РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

12 март 2019 година(*)

„ЕФГЗ — Разходи, изключени от финансиране — Разходи, направени от Италия — Временна схема за преструктуриране на захарната индустрия — Регламент (ЕО) № 320/2006 — Регламент (ЕО) № 968/2006 —Регламент (ЕО) № 1290/2005 — 24-месечен срок — Понятие „многогодишна мярка“ — Условия за отпускане на помощ за преструктуриране — Понятие „производствено съоръжение“ — Квалификация на силози — Понятие „пълно демонтиране“ — Приложение 2 към документ VI/5330/97 — Трудности при тълкуването на правната уредба на Съюза — Лоялно сътрудничество — Оправдани правни очаквания — Ne bis in idem — Премии за клане — Действия за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти —Просрочени плащания — Доказателство за наличието на специални условия за управление — Равно третиране — Грешка в превода на текста на един от езиците на регламент на Съюза — Възлагане на финансовата корекция на държавата членка“

По дело T–135/15

Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от C. Colelli, avvocato dello Stato,

жалбоподател,

подпомагана от

Френска република, за която се явяват D. Colas и S. Horrenberger, в качеството на представители,

и от

Унгария, за която се явяват M. Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално D. Bianchi, P. Ondrůšek и I. Galindo Martín, а впоследствие Bianchi и Ondrůšek, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяната на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 16, 2015 г., стр. 33), в частта, в която се отнася до някои разходи, направени от Италианската република,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, J. Schwarcz и C. Iliopoulos (докладчик), съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 септември 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 Регламент (ЕО) № 320/2006

1        Съветът на Европейския съюз е приел Регламент (ЕО) № 320/2006 от 20 февруари 2006 година за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (EО) № 1290/2005 относно финансиране на Общата селскостопанска политика (ОВ L 58, 2006 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 70, стр. 118). Регламент № 320/2006 е бил изменян многократно и последно с Регламент (ЕО) № 72/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година относно промени в Общата селскостопанска политика, за изменение на регламенти (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 320/2006, (ЕО) № 1405/2006, (ЕО) № 1234/2007, (ЕО) № 3/2008 и (ЕО) № 479/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1883/78, (ЕИО) № 1254/89, (ЕИО) № 2247/89, (ЕИО) № 2055/93, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 2596/97, (ЕО) № 1182/2005 и (ЕО) № 315/2007 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 230, 2009 г., стр. 6 и ОВ L 220, 2010 г., стр. 76). Регламент № 320/2006, в изменената си редакция с Регламент № 72/2009, е приложим към съответните обстоятелства по настоящото дело.

2        Съображения 1 и 5 от Регламент № 320/2006 гласят следното:

„(1)      […] За да бъде приведена системата на Общността за производство и търговия [със] захар в съответствие с международните изисквания и да се осигури нейната конкурентоспособност в бъдеще, е необходимо да започне процес на основно преструктуриране, [с оглед значително намаляване на нерентабилния производствен] капацитет в Общността. За тази цел като предпоставка за въвеждането на функционираща нова организация на пазара на захар би следвало да бъде внедрена самостоятелна и автономна временна схема за преструктурирането на захарната промишленост в Общността. […]

(5)      Би трябвало да бъде въведен [значителен] икономически стимул, под формата на [подходяща] помощ за преструктуриране, за предприятията от захарната промишленост с най-ниска продуктивност, [така че те да преустановят производството си в рамките на квота]. За тази цел би трябвало да бъде въведена такъв вид помощ за преструктуриране, която да създава стимул за [прекратяване на] производството на захар в рамките на квота и [за отказ от] съответните квоти, като същевременно да дава възможност надлежно да се изпълняват поетите социални ангажименти и ангажименти [в областта] на околната среда, свързани с [прекратяването на] производство[то]. Помощта следва да бъде отпускана в продължение на четири пазарни години с цел намаляване на производството [в степента, необходима за постигане на равновесие на пазара] в Общността“.

3        В член 1 от Регламент № 320/2006, озаглавен „Временен фонд за преструктуриране“, се предвижда следното:

„1. Създава се временен фонд за преструктуриране на захарната промишленост в Общността (наричан по-нататък „фондът за преструктуриране“). […]

Фондът за преструктуриране съставлява част от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието. Считано от 1 януари 2007 г., той съставлява част от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ).

2. Фондът за преструктуриране ще финансира разходите във връзка с мерките, предвидени в членове 3, 6, 7, 8 и 9.

[…]

4. Настоящият регламент не се прилага за най-отдалечените региони, упоменати в член 299, параграф 2 от Договора“.

