Преюдициално запитване от Ráckevei Járásbíróság (Унгария), постъпило на 8 декември 2020 г. — EP и др./ERSTE Bank Hungary Zrt.
(Дело C-670/20)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Ráckevei Járásbíróság
Страни в главното производство
Ищци: EP, TA, FV и TB
Ответник: ERSTE Bank Hungary Zrt.
Преюдициални въпроси
Като се има предвид тълкуването на член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори1 , дадено в решението, постановено по дело Andriciuc и др., C-186/162 , следва ли да се счита за ясна и недвусмислена договорна клауза относно валутния риск, която не предвижда изрично кой длъжник поема изключително и изцяло посочения риск, а съдържа единствено декларация на длъжника, в която се посочва, че той „е напълно запознат с възможните рискове от сделката, и по-специално с факта, че колебанията на въпросната валута спрямо унгарския форинт могат както да увеличат, така и да намалят тежестта на вноските за изплащането на заема във форинти[“]?
Съобразена ли е гореописаната договорна клауза с изискването, установено в решението по дело Andriciuc и др., C-186/16, съгласно което въз основа на подобна клауза потребителят трябва да може да прецени потенциално значимите икономически последици от поемането на валутния риск върху неговите финансови задължения, като се има предвид, че в документа, озаглавен [„]Информация относно общите рискове при финансирането във валута [“], който потребителят подписва при сключването на договора, се посочват по идентичен начин благоприятните и неблагоприятните последици от измененията на валутния курс, като по този начин се внушава, че типичната тенденция на стабилно ниво на валутния курс ― съобщена също от Унгарската федерация на банките ― е, че тези благоприятни и неблагоприятни икономически последици се компенсират в дългосрочен план?
Съобразена ли е гореописаната договорна клауза с изискването, установено в решението по дело Andriciuc и др., C-186/16, съгласно което въз основа на подобна клауза потребителят трябва да може да прецени потенциално значимите икономически последици от поемането на валутния риск върху неговите финансови задължения, когато нито в договора, нито в документа за информация относно валутните рискове, подписан при сключването на договора, се посочва изрично или имплицитно, че увеличението на погасителните вноски може да бъде значително или че включително може да достигне на практика определено ниво?
Като се има предвид тълкуването на член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дадено в решението, постановено по дело Andriciuc и др., C-186/16, следва ли да се счита за ясна и недвусмислена договорна клауза относно валутния риск, в която не се посочва изрично, че потребителят поема изключително и изцяло валутния риск, когато от клаузите на договора не става ясно изрично, че увеличението на погасителните вноски може да бъде значително или че включително може да достигне на практика определено ниво?
Сама по себе си направената за тази цел декларация от потребителя, формулирана общо в стандартна клауза на договора, достатъчна ли е, за да се прецени, че информацията относно валутния риск отговаря на изискването, установено в решението по дело Andriciuc и др., C-186/16, според което тази информация трябва да позволи на средния потребител да прецени въз основа на същата потенциално значимите икономически последици от прехвърлянето на валутния риск върху неговите финансови задължения, когато нито останалите клаузи на договора, нито [документът] за информация навеждат към подобен извод?
Като се има предвид съдържанието на решението по дело Andriciuc и др., C-186/16, съобразено ли е с член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори тълкуването на Kúria (Върховен съд), според което „фактът, че ответникът е предоставил информация относно валутния риск сам по себе си означава, че ищецът е трябвало да отчете реално този риск“?
____________
1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
2 Решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C-186/16, EU:C:2017:703.