РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
12 декември 2019 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „CANNABIS STORE AMSTERDAM“ — Абсолютно основание за отказ — Марка, противоречаща на обществения ред — Член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001“
По дело T‑683/18
Santa Conte, установена в Неапол (Италия), за която се явяват C. Demichelis, E. Ortaglio и G. Iorio Fiorelli, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява L. Rampini, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 31 август 2018 г. (преписка R 2181/2017‑2) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „CANNABIS STORE AMSTERDAM“ като марка на Европейския съюз,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: V. Tomljenović, председател, A. Marcoulli и Aл. Корнезов (докладчик), съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 20 ноември 2018 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 12 февруари 2019 г.,
след съдебното заседание от 24 септември 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 19 декември 2016 г. жалбоподателят, Santa Conte, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките и услугите, за които се иска регистрация, спадат към класове 30, 32 и 43 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 30: „Хлебни изделия, сладкарски изделия, шоколади и десерти; сол, подправки, ароматизатори и подправки (сосове); лед, сладолед, замразен йогурт и сорбети; овкусени сладки“,
– клас 32: „Безалкохолни напитки; бира и пивоварни продукти; препарати за приготвяне на безалкохолни напитки“,
– клас 43: „Ресторантьорски услуги [осигуряване на храни и напитки]“.
4 С решение от 7 септември 2017 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001).
5 На 9 октомври 2017 г. жалбоподателят подава на основание членове 66—68 от Регламент 2017/1001 жалба до EUIPO срещу решението на проверителя.
6 След като обяснява в отговор на становището на жалбоподателя, че апелативните състави имат правомощието да разглеждат абсолютно основание за отказ, което не е обсъдено в решението на проверителя, при условие че спазват правото на защита, апелативният състав с решение от 31 август 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) отхвърля жалбата, като се основава на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001, приемайки, че знакът, чиято регистрация като марка е поискана, противоречи на обществения ред.
Искания на страните
7 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително тези, направени в административното производство.
8 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да понесе съдебните разноски.
От правна страна
9 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания, първото от които е изведено от нарушение на член 71, параграф 1 във връзка с член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001, а второто — от нарушение на член 7, параграф 1, буква е) и на член 7, параграф 2 от посочения регламент.
По първото основание, изведено от нарушение на член 71, параграф 1 във връзка с член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001
10 Според жалбоподателя от съдебната практика следва, че в съответствие с разпоредбите на член 71, параграф 1 във връзка с член 95, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/1001 в рамките на процедура по регистрация на марка на Европейския съюз EUIPO е длъжна да разгледа служебно релевантните за процедурата факти, сред които е преценката на значението на знака, чиято регистрация като марка е поискана, и неговото разбиране от съответните потребители. Това задължение обаче, което било проява на задължението за полагане на грижа, произтичащо от въпросната разпоредба, било нарушено от апелативния състав.
11 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.
12 В самото начало следва да се припомни, че по силата на член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001 след разглеждането по същество на жалбата срещу решение на един от органите, посочени в член 66, параграф 1 от Регламент 2017/1001, апелативният състав „може или да упражни правомощията на отдела, който е взел оспореното решение, или да върне делото на този отдел за да продължи производството“. Съгласно член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 в хода на производството EUIPO пристъпва към служебна проверка на фактите.
13 Както правилно посочва жалбоподателят, от съдебната практика следва, първо, че значението на заявения знак и неговото разбиране от обществеността на Европейския съюз по необходимост са част от фактите, които EUIPO трябва да разгледа служебно (решение от 25 септември 2018 г., Medisana/EUIPO (happy life), T‑457/17, непубликувано, EU:T:2018:599, т. 11), и второ, че член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 е израз на задължението за полагане на грижа, съгласно което компетентната институция е длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички фактически и правни обстоятелства, релевантни в конкретния случай (вж. решение от 25 януари 2018 г., SilverTours/EUIPO (billiger-mietwagen.de), T‑866/16, непубликувано, EU:T:2018:32, т. 15 и цитираната съдебна практика). Доколкото, трето, жалбоподателят изтъква невземането предвид на ноторни факти от апелативния състав, следва да се подчертае, от една страна, че жалбоподателят има право да представи пред Общия съд документи с цел било да подкрепи, било да оспори пред него точността на ноторния факт (вж. решение от 15 януари 2013 г., Gigabyte Technology/OHMI — Haskins (Gigabyte), T‑451/11, непубликувано, EU:T:2013:13, т. 22 и цитираната съдебна практика) и от друга страна — че ноторните факти се състоят във факти, които могат да бъдат известни на всяко лице или които могат да бъдат узнати посредством общодостъпни източници (вж. решение от 10 февруари 2015 г., Boehringer Ingelheim International/OHMI — Lehning entreprise (ANGIPAX), T‑368/13, непубликувано, EU:T:2015:81, т. 89 и цитираната съдебна практика).
14 Доводите на жалбоподателя трябва да се анализират именно с оглед на тези принципи.
15 На първо място, според жалбоподателя преценката на апелативния състав, и по-специално тази, съдържаща се в точка 29 от обжалваното решение, е опорочена от грешка, тъй като той е приел, че заявеният за регистрация знак насочва към „символа на листото от марихуана“ и че посоченият символ препраща към психотропния продукт. Било общоизвестно обаче, че марихуаната не е растение, а психоактивно вещество, получено не от листа на канабис, а от изсушени съцветия от женски цветове на канабис. По-нататък, активната съставка тетрахидроканабинол (наричан по-нататък „ТХК“) била само един от около 113 канабиноида, съдържащи се в съцветията на женските цветове на растението Cannabis sativa. Въпреки това EUIPO не била отдала значение на факта, че вторичните психотропни ефекти на ТХК са свързани само с процентното съдържание на тази активна съставка в цветовете на Cannabis sativa, а не със съдържанието в листата на това растение, изобразени в заявения знак. Следователно ставало въпрос за ноторни факти, които апелативният състав не е взел предвид, нарушавайки по този начин член 95, параграф 1, първо изречение и член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001.
