РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
28 септември 2011 година
Дело F‑23/10
Finola Allen
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Социална сигурност — Тежко заболяване — Член 72 от Правилника за длъжностните лица — Удължаване на периода на здравно осигуряване съгласно Общата здравноосигурителна схема — Критерий, изведен от липсата на осигуряване по друга схема“
Предмет: Жалба, подадена съгласно член 270 ДФЕС, приложим спрямо Договора за Евратом по силата на член 106а от същия, с която г‑жа Allen иска да бъдат отменени решенията на Комисията за отказ да констатира наличието на тежко заболяване и за отказ да удължи периода на здравно осигуряване по Общата здравноосигурителна схема на институциите на Европейския съюз
Решение: Отменя решенията от 30 юни 2009 г., 17 юли 2009 г. и 7 януари 2010 г., с които Комисията отказва да констатира, че г‑жа Allen страда от тежко заболяване, и отказва да удължи периода на здравното ѝ осигуряване. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Обжалване — Увреждащ акт — Понятие — Отхвърляне на заявление да се констатира наличието на тежко заболяване — Отказ да бъде удължен периодът на здравно осигуряване по Общата здравноосигурителна схема — Включване
(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Социална сигурност — Здравно осигуряване — Заболявания, признати за „също толкова сериозни“, колкото заболяванията, изрично упоменати в член 72 от Правилника
(член 72 от Правилника за длъжностните лица)
3. Право на Съюза — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Отчитане на различните езикови версии
(член 72 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Социална сигурност — Здравно осигуряване — Тежко заболяване — Определяне — Критерии
(член 72 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Обжалване — Предварителна административна жалба — Отказ — Замяна на мотивите на обжалвания акт
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Условия за правото на пребиваване съгласно правото на Съюза
(член 7 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Съгласно дял III, глава 5, точка 2 от приетите от Комисията Общи изпълнителни разпоредби относно възстановяването на медицински разноски, констатацията, че е налице тежко заболяване, позволява на заинтересованото лице да ползва ставка на възстановяване от 100 % за медицинските разходи, свързани с това заболяване. Такава констатация се прави въз основа на съответно заявление, като предвиденото в дял III, глава 5, точка 3 от посочените изпълнителни разпоредби, когато за посоченото заболяване се счита, че отговаря на определението „тежки заболявания“, дадено в дял III, глава 5, точка 1 от Общите изпълнителни разпоредби.
В допълнение, когато е направена констатация за наличието на тежко заболяване, действието на Общата здравноосигурителна схема на институциите на Съюза може да бъде удължено за разведения съпруг на длъжностно лице, що се отнася до свързаните с тази болест медицински разходи, и след периода от една година от официалната дата на развода, ако този съпруг отговаря на няколко кумулативни условия, предвидени в дял I, глава 3, точка 2 от Общите изпълнителни разпоредби.
Ето защо, след като до отказа да се констатира наличието на тежко заболяване се стига след специална процедура, и този отказ поражда редица последици за положението на заинтересованото лице, сам по себе си той представлява увреждащ акт за лицето, подало съответно заявление. Същевременно, когато подалото съответно заявление лице е разведеният съпруг на длъжностно лице, подобен отказ може служи като основание за отделен отказ да бъде удължен периодът му на здравно осигуряване по Общата здравноосигурителна схема на институциите на Съюза.
(вж. точки 38—40)
2. Що се отнася до констатирането на наличие на тежко заболяване, критериите, споменати в дял III, глава 5, точка 1 от приетите от Комисията Общи изпълнителни разпоредби относно възстановяването на медицински разноски, не изглеждат явно неподходящи или неправилни с оглед на преследваната цел, а именно да се установят заболяванията, които са също толкова сериозни като заболяванията, изрично упоменати в член 72 от Правилника.
На първо място, четирите изрично изброени в член 72 от Правилника заболявания биха могли в определени случаи да имат особено сериозни физически или психически последици, да имат траен или хроничен характер и да изискват тежки терапевтични мерки, за които е необходимо предварителната диагноза да бъде ясно поставена, което от своя страна предполага особени изследвания или проучвания. Тези заболявания биха могли и да изложат засегнатото лице на риск от тежко увреждане.
Освен това от самия текст на член 72, параграф 1 от Правилника следва, че дори да спадат към някое от четирите изрично споменати в този член заболявания, само особено тежките случаи могат да бъдат квалифицирани като тежко заболяване и така да дадат възможност на заинтересованото лице да се ползва от по-благоприятната схема, която се прилага, ако е направена констатация, че е налице такова заболяване.