4        В член 3 от Регламент № 320/2006, озаглавен „Помощ за преструктуриране“, се предвижда следното:

„1.      Всяко предприятие, произвеждащо захар, изоглюкоза или инулинов сироп, на което е отпусната квота до 1 юли 2006 г., има право да получи помощ за преструктуриране за всеки тон отказана квота, при условие че през една от пазарните години 2006—2007, 2007—2008, 2008—2009 и 2009—2010 предприятието:

a)      откаже възложената от него квота на една или повече от неговите фабрики и демонтира изцяло производствените съоръжения на въпросните фабрики;

или

б)      откаже възложената от него квота на една или повече от неговите фабрики, частично демонтира производствените съоръжения на въпросните фабрики и не използва останалите производствени съоръжения на същите фабрики за производството на продуктите, обхванати от общата организация на пазара на захар,

[…]

3.      Пълното демонтиране на производствените съоръжения изисква:

a)      окончателно и цялостно прекратяване на производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп с въпросните производствени съоръжения;

б)      затварянето на фабриката или фабриките и демонтирането на производствените им съоръжения в срока по член 4, параграф 2, буква г),

и

в)      възстановяването на добрите екологични условия в околността на фабриката и улесняването на пренаемането на работната сила в срока по член 4, параграф 2, буква е). […]

4.      Частичното демонтиране на производствените съоръжения изисква:

a)      окончателно и цялостно прекратяване на производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп с въпросните производствени съоръжения;

б)      демонтирането на производствените съоръжения, които няма да бъдат използвани за новия вид производство и които са били предназначени и използвани за производството на продуктите, упоменати в буква а) […];

в)      възстановяването на добрите екологични условия в околността на фабриката и улесняването на пренаемането на работната сила в срока по член 4, параграф 2, буква е) […].

5.      Размерът на помощта за преструктуриране за един тон отказана квота е:

a)      в случая по параграф 1, буква а):

–        730,00 EUR за 2006—2007 пазарна година,

–        730,00 EUR за 2007—2008 пазарна година,

–        625,00 EUR за 2008—2009 пазарна година,

–        520,00 EUR за 2009—2010 пазарна година;

б)      в случая по параграф 1, буква б):

–        547,50 EUR за 2006—2007 пазарна година,

–        547,50 EUR за 2007—2008 пазарна година,

–        468,75 EUR за 2008—2009 пазарна година,

–        390 EUR за 2009/2010 година;

[…]“.

5        Освен това съгласно член 4 от Регламент № 320/2006, озаглавен „[Заявления за отпускане] на помощта за преструктуриране“:

„1. [Заявленията за отпускане] на помощта за преструктуриране се [представят] на заинтересованата държава член до 31 януари преди началото на пазарната година, през която ще бъде отказана квотата.

[…]

2. [Заявленията] за отпускане на помощ за преструктуриране следва да включват:

a)      план за преструктуриране;

[…]

в)      поемане на ангажимент да се откаже съответната квота през въпросната пазарна година;

г)      в случая по член 3, параграф 1, буква а) поемане на ангажимент да бъдат напълно демонтиран[и] производствените съоръжения в срока, който ще бъде определен от съответната държава член[ка];

д)      в случая по член 3, параграф 1, буква б) поемане на задължение да бъдат частично демонтирани производствените съоръжения в срока, който ще бъде поставен от съответната държава членка, и производствената площадка, заедно с останалите производствени съоръжения, да не бъдат използвани за производството на продукти, обхванати от общата организация на пазара на захар;

[…]

3.      Планът за преструктуриране по параграф 2, буква а) съдържа най-малко следните елементи:

[…]

в)      пълно техническо описание на съответните производствени съоръжения;

г)      бизнес план, описващ подробно модалитетите, графика и разноските по закриването на фабриката или фабриките и по пълното или частично демонтиране на производствените съоръжения;

[…]

з)      финансов план, описващ подробно всички разходи във връзка с плана за преструктуриране“.

6        Член 5 от Регламент № 320/2006, озаглавен „Вземане на решение за отпускане на помощта за преструктуриране и контрол над усвояването ѝ“, гласи следното:

„1.      До края на февруари през предходната пазарна година, упомената в член 3, параграф 2, държавите членки следва да вземат решение дали да отпуснат помощта за преструктуриране. Независимо от това решението за пазарната година 2006—2007 се приема до 30 септември 2006 г.

[…]

2.      Помощта за преструктуриране се отпуска, ако държавата членка е установила, след обстойна проверка, че:

–        подадената молба за отпускане на помощта съдържа елементите, упоменати в член 4, параграф 2,

–        планът за преструктуриране съдържа елементите, упоменати в член 4, параграф 3,

–        мерките и дейностите, описани в плана за преструктуриране, са съобразени със съответните закони на Общността и национални закони;

–        […]

3.      Ако едно или повече от условията, установени в първите три тирета на точка 2, не са изпълнени, молбата за отпускане на помощ за преструктуриране се връща на кандидата. Кандидатът бива уведомен за условията, които не са изпълнени. Кандидатът може впоследствие или да оттегли, или да допълни молбата си.

