Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

20 декември 2023 година(*)

„Икономически и паричен съюз – Банков съюз – Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) – Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) – Решение на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. – Задължение за мотивиране – Принцип на добра администрация – Принцип на ефективна съдебна защита – Възражение за незаконосъобразност – Ограничаване на действието на съдебното решение във времето“

По дело T-383/21

La Banque postale, установена в Париж (Франция), представлявана от A. Gosset-Grainville и M. Trabucchi, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от J. Kerlin, C. De Falco и C. Flynn, в качеството на представители, подпомагани от H.-G. Kamann, F. Louis, P. Gey и V. Del Pozo Espinosa de los Monteros, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Европейски парламент, представляван от J. Etienne, O. Денков и M. Menegatti, в качеството на представители,

от

Съвет на Европейския съюз, представляван от E. d’Ursel, A. Westerhof Löfflerová и J. Bauerschmidt, в качеството на представители,

и от

Европейска комисия, представлявана от D. Triantafyllou, A. Nijenhuis и A. Steiblytė, в качеството на представители,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от А. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: S. Jund, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 10 март 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, La Banque postale, иска отмяна на Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 г. за изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2021 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в частта, която се отнася до него.

I.      Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е кредитна институция, установена във Франция.

3        С обжалваното решение ЕСП определя в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 255, 2014 г., стр. 1) предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) (наричани по-нататък „предварителните вноски“) за 2021 г. (наричан по-нататък „периодът на плащане на вноски за 2021 г.“) на институциите по член 2 във връзка с член 67, параграф 4 от този регламент (наричани по-нататък „институциите“), сред които е и жалбоподателят.

4        С акт за събиране на вземания от 28 април 2021 г. Органът за пруденциален надзор и преструктуриране (ACPR, Франция), в качеството си на национален орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент № 806/2014, разпорежда на жалбоподателя да плати дължимата от него предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2021 г., както е определена от ЕСП.

II.    Обжалваното решение

5        Обжалваното решение се състои от основен текст и три приложения.

6        В основният текст на обжалваното решение се описва процесът на определяне на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г., който процес е приложим за всички институции.

7        По-специално в раздел 5 от посоченото решение ЕСП определя годишното целево равнище, посочено в член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент № 806/2014 по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1), за периода на плащане на вноски за 2021 г. (наричано по-нататък „годишното целево равнище“).

8        ЕСП обяснява, че е определил това годишно целево равнище на една осма от 1,35 % от изчислявания на тримесечна база среден размер на гарантираните депозити на всички институции през 2020 г. (наричан по-нататък „средният размер на гарантираните депозити през 2020 г.“), получен въз основа на данните, предоставени от схемите за гарантиране на депозитите в съответствие с член 16 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива № 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).

9        В раздел 6 от обжалваното решение ЕСП описва методиката, която да се използва за изчисляване на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г. В това отношение той уточнява в съображение 59 от посоченото решение, че за този период 13,33 % от предварителните вноски са изчислени на „национална основа“, тоест въз основа на данните, докладвани от институции, лицензирани на територията на съответната участваща държава членка (наричана по-нататък „националната основа“), в съответствие с член 103 от Директива № 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190), и с член 4 от Делегиран регламент 2015/63. Останалата част от предварителните вноски (а именно 86,67 %) е изчислена на „основа на банковия съюз“, т.е. въз основа на данните, предоставени от всички институции, лицензирани на териториите на всички държави членки, участващи в Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) (наричани по-нататък „основата на съюза“ и „участващите държави членки“), в съответствие с членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 и член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81.

10      По-нататък, ЕСП изчислява предварителните вноски на институциите като жалбоподателя, като следва следните основни етапи.

11      На първия етап ЕСП изчислява в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014 основната годишна вноска на всяка институция, която е пропорционална на сумата на задълженията на съответната институция, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, спрямо общите задължения, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки. В съответствие с член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП приспада някои видове задължения от общите задължения на институцията, които следва да се вземат предвид при определянето на тази вноска.

12      На втория етап от изчисляването на предварителната вноска ЕСП извършва корекция на основната годишна вноска спрямо рисковия профил на съответната институция в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014. Той оценява този рисков профил въз основа на четири групи показатели за риск, посочени в член 6 от Делегиран регламент 2015/63. За да класифицира институциите според тяхното ниво на риск, най-напред ЕСП установява – за всеки показател за риск, приложен за периода на плащане на вноски за 2021 г. – клетки, в които са групирани институциите, в съответствие с точка 3 от „Стъпка 2“ от приложение I към този делегиран регламент. На институциите, включени в една и съща клетка, e дадена обща стойност за дадения показател за риск, наречена „дискретизирана стойност“. Като съчетава дискретизираните стойности за всеки показател за риска, ЕСП изчислява „множителя за корекции в зависимост от профила на риска“ на съответната институция (наричан по-нататък „множителят за корекции“). Като умножава основната годишна вноска на тази институция по нейния множител за корекции, ЕСП получава „основната годишна вноска, коригирана в зависимост от рисковия профил“ на посочената институция.

13      На следващо място, ЕСП събира всички основни годишни вноски, коригирани в зависимост от рисковите профили, за да получи „общ знаменател“, използван за изчисляване на частта от годишното целево равнище, която всяка институция трябва да плати.

14      Накрая, ЕСП изчислява предварителната вноска на всяка институция, като разпределя годишното целево равнище между всички институции въз основа на съотношението между основната годишна вноска, коригирана в зависимост от рисковия профил, от една страна, и общия знаменател, от друга страна.

15      В приложение I към обжалваното решение се съдържа индивидуален разчет за всяка институция, длъжна да плаща предварителни вноски, включително за жалбоподателя, и в този разчет са посочени резултатите от изчисляването на предварителната вноска на всяка от тези институции (наричан по-нататък „индивидуалният разчет“). Във всеки от тези разчети се посочва размерът на основната годишна вноска на съответната институция и стойността на нейния множител за корекции, както на основа на съюза, така и на национална основа, като за всеки показател за риск се посочва номерът на клетката, в която е включена посочената институция. Освен това индивидуалният разчет съдържа данни, които се използват за изчисляване на предварителните вноски на всички засегнати институции и които ЕСП е определил, като е събрал или комбинирал индивидуалните данни на всички тези институции. Накрая, този разчет съдържа данните, декларирани от съответната институция във формуляра за декларация и използвани при изчисляването на предварителната ѝ вноска.

16      Приложение II към обжалваното решение съдържа статистически данни относно изчисляването на предварителните вноски за всяка участваща държава членка в съкратена и обобщена форма. В това приложение се уточнява по-специално общият размер на предварителните вноски, които съответните институции трябва да платят за всяка от тези държави членки. Освен това в посоченото приложение се посочва за всеки показател за риск броят клетки, броят институции, включени във всяка от клетките, както и минималните и максималните стойности на тези клетки. При клетките на национална основа тези стойности, по съображения за поверителност, са намалени или увеличени с алеаторен размер, като се запазва първоначалното разпределение на институциите.

17      В приложение III към обжалваното решение, озаглавено „Оценка на коментарите, представени в рамките на консултациите относно предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2021 г.“, се разглеждат становищата, представени от институциите в хода на процедурата по консултации, проведена от ЕСП между 5 и 19 март 2021 г. с оглед на приемането на обжалваното решение.

III. Искания на страните

18      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него,

–        да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

19      ЕСП моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност, в случай че Общият съд уважи шестото, седмото или осмото основание на жалбата, да отмени само раздел 11 от обжалваното решение относно неотменимите задължения за плащане (наричани по-нататък „НЗП“),

–        при условията на евентуалност, в случай че отмени обжалваното решение, да запази неговото действие до замяната му или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение ще влезе в сила.

20      Европейският парламент моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата, в частта, в която се основава на възраженията за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

21      Съветът на Европейския съюз моли Общия съд да отхвърли жалбата.

22      Европейската комисия моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

IV.    От правна страна

23      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква осем основания, изведени, първо, от нарушение на принципа на равно третиране, второ, от нарушение на принципа на пропорционалност, трето, от нарушение на принципа на правна сигурност, четвърто, от нарушение на принципа на добра администрация, пето, от нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, шесто, от неизпълнение на задължението за мотивиране на обжалваното решение, що се отнася до използването на НЗП, седмо, явни грешки в преценката на ЕСП, що се отнася до ограничаването на използването на НЗП до 15 % от размера на предварителните вноски и ограничаването на обезпеченията само до парични средства, и осмо, от грешка при прилагане на правото, що се отнася до ограничаването на използването на НЗП.

24      В съдебното заседание жалбоподателят посочва, че оттегля шестото основание.

А.      По възраженията за недопустимост

25      Първите пет основания съдържат възражения за незаконосъобразност на няколко разпоредби от Регламент № 806/2014, Делегиран регламент 2015/63 и Регламент за изпълнение 2015/81.

26      Комисията счита, че възраженията за незаконосъобразност, направени в подкрепа на първите три основания, трябва да се отхвърлят като недопустими.

27      ЕСП не повдига възражение за недопустимост по настоящото дело.

28      Тъй като обаче Комисията, в качеството си на встъпила страна, е процесуално легитимирана да повдига възражения за недопустимост само доколкото страната, която поддържа, е повдигнала такива възражения (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия, C-313/90, EU:C:1993:111, т. 20–22; от 17 юни 1998 г., Svenska Journalistförbundet/Съвет, T-174/95, EU:T:1998:127, т. 77 и 78 и от 7 март 2013 г., Cindu Chemicals и др./ECHA, T-95/10, EU:T:2013:108, т. 32), което не е така в настоящия случай, повдигнатите от нея възражения за недопустимост са недопустими.

29      Следва обаче служебно да се разгледа допустимостта на повдигнатите от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност, тъй като посочените възражения за недопустимост се отнасят до липсата на абсолютни процесуални предпоставки.

30      Съобразно с тях Комисията счита, че жалбоподателят не доказва съществуването на връзка между обжалваното решение и оспорваните разпоредби и че той няма интерес от обявяване на спорните разпоредби за незаконосъобразни.

31      В това отношение, от една страна, от съдебната практика следва, че инцидентното възражение за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС, повдигнато във връзка с главното оспорване на законосъобразността на друг акт, е допустимо само когато съществува връзка между този акт и нормата, по отношение на която е повдигнато възражението за незаконосъобразност (решения от 30 април 2019 г., Wattiau/Парламент, T-737/17, EU:T:2019:273, т. 56 и от 16 юни 2021 г., Krajowa Izba Gospodarcza Chłodnictwa i Klimatyzacji/Комисия, T-126/19, EU:T:2021:360, т. 33).

32      В случая от обжалваното решение следва, че в него са приложени всички разпоредби, за които жалбоподателят твърди, че са незаконосъобразни, било доколкото те представляват основанието на исканите от жалбоподателя предварителни вноски, какъвто е случаят с член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014, било доколкото те определят параметрите за изчисляване на тези вноски, какъвто е случаят с членове 6 и 7 и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 Следователно, противно на твърденията на Комисията, съществува пряка правна връзка между обжалваното решение и оспорваните разпоредби.

33      От друга страна, жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, несъмнено е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. Правният интерес на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ. Той не може да е свързан с бъдещо несигурно събитие (вж. решение от 5 май 2021 г., Pharmaceutical Works Polpharma/EMA, T-611/18, EU:T:2021:241, т. 139 и 141 и цитираната съдебна практика).

34      При това положение в случая всички разпоредби, до които се отнасят възраженията за незаконосъобразност, или съставляват основанието на предварителните вноски, които са изискани от жалбоподателя за 2021 г., или определят параметрите за изчисляване на тези вноски, така за жалбоподателя е възникнал и все още съществува интерес от установяването на тяхната незаконосъобразност. Всъщност, ако жалбоподателят спечели делото, тези вноски биха били лишени от правно основание. Следователно, противно на твърденията на Комисията, жалбоподателят има интерес от обявяването на тези разпоредби за незаконосъобразни.

35      Следователно възраженията на Комисията за недопустимост трябва да бъдат отхвърлени.

Б.      По възраженията за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014, на Делегиран регламент 2015/63 и на Регламент за изпълнение 2015/81

1.      По първото основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

36      С първото си основание жалбоподателят поддържа, че член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, букви а) и б) от Регламент № 806/2014 и членове 6 и 7, както и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на равно третиране. Доводите в подкрепа на това основание се състоят от четири части, изведени, първо, от неотчитането на разликите в положението на институциите в банковия съюз, второ, от необосноваността на изключването на гарантираните депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска, трето, от необосноваността на липсата на приспадане на приемливите задължения, и четвърто, от неподходящите критерии за коригиране на основната годишна вноска в зависимост от рисковия профил.

37      В самото начало следва да се уточни, че нито една от тези части не може да се разбира в смисъл, че жалбоподателят всъщност твърди, че посочените по-горе разпоредби са опорочени от грешка в преценката поради съображенията, посочени в точка 36 по-горе. В съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят всъщност потвърждава, че с първото основание в неговата цялост се позовава единствено на нарушение на принципа на равно третиране, а не на грешка в преценката.

38      По-нататък, що се отнася до нарушението на принципа на равно третиране, следва да се припомни, че като общ принцип на правото на Съюза този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране е обективно обосновано (решение от 3 февруари 2021 г., Fussl Modestraße Mayr, C-555/19, EU:C:2021:89, т. 95).

39      Тъй като жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на принципа на равно третиране, именно той трябва точно да посочи с кои са сходните положения, които според него са третирани по различен начин, или различните положения, които според него са третирани еднакво (решение от 12 април 2013 г., Du Pont de Nemours (France) и др./Комисия, T-31/07, непубликувано, EU:T:2013:167, т. 311).

40      Съгласно постоянната практика на Съда сходният характер на такива положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да се вземат предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Fussl Modestraße Mayr, C-555/19, EU:C:2021:89, т. 99 и цитираната съдебна практика)..

41      Що се отнася до предмета и целта на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63, следва да се припомни, че подобно на Директива 2014/59, тези актове попадат в областта на ЕМП, чието създаване съгласно съображение 12 от Регламент № 806/2014 има за цел да се гарантира неутрален подход при третирането на проблемни институции, да повиши стабилността на институциите в участващите държави членки и да предотврати разпространението в държавите членки, които не участват в този механизъм, за да се улесни функционирането на вътрешния пазар като цяло.

42      За да се осигури финансиране на дейностите на ЕМП, Директива 2014/59, Регламент № 806/2014 и Делегиран регламент 2015/63 въвеждат предварителните вноски, чиeто особено естество, както следва от съображения 105–107 от тази директива и от съображение 41 от този регламент, e да се гарантира, като се следва характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му и да се насърчават институциите да възприемат по-малко рисково поведение (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и CRU, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

43      Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа законосъобразността на разпоредбите, за които жалбоподателят поддържа, че са незаконосъобразни.

44      Сред тези разпоредби най-напред e член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, букви а) и б) от Регламент № 806/2014, който предвижда определянето на годишното целево равнище, което трябва да се разпредели между институциите, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки.

45      Освен това жалбоподателят оспорва законосъобразността на членове 6 и 7 от Делегиран регламент 2015/63, които уточняват определените в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 критерии за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил на институциите. По-конкретно член 6 от този делегиран регламент изброява показателите и групите показатели за риск, които ЕСП трябва да вземе предвид, за да оцени рисковия профил на институциите, докато член 7 от посочения делегиран регламент уточнява относителната тежест на всеки показател и всяка група показатели за риск, което ЕСП трябва да приложи при оценяване на рисковия профил на всяка институция.

46      Накрая, жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на приложение I към Делегиран регламент 2015/63, в което се уточняват различните стъпки на метода за изчисляване, използван от ЕСП за определяне на размера на предварителните вноски, и се посочват математическите формули, които трябва да се прилагат от ЕСП.

а)      По първата и втората част, изведени от неотчитането на разликите в положението на институциите в банковия съюз и от необосноваността на изключването на гарантираните депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска

47      Първата част от първото основание се състои от две оплаквания, първото от които е за неотчитане на разликите в положението между банковите сектори на участващите държави членки, а второто — за непоследователност, свързана с неотчитането на критериите за оценка, използвани в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

48      С втората част от първото основание жалбоподателят поддържа по същество, че член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014 нарушава принципа на равно третиране, тъй като предвижда изключване на гарантираните депозити от задълженията, които се вземат предвид при изчисляването на основната годишна вноска.

