РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
22 април 2010 година(*)
„ЕФГЗ — Клиринг на сметките на разплащателните агенции на държавите членки, що се отнася до разходите, финансирани от ЕФГЗ — Суми, които подлежат на възстановяване от Италианската република при невръщане в предвидените срокове — Понятие за финансови последствия — Вземане предвид на лихвите — Член 32, параграф 5 от Регламент (EО) № 1290/2005“
По дела T‑274/08 и Т‑275/08
Италианска република, за която се явява адв. S. Fiorentino, avvocato dello Stato,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н F. Jimeno Fernández и г‑н P. Rossi, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, по дело T‑274/08, искане за частична отмяна на Решение 2008/396/ЕО на Комисията от 30 април 2008 година за уравняване на счетоводните сметки на разплащателните агенции в държавите членки относно разходите, финансирани по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) за финансовата 2007 година (ОВ L 139, стр. 33), доколкото включва лихви върху сумите, които се поемат от бюджета на италианската държава по силата на член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/05 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193), а по дело Т‑275/08 — искане за частична отмяна на Решение 2008/394/ЕО на Комисията от 30 април 2008 година за уравняване на сметките на някои разплащателни агенции в Германия, Италия и Словакия по отношение на разходите, финансирани от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), за финансовата 2006 година (ОВ L 139, стр. 22), доколкото включва лихви върху сумите, които се поемат от бюджета на италианската държава по силата на член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/05,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: г‑н M. Vilaras, председател, г‑н M. Prek (докладчик) и г‑н V. M. Ciucă, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебните заседания от 25 ноември 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
Уредба относно финансирането на Общата селскостопанска политика
1 Основната правна уредба относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) във връзка с направените разходи, считано от 1 януари 2007 г., се съдържа в Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193, наричан по-нататък „основният регламент“).
2 По силата на член 49 от основния регламент:
„[Основният регламент ] се прилага от 1 януари 2007 г. […]
Въпреки това, следните разпоредби се прилагат от 16 октомври 2006 г.:
– […]
– член 32, по отношение на случаите по член 3 от Регламент (ЕИО) № 595/91, и във връзка с които подлежащите на връщане суми все още не са върнати в пълен размер до 16 октомври 2006 г.,
– […]“
3 Съображение 25 от основния регламент има следното съдържание:
„С оглед на защитата на финансовите интереси на бюджета на Общността, държавите членки следва да предприемат мерки с цел да се уверят, че финансираните от европейските фондове транзакции са действителни и са правилно извършени. Държавите членки следва, също така, да предотвратяват и да се справят ефективно с всякакви нередности, извършени от бенефициерите.“
4 Съображение 26 от основния регламент гласи следното:
„По отношение на ЕФГЗ, изплатените суми за възстановяване на разходите следва да бъдат върнати на фонда в случаите, когато разходите са извършени в противоречие със законодателството на Общността и не е съществувало правно основание за тяхното извършване. Следва да бъде предвидена система за финансова отговорност за нередности при липсата на пълно възстановяване. В тази връзка следва да се установи процедура, даваща възможност на Комисията да защитава интересите на бюджета на Общността, като взема решения сумите, изгубени в резултат от нередностите и невъзстановени в разумни срокове, да бъдат частично начислени на съответната държава членка. В определени случаи на небрежност от страна на държавата членка е оправдано сумата да ѝ бъде начислена в пълен размер. Въпреки това, при условие че държавите членки са изпълнили задълженията си съгласно техните вътрешни процедури, финансовата тежест следва да бъде справедливо разпределена между Общността и държавата членка.“
5 Член 30, параграф 1 от основния регламент предвижда, че „[п]реди 30 април от годината, настъпваща след въпросната бюджетна година, Комисията взема решение относно извършването на клиринг на годишните счетоводни сметки на акредитираните разплащателни агенции […] въз основа на информацията, предадена в съответствие с член 8, параграф 1, буква в), iii)“.
6 По силата на член 8, параграф 1, буква в), подточка iii) от основния регламент за действията, свързани с финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) операции, държавите членки изпращат на Европейската комисия „годишните счетоводни отчети на акредитираните разплащателни агенции, заедно с декларация за уверение, подписана от длъжностното лице, отговарящо за акредитираната разплащателна агенция, придружени от необходимата информация с оглед на клиринга на сметките, както и доклад за сертифициране, изготвен от органа по сертифициране“.