16 Следва да се отбележи в това отношение, че е вярно, че обжалваното решение съдържа в точки 28 и 29 израза „листо от марихуана“. Този израз е неточен, както признава EUIPO в своя писмен отговор, доколкото марихуаната stricto sensu не е растителен вид и следователно не може да има листа, а в действителност обозначава психотропно вещество, извличано от изсушените съцветия от женските растения на канабиса.
17 Обжалваното решение обаче трябва да се чете в неговата цялост. Важно е да се отбележи в това отношение, че в точка 27 от същото апелативният състав отбелязва, че разглежданият знак съдържа „изображение на десет листа канабис“ и че „особената форма на това листо често е [била] използвана като медиен символ на марихуаната, схващана като психоактивно вещество, което се получава от изсушените съцветия от женските растения на канабиса“. Впрочем жалбоподателят не поставя под въпрос като такава направената от апелативния състав констатация, че „особената форма на листо[то] [на канабиса] често се използва като медиен символ на марихуаната“. Следователно предвид подробното и стриктно обяснение, дадено в точка 27 от обжалваното решение, откритата от жалбоподателя неточност не предполага неспазване от апелативния състав на неговото задължение да разгледа служебно фактите, и в частност значението на знака, чиято регистрация е поискана, така че посочената неточност не може да има въздействие върху законосъобразността на посоченото решение.
18 На второ място, според жалбоподателя, като е пропуснал да вземе предвид още един ноторен факт, а именно че съдържанието на ТХК определя наличието или липсата на психотропен характер на продуктите, съдържащи канабис, и че марихуаната е извлечена от цветовете, а не от листата на канабиса, апелативният състав е опорочил мотивите си с пристрастност.
19 Това оплакване обаче трябва да бъде отхвърлено като фактически необосновано, защото апелативният състав всъщност е изложил в точка 21 от обжалваното решение, че канабисът е незаконно вещество в много страни от Съюза само при определено съдържание на ТХК, а именно от 0,2 % нататък, и в точка 23 от това решение — че посоченото вещество произхожда от женските цветове на канабиса. Следователно апелативният състав ясно е отделил канабиса с психотропен ефект от този, който няма такъв, точно в зависимост от съдържанието на ТХК. Поради това, ако има ноторен факт, апелативният състав го е идентифицирал изрично.
20 На трето място, жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е направил, по-конкретно в точки 29 и 30 от обжалваното решение, преценка, която не може да се квалифицира като безпристрастна, като е възприел само своето собствено схващане за словния елемент „канабис“ и като го е асоциирал, от една страна, с погрешното възприятие за изображението на листата, възпроизведени в знака, чиято регистрация като марка е поискана, като листа на растение, което не съществува, т.е. марихуаната, и от друга страна — с географското указание „Амстердам“.
21 Важно е да се отбележи в това отношение, че както правилно подчертава EUIPO в писмения си отговор, определящият критерий при оценката за това дали даден знак противоречи на обществения ред, е възприятието, което ще имат съответните потребители на марката и което може да почива върху неточни от научна или техническа гледна точка дефиниции, което предполага, че важното е конкретното и актуално възприемане на знака, независимо от изчерпателността на данните, с които разполага потребителят. Така, дори това да не съответства напълно или отчасти на научната истина, фактът, че изображението на листото от канабис се асоциира в съзнанието на съответните потребители с психотропното вещество, наистина съответства на това, към което апелативният състав трябва да се стреми в подобна хипотеза, а именно възприятието на посочените потребители. Апелативният състав обаче е направил точно това, както припомня EUIPO в писмения си отговор и в съдебното заседание, като подчертава, че „особената форма на листото на канабиса често е [била] използвана като медиен символ на марихуаната“. Очевидно става въпрос не за научен факт, а за възприятието на съответните потребители, в съзнанието на които посоченото листо е станало „медиен символ“ на марихуаната. Следователно този анализ изобщо не е пристрастен.
22 На четвърто място, жалбоподателят твърди, че и точка 29 от обжалваното решение е опорочена от липса на безпристрастност и от неполагане на грижа. Всъщност думите „канабис“, „коноп“ и английската дума „hemp“ обозначавали без разлики растението коноп. Впрочем други английски думи като „store“ и „amsterdam“ присъствали в словния елемент на знака, чиято регистрация като марка е поискана, което изразявало изискване за логическа и идиоматична последователност и загриженост да се предостави възможно най-голямо международно измерение на разглеждания знак, тъй като английският е основният език на международната търговия. По този начин апелативният състав е извършил преценка, която далеч не е безпристрастна, отбелязвайки, че жалбоподателят е могъл да използва дума, различна от „канабис“, а именно италианската дума „canapa“ (коноп) или английската дума „hemp“, за да обозначи разглежданите стоки и услуги.
23 Обратно на твърдяното от жалбоподателя, апелативният състав не може да бъде упрекнат, че е приел съображения, опорочени от пристрастност. В това отношение неговата критика, отнасяща се до второто изречение на точка 29 от обжалваното решение, е обречена на неуспех. Всъщност в това изречение апелативният състав предполага, че жалбоподателят „е могъл“ да допълни разглеждания знак със словни елементи, в по-голяма степен подходящи да подчертаят характеристиките на храни и напитки, несъдържащи ТХК, например думите „canapa“ или „hemp“, и че той е могъл да пропусне препратката към Amsterdam или медийния символ на марихуаната. Независимо от въпроса дали думите „канабис“, „коноп“ и „hemp“ са синоними, както жалбоподателят, изглежда, твърди, трябва да се констатира, че това предположение, направено от апелативния състав, е само obiter dictum и следователно не може да опорочи обжалваното решение с незаконосъобразност (вж. в този смисъл решение от 9 март 2018 г., Recordati Orphan Drugs/EUIPO — Laboratorios Normon (NORMOSANG), T‑103/17, непубликувано, EU:T:2018:126, т. 78). Всъщност апелативният състав не е имал задължение да указва на жалбоподателя алтернативите, които евентуално могат да оборят възраженията, възприети срещу разглеждания знак. При всички случаи този obiter не показва никаква пристрастност или неполагане на грижа от страна на апелативния състав, обратно на твърдяното от жалбоподателя.
