РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
19 юни 2012 година
Дело T‑234/11 P
Oscar Orlando Arango Jaramillo и др.
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
„Обжалване — Публична служба — Персонал на ЕИБ — Пенсии — Вноски по пенсионната схема — Отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство като явно недопустима — Срок за обжалване — Просрочие — Разумен срок“
Предмет: Жалба, с която се иска отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 4 февруари 2011 г. по дело Arango Jaramillo и др./ЕИБ (F‑34/10)
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Oscar Orlando Arango Jaramillo и 34-мата други служители на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), чиито имена са изброени в приложението, понасят направените от тях съдебни разноски, както и разноските на ЕИБ в производството по обжалване.
Резюме
1. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Обжалване — Срокове — Изискване за разумен срок
(член 270 ДФЕС)
2. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Обжалване — Срокове — Изискване за разумен срок — Прилагане по аналогия на член 91, параграф 3 от Правилника — Подаване на жалбата след изтичането на тримесечния срок — Неизпълнено изискване
(член 270 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Съдебно производство — Срокове за обжалване — Преклудиране — Случайно събитие или непреодолима сила — Понятие
(член 45, втора алинея от Статута на Съда)
1. Нито Договорът за функционирането на ЕС, нито правилникът за персонала на Европейската инвестиционна банка, приет от управителния ѝ съвет на основание член 29 от вътрешния правилник на банката, съдържат разпоредби за приложимия срок за обжалване при спорове между банката и нейните служители. Съвместяването на правото на ефективна съдебна защита, от една страна, което е общ принцип на правото на Съюза и изисква всеки правен субект да разполага с достатъчен срок, за да прецени законосъобразността на неблагоприятния за него акт и евентуално да подготви жалбата си, и на изискването за правна сигурност, от друга, което предполага след изтичането на определен срок издадените от администрацията на Съюза актове да стават окончателни, налага тези спорове да бъдат отнасяни до съда на Съюза в разумен срок.
(вж. точка 22)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑185, точки 97—99; 6 март 2001 г., Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, Recueil, стр. II‑813, точки 51—53; 6 декември 2002 г., D/ЕИБ, T‑275/02 R, Recueil FP, стр. I‑A‑259 и II‑1295, точки 31 и 32
2. Тълкуването на съдебната практика по аргумент за противното е допустимо, когато всяко друго нейно тълкуване би било и неподходящо, и несъвместимо с приложимите общи принципи на правото на Съюза. Единствено стриктното прилагане на определящите преклузивни срокове процесуални правила позволява да се спази изискването за правна сигурност и за избягване на всяка дискриминация или произвол в правораздаването. По аналогия със срока за обжалване по член 91, параграф 3 от Правилника вече е постановявано, че тримесечният срок по принцип трябва да се смята за разумен срок за подаването на жалба от служител на Европейската инвестиционна банка за отмяна на неблагоприятен за него акт на тази банка. По аргумент за противното от тази съдебна практика следва, че всяка жалба, подадена от служител на банката след изтичането на тримесечния срок, увеличен с фиксиран десетдневен срок поради отдалеченост, по принцип трябва да се смята за подадена извън разумния срок.
(вж. точка 27)
Позоваване на:
Съд — 13 юни 1958 г., Meroni/Висш орган, 9/56, Recueil, стр. 9, точка 27; 22 септември 2011 г., Bell & Ross/СХВП, C‑426/10 P, Сборник, стр. I‑8849, точки 43, 54 и 55
Първоинстанционен съд — 30 март 2000 г., Méndez Pinedo/ЕЦБ, T‑33/99, Recueil FP, стр. I‑A‑63 и II‑273, точки 33 и 34; De Nicola/ЕИБ, посочено по-горе, точка 107; D/ЕИБ, посочено по-горе, точка 33 и цитираната съдебна практика
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 51)
Позоваване на:
Съд — 12 юли 1984 г., Ferriera Valsabbia/Комисия, 209/83, Recueil, стр. 3089, точка 22; 15 декември 1994 г., Bayer/Комисия, C‑195/91 P, Recueil, стр. I‑5619, точка 31; 18 януари 2005 г., Zuazaga Meabe/СХВП, C‑325/03 P, Recueil, стр. I‑403, точка 25; 8 ноември 2007 г., Белгия/Комисия, C‑242/07 P, Сборник, стр. I‑9757, точка 17