7 Съгласно член 32, параграф 1 от основния регламент „[в]ърнатите суми вследствие от възникването на нередност или небрежност и натрупаните лихви по тях се прехвърлят по сметка на разплащателната агенция и се осчетоводяват от нея като приход, отнесен по сметката на ЕФГЗ за месеца, в който сумата е действително получена“.
8 Според текста на член 32, параграф 3 от основния регламент, когато са изпратени годишните счетоводни отчети, както е предвидено в член 8, параграф 1, буква в), подточка iii), държавите членки следва да предоставят на Комисията обобщен доклад за процедурите по връщане на средствата, предприети в отговор на нередностите, който дава разбивка на все още невърнати суми по административна и/или съдебна процедура и по година на първоначалното разкриване на нередността по административен или съдебен ред.
9 В съответствие с член 32, параграф 4 от основния регламент:
„Комисията може да вземе решение да начисли сумите, които трябва да бъдат върнати на държавата членка в следните случаи:
а) ако държавата членка не е инициирала с оглед на връщането на сумите всички подходящи административни или съдебни процедури, предвидени в националното ѝ законодателство или в законодателството на Общността, в срок от една година от първоначалното административно или съдебно заключение за наличието на нередност;
б) ако липсва такова административно или съдебно заключение или забавянето по произнасянето му е такова, че поставя под въпрос връщането на сумата, или нередността не е включена в обобщения доклад […] за годината, в която е произнесено първоначалното административно или съдебно заключение.“
10 Член 32, параграф 5 от основния регламент предвижда:
„Ако сумата не е върната в продължение на четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно заключение или в продължение на осем години, в случаите, когато са предприети мерки за връщане на сумата чрез националните съдилища, 50 % от финансовите последствия от невръщането на съответната сума се понасят от въпросната държава членка, а останалите 50 % от бюджета на Общността.
Държавите членки посочват отделно, в обобщения доклад, предвиден в първата алинея от параграф 3, невърнатите суми в сроковете, определени в първата алинея от настоящия параграф.
Разпределението на финансовата тежест от невръщането съгласно първата алинея не засяга изискването заинтересованата държава членка да приведе в действие процедури за връщане в съответствие с член 9, параграф 1 от настоящия регламент. Петдесет процента от сумите, върнати по този начин, се кредитират в полза на ЕФГЗ след извършване на приспадането, предвидено в параграф 2 от настоящия член.
Когато в контекста на процедурата по връщане, липсата […] на всякакви нередности е отчетена посредством административен или правен инструмент от окончателно естество, заинтересованата държава членка декларира като разход финансовата тежест на ЕФГЗ, поета от нея по силата на първата алинея.
Въпреки това, ако по причини, които не могат да бъдат отдадени на заинтересованата държава членка, подлежащата на връщане сума не може да бъде върната в сроковете, посочени в първата алинея, и размерът на тази сума надвишава 1 милион [евро], Комисията може, по искане на държавата членка, да удължи сроковете с максимум 50 % от продължителността на първоначалните срокове.“
11 В съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на [основния регламент] по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37) „[г]одишните счетоводни отчети, посочени в член 8, параграф 1, буква в), iii) от [основния регламент], съдържат […] таблицата на сумите за възстановяване към края на финансовата година, изготвена по образеца, даден в приложение III“.
Правна уредба относно общия бюджет на Европейската общност
12 В съответствие с член 71, параграф 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198, наричан по-нататък „Финансовият регламент“), „[у]словията, при които на Общностите се дължат лихви за забава, се посочват в Правилата за прилагане“.
13 По силата на член 86, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на [Финансовия регламент] (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), „[б]ез да се засягат конкретните разпоредби, произтичащи от прилагането на отрасловата регламентация, по всички неизплатени на падежа задължения се начисляват лихви […]“.
Обстоятелства, предхождащи споровете
14 С оглед на сертифицирането за финансовите 2006 г. и 2007 г. на някои италиански разплащателни агенции, по-специално на Agenzia per le erogazioni in agricoltura (AGEA, Агенция за предоставяне на помощи в областта на земеделието), в съответствие с член 30 от основния регламент и с цел изготвяне на съобщението до Комисията с поисканата информация, в периода 27—30 ноември 2007 г. служители на генерална дирекция (ГД) „Земеделие“ на Комисията осъществяват проверка в Италия. Тази проверка има за предмет да определи информацията, която следва да бъде изпратена на Комисията относно свързаните с нередности суми, за които е започнала процедура по връщане.