24 На пето и последно място, според жалбоподателя изборът на думата „amsterdam“ просто насочва към произхода на канабиса, използван от него, както и към стила и атмосферата на този нидерландски град, от който, твърди, че се вдъхновява за доставката на собствените си ресторантьорски услуги, и по-конкретно за оборудването на своите пунктове за продажба. Твърдението на апелативния състав, че заявеният знак щял да накара потребителите да асоциират напълно законните стоки и услуги, които той предлага, с веществата, продавани в „coffee shops“ в Амстердам, свидетелствало за пристрастна и неточна преценка за значението на посочения знак, най-вече предвид големия и все по-нарастващ брой на предприятията, произвеждащи храни и напитки на базата на канабис, и на магазините, които ги продават.
25 Въпреки това жалбоподателят неоснователно възприема пристрастност или неполагане на грижа в твърдението на апелативния състав, че думата „amsterdam“ била схващана от съответните потребители като препратка към града в Нидерландия, който допуска употребата на наркотици и е известен със своите „coffee shops“ (точки 27—29 от обжалваното решение). Напротив, апелативният състав е разгледал, с грижа и безпристрастност, изтъкнатите от жалбоподателя доводи. Колкото до факта, че думата „amsterdam“ би могла да се асоциира и с други значения, като например тези, посочени от жалбоподателя, достатъчно е да се припомни, от една страна, че жалбоподателят не оспорва, че град Амстердам е известен със своите „coffee shops“, на които е разрешено да продават марихуана, и със своите „space cakes“, и от друга страна, че според съдебната практика регистрацията на даден знак трябва да бъде отказана, ако в поне едно от неговите потенциални значения той показва наличието на абсолютно основание за отказ (вж. решение от 2 май 2018 г., Alpine Welten Die Bergführer/EUIPO (ALPINEWELTEN Die Bergführer), T‑428/17, EU:T:2018:240, т. 27 и цитираната съдебна практика).
26 Вследствие на това апелативният състав не е нарушил член 71, параграф 1 във връзка с член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001, като е приел обжалваното решение, така че първото основание трябва да се отхвърли.
По второто основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква е) и на член 7 параграф 2 от Регламент 2017/1001
27 Жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е допуснал грешки при определянето на съответните потребители, което обаче той смекчава в съдебното заседание (вж. т. 41 по-долу), а също и в идентифицирането на възприемането на разглеждания знак от посочените потребители, и че заявеният знак не противоречи на обществения ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) и на член 7 параграф 2 от Регламент 2017/1001.
28 EUIPO оспорва тези твърдения.
29 Следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 се отказва регистрацията на марките, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави. Според параграф 2 от същия член параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Европейския съюз. Частта от Съюза може да се състои евентуално от една-единствена държава членка (вж. решение от 20 септември 2011 г., Couture Tech/СХВП (Изображение на съветския герб), T‑232/10, EU:T:2011:498, т. 22 и цитираната съдебна практика).
30 Според съдебната практика общият интерес, който е в основата на предвиденото в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 абсолютно основание за отказ, е да се избегне регистрацията на знаци, които биха засегнали обществения ред или добрите нрави при използването им на територията на Съюза (решения от 20 септември 2011 г., Изображение на съветския герб, T‑232/10, EU:T:2011:498, т. 29 и от 15 март 2018 г., La Mafia Franchises/EUIPO — Италия (La Mafia SE SIENTA A LA MESA), T‑1/17, EU:T:2018:146, т. 25).
31 Проверката за противоречието на знак с обществения ред или с добрите нрави трябва да се извършва по отношение на възприемането на този знак от съответните потребители, намиращи се в Съюза или в част от него, при използването на знака като марка (решения от 20 септември 2011 г., Изображение на съветския герб, T‑232/10, EU:T:2011:498, т. 50 и от 9 март 2012 г., Cortés del Valle López/СХВП (¡Que buenu ye! HIJOPUTA), T‑417/10, непубликувано, EU:T:2012:120, т. 12).
32 Преценката за наличието на основанието за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001, не може да се основава на възприятието от тази част от съответните потребители, които не намират нищо шокиращо, нито впрочем на възприятието от част от съответните потребители, които лесно могат да бъдат обидени, а трябва да бъде направена въз основа на критериите на разумен индивид със средни прагове на чувствителност и толерантност (решения от 9 март 2012 г., ¡Que buenu ye! HIJOPUTA, T‑417/10, непубликувано, EU:T:2012:120, т. 21, от 14 ноември 2013 г., Efag Trade Mark Company/СХВП (FICKEN LIQUORS), T‑54/13, непубликувано, EU:T:2013:593, т. 21 и от 11 октомври 2017 г., Osho Lotus Commune/EUIPO — Osho International Foundation (OSHO), T‑670/15, непубликувано, EU:T:2017:716, т. 103).
33 Освен това за целите на разглеждането на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001, съответните потребители не могат да бъдат ограничавани до потребителите, към които пряко са насочени стоките и услугите, чиято регистрация се иска. В действителност следва да се отчита фактът, че знаците, обхванати от това основание за отказ, биха шокирали не само потребителите, за които са предназначени стоките и услугите, обозначени със знака, но и други хора, които, без да са засегнати от посочените стоки и услуги, ще бъдат изложени спонтанно на присъствието на този знак в ежедневието си (решения от 14 ноември 2013 г., FICKEN LIQUORS, T‑54/13, непубликувано, EU:T:2013:593, т. 22 и от 11 октомври 2017 г., OSHO, T‑670/15, непубликувано, EU:T:2017:716, т. 104).
