РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

29 февруари 2016 година(*)

„Конкуренция — Картели — Международни въздушни спедиторски услуги — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Определяне на цените — Допълнителни такси и тарифни механизми, които се отразяват върху крайната цена — Доказателства, съдържащи се в искане за освобождаване от глоби — Закрила на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и клиенти — Правила за професионално поведение, свързани със задължение за лоялност и със забрана за двойно представителство — Фидуциарни задължения — Засягане на търговията между държавите членки — Отговорност за неправомерното поведение — Избор на дружествата — Глоби — Пропорционалност — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Равно третиране — Сътрудничество — Споразумение — Насоки относно метода за определяне на глобите от 2006 г.“

По дело T‑265/12,

Schenker Ltd, установено във Фелтъм (Обединеното кралство), за което се явяват F. Montag, B. Kacholdt, F. Hoseinian, адвокати, D. Colgan и T. Morgan, solicitors,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално A. Dawes и N. von Lingen, впоследствие A. Dawes и G. Meessen, в качеството на представители, подпомагани от B. Kennelly и H. Mussa, barristers,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение C(2012) 1959 окончателен на Комисията от 28 март 2012 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39462 — Спедиторски услуги) в засягащата жалбоподателя част и искане за изменение на наложената му с това решение глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: G. Berardis, председател, O. Czúcz (докладчик) и A. Popescu, съдии,

секретар: C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 септември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваното решение

1        С Решение C(2012) 1959 окончателен на Комисията от 28 март 2012 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39462 — Спедиторски услуги) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Европейската комисия установява, че в периоди между 2002 г. и 2007 г. дружества, извършващи дейност в сектора на международните въздушни спедиторски услуги, са участвали в различни споразумения и съгласувани практики в посочения сектор, съставляващи четири отделни нарушения на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).

2        Жалбоподателят Schenker Ltd е собственост на Deutsche Bahn AG (наричано по-нататък „DB“) — учредено по германското право акционерно дружество, притежавано изцяло от Федерална република Германия. DB е дружество майка на група от дружества (наричана по-нататък „групата DB“), предоставяща и услуги в областта на мобилността и логистиката по целия свят. Под марката „DB Schenker“ — а именно чрез групата от дружества Schenker, включваща редица субекти, сред които жалбоподателят — групата DB предоставя по-специално въздушни спедиторски услуги. [поверително](1) The Brink’s Company (наричано по-нататък „Brink’s“) продава на DB група от дружества, начело на която е Bax Global Inc. и която по-специално включва Bax Global Ltd (UK). След като дейността му е прехвърлена на жалбоподателя, Bax Global (UK) спира извършването на дейността си и престава да съществува.

3        Настоящото дело се отнася само за едно от четирите посочени в точка 1 по-горе нарушения, а именно картела във връзка с новата система за износ (наричана по-нататък „NES“). Делото не се отнася за картела във връзка с коригиращия валутен коефициент (наричан по-нататък „CAF“), картела във връзка със системата за предварително митническо деклариране (наричана по-нататък „AMS“) или картела във връзка с допълнителната такса за пиковия сезон (наричана по-нататък „PSS“). Тъй като с обжалваното решение Комисията санкционира други дружества от групата DB за участието им в картелите във връзка с CAF, AMS и PSS, тези дружества подават отделна жалба, която се разглежда по дело T‑267/12.

4        Посочените в точка 3 по-горе картели засягат пазара на международните въздушни спедиторски услуги. Според даденото от Комисията описание на този сектор в съображения 3—71 от обжалваното решение, спедиторските услуги могат да се определят като организиране на превоз на стоки (което също така може да включва дейности като освобождаване от митница, складиране или наземни услуги за оказване на съдействие) за сметка на клиентите според техните нужди. Спедиторските услуги се делят на вътрешни и международни, както и на въздушни, сухопътни и морски (съображение 3 от обжалваното решение).

5        Даденото от Комисията описание на картела във връзка с NES в съображения 92—114 от обжалваното решение може да се обобщи така: NES е система за предварително освобождаване от митница при износ от Обединеното кралство към страните извън ЕИП, въведена от властите в Обединеното кралство през 2002 г. В хода на проведена среща група спедитори се договарят за въвеждането на допълнителна такса за декларациите NES, като също така се споразумяват за размерите на допълнителната такса и за графика за прилагането ѝ. След срещата същите спедитори обменят редица електронни писма, за да проследят привеждането в действие на картелното споразумение. Антиконкурентните контакти продължават от 1 октомври 2002 г. до 10 март 2003 г.

6        Обсъжданията в картела във връзка с AMS и контролът по привеждането му в действие се реализират по-специално в рамките на сдружението Freight Forward International (чието наименование преди 1 януари 2004 г. е Freight Forward Europe и което по-нататък се нарича „сдружението FFI“).

7        От съображение 72 от обжалваното решение е видно, че Комисията започва разследването си, след като Deutsche Post AG (наричано по-нататък „DP“) подава искане за освобождаване от глоби въз основа на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, глава 8, том 5 стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.“). DP допълва искането си за освобождаване от глоби с изявления и писмени доказателства. С писмо от 24 септември 2007 г. Комисията предоставя условно освобождаване от глоби на DP за предполагаем картел между частни доставчици на международни спедиторски услуги, с който се цели определяне или начисляване на различни такси и допълнителни такси.

8        Между 10 и 12 октомври 2007 г. Комисията извършва внезапни проверки.

9        [поверително] DB и дъщерните му дружества подават искане за освобождаване от глоби или — ако то бъде отхвърлено — искане за намаляване на размера на глобата въз основа на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (съображение 76 от обжалваното решение).

10      На 5 февруари 2010 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на жалбоподателя, на което той отговаря (съображения 87 и 89 от обжалваното решение).

11      Между 6 и 9 юли 2010 г. Комисията провежда изслушване с участието на жалбоподателя (съображение 89 от обжалваното решение).

12      В обжалваното решение въз основа на доказателствата, с които разполага, Комисията приема, че в качеството му на икономически правоприемник на Bax Global (UK) жалбоподателят носи отговорност за участието на това дружество в картела във връзка с NES.

13      В член 1, параграф 1, буква а) от обжалваното решение Комисията констатира, че що се отнася до картела във връзка с NES, в качеството му на икономически правоприемник на Bax Global (UK), жалбоподателят е нарушил член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като от 1 октомври 2002 г. до 10 март 2003 г. е участвал в извършването на единно продължено нарушение в сектора на въздушните спедиторски услуги на територията на Обединеното кралство, изразяващо се в определяне на цени или на други търговски условия. Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от обжалваното решение, за посоченото нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 673 000 EUR. Размерът на наложената на жалбоподателя глоба не е намален с оглед на сътрудничеството му с Комисията.

14      От съображение 856 от обжалваното решение е видно, че размерът на наложената глоба е изчислен въз основа на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“).

 Производство пред Общия съд и искания на страните

15      На 12 юни 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

16      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (девети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния му правилник от 2 май 1991 г., задава писмено въпроси на страните и ги приканва да отговорят. Страните изпълняват това искане в определения срок.

17      С писмо от 5 септември 2014 г. жалбоподателят представя становище по доклада от съдебното заседание.

18      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 24 септември 2014 г.

19      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени член 1, параграф 1, буква а) от обжалваното решение,

–        да отмени изцяло глобата, определена в член 2, параграф 1, буква а) от обжалваното решение, или, при условията на евентуалност, да намали нейния размер, и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата и

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

21      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем основания.

22      Първото основание е изведено, от една страна, от нарушаване на членове 4 и 7 и член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 167), на правото на защита и на правото на справедлив процес, и от друга страна, от нарушаване на принципа на добра администрация. Жалбоподателят по същество твърди, че информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP, са недопустими.

23      С второто основание жалбоподателят твърди, че Комисията няма правомощия за приемане на решение, засягащо картела във връзка с NES, тъй като по силата на член 1 от Регламент № 141 на Съвета за освобождаване на транспортните услуги от прилагането на Регламент № 17 на Съвета (ОВ 124, 1962 г., стр. 2751) този картел е изключен от приложното на правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията.

24      В рамките на третото основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 101, параграф 1 ДФЕС, членове 4 и 7 от Регламент № 1/2003 и принципа на добра администрация, като освен това не е спазила Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81; Специално издание на български език, глава 8, том 4, стр. 149, наричани по-нататък „Насоките от 2004 г.“), тъй като е констатирала, че картелът във връзка с NES може значително да е засегнал търговията между държавите членки.

25      Четвъртото основание се отнася до нарушаване на член 101, параграф 1 ДФЕС, на член 296 ДФЕС и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на членове 4 и 7 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и на принципите на лична отговорност и на добра администрация, тъй като само жалбоподателят се считал за отговорен за поведението на Bax Global (UK).

26      С петото основание, от една страна, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, принципа на пропорционалност, принципа на съответствие между наказанието и нарушението, принципа nulla poena sine culpa и принципа на добра администрация, не е спазила Насоките от 2006 г. и е допуснала грешки в преценката, тъй като е определила размера на глобата въз основа на оборот, надхвърлящ максималния теоретичен размер, който би могъл да се формира от картела във връзка с NES. От друга страна, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 27, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 и правото на защита.

27      В рамките на шестото основание жалбоподателят твърди, че при разглеждането на исканията за освобождаване от глоби и за намаляване на размера на глобата Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и принципа на равно третиране, не е спазила Известието относно сътрудничеството от 2006 г. и е допуснала грешка в преценката.

28      В рамките на седмото основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и принципа на равно третиране, като също така е допуснала грешка в преценката, защото е отказала да започне обсъждания с цел постигане на споразумение в съответствие с Известието на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед на приемане на решения съгласно членове 7 и 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета при дела за картели (ОВ C 167, 2008 г., стр. 1, наричано по-нататък „Известието на Комисията относно процедурите за постигане на споразумение“).

29      В писмените си становища жалбоподателят уточнява, че първото, второто, третото и четвърто основание са изтъкнати в подкрепа на искането му за отмяна на член 1, параграф 1, буква а), от обжалваното решение, като „съответно“ се отнасят и за отмяната на член 2, параграф 1, буква а) от обжалваното решение. Петото, шестото и седмото основание, както и — при условията на евентуалност — четвъртото основание, са изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна на член 2, параграф 1, буква а) от обжалваното решение.

30      Жалбоподателят също така иска Общият съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, като петото, шестото и седмото основание са изтъкнати изрично в подкрепа на това искане. Освен това в рамките на четвъртото основание жалбоподателят иска Общият съд да намали размера на глобата, като упражни правомощието си за пълен съдебен контрол.

31      В този контекст следва да се припомни, че контролът за законосъобразност на приетите от Комисията решения се допълва от правомощието за упражняване на пълен съдебен контрол, признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС.

32      Пълният съдебен контрол оправомощава съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или периодична имуществена санкция. Ако анализът, въз основа на който Комисията определя размера на глобата или на периодичната имуществена санкция, е опорочен от незаконосъобразност, но окончателният им размер трябва да се счита за подходящ, пълният съдебен контрол оправомощава съда да не променя размера на глобата.

33      Ето защо към датата на постановяване на решението си, в рамките на своето правомощие за пълен съдебен контрол, Общият съд трябва да прецени дали на жалбоподателя е наложена глоба, чийто размер правилно отразява тежестта и продължителността на съответното нарушение (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, Сб., EU:T:2012:478, т. 117 и цитираната съдебна практика).

34      Важно е обаче да се подчертае, че упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол не е равнозначно на упражняване на служебен контрол, и да се припомни, че производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно (решение от 8 декември 2011 г., KME Germany и др./Комисия, C‑389/10 P, Сб., EU:C:2011:816, т. 131).

1.     По първото основание, изведено, от една страна, от нарушаване на членове 4 и 7 и член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, на правото на защита и на правото на справедлив процес, и от друга страна, от нарушаване на принципа на добра администрация

35      Настоящото основание се отнася за включения в съображение 658 от обжалваното решение извод на Комисията, че тя има право да използва информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP.

36      Основанието се състои от две части. На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила членове 4 и 7 и член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, правото на защита и правото на справедлив процес, тъй като е използвала информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP. На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, тъй като не е взела надлежно предвид изтъкнати от него твърдения в хода на административното производство.

 По първата част, изведена от нарушаване на членове 4 и 7 и член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, на правото на защита и на правото на справедлив процес

37      Жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила членове 4 и 7 и член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, правото на защита и правото на справедлив процес — признати в правото на Съюза и закрепени в член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права, какво и в член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. — тъй като е използвала информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP.

38      Според жалбоподателя в разглеждания случай Комисията не е имала право да използва информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP, и е трябвало да приключи разследването или поне да отстрани посочените информация и доказателства от преписката. Първо, адвокатска кантора C., която оказала съдействие на DP при изготвянето и подаването на посоченото искане, нарушила професионалната тайна и забраната за двойно представителство или принципа за лоялност по отношение на бившите клиенти. Според жалбоподателя тази адвокатска кантора е играла двойна игра. От една страна, тя била правен консултант на сдружението FFI и на отделните му членове, включително жалбоподателя. От друга страна, в същото време или поне малко след като приключила посочените отношения — при положение че продължавала да бъде обвързана с правни задължения, произтичащи от функцията ѝ на правен консултант на сдружението FFI и на отделните му членове — въпросната кантора оказвала съдействие на DP, поне от 27 юли 2006 г., в събирането, подреждането, анализирането и предоставянето на информация, разкриваща евентуални нарушения на правила на Съюза в областта на конкуренцията, на редица органи, включително на Комисията. Второ, DP нарушило своите фидуциарни задължения в качеството си на председател и секретар на сдружението FFI. Причината, поради която това предприятие решило да потърси съдействие от адвокатска кантора C., без никакво съмнение било желанието му да се възползва от специалните отношения между въпросната кантора и сдружението FFI, както и от поверителната информация, която кантората съответно притежавала. Тъй като деянията във връзка с AMS, в които били замесени членове на сдружението FFI, от една страна, и деянията във връзка с NES, от друга страна, били тясно свързани, Комисията също така нямала право да използва информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP, спрямо картела във връзка с NES.

39      Комисията оспорва тези твърдения. Тя по-специално твърди, че доколкото в писмената реплика жалбоподателят поддържа, че правото на Съюза забранява на адвокатите да използват получените данни и информация от техния клиент в негов ущърб, това е ново основание, което трябва да се счете за недопустимо.

40      В това отношение трябва да се припомни, че водещият принцип в правото на Съюза е принципът на свободата при събиране на доказателствата (решение от 8 юли 2004 г., Dalmine/Комисия, T‑50/00, Rec, EU:T:2004:220, т. 72).

41      По принцип нито една разпоредба и нито един основен принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да използва срещу дадено предприятие изявленията на другите обвинени предприятия. Всъщност в противен случай тежестта за доказване на противоречащите на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС деяния, която Комисията носи, би била прекалено голяма и несъвместима с възложената ѝ с Договора за ЕС задача да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби (решение от 8 юли 2004 г., JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Rec, EU:T:2004:221, т. 192).

42      Същевременно правомощията, с които разполага Комисията в предварителните фази на разследване и събиране на информация, трябва да бъдат съобразени със спазването на основните права и с общите принципи в правото на Съюза, относими към всички производства по прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

43      Именно предвид тази съдебна практика и тези принципи следва да се разгледат оплакванията за нарушаване, първо, на професионалната тайна, второ, на забраната за двойно представителство и на принципа за лоялност, и трето, на фидуциарните задължения на DP.

 По оплакването за нарушаване на професионалната тайна

44      Жалбоподателят твърди, че адвокатска кантора C. е нарушила професионална тайна, като информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP, са недопустими и Комисията не е трябвало да ги използва.

45      В този контекст трябва да се припомни, че поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и клиенти се закриля на равнището на Съюза (вж. в този смисъл решение от 18 май 1982 г., AM & S Europe/Комисия, 155/79, Rec, EU:C:1982:157, т. 18—28).

46      Всъщност, що се отнася до действията по разследване на Комисията, засягащи разговорите и кореспонденцията между адвокати и клиенти, от постоянната съдебна практика следва, че закрилата на поверителността на тези разговори и кореспонденция не позволява на Комисията да узнава съдържанието им. Освен това, в случай че Комисията узнае това съдържание, закрилата на поверителността им не позволява на Комисията да мотивира решение за налагане на глоба за нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията с тези разговори и кореспонденция (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2007 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T‑125/03 и T‑253/03, Сб., EU:T:2007:287, т. 86—88 и цитираната съдебна практика).

47      Жалбоподателят твърди, че в разглеждания случай закрилата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и клиенти също така не позволява на Комисията да използва информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP. Тъй като поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и клиенти трябвало да позволи на последните напълно открито да се доверят на своите адвокати, без да се страхуват от последващо оповестяване на техните разговори и кореспонденция, което може да им причини вреда, разговорите и кореспонденцията трябвало да се ползват със защита не само по отношение на действия по разследване на Комисията, но и по отношение на оповестяване от адвокат, който нарушава професионалната тайна.

48      В това отношение е достатъчно да се отбележи, че съгласно съображение 658 от обжалваното решение цялата информация и всички доказателства, които DP представя в искането си за освобождаване от глоби, са били на разположение на всички членове на сдружението FFI. Следователно според констатациите на Комисията информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP, са били на разположение на DP независимо от това дали адвокатска кантора C. е нарушила професионалната тайна.

49      Жалбоподателят не изтъква нито един довод, с който може да се оспори тази констатация. Всъщност трябва да се констатира, че макар предприятието, от което е част жалбоподателят, да е било член на сдружението FFI — и съответно той се е намирал в благоприятна позиция, за да провери основателността на тази констатация на Комисията — жалбоподателят не посочва нито един елемент в искането за освобождаване от глоби на DP, който да е бил оповестен от адвокатска кантора C. в нарушение на професионалната тайна, а само твърди, че причината, поради която DP е решило да поиска съдействие от адвокатска кантора C. за подготовката на искането си за освобождаване от глоби, е могла да бъде единствено „възползване от благоприятните обстоятелства“, произтичащи от предходната връзка между тази кантора и сдружението FFI и членовете му.

50      Ето защо оплакването за нарушаване на професионалната тайна следва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали закрилата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и клиенти не позволява на Комисията да използва предоставени ѝ от предприятие документи, след като са те били оповестени пред това предприятие от адвокат в нарушение на професионалната тайна.

 По оплакването за нарушаване на забраната за двойно представителство и на задължението за лоялност

51      Жалбоподателят твърди, че доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP, са недопустими, тъй като с оказването на съдействие на DP при подготовката и подаването на искането му за освобождаване от глоби адвокатска кантора C. нарушила забраната за двойно представителство и задължението за лоялност, предвидени в Хартата на основните принципи на юридическата професия в Европа и Кодекса за поведение на европейските адвокати на Съвета на адвокатските колегии и юридическите дружества в Европейския съюз.

52      В това отношение, на първо място, трябва да се отбележи, че в правото на Съюза не съществуват разпоредби, които да предвиждат, че Комисията няма право да използва информация и доказателства, които са ѝ били предоставени от предприятие в искане за освобождаване от глоби, ако адвокатът, оказал съдействие на това предприятие, е нарушил забраната за двойно представителство или задължението за лоялност по отношение на бившите си клиенти.

53      На второ място, тъй като основните права и общите принципи в правото на Съюза трябва да се спазват от Комисията и по време на предварителните фази на разследване и на събиране на информация (вж. т. 42 по-горе), следва да се провери дали Комисията е имала право да използва информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP.

54      В този контекст в самото начало трябва да се отбележи, че със забраната за двойно представителство и задължението за лоялност, на които се позовава жалбоподателят, се цели не само гарантирането на независимостта и лоялността на адвокатите, но и недопускането на тяхното поставяне в положение, в което поради конфликт между интересите на различните им клиенти съществува опасност те да нарушат професионалната тайна.

55      Така, дори да се приеме, от една страна, че посочените от жалбоподателя правила за професионално поведение трябва да се разглеждат като израз на общи основни принципи, които следва да се вземат предвид в производството пред Комисията, и от друга страна, че поведението на адвокатска кантора C. не е било в съответствие с тези правила, трябва да се констатира, че предвид обстоятелствата в разглеждания случай Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че има право да използва информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP.

56      Всъщност, както бе посочено в точки 48 и 49 по-горе, предвид обстоятелствата в разглеждания случай Комисията е имала право да приеме, че източникът на съдържащите се в посоченото искане информация и доказателства е DP и съответно представянето им не се дължи на нарушаване на професионалната тайна от адвокатска кантора C. Освен това не съществува задължение съответното предприятие да бъде подпомагано или представлявано от адвокат във връзка с подготовката и подаването на искане за освобождаване от глоби. С оглед на тези обстоятелства, дори в посочена в точка 55 по-горе хипотеза, подчинена на две условия, Комисията е имала право да използва информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP. В този контекст следва да се отбележи също че нарушение на адвокатите в кантора C. на приложимите за тях национални правила за професионално поведение би могло да се санкционира по националното право.

57      Поради това оплакването за нарушаване на забраната за двойно представителство и на задължението за лоялност следва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали те са израз на основните принципи, които са общи за правните системи на държавите членки и които трябва да се вземат предвид в производството пред Комисията, и дали поведението на адвокатска кантора C. е било в съответствие с тези принципи.