49      ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

1)      По първото оплакване от първата част, изведено от неотчитането на разликите в положението между банковите сектори на участващите държави членки, и по втората част, свързана с необоснованост на изключването на гарантираните депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска

50      На първо място, в рамките на първото оплакване от първата част жалбоподателят поддържа, че разпределението на предварителните вноски между различните институции в банковия съюз, извършено на основание член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014 и членове 6 и 7, както и на приложение I към Делегиран регламент 2015/63, се прилага въз основа на критерии, чиито правила за изчисляване не отчитат разликите в положението между банковите сектори на участващите държави членки. По-специално тези разпоредби не отчитали присъщите характеристики и специфичния профил на институциите със седалище във Франция (наричани по-нататък „френските институции“) като жалбоподателя. Така, въпреки че тези институции се намирали в положение, различно от това на институциите със седалище в други участващи държави членки (наричани по-нататък „институциите от другите държави членки“), те били третирани еднакво, що се отнася до изчисляването на размера на посочените вноски.

51      В това отношение жалбоподателят изтъква, че френските институции се различават от институциите от другите държави членки по факта, че макар по принцип да притежават значителни общи задължения, те разполагат с относително малък размер на гарантирани депозити.

52      Жалбоподателят изтъква, че представя тази особеност, за да покаже, че самият той е засегнат от нарушение на принципа на равно третиране. Това нарушение произтичало от факта, че ниският размер на гарантираните му депозити не му позволявал да намали основната си годишна вноска и следователно „изкуствено“ увеличавал относителната тежест на тази вноска при изчисляването на цялата предварителна вноска.

53      Така доводът на жалбоподателя трябва да се разбира в смисъл, че той по същество поддържа, че е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с институциите, разполагащи с висок размер на гарантирани депозити, които по-специално са установени в другите държави членки, поради възможността на последните да се ползват от по-голямо намаление на задълженията, използвани за целите на изчисляването на предварителната вноска, така че жалбоподателят всъщност трябвало да бъде третиран различно от тези други институции.

54      Този довод се припокрива с доводите, повдигнати в рамките на втората част от първото основание, изведена от необосноваността на изключването на гарантираните депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска. Поради това те следва да бъдат разгледани заедно.

55      В това отношение най-напред следва да се констатира, че предвиденото в член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014 изключване на гарантираните депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска се прилага еднакво за всички институции, които попадат в приложното му поле, следователно и за френските институции, сред които е и жалбоподателят, и за институциите от другите държави членки, независимо от размера на техните гарантирани депозити.

56      По-нататък, що се отнася до въпроса дали за целите на прилагането на посоченото изключване френските институции, сред които и жалбоподателят, се намират в сходно положение с това на институциите от другите държави членки, следва да се припомни, както бе посочено в точка 42 по-горе, че целта на Директива 2014/59 и Регламент № 806/2014 по-специално е да се гарантира, като се следва характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му. В замяна на задълженията си да плащат предварителни вноски всички институции се ползват от тези вноски посредством стабилността на финансовата система, която се осигурява от ЕФП. Тази полза съществува независимо от размера на гарантираните депозити, с които разполагат институциите, и от степента, в която те могат да изключат този размер от основата за изчисляване на основната им годишна вноска.

57      При тези условия фактът, че институциите разполагат с различен размер на гарантираните депозити, сам по себе си не води до поставянето им в различно положение с оглед на предмета и целта на Директива 2014/59 и на Регламент № 806/2014.

58      Накрая, обстоятелството, че прилагането на тези критерии води до различен размер на предварителни вноски за жалбоподателя в сравнение с другите институции, е резултат само от факта, че те разполагат с гарантирани депозити в различен размер.

59      Дори обаче да се приеме, че френските институции, сред които и жалбоподателят, разполагат с по-малък размер на гарантираните депозити в сравнение с институциите от другите държави членки, това обстоятелство не е достатъчно, за да се установи нарушение на принципа на равно третиране.

60      В това отношение от съдебната практика следва, че приемането от законодателя на Съюза на правна уредба в определена област на действие може да има различни последици за определени икономически оператори с оглед на индивидуалното им положение или на националните правила, на които те са подчинени, като подобна последица не може да се счита за нарушение на принципа на равно третиране, ако посочената правна уредба се основава на обективни критерии и е съобразена с преследваните от нея цели (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 19 септември 2013 г., Panellinios Syndesmos Viomichanion Metapoiisis Kapnou, C-373/11, EU:C:2013:567, т. 34 и цитираната съдебна практика).

61      В случая, от една страна, следва да се констатира, че изключването на гарантираните депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска се базира на обективни критерии. В това отношение от член 3, параграф 1, точка 11 от Регламент № 806/2014, който препраща към член 2, параграф 1, точка 5 от Директива № 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 2014 г., стр. 149), следва, че понятието „гарантирани депозити“ по смисъла на Регламент № 806/2014 съответства на понятието „гарантирани депозити“ по схемата за гарантиране на депозитите (СГД) за целите на изключването на тези депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска. Последното понятие обаче е определено въз основа на критериите, предвидени в член 2, точки 3 и 4 и член 6 от Директива 2014/49, които имат обективен характер.

62      От друга страна, следва да се отбележи, че това изключване се основава на критерии, приспособени към целите, преследвани с член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014. Всъщност, както обяснява ЕСП, посоченото изключване има за цел по-специално да се избегне двойното отчитане на гарантираните депозити. В това отношение следва да се припомни, че поради посочените депозити институциите са длъжни да плащат вноски на СГД, към които принадлежат, съгласно Директива 2014/49. Ако обаче, както настоява жалбоподателят, гарантираните депозити не са изключени от основата за изчисляване на предварителните вноски, институциите биха били длъжни – поради същите тези гарантирани депозити – да плащат предварителните вноски успоредно с вноските, позволяващи финансирането на СГД.

63      При тези условия може да се приеме, че изборът на законодателя на Съюза в член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014 да изключи гарантираните депозити от общите задължения на институциите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на основната годишна вноска, се основава на критерии, които са обективни и съобразени с преследваните с тази разпоредба цели.

64      Следователно трябва да се отхвърли първият довод на жалбоподателя, изтъкнат в подкрепа на първото оплакване от първата част на първото основание, както и втората част от това основание.

65      На второ място, жалбоподателят изтъква, че вследствие на метода за изчисляване, предвиден в посочените в точка 50 по-горе разпоредби, предварителните вноски на френските институции са значително по-високи от тези на институциите от другите държави членки и от 2016 г. са се увеличили значително.

66      В това отношение, най-напред, жалбоподателят не оспорва, че критериите за изчисляване на предварителните вноски се прилагат по един и същ начин за френските институции, сред които е и той, и за институциите на другите държави членки.

67      По-нататък, жалбоподателят не обяснява значението на посоченото в точка 65 по-горе обстоятелство за разглеждането на въпроса дали той се намира в положение, различно от това на институциите от другите държави членки.

68      Накрая, и във всички случаи, високият размер на предварителните вноски на френските институции може да се обясни с редица фактори, които не са оспорени от жалбоподателя.

69      Първо, ЕСП уточнява, без това да се оспорва, че френските институции като цяло имат по-голям дял в общите задължения в сравнение с институциите от другите държави членки, съответстващ на повече от една трета от тези задължения през релевантния период за изчисляването на предварителните вноски.

70      Това обстоятелство има значително отражение върху размера на основните годишни вноски на съответните институции и следователно върху размера на техните предварителни вноски. Всъщност съгласно член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 и член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 основната годишна вноска на всяка институция се изчислява пропорционално на сумата на задълженията на тази институция, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, спрямо общите задължения, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки. Така прилагането на тези разпоредби води до това годишните вноски на френските институции да бъдат често по-високи от тези на институциите от другите държави членки.

71      Жалбоподателят обаче не оспорва законосъобразността на член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 и член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014, по силата на които законодателят на Съюза е решил изчисляването на предварителните вноски да се основава на размера на задълженията на институциите.

72      Второ, жалбоподателят не оспорва и твърдението на ЕСП, че размерът на балансовото число на френските институции и на техните задължения се е увеличил между 2016 г. и 2021 г., което е довело до увеличаване на основната годишна вноска на тези институции и следователно на предварителните вноски, които жалбоподателят е бил длъжен да плаща.

73      Трето, ЕСП обяснява, без това да се оспорва, че увеличението на предварителните вноски на френските институции е ускорено с механизма, наречен „phasing-in“ при изчисляването на тези вноски, предвиден в член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 (наричан по-нататък „механизмът „phasing-in“). В съответствие с този механизъм, който впрочем се прилага за всички засегнати институции, все по-голям дял от предварителните вноски на институциите се изчислява върху основата на съюза за сметка на националната основа, като този дял възлиза на 86,67 % за изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г.

74      В това отношение ЕСП уточнява, че това обстоятелство предполага, че рисковият профил на френските институции все повече се измерва спрямо този на институциите от другите държави членки. Така по отношение на дела на общите задължения на френските институции спрямо общите задължения на институциите от другите държави членки, както бе посочено в точка 69 по-горе, механизмът „phasing-in“ обяснява – съгласно същите неоспорени уточнения на ЕСП – защо размерът на предварителните вноски на френските институции, сред които е и жалбоподателят, се е увеличил повече между 2016 г. и 2021 г., отколкото този на институциите от другите държави членки.

75      Следователно увеличението на предварителната вноска на френските институции като жалбоподателя се обяснява със съвкупност от обективни фактори, сред които е и по-високият размер на техните задължения, а не с неравното им третиране.

76      При тези обстоятелства жалбоподателят не е доказал, че посочените в точка 50 по-горе разпоредби нарушават принципа на равно третиране.

77      На трето място, не може да се приеме и доводът на жалбоподателя, че по същество механизмът „phasing-in“ води до неотчитане на присъщите на всеки банков сектор характеристики и поражда неравновесие между банковите сектори в ущърб на френския сектор.

78      Всъщност този довод цели да постави под въпрос самото съществуване на механизма „phasing-in“, без жалбоподателят да се позовава на незаконосъобразността на разпоредбата, която го предвижда, а именно член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81.

79      Във всеки случай тази разпоредба се отнася до всички институции, сред които е и жалбоподателят. Следователно механизмът „phasing-in“ се прилага по еднакво спрямо френските институции, сред които е и жалбоподателят, и институциите от другите държави членки. Освен това, ако оплакването на жалбоподателя трябва да се разбира в смисъл, че той изтъква, че френските институции не се намират в сходно положение с това на институциите от другите държави членки в рамките на механизма „phasing-in“, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил на Общия съд конкретно доказателство, от което да се установи, че първите действително се намират в различно положение в рамките на този механизъм в сравнение с положението на вторите.

80      На четвърто място, жалбоподателят поддържа, че освен че не представлява същия риск като институциите от другите държави членки, е малко вероятно той да може да се ползва от ЕФП предвид минималното изискване за собствени средства и приемливи пасиви (наричано по-нататък „МИССПП“), приложимо към него, и предвид необходимостта от прилагане на инструмента за споделяне на загуби в значително съотношение и преди каквато и да било намеса от ЕФП.

81      В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 1, точка 40 от Регламент № 806/2014 собственият капитал съответства на средствата, предоставени на дадена институция от нейните акционери или от други инвеститори, както и на печалбите, които тя е реализирала и които не са били разпределени.

82      По-нататък, съгласно член 3, точка 49 от Регламент № 806/2014 „приемливи задължения“ са задълженията и капиталовите инструменти, които не са инструментите на базовия собствен капитал от определени категории и които не са изключени от обхвата на инструмента за споделяне на загуби.

83      Освен това член 12, параграф 16, първа алинея, букви а)—е) от Регламент № 806/2014 предвижда, че приемливо задължение, емитирано за спазване на МИССПП по смисъла на параграф 1 от същата разпоредба, трябва да бъде емитиран и изцяло платен инструмент, че не трябва да става въпрос за задължение към самата институция или обезпечено или гарантирано от нея, че закупуването на инструмента не трябва да е финансирано пряко или непряко от институцията, че задължението трябва да има остатъчен срок до падежа най-малко една година, че задължението не трябва да произтича нито от дериват, нито от депозит, който е привилегирован в йерархията на вземанията при несъстоятелност съгласно националното право.

84      Накрая, следва да се припомни, че както следва от съображение 73 и от член 27 от Регламент № 806/2014, инструментът за споделяне на загуби ограничава разходите за преструктуриране на проблемен субект, като гарантира, че акционерите и кредиторите на проблемния субект понасят загуби в подходяща степен и покриват подходяща част от разходите, породени от неизпълнението на задълженията от страна на субекта. Освен това от съображение 83 от Регламент № 806/2014 следва, че за да се гарантира ефективността на инструмента за споделяне на загуби, член 12 от този регламент предвижда, че институциите трябва да разполагат с достатъчно собствен капитал и приемливи задължения за покриване на загуби и рекапитализация на проблемните институции.

85      При това положение жалбоподателят не оспорва, че Регламент № 806/2014 и Делегиран регламент 2015/63 го третират по същия начин като другите засегнати институции, що се отнася до отчитането на изискванията по отношение на МИССПП и до прилагането на инструмента за споделяне на загуби.

86      Ако при тези условия доводите на жалбоподателя трябва да се разбират в смисъл, че той всъщност твърди, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение, поради факта че Регламент № 806/2014 и Делегиран регламент 2015/63 не са отчели в достатъчна степен изискванията по отношение на МИССПП и за прилагане на инструмента за споделяне на загуби за целите на изчисляването на предварителните вноски, трябва да се отбележи следното.

87      Най-напред, жалбоподателят не е представил на Общия съд конкретно доказателство, за да оспори твърдението на ЕСП, че институциите със значителни задължения като жалбоподателя са в състояние в най-голяма степен да се ползват от механизмите за преструктуриране, установени с Регламент № 806/2014, при това въпреки изискванията, приложими към тях по отношение на МИССПП или други пруденциални изисквания. Впрочем по този въпрос в съображение 5 от Делегиран регламент 2015/63 се подчертава, че колкото по-голяма е една институция, толкова по-вероятно е при сътресение органът за преструктуриране да сметне, че е от обществен интерес да я преструктурира и да прибегне до ЕФП, за да осигури ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране.

88      По-нататък, член 6, параграф 2, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 предвижда показател за риск, основан по-специално на изискванията по отношение на МИССПП в рамките на оценката на рисковия профил на институциите, за да се изчисли размерът на предварителната им вноска. Жалбоподателят обаче не твърди, че тежестта на този показател за риск е недостатъчна при изчисляването на предварителните вноски.

89      В това отношение следва да се добави, че макар член 20 от Делегиран регламент 2015/63 несъмнено да позволява на ЕСП като преходна мярка да не вземе предвид този показател за риск при изчисляването на предварителната вноска, жалбоподателят все пак не е оспорил валидността на тази разпоредба.

90      Накрая, от членове 22 и 27 от Регламент № 806/2014 следва, че при вземане на решение за преструктуриране на основание на този регламент инструментът за споделяне на загуби е предназначен да се прилага еднакво за всички институции преди използването на ЕФП. Освен това възможността да се използва инструментът за споделяне на загуби не изключва възможността за използване на ЕФП. При тези условия жалбоподателят не е доказал, че френските институции се намират в положение, различно от това на институциите от другите държави членки поради техните МИССПП и възможността им да приложат инструмента за споделяне на загуби.

91      На пето място, жалбоподателят твърди, че на заседанието си от 9 декември 2014 г. Съветът е постигнал политическо споразумение, според което през преходния период „френските и германските вноски“ е трябвало да бъдат на едно и също равнище.

92      От протокола от това заседание на Съвета, публикуван на неговия уебсайт, обаче не е видно да е било сключено такова споразумение.

93      Следователно доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

94      На шесто място, жалбоподателят счита, че е бил обект на неравно третиране, тъй като не е могъл да се ползва от схемата за изчисляване на предварителните вноски, приложима за малките и средните институции.

95      Член 10 от Делегиран регламент 2015/63 и член 8, параграф 5 от Регламент за изпълнение 2015/81 предвиждат специални правила за малките и средните институции, от които следва, от една страна, че предварителните вноски на малките институции се състоят по принцип и освен при особени обстоятелства от фиксирани суми, и от друга страна, че предварителните вноски на средните институции са фиксирани в едната си част, а в другата си част могат да се изчисляват в съответствие с приложимите за всички други институции правила. С оглед на съображенията, изложени в точка 87 по-горе обаче, във връзка с използването на ЕФП големите институции с много висок размер на задължения като жалбоподателя нямат еквивалентен или по-нисък рисков профил в сравнение с малките и средните институции. Следователно тези две категории не се намират в сходно положение за целите на изчисляването на предварителните вноски.