34 Трябва също така да се припомни, че знаците, които могат да бъдат възприети като противоречащи на обществения ред или на добрите нрави, не са едни и същи във всички държави членки по-специално поради причини от езиково, историческо, социално или културно естество (вж. решение от 15 март 2018 г., La Mafia SE SIENTA A LA MESA, T‑1/17, EU:T:2018:146, т. 28 и цитираната съдебна практика).
35 От това следва, че за прилагането на абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001, трябва да се вземат предвид не само обстоятелствата, които са общи за всички държави — членки на Съюза, но и обстоятелствата, които са специфични за държави членки, взети поотделно, и които могат да повлияят на възприятието от съответните потребители, намиращи се на територията на тези държави (решения от 20 септември 2011 г., Изображение на съветския герб, T‑232/10, EU:T:2011:498, т. 34 и от 15 март 2018 г., La Mafia SE SIENTA A LA MESA, T‑1/17, EU:T:2018:146, т. 29).
36 В настоящия случай знакът, чиято регистрация като марка на Европейския съюз е поискана, възпроизведен в точка 2 по-горе, съдържа словен елемент, състоящ се от думите „канабис“, „store“ и „amsterdam“, и фигуративен елемент, а именно три реда стилизирани зелени листа, съответстващи на обичайното изображение на листата на канабиса, върху черен фон, обточен с два канта във флуоресцентно зелено над и под изображението. Трите гореспоменати думи участват и във фигуративния аспект на въпросния знак, тъй като присъстват в него с главни букви, като думата „канабис“ е изписана с бели на цвят букви, доста по-големи от другите две думи, изпъкващи над тях в центъра на знака. С оглед на тези съображения трябва да се констатира, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел в точка 20 от обжалваното решение, че словният елемент „канабис“ е доминиращ както предвид пространството, което заема, така и предвид централното си положение в заявения знак. Това впрочем не се оспорва.
37 Двете части, изложени от жалбоподателя в рамките на неговото второ основание, трябва да се разгледат именно в светлината на тези съображения.
По първата част от второто основание, изведена от грешки, допуснати от апелативния състав при определянето на съответните потребители, както и на възприемането на разглеждания от него знак
38 Жалбоподателят твърди, че разглежданият знак се състои от английски израз, който ще бъде възприет във всички държави — членки на Съюза, и от съответните потребители, които знаят и разбират английски език, като насочващ към наименование със значение „магазин за канабис (с произход) от Амстердам“. Думата „канабис“ обаче не препращала към никакъв незаконен наркотичен продукт, а просто обозначавала конопа в общоупотребимия език както на английски, така и на италиански. Апелативният състав бил пропуснал също така да придаде подходящо значение на другите две английски думи — „amsterdam“ и „store“.
39 По-нататък, апелативният състав не се бил основал на критериите на разумно лице с нормални прагове на чувствителност и толерантност, нормално информирано и в разумни граници наблюдателно и съобразително. Вследствие на това преценката на възприятието на заявения знак от посочените потребители била погрешна и не отразявала еволюцията на културната и социалната концепция в Съюза за канабиса и неговата употреба за промишлени и законни цели, което занапред било засвидетелствано в законодателството на Съюза. Освен това апелативният състав не бил анализирал въпросния знак в контекста на неговото нормално използване, а именно това за законна продажба или използване, в магазините на жалбоподателя, за храни или напитки на базата на коноп.
40 На първо място, що се отнася до грешката, която бил допуснал апелативният състав при определянето на съответните потребители, и вследствие на това, погрешната му преценка за това как ще се възприеме от посочените потребители заявеният знак, следва да се отбележи, че апелативният състав, като се съгласява с анализа на проверителя в смисъл, че разглежданият знак съдържа английски думи, в същото време придава особено значение на доминиращото присъствие на думата „канабис“, с латински произход, широко използвана и разбирана на много езици в Съюза освен английски, например датски, немски, испански, френски, италиански, унгарски, полски, португалски, румънски и шведски, така че това обстоятелство, подсилено от присъствието на стилизирани листа от канабис, съставляващи посочения знак, позволявало да се направи изводът, че съответните потребители са не само англоговорящите потребители, а всички потребители в Съюза, които са в състояние да разберат значението на думата „канабис“, асоциирана с този фигуративен елемент.
41 На въпроса дали с първата част от второто основание жалбоподателят иска да определи съответните потребители изключително като англоговорящите потребители, в съдебното заседание той отговаря отрицателно и признава, че посочените потребители трябва да се схващат по-широко. Той посочва също, че според него референтните потребители трябва да се схващат като тези в целия Съюз, които знаят добре английски. В това отношение следва, като се отчитат всички характеристики на заявения знак, да се потвърди преценката, направена от апелативния състав, при положение че посоченият знак съдържа поне две думи, които могат да бъдат разбрани от доста повече, отколкото само англоезичните потребители, т.е. както отбелязва апелативният състав, думата от латински произход „канабис“, но и думата „amsterdam“, обозначаваща международно известен град в Нидерландия, и че фигуративният елемент, присъстващ в посочения знак, може, както правилно отбелязва апелативният състав, да бъде разпознат като медийното изображение на марихуаната.
42 Следователно законосъобразността на прегледа дали заявеният знак е в противоречие с обществения ред, направен от апелативния състав, трябва да се проверява с оглед не само на англоговорящите потребители, но по-широко, на потребителите от Съюза, като се припомни, че съгласно посочената в точка 35 по-горе съдебна практика трябва да се вземат предвид не само обстоятелствата, общи за всички държави — членки на Съюза, но и обстоятелствата, които са специфични за държави членки, взети поотделно, и които могат да повлияят на възприятието от съответните потребители, намиращи се на територията на тези държави.
