Language of document : ECLI:EU:T:2021:195

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

14 април 2021 година(*)

„Държавни помощи — Шведски пазар на въздушен транспорт — Помощ, предоставена от Швеция в полза на авиокомпания във връзка с пандемията от COVID-19 — Гаранция — Решение да не се повдигат възражения — Ангажименти, които обуславят съвместимостта на помощта с вътрешния пазар — Помощ за отстраняване на щети, причинени от извънредно събитие — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Равно третиране — Задължение за мотивиране“

По дело T‑379/20

Ryanair DAC, установено в Суордс (Ирландия), представлявано от E. Vahida, F.‑C. Laprévote, S. Rating, I.‑G. Metaxas-Maranghidis и V. Blanc, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от F. Tomat, D. Zukowska, L. Flynn и S. Noë,

ответник,

подпомагана от

Френска република, представлявана от E. de Moustier и P. Dodeller,

от

Кралство Швеция, представлявано от C. Meyer-Seitz, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, H. Shev, H. Eklinder, R. Shahsavan Eriksson, O. Simonsson и J. Lundberg,

и от

SAS AB, установено в Стокхолм (Швеция), представлявано от F. Sjövall, адвокат,

встъпили страни,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2020) 2784 final на Комисията от 24 април 2020 година относно държавна помощ SA.57061 (2020/N) — Швеция — Обезщетение за вредите, претърпени от SAS вследствие на пандемията от COVID‑19,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, Aл. Корнезов, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk (докладчик) и G. Hesse, съдии,

секретар: E. Artemiou, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 ноември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 11 април 2020 г. Европейската комисия приема Решение C(2020) 2366 final относно държавна помощ SA.56812 (2020/N) — Швеция — COVID‑19: режим на гаранции по заеми в полза на авиокомпаниите, в което приема, че мярка за помощ под формата на схема за гарантиране на заеми на някои авиокомпании (наричана по-нататък „шведската схема за помощ) — за която Кралство Швеция изпраща уведомление на 3 април 2020 г. в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС — от една страна, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а от друга страна, е съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Тази схема цели да предостави на авиокомпаниите, които са важни за осигуряване на свързаността на Швеция и на които шведските органи са издали оперативен лиценз, достатъчно ликвидни средства посредством държавна гаранция, за да запазят икономическата си дейност по време на и след пандемията от COVID‑19.

2        На 21 април 2020 г. Кралство Швеция уведомява Комисията на основание член 108, параграф 3 ДФЕС за мярка за помощ (наричана по-нататък „спорната мярка“) под формата на гаранция по револвираща кредитна линия с лимит 1,5 милиарда шведски крони (SEK) в полза на SAS AB, с мотива че то има затруднения да получи заеми от кредитните институции в рамките на шведската схема за помощ. Тази мярка цели да обезщети частично SAS за претърпените от него вреди вследствие на отмяната или промяната на разписанието на неговите полети в резултат на налагането на ограничения за пътуване, свързани с пандемията от COVID‑19.

3        На 24 април 2020 г. Комисията приема Решение C(2020) 2784 final относно държавна помощ SA.57061 (2020/N) — Швеция — COVID‑19 — обезщетение за вредите, претърпени от SAS вследствие на пандемията от COVID‑19 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в което приема, че спорната мярка, от една страна, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, че тя e съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

 Производството и исканията на страните

4        На 19 юни 2020 г. жалбоподателят, Ryanair DAC, подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

5        С отделна молба, подадена същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят иска жалбата да бъде разгледана по реда на бързото производство съгласно членове 151 и 152 от Процедурния правилник на Общия съд. С решение от 15 юли 2020 г. Общият съд (десети състав) уважава молбата за разглеждане по реда на бързо производство.

6        По предложение на десети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.

7        Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 29 юли 2020 г.

8        На 13 август 2020 г. жалбоподателят подава мотивирано искане за провеждане на съдебно заседание на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.

9        С молби, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 4, 7 и 21 септември 2020 г., SAS, Кралство Швеция и Френската република искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 9, 15 и 30 септември 2020 г., жалбоподателят иска в съответствие с член 144, параграф 7 от Процедурния правилник някои данни, съдържащи се в жалбата и в съкратения вариант на жалбата, да не бъдат съобщавани на SAS, Кралство Швеция и Френската република.

10      С определения от 7 октомври 2020 г. председателят на десети разширен състав на Общия съд допуска встъпването на Френската република, Кралство Швеция и SAS и временно им изпраща само представените от жалбоподателя неповерителни варианти на жалбата и на съкратения вариант на жалбата в очакване на евентуално тяхно становище по искането за поверително третиране.

11      С процесуално-организационни действия от 7 октомври 2020 г. на основание член 154, параграф 3 от Процедурния правилник на Френската република, Кралство Швеция и SAS е разрешено да представят писмено становище при встъпване.

12      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

13      Комисията и SAS молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

14      Френската република и Кралство Швеция молят Общия съд да отхвърли жалбата.

 От правна страна

15      Следва да се припомни, че съдилищата на Европейския съюз имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалбата без предварително произнасяне по допустимостта ѝ (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52 и от 14 септември 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑57/15, непубликувано, EU:T:2016:470, т. 84). Ето защо с оглед по-специално на съображенията, довели до допускане на разглеждането на настоящата жалба по реда на бързото производство и на значението, което както жалбоподателят, така и Комисията и Кралство Швеция отдават на предоставянето на бърз отговор по същество, Общият съд следва да разгледа най-напред основателността на жалбата, без да се произнася предварително по допустимостта ѝ.