Посочените критерии не надхвърлят пределите на това, което е подходящо и необходимо за постигане на легитимната цел, преследвана с разглежданата правна уредба, а именно различните предимства, свързани с констатацията, че е налице тежко заболяване, да се предоставят само в случаите на особено тежко заболяване. Ето защо дял III, глава 5, точка 1 от Общите изпълнителни разпоредби не нарушава принципа на пропорционалност.
(вж. точки 49—52)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 23 ноември 2010 г., Marcuccio/Комисия, F‑65/09, точки 51—53 и 70, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑85/11 P
3. Необходимостта от еднакво прилагане и следователно от еднакво тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза изключва възможността дадена разпоредба да се разглежда отделно в текста ѝ на един език и изисква тя да се тълкува в зависимост както от действителната воля на нейния автор, така и от преследваната от него цел, по-специално с оглед на текстовете на всички езици на Съюза.
(вж. точка 57)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 30 ноември 2009 г., Zangerl-Posselt/Комисия, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑62/10 P
4. Колкото до лекарските преценки, направени от лекаря консултант и от лекарския съвет, упражняваният от съда на Съюза контрол не обхваща самите лекарски преценки, които, когато са направени по надлежния ред, трябва да се считат за окончателни.
Критериите за тежко заболяване (намаляване на очакваната продължителност на живота, хронично развитие, необходимост от прилагането на тежки диагностични и/или терапевтични мерки, наличие или риск от тежка инвалидност) имат отношение към категорията на лекарските преценки, понеже, за да изразят становище дали един или друг от тези критерии е изпълнен, лекарят консултант и лекарският съвет не просто констатират фактите, а действително ги преценяват — нещо, което предполага специализирани медицински познания.
Въпреки че упражняваният от съда контрол не обхваща самите лекарски преценки, като например за сериозността на дадено заболяване, съдът е длъжен да се увери — още повече когато балансът между страните в процедурата не е гарантиран в същата степен както в процедурите по членове 73 и 78 от Правилника, — че лекарят консултант или лекарският съвет са разгледали представения им случай конкретно и задълбочено. Освен това администрацията е тази, която трябва да докаже, че е направена такава преценка.
Що се отнася до прилагането на дял III, глава 5, точка 1 от приетите от Комисията Общи изпълнителни разпоредби относно възстановяването на медицински разноски, както свидетелства употребеният израз „отговарят в различна степен на […] четири критерия“, намерението на авторите на тази разпоредба е било да се предвидят независими индикатори, които лекарят консултант или лекарският съвет трябва да отчете във връзка едни с други, за да се направи цялостна преценка на сериозността на последиците от съответното заболяване и така да се остави широка свобода на практикуващите лекари за лекарската преценка по отделните случаи, по които те трябва да дадат становище.
Поради това лекарят консултант или лекарският съвет не може да разгледа заявление за констатиране на наличието на тежко заболяване, като просто изолирано провери някои от предвидените в дял III, глава 5, точка 1 от Общите изпълнителни разпоредби изисквания, и дори да сведе преценката си само до условията, които счита за неизпълнени. Така, ако за някой от критериите, разгледан отделно, може да изглежда, че не е изпълнен, разглеждането му в светлината на останалите критерии може да доведе до противоположния извод, а именно че този критерий е изпълнен, поради което не се допуска лекарят консултант или лекарският съвет да сведе проверката до само един критерий.
Ето защо съдът на Съюза трябва да се увери — в рамките на ограничения упражняван от него контрол върху становищата, издадени от медицинските органи, които участват в процедурата за констатиране на наличието на тежко заболяване — че тези становища са приети след конкретна и задълбочена проверка на здравословното състояние на заинтересованото лице, при която съгласно дял III, глава 5, точка 1 от Общите изпълнителни разпоредби трябва да бъдат отчетени като цяло четирите независими критерия, предвидени в споменатата точка.
(вж. точки 73 и 75—80)
Позоваване на:
Общ съд на Европейския съюз — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точки 67 и 68
5. Въпреки че в рамките на системата от правни средства за защита, предвидена в членове 90 и 91 от Правилника, администрацията може да реши, когато изрично отхвърля административната жалба, да измени съображенията, въз основа на които е приела оспорвания акт, такова изменение не е допустимо, след като пред Съда на публичната служба е подадена жалба срещу оспорвания акт. Освен това администрацията не може да замества първоначалните неправилни мотиви с изцяло нови мотиви.
(вж. точка 98)
Позоваване на:
Общ съд на Европейския съюз — 12 май 2010 г., Комисия/Meierhofer, T‑560/08 P, точка 59
6. Член 7 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки прогласява условията, при които всеки гражданин на Съюза има право, по силата на правото на Съюза, да пребивава на територията на друга държава членка за период над три месеца, но не е пречка държава членка да издаде разрешение за пребиваване на гражданин на Съюза при по-гъвкави условия.
(вж. точка 106)