96      Следователно и с оглед на всички изложени по-горе съображения жалбоподателят не е доказал, че член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, букви а) и б) от Регламент № 806/2014 и членове 6 и 7, както и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на равно третиране.

97      Ето защо първото оплакване от първата част и втората част от първото основание трябва да се отхвърлят по същество.

2)      По второто оплакване от първата част, изведено от непоследователността, свързана с неотчитането на критериите за оценка, използвани в рамките на ЕНМ

98      Жалбоподателят поддържа, че с оглед на приемствеността и силната връзка между ЕНМ и ЕМП е непоследователно да се оценява рискът, който дадена институция представлява в рамките на ЕМП, без да се вземат предвид използваните в рамките на ЕНМ критерии за оценка, които позволяват да се гарантира, че институциите с най-голяма вероятност да използват ЕФП, са тези, които в най-голяма степен допринасят за неговото финансиране. По този начин неотчитането на критериите за оценка, използвани в рамките на ЕНМ, би довело до санкциониране на институциите, за които използването на ЕФП е най-малко вероятно, по-специално предвид тяхната призната стабилност в рамките на ЕНМ.

99      В това отношение най-напред следва да се констатира, че въпреки изискванията, произтичащи от припомнената в точки 38 и 39 по-горе съдебна практика, жалбоподателят не обяснява достатъчно ясно по какъв начин твърдяното изискване за съгласуваност между посочените в точка 98 по-горе критерии е релевантно, за да се установи дали спрямо него е нарушен принципът на равно третиране.

100    Ако при тези условия доводите на жалбоподателя трябва да се разбират в смисъл, че той в действителност поддържа, че е третиран по същия начин като другите институции, които имат по-висок рисков профил от гледна точка на използваните в рамките на ЕНМ критерии за оценка, при положение че според тези критерии вероятността той да прибегне до ЕФП е по-малка, трябва да се отбележи следното.

101    Несъмнено е вярно, както следва от съображения 11, 13, 15 и 52 от Регламент № 806/2014, че съществува връзка на взаимно допълване между правилата, установени в рамките на ЕМП, и тези, приети в рамките на ЕНМ.

102    По-конкретно някои от критериите за оценка, използвани в рамките на ЕМП, се доближават до използваните в рамките на ЕНМ критерии, предвидени по-специално в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1).

103    Така редица критерии от правната уредба на ЕМП използват понятия, които съответстват на тези на правната уредба, приета в рамките на ЕНМ, и дори са определени чрез изрично позоваване на последната. Такъв по-специално е случаят с понятията „собствен капитал“, „коефициент на ливъридж“ или „отношение на базовия собствен капитал от първи ред“, които са определящи за целите на прилагането на изброените в член 6, параграф 2, букви а)—в) от Делегиран регламент 2015/63 показатели за риска и които са определени в член 3 от този делегиран регламент чрез позоваване на Регламент № 575/2013.

104    Въпреки тази връзка на взаимно допълване обаче се налага изводът, че както изтъква ЕСП, без това да се оспорва, целите, преследвани с правната уредба на ЕМП в областта на преструктурирането на институции, са различни от целите, преследвани с правната уредба относно ЕНМ по отношение на изискванията в областта на надзора.

105    Така, от една страна, правната уредба на Съюза в областта на преструктурирането на институциите има за цел, що се отнася до предварителните вноски, да гарантира, както е видно от точка 42 по-горе, като се следва характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му и да се насърчават институциите да възприемат по-малко рисково поведение.

106    От друга страна, правната уредба на Съюза относно пруденциалните изисквания има за цел, съгласно съображение 32 от Регламент № 575/2013, да насърчи икономически полезните банкови дейности, които служат на общото благо, и да възпира неустойчиви финансови спекулации без реална добавена стойност, но също така – по силата на съображение 42 от този регламент – да прилага по-добри методи за оценка и управление на риска и да ги използва при определянето на регулаторни капиталови изисквания.

107    От това по-специално следва, че оценката на риска при прилагането на правната уредба относно ЕМП и оценката на риска в рамките на ЕНМ отговарят на различни цели. Така оценката на риска в рамките на стълб II на ЕНМ се извършва, за да се спазят предвидените в него пруденциални изисквания, за да се гарантира, че дадена институция разполага с достатъчно собствени средства, за да се справи с всеки специфичен риск, който не е обхванат от стълб I на ЕНМ, съответстващ на напречната оценка на риска на дадена институция. Резултатът от тази оценка е насочен към определяне на пруденциалните изисквания, на които трябва да бъде подчинена дадена институция, за да се избегне изпадането ѝ в проблемно положение.

108    За сметка на това оценката на риска в рамките на корекцията на основната годишна вноска в зависимост от рисковия профил, предвидена в член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014 и в членове 5—9 от Делегиран регламент 2015/63, се извършва, за да се разпределят предварителните вноски между всички заинтересовани институции. Резултатът от такава оценка има за цел да се прецени не само рискът от неизпълнение на задълженията от дадена институция, но в по-широк смисъл рискът от прибягване до ЕФП от проблемна институция.

109    Освен това правната уредба относно ЕМП отговаря на особена логика в смисъл, че рисковият профил на дадена институция се оценява и спрямо рисковия профил на всички други засегнати институции.

110    С оглед на специфичните предмет и цели на правната уредба относно ЕНМ и на тази относно ЕМП, както и на сравнителната логика на последните, не може да се изведе нарушение на принципа на равно третиране само от факта, че правната уредба, която урежда изчисляването на предварителните вноски на ЕМП, не възпроизвежда критериите за оценка на риска, предвидени в рамките на ЕНМ.

111    Следователно второто оплакване от първата част на първото основание трябва да се отхвърли по същество, а заедно с него и тази част в нейната цялост.

б)      По третата част, изведена от необоснованост на липсата на приспадане на приемливите задължения, отговарящи на пруденциалните изисквания по МИССПП

112    Жалбоподателят поддържа, че член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014, както и членове 6 и 7 и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на равно третиране, тъй като нито член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014, нито член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 предвиждат приспадане на приемливите задължения от задълженията, които се вземат предвид при изчисляването на основната годишна вноска. Тази правна уредба е трябвало да предвиди такова приспадане, тъй като допустимите задължения представлявали „квази собствен капитал“, който щял да бъде създаден, за да се отговори на пруденциалните изисквания по МИССПП и който щял да служи за покриване на загуби, както и за въвеждане на инструмента за споделяне на загуби.

113    ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

114    С оглед на уточненията, дадени от жалбоподателя в съдебното заседание, следва да се констатира, че той поддържа по същество, на първо място, че нарушението на принципа на равно третиране произтича от факта, че приемливите задължения се намират в сходно положение със собствения капитал, но се третират по различен начин от тези средства, доколкото на основание член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014 те не са изключени от задълженията, които се вземат предвид при изчисляването на основната годишна вноска.

115    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014 собственият капитал се изключва от задълженията, които се вземат предвид при изчисляването на основната годишна вноска. За сметка на това нито член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014, нито член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, които предвиждат изключването на някои задължения при изчисляването на основната годишна вноска, изключват приемливите задължения от посочения пасив.

116    С оглед на цитираната в точка 40 по-горе съдебна практика следва да се провери дали с оглед на предмета и целта на Регламент № 806/2014 приемливите задължения се намират в сходно положение с това на собствения капитал, така че да трябва да бъдат изключени при изчисляването на основната годишна вноска.

117    По този въпрос следва да се констатира, че съгласно член 17, параграф 1 от Регламент № 806/2014 и член 48, параграф 1 от Директива 2014/59 при прилагане на инструмента за споделяне на загуби към дадена институция в рамките на процедура за преструктуриране националните органи за преструктуриране упражняват правомощията за обезценяване и преобразуване на вземанията първо от собствения капитал и след това – „ако и само ако“ наличният собствен капитал не е бил в състояние да покрие загубите – от приемливите задължения.

118    Освен това съгласно член 21, параграфи 1 и 7а от Регламент № 806/2014 ЕСП упражнява правомощията за обезценяване или преобразуване на приемливите задължения независимо от действията по преструктуриране само във връзка с приемливите задължения, които отговарят на специфичните и ограничителни условия по член 12ж, параграф 2, буква а) от този регламент, с изключение на условието, свързано с остатъчния срок до падежа на задълженията, посочено в член 72в, параграф 1 от Регламент № 575/2013. Тези разпоредби доказват, че за разлика от собствения капитал, възможностите на ЕСП да извърши обезценяване и преобразуване на приемливите задължения, независимо от действията по преструктуриране, се уреждат със специални и ограничителни условия.

119    Накрая, член 27, параграф 5 от Регламент № 806/2014 предвижда, че при изключителни обстоятелства, когато се прилага инструментът за споделяне на загуби, някои приемливи задължения могат да бъдат напълно или частично изключени от прилагането на правомощията за обезценяване или преобразуване. Такава възможност обаче не съществува по отношение на собствения капитал.

120    Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, приемливите задължения нямат същия капацитет да поемат загубите на институциите като собствения капитал.

121    При тези условия следва изводът, че въпреки изискванията, произтичащи от цитираната в точка 39 по-горе съдебна практика, жалбоподателят не е доказал, че приемливите задължения се намират в сходно положение със собствения капитал, що се отнася до способността им да поемат загуби и да способстват за прилагането на инструмента за споделяне на загуби.

122    На второ място, жалбоподателят оспорва факта, че член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 не предвижда приспадане на приемливите задължения от задълженията, които служат като основа за изчисляване при определянето на основната годишна вноска.

123    В това отношение следва да се констатира, че тази разпоредба не предвижда и изключването на собствения капитал от задълженията, които служат като основа за изчисляване при определянето на основната годишна вноска, тъй като това изключване е предвидено в член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014.

124    Освен това от съдебната практика следва, че съобразяването на принципа на равно третиране не може да обоснове приспадането на приемливите задължения от задълженията, които служат като основа за изчисляване при определяне на основната годишна вноска, при положение че Делегиран регламент 2015/63 е направил разграничение между положения със значителни особености, пряко свързани с рисковете от разглежданите задължения (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C-414/18, EU:C:2019:1036, т. 95).

125    От изложеното по-горе следва, че непредвиждането в член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 на приспадането на приемливите задължения от задълженията, които служат като основа за изчисляване при определяне на основната годишна вноска, не представлява нарушение на принципа на равно третиране.

126    Следователно третата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

в)      По четвъртата част, изведена от факта, че предварителните вноски не отразяват действително понесения риск поради критериите за изчисляване на множителя за корекции

127    С четвъртата част от първото основание жалбоподателят твърди, че член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014, както и членове 6 и 7 и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на равно третиране, тъй като предварителните вноски не отразяват действително понесения риск поради критериите за изчисляване на множителя за корекции. В това отношение жалбоподателят повдига три оплаквания, изведени, първо, от неотчитането на присъщия за всяка институция цялостен рисков профил, второ, от липсата на преценка на рисковите фактори с оглед на всяко изискване, наложено от надзорния орган в рамките на ЕНМ, и трето, от невъзможността да се отчете общо всяка отделна особеност на всяка институция.

1)      По първото оплакване, изведено от неотчитането на общия рисков профил, присъщ на всяка институция

128    Жалбоподателят поддържа, че критериите, определени в „член 6 и следващите“ от Делегиран регламент 2015/63, се основават на отчитането на индивидуално преценени рискови фактори, а не на отчитането на присъщия на всяка институция общ рисков профил.

129    ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

130    Най-напред следва да се отбележи, че жалбоподателят не се е съобразил с цитираната в точка 39 по-горе съдебна практика, тъй като не е посочил точно сходните положения, които според него са били третирани по различен начин, или различните положения, които според него са били третирани еднакво от законодателя на Съюза, що се отнася до определянето на критериите за коригиране на основната годишна вноска в зависимост от рисковия профил.

131    По-нататък, безспорно е, че критериите за изчисляване на множителя за корекция, които водят до коригиране на основната годишна вноска в зависимост от критерия за риск, се прилагат за всички засегнати институции като жалбоподателя, с изключение на тези, които отговарят на условията за плащане на еднократна вноска съгласно член 10 от Делегиран регламент 2015/63, и посочените в член 11 от този делегиран регламент. При тези условия жалбоподателят не е третиран различно по отношение на посочените критерии.

132    Освен това жалбоподателят не твърди, а още по-малко доказва, че нарушението на принципа на равно третиране произтича от факта, че той не трябва да бъде третиран по същия начин като другите институции, що се отнася до прилагането на горепосочените критерии за изчисляване на множителя за корекции.

133    Освен това, дори да се приеме, че оплакването на жалбоподателя трябва да се разбира в смисъл, че той твърди, че не се намира в сходно положение с това на другите институции и че трябва да бъде третиран различно, следва да се посочи, че жалбоподателят не е представил на Общия съд конкретно доказателство, което да покаже, че той се намира в такова различно положение.

134    Накрая, и при всички положения, доводите на жалбоподателя почиват на погрешни схващания. На първо място, жалбоподателят неправилно поддържа, че определените в Делегиран регламент 2015/63 критерии не отчитат присъщия за институциите общ рисков профил. Всъщност няколко от четирите групи показатели за риск, посочени в член 6 от Делегиран регламент 2015/63, по-специално свързания със значението на институцията за стабилността на финансовата система или икономиката, позволяват такъв цялостен анализ.

135    На второ място, следва да се отхвърлят оплакванията на жалбоподателя срещу предвидените в „член 6 и следващите“ от Делегиран регламент 2015/63 критерии поради това, че те отчитат малките регионални банки, което водело до ощетяване на големите институции поради поддържането от тези регионални банки на значителен размер на гарантираните депозити, за разлика от големите институции като жалбоподателя, чиито дейности обаче не били по-рискови.

136    Всъщност, от една страна, от точки 51—63 по-горе следва, че жалбоподателят не е доказал, че изключването на гарантираните депозити за целите на изчисляването на предварителната вноска нарушава принципа на равно третиране. От друга страна, с оглед на съображенията, изложени в точки 94 и 96 по-горе, големите институции с много висок размер на задълженията, какъвто е жалбоподателят, нямат равностоен или по-малък рисков профил от този на малките и средните институции. Следователно тези две категории не се намират в сходно положение за целите на преценката, която трябва да направи ЕСП, за да изчисли предварителните вноски.

137    Ето защо настоящото оплакване следва да се отхвърли като неоснователно.

2)      По второто оплакване, изведено от липсата на преценка на рисковите фактори с оглед на изискванията, наложени от надзорния орган в рамките на ЕНМ

138    Жалбоподателят поддържа, че методът за коригиране на основната годишна вноска в зависимост от рисковия профил води до това рисковите фактори да се преценяват независимо от всяко изискване, наложено от надзорния орган в рамките на ЕНМ. Съгласно критериите в рамките на ЕНМ обаче френските институции били най-малко рискови от банковия съюз, докато според критериите за оценка, предвидени в Делегиран регламент 2015/63, те изглеждали най-рискови.

139    ЕСП и Съветът оспорват тези доводи.

140    Настоящото оплакване и второто оплакване от първата част на първото основание, което бе отхвърлено в точки 100—110 по-горе, по същество се припокриват.

141    Следователно настоящото оплакване следва да се отхвърли като неоснователно поради същите съображения.

3)      По третото оплакване, изведено от невъзможността да се отчете цялостно всяка отделна особеност на всяка институция

142    Жалбоподателят счита, че член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014 и членове 6 и 7, както и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на равно третиране, тъй като в рамките на процедура, прилагана еднакво за всички институции, и за да се разпредели съответната сума на годишното целево равнище еднакво и пропорционално между тях, не е възможно да се отчете цялостно всяка отделна особеност на всяка институция.

143    ЕСП и Съветът оспорват тези доводи.

144    Най-напред следва да се отбележи, че в своето оплакване самият жалбоподател признава, че оспорваният метод за изчисляване на предварителните вноски се прилага по един и същ начин за всички институции.

145    На следващо място, ако оплакването на жалбоподателя трябва да се разбира в смисъл, че той твърди, че не се намира в положение, сравнимо с това на други институции, и че следва да бъде третиран различно, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил на Общия съд конкретни доказателства, които да показват, че той се намира в такова различно положение.

