Дела T‑472/09 и T‑55/10
SP SpA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали — Решение, констатиращо нарушение на член 65 ВС, на основание Регламент (ЕО) № 1/2003 след изтичане на срока на Договора за ЕОВС — Фиксиране на цените и сроковете за плащане — Ограничаване или контрол върху производството или продажбите — Съществено процесуално нарушение — Правно основание — Превишаване на правомощия и злоупотреба с процесуални права — Глоби — Таван, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 — Жалба за отмяна — Изменително решение — Недопустимост“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 9 декември 2014 г.
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Аналогични изисквания за оплакванията, изложени в подкрепа на основание
(член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Допълване на изложено по-рано основание — Допустимост
(член 44, параграф 1 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Актове на институциите — Презумпция за действителност — Несъществуващ акт — Понятие
(член 249 ЕО)
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, с което се прилагат правилата за конкуренция, съобщено без посочените в него приложения — Контекст, който е познат на заинтересуваното лице и му позволява да установи обхвата на наложената му мярка — Липса на неизпълнение на задължението за мотивиране
(членове 15 ВС и 36 ВС)
5. Комисия — Принцип на колегиалност — Обхват — Решение, с което се прилагат правилата за конкуренция, съобщено без посочените в него приложения — Нарушение на принципа на колегиалност — Липса — Обстоятелства, изложени достатъчно изчерпателно в самия текст на решението
(член 219 ЕО)
6. Актове на институциите — Избор на правното основание — Правна уредба на Съюза — Изискване за яснота и предвидимост — Изрично посочване на нормативната основа — Решение на Комисията, с което се констатира нарушение на член 65 ВС след изтичане на срока на Договора за ЕОВС и се налага санкция на съответното предприятие — Правно основание, изведено от член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003
(член 65, параграф 1 ВС; член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Картели — Картели, попадащи ratione materiae и ratione temporis в правния режим на Договора за ЕОВС — Изтичане срока на действие на Договора за ЕОВС — Приемственост в режима на свободна конкуренция съгласно Договора за ЕО — Запазване на контрол от страна на Комисията при действията ѝ съгласно правната уредба по Регламент № 1/2003
(член 65, параграф 1 ВС; Регламент № 1/2003 на Съвета)
8. Актове на институциите — Прилагане във времето — Процесуални правила — Материалноправни норми — Разграничаване — Изтичане срока на действие на Договора за ЕОВС — Решение, с което се прилагат правилата за конкуренция, прието след изтичането на този срок, но отнасящо се за предхождащи го факти и обстоятелства — Принципи на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и законоустановеност на наказанията — Правни положения, заварени при изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС — Прилагане на правния режим съгласно Договора за ЕОВС
(член 65, параграф 1 ВС; член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
9. Картели — Споразумения между предприятия — Нарушение на конкуренцията по смисъла на член 65 ВС — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация
(член 65, параграф 1 ВС)
10. Картели — Комплексно нарушение, съдържащо елементи на споразумение и елементи на съгласувана практика — Обща квалификация като „споразумение и/или съгласувана практика“ — Допустимост — Последици относно задължението за мотивиране
(член 15 ВС и член 65, параграф 1 ВС)
11. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкуренти — Презумпция за използване на информацията с оглед на определяне на пазарното поведение — Липса на антиконкурентни последици за пазара — Липса на последици
(член 65, параграф 1 ВС)
12. Конкуренция — Административно производство — Принцип на добра администрация — Изискване за безпристрастност — Последици относно преценката на доказателствата
(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; съображение 37 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Картели — Участие в срещи с антиконкурентна цел — Обстоятелство, което позволява да се направи извод за участие в последващ картел при липса на разграничаване от приетите решения — Публично разграничаване — Ограничително тълкуване
(член 65, параграф 1 ВС)
14. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Писмени доказателства — Преценка на убедителността на писмено доказателство — Критерии — Липса на парафиране и подпис — Липса на последици
(член 65 ВС)
15. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Преценка — Възлагане на отговорността за цялото нарушение на едно предприятие — Допустимост
(член 65, параграф 1 ВС; член 81 ЕО)
16. ЕОВС — Цени — Ценоразписи — Задължително оповестяване — Съвместимост със забраната на картелите
(член 60 ВС и член 65, параграф 1 ВС)
17. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Приложно поле на принципа — Отмяна на първоначалното решение на Комисията, с което се констатира нарушение — Приемане на ново решение на друго правно основание въз основа на предходните подготвителни актове — Допустимост — Задължение за изготвяне на ново изложение на възраженията — Липса
