Дело T‑712/15

Crédit mutuel Arkéa

срещу

Европейска централна банка

„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Пруденциален надзор на консолидирана основа — Поднадзорна група — Институции, дълготрайно свързани с централен орган — Член 2, параграф 21, буква в) от Регламент (ЕС) № 468/2014 — Член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013 — Капиталови изисквания — Член 16, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква а) от Регламент № 1024/2013“

Резюме — Решение на Общия съд (втори разширен състав) от 13 декември 2017 г.

1.      Съдебно производство — Представителство на страните — Възможност за отстраняване на липсата на упълномощаване за подаване на жалбата посредством последващо представяне на всякакъв документ, който потвърждава наличието на това упълномощаване

(член 51, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Жалба срещу отменен акт — Действие на отмяната на акт от издалия го орган, съответно на отмяната на акт по съдебен ред — Запазване на интереса на жалбоподателя от отмяната на обжалвания акт

(членове 263 ДФЕС, 264 ДФЕС и 266 ДФЕС)

3.      Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване

4.      Икономическа и парична политика — Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Освобождаване за кредитни институции, свързани с централен орган — Условия за прилагане

(член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013 на Парламента и на Съвета; Регламент № 1024/2013 на Съвета; член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014 на Европейската централна банка)

5.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Тълкуване на правото на Съюза — Насоки от административен орган — Задължителен характер — Липса

(член 19 ДЕС)

6.      Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Освобождаване на свързаните с централен орган кредитни институции — Необходимост централният орган да притежава качеството на кредитна институция — Липса

(член 10, параграф 1, буква б) и член 11, параграф 4 от Регламент № 575/2013 на Парламента и на Съвета; Регламент № 1024/2013 на Съвета; член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014 на Европейската централна банка)

7.      Право на Европейския съюз — Тълкуване — Разпоредба, която не препраща изрично към правото на държавите членки — Самостоятелно и еднакво тълкуване

8.      Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Освобождаване на свързаните с централен орган кредитни институции — Условия за прилагане — Задължения на централния орган и на свързаните институции да са солидарни или да са гарантирани от посочения орган — Понятия за солидарност и за гаранция — Самостоятелно тълкуване

(член 10, параграф 1, буква a от Регламент № 575/2013 на Парламента и на Съвета)

9.      Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Освобождаване на свързаните с централен орган кредитни институции — Условия за прилагане — Задължения на централния орган и на свързаните институции да са солидарни или да са гарантирани от посочения орган — Необходимост от задължение за прехвърляне на собствен капитал и на ликвидни средства в рамките на групата

(член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 575/2013 на Парламента и на Съвета; член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014 на Европейската централна банка)

10.    Национално право — Тълкуване — Вземане под внимание на тълкуването, възприето от юрисдикциите на съответната държава членка — Граници

11.    Жалба за отмяна — Предмет — Решение, взето по няколко основни съображения, всяко от които е достатъчно да обоснове разпоредителната му част — Отмяна на такова решение — Условия

(членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)

12.    Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Освобождаване на свързаните с централен орган кредитни институции — Условия за прилагане — Условия за прилагане — Надзор на платежоспособността и ликвидността на централния орган и на свързаните предприятия — Критерии

(член 10, параграф 1, буква б) от Регламент № 575/2013 на Парламента и на Съвета)

13.    Икономическа и парична политика — Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Изисквания за собствен капитал — Обхват на контрола и на преценката, извършвани от Европейската централна банка — Съдебен контрол — Граници

(член 92, параграф 1, буква a) от Регламент № 575/2013 на Парламента и на Съвета; член 16, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква a) от Регламент № 1024/2013 на Съвета; член 97, параграф 1, буква a) от Директива 2013/36 на Европейския парламент и на Съвета)

14.    Право на Европейския съюз — Принципи — Пропорционалност — Обхват

(член 5, параграф 4 ДЕС)

15.    Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие

(член 263 ДФЕС)

1.      Съгласно член 51, параграф 4 от Процедурния правилник, ако не е представено пълномощно от една от страните, с което се учредява представителна власт на неговия адвокат, секретарят определя на съответната страна разумен срок за представянето му. Тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че липсата на упълномощаване към момента на подаване на жалбата може да бъде отстранена с последващото представяне на всякакъв документ, който потвърждава наличието на това упълномощаване.

