ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
13 септември 2012 година(1)
„Жалба за отмяна — Отказ на Комисията да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения — Липса на пряко засягане — Явна недопустимост“
По дело T-271/12
Пламен Симов, с местожителство в София (България), за който се явява адв. П. Данов,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия
и
Република България,
ответници,
с предмет искане за отмяна на решението на Комисията от 9 март 2012 г., с което тя отказва да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС срещу Република България,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г‑н J. Azizi (докладчик), председател, г‑н S. Frimodt Nielsen и г‑жа М. Кънчева, съдии,
секретар: г-н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Производство и искания на жалбоподателя
1 На 10 май 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
2 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени решението на Комисията от 9 март 2012 г., с което тя отказва да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС срещу Република България,
– да се произнесе по твърдението за допуснато от Република България нарушение на правото на Европейския съюз.
От правна страна
3 Съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато иск или жалба са явно недопустими, Общият съд може, без да дава по-нататъшен ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
4 В настоящия случай Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено с оглед на материалите по преписката, и съгласно този член реши да се произнесе, без да дава по-нататъшен ход на делото.
5 С настоящата жалба, подадена на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, се иска отмяна на решението на Комисията да не уважи искането на жалбоподателя за откриване на процедура за установяване на неизпълнение на задължения срещу Република България.
6 Съгласно постоянната съдебна практика е недопустимо частноправните субекти да обжалват отказ на Комисията да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка (Определение на Съда от 12 юни 1992 г. по дело Asia Motor France/Комисия, C‑29/92, Recueil, стр. I‑3935, точка 21, Определение на Общия съд от 13 ноември 1995 г. по дело Dumez/Комисия, T‑126/95, Recueil, стр. II‑2863, точка 33 и Решение на Общия съд от 22 май 1996 г. по дело AITEC/Комисия, T‑277/94, Recueil, стр. II‑351, точка 55).
7 Всъщност, когато дадено решение на Комисията съдържа отказ, както е в настоящия случай, това решение трябва да се преценява в зависимост от естеството на искането, в отговор на което е прието (Решение на Съда от 8 март 1972 г. по дело Nordgetreide/Комисия, 42/71, Recueil, стр. 105, точка 5, Определение по дело Dumez/Комисия, посочено по-горе, точка 34 и Решение на Общия съд от 22 октомври 1996 г. по дело Salt Union/Комисия, T‑330/94, Recueil, стр. II‑1475, точка 32).
8 Уместно е да се напомни, че член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда, че всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба за отмяна съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от тази разпоредба, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.
9 В рамките на уредената в член 258 ДФЕС процедура за установяване на неизпълнение на задължения обаче единствените актове, които Комисията може да приеме, са адресирани до държавите членки (Определение на Общия съд от 29 ноември 1994 г. по дело Bernardi/Комисия, T‑479/93 и T‑559/93, Recueil, стр. II‑1115, точка 31 и Определение на Общия съд от 19 февруари 1997 г. по дело Intertronic/Комисия, T‑117/96, Recueil, стр. II‑141, точка 32). Освен това от предвидената в член 258 ДФЕС система следва, че нито мотивираното становище, което представлява само предварителна фаза спрямо евентуалното предявяване пред Съда на иск за установяване на неизпълнение на задължения, нито сезирането на Съда посредством действително предявяване на такъв иск могат да бъдат актове, засягащи пряко физически или юридически лица.
10 Що се отнася до отправените срещу Република България твърдения, уместно е да се напомни, че в процесуалното право на Съюза не съществува правно средство за защита, което да позволява на съда да вземе становище посредством обща декларация по въпрос, чийто предмет надхвърля рамките на спора (Определение на Общия съд от 7 юни 2004 г. по дело Segi и др./Съвет, T‑338/02, Recueil, стр. II‑1647, точка 48).
11 Следователно жалбата на жалбоподателя за отмяна на решението на Комисията от 9 март 2012 г., с което тя отказва да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258 ДФЕС срещу Република България, следва да се отхвърли като явно недопустима, без да е необходимо тя да бъде съобщена на Комисията.
По съдебните разноски
12 Тъй като настоящото определение е прието, преди жалбата да бъде съобщена на Комисията и преди последната да е направила съдебни разноски, достатъчно е да се определи, че съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 13 септември 2012 година.
Подписи