 По оплакването за нарушаване на фидуциарните задължения на DP

58      Жалбоподателят твърди, че искането за освобождаване от глоби на DP е недопустимо, тъй като посоченото дружество нарушило фидуциарните си задължения, произтичащи от положението му на председател и секретар на сдружението FFI.

59      На първо място, доколкото това оплакване на жалбоподателя се отнася за самото решение на DP да сътрудничи на Комисията, то трябва да бъде отхвърлено. В това отношение, най-напред, трябва да се припомни, че правомощията, които има Комисията в хода на предварителните фази на разследване и на събиране на информация, не са на разположение на предприятията. Това в още по-голяма степен се отнася за Известието относно сътрудничеството от 2006 г., като се има предвид, че с това известие Комисията цели да насърчи предприятията да разкриват съществуването на незаконосъобразни картелни споразумения и да сътрудничат в нейното разследване, предоставяйки информация за деянията на участвалите в картелите предприятия.

60      На второ място, доколкото настоящото оплакване се отнася само за решението на DP да потърси съдействие именно от адвокатска кантора C., то отново трябва да бъде отхвърлено. Дори да се приеме, че с решението си да потърси съдействие от адвокатска кантора C. DP е нарушило фидуциарните си задължения с оглед на интересите в разглеждания случай, това не е пречка Комисията да използва информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP (вж. т. 56 по-горе). В този контекст следва да се припомни също, че ако посочените от жалбоподателя фидуциарни задължения сами по-себе си не трябва да се разглеждат като забранени и нищожни по силата на член 101, параграф 2 ДФЕС, нарушаването на посочените от жалбоподателя задължения при всички положения би могло да се санкционира по националното право.

61      Ето защо третото оплакване за нарушаване на фидуциарните задължения на DP също следва да се отхвърли.

62      Поради това първата част следва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост.

 По втората част, изведена от нарушаване на принципа на добра администрация

63      Според жалбоподателя Комисията е нарушила принципа на добра администрация, тъй като не е взела надлежно предвид изтъкнатите от него в хода на административното производство твърдения за нарушаване на професионалната тайна и на забраната за двойно представителство, както и за неизпълнение на задълженията за лоялност и на фидуциарните задължения.

64      Комисията оспорва тези твърдения.

65      В самото начало трябва да се припомни, че в производство по налагане на глоба на предприятия за нарушение на член 101 ДФЕС Комисията не може единствено да разгледа представените от предприятията доказателства, а трябва да използва способите, с които разполага, за установяването на релевантните факти и обстоятелства с цел добро административно управление (вж. в този смисъл решение от 13 юли 1966 г., Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, Rec, EU:C:1966:41, стр. 501).

66      В разглеждания случай Комисията взема предвид твърденията за нарушаване на професионалната тайна. Всъщност, както бе посочено в точки 48 и 49 по-горе, тя анализира източника на информацията и на доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на DP, и констатира, че посоченото дружество е разполагало с тях, независимо дали е налице нарушение на професионалната тайна от страна на адвокатска кантора C. Жалбоподателят не изтъква нито един довод, с който може да се докаже, че констатациите на Комисията са били опорочени от грешка.

67      Освен това, що се отнася до твърденията за нарушение на забраната за двойно представителство, за неизпълнение на задължението за лоялност и на фидуциарните задължения на DP, достатъчно е чрез препращане към точки 51—61 по-горе да се припомни, че предвид обстоятелствата в разглеждания случай такива нарушения — дори ако се допусне, че са доказани — не са пречка Комисията да използва информацията. Поради това Комисията не е била длъжна допълнително да анализира тези твърдения.

68      Въз основа на гореизложените съображения втората част от първото основание, а съответно и цялото първо основание също трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се отговаря на въпроса дали посочените от жалбоподателя нарушения, които се отнасят за картела във връзка с AMS, са могли да засегнат законосъобразността на обжалваното решение, що се отнася до картела във връзка с NES.

2.     По второто основание, изведено от нарушаване на член 1 от Регламент № 141

69      Настоящото основание се отнася до извода на Комисията в съображения 644—648 от обжалваното решение, че тя има право да санкционира жалбоподателя за участието на Bax Global (UK) в картела във връзка с NES въз основа на Регламент № 1/2003. Според Комисията този картел не е изключен от приложното поле на Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г. Първи регламент за прилагане на членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 3) по силата на предвиденото в член 1 от Регламент № 141 изключение за транспорта. В този контекст тя по-специално се позовава на констатацията, че участниците в картела във връзка с NES са координирали поведението си с цел да намалят елементи на несигурност, свързани с различни ценови фактори в сектора на спедициите, и съответно картелът засягал цените на спедиторските услуги, а не цените на транспортните услуги. Макар спедиторите да имали договорни отношения с въздушните превозвачи, тези отношения представлявали основата за предоставянето на въздушните транспортни услуги, а не за предоставянето на спедиторските услуги, засегнати от картела във връзка с NES.

70      Според жалбоподателя тези съображения на Комисията са неправилни. Съгласно член 1 от Регламент № 141 тя нямала правомощия за приемане на решение, засягащо картела във връзка с NES.

71      В този контекст трябва да се припомни, че Регламент № 1/2003 в редакцията му след Регламент (ЕО) № 411/2004 на Съвета от 26 февруари 2004 година за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3975/87 и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 относно въздушния транспорт между Общността и трети държави (ОВ L 68, стр. 1; Специално издание на български език, глава 7, том 12, стр. 225), с който Комисията мотивира обжалваното решение, се прилага за въздушния превоз.

72      Същевременно съгласно действащата правна уредба, преди Регламент № 1/2003 да стане приложим, тоест преди 1 май 2004 г., картелите, засягащи въздушния превоз между Общността и третите страни, са били изключени от приложното поле на Регламент № 17. Всъщност съгласно член 1 от Регламент № 141 Регламент № 17 не се е прилагал за картели в транспортния сектор, чиято цел или последица е определяне на цените и условията за превоз, ограничаване или контрол на предлагането на транспортни услуги или разпределяне на транспортните пазари. Действително, в член 1 от Регламент (ЕИО) № 3975/87 на Съвета от 14 декември 1987 г. за определяне на условията за прилагане на правилата за конкуренция, приложими за предприятията в сектора на въздушния превоз (ОВ L 374, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 2410/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. (ОВ L 240, стр. 18), се предвижда това изключение да отпадне за въздушния превоз между летища в Общността, но не и за въздушния превоз между Общността и третите страни.

73      Съответно жалбоподателят твърди по същество, че тъй като Bax Global (UK) е участвало в картела във връзка с NES преди 1 май 2004 г., това участие не попада в приложното поле на Регламент № 17 по силата на член 1 от Регламент № 141. Според жалбоподателя спедиторските услуги и услугите за подаване NES са част от транспортния процес и съответно представляват транспортни услуги по смисъла на посочения член. При всички положения спедиторските услуги като цяло, и по-специално тези относно NES, били свързани пряко с въздушния превоз. Поради това Комисията нямала право да санкционира жалбоподателя въз основа на Регламент № 1/2003.

74      Най-напред следва да се разгледат доводите на жалбоподателя относно тълкуването на член 1 от Регламент № 141 и след това —доводите му относно извода на Комисията, че картелът във връзка с NES е засягал не транспортните, а спедиторските услуги.

 По тълкуването на член 1 от Регламент № 141

75      Жалбоподателят твърди, че с член 1 от Регламент № 141 се цели изключването на вид дейност вътре в транспортния сектор, а именно всички дейности, които са част транспортния процес, тъй като разбирането за отрасловия сектор може да бъде по-широко от това за съответния пазар. При разглеждането на изключените по силата на този член дейности трябвало да се вземе предвид естеството на икономическата дейност на предприятията. В този контекст не можело да се прави никакво разграничение във връзка с различните равнища на дейност на съответното предприятие. Всъщност в случая на Bax Global (UK) Комисията не трябвало да прави разграничение между получаването на товарната площ от превозвачите, от една страна, и предлагането на тази площ на експедиторите, от друга страна. По-нататък, жалбоподателят твърди, че член 1 от Регламент № 141 трябва да се прилага за услуги, свързани с превоз, тъй като в този член се говори за „условия за превоз“, и че в уводната част на посочения регламент се отбелязват споразуменията, решенията и съгласуваните практики, свързани пряко с извършването на транспортни услуги.

76      Комисията оспорва тези твърдения.

77      В това отношение в самото начало трябва да се припомни, че за да бъдат изключени от приложното поле на Регламент № 17 по силата на член 1 от Регламент № 141, действията на съответното предприятие трябва имат за цел или последица ограничаване на конкуренцията на транспортния пазар. Съгласно трето съображение от посочения регламент чрез този член трябва да се изключат единствено действията, свързани пряко с извършването на транспортни услуги.

78      Освен това, трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика действията на предприятие, които не засягат самия въздушен превоз, а намиращ се надолу или нагоре спрямо него по веригата пазар, не може да се считат за свързани пряко с извършването на транспортни услуги и съответно не са изключени с член 1 от Регламент № 141 (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2003 г., British Airways/Комисия, T‑219/99, Rec, EU:T:2003:343, т. 171 и 172).

79      С оглед на гореизложените констатации предложеното от жалбоподателя тълкуване на член 1 от Регламент № 141 не може да се приеме.

80      Всъщност тълкуването на член 1 от Регламент № 141 — съгласно което с тази разпоредба не се изключват само картели, засягащи въздушните транспортни услуги, а се изключва съвкупност от дейности вътре в сектора на въздушния превоз — не съответства нито на съдържанието на тази разпоредба, нито на третото съображение от посочения регламент, нито на посочената по-горе съдебна практика, съгласно която картелът трябва пряко да засяга извършването на въздушни транспортни услуги.

81      По-нататък, противно на твърденията на жалбоподателя, член 1 от Регламент № 141 не изключва съвкупността от дейности на съответното предприятие единствено поради това, че част от тях засяга въздушните транспортни услуги. Ето защо, дори ако предприятието търси транспортни услуги на пазар нагоре по веригата, дейностите му на пазар надолу по веригата, които не са свързани пряко с транспортните услуги, не са изключени по силата на посочения член.

82      Освен това трябва да се отхвърли защитаваното от жалбоподателя тълкуване, че с член 1 от Регламент № 141 се изключват всички услуги, които имат пряко връзка с транспортните услуги. Всъщност, както следва от съдържащите се в точка 80 по-горе констатации, тази разпоредба изключва само картелите, свързани пряко с транспортните услуги, но не изключва картелите, засягащи услугите, които са свързани пряко с транспортните услуги.

83      Освен това, тъй като в подкрепа на предлаганото от него тълкуване на член 1 от Регламент № 141 жалбоподателят отбелязва, че в него се говори за „условия за превоз“, достатъчно е да се констатира, че с тази формулировка единствено се пояснява изключването не само на картелите във връзка с цените на транспортните услуги, но и на картелите, чрез които се определят условията на търговия по смисъла на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС. Същевременно, противно на твърденията на жалбоподателя, от това не може да се заключи, че услугите, които не са транспортни услуги, но имат пряка връзка с последните, също са изключени от приложното поле на Регламент № 17.

 По услугите, засегнати от картела във връзка с NES

84      Жалбоподателят също така оспорва извода на Комисията, че картелът във връзка с NES е засягал спедиторските услуги като пакет от услуги.

85      В това отношение, по-специално в съображения 3—6, 64—66, 614, 867—872 и 877—879 от обжалваното решение, Комисията посочва, че от икономическа гледна точка спедиторите преобразуват транспортните услуги и други вложени услуги в спедиторски услуги, които отговарят на специфично търсене от страна на техните клиенти. Това търсене не можело да бъде задоволено с отделните услуги, формиращи спедиторските услуги. Спедиторите предлагали пакет от услуги на своите клиенти, който позволявал на последните лесно да изпращат стоки, без да е необходимо да се занимават с подробностите около организирането на превоза. Тези услуги включвали въздушните транспортни услуги, но можело също така да включват услуги за складиране, обработка на товари, логистика или сухопътен превоз и предприемане на действия по митнически и данъчни въпроси. Ако експедиторите трябвало лично да си осигуряват отделните услуги, които са необходими, за да се гарантира, че стоката ще пристигне по предназначение, от една страна, те трябвало да координират отделните операции на своя отговорност, и от друга страна, не било възможно да се възползват от икономиите от мащаба, които спедиторите можели да постигнат, обединявайки стоките на отделните си клиенти. От друга страна, спедиторите предварително финансирали или заплащали на трети лица услугите, които били необходими за извършването на спедиторски услуги, на едро и авансово, като чрез прегрупиране — посредством обединяване на стоките на собствените им клиенти в товари с оптимално тегло и размери — успявали да постигат икономии от мащаба и по-ефикасно да използват тези възможности, което техен клиент не можел да направи, ако се опита директно да заплати въздушни транспортни услуги или свързани с тях услуги на въздушен превозвач или на дружество, предоставящо услуги за наземно обслужване или за складиране. Ето защо за клиентите на спедиторите спедиторските услуги имали по-висока стойност от тази на вложените в тях услуги, взети поотделно.

86      Освен това, по-специално в съображения 129 и 130, 572, 645, 868, 869 и 872 от обжалваното решение Комисията приема, че макар чрез картела във връзка с NES спедиторите да не са постигнали съгласие по допълнителната такса NES, този картел е засягал спедиторските услуги. Първо, в този контекст тя се позовава на констатацията, че допълнителната такса NES е част от общата цена, която клиентите трябва да заплатят за извършването на спедиторските услуги. Второ, според Комисията, тъй като участвалите в картела във връзка с NES спедитори не били само доставчици на услуги за подаване NES, те не считали третите лица, които не били спедитори и предлагали отделни услуги по подаване NES, за реални или потенциални конкуренти и не се опитвали да привлекат такива доставчици в картела във връзка с NES. Трето, тя приема, че видно от доказателствата, с които разполага, решението на спедитор да не начисли рискови или разходни фактори на клиентите си под формата на допълнителна такса, е можело да му предостави конкурентно предимство на пазара на спедиторските услуги като пакет от услуги. Тъй като пазарът на спедиторските услуги се характеризирал с малки маржове, леко ценово повишаване или начисляване или неначисляване на допълнителна такса можело да има решаващо значение за евентуалната загуба от спедиторите на техни клиенти, евентуалното запазване на клиентската им база или евентуалното спечелване на нови търговски възможности в ущърб на конкурентите им.

87      Жалбоподателят счита тези констатации за погрешни.

88      На първо място, според него Комисията не е съобразила, че транспортните услуги са част от спедиторските услуги и че от гледна точка на клиентите на спедиторите транспортните услуги са много важни, тъй като организирането на превоза като такъв без самия превоз не задоволявало тяхното търсене. Договорното задължение на спедиторите на товари към техните клиенти надхвърляло обикновеното организиране на превоз на стоки от началната до крайната точка. От гледна точка на клиентите въпросният продукт или услуга представлявал(а) товарна площ, независимо дали се предлага от превозвач или спедитор.

89      Комисията оспорва тези твърдения.

90      Това оплакване трябва да се отхвърли.

91      В това отношение трябва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията не оспорва това, че от гледна точка на клиентите на спедиторите транспортните услуги са важен елемент от спедиторските услуги. Тя само констатира, че макар спедиторските услуги да включват транспортните услуги, те трябва да бъдат разграничени от последните. Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че от гледна точка на клиентите на спедиторите предлаганите от последните услуги представляват товарни площи, трябва да се констатира, че това е само предположение и че жалбоподателят не изтъква никакъв довод с цел да докаже, че изложените в точка 85 по-горе констатации на Комисията, според които спедиторските услуги и транспортните услуги трябва да се разграничат, са опорочени от грешки.

92      На второ място, жалбоподателят твърди, от една страна, че Комисията не е отчела в достатъчна степен факта, че жалбоподателят често наемал цели самолети, което му позволявало да определя направлението и графика на транспортните услуги, и че понасял икономическия риск, свързан с експлоатацията на наличния товарен капацитет. От друга страна, често самите спедитори отчасти или изцяло извършвали транспортните услуги. Всъщност, макар определени превози да били обозначени като „Въздушен товар“, за къси разстояния жалбоподателят често лично извършвал такива превози по суша посредством автопарка от тежкотоварни автомобили, с който разполагал.

93      Комисията оспорва тези твърдения.

94      Това оплакване също трябва да се отхвърли.

95      В това отношение трябва да се констатира, че посоченото от жалбоподателя обстоятелство — а именно че наема цели самолети и понася икономическия риск, свързан с експлоатацията на наличния товарен капацитет — не позволява да се констатира, че цялата му дейност засяга транспортните услуги. Безспорно, доколкото спедиторите са получатели на въздушни транспортни услуги от превозвачи, дейността им засяга пазара на въздушния превоз. Същевременно, както бе посочено в точка 81 по-горе, не е достатъчно жалбоподателят да търси услуги на пазара на въздушните транспортни услуги, за да може цялата му дейност да бъде изключена по силата на член 1 от Регламент № 141. Впрочем според изложените в точки 85 и 86 по-горе констатации на Комисията, картелът във връзка с NES не е засягал пазара на транспортните услуги, а този на спедиторските услуги, на който спедиторите предлагат спедиторски услуги на своите клиенти и който се намира надолу по веригата спрямо пазара на транспортните услуги. При всички положения жалбоподателят не оспорва съдържащата се в съображение 6 от обжалваното решение констатация на Комисията, че по-голямата част от спедиторите не извършват лично въздушни превози.

96      Освен това фактът, че при доставянето на спедиторски услуги жалбоподателят лично извършва някои или всички транспортни услуги по суша, по никакъв начин не променя факта, че услугите, засегнати от картела във връзка с NES, не са транспортни, а спедиторски услуги като пакет от услуги.

97      На трето място, жалбоподателят твърди, че въздушните превозвачи сключват договори за въздушен превоз директно с големи клиенти и че самите превозвачи могат да наемат самолети от доставчици. Поради това спедиторите на практика били в пряка конкуренция с въздушните превозвачи.

98      Комисията оспорва тези твърдения.

99      В това отношение трябва да се отбележи, че с тези доводи не може да се обори констатацията на Комисията, че спедиторските услуги трябва да бъдат разграничени от транспортните, защото като пакет от услуги те задоволяват специфично търсене на клиенти, от чиято гледна точка спедиторските услуги икономически не са заменяеми с включените в тях отделни услуги. Всъщност това, че някои големи клиенти на превозвачите сключват директно договори за въздушен превоз с превозвачите, не доказва, че поради изложените в точка 85 по-горе причини за по-голямата част от клиентите на спедиторите от икономическа гледна точка включените в спедиторските услуги отделни услуги са заменяеми със спедиторски.

100    Освен това жалбоподателя не посочва по какъв начин фактът, че превозвачите наемат самолети, за да ги експлоатират с цел извършване на въздушни транспортни услуги, може да постави под въпрос констатацията на Комисията, че услугите, засегнати от картела във връзка с NES, са спедиторски услуги, които трябва да се разграничат от транспортните.

101    Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли.

102    На четвърто място, според жалбоподателя Комисията не е взела предвид факта, че стоките не може да се превозват без декларацията NES. Комисията приложила неправилен критерий, за да определи дали съществува пряка връзка между спедиторските услуги (като цяло или само засягащите NES), от една страна, и въздушния превоз, от друга страна. Тъй като декларацията NES била предварително условие за извършването на транспортна дейност, неподаването на документите NES щяло да застраши възможността за извършване на въздушен превоз от Обединеното кралство. Връзка с въздушния превоз имало и при спедиторските услуги като цяло.

103    Комисията оспорва тези твърдения.

104    В това отношение трябва да се констатира, че в съображение 647 от обжалваното решение Комисията признава, че спазването на процедурата NES е правна предпоставка за извършването на превоз от Обединеното кралство и че неспазването на тази процедура може да застраши въздушния превоз на стоките. Следователно Комисията е взела предвид важността на услугите за подаване NES за транспортните услуги.

105    Освен това трябва да се отбележи, че с изтъкнатите от жалбоподателя доводи относно наличието на връзка между процедурата NES и транспортните услуги и на връзка между транспортните и спедиторските услуги не може да се оспори основателността на констатациите на Комисията. Всъщност картелът във връзка с NES е засягал спедиторските услуги, като член 1 от Регламент № 141 изключва единствено картелите, засягащи пряко транспортните услуги (вж. т. 82 по-горе), а не картелите, засягащи услуги, които са свързани с транспортните услуги. Следователно с връзките между процедурата NES и въздушните транспортни услуги от Обединеното кралство и с връзките между транспортните и спедиторските услуги не може да се оспори заключението на Комисията, че картелът във връзка с NES не е бил изключен.

106    Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се проверява дали съдържащите се в съображение 647 от обжалваното решение допълнителни констатации на Комисията — от една страна, че липсата на спедиторски услуги или неизпълнението на процедурата NES не застрашава извършването на въздушни транспортни услуги като такива, и от друга страна, че услугата в процедурата NES може да се доставя от доставчици, различни от въздушните превозвачи или спедиторите — са релевантни.

107    На пето място, жалбоподателят се позовава на това, че правилата на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) са приложими не само за отношенията между превозвачите и спедиторите, на и за тези между спедиторите и техните клиенти.

108    Комисията оспорва тези твърдения.