146    Накрая, при всички положения доводите на жалбоподателя на практика се свеждат до това, че критериите за коригиране на основната годишна вноска в зависимост от рисковия профил не са подходящи. Жалбоподателят обаче не е представил на Общия съд подробни данни, с което да се установи конкретно неподходящият характер на тези критерии, а се ограничава до излагане на неподкрепени с доказателства твърдения.

147    Следователно третото оплакване трябва да бъде отхвърлено, а заедно с него и четвъртата част от първото основание, както и това основание в неговата цялост.

2.      По второто основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

148    Жалбоподателят поддържа, че член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, букви а) и б) от Регламент № 806/2014, както и членове 6 и 7 и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 установяват правила за изчисляване на предварителните вноски, които нарушават принципа на пропорционалност.

149    ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

150    Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да са годни да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят границите на необходимото за осъществяването на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C-547/14, EU:C:2016:325, т. 165 и от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T-758/18, EU:T:2021:28, т. 142, вж. също в този смисъл решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др., C-58/08, EU:C:2010:321, т. 51).

151    Що се отнася до съдебния контрол за спазването на условията, посочени в точка 150 по-горе, следва да се припомни, че при определянето на начина на изчисляване на предварителните вноски законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, тъй като трябва да се намеси в област, която предполага той да направи избор от политическо и икономическо естество и в която е призван да извършва комплексни преценки (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и CRU, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 117 и 118).

152    Също така в контекста на делегирано правомощие по смисъла на член 290 ДФЕС при упражняване на предоставените ѝ правомощия Комисията разполага с широко право на преценка, когато трябва да извършва да извършва по-специално комплексни преценки и оценки (вж. в този смисъл решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C-44/16 P, EU:C:2017:357, т. 53 и цитираната съдебна практика).

153    Същото се отнася по-специално за Делегиран регламент 2015/63, с който Комисията уточнява правилата за коригиране на предварителните вноски с оглед рисковия профил съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

154    Всъщност, както е видно от документите, свързани с приемането на Делегиран регламент 2015/63, по-специално документите „JRC technical work supporting Commission relevel legislation on risk based contributo the (single) resolution fund“ (Техническо изследване на JRC в подкрепа на вторичното законодателство на Комисията за вноските, основани на риска в (Единния) фонд за преструктуриране, наричано по-нататък „техническото изследване проучване на JRC“) и „Commission Staff Working Document: estimates of the application of the proposed methodology for the calculation of contributions to resolution financing arrangements" (Работен документ на службите на Комисията: оценки за прилагането на предложената методология за изчисляване на вноските в механизмите за финансиране на преструктурирането), изготвянето на такива правила предполага сложни преценки и оценки от страна на Комисията, доколкото тя трябва да разгледа различните данни, с оглед на които се определят различните видове риск в банковия и финансовия сектор.

155    При тези условия и в съответствие със съдебната практика на Съда (вж. в този смисъл решения от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет, C-358/14, EU:C:2016:323, т. 79, 96 и 97 и цитираната съдебна практика, и от 21 декември 2022 г., Firearms United Network и др./Комисия, T-187/21, непубликувано, обжалвано, EU:T:2022:848, т. 122 и 123 и цитираната съдебна практика), контролът на Общия съд за спазването на принципа на пропорционалност трябва да се свежда до проверка дали приетите от законодателя на Съюза и от Комисията мерки са явно неподходящи с оглед на преследваната цел, дали явно не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел или дали не пораждат неблагоприятни последици, които са явно непропорционални спрямо посочената цел.

156    В това отношение жалбоподателят изтъква по същество три довода.

157    На първо място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея, букви а) и б) от Регламент № 806/2014, както и членове 6 и 7 и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на пропорционалност, тъй като изчисляването на предварителната вноска на всяка институция зависи от положението на други институции, без обаче да е спазена целта за балансирано разпределение в зависимост от риска. По-специално поради тази взаимозависимост между институциите френският банков сектор би понесъл непропорционална тежест.

158    Най-напред, що се отнася до въпроса дали методът за изчисляване на предварителните вноски е подходящ, от една страна, следва да се припомни, че Съдът вече е приел, че в рамките на широкото си право на преценка законодателят на Съюза е можел да избере начин за изчисляване на предварителните вноски, който се основава на сравнителното отчитане по-специално на финансовото положение на всяка институция, лицензирана в участващите държави членки (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и CRU, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 118).

159    От друга страна, жалбоподателят не представя доказателство, което да може да постави под въпрос мотивите в подкрепа на тази констатация, нито твърдението на ЕСП, че подобен метод на изчисляване може да насърчи институциите да възприемат по-малко рисково поведение, като ги стимулира по-специално да подобрят състоянието си в сравнение с това на другите институции.

160    При тези условия жалбоподателят не може да поддържа, че изчисляването на предварителните вноски въз основа на сравнителното отчитане на финансовото положение на институциите представлява явно неподходяща мярка за постигане на целта, посочена в точка 159 по-горе.

161    Що се отнася до необходимостта от посочения в точка 159 по-горе метод, жалбоподателят изтъква, че предварителните вноски са могли да бъдат изчислени чрез друг метод, основан единствено на данните за съответната институция. Дори обаче да се приеме, че подобен метод води до по-ниска предварителна вноска и че по този начин е по-малко обременителен за институциите, не е установено, че той би позволил да се постигне посочената в точка 159 по-горе цел също толкова ефикасно, колкото сравнителният метод за изчисляване, въведен от законодателя на Съюза и Комисията.

162    Така с оглед на съдържанието на доводите на жалбоподателя не е доказано, че методът за изчисляване явно надхвърля необходимото за постигане на целта, посочена в точка 159 по-горе.

163    Накрая, жалбоподателят не е доказал, че изчисляването на предварителните вноски въз основа на сравнителното отчитане на финансовото положение на всяка институция би довело до неблагоприятни последици, които са явно непропорционални на преследваната цел, описана в точка 159 по-горе.

164    На второ място, жалбоподателят поддържа, че оценката на рисковия профил на институциите за целите на изчисляването на предварителните вноски се основава на критерии, които не са свързани с критериите, прилагани в рамките на ЕНМ. Поради тази липса на взаимовръзка жалбоподателят бил задължен да плаща предварителна вноска, чийто размер бил изкуствено висок и непропорционален.

165    Що се отнася, първо, до въпроса доколко подходящи са критериите за оценка на рисковия профил на институциите, установени в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, към който впрочем препраща член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014, членове 6 и 7 от Делегиран регламент 2015/63 и приложение I към него, от тяхното съдържание, както и от съображение 107 от Директива 2014/59, от съображение 109 от Регламент № 806/2014 и от съображение 5 от Делегиран регламент 2015/63 следва, че тези критерии имат за цел да гарантират, че институциите с по-рисков начин на функциониране са задължени да плащат предварителни вноски в по-висок размер от вноските на институциите с по-малко рисково поведение.

166    Жалбоподателят обаче не е представил на Общия съд конкретно доказателство, което би поставило под въпрос факта, че посочените критерии могат да позволят постигането на такава цел. В това отношение той само изразява неподкрепено с доказателства твърдение, че критериите, използвани за оценката на риска в рамките на ЕНМ, са по-подходящи, за да се гарантира, че институциите с висок риск допринасят в най-голяма степен за ЕФП. С оглед обаче на съображенията, изложени в точки 104—111 по-горе, подобен довод не може да бъде приет, тъй като целите на правната уредба на ЕМП и на тази относно ЕНМ са различни.

167    При тези условия трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, с които той цели да докаже, че посочените в точка 165 по-горе разпоредби, които предвиждат критериите за адаптиране на предварителните вноски към рисковия профил на институциите, са явно неподходящи с оглед на припомнената в тази точка цел.

168    Второ, що се отнася до необходимостта да се вземат предвид критериите, произтичащи от посочените в точка 165 по-горе разпоредби, жалбоподателят твърди, че евентуалното отчитане на критериите, използвани в рамките на ЕНМ, за целите на изчисляването на предварителните вноски би могло да доведе до по-малко тежести за засегнатите институции.

169    Както обаче отбелязва Съдът в решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113), критериите, предвидени в цитираните в точка 165 по-горе разпоредби, имат за цел да разпределят размера на годишното целево равнище между всички засегнати институции. Така, ако критерии, заместващи произтичащите от тези разпоредби, като използваните в рамките на ЕНМ, водят до по-малко тежести за някои институции, те същевременно биха довели до повече тежести за други институции. Въпреки това жалбоподателят не обяснява как прилагането на посочените заместващи критерии би създало по-малко разходи за всички засегнати институции.

170    Освен това, дори да се приеме, че такива критерии водят до по-малка предварителна вноска за институциите, жалбоподателят не уточнява как прилагането на тези критерии би позволило да се постигне посочената в точка 165 по-горе цел също толкова ефикасно, колкото и прилагането на критериите, произтичащи от цитираните в тази точка разпоредби, въпреки че, както следва от точки 104—111 по-горе, преследваните от ЕНМ цели, и по-специално от правната уредба на Съюза относно надзорните изисквания, са различни от целите на правната уредба на преструктурирането на институциите.

171    При тези условия жалбоподателят не е доказал по какъв начин критериите, въведени с упоменатите в точка 165 по-горе разпоредби, явно надхвърлят необходимото за постигане на посочената в същата точка цел.

172    Трето, жалбоподателят не е доказал и че адаптирането на предварителните вноски към рисковия профил на институциите с оглед на критериите, установени с посочените в точка 165 по-горе разпоредби, води до неблагоприятни последици, които са явно непропорционални на преследваната цел, описана в упоменатата по-горе точка.

173    На трето място, жалбоподателят твърди, че принципът на пропорционалност не е спазен, тъй като размерът на предварителните вноски се определя почти изключително от основната годишна вноска. Според него основният параметър на предварителните вноски остава балансовото число, а не множителят за корекции, който, доколкото варира от 0,8 до 1,5, имал ограничено влияние. Подобен механизъм означавал, че основните годишни вноски на големите институции ще бъдат надценени, въпреки че тези институции имат нисък рисков профил в рамките на ЕНМ.

174    В това отношение от член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014 във връзка със съображение 5 от Делегиран регламент 2015/63 следва, че основната годишна вноска е пропорционална на размера на задълженията на съответната институция, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, спрямо общите задължения, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, като по този начин тази вноска се определя въз основа на размера на институцията.

175    Що се отнася до това дали отчитането на размера на институциите за целите на изчисляването на основната годишна вноска е подходящо, следва да се припомни, предвид изложените в точка 87 по-горе съображения, че спрямо институции със значителни задължения – и следователно с голям размер – е най-вероятно да се приложи инструмент за преструктуриране и по този начин да се ползват от финансирането от ЕФП.

176    Все пак именно като са се основавали на критерия за размера на задълженията на институциите – и следователно на техния размер – законодателят на Съюза и Комисията са искали да гарантират целите, припомнени в точка 42 по-горе, които се състоят, от една страна, в предоставянето на ЕМП достатъчно финансови ресурси за ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране, и от друга страна, в насърчаването на институциите да възприемат по-малко рисково поведение, като намалят по-специално задълженията си.

177    В това отношение жалбоподателят не е доказал, че като са основали изчисляването на основната годишна вноска на размера на институциите, законодателят на Съюза и Комисията са предложили мярка, която е явно неподходяща за постигането на целите, посочени в точка 176 по-горе.

178    Що се отнася до необходимостта от критерия относно размера, жалбоподателят поддържа по същество, че ако изчисляването на предварителните вноски се основава в по-голяма степен на множителя за корекции, отколкото на размера на институциите, размерът на тези вноски би бил по-нисък, тъй като би отразявал ниския рисков профил на институциите.

179    Ако обаче доводите на жалбоподателя трябва да се тълкуват в смисъл, че той изисква прилагането на по-широк диапазон за размера на множителя за корекции от предвидения в член 9, параграф 3 от Делегиран регламент 2015/63, а именно диапазон, който включва и стойности над 1,5 %, не е доказано, че изчисляването на предварителните вноски въз основа на такъв диапазон би довело до по-малко разходи за институциите. Всъщност в подобна хипотеза множителят за корекция може да бъде определен на стойност над 1,5 %, така че размерът на тези вноски да се увеличи.

180    Ето защо не може да се твърди, че като основава изчисляването на предварителната вноска повече на размера на институциите, отколкото на множителя за корекции, методът за изчисляване на посочените вноски, предвиден от законодателя на Съюза и уточнен от Комисията, явно надхвърля необходимото за постигането на целта, посочена в точка 176 по-горе.

181    Така жалбоподателят не е доказал, че отчитането на размера на институциите за целите на изчисляването на предварителните вноски води до неблагоприятни последици, които са явно непропорционални на преследваните цели.

182    С оглед на изложеното по-горе второто основание следва да се отхвърли по същество.

3.      По третото основание, изведено от нарушение на принципа на правна сигурност

183    С третото си основание жалбоподателят поддържа, че член 69, параграфи 1 и 2, член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014, член 4, параграф 2, членове 6 и 7, както и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 и член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 нарушават принципа на правна сигурност. Доводите в подкрепа на това основание се състоят от три части, изведени, първо, от невъзможността за институциите да узнаят предварително размера на предварителната вноска, второ, от неотчитането на някои показатели за риска, и трето, от неподходящите условия за определяне на „процента на нарастване на гарантираните депозити“, служещ за определяне на годишното целево равнище. В рамките на настоящото основание жалбоподателят повдига и четвърта част, изведена от нарушение на член 290 ДФЕС.

184    В самото начало следва да се уточни обхватът на настоящото възражение за незаконосъобразност.

185    В това отношение трябва да се отбележи, че макар жалбоподателят формално да повдига възражение за незаконосъобразност на всички разпоредби, цитирани в точка 183 по-горе, неговите доводи в подкрепа на това възражение се отнасят единствено до съответствието на членове 6 и 7, както и на приложение I към Делегиран регламент 2015/63 с принципа на правна сигурност. Следователно жалбоподателят не изтъква доводи конкретно относно законосъобразността с оглед на посочения принцип на член 69, параграфи 1 и 2, член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 и член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81. При тези условия следва да се констатира, че настоящото възражение за незаконосъобразност всъщност се отнася само до членове 6 и 7, както и до приложение I към Делегиран регламент 2015/63.

а)      По първата част, изведена от невъзможността предварително да се узнае равнището на предварителната вноска

186    Жалбоподателят поддържа по същество, че членове 6 и 7, както и приложение I към Делегиран регламент 2015/63 нарушават принципа на правна сигурност, тъй като жалбоподателят не може да узнае достатъчно рано размера на предварителната вноска, която ще му бъде наложена. Най-напред, методът за изчисляване в неговата цялост бил непрозрачен. По-нататък, коригирането на основната годишна вноска в зависимост от рисковия профил зависело от предвидените в тези разпоредби условия, които били непрозрачни. Накрая, разпределянето ѝ в различните клетки било направено едностранно и непрозрачно.

187    Освен това определянето на предварителната вноска се основавало на използването на данни, които не били публично оповестени. Накрая, размерът на предварителната вноска зависел от развитието на положението на другите институции, което създавало силни взаимовръзки между размера на индивидуалните вноски на различните институции, правейки невъзможно предварителното изчисляване на точната предварителна вноска.

188    ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

189    Принципът на правната сигурност изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици. Посоченият принцип изисква по-специално правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, като те трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях (решения от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др., C-504/19, EU:C:2021:335, т. 51 и от 16 февруари 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C-157/21, EU:C:2022:98, т. 319).

190    Все пак не може да се счита, че тези изисквания не допускат при приемането на дадена норма институция на Съюза да използва абстрактно правно понятие или че налагат в такава норма да се посочват различните конкретни хипотези, при които то може да бъде приложено, доколкото е невъзможно всички такива хипотези да бъдат предварително определени от тази институция (вж. по аналогия решения от 20 юли 2017 г., Marco Tronchetti Provera и др., C-206/16, EU:C:2017:572, т. 39 и 40, и от 16 февруари 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C-157/21, EU:C:2022:98, т. 320).

191    Вследствие на това разпоредба на акт на Съюза нарушава принципа на правна сигурност поради своята неяснота само ако съдържа двусмисленост, която да попречи на правните субекти с достатъчна сигурност да отхвърлят евентуалните съмнения относно обхвата или смисъла на тази разпоредба (вж. в този смисъл решения от 14 април 2005 г., Белгия/Комисия, C-110/03, EU:C:2005:223, т. 31, и от 22 май 2007 г., Mebrom/Комисия, T-216/05, EU:T:2007:148, т. 108).