(член 65, параграфи 1, 4 и 5 ВС)
18. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Отказ да се предостави документ — Последици — Необходимост да се направи разграничение между уличаващите и оневиняващите документи в рамките на тежестта на доказване, падаща върху засегнатото предприятие
19. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Сума от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект —Преустановяване на съществуването на стопанския субект, налице в момента на налагане на глобата — Прилагане на максималния размер към отделните дружества — Дружество в ликвидация — Невъзможност да му се наложи глоба, освен ако се докаже икономическо единство на това дружество с групата, на която е наложена глобата
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
20. Жалба за отмяна — Правен интерес — Жалба против решение за добавяне на приложения към заварено решение, без да се внасят промени по същество в неговото съдържание — Жалба, негодна да ползва своя подател — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 65)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точка 66)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 72—74)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 78—83 и 104)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 106 и 107)
6. В общностния правен ред институциите разполагат само с предоставена компетентност. Поради тази причина общностните актове споменават в преамбюла си нормативната основа, която оправомощава съответната институция да предприема действия във въпросната област. Изборът на подходяща нормативна основа всъщност има конституционна значимост.
Решението, с което Комисията констатира нарушение на член 65, параграф 1 ВС след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС и налага глоба на съответното предприятие, е с правно основание член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 — относно установяването на нарушението, и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 — относно налагането на глобата.
(вж. точки 117 и 121)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 122—138)
8. Прилагането на правните норми на Договора за ЕО в област, която първоначално е била уредена от Договора за ЕОВС, трябва да стане съобразно принципите за прилагане на закона във времето. В това отношение, макар по общо правило процесуалноправните норми да се прилагат спрямо всички съдебни спорове, които са висящи към момента на влизането им в сила, материалноправните норми, с цел гарантиране спазването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, целите или структурата им става ясно, че трябва да им се придаде такова действие.
От тази гледна точка, когато става въпрос за материалноправните разпоредби, приложими спрямо правно положение, което е възникнало окончателно преди изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, приемствеността в правния ред на Съюза и изискванията относно принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания налагат материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС, да се прилагат по отношение на фактите, попадащи в приложното им поле ratione materiae и ratione temporis. В този смисъл принципът на законоустановеност на нарушенията и наказанията не изисква по отношение на решение за налагането на глоба за нарушение на правилата на конкуренция разглежданото деяние да е незаконосъобразно не само към момента на извършване, но и към момента на официалното налагане на санкция във връзка с него.
(вж. точки 140, 141 и 143—145)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 150, 151, 162, 210 и 220)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 156—160 и 167)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точки 163—166, 178, 181 и 269)
12. Във връзка с провежданите от Комисията административни производства в областта на конкуренцията, когато съответните институции разполагат с право на преценка, спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от особено значение. Спазването им е предвидено и в самия Регламент № 1/2003. Сред тези гаранции по-специално е задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая. В допълнение, доказателствата трябва да се преценяват в тяхната съвкупност, като се отчитат всички релевантни обстоятелства.
(вж. точки 184—187)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точки 197, 223 и 226)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точка 201)
15. Нарушението на член 81 ЕО, и по аналогия на член 65 ВС, може да бъде резултат не само от изолирано действие, но и от поредица от действия или пък от продължаващо поведение. В това отношение действията относно фиксирането на базовата цена на стоката и сроковете за плащане се явяват епизоди в практическото осъществяване на едно и също намерение за фиксиране на уговорена минимална цена, при положение че всяко от тези действия се конкретизира под формата на горе-долу сходни в течение на времето условия, чрез които е била фиксирана уговорената минимална цена.
