ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

14 май 2013 година

Дело F‑4/12

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената с писмо жалба — Просрочване на жалбата — Явна недопустимост — Несъществуване“

Предмет:      Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Marcuccio иска по-специално отмяна на решението, с което Европейската комисия му отказва достъп до интранет. Оригиналът на жалбата е изпратен с писмо, преди което документ, представен като препис от оригинала на жалбата, е изпратен по факс на 4 януари 2012 г. до секретариата на Съда на публичната служба, който го е получил на същия ден

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Г‑н Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

Резюме

1.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Съществено изискване, което подлежи на стриктно прилагане — Липса — Недопустимост

(член 19, трета алинея, член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената с писмо жалба — Последица — Неотчитане на датата на получаване на факса при преценката дали е спазен срокът за обжалване

(член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.      В съответствие с член 19, трета алинея и с член 21, първа алинея от Статута на Съда, жалбоподателите трябва да се представляват от упълномощено за това лице и следователно юрисдикциите на Съюза могат да бъдат валидно сезирани само с жалба, която е подписана от това лице. Съгласно член 7, параграф 1 от приложение I към същия статут, разпоредбите на последния се прилагат и за производството пред Съда на публичната служба. Статутът на Съда и Процедурният правилник на Съда на публичната служба не предвиждат дерогация или изключение от това задължение.

Изискването за саморъчен подпис на представителя на жалбоподателя гарантира с оглед на правната сигурност автентичността на жалбата и изключва риска последната да не произхожда от адвоката или от упълномощен за това представител. По този начин адвокатът или представителят, който подпомага правосъдието, има съществена роля, определена от Статута на Съда и от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, като с посредничеството си осигурява достъпа на жалбоподателя до посочения съд. Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да се прилага стриктно, така че неговото неспазване води до недопустимост на исковата молба или жалбата.

(вж. точки 24 и 25)

Позоваване на:

Съд — 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, точка 8 и цитираната съдебна практика

Първоинстанционен съд — 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точки 50—52

2.      В рамките на съдебните спорове във връзка с публичната служба на Съюза, за целите на подаването на оригинала на всеки материал по делото в установения за това срок, член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не допуска представителят на страната да положи два отделни саморъчни подписа, макар и автентични, върху документа, изпратен по факс до секретариата на този съд, и върху оригинала на същия документ, който изпраща по пощата или подава лично в посочения секретариат.

При тези условия, ако се установи, че върху оригинала, подаден в секретариата в десетдневен срок след изпращането му по факс до Съда на публичната служба, не е положен същият подпис като този върху изпратения по факс документ, следва да се приеме, че в секретариата на Съда на публичната служба са постъпили два отделни материала по делото, подписани поотделно, макар и от едно и също лице. Доколкото изпратеният по факс документ не отговаря на изискванията за правна сигурност, установени от член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, датата на изпращане на документа по факс не може да се вземе предвид за целите на спазването на срока за обжалване.

Срокът за обжалване е установен в член 91, параграф 3 от Статута, който не може да бъде дерогиран от Процедурния правилник на Съда на публичната служба. Ето защо е важно оригиналът на жалбата да бъде изготвен най-късно в края на този срок. От тази гледна точка изпращането по факс е не само начин на изпращане, а позволява да се докаже, че оригиналът на жалбата, постъпил в секретариата на този съд след изтичането на срока за обжалване, вече е бил изготвен в рамките на този срок.

(вж. точки 27—29)

Позоваване на:

Съд — 22 септември 2011 г., Bell & Ross BV/СХВП, C‑426/10 P, точки 37—43

Съд на публичната служба — 21 февруари 2013 г., Marcuccio/Комисия, F‑113/11, точка 22