109    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че въпросът за приложното поле на правилата на IATA не може да постави под въпрос констатацията на Комисията, че съществува специфично търсене при спедиторските услуги като пакет от услуги, които — поради изложените в точка 85 по-горе причини — от икономическа гледна точка не могат да бъдат заменени с включените в тях отделни услуги.

110    Следователно с никой от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се докаже, че Комисията е изтълкувала или приложила неправилно член 1 от Регламент № 141.

111    Поради това второто основание трябва да се отхвърли изцяло.

3.     По третото основание, изведено от липса на значително засягане на търговията между държавите членки

112    Настоящото основание се отнася за съдържащите се в точка 5.2.1.3 от обжалваното решение констатации на Комисията, че картелът във връзка с NES е можел значително да засегне търговските потоци между държавите членки.

113    Жалбоподателят твърди, че тези констатации не са в съответствие с член 101, параграф 1 ДФЕС и с членове 4 и 7 от Регламент № 1/2003, както и че Комисията не е спазила нито принципа на добра администрация, нито Насоките от 2004 г.

114    Изтъкнатите в рамките на настоящото основание доводи на жалбоподателя може да се разделят на две части. На първо място, жалбоподателят твърди, че противно на констатациите на Комисията, картелът във връзка с NES не е засягал спедиторските услуги, а единствено услугите за подаване NES. На второ място, според него констатация на Комисията, че посоченият картел може да засегне значително търговията между държавите членки, е неправилна, тъй като последиците от картела засягали единствено Обединеното кралство, дори само някои части от тази държава членка.

 По първата част, относно услугите, засегнати от картела във връзка с NES

115    Жалбоподателят оспорва съдържащата се в съображение 614 от обжалваното решение констатация на Комисията, че картелът във връзка с NES засяга спедиторските услуги. Според него тази констатация е неправилна. Картелът във връзка с NES засягал единствено услугите за подаване NES. Спедиторите се договорили само за размерите на допълнителната такса NES и извършването на услугите за подаване NES не зависело от каквато и да било спедиция. Ставало въпрос за отделна дейност, свързана със специална правна уредба в Обединеното кралство, и съответно за отделен пазар на услуги от гледна точка на правото в областта на конкуренцията.

116    На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията не е представила достатъчно доказателства, за да докаже, че картелът във връзка с NES засяга спедиторските услуги като цяло. Тя само посочила, че допълнителната такса NES е включена в общата цена, заплащана от клиентите за извършването на спедиторски услуги. Всъщност имало независими трети лица, които не били спедитори и които предлагали услуги за подаване NES. Противно на констатациите на Комисията, обстоятелството, че тези трети лица не са били споменавани в обсъжданията между спедиторите, не бил релевантен.

117    Комисията оспорва тези твърдения.

118    Това оплакване трябва да се отхвърли.

119    В това отношение трябва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията не посочва само че допълнителната такса NES е включена в общата цена, заплащана от клиентите за извършването на спедиторски услуги.

120    Всъщност, от една страна, констатациите на Комисията, с които тя обосновава извода си, че спедиторските услуги като пакет от услуги представляват пазар, който трябва да се разграничи от пазарите на включените в тях отделни услуги, вече бяха изложени в точка 85 по-горе.

121    От друга страна, както вече бе анализирано в точка 86 по-горе, изводът на Комисията, че картелът във връзка с NES засяга спедиторските услуги, не се е основавал само на констатацията, че допълнителната такса NES е част общата цена, която клиентите трябвало да заплащат за извършването на спедиторските услуги. Всъщност, както Комисията констатира, първо, всички предприятия, участващи в картела във връзка с NES, са били спедитори и никое от тях не е било само доставчик на услуги за подаване NES, второ, тези предприятия не са считали такива доставчици за реални или потенциални конкуренти, трето, те не са искали да ги привличат в картела във връзка с NES, и четвърто, решението на спедитор да не начислява рискови и разходни фактори на клиентите си под формата на допълнителна такса е можело да му предостави конкурентно предимство на пазара на спедиторските услуги.

122    Следователно с картела във връзка с NES не се е целяло ограничаване на конкуренцията при услугите за подаване NES като отделни услуги, а конкуренцията при спедиторските услуги като пакет от услуги.

123    Освен това, безспорно, с факта, че трети лица, които не са спедитори, предлагат услуги за подаване NES, и с изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че до 40 %, дори 50 % от митническите декларации в Европа се подават директно от експедитора или чрез митническите агенции — ако се приеме за доказано — може да се докаже, че е имало търсене на самостоятелни услуги за подаване NES. Същевременно с тях не може да се докаже, че разглежданият картел е засягал тези самостоятелни услуги.

124    На второ място, жалбоподателят твърди, че мотивите на обжалваното решение са непоследователни. От една страна, в съображение 441 от обжалваното решение при описанието на нарушението Комисията отбелязала единствено действията, които са пряко свързани с допълнителната такса NES, и не посочила никакви доказателства, от които да е видно, че картелът във връзка с NES е засягал и други въпроси, като например цени на превоза или други допълнителни услуги. От друга страна, в съображение 872 от обжалваното решение Комисията посочила, че картелът във връзка с NES засягал не пазара на услугите за подаване NES, а спедиторските услуги.

125    Комисията оспорва тези твърдения.

126    Това оплакване трябва да се отхвърли.

127    Противно на твърденията на жалбоподателя, тези констатации на Комисията не са противоречиви. Всъщност съгласно обобщените в точки 85 и 86 по-горе констатации на Комисията, макар картелът във връзка с NES да е засягал само допълнителната такса NES, с него се е целяло ограничаване на конкуренцията между спедиторите при спедиторските услуги.

128    На трето място, жалбоподателят твърди, че причината, поради която във фактурите си спедиторите посочват допълнителни услуги като услуги за подаване NES във връзка със спедиторските услуги, е от чисто административно естество и самата Комисия го признала. Това позволявало тези услуги да се фактурират в една обща фактура.

129    Комисията оспорва тези твърдения.

130    Това оплакване също трябва да се отхвърли.

131    В това отношение трябва да се припомни, че фактурирането от спедиторите на услугите за подаване NES на техните клиенти по никакъв начин не поставя под въпрос констатацията на Комисията, че съществува специфично търсене при спедиторските услуги като пакет от услуги, тъй като те позволяват да се спестят време и средства. Напротив, твърдението на жалбоподателя, че това дава възможност на техните клиенти да се изпрати обща фактура, потвърждава тези констатации.

132    Освен това трябва да се констатира, че противно на твърденията на жалбоподателя, в съображение 868 от обжалваното решение Комисията не констатира, че фактурирането от спедиторите на услугите за подаване NES на техните клиенти е факт, който е с чисто административен характер и няма значение. В посоченото съображения тя само констатира, че отделното отбелязване на допълнителната такса NES от спедиторите във фактурите им, вместо да я включат в крайната цена на спедиторските услуги, е чисто формален въпрос без икономическо или правно значение.

133    На четвърто място, жалбоподателят изтъква, че съгласно член 1, параграф 1 от обжалваното решение картелът във връзка с NES засягал извършването на услуги за подаване NES.

134    Комисията оспорва тези твърдения.

135    В това отношение е достатъчно да се констатира, че от текста на посочения параграф ясно следва, че картелът във връзка с NES засяга „сектор на въздушните спедиторски услуги“.

136    Следователно с нито един от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се докаже, че констатацията на Комисията, че с картела във връзка с NES се е целяло ограничаване на конкуренцията при спедиторските услуги, е опорочена от грешки.

137    Поради това настоящата част трябва да се отхвърли.

 По втората част, относно засягането на търговията между държавите членки

138    Жалбоподателят оспорва също и извода на Комисията, че картелът във връзка с NES е можел значително да засегне търговските потоци между държавите членки.

139    В съображения 590—599 и 602—615 в точка 5.2.1.3 от обжалваното решение Комисията посочва, че търговията между държавите членки е можело да бъде засегната от картела във връзка с NES, от една страна, пряко, що се отнася до извършването на спедиторски услуги, и от друга страна, непряко, що се отнася до спедираните стоки.

140    Според жалбоподателя тези констатации са опорочени от грешки. Нито последиците, които картелът във връзка с NES можел да има за спедиторските услуги, нито последиците, които можел да има за превоза на стоките, били в състояние да засегнат значително търговията между държавите членки. Комисията изтъкнала доводи с общ характер, не представила достатъчно доказателства, не спазила Насоките от 2004 г. и не провела адекватно разследване.

141    В това отношение в самото начало трябва да се припомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 Споразумението за ЕИП се отнасят само за споразуменията, които могат да засегнат търговията между държавите членки. От съдебната практика е видно, че за да може да засегне търговията между държавите членки, съответното споразумение трябва въз основа на съвкупност от фактически и правни обстоятелства да позволява с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че може да упражни влияние, пряко или непряко, действително или потенциално, върху търговските потоци между държавите членки (решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, Rec, EU:C:2006:461, т. 42).

142    Трябва също така да се припомни, че забраната по член 101 ДФЕС не се прилага за споразумение, което засяга пазара само в незначителна степен (вж. решение от 21 януари 1999 г., Bagnasco и др., C‑215/96 и C‑216/96, Rec, EU:C:1999:12, т. 34 и цитираната съдебна практика).

143    Трансграничния характер на спедиторските услуги не трябва да се смесва с въпроса за значителния характер на засягането на търговията между държавите членки. Всъщност, ако всяка трансгранична транзакция автоматично може да засегне значително търговията между държавите членки, изведеното от съдебната практика понятие за значителния характер, който при все това е предпоставка за прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, би било напълно изпразнено от съдържание (решение от 16 юни 2011 г., Ziegler/Комисия, T‑199/08, Сб., EU:T:2011:285, т. 52 и 53).

144    Като се има предвид, че понятието за търговия по смисъла на член 101 ДФЕС не обхваща само традиционната трансгранична търговия със стоки, а включва и извършването на услуги, най-напред трябва да се разгледат изтъкнатите от жалбоподателя доводи, с които той цели да оспори направените от Комисията констатации въз основа на последиците от картела във връзка с NES за търговската дейност при спедиторските услуги, и след това да сe анализират доводите, с които жалбоподателят цели да оспори направените от Комисията констатации въз основа на последиците от посочения картел за стоковия поток. По-нататък, трябва да се разгледа твърдението за нарушаване на принципа на добра администрация и за неспазване на параграф 77 от Насоките от 2004 г.

 По засягането на търговската дейност при спедиторските услуги

145    Жалбоподателят оспорва констатацията на Комисията, че картелът във връзка с NES е можел да има значителни последици за пазара на спедиторските услуги.

146    В съображения 598, 607, 608, 610, 613 и 614 от обжалваното решение Комисията посочва, че независимо от връзката на картела при NES единствено с правната уредба на една държава членка, той е можел да засегне търговията между държавите членки по-специално при спедиторските услуги. От една страна, засегнатите от картела във връзка с NES спедиторски услуги се търсели не само от намиращи се в Обединеното кралство клиенти, но и от клиенти, установени извън Обединеното кралство и в други страни от ЕИП, или от местни техни филиали. От друга страна, секторът на спедиторските услуги се характеризирал със значителен търговски обмен между държавите членки, както между страните от Съюза, така и между страните от Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Спедиторите се конкурирали във всичко, или почти всичко, в държавите от ЕИП и техните клиенти били установени в ЕИП. Очевидно било, че поведението на предприятия с всестранна дейност на английския пазар можело да се отрази върху структурата на конкуренцията на вътрешния пазар, тъй като промяната на маржовете им в Обединеното кралство би могла да засегне търговските им практики в други държави членки. Освен това Комисията посочва, че последиците от картела във връзка с NES за спедиторските услуги са били значителни, тъй като условията за предвидената в параграф 53 от Насоките от 2004 г. презумпция били изпълнени. Първо, самото естество на картела във връзка с NES било на картел, който може да засегне търговията между държавите членки по смисъла на посочения параграф. Второ, реализираният от страните оборот при услугите, засегнати от картела във връзка с NES, надхвърлял 40 милиона EUR и пазарният им дял бил над прага от 5 %.

147    Според жалбоподателя тези констатации са неправилни. Констатациите на Комисията били с чисто спекулативен характер. Противно на констатациите на Комисията, картелът във връзка с NES не засягал търговията в редица държави членки и основната му цел не била регламентиране на конкуренцията в ЕИП. Всички последици от допълнителната такса NES засягали единствено Обединеното кралство и дори само някои негови части.

148    Жалбоподателят по-специално оспорва, първо, направените от Комисията констатации с оглед на последиците за клиентите на спедиторите и за поведението на спедиторите в други държави членки, и второ, нейните констатации относно значителния характер на засягането на търговията.

–       По последиците за клиентите на спедиторите и за поведението на спедиторите в други държави членки

149    На първо място, жалбоподателят твърди, че съдържащата се в съображение 610 от обжалваното решение констатация на Комисията, че е било възможно промяната на маржовете на спедиторите в Обединеното кралство да се отрази върху поведението им в други държави членки, е с чисто спекулативен характер. Комисията не представила каквото и да било доказателство, от което да е видно, че допълнителната такса NES — която на практика се прилагала само за стоките в Обединеното кралство — е имала някаква последица за дейностите на предприятията, опериращи в други държави членки, още повече ако се вземело предвид малкото търговско значение на тази такса. Предвид обстоятелствата в разглеждания случай, фактът, че участвалите в споразумението предприятия били членове на групи с различна национална принадлежност, бил ирелевантен.

150    Комисията оспорва тези твърдения.

151    В това отношение трябва да се припомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС се отнася за споразуменията, които могат да засегнат търговията между държавите членки. Поради това Комисията не е длъжна да установява настъпването на реални последици от съответното споразумение, а е достатъчно да докаже, че тези споразумения могат да има такива последици. Следователно Комисията може само да докаже, че е налице достатъчна степен на вероятност споразумението да е оказало пряко или непряко, действително или потенциално влияние върху търговските потоци между държавите членки (решение от 17 юли 1997 г., Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Rec, EU:C:1997:375, т. 20).

152    Така Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че предвид обстоятелствата в разглеждания случай в достатъчна степен е вероятно картелът във връзка с NES да е оказал влияние върху поведението на спедиторите в други държави членки, различни от Обединеното кралство.

153    Всъщност в този контекст, първо, трябва да се припомни, че противно на твърденията на жалбоподателя, картелът във връзка с NES засяга спедиторските услуги (вж. т. 115—136 по-горе).

154    Второ, трябва да се отбележи, че според съдържащите се в обжалваното решение констатации на Комисията, които жалбоподателят не оспорва, участвалите в картела във връзка с NES спедитори предлагат спедиторските си услуги и в други държави членки, различни от Обединеното кралство, и се конкурират помежду си в същите държави членки в сектора на същите спедиторски услуги.

155    Трето, предвид обстоятелствата в разглеждания случай, не може да изключи възможността, ако картелът във връзка с NES не съществуваше, конкуренцията между спедиторите във връзка с произтичащите от NES разходи да се отрази върху маржа на спедиторите в Обединеното кралство и да доведе до формиране на печалба или загуба на пазарни дялове в тази страна. Действително, в този контекст жалбоподателят твърди, че допълнителната такса NES е имала само малко търговско значение. Същевременно с този довод не може да се оспори констатацията на Комисията, че тъй като пазарът на спедиторските услуги се отличава с малки маржове, търговското значение на допълнителната такса NES не е можело да се разглежда като незначително. Всъщност тази констатация на Комисията се подкрепя, от една страна, от съдържащия се в съображение 907 от обжалваното решение неин извод, че клиентите на спедитори са възразили срещу заплащането на допълнителната такса NES, и от друга страна, от посочените в съображение 869 от обжалваното решение доказателства, разкриващи опасенията на някои спедитори, участващи в картела във връзка с NES, че наличието на конкуренция при свързаните с NES разходи би могло да промени маржовете и да доведе до печалба или загуба на пазарни дялове. Трябва да се констатира, че жалбоподателят не изтъква никакъв довод, с който да е възможно оспорването на тези констатации.

156    Четвърто, с оглед на тези обстоятелства, възможността картелът във връзка с NES да е имал отражение върху поведението на спедиторите в други държави членки, в които те също са се конкурирали помежду си, и да е променил структурата на конкуренцията в Съюза в това отношение, изглежда достатъчно вероятна.

157    Поради това се налага изводът, че с никой от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се оспори направената от Комисията констатация въз основа на отражението на картела във връзка с NES върху поведението на спедиторите в други държави членки, различни от Обединеното кралство.

158    На второ място, жалбоподателят твърди, че съдържащата се в съображение 607 от обжалваното решение констатация на Комисията — а именно че засегнатите от картела във връзка с NES услуги са били търсени не само от намиращи се в Обединеното кралство клиенти, но и от разположени в други държави членки от ЕИП предприятия — е опорочена от грешки. Трансграничното предлагане на услугите за подаване NES не било лесно, тъй като тези услуги имали приложение само в Обединеното кралство и не се търсели извън тази държава членка. При всички положения Комисията не представила достатъчно доказателства в това отношение.

159    В този контекст трябва да се припомни, че противно на твърденията на жалбоподателя, картелът във връзка с NES не е засягал услугите за подаване NES, а спедиторските услуги (вж. т. 115—136 по-горе).

160    Освен това, що се отнася до съмненията на жалбоподателя относно констатациите на Комисията — че клиенти, намиращи се в различни от Обединеното кралство други държави членки, търсели спедиторски услуги, които са могли да бъдат засегнати от картела във връзка с NES — трябва да се припомни, че Комисията може само да докаже, че е налице достатъчна степен на вероятност въпросният картел да е оказал пряко или непряко, действително или потенциално влияние върху търговските потоци между държавите членки (вж. т. 151 по-горе).

161    Всъщност, както самият жалбоподател отбелязва, в това отношение Комисията се позовава на изявление на [поверително], от което е видно, че [поверително].

162    Противно на твърденията на жалбоподателя, достоверността на това изявление не може да се оспори с довода му, че в повечето случаи на спедиране на намиращи се в друга държава членка стоки през Обединеното кралство, услуги за подаване NES не били необходими. Всъщност, дори да се допусне, че това твърдение е доказано, трябва да се констатира, че то не засяга хипотезата, в която клиент, намиращ се в различна от Обединеното кралство друга държава членка, търси спедиторски услуги за стока, която вече се намира в Обединеното кралство.

163    Поради това се налага изводът, че с никои от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се оспори направената от Комисията констатация въз основа на последиците от картела във връзка с NES за спедиторските услуги, търсени от клиенти, които се намират в различна от Обединеното кралство държава членка.

164    На трето място, жалбоподателят твърди, че естеството и обхватът на картела във връзка с NES показват, че той е засягал само Обединеното кралство и с него не се е целяло пораждането на последици за търговията между държавите членки. Картелът във връзка с NES бил дело на персонала от въздушния товарен транспорт на различни предприятия, разположени в района на летище Лондон Хийтроу. Комисията не доказала, че съответните лица са разполагали с необходимите правомощия за обвързването на своите структури в Обединеното кралство в тяхната цялост. Участвалият в посочения картел член на Bax Global (UK), M. B., нямал никаква роля при определянето на цените. Bax прилагало насърчаваща самостоятелността политика, поради което директорите на клонове на Bax Global (UK) по принцип разполагали със значителна свобода на действие по отношение на цените, като всеки клон представлявал отделна търговски единица. Така размерът на допълнителната такса NES, приложим за конкретен клиент на Bax Global (UK), се определял от директора на съответния клон след преговори между отговарящия за спедицията клон и въпросния клиент.

165    Комисията оспорва тези твърдения.

166    В това отношение трябва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва съдържащите се в съображения 94—114 от обжалваното решение констатации на Комисията, че в качеството на представител на Bax Global (UK) M. B. е участвал в среща и е имал последващи контакти, в хода на които се е договорил с представители на други спедитори за въвеждането на допълнителна такса във връзка с NES, нейния размер, графика за нейното прилагане и надзора по привеждането ѝ в действие.

167    Освен това, що се отнася до твърдението, че M. B. нямал никаква роля при определянето на цените, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва съдържащите се в съображение 122 от обжалваното решение констатации на Комисията, където тя изяснява подробно и въз основа на доказателства, че M. B. е разполагал с правомощия за определяне на цени в Bax Global (UK), че съществуването на картела във връзка с NES е било известно в дружеството и че членовете на ръководството са били информирани от M. B. за съществуването на картела във връзка с NES и не са се противопоставили на това. В този контекст трябва също така да се припомни, че за да може отговорността за участието на служител от предприятие да бъде вменена на това предприятие, изрично упълномощаване не е необходимо (решение от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия, T‑78/06, EU:T:2011:673, т. 39).

168    Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че обхватът на картела във връзка с NES е бил ограничен до Обединеното кралство или дори до част от територията на тази държава членка, е достатъчно да се отбележи, че поради изложените в точки 149—163 по-горе причини, това твърдение не поставя под въпрос констатацията на Комисията, че картелът във връзка с NES е можел да има последици в други държави членки.

169    Поради това следва да се приеме, че с никой от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се докаже, че констатациите на Комисията, че картелът във връзка с NES е могъл да има последици за поведението на спедиторите в други държави членки и за клиентите на спедиторите, са опорочени от грешки.

–       По значителния характер на засягането на търговията

170    Жалбоподателя оспорва също констатацията на Комисията, че картелът във връзка с NES е могъл значително да засегне търговията между държавите членки.