43 На второ място, важно е да се отбележи, че с тази първа част жалбоподателят има предвид и състава на съответните потребители, и степента на вниманието им. В отговор на въпрос в хода на съдебното заседание той уточнява, че съответните потребители са в мнозинството си младежи на възраст между 20 и 30 години, които със сигурност разполагат с всички достъпни данни за канабиса. Той счита, че не трябва да се прави разлика в рамките на посочените потребители между потребителите, намиращи се на територията на държави членки, чието законодателство забранява психотропното вещество, получавано от канабис, от тези, намиращи се на територията на държави членки с не толкова стриктен подход.
44 В това отношение е безспорно, че стоките и услугите, визирани в заявката за регистрация на марката, са предназначени за потребителите, така че съответните потребители са широката публика в Съюза. Ясно е обаче, че тя не разполага непременно с точни научни или технически познания относно наркотиците поначало и този, получаван от канабис в частност, макар че това положение би могло да варира в зависимост от държавите членки, на чиято територия се намира посочената публика, и по-конкретно от дебатите, които евентуално са довели до приемането на закони или подзаконови актове, позволяващи или допускащи терапевтичното или развлекателното използване на продукти с достатъчно съдържание на ТХК, за да предизвикат психотропен ефект.
45 По-нататък, при положение че жалбоподателят в заявката си за регистрация на марката визира стоки и услуги за текуща употреба, предназначени за широката публика без разлика на възраст, няма основателна причина да се ограничават, както препоръчва жалбоподателят в съдебното заседание, съответните потребители само до младежите на възраст между 20 и 30 години. Следва да се добави също, че както правилно подчертава EUIPO, в особената рамка на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 съответните потребители не са само потребителите, за които пряко са предназначени стоките и услугите, за които е поискана регистрацията, но и други хора, които, без да са засегнати от посочените стоки и услуги, ще бъдат изложени спонтанно на присъствието на този знак в ежедневието си (вж. т. 33 по-горе), което води до отхвърляне, и на това основание, на твърдението на жалбоподателя, формулирано в хода на съдебното заседание, че посочените потребители били главно младежи на възраст между 20 и 30 години.
46 На трето място, що се отнася до степента на внимание на съответните потребители, макар да е вярно, че обжалваното решение не съдържа изрични уточнения в това отношение, от него все пак е видно, че апелативният състав не е поставил под въпрос определението на проверителя, според което по отношение на продуктите за текущо потребление като визираните в заявката за регистрация на марката същите са предназначени главно за средностатистическия потребител, нормално информиран и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (т. 3 от обжалваното решение), което съответства по същество и mutatis mutandis на потребителски кръг, състоящ се от разумни индивиди със средни прагове на чувствителност и толерантност, който трябва да се вземе предвид при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001, съобразно съдебната практика, посочена в точка 32 по-горе. Следователно предвид разглежданите стоки и услуги в определението на съответните потребители и степента на вниманието им, което е възприел апелативният състав, изглежда, няма грешки.
47 На четвърто място, жалбоподателят упреква апелативния състав и че не е взел предвид еволюцията на културната и социалната концепция в Съюза за канабиса и неговото използване за законни цели, така че той не е преценил правилно възприятието на съответните потребители (т. 40 от жалбата). Той се позовава в това отношение на два регламента в областта на селското стопанство, свързани с културата на конопа, а именно Делегиран регламент (ЕС) 2017/1155 на Комисията от 15 февруари 2017 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 по отношение на мерките за контрол, свързани с отглеждането на коноп, някои разпоредби относно плащането за екологизиране, плащането за млади земеделски стопани, контролиращи юридическо лице, изчисляването на размера на подпомагането за съответна единица в рамките на доброволното обвързано с производството подпомагане, частите от правата на плащане и някои изисквания за уведомяване във връзка със схемата за единно плащане на площ и доброволното обвързано с производството подпомагане, както и за изменение на приложение X към Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 167, 2017 г., стр. 1), и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (OВ L 347, 2013 г., стр. 608).
48 По тази тема е важно да се подчертае, че понастоящем несъмнено протичат много размишления както относно използването на продукти, получени от канабис, чието съдържание на ТХК не ги превръща в наркотици, така и относно тяхното използване, когато са наркотици, с терапевтични или дори развлекателни цели. В това отношение наистина законодателството на няколко държави членки вече е еволюирало или в момента еволюира.
49 Това не променя факта, както апелативният състав уместно отбелязва в точка 21 от обжалваното решение, че „в редица страни от Европейския съюз (като неизчерпателни примери: България, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Полша, Словакия, Швеция и Обединеното кралство)“ продуктите, получени от канабис, които съдържат ТХК над 0,2 %, се считат за незаконни наркотици.
50 Правото на Съюза от своя страна не урежда употребата на продукти, получени от канабис, когато те са наркотици. Всъщност член 168, параграф 1, трета алинея ДФЕС гласи, че Съюзът допълва действията на държавите членки за намаляване на вредата от наркотиците за здравето, включително посредством информация и превантивни мерки. Що се отнася до Регламент (ЕС) № 1307/2013, член 32, параграф 6 от него предвижда, че площите, използвани за производство на коноп, представляват хектари, отговарящи на условията за подпомагане, само ако използваните сортове имат съдържание на ТХК не по-голямо от 0,2 %. С Делегиран регламент 2017/1155 Комисията е приела правната уредба, позволяваща приложението на тази разпоредба.
51 Следователно понастоящем не се формира нито единодушно приета, нито дори преобладаваща тенденция в Съюза относно законността на използването или употребата на продукти, получени от канабис, съдържащи над 0,2 % ТХК.