16      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания: първо, Комисията не е спазила изискването помощите по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС да не се предоставят за отстраняване на щети, претърпени само от едно пострадало лице, второ, разглежданата мярка не се основава на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и Комисията неправилно е приела, че разглежданата мярка е пропорционална на вредите, причинени на SAS от пандемията от COVID‑19, трето, Комисията е нарушила различни разпоредби относно либерализацията на въздушния превоз в рамките на Съюза, четвърто, Комисията е нарушила процесуалните му права, като е отказала да започне официална процедура по разследване въпреки сериозните затруднения, и пето, Комисията е нарушила член 296, втора алинея ДФЕС.

 По първото основание, изведено от това, че Комисията не е спазила изискването помощите по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС да не се предоставят за отстраняване на щети, претърпени само от едно пострадало лице

17      Жалбоподателят поддържа, че извънредните събития по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС по принцип засягат цели региони или сектори, или дори цялата икономика. Следователно предназначението на тази разпоредба било да се отстранят щетите, претърпени от всички пострадали от тези събития лица, а не само щетите, претърпени от някои от тези лица.

18      Комисията, Френската република, Кралство Швеция и SAS оспорват доводите на жалбоподателя.

19      В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС за съвместими с вътрешния пазар се считат помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития.

20      В случая жалбоподателят не оспорва преценката на Комисията в обжалваното решение, че пандемията от COVID‑19 трябва да се счита за „извънредно събитие“ по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. Освен това в обжалваното решение се посочва, че пандемията от COVID‑19 води до прекъсване на по-голямата част от въздушния превоз на пътници, по-специално поради затварянето на границите на някои държави — членки на Съюза, и поради препоръката на шведските органи да се избягват неналожителните пътувания.

21      От това следва, че жалбоподателят основателно посочва, че SAS не е единственото предприятие, нито единствената авиокомпания, засегнато от това извънредно събитие.

22      Както обаче основателно изтъква Комисията в писмената си защита, държавите членки не са длъжни да предоставят помощи за отстраняване на щетите, причинени от извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

23      По-специално, от една страна, макар член 108, параграф 3 ДФЕС да задължава държавите членки да уведомяват Комисията относно плановете си в областта на държавните помощи, преди да започнат тяхното прилагане, той не ги задължава да предоставят помощ (определение от 30 май 2018 г., Янчев, C‑481/17, непубликувано, EU:C:2018:352, т. 22).

24      От друга страна, една помощ може да е предназначена да отстрани щетите, причинени от извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, независимо от факта че тя не отстранява всички тези щети.

25      Ето защо нито от член 108, параграф 3 ДФЕС, нито от член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС следва, че държавите членки са длъжни да отстранят всички щети, причинени от извънредно събитие, и затова те не са длъжни и да предоставят помощи на всички пострадали лица.

26      При тези обстоятелства жалбоподателят неоснователно твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото само поради това че от разглежданата мярка не се ползват всички лица, които са претърпели щетите, причинени от пандемията от COVID‑19.

27      Следователно първото основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

 По второто основание, изведено от това, че разглежданата мярка не се основава на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и че Комисията неправилно е приела, че разглежданата мярка е пропорционална на вредите, причинени на SAS от пандемията от COVID19

28      Второто основание на жалбоподателя по същество се разделя на две части, изведени, първата, от това, че разглежданата мярка не се основава на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, а втората — от това, че Комисията неправилно е приела, че разглежданата мярка е пропорционална на причинените от пандемията от COVID‑19 вреди.

 По първата част от второто основание, изведена от това, че разглежданата мярка не се основава на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС

29      Жалбоподателят посочва, че подобно на разглежданата мярка, шведската схема за помощ предвижда банкова гаранция в полза на SAS, която не може да надхвърли 1,5 милиарда шведски крони, и изтъква, че тази мярка е субсидиарна спрямо посочената схема. Тъй като обаче целта на мярката била преодоляването на сериозни затруднения в икономиката по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тя нямала за цел да отстрани щетите, причинени от извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

30      Комисията, Френската република, Кралство Швеция и SAS оспорват доводите на жалбоподателя.

31      В това отношение в Решение C (2020) 2366 final от 11 април 2020 г., с което шведската схема за помощ е обявена за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и което бе споменато в точка 1 по-горе, Комисията уточнява, че от 5‑те милиарда шведски крони, за които може да учреди държавна гаранция, SAS може да ползва гаранция само за 1,5 милиарда. Както правилно отбелязва жалбоподателят, тази сума съответства на размера на разглежданата мярка.

32      В обжалваното решение Комисията обяснява, че Кралство Швеция възнамерява да предоставя индивидуални помощи на авиокомпаниите, които отговарят на условията на шведската схема за помощ, тъй като поради намаляване на търсенето тези авиокомпании не са в достатъчно благоприятно финансово положение да договорят заеми със съответните кредитни институции. Спорната мярка е една от тези индивидуални помощи. Комисията уточнява, че SAS не може да се ползва едновременно от посочената схема и от посочената мярка. Последната е била приета на основание член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

33      Така от обжалваното решение и от посоченото в точка 31 по-горе решение следва, че както правилно твърди жалбоподателят, разглежданата мярка има субсидиарен характер спрямо шведската схема за помощ, въпреки че тази мярка и тази схема не се основават на една и съща разпоредба на член 107 ДФЕС.

34      Съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС за съвместими с вътрешния пазар могат да се считат помощите за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка. Договорът за функционирането на ЕС обаче допуска едновременното прилагане на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, стига да са изпълнени условията на всяка от тези две разпоредби. Това е така по-специално когато фактите и обстоятелствата, които водят до сериозни затруднения в икономиката, произтичат от извънредно събитие.

35      От това следва, че не може да се приеме, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото само поради факта че шведската схема за помощ и разглежданата мярка са били обявени за съвместими с вътрешния пазар въз основа съответно на член 107, параграф 3, буква б) и параграф 2, буква б) ДФЕС.

