ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
20 септември 2013 година
Дело T‑113/13 P
Kris Van Neyghem
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за повишаване за 2007 г. — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в степен AST 7 — Отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство — Задължение за мотивиране — Член 266 ДФЕС — Жалба, която е частично явно недопустима, частично явно неоснователна“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 12 декември 2012 г. по дело Van Neyghem/Съвет (F‑77/11), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Kris Van Neyghem понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Задължение за мотивиране
(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват — Съобразяване както на мотивите, така и на диспозитива на съдебното решение — Отмяна на решение за неповишаване — Ново съпоставяне на заслугите — Подходящ начин за изпълнение
(член 266 ДФЕС, член 45 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Критерии, които могат да бъдат взети предвид
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
4. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост
(член 48, параграф 2 и член 139, параграф 2 и член 144 от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол от Общия съд на преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 257 ДФЕС, член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 17)
Позоваване на:
Съд — 13 април 1978 г., Ganzini/Комисия, 101/77, Recueil, стр. 915, точка 10, 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, Recueil, стр. I‑225
2. За да се съобрази с решението за отмяна и да го изпълни напълно, институцията, издала отменения акт, е длъжна да се съобрази не само с диспозитива на решението, но също и с мотивите, въз основа на които то е постановено и които представляват неговата необходима обосновка, в смисъл че са необходими за определяне на точния смисъл на това, което е постановено в диспозитива. Фактически именно мотивите, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга — разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт. Така производството за замяна на такъв акт може да бъде посочено точно в точката, в която е допусната незаконосъобразността.
По този начин, като е извършила ново съпоставяне на заслугите, отчитайки трите посочени в член 45 от Правилника критерия, за да изпълни съдебно решение, отменящо решението да не бъде повишено длъжностно лице, поради нередовности, които опорочават съпоставянето на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица, съответната институция е спазила не само разпоредбите на член 266 ДФЕС, но и правилата, характерни за процедурата по повишаване, както са определени в член 45 от Правилника.
(вж. точки 21 и 22)
Позоваване на:
Съд — 13 юли 2000 г., Gómez de Enterría y Sanchez/Парламент, C‑8/99 P, Recueil, стр. I‑6031, точки 19 и 20 и цитираната съдебна практика
3. Член 45 от Правилника гласи, че при съпоставяне на заслугите органът по назначаването взема предвид по-специално докладите от атестирането на длъжностните лица, ползването при изпълнение на задълженията им на езици, различни от езика, за който са представили доказателства, че владеят задълбочено, и при необходимост нивото на упражняваните от тях отговорности.
В това отношение администрацията разполага с определена свобода на преценка относно значението, което придава на всеки от трите критерия, предвидени в член 45, параграф 1 от Правилника, чийто текст не изключва възможността за уравновесяване.
Следователно органът по назначаването при съпоставяне на заслугите трябва да определи значението, което придава на всеки критерий, а това предполага той да разгледа по този повод трите предвидени в член 45 от Правилника критерия, които трябва да бъдат предмет на обща преценка, която не може да бъде раздробена.
(вж. точка 23)
Позоваване на:
Общ съд — 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, точка 123
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 27)
Позоваване на:
Общ съд — 28 юни 2011 г., Van Arum/Парламент, T‑454/09 P, точка 79 и цитираната съдебна практика
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 31)
Позоваване на:
Съд — 16 септември 1997 г., Koelman/Комисия, C‑59/96 P, Recueil, стр. I‑4809, точка 31
Общ съд — 7 декември 2011 г. по дело Mioni/Комисия, T‑274/11 P, точка 18