171    В това отношение в обжалваното решение Комисията посочва, че в разглеждания случай условията за прилагането на предвидената в параграф 53 от Насоките от 2004 г. положителна презумпция са изпълнени. Комисията посочва, че поради самото си естество картелът във връзка с NES е могъл да засегне търговията между държавите членки. Освен това в съображение 614 от обжалваното решение тя приема, че оборотът, реализиран от съответните страни чрез съответната търговия, е надхвърлял значително изискваните 40 милиона EUR. В съображения 613 и 899 от обжалваното решение Комисията приема, че не само личната относително силна позиция на въпросните предприятия на пазарите в Обединеното кралство и в ЕИП, но и общият им пазарен дял в Обединеното кралство и в ЕИП потвърждават засягането на търговията.

172    Според жалбоподателя тези констатации са опорочени от грешки. От една страна, Комисията приложила неправилно предвидената в параграф 53 от Насоките от 2004 г. презумпция. От друга страна, предвид обстоятелствата в разглеждания случай, въпросната презумпция била оборена.

173    Комисията оспорва тези твърдения.

174    В това отношение в самото начало трябва да се припомни, че параграф 53 от Насоките от 2004 г., чиято законосъобразност или релевантност не се оспорват в рамките на настоящото производство по обжалване, е формулирана по следния начин:

„Комисията се придържа и към становището, че когато едно споразумение по своето естество може да засегне търговията между държави членки, например защото се отнася до вноса и износа или включва няколко държави членки, съществува оборима позитивна презумпция, че такива въздействия върху търговията са значителни, когато оборотът на страните за продуктите, предмет на споразумението […] надвишава 40 милиона EUR. За споразумения, които по своето естество могат да засегнат търговията между държави членки, може да се приеме, че такова влияние е значително, когато пазарният дял на страните надвишава 5 % праг, предвиден в предходния параграф. Все пак тази презумпция не се прилага, когато споразумението обхваща само част от държава членка (вж. параграф 90 по-долу)“.

175    По-нататък, следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че картелът във връзка с NES не бил споразумение, което поради самото си естество е могло да засегне търговията между държавите членки. В този контекст, първо, следва да се отбележи, че прилагането на предвидената в параграф 53 от Насоките от 2004 г. презумпция не изисква непременно картелът да засяга няколко държави членки. Всъщност от употребата на думата „например“ е видно, че става въпрос само за един пример за споразумения, за които се отнася този параграф. Второ, трябва да се припомнят точки 149—168 по-горе, в които бе отбелязано, че констатацията на Комисията — а именно че макар картелът във връзка с NES да се отнасял за разходите, произтичащи от правната уредба в Обединеното кралство на NES, той е можел да засегне пазара на спедиторските услуги в редица държави членки — не е опорочена от грешки.

176    Освен това, доколкото жалбоподателят оспорва извода на Комисията, че предвидените в параграф 53 от Насоките от 2004 г. прагове са надхвърлени, трябва да се констатира, че той единствено твърди, че Комисията не е трябвало да използва реализирания от спедиторските услуги оборот, а само оборота, реализиран от услугите за подаване NES. В това отношение е достатъчно да се припомни, от една страна, че по силата на параграф 53 от Насоките от 2004 г. предвид следва да се вземе оборотът, реализиран от страните чрез засегнатите от картела услуги, и от друга страна, че поради изложените в точки 115—137 по-горе съображения трябва да се приеме, че картелът във връзка с NES е засягал спедиторските услуги.

177    Освен това, доколкото според жалбоподателя Комисията е пропуснала да отчете, че предвидената в параграф 53 от Насоките от 2004 г. презумпция е оборима и че предвид обстоятелствата в разглеждания случай презумпцията е било оборена, достатъчно е да се отбележи, че в този контекст жалбоподателят не изтъква никакъв довод, който вече да не е бил разгледан и отхвърлен в точки 115—176 по-горе.

178    Поради това с никой от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се оспори изводът на Комисията, че картелът във връзка с NES е можел да засегне значително търговията между държавите членки, що се отнася до спедиторските услуги.

 По засягането на стоковия поток

179    Жалбоподателят твърди също, че направените от Комисията констатации с оглед на наличието на засягане на стоковия поток, са опорочени от грешки. Картелът във връзка с NES не довел до промяна в схемите на търговия, нито що се отнася до стоките с произход от Обединеното кралство, нито що се отнася до стоките с произход от други страни. От една страна, допълнителната такса NES се прилагала само за стоките с произход от Обединеното кралство, тъй като възможностите за прилагане на допълнителната такса NES при спедициите, които не са с произход от Обединеното кралство, на практика били нулеви. От друга страна, потокът от стоки, намиращи се вътре в Обединеното кралство, не можел да бъде променен от допълнителната такса NES. Поради това картелът във връзка с NES не можел да засегне търговията между държавите членки или най-малкото не можел да я засегне значително.

180    Тези доводи трябва да се отхвърлят като неотносими. Всъщност, дори да се допусне, че картелът във връзка с NES не е засегнал значително стоковия поток между държави членки, с това не може да се оспори изводът на Комисията, че предвид последиците от картела за спедиторските услуги той е можел значително да засегне търговията между държавите членки.

 По нарушаването на принципа на добра администрация и неспазването на параграф 77 от Насоките от 2004 г.

181    Доколкото жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация и параграф 77 от Насоките от 2004 г. — съгласно който, ако картелите обхващат територията само на една държава членка, може да се окаже необходимо да се извърши по-подробно проучване на възможността те да засегнат търговията между държави членки — тъй като не извършила допълнително разследване, е достатъчно да се отбележи, че видно от гореизложените съображения, въз основа на информацията, с която е разполагала, Комисията е могла основателно да заключи, че картелът във връзка с NES е можел да засегне търговията между държави членки, без да е трябвало да провежда допълнително разследване.

182    Поради това се налага изводът, че с нито един от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се оспори основателността на констатацията на Комисията, че картелът във връзка с NES е можел значително да засегне търговските потоци между държавите членки.

183    Поради това третото основание следва да се отхвърли изцяло.

4.     По четвъртото основание, което се отнася за решението на Комисията да счита само жалбоподателя за отговорен

184    С настоящото основание жалбоподателят оспорва решението на Комисията да счита само него за отговорен за поведението на Bax Global (UK). Основанието се състои от три части. С първата част, изведена по-специално от нарушаване на член 101, параграф 1 ДФЕС и принципа на лична отговорност, жалбоподателят твърди, че няма правно основание да носи отговорност за поведението на Bax Global (UK). С втората част, изведена от нарушаване на член 41 от Хартата на основните права и принципа на добра администрация, жалбоподателят упреква Комисията, че не е провела разследване, за да установи дали бившето дружество майка на Bax Global (UK), а именно Brink’s, е трябвало успоредно или самостоятелно да носи отговорност за поведението на Bax Global (UK). С третата част, изведена от нарушаване на член 296 ДФЕС, жалбоподателят упреква Комисията, че в това отношение не е мотивирала достатъчно обжалваното решение.

 По първата част, изведена по-специално от нарушаване на член 101, параграф 1 ДФЕС и принципа на лична отговорност

185    Настоящата част се отнася за решението на Комисията да счита само жалбоподателя за отговорен за участието на Bax Global (UK) в картела във връзка с NES.

186    В съображения 664 и 754 от обжалваното решение Комисията посочва, че Bax Global (UK) е участвало в картела във връзка с NES между 1 октомври 2002 г. и 10 март 2003 г., че преди приемането на обжалваното решение всичките му дейности са били прехвърлени на едно от свързаните с него дружества, а именно жалбоподателя, че Bax Global (UK) е преустановило съществуването си и съответно не е било възможно да бъде адресат на обжалваното решение, че жалбоподателят е икономическият му правоприемник и че поради това може да носи отговорност за поведението Bax Global (UK).

187    Според жалбоподателя, действайки по този начин, Комисията е нарушила принципа на лична отговорност, член 101, параграф 1 ДФЕС, както и членове 4 и 7 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. В разглеждания случай нямало правно основание жалбоподателят да носи отговорност за участието на Bax Global (UK) в картела във връзка с NES. Противно на констатациите на Комисията, чрез придобиването и поглъщането на Bax Global (UK) не му била прехвърлена отговорността за поведението на предприятието, част от което било Bax Global (UK) между октомври 2002 г. и март 2003 г. и което било контролирано от Brink’s. Тъй като към момента на приемане на обжалваното решение последното дружество продължавало да съществува, Комисията трябвало да счита него за отговорно за поведението на Bax Global (UK), а не жалбоподателя. Прехвърлянето на отговорността към ново юридическо лице било възможно, при условие че новото и първоначалното юридическо лице представляват едно и също предприятие за целите на прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, което не било така в разглеждания случай.

188    Комисията оспорва тези твърдения.

189    В това отношение най-напред трябва да се припомни, че когато дружество нарушава правилата в областта на конкуренцията, съгласно принципа на лична отговорност то трябва да отговаря за нарушението.

190    Същевременно, както Комисията основателно приема в съображение 664 от обжалваното решение, при определени хипотези принципът на лична отговорност допуска икономическият правоприемник на дадено дружество да носи отговорност за поведението на това дружество.

191    Всъщност, от една страна, съгласно съдебната практика икономическият правоприемник на правен субект, който е отговорен за нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията, може да носи отговорност, ако към момента на приемането на решението на Комисията съществуването на субекта е било преустановено (вж. в този смисъл решения от 24 септември 2009 г., Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P и C‑137/07 P, Сб., EU:C:2009:576, т. 77—83 и от 5 декември 2013 г., SNIA/Комисия, C‑448/11 P, EU:C:2013:801, т. 23).

192    От друга страна, когато дружество, което е отговорно за нарушение на правото в областта на конкуренцията, прехвърли икономическата дейност на съответния пазар на друго дружество в момент, в който тези две дружества са част от едно и също предприятие, дружеството, на което тази дейност е било прехвърлена, може да носи отговорност поради съществувалите тогава структурни връзки между тези две дружества (вж. в този смисъл решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Rec, EU:C:2004:6, т. 354—360 и от 31 март 2009 г., ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, T‑405/06, Сб., EU:T:2009:90, т. 106—119).

193    В посочените по-горе две хипотези вменяването на отговорността на икономическия правоприемник е обосновано с оглед на ефективното прилагане на правилата в областта на конкуренцията. Всъщност, ако Комисията не разполагаше с такава възможност, предприятията лесно биха могли да избегнат налагането на санкции чрез преструктурирания, прехвърляния или други правни или организационни промени. Така би могло да се възпрепятства постигането на целта за санкциониране на действията, които противоречат на правилата в областта на конкуренцията, и за предотвратяване на тяхното възобновяване посредством възпиращи санкции.

194    Тъй като Комисията установява, че преди приемането на обжалваното решение Bax Global (UK) прехвърля всичките си дейности на жалбоподателя, който към този момент е бил свързано дружество, и че също преди приемането на обжалваното решение Bax Global (UK) преустановява съществуването си (вж. т. 186 по-горе), тя е имала право да счита жалбоподателя за отговорен за извършеното от Bax Global (UK) нарушение по силата по посочените в точки 191 и 192 по-горе съдебна практика и принципи.

195    Този извод не може да се оспори с никой от изтъкнатите от жалбоподателя доводи.

196    На първо място, жалбоподателят твърди, че съгласно точки 61—64 от решение от 30 септември 2009 г., Hoechst/Комисия (T‑161/05, Сб., EU:T:2009:366) отговорност за нарушението трябва да носи само Brink’s в качеството му на бивше дружество майка на Bax Global (UK).

197    В това отношение трябва да се отбележи, че тъй като Bax Global (UK) е участвало в картела във връзка с NES (вж. т. 186 по-горе), то може да носи отговорност за това.

198    Освен това, що се отнася до евентуалната отговорност на Brink’s в качеството му на дружество майка на Bax Global (UK), трябва да се припомни, че противно на твърденията на жалбоподателя, възможността Комисията да счита последния за отговорен в качеството му на икономически правоприемник на Bax Global (UK) не е ограничена от евентуалната възможност Комисията да се счита за отговорно и бившето му дружество майка Brink’s (вж. в този смисъл решение Erste Group Bank и др./Комисия, т. 191 по-горе, EU:C:2009:576, т. 82).

199    Освен това трябва да се отбележи, че тези изводи по никакъв начин не противоречат на точка 61 от решение Hoechst/Комисия, точка 196 по-горе (EU:T:2009:366). В тази точка Общият съд действително приема, че юридическото лице, което управлява разглежданото предприятие към момента на извършване на нарушението, трябва да отговаря за последното, въпреки че към датата на приемане на решението, с което се установява нарушението, за екплоатацията на предприятието е отговаряло друго дружество. Всъщност от контекста в тази точка е видно, че в нея Общият съд само изяснява, че дружество майка, което към момента на извършване на нарушение е контролирало пряко участвалото в нарушението дъщерното дружество и съответно е било част от същото предприятие, може да носи отговорност за това нарушение, дори ако в деня на приемане на решението на Комисията тези две дружества вече не са били част от същото предприятие.

200    Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли.

201    На второ място, жалбоподателят твърди, че съгласно точка 109 от решение ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 192 по-горе (EU:T:2009:90), в случай на прехвърляне на цялата или част от икономическата дейност от един правен субект на друг отговорността за нарушението, извършено от първоначалния оператор в рамките на въпросната дейност, може да бъде вменена на новия оператор само ако два субекта съставляват един и същи стопански субект за целите на прилагането на правилата в областта на конкуренцията.

202    В това отношение трябва да се припомни, че хипотезата, за която се отнася решение ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 192 по-горе (EU:T:2009:90), а именно посочената в точка 192 по-горе, не е единствената хипотеза, в която икономически правоприемник може да носи отговорност. Всъщност, както бе посочено в точки 190—193 по-горе, когато съществуването на дружество, извършило нарушение на правилата в областта на конкуренцията, е било преустановено към момента на приемането на обжалваното решение, Комисията има право да счита за отговорен неговия икономически правоприемник, независимо от това дали тези два правни субекта са били част от едно и също предприятие. В разглеждания случай съществуването на Bax Global (UK) е било преустановено към момента на приемане на обжалваното решение. Поради това Комисията е имала право да счита жалбоподателя за отговорен в качеството му на икономически правоприемник на Bax Global (UK).

203    Освен това, при всички положения, що се отнася до прилагането на решение ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 192 по-горе (EU:T:2009:90), следва да се отбележи, че към момента на прехвърляне на дейностите на Bax Global (UK) на жалбоподателя тези две дружества са били част от групата DB. Ето защо, поради съществуващите структурни връзки между тях към момента на прехвърлянето на икономическата дейност на Bax Global (UK) на жалбоподателя, Комисията е имала право да счита последния за отговорен за поведението на Bax Global (UK).

204    Ето защо това твърдение следва да бъде отхвърлено.

205    На трето място, жалбоподателят твърди, че понятията за предприятие и отговорност по смисъла на член 101 ДФЕС, както и въпросът за прехвърлянето на отговорност между различните предприятия, са правни понятия и че съответно Комисията не разполага с никакво право на преценка по отношение на тях.

206    Що се отнася до този довод, най-напред трябва да се отбележи, че от обжалваното решение не е видно Комисията да е решавала, че разполага с право на преценка във връзка с понятието за предприятие по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията или във връзка с прехвърлянето на отговорност. Всъщност в съображение 754 от обжалваното решение Комисията само прилага посочените в точки 190—193 по-горе съдебна практика и принципи, съгласно които в хипотеза като разглежданата в случая тя има право да счита за отговорен икономическия правоприемник на дружеството, участвало пряко в извършването на нарушение.

207    Що се отнася до съображения 791 и 782 от обжалваното решение — в които Комисията посочва, че не санкционира бившите дружества майки на дъщерните дружества, участвали в картела във връзка с NES — трябва да се констатира, че в този контекст Комисията използва единствено свободата на преценка, с която разполага, за да определи на кои правни субекти трябва да се наложи санкция, както признава и самият жалбоподател. От друга страна обаче, в този контекст тя не се произнася по въпроса дали в разглеждания случай е било възможно тези бивши дружества майки да се считат за част от предприятие, което е извършило нарушение на член 101 ДФЕС, или по въпроси относно прехвърляне на отговорност.

208    Тъй като никой от изтъкнати доводи с цел да се докаже, че в разглеждания случай не съществува правно основание за санкционирането на жалбоподателя, не е основателен, настоящата част следва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от нарушаване на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на добра администрация, и по третата част, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране

209    В рамките на настоящите части, на първо място, жалбоподателят твърди, че като не е обсъдила надлежно и задълбочено възможността да приеме, че Brink’s носи отговорност за поведението на Bax Global (UK), и доколко е необходимо и справедливо жалбоподателят да бъде санкциониран, за да се гарантира адекватното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, Комисията е нарушила член 41 от Хартата на основните права и принципа на добра администрация. На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията само оповестила намерението си да не счита Brink’s за отговорно, при положение че съгласно член 296 ДФЕС тя трябвало да мотивира решението дружеството Brink’s — бившето дружество майка на Bax Global (UK) — да не носи самостоятелна или солидарна отговорност. Поради това обжалваното решение трябвало да бъде отменено или поне жалбоподателят да носи отговорност само за частта от глобата, която в крайна сметка би трябвало да понесе, ако можеше да предяви претенции срещу Brink’s в качеството му на солидарен длъжник.

210    Комисията оспорва тези твърдения.

 По нарушаването на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на добра администрация

211    В самото начало трябва да се припомни, че съгласно член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 Комисията може с решение да налага глоби на предприятията, когато те умишлено или поради небрежност нарушават разпоредбите на член 101 ДФЕС. В тази разпоредба се отбелязва само възможността за санкциониране на предприятията, но в нея не се посочват правните субекти, на които може да се наложи глобата. Следователно Комисията разполага със свобода на преценка при избора на правните субекти, на които да наложи санкция за нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията (вж. в този смисъл решение Erste Group Bank и др./Комисия, т. 191 по-горе, EU:C:2009:576, т. 82).

212    Същевременно при упражняването на този избор свободата на Комисията не е пълна. Тя по-специално трябва да съблюдава общите принципи на правото на Съюза и основните права, гарантирани на равнището на Съюза (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др., C‑628/10 P и C‑14/11 P, Сб., EU:C:2012:11, т. 48).

213    Всъщност, ако в хода на своето разследване Комисията реши да не наложи глоба на определена категория правни субекти, които е възможно да са били част от предприятието, извършило нарушението, тя по-специално трябва да съблюдава принципа на равно третиране.

214    Следователно критериите — които Комисията установява за разграничаването на правните субекти, на които налага глоба, от тези, на които решава да не налага глоба — не само че не трябва да са произволни, но и трябва да се приложат по еднакъв начин.

215    Именно с оглед на посочените принципи и съдебна практика следва да се провери дали в разглеждания случай Комисията е надхвърлила границите на свободата си на преценка.

216    На първо място, що се отнася до доводите на жалбоподателя, с които той цели да оспори приложените от Комисията критерии, трябва да се отбележи, че в разглеждания случай тя решава, че отговорност носят не само дъщерните дружества, които са участвали в картела във връзка с NES, но и дружествата майки на същите дъщерни дружества, които към момента на приемане на обжалваното решение са били част от същото предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, доколкото отговорността за участието в посочения картел може да се вмени и на тях. От друга страна обаче, както следва от съображения 791 и 782 от обжалваното решение, Комисията решава да не налага глоби на бившите дружества майки на посочените дъщерни дружества, независимо от това дали е възможно и те да носят отговорност за картела във връзка с NES.

217    Този подход се вписва в свободата на преценка, с която разполага Комисията. Всъщност в нейните рамки Комисията може да вземе предвид факта, че подход, изразяващ се в санкциониране на всички правни субекти, които е възможно да носят отговорност за съответното нарушение, може значително да затрудни нейните разследвания (вж. в този смисъл решение Erste Group Bank и др./Комисия, т. 191 по-горе, EU:C:2009:576, т. 82).

218    От обжалваното решение е видно, че в разглеждания случай — дори като се изключат бившите дружества майки на дъщерните дружества, участвали в картелите във връзка с AMS, NES, CAF и PSS — броят на правните субекти, участващи в производството на Комисията, достига 47. Предвид този голям брой участници, решението на Комисията да не предприема действия срещу бившите дружества майки на въпросните дъщерни дружества не може да се счита за произволно.

219    В този контекст трябва също така да се припомни, че в точки 155—167 от решението си от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464) Съдът вече е приемал, че Комисията не надхвърля границите на свободата си на преценка, ако реши да наложи санкции само на дружествата, които са участвали пряко в нарушението, и на настоящите дружества майки, които могат да носят отговорност за тяхното поведение, а не на бившите дружества майки.

220    На второ място, що се отнася до начина, по който Комисията прилага определените от нея критерии, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателят не изтъква никакъв довод с цел да докаже, че критериите не са били приложени по еднакъв начин.

221    Ето защо се налага изводът, че като е решила да не санкционира Brink’s, а именно бившето дружество майка на Bax Global (UK), което пряко е участвало в картела във връзка с NES — дори и да е било възможно Brink’s евентуално да носи отговорност — Комисията не е надхвърлила границите на свободата си на преценка, с която разполага по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003.