36      При тези обстоятелства първата част от второто основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

 По втората част от второто основание, изведена от това, че Комисията неправилно е приела, че разглежданата мярка е пропорционална на вредите, причинени от пандемията на COVID19

37      Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, тъй като е разрешила евентуална свръхкомпенсация на претърпените от SAS вреди.

38      Комисията, Френската република, Кралство Швеция и SAS оспорват доводите на жалбоподателя.

39      В това отношение следва да се отбележи, че тъй като става въпрос за изключение от прогласения в член 107, параграф 1 ДФЕС основен принцип за несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар, член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС трябва да се тълкува стриктно. Следователно по смисъла на тази разпоредба могат да бъдат компенсирани единствено неизгодните икономически обстоятелства, причинени пряко от природни бедствия или други извънредни събития (решение от 23 февруари 2006 г., Atzeni и др., C‑346/03 и C‑529/03, EU:C:2006:130, т. 79).

40      От това следва, че помощите, които могат да надхвърлят загубите, претърпени от техните получатели, не попадат в приложното поле на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2004 г., Испания/Комисия, C‑73/03, непубликувано, EU:C:2004:711, т. 40 и 41).

41      В обжалваното решение Комисията приема, че разглежданата мярка цели да обезщети частично SAS за претърпените от него вреди вследствие на отмяната или промяната на разписанието на неговите полети в резултат на налагането на ограничения за пътуване, свързани с пандемията от COVID‑19. Макар да посочва, че размерът на претърпяната от SAS вреда все още не е бил известен към момента на приемане на това решение, тя уточнява, че става дума за „загуба на добавена стойност“, която се изразява в разликата между приходите за периода от март 2019 г. до февруари 2020 г. и тези за периода от март 2020 г. до февруари 2021 г., от която са приспаднати, от една страна, избегнатите променливи разходи, изчислени въз основа на разходите, направени между март 2019 г. и февруари 2020 г., и от друга страна, свързаният със загубените приходи марж на печалба. Размерът на вредата е временно оценен, като е отчетено намаляването на въздушния трафик с между 50 % и 60 % за периода от март 2020 г. до февруари 2021 г. в сравнение с периода от март 2019 г. до февруари 2020 г. и този размер е между 5 и 15 милиарда шведски крони.

42      При тези обстоятелства Комисията приема, че дори ако размерът на помощта, произтичаща от разглежданата мярка, бе равен на гарантираната сума, тоест на 1,5 милиарда шведски крони, той би бил по-нисък от претърпяната от SAS вреда. В това отношение тя уточнява, че това би било така и ако този размер бе кумулиран с размера на помощ, която по същество е идентична на разглежданата мярка, която преди това е била предоставена на SAS от Кралство Дания, така че общият размер на предоставените на SAS помощи да достигне 3 милиарда шведски крони. Освен това Комисията уточнява, че Кралство Швеция се е ангажирало да извърши последваща оценка на действително претърпените от SAS вреди най-късно до 30 юни 2021 г. и да поиска възстановяване на частта от получената помощ, която би надхвърлила тези вреди, като се вземат предвид всички помощи, които могат да се предоставят на SAS поради пандемията от COVID‑19, включително от чуждестранни органи.

43      На първо място, жалбоподателят поддържа, първо, че представеният в обжалваното решение метод за оценка на размера на претърпяната от SAS вреда не е достатъчно точен и не позволява правилно да се определи претърпяната от това предприятие вреда. По-специално той упреква Комисията, че не е обяснила причините за избора на референтния период (от март 2019 г. до февруари 2020 г.), че не е определила разходите, които трябва да се считат за променливи или фиксирани, и че не е посочила откъде идва сигурността, че загубите на приходи са пряко свързани с пандемията от COVID‑19, а не с решения на SAS за намаляване на трафика, които се ръководят от други финансови съображения. Той поддържа, че при това положение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, както и грешка в преценката.

44      Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да вземе предвид вредите, претърпени от другите авиокомпании в Швеция.

45      Що се отнася, първо, до оценката на претърпяната от SAS вреда, от точка 41 по-горе следва, че в обжалваното решение Комисията е посочила елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се определи размерът на вредата, а именно загубата на приходи, избегнатите променливи разходи и коригирането на маржа на печалбата, както и периодът, през който може да настъпи тази вреда. Освен това тя уточнява, че загубата на приходи трябва да се определи, като се вземат предвид всички приходи на SAS, а не само тези от въздушния превоз на пътници и представя неизчерпателен списък на направените от SAS разходи. Освен това, както следва от точки 35—38 от обжалваното решение, Комисията отбелязва, че шведските власти са се ангажирали, от една страна, да определят ex post подробно и точно размера на претърпяната от SAS вреда и размера на окончателно получената от него помощ, и от друга страна, да гарантират, че SAS ще върне евентуалната свръхкомпенсация на посочената вреда.

46      Ето защо трябва да се приеме, че предвид обстоятелствата в конкретния случай, а именно наличието на извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, каквото е пандемията от COVID‑19, предвид нейния променлив характер и това че определянето на размера на причинената вреда и на окончателно предоставената помощ по необходимост има прогнозен характер, Комисията е изложила в обжалваното решение достатъчно точен метод за оценяване на претърпените от SAS вреди.