15 С писма от 1 февруари 2008 г. AGEA изпраща на Комисията обобщените доклади относно предприетите вследствие на нередности процедури по възстановяване, придружени от обяснителни бележки, в които AGEA посочва, че „си запазва правото да предприеме всяка инициатива, насочена към защита на финансовите интереси на италианската държава за компенсирането на сумите, които се окажат недължими вследствие от прилагането на установените критерии за изчисляване на лихвите, като тези, поискани от Общността“.
16 На 28 март (дело T‑274/08) и 22 април (дело T‑275/08) 2008 г. Комисията изпраща на Италианската република известие, в което посочва сметките на разплащателните агенции, които щели да бъдат предложени за клиринга, и уточнява, че сумите, определени като финансови последствия, които произтичат от липсата на връщане на дължимите суми вследствие на нередности, са били определени въз основа на изпратената от AGEA информация.
17 На 30 април 2008 г. въз основа на предоставената от разплащателните агенции на държавите членки информация Комисията приема Решение 2008/396/ЕО за уравняване на счетоводните сметки на разплащателните агенции в държавите членки относно разходите, финансирани по ЕФГЗ за финансовата 2007 година (ОВ L 139, стр. 33) (дело T‑274/08), както и Решение 2008/394/ЕО за уравняване на сметките на някои разплащателни агенции в Германия, Италия и Словакия по отношение на разходите, финансирани от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), за финансовата 2006 година (ОВ L 139, стр. 22) (дело T‑275/08).
18 В Решение 2008/396 и в Решение 2008/394 са посочени сумите, които трябва да бъдат върнати от всяка държава членка, или които трябва да ѝ бъдат изплатени, включително произтичащите от прилагането на член 32, параграф 5 от основния регламент.
19 Що се отнася до Италианската република, Решение 2008/396 и Решение 2008/394 предвиждат приспадания съответно в размер на 114 581 208,51 EUR и на 99 839 568,22 EUR от полагащите ѝ се авансови плащания, представляващи суми, които подлежат на възстановяване поради нередности или небрежност. Посочените размери включват суми, съответстващи на финансовите последствия за Италианската република в съответствие с член 32, параграф 5 от основния регламент, когато възстановяването на дължимите суми вследствие на нередности или небрежност не е осъществено в продължение на четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно заключение или в продължение на осем години, когато е предявен иск за връщане на сумата пред националните съдилища.
Производство и искания на страните
20 Италианската република подава настоящите жалби в секретариата на Първоинстанционния съд на 11 юли 2008 г., които са заведени под номера на дела Т‑274/08 и Т‑275/08.
21 Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (пети състав) решава да открие устната фаза на производството по тези две дела.
22 Страните са изслушани по време на устните състезания и са отговорили на поставените от Първоинстанционния съд въпроси в съдебните заседания от 25 ноември 2009 г.
23 След изслушване на страните по този въпрос в съдебните заседания Първоинстанционният съд (пети състав) счита, че следва да съедини двете дела за целите на постановяване на съдебното решение в съответствие с член 50, параграф 1 от своя процедурен правилник.
24 По дело Т‑274/08 Италианската република моли Първоинстанционния съд да отмени Решение 2008/396, доколкото в него са начислени лихви върху сумите, които се поемат от бюджета на италианската държава за финансовата 2007 година на основание член 32, параграф 5 от основния регламент.
25 По дело Т‑275/08 Италианската република моли Първоинстанционния съд да отмени Решение 2008/394, доколкото в него са начислени лихви върху сумите, които се поемат от бюджета на италианската държава за финансовата 2006 година на основание член 32, параграф 5 от основния регламент.
26 По дело T‑274/08 и дело Т‑275/08 Комисията иска от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
От правна страна
27 В подкрепа на жалбите си Италианската република излага едно-единствено правно основание, изведено от нарушението на член 32, параграф 5 от основния регламент.