222    Този извод не може да се оспори с нито един от изтъкнатите от жалбоподателя доводи.

223    Първо, противно на твърденията на жалбоподателя, от решение от 18 юли 2013 г., Dow Chemical и др./Комисия (C‑499/11 P, Сб., EU:C:2013:482), не може да се направи изводът, че в разглеждания случай Комисията е била длъжна да провери дали на Brink’s може да носи отговорност в качеството му на бивше дружество майка на Bax Global (UK). Всъщност, дори от точка 47 от посоченото решение да трябва да се направи изводът, че по същество според Съда Комисията по принцип налага глоба на всички правни субекти, които са част от извършилото нарушението предприятие, тази точка трябва да се разглежда, като се отчете контекстът, в който се намира тя. Всъщност в разглеждания по това дело случай дружество майка, което Комисията счита за отговорно за поведението на едно от дъщерните му дружества, твърди, че предвид свободата на преценка, с която разполага Комисията, последната трябва да обоснове подхода си, въз основа на който го счита за отговорно. Именно в отговор на това твърдение Съдът се позовава на принципа, че дружеството майка трябва да бъде санкционирано в качеството му на дружество, което е част от нарушилото член 101 ДФЕС предприятие. От това решение обаче не може да се направи изводът, че Комисията е лишена от възможността да възприеме подход, изразяващ в предприемането на действия само срещу определени категории правни субекти, ако този подход не е произволен и ѝ позволява да използва ефективно ресурсите си. Всъщност в точка 47 от решение Dow Chemical и др./Комисия, посочено по-горе (EU:C:2013:482), Съдът изрично признава, че Комисията може да не санкционира дадено дружество майка, ако мотивира решението си с обективни причини.

224    Второ, жалбоподателят твърди, че санкционирането му заедно с Brink’s би му осигурило икономически предимства, тъй като това би улеснило възможността той да предприеме действия срещу последното във връзка със заплащането на неговата част от глобата.

225    В това отношение е достатъчно да се констатира, че дори да се приеме, че жалбоподателят и Brink’s са могли да бъдат санкционирани солидарно за заплащането на глобата и че такава санкция е щяла да осигури предимство на жалбоподателя, с тези обстоятелства не може да се докаже, че Комисията е надхвърлила границите на свободата на преценка, с която разполага. Всъщност Комисията следи за спазването на правото на Съюза в областта на конкуренцията в интерес на Съюза и разполага само с ограничени ресурси за реализирането на тази цел. Поради това, дори ако подход — изразяващ се в това да не се предприемат действия срещу всички правни субекти, на които евентуално може да се наложи глоба — може да доведе до поставянето на глобените правни субекти в по-неблагоприятно положение, това не е пречка Комисията да възприеме такъв подход, ако той се основава на обективни причини и ѝ позволява да използва ресурсите си по-ефективно.

226    Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, в разглеждания случай Комисията не е допуснала грешка, решавайки да не наложи глоби на Brink’s в качеството му на бивше дружество майка на BAX Global (UK).

227    Поради това втората част, изведена от нарушаване на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на добра администрация, трябва да се отхвърли.

 По неизпълнението на задължението за мотивиране

228    Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е изпълнила задължението за мотивиране по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС.

229    В самото начало трябва да се припомни, че изискваните в тази разпоредба мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сб., EU:C:2011:620, т. 147).

230    Така, що се отнася до индивидуалните решения, от постоянната съдебна практика следва, че задължението за мотивиране на индивидуално решение има за цел, освен да позволи извършването на съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата действителност (вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 229 по-горе, EU:C:2011:620, т. 148 и цитираната съдебна практика).

231    От постоянната съдебна практика също така следва, че изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение Elf Aquitaine/Комисия, т. 229 по-горе, EU:C:2011:620, т. 150 и цитираната съдебна практика).

232    Именно предвид тази съдебна практика трябва да се провери дали обжалваното решение съдържа достатъчно мотиви.

233    В това отношение трябва да се констатира, че в съображение 754 от обжалваното решение Комисията посочва, че има право да счита жалбоподателя за отговорен за нарушението в качеството му на икономически правоприемник на Bax Global (UK). Освен това в съображения 791 и 782 от обжалваното решение тя отбелязва, че е решила да не санкционира бившите дружества майки. От обжалваното решение ясно се вижда, че това се е отнасяло за Brink’s в качеството на бивше дружество майка на Bax Global (UK). Впрочем от съображение 791 от обжалваното решение и от неговия контекст по достатъчно ясен начин следва, че според Комисията с този подход се цели разследването ѝ да не се затрудни прекомерно. Всъщност, от една страна, от обжалваното решение е видно, че броят на взелите участие в производството пред Комисията правни субекти достига 47 и че подход, изразяващ се в санкциониране и на бившите дружества майки, би довел до увеличаване на този вече голям брой участници. От друга страна, в бележка под линия 802 към съображение 791 от обжалваното решение Комисията се позовава на точка 335 от решение от 14 декември 2006 г., Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия (T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Rec, EU:T:2006:396), в което Общият съд констатира, че разследванията на Комисията биха били значително затруднени от необходимостта във всеки случай на правоприемство в контрола на предприятие да се проверява до каква степен отговорността за действията на последното може да бъде вменена на бившето дружество майка.

234    Ето защо се налага изводът, че съдържащата се в обжалваното решение информация е достатъчна, за да може, от една страна, жалбоподателят да разбере причините, поради които Комисията решава да го санкционира и да не санкционира Brink’s, и от друга страна, Общият съд да упражни своя контрол.

235    Поради това и третата част от четвъртото основание и съответно цялото четвърто основание следва да се отхвърлят, не само що се отнася до искането за отмяна на обжалваното решение, но и що се отнася до искането Общият съд да упражни правомощието си за извършване на пълен съдебен контрол.

5.     По петото основание относно допуснати грешки при изчисляването на размера на глобата и нарушаване на член 27, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 и на правото на защита

236    Настоящото основание се състои от две части, първата от които е изведена от грешки при изчисляването на размера на глобата, а втората — от нарушаване на член 27, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 и на правото на защита.

 По първата част относно допуснати грешки при изчисляването на размера на глобата

237    Настоящата част се отнася за онзи дял от обжалваното решение, в който Комисията изчислява размера на наложената на жалбоподателя глоба.

238    В това отношение Комисията се основава на предвидената в Насоките от 2006 г. обща методика. По-специално, тя приема, че за да определи основния размер на глобата, трябва, от една страна, въз основа на точка 13 от Насоките от 2006 г. да използва стойността на продажбите, реализирани от жалбоподателя чрез спедиторските услуги от клиентите в ЕИП по търговския път, засегнат от картела във връзка с NES, и от друга страна, да приложи ставка за тежест от 15 %. Комисията също така приема, че жалбоподателят не може да се ползва от никакво смекчаващо обстоятелство.

239    Жалбоподателят твърди, че действайки по този начин, Комисията му е наложила прекомерна глоба спрямо обхвата и тежестта на картела във връзка с NES. В това отношение той прави четири оплаквания. Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията не е използвала правилната стойност на продажбите. Второ, той оспорва приложената от Комисията ставка за тежест. Трето, според него Комисията е пропуснала да отчете смекчаващо обстоятелство, а именно наличието на незаконосъобразно картелно споразумение при транспортните услуги. Четвърто, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране.

 По оплакването във връзка със стойността на продажбите

240    Настоящото оплакване се отнася за съдържащите се в съображения 857—890 от обжалваното решение констатации на Комисията, че по силата на точка 13 от Насоките от 2006 г., за да се изчисли основният размер на глобата, трябва да се използва стойността на продажбите, реализирани от жалбоподателя чрез спедиторските услуги от клиентите в ЕИП по търговския път, засегнат от картела във връзка с NES.

241    Според жалбоподателя тези констатации са опорочени от грешки. Комисията не се съобразила с Насоките от 2006 г. и нарушила член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, принципа на пропорционалност, принципа на съответствие между наказанието и нарушението и принципа nulla poena sine culpa. Тя също така допуснала грешки в преценката.

242    По същество жалбоподателят твърди, че използвайки стойността на продажбите — реализирани от него чрез спедиторските услуги от клиентите в ЕИП по търговския път, засегнат от картела във връзка с NES — Комисията му наложила прекомерна глоба, предвид обхвата и тежестта на нарушението, установено в обжалваното решение. Според жалбоподателя Комисията не трябвало да използва стойността на продажбите, реализирани чрез спедиторските услуги, а трябвало да се увери, че използваната стойност на продажбите отразява икономическата вреда, причинена от картела във връзка с NES, вместо да се позовава на цели за общо възпиране, и трябвало да коригира тази стойност, като вземе предвид наличието на картел нагоре по веригата на пазара на транспортните услуги.

243    Комисията оспорва тези твърдения.

244    В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно член 49, параграф 3 от Хартата на основните права тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, а съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, за да определи размера на глобата, Комисията трябва да взема предвид тежестта и продължителността на нарушението.

245    От своя страна принципът на пропорционалност и принципът на съответствие между наказанието и нарушението изискват глобите да не са несъразмерни с оглед на преследваните цели, тоест с оглед спазването на правото на Съюза в областта на конкуренцията, и размерът на наложената на предприятието глоба за нарушение в областта на конкуренцията да бъде пропорционален на нарушението, преценено в неговата цялост, като се държи сметка по-специално за неговата тежест. По-специално принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи размера на глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (решение от 27 септември 2006 г., Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Rec, EU:T:2006:270, т. 226—228).

246    Освен това трябва да се припомни, че при преценката на тежестта на нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията Комисията трябва да отчете голям брой фактори, чийто характер и значение се различават в зависимост от вида на нарушението и конкретните обстоятелства. Сред тези фактори, в зависимост от случая, могат да бъдат обемът и стойността на стоките, предмет на нарушението, както и размерът и икономическата мощ на предприятието, а оттам и въздействието, което то е могло да упражни върху пазара (решения от 7 юни 1983 г., Musique diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Rec, EU:C:1983:158, т. 121, от 3 септември 2009 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сб., EU:C:2009:505, т. 96 и KME Germany и др./Комисия, т. 34 по-горе, EU:C:2011:816, т. 58 и 59).

247    Що се отнася по-специално до обема и стойността на стоките, предмет на нарушението, Общият съд вече е приемал, че макар оборотът на дадено предприятие или на даден пазар безспорно да е неясен и несъвършен фактор за оценка на тежестта на нарушението, въпреки приблизителния си характер понастоящем оборотът се счита както от законодателя на Съюза, така и от Комисията и от Съда за подходящ критерий за оценка на размера и икономическата мощ на съответните предприятия при прилагането на правото на конкуренция (решение от 6 май 2009 г., KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, Сб., EU:T:2009:142, т. 93).

248    На практика частта от общия оборот, формирана от продажбата на стоките или услугите, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение.

249    Тези принципи са намерили отражение в Насоките от 2006 г., в които се предвижда общ метод за изчисляване на размера на глобите. Така съгласно точка 6 от Насоките от 2006 г. „комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението“.

250    Всъщност в Насоките от 2006 г. се предвижда, че в първия етап Комисията определя основния размер на глобата. В рамките на този етап въз основа на точка 13 от Насоките от 2006 г. Комисията определя стойността на продажбите на стоки или услуги, реализирани от предприятието в пряка или косвена връзка с нарушението, в съответния географски район на територията на ЕИП през определена година. Освен това към тази стойност Комисията прилага ставка за тежест под формата на определен процент в зависимост от степента на тежест на нарушението и умножава този резултат по броя на годините на участие на предприятието в нарушението. При хоризонталните споразумения за определяне на цени, подялба на пазар и ограничаване на производството тя включва допълнителна сума. Във втория етап Комисията отчита наличието на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства.

251    С приемането на Насоките от 2006 г. Комисията се самоограничава в упражняването на правото си на преценка. Поради това тя не може да се отклони от предвидения в тях метод, без да изложи основания за това, тъй като в противен случай може да бъде санкционирана за нарушаване на общи правни принципи, като например принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Rec, EU:C:2005:408, т. 211).

252    Същевременно в точка 37 от Насоките от 2006 г. на Комисията се дава възможност да се отклонява от предвидения в тях общ метод, за да отчете особеностите на даден случай или да постигне достатъчно възпиращ ефект.

253    Доводите на жалбоподателя трябва да се разгледат именно предвид тези принципи и съдебна практика.

–       По реализираните продажби във връзка с картела при NES

254    Жалбоподателят твърди, че картелът във връзка с NES се е отнасял само за допълнителната такса NES и че поради това Комисията трябвало да използва единствено стойността на продажбите, реализирани чрез услугите за подаване NES. Освен това Комисията не трябвало да включва в стойността на продажбите фактурираните от превозвачите разходи за транспортни услуги. Спедиторите организирали превоза на стоките, но превозвачите им фактурирали своите услуги, включително някои такси, като например добавки за гориво и безопасност. Събираните от превозвачите такси и допълнителни такси, върху които спедиторите нямали никакъв контрол, съответно не можели да се считат са обхванати от картела във връзка с NES.

255    Комисията оспорва тези твърдения.

256    В това отношение, на първо място, трябва да се припомни, че съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. Комисията определя стойността на продажбите на стоки и услуги, реализирани в пряка или косвена връзка с нарушението. Както бе посочено в точки 84—101 и 115—137 по-горе, картелът във връзка с NES е засягал спедиторските услуги като пакет от услуги. Следователно Комисията не е надхвърлила ограниченията, които си е наложила с точка 13 от Насоките от 2006 г., използвайки стойността на продажбите, които жалбоподателят е реализирал чрез спедиторските услуги като пакет от услуги, а не само стойността на продажбите, реализирани чрез услугите за подаване NES.

257    На второ място, трябва да се отбележи, че никое от изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства не е задължавало Комисията да се отклони от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. общ метод въз основа на точка 37 от тях.

258    Жалбоподателят твърди, че Bax Global (UK) е изпълнявало само функцията на посредник, действайки като „събирач на дългове“ по отношение на някои разходи.

259    В това отношение трябва да се отбележи, че по-специално в съображения 65, 878 и 879 от обжалваното решение Комисията признава, че спедиторите са били в положение на посредници между превозвача и изпращача и са могли да използват най-различни бизнес модели.

260    Същевременно трябва да се констатира, че в хипотеза, при която спедиторът не начислява разхода за превоза на клиентите си, а доходът му се ограничава до събирана от страна на превозвача комисиона, не възниква какъвто и да било проблем, тъй като в оборота му се отразява единствено сумата на комисионата.

261    Що се отнася до хипотезата, в която спедитор начислява на клиентите си разходите за превоза, които самият той е трябвало да заплати на трети лица, трябва да се припомни, че както следва от обобщените в точка 85 по-горе констатации на Комисията, от икономическа гледна точка ролята на спедитора не се ограничава само до ролята на обикновен посредник. Всъщност той преобразува получени от трети лица услуги и други вложени услуги в цялостни спедиторски услуги, които дават възможност на клиентите му да спестяват време и средства и които съответно задоволяват специфично търсене, което не може да бъде задоволено с отделните услуги, включени в спедиторските услуги. С оглед на тези констатации, в тази хипотеза Комисията има право да използва стойността на продажбите на спедитора по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г.

262    Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията не е била длъжна да приспадне стойността на транспортните услуги.

263    Всъщност, както бе посочено по-горе, тези услуги трябва да се разглеждат като вложени услуги в спедиторските услуги. Същевременно във всички промишлени сектори има присъщи за крайния продукт разходи, които производителят не може да контролира, но те представляват съществен елемент от цялостната му дейност. Поради това включените в цените на продаваните стоки и услуги присъщи разходи за вложени суровини или услуги не трябва да се приспаднат от стойността на продажбите, дори ако тези разходи представляват значителна част от стойността на продажбите (вж. в този смисъл решения KME Germany и др./Комисия, т. 34 по-горе, EU:C:2011:816, т. 58—65 и KME Germany и др./Комисия, т. 247 по-горе, EU:T:2009:142, т. 91). Действително, тази съдебна практика се отнася за случай, в който Насоките от 2006 г. все още не са били приложими. Същевременно тя може да се приложи по отношение на тях. Всъщност стоящите в основата ѝ съображения най-общо се отнасят до използването на оборота при изчисляването на размера на глобите и от тях е видно, че това е обективен критерий, който е тясно свързан със съответното нарушение (в това отношение вж. заключението на генералния адвокат Wathelet по дело Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, Сб., EU:C:2014:272, т. 59).

264    Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателя, естеството на спедиторски услуги и на картела във връзка с NES позволяват Комисията да използва целия оборот, реализиран от жалбоподателя чрез тези услуги по съответния търговски път, без да приспада от оборота разходите за транспортни услуги или за други услуги, които са били извършени от трети лица, но са били част от пакета от услуги, съставляващи спедиторските услуги.

–       По прилагането на допълнителната такса NES

265    Жалбоподателят твърди, че Комисията не е трябвало да взема предвид спедиторските услуги, при които не е била прилагана допълнителна такса NES. При неприлагане на тази допълнителна такса формираният оборот при спедицията не можело да се разглежда като засегнат от деянията във връзка с NES.

266    Комисията оспорва тези твърдения.

267    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. Комисията използва стойността на продажбите във връзка с нарушението, като привеждането в действие на нарушението не се взема предвид. От тази точка съответно не следва, че за изчисляването на стойността на продажбите може да се вземе предвид единствено стойността на продажбите в резултат на сделки, които действително са засегнати от незаконосъобразните картелни споразумения (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия, T‑211/08, Сб., EU:T:2011:289, т. 58).

268    Същевременно в този контекст следва да се припомни също, че съгласно съдебната практика понятието „стойност на продажбите“, съдържащо се в точка 13 от Насоките от 2006 г., не може да обхване онези от реализираните от разглежданото предприятие продажби, които пряко или косвено не са попадали в обхвата на твърдения картел (решение Team Relocations и др./Комисия, т. 219 по-горе, EU:C:2013:464, т. 73—78).

269    Всъщност трябва да се констатира, че жалбоподателят единствено посочва, че Комисията не е трябвало да взема предвид спедиторските услуги, при които допълнителната такса NES не е била прилагана, но не изтъква никакъв довод, позволяващ да се установи, че взетите предвид от Комисията спедиторски услуги — и по-специално оборотът от търговския път, засегнат от картела във връзка с NES — не са попадали в обхвата на въпросния картел.

270    Освен това, предвид обстоятелствата в разглеждания случай, Комисията не е била длъжна да се отклонява от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. общ метод въз основа на точка 37 от тях. Всъщност съдилищата на Съюза никога не са задължавали Комисията във всеки конкретен случай да установява кои са отделните продажби, засегнати от картела (решение Putters International/Комисия, т. 267 по-горе, EU:T:2011:289, т. 60). Напротив, съгласно практиката на Съда ограничаване на стойността на продажбите до тези, за които е установено, че действително са били засегнати от картел с участието на дадено предприятие, би довело до изкуствено свеждане до минимум на икономическото значение на нарушението, извършено от дадено предприятие, тъй като самият факт, че е намерен ограничен набор от преки доказателства за действително засегнатите от картела продажби, в крайна сметка би довел до налагане на глоба, която не отразява реалния обхват на съответния картел. Освен това подобно предимство поради опазването на тайна би накърнило целта на член 101 ДФЕС нарушенията да бъдат разследвани и санкционирани ефективно и следователно не може да бъде допуснато (решение Team Relocations и др./Комисия, т. 219 по-горе, EU:C:2013:464, т. 76 и 77).

271    Поради това доводът във връзка с прилагането на допълнителната такса NES следва да се отхвърли.

–       По наличието на картел при въздушните транспортни услуги

272    Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на съответствие между наказанието и нарушението, принципа на пропорционалност и принципа nulla poena sine culpa, тъй като не е взела предвид обстоятелството, че цените на транспортните услуги са били раздути от съществуващ картел при тези услуги. Поради това Комисията санкционирала два пъти последиците от едно и също нарушение, от една страна, във връзка с извършилите го превозвачи, и от друга страна, във връзка с тези, които са се оказали техни клиенти. Жалбоподателят също така твърди, че съдържащата се в съображение 884 от обжалваното решение констатация на Комисията, че жалбоподателят може да предприеме действия пред националните граждански юрисдикции срещу превозвачите, е ирелевантна.

273    Комисията оспорва тези твърдения.

274    В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че в Насоките от 2006 г. няма правило, което да предвижда изрично, че наличието на картел нагоре по веригата трябва да се взема предвид при изчисляването на размера на глобите.

275    Ето защо трябва да се провери дали наличието на картел — на пазар нагоре по веригата спрямо пазара, засегнат от нарушението, за което се налага глоба — е обстоятелство, задължаващо Комисията да се отклони от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. общ метод.

276    В този контекст трябва да се припомни, че използването на критерия за стойността на продажбите като отправна точка за изчисляването на размера на глобите се обосновава по-специално с факта, че частта от общия оборот, формирана от продажбата на стоките или услугите, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение (вж. т. 247 и 248 по-горе) и че това е лесен за прилагане обективен критерий.