192    Също така фактът, че акт на Съюза предоставя право на преценка на органите, отговарящи за прилагането му, сам по себе си не противоречи на изискването за предвидимост, при условие че обхватът и редът за упражняване на това право са определени достатъчно ясно, с оглед на преследваната законна цел, за да се осигури подходяща защита срещу произвол (вж. решение от 16 февруари 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C-157/21, EU:C:2022:98, т. 321 и цитираната съдебна практика).

193    В съответствие с посочената в точки 191 и 192 по-горе съдебна практика в настоящия случай следва да се провери дали приложимата правна уредба съдържа двусмисленост, която да попречи на институциите с достатъчна сигурност да отхвърлят евентуалните съмнения относно обхвата или смисъла на членове 6 и 7, както и на приложение I към Делегиран регламент 2015/63, чиято незаконосъобразност жалбоподателят твърди.

194    Що се отнася, на първо място, до твърдението, че методът за изчисляване в неговата цялост е непрозрачен, жалбоподателят трябва да установи липсата на яснота, неточностите или липсата на предвидимост в правните норми, които оспорва. Жалбоподателят обаче не ги посочва, а само прави общи и неподкрепени с доказателства твърдения.

195    При всички положения от съдебната практика следва, че приложимата правна уредба не трябва непременно да позволява на институциите да проверяват дали предварителните им вноски са изчислени точно, тъй като подобно изискване със сигурност би означавало да се забрани на законодателя на Съюза и на Комисията да въвеждат начин за изчисляване на тази вноска, включващ данни, чиято поверителност е защитена от правото на Съюза, и следователно твърде много да се ограничи широкото право на преценка, с което законодателят на Съюза и Комисията трябва да разполагат за тази цел, в частност като не им се позволи да изберат метод, който може да осигури динамично приспособяване на финансирането на ЕФП към промените във финансовия сектор, по-специално като се отчита чрез сравнение финансовото положение на всяка институция, лицензирана на територията на участваща в ЕФП държава членка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 118).

196    В този смисъл е достатъчно лицата, засегнати от решение, определящо предварителните вноски, без да им бъдат предадени данни, представляващи търговска тайна, да разполагат с използвания от ЕСП метод на изчисляване и с достатъчна информация, за да разберат по същество как при изчисляването на тяхната предварителна вноска е отчетено индивидуалното им положение, съотнесено към положението на всички други засегнати институции (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

197    Сред информацията, която съответно трябва да се предостави на институциите, по-специално са граничните стойности за всяка клетка и граничните стойности на съответните показатели, въз основа на които предварителната вноска е била коригирана в зависимост от рисковия профил на тези институции (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 167).

198    Освен това Делегиран регламент 2015/63 изобщо не възпрепятства възможността ЕСП да разкрие в обобщена и анонимизирана форма достатъчно информация, която да позволи на дадена институция да разбере как при изчисляването на нейната предварителна вноска е било отчетено индивидуалното ѝ положение, съпоставено с положението на всички други засегнати институции (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 139).

199    При тези условия първото оплакване следва да се отхвърли.

200    На второ място, що се отнася до коригирането на основната годишна вноска на институциите в зависимост от рисковия профил, следва да се отбележи, че жалбоподателят само твърди, че членове 6 и 7 от Делегиран регламент 2015/63 са „непрозрачни по своя мащаб“ и съответно най-общо твърди, че използваните в тези разпоредби понятия са неясни, което би довело до нарушение на принципа на правна сигурност.

201    Жалбоподателят обаче не представя пред Общия съд конкретно доказателство, за да оспори законосъобразността на членове 6 и 7 от Делегиран регламент 2015/63 поради твърдяната им липса на яснота, неточност или липса на предвидимост.

202    При тези обстоятелства второто оплакване следва да бъде отхвърлено.

203    На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че описаният в точка 204 по-долу метод, наречен „binning“, по-специално разпределянето в различни клетки, е приложен едностранно и непрозрачно, следва да се отбележи следното.

204    Съгласно „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63 ЕСП следва, на първо място, да изчисли определен брой клетки, за да сравни институциите с оглед на различните показатели и подпоказатели за риск. На второ място, ЕСП трябва да разпредели институциите във всяка клетка. На трето място, ЕСП следва да получи за всички институции, включени в дадена клетка, един и същ резултат, наречен „дискретизиран показател“, който той трябва да вземе предвид за останалата част от изчислението на техния множител за корекции.

205    Освен това, в приложение I към Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 подробно са описани по-специално различните етапи на посочения метод binning и са посочени математическите формули, които трябва да се прилагат от ЕСП.

206    Жалбоподателят обаче не представя пред Общия съд никакви конкретни доказателства, които да сочат липса на яснота, точност или предвидимост по отношение на тези различни стъпки или формули.

207    Във всеки случай с оглед на съображенията, изложени в точки 195 – 197 по-горе, Комисията не е била длъжна да предвиди, че на институциите ще се предоставят данни, които да им позволяват да проверят изцяло точността на прилагането на метода binning.

208    Освен това Делегиран регламент 2015/63 по никакъв начин не възпрепятства ЕСП да оповести, за да спази посочените в точки 196 и 197 по-горе изисквания, граничните стойности за всяка клетка и свързаните с тях показатели, за да е в състояние съответната институция да се увери по-специално, че отреденото ѝ класиране при дискретизирането на показателите, както е определено в приложение I към този делегиран регламент, наистина съответства на икономическото ѝ положение, че това дискретизиране е било извършено по начин, съобразен с определения в делегирания регламент метод въз основа на надеждни данни, и че съвкупността от рискови фактори, които трябва да се отчетат при прилагането на Регламент № 806/2014 и на посочения делегиран регламент, действително са били съобразени.

209    На четвърто място, в подкрепа на настоящото възражение за незаконосъобразност жалбоподателят не може да се позовава на факта, че инструментът за изчисляване, предоставен на разположение на институциите от ЕСП преди приемането на обжалваното решение, не е позволил да се проверят извършените от последния анализи за разпределяне на институциите по различните клетки. Всъщност този инструмент за изчисляване не е предвиден в приложимата правна уредба, и по-специално в Делегиран регламент 2015/63. Следователно такова оплакване се отнася до законосъобразността на актовете на ЕСП, а не до законосъобразността на този делегиран регламент.

210    Дори да се приеме, че посоченото оплакване трябва да се разбира в смисъл, че с него жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваното решение, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не обяснява как, въпреки че приложимата правна уредба не задължава ЕСП да предостави на разположение на институциите посочения в точка 209 по-горе инструмент за изчисляване и че съобщаването му предхожда приемането на това решение, данните, за които се твърди, че са недостатъчни в посочения инструмент, биха засегнали валидността на посоченото решение. При всички положения от цитираната в точки 195—196 по-горе съдебна практика следва, че ЕСП не е длъжен да оповестява данни, представляващи търговска тайна, свързани с икономическото положение на всяка от другите засегнати институции.

211    На пето място, жалбоподателят подчертава, че публикуването на някои обобщени поверителни данни в решенията, с които се определят предварителните вноски за дадена година, е недостатъчно, тъй като други неповерителни данни, необходими за правилното разбиране и предвиждане на изчисленията, все още не са публикувани от ЕСП.

212    С тези доводи обаче жалбоподателят не оспорва посочените в точка 186 по-горе разпоредби от приложимата правна уредба, чиято незаконосъобразност той твърди с оглед на принципа на правна сигурност.

213    Всъщност жалбоподателят само оспорва липсата на публикуване от страна на ЕСП на някои неповерителни данни, необходими за изчисляване на предварителните вноски, преди приемането на решенията, с които се определят тези вноски. Следователно това оплакване не се отнася до законосъобразността на приложимата правна уредба, а до условията и реда за прилагането ѝ от ЕСП.

214    Дори да се приеме, че посоченото оплакване трябва да се разбира в смисъл, че с него жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваното решение, жалбоподателят не обяснява достатъчно ясно какви конкретни обстоятелства ЕСП е трябвало да публикува, за да изпълни изискванията, произтичащи от припомнената в точки 195 и 196 по-горе съдебна практика, но не го е направил. Впрочем в това отношение от същата съдебна практика следва, че би било прекомерно да се изисква от ЕСП да посочи всеки от цифровите елементи, на които се основава изчисляването на предварителната вноска на всяка засегната институция (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 123 и цитираната съдебна практика).

215    На шесто място, що се отнася до факта, че изчисляването на предварителните вноски на дадена институция зависело от поверителните данни за положението на другите институции, което увеличавало непредвидимостта на метода за изчисляване, следва да се отбележи, че жалбоподателят изобщо не е развил доводи в това отношение.

216    При всички положения тези доводи са в противоречие с изводите от решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601), които несъмнено се отнасят до изпълнението на задължението за мотивиране, но важат в същата степен и за спазването на принципа на правна сигурност.

217    В решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601), Съдът приема, че самият принцип на метода за изчисляване на предварителните вноски, произтичащ от Директива 2014/59 и от Регламент № 806/2014, може да предполага ЕСП да използва данни на други институции, обхванати от търговската тайна (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и CRU, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т 114).

218    При тези условия, от една страна, жалбоподателят не може да се позове само на обстоятелството, че не може да изчисли предварително дължимата от него предварителна вноска, поради факта че не е запознат с данните на другите институции.

219    От друга страна, както бе посочено в точка 198 по-горе, Делегиран регламент 2015/63 изобщо не възпрепятства възможността ЕСП да разкрие в обобщена и анонимизирана форма достатъчно информация, която да позволи на дадена институция да разбере как при изчисляването на нейната предварителна вноска е било отчетено индивидуалното ѝ положение, съпоставено с положението на всички други засегнати институции.

220    Следователно първата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.

б)      По втората част, изведена от липсата на предвидимост при прилагането на някои показатели за риска

221    Жалбоподателят твърди, че някои показатели за риска не са приложени при изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г., а именно „коефициент на стабилност на нетното финансиране“, МИССПП, както и „сложността“ и „възможността за преструктуриране“. Неотчитането на тези показатели за риска, както и липсата на предвидимост по отношение на тяхното прилагане, противоречало на принципа на правна сигурност, доколкото жалбоподателят не би могъл да предвиди тяхното прилагане.

222    Освен това фактът, че в преходните си разпоредби Делегиран регламент 2015/63 оставял възможност на ЕСП да не възприеме някои показатели за риска, въпреки че му позволявал да коригира основната годишна вноска в зависимост от рисковия профил, създавал правна несигурност.

223    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

224    В съответствие със съдебната практика, посочена в точки 189 – 192 по-горе, в случая следва да се провери дали приложимата правна уредба страда от такава двусмисленост, че би попречила на институциите с достатъчна сигурност да отхвърлят евентуалните съмнения относно прилагането на някои показатели за риска, като „коефициента на стабилност на нетното финансиране“, МИССПП, както и „сложността“ и „възможността за преструктуриране“.

225    Условията, при които Съветът за преструктуриране може като преходна мярка да не прилага такива показатели за риска, са предвидени в член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, съгласно който „[к]огато информацията, необходима за конкретен показател, посочен в приложение II [към този делегиран регламент], не е включена в приложимото изискване за надзорна отчетност по член 14 [от посочения делегиран регламент] за референтната година, този показател за риска не се прилага докато съответното изискване за надзорна отчетност не стане приложимо“.

226    Така член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда две условия, при които ЕСП като преходна мярка не прилага показател за риска, а именно, първо, изискваната по такъв показател информация да не е част от изискванията за надзорна отчетност, посочени в член 14 от този делегиран регламент, и второ, този показател да е посочен в приложение II към този делегиран регламент, озаглавено „Данни, предоставяни на органите за преструктуриране“ и съдържащо петнадесет категории данни. Жалбоподателят обаче не твърди, а още по-малко доказва, че тези условия са толкова двусмислени, че да попречат на институциите с достатъчна сигурност да отхвърлят евентуалните съмнения относно прилагането на някои показатели за риск.

227    При тези условия доводите на жалбоподателя, с които той цели да докаже, че Регламент № 806/2014 или Делегиран регламент 2015/63 са незаконосъобразни поради твърдяно накърняване на принципа на правна сигурност, произтичащо от липсата на предвидимост при въвеждането на показателите за риск, трябва да се отхвърлят.

228    Ето защо втората част от третото основание следва да се отхвърли.

в)      По третата част, изведена от реда и условията за определяне на „процента на нарастване на гарантираните депозити“

229    Жалбоподателят счита, че целта за постигане на крайно целево равнище — равно на 1 % от размера на гарантираните депозити в банковия съюз — предполага, че всяка година ЕСП оценява „процент на нарастване на тези гарантирани депозити“, който бил определен по непрозрачен начин и чието развитие било трудно предвидимо за институциите.

230    ЕСП оспорва тези доводи.

231    Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил на Общия съд никакви конкретни доказателства за това, че посочените в точка 183 по-горе разпоредби са толкова двусмислени, че да попречат на институциите с достатъчна сигурност да отхвърлят евентуалните съмнения относно определянето на окончателното целево равнище или на годишното целево равнище.

232    Освен това с част от доводите си жалбоподателят всъщност оспорва липсата на мотиви в обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище. Това оплакване не се отнася до законосъобразността на посочените в точка 183 по-горе разпоредби и ще бъде разгледано в точки 271—308 по-долу.

233    Ето защо третата част от третото основание следва да се отхвърли, доколкото с нея жалбоподателят оспорва законосъобразността на тези разпоредби.

г)      По четвъртата част, изведена от несъобразяването с член 290 ДФЕС на критериите за изчисляване, определени в Делегиран регламент 2015/63

234    В рамките на третото основание жалбоподателят приема също, че фактът, че основните критерии за изчисляване са определени в Делегиран регламент 2015/63, а не в Регламент № 806/2014, води до нарушение на член 290 ДФЕС. В съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че с този довод поддържа, че Директива 2014/59 определя само големите категории риск, които е разпределила в четири групи показатели за риск, но не урежда самите критерии, които са определени от Комисията в Делегиран регламент 2015/63.

235    Парламентът оспорва основателността на тази част от третото основание и поставя под съмнение нейната допустимост, тъй като тя не е изложена достатъчно ясно и точно в жалбата.

236    В това отношение от съдебната практика следва, че за да се гарантират правната сигурност и доброто правораздаване, искът е допустим, ако съществените правни и фактически обстоятелства, на които той се основава, следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба. Ето защо всяко основание, което не е достатъчно ясно формулирано в исковата молба, трябва да се счита за недопустимо. Аналогични са изискванията при излагане на твърдение за нарушение в подкрепа на основание. Въпросът за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка трябва да се разгледа служебно от съда на Съюза (вж. решения от 30 юни 2021 г., Италия/Комисия, T-265/19, непубликувано, EU:T:2021:392, т. 33 и цитираната съдебна практика и от 7 юли 2021 г., Bateni/Съвет, T-455/17, EU:T:2021:411, т. 135 и цитираната съдебна практика).

237    В случая в точка 125 от жалбата само се посочва, че „основната и определяща функция на критериите за изчисляване, определени в [Д]елегиран регламент [2015/63], води до това да се приеме, че тези критерии по дефиниция са от съществено значение за [Регламент № 806/2014], което води до нарушение на член 290 ДФЕС“, а в точка 139 — че „фактът, че основните критерии за изчисляване са приети в рамките на делегирания регламент, а не на [Регламент № 806/2014], противоречи на член 290, [параграф 1] от ДФЕС“.

238    Тези твърдения не са придружени от каквито и да било доводи в жалбата. Така жалбоподателят не е посочил по-специално разпоредбите на Делегиран регламент 2015/63, които според него съдържат съществени елементи по смисъла на член 290, параграф 1, втора алинея, второ изречение ДФЕС, които е трябвало да бъдат включени в Директива 2014/59. Освен това жалбоподателят нито е уточнил кои конкретни елементи от посочените разпоредби имат „съществен“ характер, нито е представил доводи в това отношение.

239    Накрая, липсата на яснота на настоящата част се подсилва от факта, че тя е повдигната в рамките на основание, изведено от нарушение на различна правна норма, а именно на принципа на правната сигурност.

240    Следователно трябва да се констатира, че съществените фактически и правни обстоятелства, на които се основава твърдението, че е нарушен член 290 ДФЕС, не следват поне обобщено от текста на самата жалба. Така подобно твърдение не отговаря на изложените в точка 236 по-горе изисквания.

