Дело T‑234/11 P-RENV-RX

Oscar Orlando Arango Jaramillo и др.

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Обжалване — Публична служба — Персонал на ЕИБ — Преразглеждане на решение на Общия съд — Отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство като недопустима — Пенсии — Увеличаване на вноските по пенсионната схема — Срок за обжалване — Разумен срок“

Резюме — Решение на Общия съд (състав по жалбите) от 9 юли 2013 г.

1.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Отхвърляне — Правна квалификация на фактите — Допустимост

(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Срокове — Изискване за разумен срок — Прилагане по аналогия на член 91, параграф 3 от Правилника — Недопустимост — Преценка в зависимост от обстоятелствата по случая

(член 270 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Обжалване — Съдебна жалба, приета за основателна — Решаване на спора по същество от юрисдикцията, която се произнася по жалбата — Условие — Дело по което може да се постанови окончателно решение

(член 13, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

1.      Единствено първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато първоинстанционният съд е установил или преценил фактите, касационната инстанция е компетентна да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които първоинстанционният съд е извел от тях.

В това отношение въпросът дали първоинстанционният съд е имал основание предвид фактите по делото да заключи, че жалбата не е подадена в разумен срок, представлява правен въпрос, който подлежи на контрол в производството по обжалване.

(вж. точки 27 и 28)

2.      Нито Договорът за функционирането на ЕС, нито Правилникът за персонала на Европейската инвестиционна банка, приет от управителния ѝ съвет на основание член 29 от вътрешния правилник на банката, съдържат разпоредби за приложимия срок за обжалване при спорове между банката и нейните служители. Съвместяването на правото на ефективна съдебна защита, от една страна, което е общ принцип на правото на Съюза и изисква всеки правен субект да разполага с достатъчен срок, за да прецени законосъобразността на неблагоприятния за него акт и евентуално да подготви жалбата си, и на изискването за правна сигурност, от друга, което предполага след изтичането на определен срок издадените от администрацията на Съюза актове да стават окончателни, обаче налага тези спорове да бъдат отнасяни до съда на Съюза в разумен срок.

Въпросът дали даден срок е „разумен“, независимо дали става дума за продължителността на дадено административно или съдебно производство, или за срок, който влияе пряко на допустимостта на иска или жалбата, трябва винаги да се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай, и в частност с оглед на значимостта на спора за заинтересованото лице, сложността на делото и поведението на съответните страни. Оттук по принцип следва, че понятието „разумен срок“ не може да се разглежда като конкретен преклузивен срок, и в частност че предвиденият в член 91, параграф 3 от Правилника тримесечен срок не може да се прилага по аналогия като преклузивен срок към служителите на банката, когато подават жалба за отмяна срещу акт на последната, който ги уврежда.

Следователно сам по себе си фактът, че служител на Европейската инвестиционна банка е подал жалба за отмяна на неблагоприятен за него акт на банката в срок, който надхвърля три месеца и десет дни, не е достатъчен, за да се заключи, че жалбата е просрочена, а съдът на Съюза трябва при всички положения да прецени дали срокът е бил разумен с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай.

(вж. точки 30—32)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 37)