(вж. т. 30)

2.      Що се отнася до жалбата, подадена по съдебен ред срещу решение, в което се определят приложимите по отношение на жалбоподателя пруденциални изисквания, което в хода на съдебното производство е отменено от издалия го орган и е заменено с решение, в което се определят новите пруденциални изисквания, което на свой ред е предмет на жалба за отмяна, отмяната на обжалваното решение от издалия го орган не лишава жалбоподателя от правен интерес от неговото обжалване. Всъщност отмяната на акт от издалата го институция не означава признаване на неговата незаконосъобразност и има действие ex nunc за разлика от съдебно решение за отмяна, по силата на което отмененият акт се заличава с обратна сила от правния ред и се счита, че той никога не е съществувал. Освен това жалбоподателят продължава да има правен интерес да обжалва решението, за да предотврати възможността то отново да породи последици при евентуална отмяна на решението, с което е отменено от издалия го орган. Всъщност, ако евентуално второто решение бъде отменено, страните отново биха се оказали в съществуващото преди влизането му в сила положение, което отново би се уреждало от обжалваното решение.

(вж. т. 41—43)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 55)

4.      Пруденциалният надзор над групите от кредитни институции на консолидирана основа отговаря основно на две цели. Първата цел е да се позволи на Европейската централна банка да идентифицира рисковете, които биха могли да засегнат дадена кредитна институция и които не произтичат от самата нея, а от групата, към която тя принадлежи. Втората цел е да се избегне раздробяването на пруденциалния надзор над субектите, от които са съставени тези групи, между различни надзорни органи.

Вследствие на това, за да бъдат изпълнени целите на Регламент № 1024/2013 за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014 за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи и условията, предвидени в член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, към които той препраща, трябва да се тълкуват, като се вземе предвид намерението на законодателя да позволи на Европейската централна банка да придобие обща представа за всички рискове, които биха могли да засегнат дадена кредитна институция, както и да се избегне раздробяването на пруденциалния надзор между Европейската централна банка и националните органи.

Що се отнася до присъщата на член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013 цел, този регламент се отнася до пруденциалните изисквания за кредитните институции. В тази рамка преследваната от посочената разпоредба цел се установява ясно от нейния текст и се изразява в предоставената на компетентния орган възможност да освободи изцяло или частично от прилагането на някои от изискванията по Регламента една или повече кредитни институции, разположени в същата държава членка и дълготрайно свързани с централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава членка. Същевременно обаче, доколкото условията, предвидени в посочената разпоредба, са неприложими при преценката на възможността за освобождаване от спазване на изискванията на индивидуална основа по силата на същия регламент, а са приложими по силата на препратката в член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014, следва да се вземат предвид само целите на последния, а не целта, присъща на член 10, параграф 1 от Регламент № 575/2013.

(вж. т. 58, 59, 61, 64—66 и 70)

5.      Тълкуването на релевантното законодателство от страна на административен орган не обвързва съда на Съюза, който единствен е компетентен да тълкува правото на Съюза съгласно член 19 ДЕС.

(вж. т. 75)

6.      Що се отнася понятието за централен орган по смисъла на член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014 за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи, тази разпоредба не следва да се тълкува в смисъл, че предполага сама по себе си, че централният орган трябва да има качеството на кредитна институция. Всъщност, на първо място, в текста на член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014 не се споменава такова изискване, за разлика от хипотезата, предвидена в член 2, параграф 21, буква а) от същия регламент, която изрично се позовава на пруденциалния надзор над група, чието предприятие майка има качеството на кредитна институция.