Доводи на страните
28 Италианската република поддържа, че Комисията е възприела погрешно тълкуване на член 32, параграф 5 от основния регламент. По същество тази държава упреква Комисията за това, че е поискала от нея на основание на посочената разпоредба да заплати суми, включващи лихви, макар по силата на италианското право при липса на съдебно решение осчетоводяването на лихви да не е възможно.
29 На първо място, Италианската република счита, че член 32, параграф 5 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася само до сумите, а не до евентуалните лихви, които биха могли да се начислят върху тези суми. В това отношение тя подчертава, че посочената разпоредба не се отнася до начисляването на лихви, макар те да са изрично споменати в параграф 1 от разглеждания член. От това тя прави извод, че в параграф 1 и параграф 5 от член 32 от основния регламент законодателят е искал да уреди две различни положения. Параграф 1 от този член препращал към положенията, при които е приключила процедура по връщане и лихвите вече са възстановени от бенефициерите. Поради това не било уместно държавата да може да ги „натрупва“. Обратно на това, член 32, параграф 5 от основния регламент се отнасял до висящите процедури, за които включването на лихвите и датата, от която те започват да се начисляват, оставали несигурни.
30 Освен това Италианската република поддържа, че доколкото член 32, параграф 5 от основния регламент има характер на изключение и представлява дерогация от посочения в параграф 1 от този член общ принцип, той трябва да се тълкува стеснително предвид обстоятелството, че терминът „лихви“ не е изрично посочен.
31 На второ място, Италианската република счита, че това тълкуване отчита невъзможността от правна гледна точка за една държава членка да определи размера на лихвите, преди задължението на бенефициера на фондовете да е установено по съдебен ред, доколкото съгласно член 2033 от Сodice civile (италиански граждански кодекс) съдът следва да определи от кой момент започват да текат лихвите в зависимост от това дали бенефициерът на фондовете е добросъвестен, или не. Освен това Италианската република счита, че вземането предвид на лихвите едва когато дължимите суми са окончателно поставени в тежест на съответната държава, отговаря най-добре на логиката на член 32, параграф 5 от основния регламент, като прочитът на неговите трета, четвърта и пета алинея доказва, че става въпрос за временен фиксиран клиринг на сметките, който може да бъде предмет на последващо компенсиране.
32 На трето място, Италианската република посочва, че никога не е приемала, дори мълчаливо, наложените от Комисията критерии за изчисляване. В действителност, от една страна, италианската разплащателна агенция винаги е твърдяла, че когато процедури по възстановяване се оспорват пред националните съдилища, дължимите от държава членка суми на основание член 32, параграф 5 от основния регламент не трябва да включват лихвите, а от друга страна, тя е уведомила изрично Комисията за това по време на досъдебната фаза, запазвайки си правото да сезира общностните юрисдикции. Поради това било ирелевантно обстоятелството, че при предаването на Комисията на необходимите документи с оглед уравняването на счетоводните сметки разплащателната агенция е включила лихвите в размера на дължимите на основание член 32, параграф 5 от основния регламент суми.
33 Комисията оспорва доводите на Италианската република и счита, че не е тълкувала погрешно член 32, параграф 5 от основния регламент.
Преценка на Общия съд
34 В самото начало следва да се посочи, че в рамките на своето единствено правно основание Италианската република иска да докаже, че решения 2008/396 и 2008/394 трябва да бъдат отменени, доколкото Комисията е възприела погрешно тълкуване на тази разпоредба, като взела предвид лихви на основание член 32, параграф 5 от основния регламент. Тъй като Комисията е наложила на Италианската република приспадания върху авансовите плащания на основание член 32 от основния регламент в размер на 114 581 208,51 eur (дело Т‑274/08) и 99 839 568,22 eur (дело Т‑275/08) — приспадания, които включват суми на основание параграф 5 от същия член, Италианската република упреква Комисията за това, че последната е изчислила посочените суми, вземайки предвид лихви.
35 Член 32 от основния регламент се отнася до задълженията на държавите членки във връзка с връщането на суми от бенефициери, които са допуснали нередности или проявяват небрежност.
36 Член 32, параграф 5 от основния регламент се отнася до особените положения, при които държава членка не е събрала сумите или в продължение на четири години от произнасянето на първото административно или съдебно заключение, или в продължение на осем години в случаите, когато са предприети мерки за връщане на сумата чрез националните съдилища. След това се уточнява, че при такива положения „50 % от финансовите последствия от невръщането на съответната сума се понасят от въпросната държава членка, а останалите 50 % от бюджета на Общността“.