[…]“.

7        Съгласно член 10, параграф 4 от Регламент № 320/2006:

„Помощта за преструктуриране, упомената в член 3, се изплаща на два транша:

–        40 % през месец юни от пазарната година, упомената в член 3, параграф 2,

–        и

–        60 % през месец февруари следващата пазарна година.

При все това Комисията може да вземе решение да раздели транша, упоменат във второто от горните тирета, на две плащания […]“.

8        Накрая, член 14 от Регламент № 320/2006, озаглавен „Изменения в Регламент (ЕО) № 1290/2005“, гласи следното:

„Регламент (ЕО) № 1290/2005 се изменя, както следва:

1.      Към член 3, параграф 1 се прибавя следната буква:

„д)      помощ за преструктуриране, помощ за диверсификация, допълнителна помощ за диверсификация и преходна помощ, предвидени в членове 3, 6, 7, 8 и 9 от Регламент […] № 320/2006“.

[…]“.

 Регламент (ЕО) № 968/2006

9        Европейската комисия е приела Регламент (ЕО) № 968/2006 от 27 юни 2006 година относно формулиране на подробни правила за прилагането на Регламент № 320/2006 на Съвета (ОВ L 176, 2006 г., стр. 32; Специално издание на българския език, 2007 г., глава 3, том 73, стр. 52). Регламент № 968/2006 е бил изменян многократно и последно с Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2011 на Комисията от 13 юли 2011 година за изменение на Регламент № 968/2006 (ОВ L 184, 2011 г., стр. 1). Регламент № 968/2006, в изменената си редакция с Регламент № 672/2011, е приложим към съответните обстоятелства по настоящото дело.

10      Съображение 4 от Регламент № 968/2006 гласи следното:

„Във връзка с отказа от квоти член 3 от Регламент […] № 320/2006 определя възможностите за пълно или частично демонтиране на производствените мощности, които дават право за получаване на различен размер на помощта за преструктуриране. Въпреки че при определянето на приложимите за тези две възможности условия трябва да бъде отчетено, че по-високият размер на помощта за преструктуриране се предоставя за пълно демонтиране поради по-високия размер на свързаните с това разходи[.] [С]ъщо така е уместно да се даде възможност за запазване на части от завода, които не са част от производствената линия, при условие че те могат да се използват за други цели, предвидени в плана за преструктуриране особено когато тяхното използване осигурява заетост. От друга страна съоръженията, които не са пряко свързани с производството на захар, трябва да бъдат демонтирани, в случай че не съществува възможност за тяхното алтернативно използване в рамките на разумен период от време и запазването им би увредило околната среда“.

11      В член 4 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Демонтиране на производствени мощности“, се предвижда следното:

„1.      В случая на пълно демонтиране, съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Регламент […] № 320/2006, изискването за демонтиране на производствени мощности се отнася до:

a)      всички мощности, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп, като например: съоръжения за съхранение, извършване на анализ, измиване и нарязване на захарно цвекло, тръстика, зърнени храни или цикория; всички съоръжения, които са необходими за извличане и преработка или концентриране на захар от захарно цвекло или тръстика, нишесте от зърнени храни, глюкоза от нишесте или инулин от цикория;

б)      частта от съоръженията, различни от посочените в буква а), които са пряко свързани с производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп и са необходими за обслужване на производството в рамките на квотата, от която производителят се е отказал дори когато тези съоръжения могат да се използват във връзка с производството на други продукти, включително: съоръжения за загряване или преработка на вода или за производство на енергия; съоръжения за обработка на пулп от захарно цвекло или меласа; съоръжения за вътрешен транспорт;

в)      всички други съоръжения, като например пакетираща техника, които няма да бъдат използвани и които трябва да бъдат демонтирани и премахнати с оглед опазване на околната среда.

2.      В случая на частично демонтиране, съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент […] № 320/2006, изискването за демонтиране на производствени мощности се отнася само до тези от съоръженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, които не са предназначени за използване за друг вид производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране“.

12      Съгласно член 6 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Задължения на държавите членки“:

„1.      Не по-късно от двадесет дни след получаване на екземпляр от поканата за съгласуване по член 2, параграф 3, държавата членка информира засегнатите от плана за преструктуриране страни за своето решение относно:

[…]

б)      сроковете за демонтиране на производствените мощности и за изпълнение на социалните и екологичните задължения посочени в член 3, параграф 3, буква в) и параграф 4, буква в) от Регламент […] № 320/2006, които не могат да изтичат след 30 септември 2010 г.;

[…]

Чрез дерогация от [параграф 1 буква б)] след мотивирано искане от страна на съответното предприятие държавите членки могат да разрешат удължаване на определения в посочен[ия параграф 1, буква б)] срок най-късно до 31 март 2012 г. В такъв случай предприятието представя изменен план за преструктуриране в съответствие с член 11.