47      Освен това трябва да се констатира, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, въз основа на което да може да се установи, че определеният в обжалваното решение метод за изчисляване позволява изплащането на държавна помощ, която надхвърля действително претърпените от SAS вреди. В това отношение изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че в документ, озаглавен „Помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия [член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС]. Контролен списък за държавите членки“, Комисията приканва държавите членки да представят „подробна програма, установяваща метод за изчисляване на размера на вредите“, в случай че подобен метод вече съществува в националното право на съответната държава членка, не позволява да се установи, че определеният в обжалваното решение метод за изчисляване не е достатъчно прецизен за целите на прилагане на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

48      Освен това жалбоподателят не представя никакво доказателство, от което да може да се установи, че отчитайки последните дванадесет месеца, предхождащи въвеждането на ограниченията поради пандемията от COVID‑19, с цел да оцени претърпяната от SAS вреда Комисията е могла да надцени тази вреда. Освен това, макар жалбоподателят да упреква Комисията, че не е установила точно фиксираните и променливите разходи в обжалваното решение и макар да е вярно, че тези разходи са важни за изчисляване на претърпяната от SAS вреда, както е определена в обжалваното решение, той не обяснява по какъв начин тази неточност може да доведе до изплащането на помощ, която да надхвърли действително претърпяната от SAS вреда.

49      Накрая, макар да трябва да се отбележи, че определеният от Комисията метод не позволява да се изключи напълно възможността оценката на посочената вреда да включва и последиците от решенията на SAS, които не са пряко свързани с пандемията от COVID‑19, следва да се посочи, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, от което да може да се установи, че без пандемията приходите на SAS вероятно биха по-малки в периода от март 2020 г. до февруари 2021 г. отколкото в периода от март 2019 г. до февруари 2020 г.

50      При тези обстоятелства и предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито грешка в преценката при оценката на претърпяната от SAS вреда.

51      Що се отнася, второ, до вредата, претърпяна от другите авиокомпании в Швеция, жалбоподателят изтъква, като се основава на доводите си, развити в рамките на първото основание, че Комисията е трябвало да държи сметка за всички лица, пострадали от въпросното извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. Следва обаче да се припомни, че както бе посочено в точка 25 по-горе, държавите членки не са длъжни да предоставят помощи на всички лица, които са претърпели вреди, причинени от такова извънредно събитие. Следователно, противно на твърдяното от жалбоподателя, за да се предостави помощ единствено в полза на SAS, не е необходимо Комисията да докаже, че вредата, причинена от това събитие, е засегнала само това предприятие.

52      На второ място, жалбоподателят поддържа, че не е било възможно Комисията да провери пропорционалността на разглежданата мярка преди март 2021 г. Той изтъква, че SAS получава цялата помощ почти веднага след приемане на обжалваното решение, но претърпените от SAS вреди настъпват постепенно до март 2021 г. и че размерът на тези вреди e хипотетичен, тъй като няма метод за изчисляването им.

53      В това отношение, първо, следва да се отбележи, че разглежданата мярка е гаранция по револвираща кредитна линия. От това следва, че максималният размер на помощта, а именно гарантираната сума от 1,5 милиарда шведски крони, ще бъде изплатен само ако SAS не може да върне всички суми, които са му били отпуснати. Жалбоподателят обаче не представя никакво доказателство, което позволява да се установи, че при приемането на обжалваното решение Комисията е трябвало да знае, че SAS неизбежно ще се озове в такава невъзможност.

54      От това следва, както впрочем и от Известието на Комисията относно прилагането на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10), че размерът на помощите в полза на SAS всъщност съответства на разликата в лихвения процент — който е бил предложен на последното дружество, и този, който е щял да му бъде предложен, ако разглежданата мярка не съществуваше — към датата на приемане на обжалваното решение.

55      Комисията оценява максималния лихвен процент, който е щял да бъде предложен, ако разглежданата мярка не съществуваше, на 10,26 %, и това не се оспорва от жалбоподателя. Следователно размерът на предоставените на SAS помощи не би могъл да надхвърли 153,9 милиона шведски крони през първата година, от които следва да се извадят цената, която SAS плаща за тази мярка, която съгласно обжалваното решение възлиза на не по-малко от 15 милиона шведски крони годишно, и лихвеният процент, който SAS е договорило благодарение на приемането на посочената мярка.

56      От това следва, че твърдението на жалбоподателя, че SAS е могло да получи цялата помощ веднага след приемането на обжалваното решение, е неоснователно.

57      Второ, Комисията счита, че при всички положения претърпените от SAS вреди, оценени най-малко на 5 милиарда шведски крони, ще надхвърлят гарантираната с разглежданата мярка сума, а именно 1,5 милиарда шведски крони. Макар обаче оценката на вредата да зависи от прогнозите за намаляване на въздушния трафик, жалбоподателят не представя никакво доказателство, което може да постави под въпрос тази преценка. По-специално той не оспорва възприетата от Комисията хипотеза за намаляване на въздушния трафик с между 50 % и 60 % за периода от март 2020 г. до февруари 2021 г. в сравнение с периода от март 2019 г. до февруари 2020 г. Той не оспорва и че претърпяната от SAS поради пандемията от COVID‑19 вреда възлиза на най-малко 5 милиарда шведски крони.

58      При тези обстоятелства жалбоподателят неоснователно оспорва пропорционалността на разглежданата мярка.

59      На трето място, жалбоподателят поддържа, че Комисията не е взела предвид нито помощите, предоставени от Кралство Норвегия и Кралство Дания, нито помощите, които е можело да бъдат предоставени преди март 2021 г.

60      В това отношение е достатъчно да се отбележи, от една страна, че в обжалваното решение Комисията констатира, че претърпените от SAS вреди, оценени най-малко на 5 милиарда шведски крони, ще бъдат по-големи от общия размер на сумите, гарантирани с разглежданата мярка и с по-рано приета от Кралство Дания мярка в полза на SAS, а именно 3 милиарда шведски крони. От друга страна, Комисията изрично се позовава на всички помощи, които могат да бъдат предоставени на SAS поради вредите, причинени от пандемията от COVID‑19 преди първото тримесечие на 2021 г. По този начин Кралство Швеция се ангажира да поиска възстановяване на помощта, произтичаща от разглежданата мярка, ако и доколкото тя, заедно с други помощи, включително помощите, предоставени от чуждестранни органи, надхвърли действително претърпените от SAS вреди.