52 При тези обстоятелства, от една страна, в конкретния случай следва да се констатира, че апелативният състав е взел предвид описаното в точки 47 и 48 по-горе развитие на законодателно равнище и в обществото, подчертавайки признатите възможности за законно използване на канабиса, подчинени все пак на особено стриктни условия, и припомняйки нормативната рамка на Съюза в тази материя (т. 11, шесто и десето тире и т. 25 от обжалваното решение). От друга страна, апелативният състав, също основателно, е отчел факта, че законодателството на много държави членки квалифицира като незаконна употребата на канабис, при положение че производните му продукти съдържат над 0,2 % ТХК. Действително знаците, които могат да бъдат възприети като противоречащи на обществения ред или на добрите нрави, не са едни и същи във всички държави членки по-специално поради причини от езиково, историческо, социално или културно естество (вж. решение от 15 март 2018 г., La Mafia SE SIENTA A LA MESA, T‑1/17, EU:T:2018:146, т. 28 и цитираната съдебна практика). Следователно апелативният състав в съответствие със съдебната практика е посочил законодателството на тези държави членки, тъй като в контекста на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 тези данни са взети предвид не поради нормативната им стойност, а като фактически индикации, позволяващи да се прецени възприемането от съответните потребители, намиращи се във въпросните държави членки, на разглеждания знак (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2011 г., Изображение на съветския герб, T‑232/10, EU:T:2011:498, т. 37).
53 На пето и последно място и както изтъква EUIPO, въпросът за реалното съдържание на ТХК в търгуваните от жалбоподателя стоки е ирелевантен, при положение че преценката, която апелативният състав е длъжен да направи в тази материя, трябва да е независима от поведението на жалбоподателя и да се основава само на възприятието на съответните потребители (вж. в този смисъл решения от 9 април 2003 г., Durferrit/СХВП — Kolene (NU-TRIDE), T‑224/01, EU:T:2003:107, т. 76 и от 13 септември 2005 г., Sportwetten/СХВП — Intertops Sportwetten (INTERTOPS), T‑140/02, EU:T:2005:312, т. 28).
54 Накрая, въпросът дали съответните потребители възприемат разглеждания знак като насочване към законното използване на конопа, както поддържа жалбоподателят, или напротив, като евокиране на канабиса като незаконен наркотик, както е видно от обжалваното решение, е предмет на втората част от второто основание и ще бъде разгледан по-долу.
55 Съвкупността от тези съображения позволява да се установи, че апелативният състав не е допуснал грешките, в които го упреква жалбоподателят.
56 Следователно първата част от второто основание трябва да се отхвърли като неоснователна.
По втората част от второто основание, изведена от това, че знакът, чиято регистрация като марка е поискана, не противоречи на обществения ред
57 Първо, според жалбоподателя заявеният знак не насочва към никакъв незаконен наркотичен продукт. Дори да се предположи, че е така, това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове отказ на регистрация на посочения знак като марка на Европейския съюз. Действително, само препратка към или пряко посочване на незаконен продукт не може да е достатъчно, за да се обяви дадена заявка за марка за противоречаща на обществения ред, защото освен това разглежданият знак трябва да повлича подбуждане, банализиране или одобрение на използването или на употребата на незаконния наркотичен продукт. В конкретния случай обаче заявеният знак не съдържал никакво наименование и не притежавал никакво значение, което при неговото нормално използване за стоките и услугите от тази заявка биха подбудили, банализирали или провели одобрение на използването или на употребата на незаконен наркотичен продукт.
58 Второ, необосноваността на абсолютното основание за отказ, по която спорят жалбоподателят и апелативният състав, произтичала ясно и от начините на употреба, от една страна, на стоките и услугите, визирани в заявката за марка, и от друга страна — на наркотични продукти като марихуаната, които обикновено се пушат. Жалбоподателят се позовава в това отношение на решението на отдела по отмяна от 20 март 2009 г. по преписка 2665 C, отнасяща се до заявка за регистрация като словна марка на знака „COCAINE“ за стоки от класове 3, 25 и 32, и по-конкретно за бира, в което било отбелязано по-конкретно, че начинът на употреба на разглежданите стоки бил релевантен за целта на прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 и че само смущаващият ефект или отрицателният образ, които могат да произтичат от възприятието на дадена марка, не са релевантни за установяването на нейното противоречие с обществения ред.
59 EUIPO възразява срещу тези доводи.
60 На първо място, следва да се провери дали апелативният състав правилно е направил извода, че заявеният знак би се възприел в неговата цялост от съответните потребители като насочващ към незаконен наркотичен продукт.
61 В това отношение апелативният състав припомня в точка 23 от обжалваното решение, че в съответствие с практиката на Общия съд (решение от 19 ноември 2009 г., Torresan/СХВП — Klosterbrauerei Weissenohe (КАНАБИС), T‑234/06, EU:T:2009:448, т. 19) думата „канабис“ има три възможни значения. На първо място, думата „cannabis“ насочва към влакнодайно растение, чиято обща организация на пазара е уредена в рамките на Съюза и за чието производство се прилага много стриктно законодателство относно съдържанието на TХК, което не може да надвишава прага от 0,2 %. На второ място, думата „канабис“ насочва към наркотично вещество, забранено в голяма част от държавите членки, към днешна дата мнозинството от тях. На трето място, тя обозначава вещество, чиято възможна терапевтична употреба е в процес на обсъждане.
62 От това апелативният състав в точка 24 от обжалваното решение извлича последицата, че съобразно становището на жалбоподателя тази дума не трябва автоматично да се схваща като насочваща към наркотик, освен ако са налице „други индиции“ в този смисъл. Следователно апелативният състав е приобщил изцяло факта, че незаконното вещество съответства само на едно от значенията на думата „канабис“ и по този начин жалбоподателят неоснователно поддържа, че той не е отчел в това отношение съществуването на „ноторния факт“, че ТХК, т.е. психоактивното вещество, е само един от канабиноидите, съдържащи се в канабиса, и факта, че това вещество е незаконно едва над определен праг.