277    Всъщност обстоятелството, че пазарът на въздушните транспортни услуги е бил засегнат от картел, не може да обезсили констатацията на Комисията, че стойността на продажбите — реализирани от жалбоподателя на пазара на спедиторските услуги по търговския път, засегнат от картела във връзка с NES — наистина може да отрази икономическото значение на участието му в това нарушение. На практика, първо, това е формиран от жалбоподателя оборот при конкретните пазарни условия. Второ, налице е обективна връзка между картела във връзка с NES и този оборот, който отразява относителната тежест на участието на жалбоподателя.

278    Освен това следва да се отбележи, че подход — при който наличието на незаконосъобразно картелно споразумение, засягащо пазар нагоре по веригата, задължава Комисията да съобрази стойността на реализираните продажби във връзка с нарушение, засягащо пазар надолу по веригата — би довел до въвеждането на елемент на несигурност още на самия първи етап от изчисляване на размера на глобите. Всъщност, първо, размерът на приспаданията, които трябва да се извършат, по принцип би бил труден за определяне. Второ, за да се спази принципът на равно третиране, приспадания би трябвало да се извършат не само в хипотезата на незаконосъобразно картелно споразумение, засягащо пазар нагоре по веригата, но и най-общо във всички хипотези, където фактори, които трябва да се считат за намиращи се в противоречие с правото на Съюза, могат да имат пряко или косвено отражение върху цените на съответните стоки или услуги. Трето, подобен подход би довел до възникване на опасност от оспорване на основата за изчисляване на размера на съответната глоба след приемането на обжалваното решение в случаи, при които фактори, които евентуално имат пряко или косвено отражение върху цените на вложените суровини или услуги, бъдат открити след тази дата. Следователно защитаваният от жалбоподателя подход може да създаде условия за безкрайни и неразрешими спорове, включително за твърдения за дискриминация.

279    Що се отнася до твърдението за нарушаване на принцип nulla poena sine culpa, достатъчно е да се отбележи, че тъй като размерът на наложената на жалбоподателя глоба е бил изчислен въз основа на продажните цени, които самият той е фактурирал на своите клиенти, Комисията го е санкционирала не за извършено от трето лице нарушение, а като е взела предвид доходи, които са формирани от самия него и за които той трябва да отговаря. Поради това посоченото твърдение също трябва да се отхвърли.

280    С оглед на тези констатации се налага изводът, че наличието на картел — на пазар нагоре по веригата спрямо пазара, засегнат от нарушението, за което се налага глоба — не може да се счита за обстоятелство, което може да задължи Комисията да се отклони от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. общ метод.

281    Ето защо доводът във връзка с наличието на картел на пазара на транспортните услуги следва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали съдържащото се в съображение 884 от обжалваното решение виждане на Комисията, че жалбоподателят може да предприеме действия пред националните граждански юрисдикции срещу превозвачите, е релевантно в настоящия контекст. Всъщност, дори това виждане да е неправилно, то не поставя под въпрос другите констатации на Комисията, чиято основателност бе разгледана по-горе.

–       По отчитането на причинената икономическа вреда

282    Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отчела в достатъчна степен икономическата вреда, причинена от картела във връзка с NES. Според Насоките от 2006 г. глобите били обвързани конкретно с предполагаемата икономическа вреда, извлечена въз основа на стойността на продажбите във връзка с нарушението. Ето защо Комисията трябвало да се увери, че използваният оборот отразява икономическата вреда. На етапа на определянето на оборота във връзка с установеното нарушение не трябвало да се вземе под внимание наличието на общ възпиращ ефект, тъй като такъв ефект можело да се вземе под внимание едва на последващия етап на изчисляването на размера на глобата. В разглеждания случай това, че свързаният със системата NES максимален теоретичен оборот представлявал едва незначителна част от размера на наложената глоба и още по-малка част от използвания от Комисията оборот, показвало, че подходът на Комисията противоречи на Насоките от 2006 г.

283    Комисията оспорва тези твърдения.

284    В това отношение трябва да се отбележи, на първо място, че противно на твърденията на жалбоподателя, нито в точка 13, нито в друга точка от Насоките от 2006 г. се предвижда, че стойността на продажбите трябва да се съобрази с причинената от нарушението икономическа вреда.

285    На второ място, посочените от жалбоподателя обстоятелства не са задължавали Комисията да се отклонява от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. общ метод въз основа на точка 37 от тях.

286    Безспорно, при изчисляването на размера на глобите не трябва да се придава прекомерно значение на стойността на продажбите (решение KME Germany и др./Комисия, т. 34 по-горе, EU:C:2011:816, т. 60). Същевременно в това отношение е достатъчно да се припомни, че стойността на продажбите е само един сред множество критерии, отчитани в предвидения в Насоките от 2006 г. общ метод. Всъщност, дори ако се допусне, че посочените от жалбоподателя обстоятелства, като например причинената вреда или постигнатият марж, са релевантни за изчисляването на размера на глобите, според посочената методика, те могат да се вземат предвид на следващите етапи — например при преценката на ставката за тежест от нарушението, на наличието на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства или дори на способността на съответните предприятия да платят. Поради това, дори да се допусне, че в разглеждания случай Комисията е била длъжна да вземе предвид посочените от жалбоподателя обстоятелства в последващите етапи от определянето на размера на глобата, тя не е била длъжна поради тази причина да се отклони от точка 13 от Насоките от 2006 г. въз основа на точка 37 от тях.

287    Що се отнася до съотношението между размера на глобите и размера на начислените допълнителни такси, следва да се отбележи, че глобите несъмнено трябва да се определят в достатъчно голям размер с цел възпиране на предприятията от участие в картели, въпреки печалбите, които биха могли да извлекат от тях. От друга страна, размерът на съответната глоба не може да се счита за неподходящ единствено поради това, че не отразява икономическата вреда, която е била или е можела да бъде причинена от разглеждания картел.

288    В този контекст трябва да се отхвърли и твърдението на жалбоподателя, че на етапа на определяне на стойността на продажбите Комисията се е основала на обща цел за възпиране, при положение че на този етап на изчисляване на размера на глобите не е имала право да взема под внимание такава цел.

289    В това отношение трябва да се отбележи, че като е използвала стойността на продажбите, реализирани от жалбоподателя чрез спедиторските услуги от клиентите в ЕИП по търговския път, засегнат от картела във връзка с NES, Комисията само е приложила предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. общ метод и съответно не се е отклонила от този метод, позовавайки се на обща цел за възпиране.

290    Освен това, ако с доводите си жалбоподателят всъщност твърди, че тъй като стойността на продажбите не отразява икономическата вреда, причинена под формата на начислени допълнителни такси, Комисията била длъжна да коригира тази стойност, така че да избегне вземането предвид на цел за общо възпиране още на този етап на изчисляването на размера на глобите, тези доводи отново трябва да бъдат отхвърлени.

291    В този контекст трябва да се отбележи, че стойността на продажбите се използва като заместваща стойност за отразяване на икономическото значение на нарушението, не само защото най-добре може да отрази икономическото значение на това нарушение и относителната тежест на всяко участвало в нарушението предприятие, но и защото това е критерий, който е обективен и лесен за прилагане. Последното качество на стойността на продажбите прави действията на Комисията по-предвидими за предприятията и им позволява да преценят какъв размер на глоба има опасност да им бъде определен, ако решат да участват в незаконосъобразно картелно споразумение. Следователно използването на критерия за стойността на продажбите в точка 13 от Насоките от 2006 г. преследва именно цел за общо възпиране. Всъщност, противно на твърденията на жалбоподателя, няма пречка в рамките на задачата да следи за спазването на правото на Съюза в областта на конкуренцията, която ѝ е възложена с Договора (решения Musique Diffusion française и др./Комисия, т. 246 по-горе, EU:C:1983:158, т. 105 и Dansk Rørindustri и др./Комисия, т. 251 по-горе, EU:C:2005:408, т. 170), Комисията да преследва цел за обща превенция при определянето на общия метод за изчисляване на размера на глобите.

292    Поради това твърденията, че Комисията не е отчела в достатъчна степен икономическата вреда, причинена от картела във връзка с NES, също следва да се отхвърлят.

–       По засегнатите елементи на конкуренция

293    Жалбоподателя твърди също, че използвайки стойността на продажбите, реализирани чрез спедиторските услуги, Комисията го е санкционирала така, сякаш целта на картела във връзка с NES е била да определя крайната цена на спедиторски услуги или да обхване всички съществуващи елементи на конкуренция в сектора на спедицията.

294    Комисията оспорва това твърдение.

295    В това отношение трябва да се припомни, че както бе посочено в точки 267—270 по-горе, Комисията е имала право да използва като отправна точка за изчисляването на размера на глобата продажбите, попадащи в обхвата на посочения картел, независимо от тежестта на нарушението.

296    Освен това трябва да се припомни, че съгласно предвидения в Насоките от 2006 г. общ метод, естеството на нарушението се взема предвид на по-късен етап при определянето на ставката за тежест, която по силата на точка 20 от същите насоки се преценява поотделно за всеки вид нарушение, като се отчитат всички релевантни обстоятелства в случая.

297    С оглед на тези констатации, фактът, че Комисията е използвала стойността на продажбите, реализирани чрез засегнатите от картела във връзка с NES спедиторски услуги, като отправна точка за изчисляването на размера на наложената на жалбоподателя глоба, не позволява да се направи изводът, че тя го е третирала като картел, чиято цел е определяне на крайната цена на спедиторските услуги или обхващане на елементи на конкуренция.

298    Ето защо това твърдение трябва да се отхвърли.

–       По грешките в преценката

299    Доколкото жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешки в преценката, той се позовава единствено на доводите, които вече бяха разгледани и отхвърлени по-горе. Следователно и този довод трябва да се отхвърли.

300    Поради това се налага изводът, че с никой от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се докаже, че като е използвала стойността на продажбите, реализирани чрез спедиторските услуги във връзка с картела при NES, Комисията не е спазила Насоките от 2006 г., нарушила е член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, принципа на пропорционалност, принципа на съответствие между наказанието и нарушението или принципа nulla poena sine culpa, или пък е допуснала грешки в преценката.

301    От гореизложеното следва, че оплакването във връзка с използването от Комисията на стойността на продажбите, реализирани от жалбоподателя чрез спедиторските услуги от клиентите в ЕИП по засегнатия от картела във връзка с NES търговски път, трябва да се отхвърли изцяло.

 По оплакването относно ставката за тежест

302    В писмената реплика жалбоподателят оспорва заключението на Комисията, съдържащото се в съображение 945 от обжалваното решение, че за картела във връзка с NES е подходящо да се определи ставка за тежест от 15 %.

303    В съображения 891—947 от обжалваното решение Комисията излага мотивите, поради които тази ставка за тежест е подходяща. В този контекст тя по-специално посочва, че целта на картела във връзка с NES е била пряко или косвено определяне на цените или на други условия за търговия. В това отношение тя отбелязва, че предприятията са се договорили за въвеждането, размера и графика за въвеждане на допълнителна такса относно NES. Комисията приема също, че този картел е бил приведен в действие частично и че привеждането му в действие е било наблюдавано.

304    Според жалбоподателя определената от Комисията ставка за тежест от 15 % не отразява правилно тежестта на картела във връзка с NES.

305    Комисията оспорва тези твърдения.

306    В това отношение, на първо място, трябва да се отбележи, че жалбоподателят не изтъква нито един довод, с който конкретно да оспорва съдържащите се в съображения 891—947 от обжалваното решение констатации на Комисията относно ставката за тежест.

307    На второ място, трябва да се констатира, че дори ако доводите на жалбоподателя във връзка с използването на стойността на продажбите се вземат предвид като доводи във връзка със ставката за тежест, с тях не може да се докаже наличието на грешка в констатациите на Комисията относно тази ставка.

308    Всъщност трябва да се отбележи, че картелът във връзка с NES е хоризонтален картел, засягащ елемент от цената на спедиторските услуги, и съответно трябва да се счита за тежко ограничение на конкуренцията.

309    По-нататък трябва да се припомни, че съгласно точка 23 от Насоките от 2006 г. при хоризонталните споразумения за определяне на цени вземаният предвид от Комисията дял от продажбите по принцип ще бъде в горния край на скалата и може да достигне 30 %.

310    Освен това, предвид естеството на засегнатите услуги, обстоятелството, че картелът във връзка с NES се е отнасял само за допълнителната такса NES, не позволява да се приеме, че ставка за тежест от 15 % не би била подходяща. Всъщност, както Комисията посочва в съображение 869 от обжалваното решение и както се потвърждава от посочените там доказателства, съгласуването при отразяването на разходните фактори чрез начисляване на допълнителна такса е можело да има немалко отражение върху поведението на спедиторите и върху структурата на пазара (вж. т. 155 и 156 по-горе).

311    Поради същите причини следва да се отхвърли твърдението, че свързаният със системата NES максимален теоретичен оборот представлявал едва незначителна част от размера на наложената глоба и още по-малка част от използвания от Комисията оборот.

312    Накрая, що се отнася до привеждането в действие на картелното споразумение, трябва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва съдържащите се в съображение 907 от обжалваното решение констатации на Комисията, от една страна, че степента на привеждане в действие на картела във връзка с NES не се дължи на желанието на предприятията да прекратят действието на картела, а на обстоятелства, несвързани с неговото функциониране, като например демонстрираните резерви от страна на клиентите, и от друга страна, че никоя от страните не е доказала в достатъчна степен, че е избягвала да прилага посоченото картелно споразумение, възприемайки конкурентно поведение на пазара.

313    С оглед на тези констатации определянето на ставка за тежест от 15 % не може да се счита за неподходящо.

314    Поради това и оплакването във връзка с определената от Комисията ставка за тежест от 15 % следва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали това оплакване е допустимо, въпреки че жалбоподателят, от една страна, изтъква неподходящия характер на тази ставка едва на етапа на писмената реплика, и от друга страна, не посочва конкретно кои констатации на Комисията относно ставката за тежест иска да оспори.

 По оплакването във връзка с наличието на смекчаващо обстоятелство

315    Жалбоподателят твърди, че Комисията трябвало да отчете наличието на картел нагоре по веригата и отражението му върху цените на транспортните услуги като смекчаващо обстоятелство. Комисията освен това трябвало да проведе допълнително разследване в това отношение и съответно нарушила и принципа на добра администрация.

316    Комисията оспорва тези твърдения.

317    В това отношение трябва да се припомни, че точка 29 от Насоките от 2006 г. съдържа неизчерпателен списък със смекчаващи обстоятелства, които при определени условия могат да доведат до намаляване на основния размер на глобата.

318    Всъщност, когато едно нарушение е било извършено от няколко предприятия, трябва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях, за да се определи дали по отношение на тях са налице отегчаващи или смекчаващи обстоятелства (решение от 25 октомври 2011 г., Aragonesas Industrias y Energía/Комисия, T‑348/08, Сб., EU:T:2011:621, т. 277).

319    Всъщност трябва да се отбележи, че не е възможно да се направи връзка между наличието на картел на пазар нагоре по веригата и някое от изрично посочените в точка 29 от Насоките от 2006 г. смекчаващи обстоятелства.

320    Освен това, макар предвиденият в точка 29 от Насоките от 2006 г. списък да не е изчерпателен, трябва да се констатира, че наличието на картел на пазара на транспортните услуги е външен фактор, който не може да намали тежестта на участието на жалбоподателя в картела във връзка с NES.

321    Освен това, доколкото изтъкнатият от жалбоподателя довод трябва да се разбира като засягащ причинно-следствената връзка между допълнителните такси, които спедиторите начисляват на клиентите си, и тези, които се налагат от превозвачите, достатъчно е да се констатира, че с този довод не може да се оправдае наличието на незаконосъобразно картелно споразумение между спедиторите, чиято цел е те да не се конкурират по отношение на разходите, произтичащи от услугите за подаване NES, а да начисляват тези допълнителни такси на клиентите си.

322    Следователно в разглеждания случай наличието на картел при транспортните услуги не може да се счита за смекчаващо обстоятелство.

323    В този контекст също така трябва да се припомни, че Общият съд вече е имал повод да разгледа и отхвърли сходен довод (решение от 14 май 2014 г., Reagens/Комисия, T‑30/10, EU:T:2014:253, т. 289).

324    С оглед на изложените съображения оплакването, че Комисията пропуснала да отчете наличието на смекчаващо обстоятелство и нарушила принципа на добра администрация, следва да се отхвърли.

 По оплакването за нарушаване на принципа на равно третиране

325    Жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила принципа на равно третиране, тъй като по настоящата преписка следвала методика, различна от следваната по преписка COMP/39258 — Въздушен превоз на товари (наричана по-нататък „преписката за въздушния превоз на товари“). В последната преписка тя определила размера на наложените на превозвачите глоби единствено въз основа на оборота, формиран от допълнителните разходи за гориво и безопасност.

326    В това отношение, на първо място, трябва да се припомни, че принципът на равно третиране е общ принцип на правото, който Комисията е длъжна да спазва в рамките на процедура, образувана на основание член 101 ДФЕС, и че той не допуска да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 29 юни 2012 г., GDF Suez/Комисия, T‑370/09, Сб., EU:T:2012:333, т. 386).

327    На второ място, що се отнася до това дали Комисията е третирала сходно положение по различен начин, най-напред трябва да се припомни, че предходната ѝ практика при вземане на решения не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията и че решенията по други случаи имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като фактическите обстоятелства в различните случаи не са идентични (решение от 21 септември 2006 г., JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Rec, EU:C:2006:594, т. 201 и 205).

328    Това в още по-голяма степен се отнася за настоящия случай, в който за разглеждания елемент — а именно определянето на стойността на продажбите, използвана като отправна точка за изчисляването на размера на глобите — е налице изрично правило в точка 13 от Насоките от 2006 г. Всъщност в тази хипотези съответното оплакване за нарушаване на принцип на равно третиране трябва да се прецени с оглед на съдържащите се в посочената точка указания, които Комисията е приела, за да засили последователността в позицията си в отделните случаи. Всъщност от гореизложените съображения е видно, от една страна, че Комисията е спазила предвидената в посочената точка обща методика, и от друга страна, че предвид обстоятелствата в разглеждания случай не е била длъжна да се отклонява от нея.

329    Следователно, дори ако твърдението на жалбоподателя, че Комисията е следвала различна методика в преписката за въздушния превоз на товари, се окаже основателно, с това не може да се докаже, че в настоящия случай тя е нарушила принципа на равно третиране. Всъщност в тази хипотеза или — за разлика от положението в разглеждания случай — в преписката за въздушния превоз на товари е имало особености, които са обосновавали отклоняването на Комисията от предвидения в точка 13 от Насоките от 2006 г. общ метод, или в посочената преписка Комисията не е спазила последните. Така и в двата случая жалбоподателят не би имал право да иска същото третиране в настоящата преписка като в тази за въздушния превоз на товари.

330    Поради това оплакването за нарушаване на принципа на равно третиране също следва да се отхвърли.

 Заключение

331    Следователно, доколкото с настоящата част се иска отмяна на глобата, наложена в член 2, параграф 1, буква а) от обжалваното решение, частта следва да се отхвърли.

332    Настоящата част следва да се отхвърли и доколкото е изтъкната в подкрепа на искането Общият съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол.

333    Всъщност при анализа на настоящата част, освен че не бяха констатирани грешки, не се установи и използване на неподходящи елементи при изчисляването на размера на глобите.

334    По-специално, с оглед на съдържащите се в точки 240—264 и 272—301 по-горе констатации, трябва да се отбележи, че нито предлаганият от жалбоподателя подход, изразяващ се в отчитане единствено на реализирания чрез услугите за подаване NES оборот, нито пък подходът, при който разходите за транспортните услуги се приспадат от използваната стойност на продажбите, или подходът, при който тази стойност на продажбите се коригира, поради наличието на картел на пазара на транспортните услуги, могат да се считат за подходящи, тъй като тези подходи не могат да отразят по подходящ начин икономическото значение на участието на жалбоподателя в картела във връзка с NES, засягащ спедиторските услуги като пакет от услуги.

335    В този контекст следва да се отбележи също, че макар да не може да се изключи възможността наличието на слаби маржове да е показател за слабите финансови възможности на дадено предприятие въпреки размера на оборота му, в разглеждания случай не бе представен нито един довод, позволяващ да се установи, че наложените глоби са прекомерни с оглед на финансовите възможности на жалбоподателя.

336    Освен това поради изложените в точки 265—271 по-горе причини подходът, при който предвид могат се вземат само продажбите, за които реално е била фактурирана допълнителна такса NES, също не може да разглежда като подходящ.

337    Поради това първата част от петото основание трябва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от нарушаване на член 27 от Регламент № 1/2003 и на правото на защита

338    Настоящата част се отнася за съдържащите се в съображения 887 и 888 от обжалваното решение мотиви, в които съображения Комисията излага причините, поради които не е следвало да предоставя достъп на жалбоподателя до материалите по преписката за въздушния превоз на товари. В това отношение Комисията посочва, че жалбоподателят не е бил засегнат от тази преписка и че съответно не е било възможно да получи достъп да материалите нито по силата на нейното Известие относно правилата за достъп до преписката на Комисията при производства по членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС], членове 53, 54 и 57 от Споразумението за ЕИП и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (ОВ C 325, 2005 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 220), нито по силата на Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242). Освен това според Комисията при всички положения няма документ в материалите по преписката за въздушния превоз на товари, който да е релевантен във връзка с отговорността на спедиторите в настоящия случай.