61      Следователно жалбоподателят неоснователно твърди, че Комисията не е взела предвид нито помощите, предоставени от Кралство Норвегия и Кралство Дания, нито помощите, които биха могли да бъдат предоставени преди март 2021 г.

62      На четвърто място, жалбоподателят поддържа, че Комисията не е взела предвид конкурентното предимство, произтичащо от дискриминационния характер на разглежданата мярка.

63      В това отношение следва да се отбележи, че за целите на преценката на съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар предимството, предоставено от тази помощ на нейния получател, не включва евентуалната икономическа полза, реализирана от последния в резултат на това предимство. Такава полза може да не е идентична на предимството, в което се изразява посочената помощ, и дори да се окаже несъществуваща, но това обстоятелство не може да обоснове различна преценка за съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Комисия/Aer Lingus и Ryanair Designated Activity, C‑164/15 P и C‑165/15 P, EU:C:2016:990, т. 92).

64      Следователно трябва да се констатира, че Комисията правилно е взела предвид произтичащото от разглежданата мярка предимство за SAS, както става ясно от точки 52—58 по-горе. Комисията обаче не може да бъде упрекната, че не е установила наличието на евентуална икономическа полза, извлечена от това предимство.

65      При тези обстоятелства жалбоподателят неоснователно упреква Комисията, че не е взела предвид евентуално конкурентно предимство, произтичащо от твърдения от него дискриминационен характер.

66      Следователно втората част от второто основание на жалбоподателя, а оттам и посоченото основание в неговата цялост, трябва да се отхвърлят.

 По третото основание, изведено от това, че Комисията е нарушила различни разпоредби относно либерализацията на въздушния превоз в рамките на Съюза

67      Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация, както и свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, тъй като разглежданата мярка предлага по-благоприятни условия само на установените в Швеция предприятия.

68      Комисията, Френската република, Кралство Швеция и SAS оспорват доводите на жалбоподателя.

69      Следва да се припомни, че държавна помощ, която нарушава разпоредби или общи принципи на правото на Съюза, не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 44; в този смисъл вж. също решение от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 50 и 51).

 По нарушението на принципа на недопускане на дискриминация

70      Принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 66; в този смисъл вж. също решение от 5 юни 2018 г., Montero Mateos, C‑677/16, EU:C:2018:393, т. 49).

71      Елементите, които характеризират различните положения, и в този смисъл сходния им характер, трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт (решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 26).

72      От друга страна, следва да се припомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, които се преследват със съответната правна уредба (решение от 17 май 1984 г., Denkavit Nederland, 15/83, EU:C:1984:183, т. 25), като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за улов на средиземноморска риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 55).

73      Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение се разрешава дискриминационно третиране, което не е необходимо за постигане на целта на разглежданата мярка, а именно да се поправят вредите, причинени от пандемията от COVID‑19. Според него целта за запазване на вътрешната свързаност на Швеция, както и свързаността между скандинавските страни, която също е посочена в това решение, нарушава член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. Освен това тази цел и целта за запазване на структурата на пазара изисквали да се имат предвид и други авиокомпании, тъй като SAS представлява по-малко от половината от целия вътрешен и международен въздушен трафик на пътници в Швеция. Също така жалбоподателят уточнява, че шведската схема за помощ гарантира свързаността на Швеция и че разглежданата мярка създава дискриминация в полза на SAS спрямо другите авиокомпании, които могат да се ползват от тази схема. Накрая, целта за запазване на свързаността между скандинавските държави представлявала дискриминация, основана на гражданство.

74      В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че противно на поддържаното от жалбоподателя, разглежданата мярка няма за цел — освен да обезщети частично SAS за вредите, причинени от пандемията от COVID‑19 — да запази свързаността на Швеция, „вътрешноскандинавската достъпност“ или шведската икономика.

75      Всъщност, от една страна, следва да се посочи, че в това отношение жалбоподателят препраща към точка 26 от обжалваното решение. Тази точка обаче се намира в раздел, озаглавен „Получател“, в който само се описва получателят на разглежданата мярка, а именно SAS. От друга страна, от раздела на това решение, озаглавен „Цел на мярката“, и по-специално от точка 9, е видно, че разглежданата мярка цели единствено да обезщети частично SAS за претърпените от него вреди вследствие на отмяната или промяната на разписанието на неговите полети в резултат на налагането на ограничения за пътуване, свързани с пандемията от COVID‑19.

76      От това следва, че жалбоподателят няма основание да поддържа и че разглежданата мярка има за цел да запази структурата на пазара. В това отношение несъмнено следва да се отбележи, че на първата страница от документа, озаглавен „Преглед на правилата относно държавните помощи и задълженията за предоставяне на обществена услуга, приложими в сектора на въздушния транспорт по време на пандемията от COVID‑19“, Комисията обяснява, че „[в] интерес на икономиката и потребителите на Съюза държавите членки трябва да изготвят своите мерки на недискриминационна основа и по начин, който запазва пазарните структури отпреди кризата и открива пътя за бързо икономическо възстановяване“. Въпреки това, макар от гледна точка на конкуренцията да е за предпочитане да се подпомагат всички икономически субекти, за да се предотврати намаляването на техния брой, следва да се припомни, както беше посочено в точка 25 по-горе, че държавите членки не са длъжни да отстранят всички щети, причинени от извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, и следователно да предоставят помощи на всички пострадали лица.