241    При тези условия доводите на жалбоподателя в съдебното заседание не могат да се считат за доразвиване на изложеното в точки 125 и 139 от жалбата оплакване, тъй като такова оплакване не е било надлежно направено.

242    Следователно четвъртата част от третото основание трябва да се отхвърли като недопустима.

4.      По четвъртото и петото основание, изведени от нарушение на принципа на добра администрация и от нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, доколкото съдържат възражение за незаконосъобразност

243    Жалбоподателят счита, че както член 4, параграф 2, членове 6 и 7 и приложение I към Делегиран регламент 2015/63, така и обжалваното решение, което се основава на тези разпоредби, нарушават принципа на добра администрация, който включва задължението за мотивиране, както и принципа на ефективна съдебна защита. Според жалбоподателя институциите нямат достъп до всички съществени данни, които да им позволят да разберат и проверят обжалваното решение. По-специално институциите не били запознати с подробните правила за изчисляване на „коефициента за корекция на гарантираните депозити“, което им пречело да се уверят във валидността на направените в тази връзка изчисления.

244    ЕСП оспорва тези доводи.

245    На първо място, следва да се припомни, че в случаи като настоящия, когато институциите или органите на Съюза разполагат с право на преценка, принципът на добра администрация изисква да се спазват гаранциите, предоставени от правния ред на Съюза в административните производства, сред които по-специално е задължението за компетентната институция или орган да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (решения от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C-269/90, EU:C:1991:438, т. 14; от 30 септември 2003 г., Atlantic Container Line и др./Комисия, T-191/98, T-212/98 — T-214/98, EU:T:2003:245, т. 404 и от 9 април 2019 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, T-371/17, непубликувано, EU:T:2019:232, т. 200).

246    На второ място, съгласно постоянната практика на Съда ефективността на съдебния контрол, гарантиран в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), изисква заинтересованото лице да може да се запознае с основанията за взетото спрямо него решение посредством прочита на самото решение или чрез съобщаване на тези основания по искане на това лице, без да се засяга правомощието на компетентния съд да изиска съобщаването на посочените мотиви от съответния орган, за да може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглежданото решение (вж. решения от 26 април 2018 г., Donnellan, C-34/17, EU:C:2018:282, т. 55, и от 24 ноември 2020 г., Minister van Buitenlandse Zaken, C-225/19 и C-226/19, EU:C:2020:951, т. 43).

247    Освен това с оглед на принципа на състезателност, който е част от правото на защита, посочено в член 47 от Хартата, страните в процеса трябва да могат да се запознаят с всички представени пред съда доказателства и становища с цел да повлияят на решението му, и да ги обсъдят. Всъщност основното право на ефективно правно средство за съдебна защита не допуска съдебното решение да се основава на факти и документи, с които самите страни или само една от тях не са могли да се запознаят и по които не са могли да вземат отношение (решения от 4 юни 2013 г., ZZ, C-300/11, EU:C:2013:363, т. 55 и 56 и от 23 октомври 2014 г., Unitrading, C-437/13, EU:C:2014:2318, т. 21).

248    В някои изключителни случаи обаче орган на Съюза може да възрази срещу това на заинтересованото лице да бъдат съобщени точните и пълни мотиви, които са основата на прието за него решение, като се позове на съображения, свързани с опазването на поверителните данни. В такъв случай трябва да се приложат механизми и правни норми, позволяващи да се съвместят, от една страна, законосъобразните съображения за опазване на поверителните данни, взети предвид при приемането на такова решение, и от друга страна, необходимостта на частноправния субект да се гарантира в достатъчна степен зачитането на неговите процесуални права, както и състезателното начало (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 115—120; вж. също в смисъл и по аналогия решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C-584/10 P, C-593/10 P и C-595/10 P, EU:C:2013:518, т. 125).

249    С оглед на особеното естество на предварителните вноски такова съвместяване трябва да се извърши и при изчисляването на тези вноски. Всъщност, както следва от съображения 105—107 от Директива 2014/59 и от съображение 41 от Регламент № 806/2014, целта на посочените вноски е да се гарантира, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му, като едновременно с това се насърчава възприемането от съответните институции на по-малко рисков модел на функциониране. Така изчисляването на тези вноски се основава не на прилагането на ставка към определена основа, а – в приложение на членове 102 и 103 от Директива 2014/59, както и на членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 – на определянето на крайно целево равнище, което трябва да бъде достигнато от сбора от тези вноски, събрани преди края на първоначалния срок от осем години, считано от 1 януари 2016 г. (наричани по-нататък „първоначалният срок“ и „крайното целево равнище“), а след това – на годишно целево равнище, което трябва да се разпредели между лицензираните институции на територията на всички участващи държави членки (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/ Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

250    Тъй като за крайното целево равнище е определено, че трябва да достигне поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички тези институции и основната годишна вноска на всяка институция се изчислява пропорционално на сумата на задълженията ѝ (с изключение на собствения капитал) минус гарантираните депозити, по отношение на съвкупните задължения (с изключение на собствения капитал) минус съвкупните гарантирани депозити, на всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, очевидно самият принцип на метода за изчисляване на предварителните вноски, както следва от Директива 2014/59 и от Регламент № 806/2014, включва използването от ЕСП на данни — търговска тайна (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 114).

251    Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза обаче по принцип са длъжни в приложение на принципа на защита на търговската тайна, който е общ принцип на правото на Съюза, конкретизиран по-специално в член 339 ДФЕС, да не разкриват пред конкурентите на частен оператор предоставената от него поверителна информация (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 109 и 114 и цитираната съдебна практика).

252    При това положение Комисията и Съветът на Европейския съюз е следвало, при въвеждането на системата за изчисляване на предварителните вноски с Делегиран регламент 2015/63 и Регламент за изпълнение 2015/81, да съвместят опазването на търговската тайна и принципа на ефективна съдебна защита, така че представляващите такава тайна данни да не могат да бъдат съобщени на заинтересованите лица и да не могат по-специално да бъдат включени в мотивите на решенията за определяне на размера на предварителните вноски.

253    Тази характеристика на системата за изчисляване на предварителните вноски все пак не е пречка за упражняването на ефективен съдебен контрол от съда на Съюза.

254    Всъщност, от една страна, в разпоредбите, чиято незаконосъобразност изтъква жалбоподателят, няма никаква пречка при приемането на решението си за определяне на предварителните вноски ЕСП, съгласно член 88, параграф 1, първа алинея от Регламент № 806/2014, да разкрие поверителна информация, която е получил в рамките на своята дейност, в съкратена или обобщена форма, така че съответните институции да не могат да бъдат идентифицирани (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 136).

255    От друга страна, когато мотивите на такова решение е трябвало да бъдат ограничени, за да се осигури защитата на поверителна информация, и в случай че пред юрисдикциите на Съюза са подадени жалби, които поставят под въпрос тази информация, издалият това решение орган трябва да се обоснове пред юрисдикциите в рамките на състезателното производство (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и други, C-341/06 P и C-342/06 P, EU:C:2008:375, т. 110, и от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 145).

256    Когато е необходимо, за да упражнят ефективен съдебен контрол в съответствие с изискванията на член 47 от Хартата, юрисдикциите на Съюза могат да поискат от ЕСП да представи данни, годни да обосноват изчисленията, чиято точност се оспорва пред тях, като при необходимост гарантират поверителността на тези данни (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 146).

257    Освен това, като анализира всички правни и фактически обстоятелства, представени от ЕСП, съдът на Съюза следва да провери основателността на съображенията, посочени от този орган в подкрепа на възраженията му срещу съобщаването на данните, използвани за целите на изчисляването на предварителната вноска (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др. срещу Kadi, C-584/10 P, C-593/10 P и C-595/10 P, EU:C:2013:518, т. 126).

258    Ако се окаже, че посочените от ЕСП съображения действително не позволяват съобщаването на представени пред съда на Съюза данни или доказателства, е необходимо да се намери подходящ баланс между изискванията, свързани с правото на ефективна съдебна защита, и по-специално за зачитане на състезателното начало, и изискванията, произтичащи от опазването на търговската тайна (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др. срещу Kadi, C-584/10 P, C-593/10 P и C-595/10 P, EU:C:2013:518, т. 128).

259    От изложеното по-горе следва, че изчисляването на предварителните вноски въз основа на данните, представляващи търговска тайна, в съответствие с член 4, параграф 2, членове 6 и 7 и приложение I към Делегиран регламент 2015/63, без посочените данни да са на разположение на заинтересованите лица, само по себе си не означава, че тези разпоредби са несъвместими с принципа на добра администрация и с принципа на ефективна съдебна защита.

260    Доводите на жалбоподателя не могат да оборят този извод.

261    В това отношение, първо, жалбоподателят не може да се позовава на решения от 28 ноември 2019 г., Portigon/ЕСП (T-365/16, EU:T:2019:824), и от 23 септември 2020 г., Landesbank Baden-Württemberg/ЕСП (T-411/17, EU:T:2020:435). От една страна, последното решение е отменено от Съда с решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601), в което са отхвърлени съображенията относно принципа на ефективна съдебна защита, на които се основава жалбоподателят. От друга страна, противно на твърденията на жалбоподателя, в решение от 28 ноември 2019 г., Portigon/ЕСП (T-365/16, EU:T:2019:824) изобщо не се съдържа анализ специално относно принципа на ефективна съдебна защита.

262    Второ, жалбоподателят не може да оспорва законосъобразността на Делегиран регламент 2015/63 с мотива, че нито Регламент № 806/2014, нито Директива 2014/59 налагат метод за изчисляване на предварителните вноски, при който първо се определя целево равнище, а след това се извършва относително разпределение на същите вноски между институциите.

263    В това отношение е достатъчно да се припомни, че както бе посочено в точки 254—258 по-горе, Съдът е допуснал възможността законодателят на Съюза да използва метод за изчисляване, основан на определянето на целево равнище, а след това и на годишно целево равнище, което трябва да се разпредели между всички институции, без обаче да е налице неизпълнение на задължението за мотивиране или неспазване на принципа на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 136, 145 и 146).

264    При това положение Делегиран регламент 2015/63 също е можел да въведе такъв метод.

265    Трето, жалбоподателят счита, че институциите нямат достъп до всички съществени данни, които да им позволят да разберат и проверят обжалваното решение.

266    В това отношение, от една страна, е достатъчно да се припомни, че посочените в точка 243 по-горе разпоредби по никакъв начин не възпрепятстват ЕСП да оповести, за да спази посочените в точки 245—258 по-горе изисквания, необходимата информация, за да позволи на засегнатите институции да се уверят по-специално, че имат достъп до всички съществени данни, за да могат да разберат и проверят обжалваното решение.

267    От друга страна, доколкото посоченото оплакване се отнася до законосъобразността на обжалваното решение, жалбоподателят не е изложил пред Общия съд доводи в негова подкрепа.

268    Следователно такова оплакване не може да се приеме.

269    Четвърто, що се отнася до доводите на жалбоподателя за липсата в обжалваното решение на данни за определянето на „процента на коригиране на гарантираните депозити“, служещ за определяне на годишното целево равнище, тези доводи поставят под въпрос не посочените в точка 243 по-горе разпоредби, за които жалбоподателят твърди, че са незаконосъобразни с оглед на принципа на добра администрация и на принципа на ефективна съдебна защита, а законосъобразността на обжалваното решение. Тя ще бъде разгледана в точки 309 – 314 по-долу.

270    Ето защо четвъртото и петото основание следва да се отхвърлят, доколкото са повдигнати в подкрепа на възражението за незаконосъобразност на член 4, параграф 2, на членове 6 и 7, както и на приложение I към Делегиран регламент 2015/63.

В.      По основанията, свързани със законосъобразността на обжалваното решение

1.      По мотивите за определянето на годишното целево равнище

271    Както бе посочено в точка 232 по-горе, с третата част от третото основание жалбоподателят в действителност оспорва по-специално липсата на мотиви в обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

272    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което се равнява най-малко на 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

273    Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния срок предварителните вноски се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, посочено в точка 272 по-горе, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

274    Член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 уточнява, че ежегодно вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище.

275    Що се отнася до начина на изчисляване на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като се вземе предвид крайното целево равнище и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

276    Също така съгласно член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 ЕСП изчислява предварителната вноска за всяка институция въз основа на годишното целево равнище, което трябва да се определи въз основа на крайното целево равнище и в съответствие с методиката, определена в Делегиран регламент 2015/63.

277    В случая, както следва от съображение 48 от обжалваното решение, за периода на плащане на вноски за 2021 г. ЕСП е определил размера на годишното целево равнище на 11 287 677 212,56 евро.

278    В съображения 36 и 37 от обжалваното решение ЕСП обяснява по същество, че годишното целево равнище трябва да се определи въз основа на анализ на развитието на гарантираните депозити през предходните години, на всяко релевантно развитие на икономическото състояние и на анализ на показателите, свързани с фазата на икономическия цикъл, както и на въздействието, което процикличните вноски оказвали върху финансовото състояние на институциите. Впоследствие ЕСП намира за уместно да определи коефициент, който се основава на този анализ и на наличните в ЕФП финансови средства (наричан по-нататък „коефициентът“). ЕСП прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., за да получи годишното целево равнище.

279    ЕСП описва следвания подход за определяне на коефициента в съображения 38 – 47 от обжалваното решение.

280    В съображение 38 от обжалваното решение ЕСП констатира постоянна тенденция към увеличаване на гарантираните депозити за всички институции на участващите държави членки. По-специално средният размер на тези депозити, изчислен на тримесечна база, възлиза на 6 689 трилиона евро за 2020 г.

281    В съображения 40 и 41 от обжалваното решение ЕСП представя прогнозираното развитие на гарантираните депозити за останалите три години от първоначалния срок, а именно от 2021 г. до 2023 г. Той приема, че годишните проценти на нарастване на гарантираните депозити до края на първоначалния срок са между 4 % и 7 %.

282    В съображения 42—45 от обжалваното решение ЕСП представя оценка на фазата на икономическия цикъл и на потенциалната проциклична последица, която предварителните вноски биха могли да имат върху финансовото състояние на институциите. За тази цел той посочва, че е взел предвид редица показатели като прогнозата на Комисията за растеж на брутния вътрешен продукт и прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ) в това отношение или кредитния поток на частния сектор като процент от брутния вътрешен продукт.

283    В съображение 46 от обжалваното решение ЕСП заключава, че макар да е разумно да се очаква, че ще продължи растежът на гарантираните депозити в банковия съюз, темповете на този растеж ще са по-ниски от тези през 2020 г. В това отношение ЕСП посочва в съображение 47 от обжалваното решение, че е възприел „предпазлив подход“ по отношение на процента на нарастване на гарантираните депозити за следващите години до 2023 г.

284    С оглед на тези съображения ЕСП определя в съображение 48 от обжалваното решение стойността на коефициента на 1,35 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. по този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем в съответствие със следната математическа формула, съдържаща се в съображение 48 от посоченото решение:

„Цел 0 [размер на годишното целево равнище] = Общо покрити депозити 2020 * 0,0135 * ⅛ = EUR 11 287 677 212,56“.

285    В хода на съдебното заседание обаче ЕСП посочва, че е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. по следния начин.

286    Първо, въз основа на прогнозен анализ ЕСП определя размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, прогнозиран за края на първоначалния срок, на около 7,5 трилиона евро. За да стигне до този размер, ЕСП взема предвид средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., а именно 6,689 трилиона евро, годишен процент на нарастване на гарантираните депозити от 4 %, както и броя на оставащите периоди на плащане на вноски до края на първоначалния срок, а именно три периода.

287    Второ, в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 той изчислява 1 % от тези 7,5 трилиона евро, за да получи прогнозния размер на крайното целево равнище, който трябва да бъде достигнат в края на първоначалния срок, а именно около 75 милиарда евро.

288    Трето, ЕСП приспада от последния размер вече наличните финансови средства в ЕФП през 2021 г., тоест около 42 милиарда евро, за да получи размера, който остава да бъде събран през оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния срок, а именно от 2021 г. до 2023 г. Този размер възлиза на около 33 милиарда евро.

289    Четвърто, ЕСП разделя последния размер на три, за да го разпредели равномерно между посочените оставащи три периода на плащане на вноски. Съответно годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. е определено в размера, посочен в точка 277 по-горе, а именно около 11 287 милиарда евро.

