Дела T-274/08 и T-275/08
Италианска република
срещу
Европейска комисия
„ЕФГЗ — Клиринг на сметките на разплащателните агенции на държавите членки, що се отнася до разходите, финансирани от ЕФГЗ — Суми, които подлежат на възстановяване от Италианската република при невръщане в предвидените срокове — Понятие за финансови последствия — Вземане предвид на лихвите — Член 32, параграф 5 от Регламент (EО) № 1290/2005“
Резюме на решението
Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Финансиране от ЕФГЗ — Процедура по приключване на сметки
(член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005 на Съвета)
Член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/05 относно финансирането на общата селскостопанска политика се отнася до особените положения, при които държава членка поради нередности или небрежност не е събрала дължимите суми или в продължение на четири години от произнасянето на първото административно или съдебно заключение, или в продължение на осем години в случаите, когато са предприети мерки за връщане на сумата чрез националните съдилища. Уточнява се, че при такива положения 50 % от финансовите последствия от невръщането на съответната сума се понасят от въпросната държава членка, а останалите 50 % от бюджета на Общността.
При тълкуването на разпоредба на общностното право следва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част. На първо място, изразът „финансовите последствия“ има широк обхват, доколкото може да включва всички последици от финансово естество, свързани с липсата на връщане на неправомерно изплатените суми. Те обаче непременно включват лихвите, които е трябвало да бъдат изплатени на основание член 32, параграф 1 от посочения регламент.
На второ място, това буквално тълкуване се подкрепя от член 34, параграф 1, буква а) от Регламент № 1290/05, според който под прехвърляне на приходи по смисъла на член 18 от Регламент № 1605/2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, се разбират суми, които по силата на членове 31, 32 и 33 от настоящия регламент трябва да бъдат изплатени в полза на бюджета на Общността, включително натрупаните лихви по тях. Това тълкуване е в съответствие и с общата структура на процедурата по клиринг на сметките. В действителност член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/05 следва да се разглежда във връзка с член 32, параграф 1 от посочения регламент, който представлява общата рамка в областта на възстановяването на Общността на сумите, дължими вследствие на нередности или небрежност при използването на фондовете. Доколкото параграф 5 от този член по никакъв начин не изменя принципа на начисляването на лихви, а се ограничава до това да разпредели финансовата отговорност между държавата членка и бюджета на Общността при липса на връщане на дължимите суми в разумни срокове, от това несъмнено следва, че финансовите последствия, посочени в член 32, параграф 5 от този регламент, включват именно основните суми, както и лихвите върху тях.
На трето място, от преамбюла на Регламент № 1290/05, и по-специално от съображения 25 и 26 от него, е видно, че установената в член 32, параграф 5 от посочения регламент система за съвместна финансова отговорност цели да защити финансовите интереси на бюджета на Общността, като начислява на съответната държава членка част от сумите, дължими поради нередности и които не са възстановени в разумни срокове. Задължението за връщане на лихвите, изтекли за периода между установяването на нередността и действителното възстановяване на разглежданите суми, има компенсаторен характер, доколкото лихвите се отнасят до вредата, която временно претърпява бюджетът на Общността поради липсата на събиране на осчетоводени в негова полза суми.
На четвърто място, принципът, съгласно който лихвите са акцесорни спрямо главницата и следват режима на нейното осчетоводяване, има общо значение в рамките на правната уредба относно бюджета на Общността, както свидетелства член 86, параграф 1 от Регламент № 2342/2002 относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент № 1605/2002, приет в съответствие с член 71, параграф 4 от последния посочен регламент, в който се уточнява, че без да се засягат конкретните разпоредби, произтичащи от прилагането на отрасловата регламентация, по всички неизплатени на падежа задължения се начисляват лихви.
(вж. точки 36, 37, 39—41, 44 и 45)