339    Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и правото на защита. Тя трябвало да му позволи да се запознае с релевантната информация от преписката за въздушния превоз на товари, която била тясна свързана с настоящия случай. Жалбоподателят не можел пълноценно да упражни правото си на защита без надлежен достъп до тези материали.

340    Комисията оспорва тези твърдения.

341    В това отношение в самото начало трябва да се припомни, че съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003, преди да вземе решенията, предвидени в членове 7, 8 и 23 и член 24, параграф 2 от същия регламент, Комисията предоставя на предприятията, ответни страни в производството пред нея, възможност да бъдат изслушани по въпросите, по които тя е предявила възражения. Комисията основава своите решения само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище.

342    В член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 се предвижда, че правото на защита на засегнатите страни се съблюдава надлежно в хода на цялото производство. Страните имат право на достъп до материалите по преписката на Комисията, при условие че се зачита законният интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни.

343    Съгласно член 15 от Регламент № 773/2004, при поискване Комисията предоставя достъп до преписката на страните, до които е адресирала изложение на възраженията, и достъпът се предоставя след връчването на изложението на възраженията.

344    От тези разпоредби следва, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, Сб., EU:C:2010:389, т. 22).

345    Що се отнася до несъобщаването на оневиняващи документи, според постоянната съдебна практика засегнатото предприятие трябва единствено да докаже, че неговото неоповестяване е могло да повлияе в негов ущърб върху развитието на производството и върху съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да докаже, че е могло да използва посочените оневиняващи документи в своя защита, в смисъл че ако е могло да се ползва от тях по време на административното производство, то е щяло да може да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с изводите, направени от Комисията на този етап, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценката на последната в евентуалното решение, най-малко по отношение на тежестта и продължителността на деянието, за което му е вменена отговорност, а оттам и по отношение на размера на глобата (решение Knauf Gips/Комисия, т. 344 по-горе, EU:C:2010:389, т. 23).

346    От това следва, че жалбоподателят не само трябва да докаже, че не е имал достъп до документите в преписката за въздушния превоз на товари, но и че е щял да може да ги използва в своя защита. Всъщност жалбоподателят няма основание да се позовава на непредоставянето на материали, които са ирелевантни.

347    Жалбоподателят твърди, че въз основа на релевантни части от материалите по преписката за въздушния превоз на товари е щял да може да представи оценка на отражението на картела при въздушния превоз на товари върху неговия оборот. Така жалбоподателят щял да успее да докаже, че решението на Комисията да вземе предвид надценен по размер оборот е неподходящо и непропорционално.

348    Всъщност, както бе посочено в точки 272—281 и 315—324 по-горе, наличието на картел при въздушните транспортни услуги не е можело да има отражение върху използвания от Комисията оборот, нито пък да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство. Освен това, както бе посочено в точки 325—330 по-горе, жалбоподателят не може да обоснове оплакване за нарушаване на принципа на равно третиране с подхода на Комисията в преписката за въздушния превоз на товари.

349    В този контекст трябва да се отхвърли и твърдението на жалбоподателя, че решението на Комисията да му откаже достъп до материалите без допълнителен анализ не съответства на „цялостния подход в правото на Съюза“. Всъщност с това твърдение не може да се оспори изводът, че съдържанието на материалите по преписката за въздушния превоз на товари не е могло да окаже въздействие върху съдържащите се в обжалваното решение преценки на Комисията. Освен това, тъй като в този контекст жалбоподателят се позовава на решение от 22 май 2012 г., EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия (T‑344/08, Сб., EU:T:2012:242), е достатъчно да се отбележи, от една страна, че посоченото решение се отнася за достъпа до преписка въз основа на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), а не за посочените в точки 341—343 по-горе разпоредби, и от друга страна, че това решение е било отменено от Съда (решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, Сб., EU:C:2014:112).

350    Жалбоподателят не изтъква никакъв довод, с който тези констатации е възможно да се оспорят или да се докаже, че съдържанието на материалите по преписката за въздушния превоз на товари са можели да окажат въздействие върху друг елемент от съдържащите се в обжалваното решение преценки на Комисията.

351    Поради това и настоящата част, както съответно и цялото настоящо основание трябва да бъдат отхвърлени, не само що се отнася до искането за отмяна, но и що се отнася до искането Общият съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол.

6.     По шестото основание, изведено от нарушаване на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на принципа на равно третиране, от неспазването на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. и от грешка в преценката

352    Настоящото основание се отнася за решението на Комисията да предостави освобождаване от глоби на DP за картела във връзка с NES.

353    В съображения 1026—1103 от обжалваното решение, от една страна, Комисията предоставя освобождаване от глоби на DP за картелите във връзка с NES, AMS, CAF и PSS. В това отношение Комисията посочва, че към момента, в който е получила искането за освобождаване от глоби на DP, предвид предоставените от последното сведения, е имала право в писмото си от 24 септември 2007 г. да предостави условно освобождаване на DP от глоби за предполагаем картел между частни доставчици на международни спедиторски услуги, с който се цели определяне или начисляване на различни такси и допълнителни такси на клиентите — по-специално [поверително]. В края на административното производство Комисията приема, че DP е оказало сътрудничество в задоволителна степен и че предполагаемият картел, за който е предоставила условното освобождаване на DP, „обхваща изцяло всички нарушения, за които се отнася обжалваното решение“. От друга страна, Комисията разглежда исканията за освобождаване от глоби и за намаляване на размера на глобите на други предприятия във връзка с тези картели.

354    Жалбоподателят твърди, че тези констатации са опорочени от грешки. Комисията третирала DP по-благоприятно спрямо другите предприятия, подали искания за освобождаване от глоби и за намаляване на глоби, преценявайки исканията им на различна основа спрямо приложената за DP. Въпреки че установила наличието на четири нарушения, Комисията предоставила на DP общо условно освобождаване, обхващащо сектора на въздушната спедиция, без да провери дали представените от това предприятие доказателствата са обхващали всички разглеждани деяния. Комисията действала по различен начин по отношение на исканията за намаляване на размера на глобите на другите предприятия, които искания преценила спрямо всяко нарушение поотделно. Според жалбоподателя, ако всички искания за освобождаване от глоби и за намаляване на размера на глобите са били преценени във връзка със сектора на спедицията като цяло, той щял да има право на по-благоприятно третиране.

355    Комисията оспорва тези твърдения.

356    Що се отнася до доводите на жалбоподателя, с които той иска да докаже, че ако Комисията била приложила правилно Известието относно сътрудничеството от 2006 г., той щял да бъде третиран по-благоприятно, най-напред трябва да се провери дали Комисията е допуснала грешка, като е предоставила освобождаване от глоби на DP за картела във връзка с NES, и след това да се разгледа твърдението, че Комисията е използвала различна основа при разглеждането на исканията за намаляване на глоби на другите предприятия, сред които е жалбоподателят.

 По спазването на предвидените условия за предоставяне на освобождаване

357    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 8, буква а) от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията предоставя условно освобождаване на предприятие, разкрило участието си в предполагаем картел, ако то е първото, предоставило сведения и доказателства, които ѝ дават възможност да извърши целенасочена проверка във връзка с този картел.

358    Точка 9 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. е формулирана така:

„За да може Комисията да извърши целенасочена проверка по смисъла на точка 8, буква а), предприятието трябва да предостави на Комисията посочените по-долу информация и доказателства до степента, в която това, по мнение на Комисията, няма да изложи на опасност проверките:

а)      изявление на предприятието […], което включва, доколкото е известно на заявителя към момента на предоставянето:

–        подробно описание на твърдяното картелно споразумение, включително например неговите цели, дейности и начин на функциониране; съответния продукт или услуга, географския обхват, продължителността и оценка на пазарните обеми, засегнати от твърдения картел; конкретните дати, места, съдържание на твърдения картел и участници в контактите по линия на този картел, както и всички съответни обяснения по отделните доказателства, представени в подкрепа на заявлението;

–        наименованието и адреса на юридическото образувание, което подава заявлението за освобождаване от глоби, а също и наименованията и адресите на всички останали предприятия, които участват (са участвали) в твърдения картел;

–        имената, длъжностите, служебните адреси и, когато е необходимо, домашните адреси на всички физически лица, които, доколкото е известно на заявителя, са или са били замесени в твърдения картел, включително физическите лица, които са били замесени от страна на заявителя;

–        информация за това към кои други органи по конкуренция в рамките и извън рамките на ЕС се е обърнало предприятието или се предвижда да се обърне във връзка с твърдения картел; и

б)      други доказателства, свързани с твърдения картел, които заявителят притежава или са достъпни за него към момента на подаване, включващи по-специално всякакви доказателства, датиращи от времето на нарушението.“

359    Съгласно точка 18 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., след като Комисията получи от предприятието сведенията и доказателствата и след като установи, че същите отговарят на условията по точка 8, буква а), тя предоставя на предприятието условно освобождаване от глоби в писмена форма.

360    От точка 22 от посоченото известие следва, че ако в края на административното производство предприятието е изпълнило условията по точка 12 — сред които по-специално е оказването на истинско, пълно, непрекъснато и експедитивно сътрудничество на Комисията — последната му предоставя окончателно освобождаване от глоби в решението, с което приключва административното производство.

361    Освен това трябва да се припомни, че с приемането на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията поражда оправдани правни очаквания, което тя впрочем сама признава в точка 38 от това известие. С оглед на оправданите правни очаквания, които могат да се породят у желаещите да сътрудничат на Комисията предприятия въз основа на това известие, Комисията е длъжна да се съобразява с него. Следователно, ако Комисията не спази установените с това известие правила за поведение, тя би нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл решения от 18 юни 2008 г., Hoechst/Комисия, T‑410/03, Сб., EU:T:2008:211, т. 510 и от 13 юли 2011 г., Kone и др./Комисия, T‑151/07, Сб., EU:T:2011:365, т. 127).

362    Що се отнася до избора на елементите, вземани предвид при прилагането на посочените в Известието относно сътрудничеството от 2006 г. критерии, и до преценката на тези елементи, Общият съд трябва да извърши контрола си за законосъобразност, като не може да се позове на свободата на преценка, с която разполага Комисията, за да откаже извършването на задълбочена проверка, както от правна, така и от фактическа страна (решение от 24 октомври 2013 г., Kone и др./Комисия, C‑510/11 P, EU:C:2013:696, т. 24 и 54).

363    Доводите на жалбоподателя следва да се преценят именно с оглед на тази съдебна практика и тези принципи.

364    Предвид структурирането на правилата в Известието относно сътрудничеството от 2006 г., най-напред следва да се провери дали по силата на точка 8, буква а) и точки 9 и 18 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията е имала право да предостави условно освобождаване от глоби на DP за предполагаем картел с посочения в точка 353 по-горе обхват, и след това да се провери дали в края на административното производство Комисията е имала право да му предостави окончателно освобождаване за картела във връзка с NES.

365    Съгласно точка 8, буква а) от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. DP съответно трябва да е било първото предприятие, предоставило сведения и доказателства, позволяващи на Комисията да извърши целенасочена проверка във връзка с предполагаем картел, обхващащ картела във връзка с NES.

366    От обжалваното решение е видно, че към момента, в който DP подава искането си за освобождаване от глоби, Комисията не е разполагала с никаква информация за наличието на евентуални нарушения в сектора на въздушната спедиция. Комисията съответно е трябвало да прецени искането за освобождаване от глоби на DP въз основа на предоставените от него сведения и доказателства. В разглеждания случай Комисията приема, че сведенията на DP ѝ позволяват да извърши целенасочени проверки относно картел с посочения в точка 353 по-горе обхват.

367    В това отношение жалбоподателят само посочва, че Комисията е предоставила на DP изначално освобождаване за всички разглеждани деяния, без да прецени дали представените от DP доказателства обхващат всички тези деяния.

368    В това отношение, трябва да се припомни, че към момента, в който Комисията получава искане за освобождаване от глоби по смисъла на тази точка, тя все още не знае за съответния картел. Ето защо — както всъщност се уточнява в бележка под линия 1 към точка 8, буква а) от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. — тя е длъжна да извърши преценка ex ante на искането за освобождаване от глоби, изключително въз основа на вида и качеството на предоставените от предприятието сведения.

369    Следователно Известието относно сътрудничеството от 2006 г. допуска Комисията да предостави условно освобождаване на предприятие, дори ако предоставените от него сведения все още не ѝ позволяват да си създаде подробна и точна представа за естеството и обхвата на предполагаемия картел.

370    Всъщност, от една страна, макар в точка 9, буква а) от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. да се изисква предприятието, искащо освобождаване, да предостави на Комисията „подробно описание“ по-специално на предполагаемия картел и на географския му обхват, както и „конкретни[ сведения]“ за предмета му, това задължение намира приложение само доколкото предприятието има съответната информация към момента на подаване на искането. От друга страна, трябва да се припомни, че сътрудничеството на предприятие за разкриването на картел, който не е известен на Комисията, има самостоятелно значение, което може да оправдае освобождаването от глоби. Всъщност с точка 8, буква а) и точка 18 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. се цели улесняване на откриването на неизвестни за Комисията нарушения, които биха останали скрити, ако предприятието, което подава искането за освобождаване от глоби, не бе предоставило доказателства (вж. по аналогия решение Kone и др./Комисия, т. 362 по-горе, EU:C:2013:696, т. 67).

371    Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, в точка 8, буква а) и точки 9 и 18 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. не се изисква предоставените от предприятие материали да бъдат сведения и доказателства, отнасящи се конкретно за нарушенията, които Комисията установява в края на административното производство. Достатъчно е те да са позволили да се извърши целенасочено разследване във връзка с предполагаемо нарушение, което обхваща констатираните от нея в края на това производство нарушение или нарушения.

372    По-нататък, трябва да се отбележи, че жалбоподателят не изтъква никакъв довод, с който да може да се оспори констатацията на Комисията, че предоставените ѝ от DP сведения и информация преди 24 септември 2007 г. са ѝ позволявали да извърши целенасочена проверка във връзка с предполагаем картел между частни доставчици на международни спедиторски услуги, с който се цели определяне или начисляване на различни такси и допълнителни такси на териториите, посочени в точка 353 по-горе.

373    Следователно Комисията не е допуснала грешка, като е предоставила условно освобождаване от глоби на DP за такъв предполагаем картел въз основа на точка 8, буква а) и точки 9 и 18 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.

374    Що се отнася до решението на Комисията да предостави окончателно освобождаване на DP в края на административното производство, трябва да се отбележи, че след като в съображение 1029 от обжалваното решение констатира, че картелите във връзка с NES, AMS, CAF и PSS съставляват отделни единни и продължени нарушения, в съображение 1031 от посоченото решение Комисията приема, че предполагаемият картел, за който е предоставила условното освобождаване на DP, „обхваща изцяло всички нарушения, за които се отнася обжалваното решение“.

375    Действайки по този начин, Комисията следва процедурата, предвидена в точка 22 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.

376    С оглед на гореизложените съображения се налага изводът, че в разглеждания случай Комисията не е нарушила условията, предвидени в точка 8, буква а) и точки 9, 18 и 22 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.

 По твърдението за използване на различна основа

377    Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране и е допуснала грешки в преценката, тъй като е разгледала искането за освобождаване от глоби на DP и исканията на другите предприятия на различна основа.

378    В това отношение в самото начало трябва да се отбележи, че както следва от съображения 1029 и 1031 от обжалваното решение, когато в края на административното производство Комисията се произнася окончателно по искането за освобождаване от глоби на DP и по исканията за намаляване на размера на глобите на другите предприятия, тя преценява тези искания на една и съща основа, а именно спрямо отделните картели във връзка с NES, AMS, CAF и PSS, чието съществуване установява на този етап на производството.

379    По-нататък, трябва да се разгледа твърдението на жалбоподателя, че Комисията е приложила неправилно Известието относно сътрудничеството от 2006 г., тъй като е взела предвид данни, с които е разполагала към момента, в който е получила, от една страна, искането за освобождаване от глоби на DP, и от друга страна, исканията на другите предприятия, включително искането на жалбоподателя. Според жалбоподателя моментът на подаване на исканията за освобождаване от глоби и за намаляване на размерите на глобите вече е бил взет предвид при класирането на исканията. Поради това той не можело да се взема предвид отново, за да се обоснове третирането на искането на DP и на исканията за намаляване на другите предприятия на различна основа.

380    Първо, в случай че това оплакване се отнася за вземането предвид от Комисията на данни, с които е разполагала към момента на подаване на различните искания, от една страна, трябва да се отбележи, че от предвидените в Известието относно сътрудничеството от 2006 г. правила ясно следва, че Комисията е длъжна да вземе предвид данните, с които разполага към момента на подаване на искане за освобождаване от глоби или за намаляване на глоби. Всъщност от точка 10 от посоченото известие следва, че условното освобождаване по точка 8, буква а) не се предоставя, ако Комисията вече разполага с достатъчно доказателства, за да приеме решение за извършване на проверка във връзка с предполагаемия картел. Що се отнася до исканията за намаляване на размера на глобите, съгласно точка 24 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., за да получи намаляване, съответното предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства за предполагаемото нарушение, които привнасят съществена добавена стойност „спрямо доказателствата, с които [последната] вече разполага“.

381    От друга страна, трябва да се припомни, че целта на програмата на Комисията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер не е да осигури на участващите в тайни картелни споразумения предприятия възможност за избягване на финансовите последици от тяхната отговорност, а да се улесни откриването на такива практики и впоследствие, в рамките на административната процедура, установяването на релевантните факти, доколкото това е възможно. Следователно евентуалните благоприятни последици за участващите в такива практики предприятия не могат да надхвърлят равнището, което е необходимо за осигуряването на пълната ефективност на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и на административната процедура, водена от Комисията.

382    Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, в разглеждания случай Комисията не е допуснала грешка, отчитайки обстоятелството, че към момента, в който DP подава искането си за освобождаване от глоби, тя все още не е знаела за наличието на антиконкурентни действия при спедиторските услуги, докато към момента, в който получава исканията на другите предприятия, включително на групата DB, тя вече е разполагала с такава информация. В този контекст трябва да се припомни, че когато другите предприятия подават исканията си, Комисията разполага не само с предоставени ѝ от DP сведения и доказателства, но също и с доказателства, иззети от нея в хода на внезапните проверки.

383    Второ, в случай че доводът на жалбоподателя се отнася за това, от една страна, че що се отнася до искането за освобождаване от глоби на DP, Комисията първоначално предоставя условното освобождаване въз основа на информацията, с която разполага на този етап на производството, и след това, в края на административното производство, предоставя окончателно освобождаване за установените картели, тъй като те попадали в обхвата на картела, за който било предоставено условното освобождаване, при положение че, от друга страна, що се отнася до исканията за намаляване на глобите на другите предприятия, Комисията само анализирала добавената стойност на предоставените сведения и доказателства във връзка с установените в края на административното производство картели, този довод отново трябва да бъде отхвърлен.

384    В това отношение трябва да се отбележи, че Известието относно сътрудничеството от 2006 г. предвижда отделни уредби, от една страна, за исканията за освобождаване от глоби, и от друга страна, за исканията за намаляване на размера на глобите. Всъщност само при исканията за освобождаване от глоби известието предвижда, че Комисията приема решение за условно освобождаване въз основа на информацията, с която разполага към момента на получаване на такова искане, тоест въз основа на преценка ex ante. От друга страна обаче, при исканията за намаляване на размера на глобите такова предварително условно решение не е предвидено и Комисията съответно само проверява в края на административното производство каква е добавената стойност на предоставените сведения и доказателства във връзка с картелите, чието съществуване е установила в края на производството.

385    Доколкото с довода си жалбоподателят иска да оспори това разграничение, извършено с Известието относно сътрудничеството от 2006 г., достатъчно е да се констатира, че привилегированото третиране на първото предприятие, което е сътрудничило ползотворно на Комисията по смисъла на точка 8 от посоченото известие, е оправдано предвид целите, от една страна, за насърчаване на предприятията да сътрудничат възможно най-бързо на Комисията, за да се възползват от това привилегировано третиране, и от друга страна, на предприятията, които не са първите, сътрудничили ползотворно на Комисията, да не се предоставят благоприятни последици, надхвърлящи равнището, което е необходимо за осигуряването на пълната ефективност на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и на административната процедура (вж. т. 381 по-горе).

386    В този контекст трябва също да се припомни, че в разграничението между предвидената уредба, от една страна, за исканията за освобождаване от глоби, и от друга страна, за исканията за намаляване на глоби, е въведен нюанс чрез правилото, предвидено в точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Според това правило, ако предприятие, искащо намаляване на размера на глобата, предостави безспорни доказателства по смисъла на точка 25 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., които Комисията използва за установяване на допълнителни факти, увеличаващи тежестта или продължителността на нарушението, Комисията не взема предвид тези допълнителни факти при определяне на размера на глобата на предприятието, предоставило доказателствата, и поради това му предоставя „частично освобождаване от глоби“.

387    С оглед на тези съображения твърдението, че Комисията разгледала искането за освобождаване от глоби на DP и исканията за намаляване на размера на глобите на другите предприятия на различна основа, също трябва да бъде отхвърлено.

388    Следователно налага се изводът, че с никой от изложените от жалбоподателя доводи не може да се докаже, че преценката на Комисията на искането за освобождаване от глоби на DP и на исканията за намаляване на размера на глобите на другите предприятия е опорочена от грешки.