290    В хода на съдебното заседание ЕСП потвърждава също, че е оповестил публично информация, на която се основава описаната в точки 286—289 по-горе методика и която е позволила на жалбоподателя да се запознае с методиката, чрез която е било определено годишното целево равнище. По-специално той уточнява, че през май 2021 г., тоест след приемането на обжалваното решение, но преди подаването на жалбата, е публикувал на уебсайта си описателен документ, наречен „Fact Sheet 2021" (наричан по-нататък „описателният документ“), в който е посочен прогнозният размер на крайното целево равнище. Освен това ЕСП твърди, че размерът на наличните финансови средства в ЕФП също е бил достъпен и на уебсайта му, както и на други публични източници, и то много преди приемането на обжалваното решение.

291    За да се провери дали ЕСП е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, следва най-напред да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите представлява абсолютна процесуална предпоставка, която може или дори трябва да бъде разгледана служебно от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C-89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика.). Следователно Общият съд може и дори трябва да вземе предвид и други пороци в мотивите освен посочените от жалбоподателя, и то по-специално когато те се разкрият в хода на производството.

292    За тази цел в устната фаза на производството страните са изслушани във връзка с всеки евентуален порок в мотивите на обжалваното решение що се отнася до определянето на годишното целево равнище. По-специално, запитан изрично в това отношение, ЕСП е потвърдил изложената в точки 286—289 по-горе методика, която действително е следвал, за да определи годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г.

293    По-нататък, що се отнася до съдържанието на задължението за мотивиране, от съдебната практика следва, че мотивите на решението на институция, орган, служба или агенция на Съюза са от особено значение, тъй като позволяват на заинтересованото лице да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали да подаде жалба срещу това решение, както и на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, и следователно представляват едно от условията за ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 103 и цитираната съдебна практика).

294    Тези мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му В тази насока не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който адресатите на акта могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл решение Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 104 и цитираната съдебна практика).

295    Освен това тези мотиви трябва по-специално да не са противоречиви, за могат заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви за това решение с цел да защитят правата си пред компетентния съд, а последният — за да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C-413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика; от 22 септември 2005 г., Suproio/Комисия, T-101/03, EU:T:2005:336, т. 20 и 45—47 и от 16 декември 2015 г., Гърция/Комисия, T-241/13, EU:T:2015:982, т. 56).

296    Също така, когато издалият обжалваното решение орган дава някои обяснения относно изложените в него мотиви му в хода на производството пред съда на Съюза, тези обяснения трябва да са в съответствие със съображенията, изложени в това решение (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2005 г., Suproio/Комисия, T-101/03, EU:T:2005:336, т. 45 - 47 и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T-95/15, EU:T:2016:722, т. 54 и 55).

297    Всъщност, ако посочените в обжалваното решение съображения не съответстват на представените в хода на съдебното производство обяснения, мотивите на съответното решение не изпълняват функциите, припомнени в точки 293 и 294 по-горе. По-конкретно, подобна непоследователност не позволява, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви на обжалваното решение преди подаването на жалбата и да подготвят защитата си срещу тях, и от друга страна – на съда на Съюза да установи мотивите, послужили за истинска правна основа на това решение, и да провери съответствието им с приложимите правила.

298    Накрая, следва да се припомни, че когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да съобщи на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

299    Същото трябва да важи и за методиката за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер има съществено значение в общата система на такова решение. Всъщност, както следва от член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81, методът за изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочения размер между всички съответни институции, така че увеличението или намалението на този размер води до съответно увеличение или намаление на предварителната вноска на всяка от тези институции.

300    От изложеното по-горе следва, че макар ЕСП да е длъжен да предостави на институциите посредством обжалваното решение обяснения относно метода за определяне на годишното целево равнище, тези обяснения трябва да са в съответствие с обясненията, представени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложения метод.

301    Не такъв обаче е случаят в настоящото дело.

302    Всъщност следва, най-напред, да се отбележи, че в съображение 48 от обжалваното решение е посочена математическа формула, която е представена като основа за определянето на размера на годишното целево равнище. Оказва се обаче, че в тази формула не са включени елементите на действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в хода на съдебното заседание. Всъщност, както следва от точки 286—289 по-горе, ЕСП е получил размера на годишното целево равнище при прилагане на тази методика, като е приспаднал от крайното целево равнище наличните в ЕФП финансови средства, за да изчисли размера, който остава да се събере до края на първоначалния срок, и като е разделил последния на три. Тези два етапа от изчисляването обаче не намират никакъв израз в посочената математическа формула.

303    Освен това тази констатация не може да бъде оборена с твърдението на ЕСП, че през май 2021 г. е публикувал описателния документ, в който се посочва диапазон, указващ евентуалните размери на крайното целево равнище, а на своя уебсайт — размера на финансовите средства, налични в ЕФП. Всъщност, независимо от въпроса дали жалбоподателят действително е бил запознат с тези размери, сами по себе си последните не могат да му позволят да разбере, че двете операции, посочени в точка 302 по-горе, действително са били приложени от ЕСП, като следва да се уточни освен това, че те дори не са споменати в математическата формула в съображение 48 от обжалваното решение.

304    Подобни несъответствия има и по отношение на начина на определяне на коефициента от 1,35 %, който обаче играе първостепенна роля в математическа формула, посочена в точка 303 по-горе. Всъщност този коефициент би могъл да се разбира в смисъл, че се основава, наред с други параметри, на прогнозираното нарастване на гарантираните депозити през останалите години от първоначалния срок. Това обаче не съответства на обясненията, представени от ЕСП в съдебното заседание, от които следва, че този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, т.е. след като ЕСП е изчислил този размер в приложение на четирите стъпки, изложени в точки 286—289 по-горе, и по-специално чрез разделянето на три на размера, получен след приспадането на наличните финансови средства в ЕФП от крайното целево равнище. Този подход обаче по никакъв начин не следва от обжалваното решение.

305    Освен това следва да се припомни, че съгласно описателния документ размерът на прогнозното крайно целево равнище е в диапазона между 70 и 75 милиарда евро. Този диапазон обаче се оказва в несъответствие с диапазона на нарастване на гарантираните депозити от между 4 % до 7 %, посочен в съображение 41 от обжалваното решение. Всъщност ЕСП посочва в съдебното заседание, че при определянето на годишното целево равнище е взел предвид нарастване на гарантираните депозити от 4 % — най-ниският процент във втория диапазон — и че по този начин е получил крайното целево равнище от 75 милиарда евро, което е най-високата стойност от първия диапазон. Така се оказва, че между тези два диапазона е налице несъответствие. Всъщност, от една страна, диапазонът, отнасящ се до процента на промяна на гарантираните депозити, включва и стойности, по-високи от ставката от 4 %, чието прилагане обаче би довело до по-висок прогнозен размер на крайното целево равнище от включените в свързания с това целево равнище диапазон. От друга страна, за жалбоподателя е невъзможно да разбере причината, поради която ЕСП е включил в диапазона, отнасящ се до посоченото целево равнище, размери под 75 милиарда евро. Всъщност, за да се стигне до това, е било необходимо да се приложи ставка под 4 %, която обаче не е включена в диапазона, отнасящ се до процента на нарастване на гарантираните депозити. При това положение жалбоподателят не е бил в състояние да определи начина, по който ЕСП е използвал диапазона относно процента на промяна на тези депозити, за да изчисли прогнозното крайно целево равнище.

306    От това следва, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в съдебното заседание, не съответства на описаната в обжалваното решение, така че действителните мотиви, с оглед на които е било определено това целево равнище, не са могли да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от институциите, нито от Общия съд.

307    С оглед на изложеното по-горе следва да се констатира, че обжалваното решение страда от пороци в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

308    Следователно третата част от третото основание, доколкото е изведена от липса на мотиви на обжалваното решение относно определянето на годишното целево равнище, трябва да бъде уважена. Като се имат предвид значението на настоящото дело в правен и икономически аспект, все пак е в интерес на доброто правораздаване да бъдат разгледани и останалите основания на жалбата.

2.      По останалата част от четвъртото и петото основание, а именно нарушение на принципа на добра администрация и нарушение на принципа на ефективна съдебна защита от страна на ЕСП в обжалваното решение

309    Както е видно от точка 269 по-горе, с четвъртото и петото си основание жалбоподателят твърди също, че с обжалваното решение са нарушени принципът на добра администрация и принципът на ефективна съдебна защита.

310    Доводите на жалбоподателя се отнасят по-конкретно до липсата в обжалваното решение на данни относно определянето на „процентното отношение на коригиране на гарантираните депозити“, служещо за определяне на годишното целево равнище, а именно коефициента.

311    Както следва от анализа, съдържащ се в точки 271—308 по-горе, ЕСП не е изпълнил задължението за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

312    Освен това от член 41, параграф 2, буква в) от Хартата и от цитираната в точка 246 по-горе съдебна практика следва, че мотивите на решение на орган на Съюза представляват едно от условията за ефективност на принципите на добра администрация и на ефективна съдебна защита.

313    От това следва, че неизпълнението на задължението за мотивиране на обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, също представлява нарушение на принципа на добра администрация и на принципа на ефективна съдебна защита.

314    Ето защо четвъртото и петото основание следва да бъдат уважени, доколкото се отнасят до нарушение на принципите на добра администрация и на ефективна съдебна защита поради неизпълнение на задължението за мотивиране.

3.      По седмото и осмото основание, изведени от явни грешки в преценката и от грешка при прилагане на правото, произтичащи от наложените ограничения за използването на НЗП

315    Със седмото основание жалбоподателят поддържа, че ЕСП е допуснал няколко явни грешки в преценката относно равнището на използване на НЗП и обезпеченията, които трябва да се приемат за тях.

316    С осмото основание жалбоподателят поддържа, че ЕСП е нарушил член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 и член 103, параграф 3 от Директива 2014/59, като е определил равнището на използване на НЗП и обезпеченията, които трябва да се приемат за тях.

317    ЕСП оспорва тези доводи.

318    В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 предварителните вноски могат да бъдат платени чрез незабавно плащане в брой или чрез НЗП. В случай на използване на НЗП институцията сключва с ЕСП споразумение, с което поема задължението да плати при първо поискване съответната сума на предварителната вноска.

319    В това отношение следва да се уточни, че в обжалваното решение ЕСП ограничава използването на НЗП до 15 % от размера на предварителните вноски, дължими за периода на плащане на вноски за 2021 г., и ограничава представените във връзка с НЗП обезпечения само до парични средства.

320    Освен това следва да се припомни, че член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 предвижда, че наличните финансови средства, които се вземат предвид, за да се достигне крайното целево равнище, може да включват НЗП, които са гарантирани в пълна степен с обезпечение от нискорискови активи, необременени с права на трети лица, които са на разположение свободно и са набелязани за изключително ползване от ЕСП, като се уточнява, че делът на НЗП не може да надхвърля 30 % от общия размер на предварителните вноски всяка година. Такава възможност е предвидена и в член 103, параграф 3 от Директива 2014/59.

321    Съгласно член 13, параграф 3 от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП трябва да уточни в решението относно предварителните вноски за даден период на плащане частта от НЗП, която всяка институция може да използва, като Съветът за преструктуриране приема обезпеченията само ако видът им и свързаните с тях условия позволяват бързото им освобождаване, включително когато е взето решение за преструктуриране през почивните дни.

322    Когато определя частта от тези НЗП, ЕСП трябва да гарантира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, че използването на НЗП не засяга по никакъв начин финансовия капацитет или ликвидността на ЕФП.

323    Накрая, в член 8, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 се посочва, че през първоначалния срок при нормални обстоятелства ЕСП разрешава използването на НЗП по искане на дадена институция и осигурява справедливото им разпределение между институциите, които са направили искане за това. В тази разпоредба се уточнява също, че разпределените НЗП съставляват не по-малко от 15 % от общите задължения за плащане на съответната институция и че при изчисляването на годишните вноски на всяка институция ЕСП гарантира, че в рамките на всяка една година сборът от посочените НЗП не надхвърля 30 % от общата сума на тези вноски.

324    От посочените по-горе разпоредби следва, от една страна, че специфичният размер на НЗП, разпределени на дадена институция, която поиска това, възлиза най-малко на 15 % от общия размер на задълженията ѝ за плащане, и от друга страна, че сборът от всички разрешени НЗП не трябва да надвишава максималния размер от 30 % от общия размер на предварителните вноски за целия определен период на плащане. Както потвърждава член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 целта на последния таван, определен от законодателя на Съюза, е да не се застрашава ликвидността и оперативният капацитет на ЕФП.

325    Така ЕСП трябва да определи точната част от НЗП, разпределени на дадена институция, която е поискала това, като тази част не може да бъде по-малка от 15 % от общия размер на задълженията ѝ за плащане, като същевременно следи да не бъде надхвърлен посоченият в точка 324 по-горе максимален таван на всички разрешени НЗП. Освен това, макар тези разпоредби да не съдържат уточнения относно естеството на обезпеченията, които трябва да се приемат, това не променя факта, че ЕСП може да приеме НЗП само ако те са обезпечени с нискорискови активи, необременени с права на трети лица, и ако приложимите към тях условия позволяват бързото им освобождаване.

326    Така определянето на точния дял на НЗП, разпределени на дадена институция, която е поискала това, и на естеството на приемливите обезпечения включва сложни икономически и технически оценки, поради което контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи до проверка дали упражняването на предоставеното на ЕСП право на преценка не е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт, както и дали ЕСП не е превишил явно пределите на това право.

327    Доводите на жалбоподателя следва да се разгледат именно с оглед на тези съображения.

328    На първо място, що се отнася до ограничаването на използването на НЗП до 15 % от размера на предварителните вноски, жалбоподателят счита, че подобно ограничаване противоречи на духа, контекста и целите на член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014, тъй като ЕСП не се е опитал да предостави на институциите пълна възможност да използват НЗП над този праг от 15 %.

329    В това отношение, както вече бе посочено в точка 320 по-горе, в член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 се уточнява, че делът на НЗП не може да надвишава прага от 30 % от общия размер на всички предварителни вноски, плащани всяка година. За сметка на това тази разпоредба не предвижда задължение за ЕСП да определи дела на НЗП на 30 % от общите задължения за плащане на институцията, която е направила искането.

330    Освен това определянето от ЕСП на частта от НЗП, разпределена на институциите, които са направили искане за това, трябва да се основава на конкретна преценка на положението на посочените институции и на това на ЕФП, като същевременно се гарантира, че използването на НЗП по никакъв начин не застрашава финансовия капацитет или ликвидността на ЕФП в съответствие със съображение 16 и член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81.

331    Както обаче следва по-специално от съображение 150 от обжалваното решение, ЕСП е решил да не определя дела на НЗП на повече от 15 % от сумата на предварителните вноски въз основа на конкретно разглеждане на всички обстоятелства, които е счел за релевантни, по-специално на свързаните с пандемията от COVID-19, както и на последиците върху състоянието на институциите в дългосрочен план, които би имало искането за по-висок размер на НЗП.

332    При тези условия жалбоподателят не може да поддържа, че ограничаването на използването на НЗП до 15 % от общия размер на задълженията за плащане на институцията, която e направила искане за такова използване, противоречи на член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014.

333    На второ място, що се отнася до наложеното от ЕСП изискване обезпеченията на НЗП да се състоят от парични средства, жалбоподателят поддържа, че нито член 103, параграф 3 от Директива 2014/59, нито член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 оставят на преценката на ЕСП да определи вида на обезпечението, което институциите могат да предоставят. Следователно ЕСП надхвърлил своите правомощия, налагайки като принцип и почти по регулаторен начин подобен вид обезпечение.

334    В това отношение, както бе констатирано в точка 326 по-горе, от посочените в точки 320—323 по-горе разпоредби следва, че ЕСП разполага с широко право на преценка относно реда и условията за използване на НЗП и естеството на обезпеченията, които трябва да бъдат приети в замяна на последните.

335    Несъмнено това правомощие е ограничено от изискването тези обезпечения да бъдат нискорискови активи, необременени с права на трети лица, набелязани за изключително ползване от ЕСП, които по никакъв начин не застрашават финансовия капацитет или ликвидността на ЕФП.

336    Жалбоподателят обаче не представя пред Общия съд никакво доказателство, от което да може да се установи кои други видове активи биха представлявали сравними с паричните средства обезпечения, що се отнася до тези условия.