77      На второ място, следва да се отбележи, че индивидуална помощ, каквато е разглежданата, по дефиниция се ползва само от едно и от никое друго предприятие, нито дори от предприятията, които се намират в сходно положение с това на получателя на помощта. Така подобна индивидуална помощ по самото си естество въвежда разлика в третирането, дори дискриминация, която обаче е присъща на индивидуалния характер на мярката. Да се поддържа обаче, както прави жалбоподателят, че разглежданата индивидуална помощ противоречи на принципа на недопускане на дискриминация, по същество означава системно да се поставя под въпрос съвместимостта с вътрешния пазар на всяка индивидуална помощ единствено поради присъщия ѝ изключителен и поради това дискриминационен характер, макар правото на Съюза да позволява на държавите членки да предоставят индивидуални помощи, стига да са изпълнени всички условия по член 107 ДФЕС.

78      В това отношение в точка 25 по-горе бе посочено, по-специално във връзка с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, че държавите членки не са длъжни да отстранят всички вреди, причинени от извънредно събитие, и следователно да предоставят помощи на всички пострадали лица.

79      На трето място, следва да се отбележи, че с оглед на припомнената в точка 71 по-горе съдебна практика жалбоподателят основателно изтъква, че всички опериращи в Швеция авиокомпании са засегнати от ограниченията, свързани с пандемията от COVID‑19 и че следователно всички те, подобно на SAS, са претърпели вреди вследствие на отмяната или промяната на разписанието на техните полети в резултат на налагането на ограничения за пътуване, свързани с пандемията от COVID‑19.

80      Дори обаче да се предположи, както твърди жалбоподателят, че въведената с разглежданата мярка разлика в третирането може да се приравни на дискриминация, тъй като от нея се ползва само SAS, трябва да се провери дали тя е обоснована от легитимна цел и дали е необходима, подходяща и пропорционална за постигането ѝ (вж. т. 70 и 72 по-горе). Също така, доколкото жалбоподателят се позовава на член 18, първа алинея ДФЕС, следва да се подчертае, че съгласно тази разпоредба се забранява всякаква дискриминация, основана на гражданство в областта на прилагане на Договорите, „без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в [тях]“. Следователно трябва да се провери дали тази разлика в третирането е позволена от гледна точка на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, който представлява правното основание на обжалваното решение. При тази проверка се изисква, от една страна, целта на разглежданата мярка да отговаря на изискванията на последната разпоредба, и от друга страна, условията за предоставяне на разглежданата мярка — а именно, в случая, обстоятелството, че от нея се ползва само SAS — да могат да позволят постигането на тази цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

81      Що се отнася до целта на разглежданата мярка, жалбоподателят не оспорва, че обезщетяването на вредите, причинени от отмяната или промяната на разписанието на полетите на една авиокомпания в резултат на налагането на ограничения за пътуване, свързани с пандемията от COVID‑19, позволява да се отстранят вредите, причинени от тази пандемия. Както бе посочено в точка 20 по-горе, жалбоподателят не оспорва и че пандемията от COVID‑19 представлява извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

82      Що се отнася до условията за предоставяне на разглежданата мярка, в обжалваното решение Комисията посочва, че SAS, чиито операции са съсредоточени в Дания, Швеция и Норвегия, представлява 67 % от въздушния трафик между скандинавските страни и почти половината от вътрешния трафик в Швеция (49,2 %). Самият жалбоподател признава, че „[п]азарният дял представлява приемлив показател за вредите, претърпени от авиокомпаниите“.

83      Жалбоподателят обаче твърди, че подобно обстоятелство не позволява да се обоснове произтичащата от разглежданата мярка разлика в третирането. Всъщност той счита, че тази разлика в третирането не е пропорционална, тъй като тази мярка предоставя на SAS цялата помощ за отстраняване на вредите, причинени от пандемията от COVID‑19, докато SAS понася само 35 % от тези вреди.

84      В това отношение от обжалваното решение е видно, че поради по-големите си пазарни дялове SAS е засегнато в по-голяма степен от ограниченията, свързани с пандемията от COVID‑19, отколкото другите авиокомпании в Швеция. Това впрочем се потвърждава от данните в приложение A.3.2 към жалбата, от които е видно, че SAS притежава най-големия пазарен дял в Швеция, който възлиза на 35 %, и че този пазарен дял е бил значително по-голям от пазарните дялове на най-непосредствения му конкурент и на жалбоподателя, които притежават само пазарен дял съответно от 19 % и 5 %.

85      Освен това от посочените в точка 82 по-горе данни следва по-специално че пропорционално SAS е значително по-засегнато от тези ограничения отколкото жалбоподателят, който, както е видно от приложение A.3.2 към жалбата, осъществява само минимална част от дейността си в посока към и от Швеция, за разлика от SAS, за което тази част е много по-голяма.

86      Следователно трябва да се констатира, че разликата в третирането в полза на SAS е подходяща за отстраняване на вредите от тези ограничения и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел по вече изложените в точки 52—61 по-горе съображения.

87      Освен това жалбоподателят не доказва, че предвид ниския размер на разглежданата мярка, посочен в точка 55 по-горе, и с оглед на оценката на претърпяната от SAS вреда, припомнена в точка 41 по-горе, разпределянето на посочения размер между всички намиращи се в Швеция авиокомпании не би лишило посочената мярка от полезно действие.

88      Накрая, макар от обжалваното решение действително да е видно, че разглежданата мярка е била предоставена на SAS, по-специално с мотива че то също отговаря на условията на шведската схема за помощ и следователно че е титуляр на издаден от Кралство Швеция лиценз, следва да се отбележи, че целта на тази мярка е да се поправят само претърпените от SAS вреди, но не и вредите, претърпени от всички авиокомпании, които отговарят на условията на тази схема. Тъй като SAS е засегнато в по-голяма степен от ограниченията, свързани с пандемията от COVID‑19, отколкото всички намиращи се в Швеция компании, включително тези, които притежават лиценз, издаден от държава членка, различна от Швеция, следва да се приеме, че условията за допускане до шведската схема за помощ не могат да поставят под въпрос законосъобразността на обжалваното решение.