389    Поради това шестото основание трябва да се отхвърли изцяло, не само що се отнася до искането за отмяна, но и що се отнася до искането Общият съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол.

7.     По седмото основание относно решението на Комисията да не търси постигане на споразумение

390    Жалбоподателят твърди, че с писмо от 21 октомври 2009 г. групата DB уведомява Комисията, че настоящият случай отговаря на условията за постигане на споразумение, и изразява интереса си от започването на преговори с тази цел. С писмо от 4 ноември 2009 г. Комисията отговорила, че предвид особените обстоятелства в разглеждания случай и сравнително напредналия етап, на който се намирало производството, тя не считала за уместно да започва обсъждания с цел постигане на споразумение в настоящия случай и по този начин, от една страна, нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и допуснала грешки в преценката, и от друга страна, нарушила принципа на равно третиране.

 По първата част, изведена по-специално от нарушаване на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и от грешки в преценката

391    На първо място, жалбоподателят твърди, че след като получила писмото му от 21 октомври 2009 г., Комисията трябвало, от една страна, да се поинтересува дали засегнатите страни искат да участват в процедура за постигане на споразумение, за да може надлежно да упражни правото си на преценка, и от друга страна, да започне обсъждане с жалбоподателя с цел постигане на споразумение по случая. С процедурата за постигане на споразумение се целяло оптимизиране на използваните от Комисията ресурси, чрез подобряване на резултатите в нейната работа, без непременно да се увеличават административните ѝ задачи. Всъщност Комисията не можела да оцени по подходящ начин възможностите за повишаване на ефективността чрез процедурата за постигане на споразумение, без преди това да се увери дали засегнатите от разследването страни са склонни евентуално да признаят отговорността си по член 101 ДФЕС за цялото или за част от разглежданото от нея деяние.

392    Комисията оспорва тези твърдения.

393    В това отношение в самото начало трябва да се отбележи, че според защитаваното от жалбоподателя виждане Комисията не може да оцени изцяло ползата от процедурата за постигане на споразумение, преди да е влязла в контакт със засегнатите страни и да е проучила какъв е техният интерес за постигането на споразумение. Комисията съответно допуснала грешка в преценката, тъй като взела решението да не търси постигане на споразумение, преди да е влязла в контакт с адресатите на обжалваното решение.

394    Това виждане не е в съответствие с приложимите разпоредби.

395    Всъщност съгласно член 10а, параграф 1 от Регламент № 773/2004, изменен с Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 г. (ОВ L 171, стр. 3), Комисията може да определи срок, за да даде възможност на страните да я уведомят писмено дали имат готовност да започнат обсъждания за постигане на споразумение, с оглед на евентуално представяне на предложения за споразумение. Така от текста на тази разпоредба ясно следва, че Комисията не е длъжна да влиза в контакт със страните, а напротив, разполага със свобода на преценка в това отношение. Това тълкуване на член 10а, параграф 1 от Регламент № 773/2004, изменен, се потвърждава от съображение 4 от Регламент № 622/2008, в което се посочва, че Комисията разполага с широка свобода на преценка за кои преписки може да се проучи интересът на страните от участие в обсъждания за постигане на споразумение, за да реши да започне такива обсъждания, да ги прекрати или да постигне окончателно споразумение по случая.

396    В този контекст следва да се отбележи също че практиката на Комисията съответства на този подход. Всъщност съгласно точка 6 от Известието относно воденето на процедури за постигане на споразумение, ако Комисията прецени, че съответният случай по принцип отговаря на условията за постигане на споразумение, тя трябва да проучи евентуалния интерес на всички страни за постигането на споразумение, макар страните в производството да нямат право на този вид процедура. От посочената точка ясно се вижда, че Комисията трябва да проучи интереса на засегнатите предприятия само ако счита, че случаят отговаря на условията за постигане на споразумение. Съответно в посочената точка се предвижда и възможност Комисията да приеме, че съответният случай не отговаря на условията за постигане на споразумение, без преди това да е влизала в контакт със засегнатите страни и да е проучвала интереса им за постигане на споразумение.

397    Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, единствено с факта, че Комисията не е проучила интереса му и интереса на другите засегнати предприятия за постигането на споразумение, не може да се докаже, че обжалваното решение е опорочено от грешки. Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли.

398    На второ място, жалбоподателят твърди, че предвид обстоятелствата в разглеждания случай, решението на Комисията да не търси постигане на споразумение е опорочено от грешки в преценката. В разглеждания случай постигането на споразумение щяло да доведе до повишаване на ефективността.

399    Комисията оспорва тези твърдения.

400    Трябва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията е използвала правото си на преценка. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в писмото си от 4 ноември 2009 г. тя отговаря, че не счита за уместно да започва обсъждания за постигане на споразумение в настоящия случай.

401    Освен това, що се отнася до твърденията за грешка в преценката на Комисията, в самото начало трябва да се припомни, че според предоставената от нея информация, в основата на решението ѝ да не търси постигане на споразумение в настоящия случай по-специално е било съображението, че вероятността да бъде постигнато общо разбиране със съответните страни относно обхвата на евентуалните възражения не е изглеждала достатъчно голяма, по-специално като се има предвид големият им брой.

402    В този контекст трябва да се припомни, че с постигането на споразумение се цели максимално оползотворяване на ресурсите на Комисията чрез бързото налагане на ефикасни санкции. Съгласно съображение 4 от Регламент № 622/2008 Комисията трябва да вземе предвид вероятността в разумен срок да бъде постигнато общо разбиране със съответните страни относно обхвата на евентуалните възражения. От посоченото съображение е видно, че в това отношение Комисията може да вземе предвид фактори като броя на съответните страни, предвидимите разминавания в позициите относно възлагането на отговорността и степента на оспорване на фактите. От същото съображение следва също, че тя може да вземе предвид други фактори, различни от свързаните с евентуалното повишаване на ефективността, като например възможността да се създаде прецедент.

403    Именно с оглед на тези констатации следва да се провери дали изтъкнатите от жалбоподателя доводи позволяват да се установят грешки в преценката на Комисията.

404    В това отношение, първо, жалбоподателят се позовава на големия брой засегнати страни и на евентуалното повишаване на ефективността чрез процедурата за постигане на споразумение.

405    Що се отнася до този довод, трябва да се припомни, че повишаването на ефективността в резултат на процедура за постигане на споразумение е по-голямо, когато всички засегнати страни приемат да се постигне на споразумение. Всъщност в тази хипотеза Комисията не е длъжна да осигурява достъп до материалите по преписката и да организира изслушване. Тя освен това може единствено да изготви кратък вариант на изложението на възраженията само на един език. От друга страна обаче, ако една или няколко засегнати страни нямат готовност да следват пътя към постигане на споразумение, повишаването на ефективността е по-ограничено. Ето защо не е неправилно да се приеме, че има опасност големият брой засегнати страни да има отрицателно отражение върху срока, в който Комисията успява да постигне общо разбиране със засегнатите страни относно обхвата на евентуалните възражения.

406    Като се има предвид, че в разглеждания случай броят на участващите в производството страни е 47, Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че в разглеждания случай този фактор не е благоприятен за постигането на споразумение.

407    В този контекст следва да се отбележи също, от една страна, че немалко на брой засегнати предприятия не са сътрудничили на Комисията въз основа на нейното Известие относно сътрудничеството от 2006 г., и че, от друга страна, е имало вероятност определени елементи от решението ѝ — като например допустимостта на представените от DP информация и доказателства, възлагането на отговорността на икономическите правоприемници и определянето на стойността на реализираните продажби във връзка с картелите — да бъдат оспорвани от някои от адресатите на обжалваното решение. Поради това, противно на твърденията на жалбоподателя, не е било възможно да се изключи вероятността определени елементи от обжалваното решение да бъдат оспорени от адресатите му.

408    Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, големият брой на страните е позволявал Комисията да реши да не започва процедура за постигане на споразумение.

409    Второ, жалбоподателят твърди, че броят на засегнатите страни е можело да бъде по-малък, ако Комисията бе решила да започне отделни производства за всеки от картелите във връзка с AMS, CAF, NES и PSS, вместо да ги обединява в едно производство. Комисията не можело да се ползва от обстоятелство, за което отговорността била нейна.

410    Този довод също трябва да се отхвърли.

411    В това отношение трябва да се отбележи, че както с възможността за постигане на споразумение, така и с възможността за успоредно разглеждане на няколко нарушения в рамките на същото производство, се цели повишаване на ефективността. Всъщност, тъй като няма разпоредба, в която да се предвижда йерархия между тези две възможности, изборът на Комисията да разгледа няколко нарушения в рамките само на едно производство, не е ограничен от възможността за постигане на споразумение. Следователно Комисията не може да бъде упреквана за това, че е избрала да разгледа картелите във връзка с AMS, CAF, NES и PSS заедно и че е оценила възможността за постигане на споразумение, вземайки предвид създалото се вследствие на този избор положение в производството.

412    При всички положения трябва да се констатира, че жалбоподателят не доказва, че решението за отделно разглеждане на посочените по-горе нарушения е щяло да доведе до различен резултат по отношение на постигането на споразумение. В този контекст трябва да се отбележи, че дори при отделно разглеждане на посочените нарушения, при всяко от тях е имало немалък брой предприятия, които не са сътрудничили в рамките на Известието относно сътрудничеството от 2006 г., и че поради това, без да допуска грешка в преценката, Комисията е имала право да приеме, че никое от нарушенията не отговаря на условията за постигане на споразумение.

413    Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, тъй като се е позовала на напредналия етап на производството. Това не била релевантна причина за незапочването на процедурата за постигане на споразумение. Напротив, Комисията не можела да вземе решение във връзка с евентуална процедурата за постигане на споразумение, преди да е достигнат сравнително напреднал етап на производството, който щял да ѝ позволи правилно да прецени поведението на съответните предприятията и да има на свое разположение достатъчно доказателства за установяване на наличието на нарушение.

414    Комисията оспорва тези твърдения.

415    Този довод трябва да се отхвърли.

416    Този довод трябва да се отхвърли като неотносим. Всъщност в разглеждания случай констатацията на Комисията, че случаят не отговаря на условията за постигане на споразумение, вече е била обоснована предвид констатацията за големия брой страни (вж. т. 404—408 по-горе).

417    Освен това, при всички положения, трябва да се отбележи, че в разглеждания случай Комисията не е допуснала грешка, вземайки предвид етапа, на който се е намирало производството към момента, в който е получила писмото на групата DB, в което последната уведомява за интереса си за провеждането на процедура за постигане на споразумение. Както бе посочено по-горе, обстоятелството, че предприятията уведомяват за интереса си от участие в постигане на споразумение, е един от факторите, които Комисията може да вземе предвид, за да реши дали случаят отговаря на условията за постигане на споразумение, като този фактор може да има отражение върху вероятността в разумен срок да бъде постигнато общо разбиране със съответните страни относно обхвата на евентуалните възражения. Същевременно това уведомяване за наличие на интерес може да има различна тежест в зависимост от етапа на производството. Всъщност, ако, без да допуска грешка, Комисията е предвидила да не избере възможността за постигане на споразумение и вече е предприела действия в производство, с което не се цели постигане на споразумение, евентуалното повишаване на ефективността в резултат на постигане на споразумение може да се окаже по-ограничено.

418    В разглеждания случай Комисията е предвидила провеждането на производство, с което не се цели постигане на споразумение, и към момента, в който е получила писмото на групата DB от 21 октомври 2009 г., вече е била подготвила и обсъдила проект на изложение на възраженията. Ето защо констатацията ѝ, че предвид вече извършената работа уведомяването за наличие на интерес от групата DB е имало по-малка тежест, не е опорочена от грешка в преценката.

419    Четвърто, жалбоподателят твърди, че във връзка с идентични или сходни нарушения органите по конкуренция в редица трети държави — например Нова Зеландия, Съединените щати и Южна Африка — са счели за уместно да потърсят постигане на споразумение.

420    Този довод също трябва да се отхвърли.

421    Всъщност в това отношение е достатъчно да се припомни, че решението на Комисията трябва да се преценява въз основа на приложимата правната уредба на Съюза и че поради това с изборът на трети държави да търсят постигане на споразумение не може да се докаже наличието на грешка в преценката на Комисията. При всички положения, тъй като жалбоподателят посочва примери за държави, в които се използва система на „споразумения за признаване на вина срещу по-леко наказание“ (plea bargaining), трябва да се отбележи, че процедурата за постигане на споразумение, предвидена в член 10а, параграф 1 от Регламент № 773/2004, изменен, значително се различава от тази система.

422    Следователно с никой от изтъкнатите от жалбоподателя доводи не може да се докаже, че преценката на Комисията, че настоящият случай не отговаря на условията за постигане на споразумение, е опорочена от грешки.

423    На трето място, трябва да се даде отговор на оплакването на жалбоподателя, че в хода на производството пред Общия съд Комисията посочила други мотиви за решението си да не избере възможността за постигане на споразумение и че тези елементи от мотивите ѝ са недопустими или поне ирелевантни.

424    В този контекст трябва да се извърши препратка към посочената в точки 229—231 по-горе съдебна практика. Също така следва да се припомни, че мотивите на решението трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение и че липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството пред съдилищата на Съюза (решение от 19 юли 2012 г., Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия, C‑628/10 P и C‑14/11 P, Сб., EU:C:2012:479, т. 74).

425    Освен това трябва да се отбележи, че настоящата жалба е насочена срещу обжалваното решение и съответно именно мотивите на това решение следва да бъдат разгледани. Същевременно писмото на Комисията от 4 ноември 2009 г. също може да се вземе предвид в качеството му на контекст на посоченото решение.

426    Що се отнася до непълнотата на мотивите на обжалваното решение, трябва да се констатира, първо, от една страна, че в писмото си от 4 ноември 2009 г. Комисията отбелязва напредналия етап на производството и особените обстоятелства в случая. От друга страна, от контекста и от съдържанието на обжалваното решение достатъчно ясно следва, че броят на засегнатите страни е бил голям, че немалка част от предприятията не са сътрудничили на Комисията и че е имало вероятност отделни елементи в нейния подход да бъдат оспорени (вж. по-специално посочването на адресатите на обжалваното решение, точка 2.2 от решението във връзка с предприятията, засегнати от производството пред Комисията, точка 8.5 от решението във връзка с прилагането на Известието относно сътрудничеството от 2006 г., съображения 644—648 от решението във връзка с правомощията на Комисията и съображения 857—890 от същото решение във връзка с определянето на стойността на продажбите).

427    Второ, от правния контекст на обжалваното решение — а именно съображение 4 от Регламент № 622/2008 и Известието на Комисията относно процедурите за постигане на споразумение — е видно, че според Комисията тези обстоятелства са били релевантни при избора ѝ дали да избере възможността за постигане на споразумение по случая или не.

428    Следователно обосновката в обжалваното решение е достатъчно ясна, за да може жалбоподателят да разбере мотивите в него, а Общият съд — упражни своя контрол.

429    Поради това първата част от седмото основание трябва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от нарушаване на принципа на равно третиране

430    Жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила принципа на равно третиране. Случаят със спедиторските услуги не се различавал значително от други случаи, в които Комисията избрала възможността за постигане на споразумение.

431    В самото начало трябва да се припомни, че принципът на равно третиране не допуска да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано, но че, що се отнася до това дали положенията са сходни, предходната практика на Комисията при вземане на решения не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията и решенията по други случаи имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като фактическите обстоятелства в различните случаи не са идентични (т. 326 и 327 по-горе).

432    Освен това, при всички положения, трябва да се отбележи, че с изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства не може да се докаже наличието на нарушаване на принципа на равно третиране.

433    В този контекст трябва да се припомни, че сходният характер на две положения следва да се преценява по-специално в светлината на предмета и целта на разглежданата правна уредба (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, Сб., EU:C:2008:728, т. 26). Тъй като с процедурата за постигане на споразумение се цели Комисията да може да разглежда по-бързо и по-ефикасно преписките за картели, тя по-специално трябва да отчита вероятността в разумен срок да бъде постигнато общо разбиране със съответните страни относно обхвата на евентуалните възражения (вж. съображение 4 от Регламент № 622/2008).

434    Първо, доколкото жалбоподателят твърди, че в други случаи нарушенията са били по-сложни, достатъчно е да се констатира, че сами по себе си тези фактори не могат да докажат, че в настоящия случай Комисията е трябвало да приеме, че е щяло да бъде по-лесно да бъде постигнато общо разбиране със съответните страни относно обхвата на евентуалните възражения в разумен срок.

435    Второ, доколкото жалбоподателят по същество твърди, че всеки от картелите във връзка с NES, AMS, CAF и PSS сам по себе си отговаря на условията за постигане на споразумение, достатъчно е да се констатира, че това твърдение не е свързано с предходна практика на Комисията, а с него по същество само се повтаря отново отхвърленото в точки 409—412 по-горе оплакване, че броят на засегнатите страни е можел да бъде по-малък, ако Комисията бе решила да започне отделни производства за всеки от картелите във връзка с AMS, CAF, NES и PSS.

436    Трето, във връзка с твърдението на жалбоподателя — че в Решение C(2010) 5001 окончателен на Комисията от 20 юли 2010 година относно производство по член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38.866 — Фосфати за храни за животни), Комисията приела решение за споразумение, което не обхващало всички участвали в нарушението страни — е достатъчно да се отбележи, че в посочения случай, след като решава да започне обсъждане със засегнатите страни с цел постигане на споразумение, Комисията решава да не приема решение за споразумение по отношение на едно предприятие, което решило да прекрати обсъжданията. Всъщност жалбоподателят не посочва по какъв начин това прави посочения случай сходен с настоящия, в който броят на засегнатите страни е бил твърде голям и немалка част от предприятията не са сътрудничили на Комисията.

437    Поради това частта, изведена от нарушаване на принципа на равно третиране, и съответно цялото седмо основание следва да се отхвърлят.

438    Тъй като всички основания трябва да бъдат отхвърлени и при анализа им не бяха установени обстоятелства, които да обосноват намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба чрез упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол от страна на Общия съд, жалбата следва да се отхвърли изцяло не само що се отнася до искането за отмяна, но и що се отнася до искането Общият съд да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол.

 По съдебните разноски

439    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени от Комисията, в съответствие с нейните искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Schenker Ltd да заплати съдебните разноски.

Berardis Czúcz Popescu

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 февруари 2016 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваното решение

Производство пред Общия съд и искания на страните

От правна страна

1.  По първото основание, изведено, от една страна, от нарушаване на членове 4 и 7 и член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, на правото на защита и на правото на справедлив процес, и от друга страна, от нарушаване на принципа на добра администрация

По първата част, изведена от нарушаване на членове 4 и 7 и член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, на правото на защита и на правото на справедлив процес

По оплакването за нарушаване на професионалната тайна

По оплакването за нарушаване на забраната за двойно представителство и на задължението за лоялност

По оплакването за нарушаване на фидуциарните задължения на DP

По втората част, изведена от нарушаване на принципа на добра администрация

2.  По второто основание, изведено от нарушаване на член 1 от Регламент № 141

По тълкуването на член 1 от Регламент № 141

По услугите, засегнати от картела във връзка с NES

3.  По третото основание, изведено от липса на значително засягане на търговията между държавите членки

По първата част, относно услугите, засегнати от картела във връзка с NES

По втората част, относно засягането на търговията между държавите членки

По засягането на търговската дейност при спедиторските услуги

–  По последиците за клиентите на спедиторите и за поведението на спедиторите в други държави членки

–  По значителния характер на засягането на търговията

По засягането на стоковия поток

По нарушаването на принципа на добра администрация и неспазването на параграф 77 от Насоките от 2004 г.

4.  По четвъртото основание, което се отнася за решението на Комисията да счита само жалбоподателя за отговорен

По първата част, изведена по-специално от нарушаване на член 101, параграф 1 ДФЕС и принципа на лична отговорност

По втората част, изведена от нарушаване на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на добра администрация, и по третата част, изведена от неизпълнение на задължението за мотивиране

По нарушаването на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на добра администрация

По неизпълнението на задължението за мотивиране

5.  По петото основание относно допуснати грешки при изчисляването на размера на глобата и нарушаване на член 27, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 и на правото на защита

По първата част относно допуснати грешки при изчисляването на размера на глобата

По оплакването във връзка със стойността на продажбите

–  По реализираните продажби във връзка с картела при NES

–  По прилагането на допълнителната такса NES

–  По наличието на картел при въздушните транспортни услуги

–  По отчитането на причинената икономическа вреда

–  По засегнатите елементи на конкуренция

–  По грешките в преценката

По оплакването относно ставката за тежест

По оплакването във връзка с наличието на смекчаващо обстоятелство

По оплакването за нарушаване на принципа на равно третиране

Заключение

По втората част, изведена от нарушаване на член 27 от Регламент № 1/2003 и на правото на защита

6.  По шестото основание, изведено от нарушаване на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на принципа на равно третиране, от неспазването на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. и от грешка в преценката

По спазването на предвидените условия за предоставяне на освобождаване

По твърдението за използване на различна основа

7.  По седмото основание относно решението на Комисията да не търси постигане на споразумение

По първата част, изведена по-специално от нарушаване на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и от грешки в преценката

По втората част, изведена от нарушаване на принципа на равно третиране

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.

1      Заличени поверителни данни.