337    При тези условия жалбоподателят не може да твърди, че ЕСП е нарушил член 103, параграф 3 от Директива 2014/59 и член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014, като е определил вида обезпечение, което институциите трябва да предоставят по НЗП.

338    Този извод не се поставя под съмнение от факта, че ЕСП е обосновал това изискване, като в съображение 152 от обжалваното решение се е позовал на НЗП, които вече са били договорени през предходните периоди на плащане на вноски, тъй като това обстоятелство няма никакво отражение върху твърдяната грешка при прилагане на правото.

339    На трето място, жалбоподателят твърди, че рамката за използване на НЗП е непрозрачна, тъй като ЕСП е отхвърлил искането на някои институции да им съобщи или да публикува своето Решение SRB/ES/2020/71 от 16 декември 2020 г. за определяне на политиката относно НЗП за периода на плащане на вноски за 2021 г. (наричано по-нататък „решението за определяне на политиката за НЗП“).

340    В това отношение жалбоподателят не обяснява в достатъчна степен значението на това обстоятелство за разглеждането на грешката при прилагане на правото, изтъкната в рамките на настоящите правни основания.

341    Освен това, доколкото настоящото оплакване трябва да се разбира в смисъл, че с него жалбоподателят оспорва пълнотата на мотивите на обжалваното решение, следва да се отбележи, че това оплакване и шестото основание, изведено от липсата на мотиви в обжалваното решение относно НЗП, се припокриват. В съдебното заседание обаче жалбоподателят оттегля това основание, от което се подразбира, че вече не оспорва мотивите на обжалваното решение, що се отнася до използването на НЗП.

342    При всички положения в отговор на действие на Общия съд по събиране на доказателства от 9 ноември 2022 г. ЕСП е представил междинните решения, които са от значение за изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г. Тези решения, които впоследствие са връчени на жалбоподателя в неповерителния им вариант, съдържат по-специално решението за определяне на политиката за НЗП. Освен това в съображения 145—155 от самото обжалвано решение се излагат мотиви относно НЗП.

343    Освен това жалбоподателят не посочва нито едно обстоятелство, съдържащо се в решението за определяне на политиката за НЗП, което да не е възпроизведено в самото обжалвано решение.

344    Следователно изобщо не са налице данни, че непубликуването на решението за определяне на политиката за НЗП, е оказала каквото и да било въздействие върху обхвата на информацията, с която жалбоподателят разполага, за да може да провери законосъобразността на използването на НЗП.

345    На четвърто място, жалбоподателят поддържа, че ЕСП е допуснал явни грешки в преценката, що се отнася до ликвидните и процикличните рискове, до които води прибягването до НЗП над 15 % от предварителните вноски. Всъщност, противно на преценката на ЕСП, използването на НЗП било предвидено, за да се смекчат процикличните последици, които предварителните вноски можели да породят поради техния размер. Така с оглед на макроикономическия контекст през 2020 г. засиленото използване на НЗП би позволило да се компенсира увеличението на тези вноски, дължащо се на увеличаването на депозитите на институциите.

346    В това отношение е вярно, че макар ЕСП да определя дела на НЗП на всяка институция, която поиска това, на равнище над 15 % от общите ѝ задължения за плащане, това равнище може да представлява краткосрочно облекчение за разглежданите институции, както твърди жалбоподателят, доколкото намалява частта от техните предварителни вноски, която трябва да се изплати незабавно в брой.

347    Както обаче отбелязва по същество ЕСП, без това да е оспорено, равнище над 15 % създава опасност от проциклични последици върху състоянието на институциите в дългосрочен план. Всъщност член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 предвижда, че когато ЕФП участва в действие по преструктуриране в съответствие с член 76 от Регламент (ЕС) № 806/2014, ЕСП отправя покана за изпълнение на всички или на част от НЗП, за да бъдат внесени съответните суми в ЕФП. От това следва, че при такова положение институциите, които използват НЗП, трябва да мобилизират последните и да платят съответните суми, което води до риск от значителни загуби за тях, който би бил още по-голям, ако бъде заложено високо равнище на НЗП.

348    Това важи в още по-голяма степен, тъй като обжалваното решение е прието при особени обстоятелства, белязани от свързаната с пандемията от COVID-19 икономическа несигурност. В този контекст, както по същество отбелязва ЕСП в съображения 150, 152 и 153 от обжалваното решение, последиците от евентуална покана за изпълнение на НЗП върху състоянието на институциите биха могли да бъдат допълнително утежнени.

349    При тези условия ЕСП е можел да приеме, че по-високо равнище на НЗП би могло да има проциклични последици по отношение на институциите в дългосрочен план, увеличавайки загубите им вследствие на плащането на съответните суми по НЗП в рамките на евентуално действие по преструктуриране.

350    Следователно жалбоподателят не е доказал, че ЕСП е допуснал явна грешка в преценката, злоупотреба с власт или че е превишил явно пределите на правото си на преценка, като е определил частта на НЗП на 15 % от размера на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г.

351    Тази констатация не се поставя под въпрос от решенията, цитирани от жалбоподателя, а именно решения от 9 септември 2020 г., Société générale/ЕЦБ (T-143/18, непубликувано, EU:T:2020:389), от 9 септември 2020 г., Crédit agricole и др./ЕЦБ (T-144/18, непубликувано, EU:T:2020:390), от 9 септември 2020 г., Confédération nationale du Crédit mutuel и др./ЕЦБ (T-145/18, непубликувано, EU:T:2020:391), от 9 септември 2020 г., BPCE и др./ЕЦБ (T-146/18, непубликувано, EU:T:2020:392), от 9 септември 2020 г., Arkéa Direct Bank и др./ЕЦБ (T-149/18, непубликувано, EU:T:2020:393), от 9 септември 2020 г., BNP Paribas/ЕЦБ (T-150/18 и T-345/18, EU:T:2020:394). Тези съдебни решения се отнасят до решения на ЕЦБ, с които тя изисква кумулираните суми на НЗП, поети към ЕФП, или СГД да бъдат приспаднати от собствения капитал. В тези решения съдът на Съюза не се произнася по определянето от ЕСП на равнището на използване на НЗП, нито по обезпеченията, които трябва да бъдат приети в замяна.

352    На пето място, жалбоподателят поддържа, че ЕСП не е обяснил защо съществува ликвиден риск в случай на обезпечения, съставени изключително от парични средства и деноминирани в евро. В това отношение моделът на споразумение относно НЗП предвиждал механизъм, гарантиращ добрата ликвидност на ЕФП, тъй като предвиждал, от една страна, възможността ЕСП да получи в кратък срок предоставените като обезпечение парични средства, които съответстват на НЗП, и от друга страна, пълната собственост на ЕСП върху тези парични средства, както и възможността ЕСП свободно да разполага с тях в случай на неплащане от съответната институция.

353    Доколкото настоящото оплакване също трябва да се разбира в смисъл, че с него жалбоподателят оспорва пълнотата на мотивите на обжалваното решение относно ликвидния риск в случай на обезпечения, съставени изключително от парични средства и деноминирани в евро, следва да се отбележи, че това оплакване и шестото основание, изведено от липсата на мотиви в обжалваното решение относно НЗП, се припокриват. Както обаче бе посочено в точка 341 по-горе, в съдебното заседание жалбоподателят е оттеглил това основание.

354    Освен това, ако доводите на жалбоподателя относно това оплакване трябва да се разбират в смисъл, че той поддържа, че ЕСП е допуснал явна грешка в преценката, като е ограничил частта на НЗП до 15 % от размера на предварителните вноски, при положение че такива обезпечения са съставени изключително от парични средства и следователно не представляват ликвиден риск с оглед на модела на споразумение относно НЗП, трябва да се отбележи следното.

355    От една страна, макар да е безспорно, че свързаните с НЗП обезпечения, съставени изключително от парични средства, са нискорискови активи поради възможността да бъдат реализирани в кратък срок, това обстоятелство не поставя под въпрос изложените в точки 347—349 по-горе съображения, според които ЕСП е можел да приеме, при особените обстоятелства на съответния период и без да допуска явна грешка в преценката, че процент на НЗП, по-висок от 15 %, би могъл да има проциклични последици за институциите в дългосрочен план.

356    От друга страна, жалбоподателят неправилно се позовава на модела на споразумение относно НЗП, за да поддържа, че ЕСП е трябвало да разреши повече от 15% дял на НЗП, тъй като този модел предвиждал, че ЕСП притежава изцяло прехвърлените парични средства, така че тези парични средства са нискорискови активи.

357    Наистина, в член 3.1 от модела на споразумение относно НЗП се предвижда, че за да се гарантира пълното и точно плащане по обезпечените задължения, институцията учредява обезпечение в парични средства в полза на ЕСП и му прехвърля пълната собственост върху парична сума, равна на размера на НЗП, а в член 3.5 – че ЕСП притежава изцяло прехвърлените парични средства и има право да ги използва свободно, при спазване на задължението да върне съответната сума на обезпечението в парични средства в случай на плащане на обезпечените задължения на датата на падежа им.

358    При все това членове 2, 5 и 6 от модела на споразумение относно НЗП определят процедура, при която ЕСП отправя покана за плащане на НЗП, както и последиците за съответната институция.

359    В членове 2.1 и 2.2 от модела на споразумение относно НЗП се предвижда, че ЕСП изпраща уведомление до институцията, с което иска плащане на сумата по НЗП. Член 5 от същия модел на споразумение предвижда, че от момента на получаване на поисканото плащане ЕСП връща сума на обезпечението в парични средства, равна на поисканата и платена сума. Член 6 от модела на споразумение относно НЗП предвижда по-специално, че в случай че институцията не плати при първо искане, ЕСП има право да отнеме обезпечението в парични средства за погасяване на обезпечените задължения, като по-специално има право да прихване сумата на неплатените обезпечени задължения срещу задължението му да върне обезпечението в парични средства.

360    От анализа на разпоредбите на модела на споразумение относно НЗП следва, че макар ЕСП да разполага с пълна собственост върху паричните средства, обезпечаващи НЗП, той може да ги реализира в полза на ЕФП само като следва специална процедура.

361    При тези условия ЕСП е можел да приеме в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, че такива НЗП не осигуряват същата степен на обезпечаване на финансовия капацитет и ликвидността на ЕФП като незабавно плащане в парични средства.

362    На шесто място, макар жалбоподателят да твърди, че ЕСП не е посочил възможността да се прибегне до видове активи, различни от паричните средства, които все пак биха могли да се считат за нискорискови и необременени с права на трети лица, той не е уточнил кои други видове активи представляват сравними с паричните средства обезпечения, които не биха застрашили финансовия капацитет и ликвидността на ЕФП, така че този довод трябва да се отхвърли.

363    При тези условия жалбоподателят не е доказал, че ЕСП е допуснал явни грешки в преценката или грешка при прилагане на правото, като е ограничил използването на НЗП до 15 % от размера на предварителните вноски, дължими за периода на плащане на вноски за 2021 г., и е ограничил предоставените във връзка с НЗП обезпечения само до паричните средства.

364    Следователно седмото и осмото основание трябва да се отхвърлят.

Г.      Извод

365    Тъй като третата част от третото основание, както и четвъртото и петото основание следва да бъдат уважени, доколкото са насочени пряко срещу обжалваното решение, то следва да се отмени в частта, в която се отнася до жалбоподателя.

Д.      По ограничаването на действието на решението във времето

366    ЕСП иска от Общия съд, в случай на отмяна на обжалваното решение, да запази неговите правни последици до замяната му или поне за период от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение е влязло в сила.

367    В съдебното заседание жалбоподателят отбелязва, че вследствие на евентуална отмяна на това решение поради незаконосъобразност по същество би трябвало ЕСП да му възстанови сумата на неговата предварителна вноска. Освен това подобна отмяна нямала никакво отражение върху функционирането на ЕСП, нито върху финансовата стабилност на Съюза, тъй като ЕФП бил много напреднал в изграждането си.

368    Следва да се припомни, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС съдът на Съюза може да определи, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.

369    В тази насока от съдебната практика следва, че по съображения за правна сигурност правните последици на подобен акт могат да бъдат запазени по-специално когато непосредствените последици от неговата отмяна биха довели до сериозни отрицателни последствия и когато законосъобразността на обжалвания акт се оспорва не поради неговата цел или съдържание, а по съображения за съществено процесуално нарушение (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 175 и цитираната съдебна практика).

370    В случая при приемането на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения. За сметка на това в настоящото производство Общият съд не е установил грешка, засягаща материалната законосъобразност на това решение.

371    Освен това, подобно на постановеното от Съда в решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C-584/20 P и C-621/20 P, EU:C:2021:601, т. 177), следва да се констатира, че да се постанови отмяната на обжалваното решение, без да се предвиди запазване на неговото действие до замяната му с нов акт, би могло да накърни прилагането на Директива 2014/59, на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63, които са съществена част от банковия съюз, допринасяща за стабилността на еврозоната.

372    При това положение последиците на обжалваното решение в частта, която се отнася до жалбоподателя, следва да се запазят до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от датата на обявяване на настоящото решение, на ново решение на ЕСП за определяне на предварителната вноска на жалбоподателя в ЕФП за периода на плащане на вноски за 2021 г.

 По съдебните разноски

373    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, ЕСП следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя в съответствие с искането на последния.

374    В съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Парламентът, Съветът и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 г. за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. в Единния фонд за преструктуриране в частта, в която се отнася до La Banque postale.

2)      Запазва последиците на Решение SRB/ES/2021/22 в частта, в която се отнася до La Banque postale, до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение, на ново решение на ЕСП за определяне на предварителната вноска на тази институция в Единния фонд за преструктуриране за 2021 г.

3)      ЕСП понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на La Banque postale.

4)      Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Корнезов De Baere Petrlík

Kecsmár Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 декември 2023 година.

Секретар       Председател

T. Henze

Съдържание

I. Обстоятелствата по спора

II. Обжалваното решение

III. Искания на страните

IV. От правна страна

А. По възраженията за недопустимост

Б. По възраженията за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014, на Делегиран регламент 2015/63 и на Регламент за изпълнение 2015/81

1. По първото основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

а) По първата и втората част, изведени от неотчитането на разликите в положението на институциите в банковия съюз и от необосноваността на изключването на гарантираните депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска

1) По първото оплакване от първата част, изведено от неотчитането на разликите в положението между банковите сектори на участващите държави членки, и по втората част, свързана с необоснованост на изключването на гарантираните депозити от основата за изчисляване на основната годишна вноска

2) По второто оплакване от първата част, изведено от непоследователността, свързана с неотчитането на критериите за оценка, използвани в рамките на ЕНМ

б) По третата част, изведена от необоснованост на липсата на приспадане на приемливите задължения, отговарящи на пруденциалните изисквания по МИССПП

в) По четвъртата част, изведена от факта, че предварителните вноски не отразяват действително понесения риск поради критериите за изчисляване на множителя за корекции

1) По първото оплакване, изведено от неотчитането на общия рисков профил, присъщ на всяка институция

2) По второто оплакване, изведено от липсата на преценка на рисковите фактори с оглед на изискванията, наложени от надзорния орган в рамките на ЕНМ

3) По третото оплакване, изведено от невъзможността да се отчете цялостно всяка отделна особеност на всяка институция

2. По второто основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

3. По третото основание, изведено от нарушение на принципа на правна сигурност

а) По първата част, изведена от невъзможността предварително да се узнае равнището на предварителната вноска

б) По втората част, изведена от липсата на предвидимост при прилагането на някои показатели за риска

в) По третата част, изведена от реда и условията за определяне на „процента на нарастване на гарантираните депозити“

г) По четвъртата част, изведена от несъобразяването с член 290 ДФЕС на критериите за изчисляване, определени в Делегиран регламент 2015/63

4. По четвъртото и петото основание, изведени от нарушение на принципа на добра администрация и от нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, доколкото съдържат възражение за незаконосъобразност

В. По основанията, свързани със законосъобразността на обжалваното решение

1. По мотивите за определянето на годишното целево равнище

2. По останалата част от четвъртото и петото основание, а именно нарушение на принципа на добра администрация и нарушение на принципа на ефективна съдебна защита от страна на ЕСП в обжалваното решение

3. По седмото и осмото основание, изведени от явни грешки в преценката и от грешка при прилагане на правото, произтичащи от наложените ограничения за използването на НЗП

Г. Извод

Д. По ограничаването на действието на решението във времето

По съдебните разноски

*      Език на производството: френски.