89      От това следва, че е оправдано разглежданата мярка да се предостави само в полза на SAS и че разглежданата мярка не нарушава принципа на недопускане на дискриминация.

 По нарушението на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги

90      Следва да се припомни, че от една страна, разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване имат за цел да осигурят правото на национално третиране в приемащата държава членка (вж. решение от 6 октомври 2015 г., Finanzamt Linz, C‑66/14, EU:C:2015:661, т. 26 и цитираната съдебна практика).

91      От друга страна, свободното предоставяне на услуги не допуска прилагането на каквато и да било национална правна уредба, вследствие на която предоставянето на услуги между държавите членки е по-трудно отколкото предоставянето на услуги в рамките на една държава членка, независимо от наличието на дискриминация, основана на гражданство или пребиваване (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2003 г., Stylianakis, C‑92/01, EU:C:2003:72, т. 25). Следва да се констатира обаче, че по силата на член 58, параграф 1 ДФЕС свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дяла, отнасящ се до транспорта, а именно дял VI от Договора за функционирането на ЕС. Следователно в рамките на първичното право свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта е подчинено на специален правен режим (решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 36). Поради това член 56 ДФЕС, който се отнася до свободното предоставяне на услуги, не се прилага към въздушния транспорт (решение от 25 януари 2011 г., Neukirchinger, C‑382/08, EU:C:2011:27, т. 22).

92      Следователно мерки за либерализиране на въздушните транспортни услуги могат да бъдат приети единствено на основание член 100, параграф 2 ДФЕС (решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 38). Както обаче правилно отбелязва жалбоподателят, законодателят на Съюза е приел Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3) въз основа на тази разпоредба, чиято цел е именно да определи условията за прилагане на принципа на свободно предоставяне на услуги в сектора на въздушния транспорт (вж. по аналогия решение от 6 февруари 2003 г., Stylianakis, C‑92/01, EU:C:2003:72, т. 23 и 24).

93      В случая трябва да се посочи, че жалбоподателят поддържа по същество, че разглежданата мярка представлява пречка за свободата на установяване и за свободното предоставяне на услуги поради дискриминационния си характер.

94      Макар обаче да е вярно, че разглежданата мярка се отнася до индивидуална помощ, от която се ползва само SAS, жалбоподателят не показва по какъв начин този изключителен характер може да го разубеди да се установи в Швеция или да предоставя услуги от и към тази страна. По-специално жалбоподателят не посочва фактическите и правните обстоятелства, поради които според него тази мярка поражда ограничителни последици, надхвърлящи тези, при които се задейства забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС, но които, както бе прието в точки 70—89 по-горе, все пак са необходими и пропорционални за отстраняване на вредите, причинени на SAS от извънредно събитие, каквото е пандемията от COVID‑19, в съответствие с изискванията на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

95      Следователно разглежданата мярка не може да представлява пречка за свободата на установяване или за свободното предоставяне на услуги. От това следва, че жалбоподателят няма основание да упреква Комисията, че не е разгледала съвместимостта на тази мярка със свободата на установяване и със свободното предоставяне на услуги.

96      При тези обстоятелства третото основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

 По четвъртото основание, изведено от това, че Комисията е нарушила процесуалните права на жалбоподателя, като е отказала да започне официалната процедура по разследване въпреки сериозните затруднения

97      Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е анализирала в достатъчна степен по-специално пропорционалността на разглежданата мярка и съвместимостта ѝ с принципа на недопускане на дискриминация, както и с принципите на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване. Непълнотата на този анализ обаче свидетелствала за наличието на сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да започне официална процедура по разследване и да позволи на жалбоподателя да представи становището си и така да повлияе на нейния анализ.

98      Комисията, Френската република, Кралство Швеция и SAS оспорват доводите на жалбоподателя.

99      Трябва да се посочи, както по същество изтъква Комисията, че четвъртото основание на жалбоподателя всъщност има субсидиарен характер и е изтъкнато, в случай че Общият съд не разгледа самостоятелно въпроса дали преценката на помощта е правилна. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че такова основание цели да бъде потвърден статутът на заинтересованата страна като такава и в това си качество тя да подаде жалба на основание член 263 ДФЕС, която възможност в противен случай би ѝ била отказана (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 48 и от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 44). Общият съд обаче разгледа първите три основания на жалбата относно основателността на самата преценка на помощта, вследствие на което това основание остава без обявената си цел.

100    Освен това трябва да се констатира, че посоченото основание няма самостоятелно съдържание. Всъщност в рамките на такова основание, за да запази процесуалните си права в рамките на официалната процедура по разследване, жалбоподателят може да сочи само основания, които могат да покажат, че преценката на информацията и на данните, с които разполага или е можело да разполага Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 81, от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 35 и от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59), като например извършения от Комисията недостатъчен или непълен анализ в рамките на процедурата по предварително разглеждане или съществуването на жалби от трети страни. Следва обаче да се отбележи, че четвъртото основание възпроизвежда накратко доводите, изтъкнати в рамките на първото, второто и третото основание, без да посочва конкретни данни за евентуални сериозни затруднения.

101    По тези съображения следва да се констатира, че след като Общият съд е разгледал посочените основания по същество, не е необходимо да разглежда обосноваността на това основание.

 По петото основание, изведено от това, че Комисията е нарушила член 296, втора алинея ДФЕС

102    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 296, втора алинея ДФЕС — тъй като не е преценила предоставеното на SAS конкурентно предимство, не е обяснила начина, по който е определила размера на разглежданата мярка, не е оценила вредите, причинени от пандемията от COVID‑19, не е проверила дали тази мярка е в съответствие с принципа на недопускане на дискриминация и с принципите на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване и не е взела предвид обстоятелството, че тази мярка е субсидиарна спрямо шведската схема за помощ — и че тя не е проверила дали посочената мярка е съвместима с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. В този смисъл мотивите на Комисията били или неточни, или тавтологични, или противоречиви.