37 По силата на постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на общностното право следва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. Решение на Съда от 7 юни 2005 г. по дело VEMW и др., C‑17/03, Recueil, стр. I‑4983, точка 41 и цитираната съдебна практика и Решение на Първоинстанционния съд от 6 октомври 2005 г. по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, Recueil, стр. II‑4065, точка 47).
38 В светлината на тези принципи следва да се провери дали трябва да се разбира, че съдържащият се в член 32, параграф 5 от основния регламент израз „финансовите последствия“ се отнася само до сумите, които не са били предмет на възстановяване, или че се отнася както до тези суми, така и до лихвите върху тях.
39 На първо място, изглежда, че отговорът на този въпрос може да бъде изведен от буквалното тълкуване на член 32, параграф 5 от основния регламент с оглед на ясния смисъл на израза „финансовите последствия“. В това отношение следва да се посочи, че този израз има широк обхват, доколкото може да включва всички последици от финансово естество, свързани с липсата на връщане на неправомерно изплатените суми. Те обаче непременно включват лихвите, които е трябвало да бъдат изплатени на основание член 32, параграф 1 от основния регламент.
40 На второ място, това буквално тълкуване се подкрепя от член 34, параграф 1, буква а) от основния регламент, според който „[п]од прехвърляне на приходи по смисъла на член 18 от [Финансовия] регламент се разбират […] суми, които по силата на членове 31, 32 и 33 от настоящия регламент трябва да бъдат изплатени в полза на бюджета на Общността, включително натрупаните лихви по тях“.
41 Посоченото в точка 39 по-горе тълкуване е в съответствие и с общата структура на процедурата по клиринг на сметките. В действителност, член 32, параграф 5 от основния регламент следва да се разглежда във връзка с член 32, параграф 1 от посочения регламент, който представлява общата рамка в областта на възстановяването на Общността на сумите, дължими вследствие на нередности или небрежност при използването на фондовете. Доколкото параграф 5 от този член по никакъв начин не изменя принципа на начисляването на лихви, а се ограничава до това да разпредели финансовата отговорност между държавата членка и бюджета на Общността при липса на връщане на дължимите суми в разумни срокове, от това несъмнено следва, че „финансовите последствия“, посочени в член 32, параграф 5 от основния регламент, включват именно основните суми, както и лихвите върху тях.
42 Освен това трябва да бъде отхвърлен и доводът, съгласно който обстоятелството, че в параграф 5 от член 32 липсва думата „лихви“, доказва волята на законодателя да обхване положение, различно от посоченото в параграф 1 от същия член, доколкото този параграф 5 се отнасял само до фиксиран и временен клиринг на сметките. Без съмнение е вярно, че съгласно трета алинея от посочения параграф 5 държавата членка е длъжна да приведе в действие процедури за връщане. От това непременно следва, че размерът на финансовите последствия евентуално може да бъде предмет на последващи корекции. Посочената възможност за последващи корекции обаче се отнася до всички финансови последствия, изчислени на основание член 32, параграф 5 от основния регламент, включително до лихвите върху главницата. Следователно не съществува никакво противоречие между вземането предвид на лихви на основание финансовите последствия, посочени в първа алинея на член 32, параграф 5, първа алинея от основния регламент, и временния характер на този клиринг на сметките.
43 Поради това следва да се отхвърлят различните доводи на Италианската република, изведени, от една страна, от обстоятелството, че единствено член 32, параграф 1 от основния регламент посочва изрично начисляването на лихви, а от друга, от обстоятелството, че член 32, параграф 5 от основния регламент представлява дерогация от член 32, параграф 1 и поради това трябва да бъде тълкуван стеснително, като се отчита обстоятелството, че терминът „лихви“ не е изрично упоменат в него.
