както и да забрани налагането на нов обезпечителен запор на същите фактически основания. Трябва да се констатира, че производство като главното, което само по себе си не е свързано с изпълнението на съдебни решения по смисъла на член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012, не попада в приложното поле на тази разпоредба и съответно не е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор.
74 Освен това обстоятелството, че в подкрепа на молбата си във връзка с обезпечителни мерки международна организация като SHAPE се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение, не е пречка съдът да прецени дали е международно компетентен по силата на Регламент № 1215/2012. Всъщност въпросът дали имунитетът, на който се позовава международна организация, изключва компетентността на сезирания съд да разгледа такава молба или да постанови изпълнителни мерки срещу такава организация, се поставя на следващ етап, след определянето на международната компетентност на този съд.
75 Предвид всички тези съображения на втория въпрос трябва да се отговори, че член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че разглеждането на подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, не е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор.
По третия въпрос
76 Третият въпрос по същество се отнася до обхвата на извършваната от националния съд преценка на основателността на твърдението на международна организация, че се ползва с имунитет срещу принудително изпълнение, в случай че от отговора на първия и втория въпрос следва, че твърденият имунитет срещу принудително изпълнение е определящ за квалифицирането на молба във връзка с обезпечителни мерки, като разглежданата в главното производство, като спадаща към „гражданските и търговските дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 или за евентуалното прилагане на правилото за изключителна компетентност, предвидено в член 24, точка 5 от същия.
77 След като отговорите на тези въпроси са в смисъл, че позоваването на имунитет срещу принудително изпълнение не изключва автоматично такава молба от приложното поле на Регламент № 1215/2012 и е без значение за критериите, по които се определя дали съд на държава членка е международно компетентен да разгледа тази молба, третият въпрос не следва да бъде разглеждан.
По съдебните разноски
78 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че производството по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, което производство е образувано успоредно с производство по същество с предмет вземане, произтичащо от твърдяно неплащане на горива, доставени за нуждите на проведена от тази организация мироопазваща операция, се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“, доколкото молбата не е подадена по силата на прерогативи на публична власт по смисъла на правото на Съюза, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.
2) Член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че разглеждането на подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, не е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор.
Подписи