103    В съдебното заседание жалбоподателят по същество добавя, че разглежданото в случая извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС не е ясно идентифицирано в обжалваното решение. Той изтъква, че в точка 9 от обжалваното решение се прави позоваване на ограниченията за придвижване, които са отпаднали от средата на юни 2020 г., а в точка 29 — на пандемията от COVID‑19 като цяло и се предвижда вреда, която ще настъпи до март 2021 г. Накрая той уточнява, че освен че не е изпълнила задължението си за мотивиране, Комисията е нарушила съществено процесуално изискване.

104    Комисията, Френската република, Кралство Швеция и SAS оспорват доводите на жалбоподателя.

105    В това отношение следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви представляват съществено процесуално изискване и трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63, от 22 юни 2004 г., Португалия/Комисия, C‑42/01, EU:C:2004:379, т. 66 и от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 79).

106    В случая, що се отнася до естеството на разглеждания акт, обжалваното решение е прието в края на фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена с член 108, параграф 3 ДФЕС, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на съответната помощ, без да започва официалната процедура по разследване, предвидена в параграф 2 от посочения член, която от своя страна е предназначена да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни относно тази помощ.

107    Подобно решение обаче, което е прието в кратки срокове, трябва да съдържа единствено причините, поради които Комисията приема, че не са налице сериозни затруднения във връзка с преценката на съвместимостта на съответната помощ с общия пазар (решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 65).

108    В това отношение, първо, що се отнася до стойността на конкурентното предимство и размера на помощта, следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията обяснява, че Кралство Швеция не е могло да определи размера на разглежданата мярка, тъй като към датата на приемане на това решение SAS все още не е договорило револвиращата кредитна линия, ползвайки се от тази мярка. Комисията обаче изчислява лихвения процент, който е щял да му бъде предложен, ако мярката не съществуваше, както бе посочено в точка 55 по-горе. Освен това тя преценява съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар, като взема предвид номиналната ѝ стойност.

109    От друга страна, доколкото жалбоподателят се позовава на конкурентното предимство, произтичащо от дискриминационния характер на разглежданата мярка, достатъчно е да се констатира, както следва от точка 64 по-горе, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид това предимство, за да прецени съвместимостта на мярката с вътрешния пазар, а следователно не е била длъжна и да го споменава в обжалваното решение.

110    Накрая, Комисията, от една страна, оценява претърпените от SAS вреди между 5 и 15 милиарда шведски крони, и от друга страна, посочва елементите, припомнени в точка 45 по-горе, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на тази вреда от Кралство Швеция.

111    Второ, що се отнася до принципа на недопускане на дискриминация и до принципите на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване, несъмнено следва да се припомни, че когато лицата, които се ползват от акта, от една страна, и други изключени икономически оператори, от друга страна, се намират в сходно положение, институцията на Съюза, автор на акта, трябва да изложи в рамките на нарочни мотиви защо така въведената разлика в третирането е обективно обоснована (решение от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 82). В случая обаче следва да се констатира, че обжалваното решение съдържа посочените в точка 82 по-горе данни, които позволяват да се разбере защо Комисията е приела, че е оправдано единствено SAS да може да се ползва от разглежданата мярка.

112    Трето, що се отнася до съвместимостта на разглежданата мярка с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, достатъчно е да се констатира, че тази мярка е обявена за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. Обжалваното решение обаче щеше да е недостатъчно мотивирано само ако Комисията бе длъжна да приложи член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 8 март 2017 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия, C‑660/15 P, EU:C:2017:178, т. 45), което, както бе посочено в точка 34 по-горе, не е така в настоящия случай.

113    Четвърто, що се отнася до разглежданото в случая извънредно събитие, следва да се отбележи, както бе посочено в точка 20 по-горе и както е видно от точки 53—58 от обжалваното решение, че Комисията е приела, че пандемията от COVID‑19 представлява такова събитие.

114    Освен това, макар в точка 3 от обжалваното решение действително да се посочва, че препоръката на шведските органи за избягване на неналожителните пътувания ще се прилага „поне до 15 юни 2020 г.“, следва да се отбележи, че целта на разглежданата мярка, посочена в точка 9 от това решение, е да се обезщети частично SAS за вредите, причинени от отмяната или промяната на разписанието на неговите полети в резултат на налагането на ограничения за пътуване, свързани с пандемията от COVID‑19, без да е посочено за какви точно ограничения става дума. Следователно от обжалваното решение не следва, че претърпяната от SAS вреда не би могла да произтича и от ограничения, които ще продължат да се прилагат или които ще бъдат приети след отмяната на препоръката на шведските органи, от което следва, като впрочем изрично е посочено и в точка 3 от това решение, че то може да продължи да се прилага след 15 юни 2020 г. Следователно трябва да се отбележи, че не е налице противоречие в това, че се приема, както че претърпяната от SAS вреда произтича от ограничения в областта на придвижването поради пандемията от COVID‑19, така и че тази вреда може да настъпи след 15 юни 2020 г. и до 2021 г.

115    От това следва, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано и че следователно петото основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

116    От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо произнасяне по допустимостта ѝ.

 По съдебните разноски

117    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с нейното искане, включително направените в рамките на искането за поверително третиране.

118    Френската република и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.

119    SAS понася направените от него съдебни разноски съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Ryanair DAC да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия, включително разноските, направени в рамките на искането за поверително третиране.

3)      Френската република, Кралство Швеция и SAS AB понасят направените от тях съдебни разноски.

Van der Woude

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

 

      Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 април 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.