44 На трето място, от преамбюла на основния регламент, и по-специално от съображения 25 и 26 от него, е видно, че установената в член 32, параграф 5 от основния регламент система за съвместна финансова отговорност цели да защити финансовите интереси на бюджета на Общността, като начислява на съответната държава членка част от сумите, дължими поради нередности и които не са възстановени в разумни срокове. Както правилно подчертава Комисията, задължението за връщане на лихвите, изтекли за периода между установяването на нередността и действителното възстановяване на разглежданите суми, има компенсаторен характер, доколкото лихвите се отнасят до вредата, която временно претърпява бюджетът на Общността поради липсата на събиране на осчетоводени в негова полза суми. Поради това изключването на лихвите от подлежащата на връщане сума и следователно намаляването на сумата в тежест на съответната държава членка би било несъвместимо със защитата на финансовите интереси на бюджета на Общността, като при това положение последният би понесъл по-голямата част от финансовите последствия от липсата на връщане в разумен срок на дължимите вследствие на нередности суми.
45 На четвърто място, следва да се подчертае, че принципът, съгласно който лихвите са акцесорни спрямо главницата и следват режима на нейното осчетоводяване, има общо значение в рамките на правната уредба относно бюджета на Общността, както свидетелства член 86, параграф 1 от Регламент № 2342/2002, приет в съответствие с член 71, параграф 4 от Финансовия регламент, в който се уточнява, че „[б]ез да се засягат конкретните разпоредби, произтичащи от прилагането на отрасловата регламентация, по всички неизплатени на падежа задължения се начисляват лихви […]“.
46 Предвид гореизложеното следва да се направи извод, че Италианската република неправилно поддържа, че Комисията е възприела неправилно тълкуване на член 32, параграф 5 от основния регламент, като е включила лихви в дължимите на основание на тази разпоредба суми.
47 Това заключение не може да бъде поставено под въпрос от довода на Италианската република, според който ѝ било невъзможно да приложи член 32, параграф 5 от основния регламент поради член 2033 от Сodice civile, който не допускал началният момент за начисляване на лихвите да бъде точно определен, преди дадено задължение да бъде установено по съдебен ред.
48 Първо, подобно препращане към националното право е ирелевантно по отношение на единствения въпрос, разискван в рамките на настоящите жалби, а именно тълкуването на член 32, параграф 5 от основния регламент, и по-специално въпроса дали лихви трябва да бъдат взети предвид на основание на тази разпоредба.
49 На второ място, несъмнено е вярно, че при липса на уредба в общностното право споровете относно възстановяването на суми, недължимо платени по силата на общностното право, трябва да се разрешават от националните юрисдикции, като се прилага съответното национално право при спазване на ограниченията, наложени от общностното право, в смисъл че предвидените в националното право условия не могат да направят прилагането на общностната правна уредба практически невъзможно и че националното законодателство не трябва да се прилага по дискриминационен начин по отношение на процедури за разрешаване на вътрешноправни спорове от един и същ вид (вж. Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др., С‑383/06—С‑385/06, Сборник, стр. I‑1561, точки 48—50 и цитираната съдебна практика). Дори ако от това непременно следва, че всеки допълнителен и неуреден от общностните разпоредби въпрос, свързан с връщането от Италианската република на недължимо платените суми от бюджета на Общността, трябва да бъде разрешен съгласно релевантните норми на националното право, такова прилагане не може да постави под въпрос принципа на вземане предвид на лихвите на основание член 32, параграф 5 от основния регламент.
50 На трето и последно място, Комисията подчертава с основание, че обстоятелството, че в съобщените ѝ от страна на разплащателната агенция размери последната е включила лихвите с цел Комисията да изчисли посочените в решения 2008/396 и 2008/394 суми, доказва, че не е невъзможно тези лихви да бъдат включени в сумите, които държавите членки трябва да върнат на основание член 32, параграф 5 от основния регламент. Освен това следва да се приеме за установено, че Италианската република не е съобщила на Комисията общия размер на дължимите на основание член 32, параграф 5 от основния регламент суми без капитализираните лихви.
51 От гореизложеното следва, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като тълкува член 32, параграф 5 от основния регламент, приемайки, че лихвите трябва да бъдат взети предвид в размера на сумите, които държава членка дължи на основание на тази разпоредба.
52 Поради това жалбите трябва да се отхвърлят изцяло.
По съдебните разноски
53 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
54 След като Италианската република е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Съединява дела Т‑274/08 и Т‑275/08 за целите на постановяване на съдебното решение.
2) Отхвърля жалбите.
3) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 април 2010 година.
Подписи