Обстоятелството, че едни и същи действия са били осъществявани във връзка с базовата цена, надбавките, сроковете за плащане, проверка или за ограничаване на производството или продажбите, и то в продължение на дълги години, както и че освен това са налице доказателства за срещи с цел контрол на съгласуваните действия, показва, че положението на пазара се е наблюдавало постоянно, и следователно са били предприемани нови инициативи, когато участващите предприятия са считали това за нужно, поради което за разглежданите действия не би могло да се твърди, че са били краткотрайни.
(вж. точки 211—213)
16. Съдържащите се в ценоразписите цени трябва да бъдат определени от всяко предприятие независимо, дори без мълчаливо съгласуване помежду им. От това следва, че когато в рамките на редовно съгласуване конкуриращи се предприятия възприемат трайно поведение, насочено към елиминиране както чрез споразумения, така и чрез съгласувани практики, на несигурността, по-специално по отношение на надбавките за диаметър, които ще прилагат на пазара, това поведение представлява съглашение, забранено на основание член 65 ВС.
(вж. точки 231 и 232)
17. При положение че решение на Комисията, с което се констатира нарушение на правилата за конкуренция по Договора за ЕОВС и се налагат глоби, е било отменено поради това, че действието на член 65, параграфи 4 и 5 ВС е изтекло и че Комисията не е можела повече да черпи компетентност от тях в момента на приемане на това решение, изпълнението на съдебното решение, с което е констатирана тази нищожност, е изисквало Комисията да възобнови производството от точния момент на настъпване на незаконосъобразността, а именно от момента на приемане на отмененото решение. При това положение, съгласно принципа на зачитане на правото на защита, Комисията не е имала задължение да изпраща на жалбоподателя ново изложение на възраженията.
(вж. точки 277 и 280)
18. Вж. текста на решението.
(вж. точки 285—288)
19. Максималният размер от 10 % от общия оборот за предходната стопанска година на предприятието, на което е наложена глоба за нарушение на правилата на конкуренцията, размер, определен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 като пределен за тези глоби, има за цел именно да защити предприятията срещу прекомерен размер на глобата, който би могъл да унищожи икономическия им субстрат. От това следва, че пределният размер се отнася не до периода на санкционираните нарушения, който към момента на налагане на глобата може да е отминал преди години, а до период, близък до този момент. Само ако се установи, че предприятието в смисъла на икономически субект, отговорен за санкционираното нарушение, е образувано от няколко адресата, и то е налице и към момента на приемане на това решение, горната граница може да се изчисли въз основа на общия оборот на това предприятие, тоест въз основа на всичките му компоненти, взети заедно. Обратно, ако този икономическият субект междувременно е престанал да съществува, всеки адресат на решението има право да поиска прилагането на самостоятелно основание на разглежданата горна граница. От това следва, че ако не се установи икономическо единство между предприятие и група от дружества, на която е наложена глоба, и когато към момента на налагане на глобата предприятието е в ликвидация и поради това няма оборот, на това предприятие глоба не може да бъде наложена.
В тази връзка само по себе си обстоятелството, че без да имат мнозинство, лица, участващи в капитала на предприятието, са представлявани в неговия управителен съвет, не би могло да обоснове констатацията, че посочените съдружници са продължили да упражняват решаващо влияние над предприятието в момента на налагане на глобата. Също така прессъобщението за стратегическо партньорство между посочените съдружници и група от дружества не е достатъчно, за да се установи наличието в момента на приемане на решението за налагане на глобата на решаващо влияние от страна на тези съдружници над групата. Не може да се счита, че е налице икономическо единство между две дружества и поради обстоятелството, разгледано самостоятелно, че седалището на едното съвпада с адреса на управление на другото.
(вж. точки 307, 308, 317, 318, 321 и 324)
20. Вж. текста на решението.
(вж. точки 331—334)