На второ място, в съответствие е с целите на Регламент № 1024/2013 за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, и на Регламент № 468/2014 е определението за „поднадзорна група“ по смисъла на член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014 да се възприема без оглед на това дали централният орган на тази група има или не качеството на кредитна институция. На трето място, невъзможността Европейската централна банка да упражнява прерогативи, предвидени в Регламент № 1024/2013 по отношение на централен орган, който няма качеството на кредитна институция, не е пречка, възпрепятстваща провеждането на адекватен пруденциален надзор, доколкото ЕЦБ може да упражнява прерогативите си спрямо субектите, които са свързани с посочения централен орган.

От друга страна, нито член 10, параграф 1, буква б) от Регламент № 575/2013, нито член 11, параграф 4 от същия регламент предполагат, че даден централен орган трябва да има качеството на кредитна институция, за да се прилага член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014.

(вж. т. 86, 88, 93, 94 и 108)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 119)

8.      Доколкото Регламент № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници не препраща към законодателствата на държавите членки за определяне на понятията „солидарност“ и „гаранция“, следва да се приеме, че става въпрос за автономни понятия на правото на Съюза.

(вж. т. 120)

9.      Що се отнася до освобождаването на кредитните институции от прилагането на изискванията, предвидени във втора до осма част от Регламент № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, условието за солидарност, което се съдържа в член 10, параграф 1, буква а) от този регламент, е изпълнено, ако е налице задължение за прехвърляне на собствен капитал и ликвидни средства в рамките на групата с цел гарантиране на изпълнението на задълженията към кредиторите. Това тълкуване съответства на целта на член 2, параграф 21, буква в) от Регламент № 468/2014 за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи и на текста на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013.

(вж. т. 130)

10.    Обхватът на националните законови, подзаконови и административни разпоредби трябва да се преценява с оглед на тълкуването им от националните съдилища. В отсъствието обаче на решение на компетентните национални юрисдикции съдът на Съюза по необходимост трябва да се произнесе по обхвата на посочените разпоредби.

(вж. т. 132)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 138)

12.    Що се отнася до освобождаването на кредитните институции от прилагането на изискванията, предвидени във втора до осма част от Регламент № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, условието за платежоспособност и ликвидност на централния орган и на всички свързани предприятия, което се съдържа в член 10, параграф 1, буква б) от този регламент, следва да се разбира в смисъл, че предполага спазването на два критерия. Първият е свързан с наличието на консолидирани отчети на групата. Вторият предполага надзор на платежоспособността и на ликвидността от пруденциална гледна точка на всички лица, съставляващи групата, въз основа на нейните консолидирани отчети.

(вж. т. 147)

13.    От прочита на член 16, параграф 1, буква в) във връзка с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 1024/2013 за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, следва, че ако при проведен от ЕЦБ надзорен преглед се установи, че собственият капитал и ликвидността на дадена кредитна институция не гарантират добро управление и покритие за рисковете, Европейската централна банка има право да изисква от кредитната институция да държи собствен капитал в допълнение към минималните изисквания, уточнени в член 92, параграф 1, буква a) от Регламент № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници.

Що се отнася до контрола, който Европейската централна банка трябва да упражнява, от самия текст на член 97, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36 относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници следва, че прегледът, който Европейската централна банка трябва да извърши, обхваща рисковете, на които институциите са или могат да бъдат изложени, което по необходимост предполага възможността да бъдат взети предвид бъдещи събития, които могат да засегнат техния рисков профил. Ето защо, като се позовава на възможното настъпване на бъдещо събитие, Европейската централна банка не е допуснала грешка в прилагането на правото

От друга страна, с оглед на преценка предвид сложността на оценката на равнището на изискванията за собствен капитал СЕТ 1 на дадена кредитна институция от гледна точка на нейния рисков профил и на събитията, които биха могли да окажат влияние върху него, Европейската централна банка разполага с широка свобода на преценка. В това отношение упражняваният от съда на Съюза контрол върху тази преценка трябва непременно се свежда до проверката на това дали са спазени процесуалните норми и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт. Упражняването на тази широка свобода на преценка обаче не е изключено от съдебен контрол. Съдът на Съюза трябва не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения.

(вж. т. 168, 176, 178, 179 и 181)

14.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 200—202)

15.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 211)