РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)
31 януари 2007 година
Дело T-166/04
C
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Изпълнение на решение на Първоинстанционния съд — Жалба за отмяна — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество — Иск за обезщетение — Служебно нарушение — Загуба на възможност“
Предмет: Жалба, с която от една страна се иска отмяна на мълчаливия отказ на искането на жалбоподателя за изпълнение на постановеното от Първоинстанционния съд решение, както и, доколкото е необходимо, на решението, с което се отхвърля жалбата му от 12 февруари 2004 г., и от друга страна се иска обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, за които се твърди, че са претърпени.
Решение: Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по исканията за отмяна. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя, г-н C, сума в размер на 15 000 EUR. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес
(член 233 ЕО; членове 90 и 91от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение
(член 233 ЕО)
3. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите
(член 233 ЕО; член 91от Правилника за длъжностните лица)
1. По принцип адресатът на решение, с което се отменя акт на институция, е пряко засегнат от начина, по който институцията изпълнява това решение. Следователно той има право да иска от общностния съд да установи наличие на евентуално неизпълнение от страна на институцията на задълженията ѝ съгласно приложимите разпоредби.
Случаят не е такъв и следователно липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по исканията за отмяна, направени във връзка с жалба, с която се оспорва начинът на изпълнение от дадена институция на решение, с което се отменя отхвърлянето на кандидатурата на жалбоподателя за свободна длъжност, когато същият е пенсиониран след подаването на жалбата. Всъщност в този случай съответната институция не може да преразгледа кандидатурата на жалбоподателя за съответната длъжност, поради което единствената възможна мярка за изпълнение в това отношение е предоставянето на обезщетение. При все това, когато подобна жалба съдържа и искания за обезщетение, за да се прецени законосъобразността на поведението на институцията, следва да се вземат предвид правните основания и доводите, изложени във връзка с искането за отмяна.
(вж. точки 25—27 и 29)
Позоваване на: Съд — 28 февруари 1989 г., Van der Stijl и др./Комисия, 341/85, 251/86, 258/86, 259/86, 262/86, 266/86, 222/87 и 232/87, Recueil, стp. 511, точка 18; Първоинстанционен съд — 22 април 1999 г., Brognieri/Комисия, T‑148/96 и T‑174/96, Recueil FP, стp. I‑A‑65 и II‑329, точка 22 и цитираната съдебна практика
2. Администрацията нарушава член 233 ЕО и допуска служебно нарушение, за което може да ѝ се търси отговорност, когато по съображение, че изпълнението е невъзможно, тя не приема никакви мерки за изпълнение на отменителното решение и дори не предприема каквито и да било действия спрямо жалбоподателя с оглед на уреждането на спора. Всъщност ако обективни обстоятелства възпрепятстват администрацията да изпълни реално отменителното решение, задължението за полагане на грижа ѝ налага във възможно най-кратък срок да уведоми за това жалбоподателя, както и да започне диалог с него за постигане на справедливо обезщетяване на причинените му вреди.
(вж. точки 49 и 52)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 12 декември 2000 г., Hautem/ЕИБ, T‑11/00, Recueil, стр. II‑4019, точка 43 и цитираната съдебна практика
3. Когато администрацията допуска служебно нарушение поради неизпълнение на задължението си да изпълни решение, с което се отменя отхвърлянето на кандидатурата на жалбоподателя за свободна длъжност, неполучаването на увеличението на възнаграждението и на пенсионните права, което жалбоподателят е щял да получи, ако е бил назначен на съответната длъжност, не може да се счита за достатъчно сигурна вреда, която да обоснове право на обезщетение. Всъщност дори при липса на незаконосъобразност, довела до отмяна на отхвърлянето на неговата кандидатура, жалбоподателят не е разполагал с никаква гаранция за окончателното си назначаване, доколкото това събитие е хипотетично по своето естество, тъй като налага упражняване на широкото право на преценка, което притежава органът по назначаване в областта на наемането и повишаването, както по отношение на съпоставянето на заслугите на кандидатите, така и по отношение на организацията на процедурата за назначаване на своите служители.
Неимуществените вреди, настъпили поради допуснатата от администрацията незаконосъобразност, обаче са действителни и сигурни. Всъщност при положение че заслугите на жалбоподателя не са надлежно взети предвид, той със сигурност търпи неимуществени вреди, дължащи се на чувството за загуба на възможност да заеме въпросната длъжност и да бъде призната неговата компетентност, и то поради незаконосъобразно поведение на администрацията. Доколкото последната не приема никакви мерки за изпълнение, чрез които да вземе предвид кандидатурата на жалбоподателя в съответствие със законовите условия, загубата на възможност на жалбоподателя става окончателна и сигурна към момента на отказа да се изпълни реално отменителното решение.
В това отношение администрацията не може да се позове на съдебната практика, според която отмяната от общностния съд на решение, което е в основата на такава неимуществена вреда, по принцип е достатъчна за поправянето на последната. Всъщност това съображение се основава на задължението на администрацията да приеме мерките за изпълнение на решението.
(вж. точки 66, 68 и 70—72)
Позоваване на: Съд — 27 октомври 1977 г., Giry/Комисия, 126/75, 34/76 и 92/76, Recueil, стр. 1937, точка 28; Първоинстанционен съд — 11 юни 2002 г., AICS/Парламент, T‑365/00, Recueil, стр. II‑2719, точки 79 и 80