63 Следователно, за да се отговори на първия довод на жалбоподателя, трябва да се определи дали, като е приел, че съществуват „други индиции“, доказващи, че съответните потребители биха асоциирали заявения знак с незаконен наркотик, което жалбоподателят оспорва, а именно думите „amsterdam“ и „store“, както и стилизираното изображение на листове от канабис, апелативният състав е допуснал грешка в преценката.
64 Апелативният състав правилно е преценил, че следва в частност да се определи какво ще е възприятието на съответните потребители с оглед на съвкупността от елементи, съставящи заявения знак (т. 26 и 27 от обжалваното решение). Той приема, че съчетаването във въпросния знак на присъствието на стилизираното изображение на листо от канабис, медиен символ на марихуаната, и на думата „amsterdam“, която насочва към факта, че в град Амстердам има многобройни пунктове за продажба на наркотика, получен от канабис, поради допускането при определени условия на търгуването на последния в Нидерландия, прави много вероятно потребителят да тълкува при обстоятелствата на конкретния случай думата „канабис“ като насочваща към наркотичното вещество, незаконно в „редица страни от Европейския съюз“ (вж. т. 49 по-горе).
65 Това тълкуване следва да бъде подкрепено на още по-силно основание, като се има предвид споменаването в заявения знак на думата „store“, обичайно означаваща „бутик“ или „магазин“, така че посоченият знак, чийто доминиращ елемент е думата „канабис“ (вж. т. 36 по-горе), ще бъде възприет от съответните англоговорящи потребители като означаваща „магазин за канабис в Амстердам“, а от съответните неговорещи английски потребители — като „канабис в Амстердам“, което и в двата случая, подсилено от образа на листата от канабис, медиен символ на марихуаната, представлява ясен и недвусмислен намек за продавания в него наркотичен продукт. Следователно посочените потребители можели да очакват стоките и услугите, търгувани от жалбоподателя, да отговарят на тези, предлагани в подобен магазин.
66 Обясненията на жалбоподателя, че думата „amsterdam“ означава произхода на канабиса, използван от него за производството на стоките му, и стила на живот и атмосферата, характерни за град Амстердам, не могат да отслабят този анализ. Всъщност няма да е такова първото възприятие на съответните потребители, когато попаднат на думите „amsterdam“ и „канабис“, асоциирани с медийния символ на марихуаната, при положение че Нидерландия и този град в частност са известни с приемането на правна уредба, която при определени условия допуска употребата на този наркотик.
67 Не са по-убедителни и доводите, изведени от това, че стилизираният мотив, представляващ листо от канабис, бил използван и във всички промишлени сектори, по-специално в текстилния и във фармацевтичния сектор, които прибягват до канабис. Всъщност апелативният състав не е основал извода си на възприемането от съответните потребители на стилизирания мотив, представляващ листо от канабис, взет изолирано, а на обединяването на различните елементи, съставящи въпросния знак, което наистина води до извода, припомнен от апелативния състав в точка 29 от обжалваното решение, че жалбоподателят е привлякъл вниманието, макар и неволно, към понятието за канабис като наркотично вещество.
68 Макар жалбоподателят да изтъква, въпреки това, че стоките и услугите, визирани от заявката за регистрация на марка, нямат нищо общо със заведенията в Амстердам от вида „coffee shop“ (т. 31 от жалбата) и че начините на употреба на стоките, с които той търгува, се различават от тези на наркотиците, които нормално се пушат (т. 53 от жалбата), трябва да се припомни отново, че от съвместния прочит на различните букви на член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001 произтича, че последните споменават вътрешноприсъщите качества на заявения знак, а не обстоятелства, свързани с поведението на лицето, което е заявител на марката (решения от 9 април 2003 г., NU-TRIDE, T‑224/01, EU:T:2003:107, т. 76, от 13 септември 2005 г., INTERTOPS, T‑140/02, EU:T:2005:312, т. 28 и от 15 март 2018 г., La Mafia SE SIENTA A LA MESA, T‑1/17, EU:T:2018:146, т. 40). Във всички случаи е безспорно, че канабисът в качеството му на наркотик може също да бъде погълнат с напитки или храни, например в кексове, което съответства на някои от стоките, визирани в заявката за марка.
69 От гореизложеното следва, че апелативният състав правилно е приел, че разглежданият знак ще бъде възприет в неговата цялост от съответните потребители като насочващ към наркотично вещество, забранено в голям брой държави членки.
70 На второ място, трябва да се разгледа дали знакът, чиято регистрация е поискана, противоречи на обществения ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 при прочита му във връзка с член 7, параграф 2 от същия регламент, като се уточни, че апелативният състав е възприел това абсолютно основание за отказ.
71 В това отношение следва да се отбележи, че Регламент 2017/1001 не съдържа определение на понятието за обществен ред. При тези обстоятелства и предвид настоящото състояние на правото на Съюза, описано в точка 50 по-горе, както и текста на член 7, параграф 2 от посочения регламент, според който параграф 1 от същия член е приложим, дори основанията за отказ да съществуват само в част от Съюза, следва да се направи изводът, че правото на Съюза не налага единна скала на ценностите и признава, че изискванията за обществен ред могат да се различават в отделните държави членки и в различните периоди от време, като държавите членки в съществена степен остават свободни да определят съдържанието на тези изисквания според националните си нужди. Така изискванията за обществен ред, дори да не могат да включват икономически интереси, нито обикновено предотвратяване на смущаването на социалния ред, каквото е всяко нарушение на закона, могат да включват защита на различни интереси, които съответната държава членка счита за основни в съответствие със своята ценностна система (вж. по аналогия заключение на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по съединени дела K. и H. (Право на пребиваване и твърдения за военни престъпления), C‑331/16 и C‑366/16, EU:C:2017:973, т. 60 и 63 и цитираната съдебна практика).
72 Що се отнася по-конкретно до тълкуването на това понятие в рамките на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001, генералният адвокат Bobek подчертава в точка 76 от своето заключение по дело Constantin Film Produktion/EUIPO (C‑240/18 P, EU:C:2019:553), че общественият ред е нормативно виждане за ценностите и целите, определени от съответния публичен орган, за постигане сега и в бъдеще, т.е. в перспектива. От това следва, продължава той, че общественият ред изразява желанието на публичния регулатор за това кои са нормите, които следва да се спазват в обществото.
73 С оглед на гореизложеното жалбоподателят основателно поддържа по същество, че не всяко противоречие със закона е непременно равностойно на противоречие с обществения ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 2 от посочения регламент. Действително, необходимо е също това противоречие да засяга интерес, който се счита за основен за засегнатата/засегнатите държава членка или държави членки според техните ценностни системи.
74 В настоящия случай трябва да се констатира, че в държавите членки, където употребата и използването на наркотичното вещество, получено от канабис, остават забранени, борбата срещу разпространението на същото е особено чувствителна тема, която отговаря на цел за обществено здравеопазване, насочена към борба с вредните ефекти на това вещество. Така тази забрана се стреми да защити интерес, който тези държави членки считат за същностен според своите ценностни системи, така че режимът, приложим за употребата и използването на посоченото вещество, е в обхвата на понятието за обществен ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 2 от този регламент.
75 Впрочем значението на защитата на този основен интерес се подчертава и в член 83 ДФЕС, според който незаконният трафик на наркотици съставлява една от областите на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, в които е предвидена намесата на законодателя на Съюза, и в член 168, параграф 1, трета алинея ДФЕС, съгласно който Съюзът допълва действията на държавите членки за намаляване на вредата от наркотиците за здравето, включително посредством информация и превантивни мерки.
76 Поради това апелативният състав правилно е преценил, разглеждайки противоречието на въпросния знак с обществения ред спрямо всички потребители в Съюза, които са в състояние да разберат неговото значение, и като се има предвид, че възприятието на последните непременно се вписва в контекста, споменат в точки 74 и 75 по-горе, че разглежданият знак, който ще бъде възприет от съответните потребители като индикация, че храните и напитките, визирани от жалбоподателя в заявката за регистрация на марка, както и свързаните с тях услуги, съдържат наркотични вещества, незаконни в редица държави членки, е в противоречие на обществения ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 2 от посочения регламент.
77 Жалбоподателят не може да отслаби този извод с аргумента, че апелативният състав е пропуснал да разгледа дали освен това разглежданият знак подбужда, банализира или провежда одобрение на използването или на употребата на незаконен наркотичен продукт. Всъщност фактът, че този знак ще бъде възприет от съответните потребители като индикация, че храните и напитките, визирани от жалбоподателя в заявката за регистрация на марка, както и свързаните с тях услуги, съдържат наркотични вещества, незаконни в редица държави членки, е достатъчен, за да се направи изводът, че той е в противоречие с обществения ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001 във връзка с член 7, параграф 2 от посочения регламент, както правилно е установил апелативният състав, предвид основния интерес, подчертан в точки 74 и 75 по-горе. Във всички случаи, при положение че една от основните функции на марката е да установи търговския произход на стоката или услугата, за да даде възможност на потребителя, който закупува обозначената с марката стока или услуга, при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът му се окаже отрицателен (вж. решение от 5 март 2003 г., Alcon/СХВП — Dr. Robert Winzer Pharma (BSS), T‑237/01, EU:T:2003:54, т. 48 и цитираната съдебна практика), посоченият знак, тъй като ще бъде възприет по гореописания начин, подбужда имплицитно, но задължително към закупуването на такива стоки и услуги или поне банализира тяхната употреба.
78 Накрая, жалбоподателят не може да обори този извод и чрез довода за съществуването на марки на Европейския съюз, съдържащи думи като „канабис“ или „кокаин“.
79 В това отношение жалбоподателят се позовава на решението на отдела по отмяна от 20 март 2009 г. относно заявката за регистрация като словна марка на знака „COCAINE“ (вж. т. 58 по-горе), а в хода на съдебното заседание той се позовава и на заявката си за марка „CANNABIS STORE AMSTERDAM ORIGINAL AMSTERDAM“, по отношение на която проверителят наскоро бил вдигнал възраженията си. Същевременно от съдебната практика следва, че позоваванията, направени на решенията, приети на първа инстанция от EUIPO, не могат да обвързват нито апелативните състави на същата, нито a fortiori — съда на Съюза (решение от 25 януари 2018 г., Brunner/EUIPO — CBM (H HOLY HAFERL HAFERL SHOE COUTURE), T‑367/16, непубликувано, EU:T:2018:28, т. 103). По-конкретно, би противоречало на задачата за контрол на апелативния състав, както е определена в съображение 30 и в членове 66—71 от Регламент 2017/1001, неговата компетентност да се ограничи до спазването на решенията, изхождащи от първоинстанционните органи на EUIPO (вж. решение от 8 май 2019 г., Battelle Memorial Institute/EUIPO (HEATCOAT), T‑469/18, непубликувано, EU:T:2019:302, т. 52 и цитираната съдебна практика), така че жалбоподателят не може полезно да се позовава на посочените решения.
80 От гореизложеното следва, че апелативният състав не е нарушил разпоредбите на член 7, параграф 1, буква е) във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001. Следователно второто основание на жалбата трябва да се отхвърли, поради което — и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
81 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Santa Conte да заплати съдебните разноски.
Tomljenović | Marcoulli | Корнезов |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 2019 година.
Подписи