[…]“.

13      Член 9 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Съответствие с изискванията за получаване на помощ за преструктуриране“, гласи следното:

„[…]

2.      Заявлението ще се разглежда като отговарящо на изискванията, когато планът за преструктуриране:

a)      съдържа резюме на основните цели, мерки и действия, както и прогнозна оценка на разходите за изпълнение на тези мерки и действия, финансовия план и сроковете за изпълнение;

б)      посочва за всеки завод размера на квотата, от която се отказва заявителят, който трябва да бъде по-нисък или равен на капацитета за производство, който трябва да бъде изцяло или частично демонтиран;

в)      съдържа декларация, че производствените мощности ще бъдат изцяло или частично демонтирани и отстранени от мястото на производство;

[…]

д)      ясно определя всички действия и разходи, които се финансират от фонда за преструктуриране, и, когато съществуват такива, и други свързани с плана елементи, които се предвижда да бъдат финансирани от други фондове на Общността.

3.      Когато не са спазени условията, посочени в параграф 2, държавата членка уведомява заявителя за причините за това и определя краен срок в рамките на срока по член 4, параграф 1 от Регламент […] № 320/2006 за съответно изменение на плана за преструктуриране.

Държавата членка взима решение за съответствието на измененото заявление с изискванията в срок от 15 работни дни след изтичането на срока, посочен в първа алинея, но не по-малко от 10 работни дни преди крайния срок, посочен в член 5, параграф 1 от Регламент […] № 320/2006.

Когато измененото заявление не е представено в срок или не отговаря на изискванията, заявлението за помощ за преструктуриране се отхвърля и държавата членка уведомява заявителя и Комисията за това в срок от 5 работни дни. При подаване на ново заявление от същия заявител то се разглежда по реда на неговото постъпване съгласно член 8.

[…]“.

14      Съгласно член 10, параграф 4 от Регламент № 968/2006:

„Държавата членка уведомява заявителите за предоставянето на помощта за преструктуриране за техния съответстващ на изискванията план за преструктуриране в срока по член 5, параграф 1 от Регламент […] № 320/2006. Компетентният орган на държавата членка изпраща на Комисията пълен екземпляр на одобрения план за преструктуриране“.

15      В член 11 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Изменения в плана за преструктуриране“, се предвижда следното:

„1.      Веднага след предоставянето на помощта за преструктуриране бенефициерът следва да пристъпи към изпълнението на изброените в одобрения план за преструктуриране мерки, като спазва поетите в заявлението за помощ за преструктуриране задължения.

2.      Всяко изменение в одобрения план за преструктуриране подлежи на одобрение от държавата членка въз основа на подадено от съответното предприятие заявление, в което:

a)      се посочват причините и възникналите проблеми с прилагането;

б)      се представят измененията и новите мерки, които се предлагат и очакваните резултати;

в)      се посочват финансовите последици и сроковете за изпълнение на плана.

Измененията не могат да променят общия размер на помощта за преструктуриране, която следва да бъде предоставена или на временните помощи за преструктуриране, които следва да бъдат изплатени съгласно член 11 от Регламент […] № 320/2006.

Държавата членка уведомява Комисията за изменения план за преструктуриране“.

16      Член 16 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Изплащане на помощите за преструктуриране“, гласи следното:

„1.      Изплащането на всяка от частите на помощта за преструктуриране, посочени в член 10, параграф 4 от Регламент […] № 320/2006, се извършва след внасянето на гаранция в размер, равен на 120 % от размера на съответната част.

[…]“.

17      Съгласно член 22 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Освобождаване на гаранциите“:

„1. Посочените в член 16, параграф 1 и член 18, параграф 2 гаранции се освобождават, когато:

a)      са изпълнени всички мерки и действия, предвидени съответно в плана за преструктуриране, националните програми за преструктуриране и бизнес плановете;

б)      е подаден окончателният доклад, посочен в член 23, параграф 2;

в)      държавите членки са извършили контрол съгласно член 25;

[…]

3.      Освен в случаите на [непреодолима сила] гаранцията се задържа, когато условията по параграф 1 не са били изпълнени най-късно на 30 септември 2012 г.“

18      В член 25 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Контрол“, се предвижда следното:

„1.      Всяко предприятие и място на производство, по отношение на което е предоставена помощ за преструктуриране от фонда за преструктуриране, следва да бъде проверено от компетентния орган на държавата членка в срок от три месеца след изтичането на срока по член 23, параграф 2.

Проверката има за цел да установи спазването на плана за преструктуриране или бизнес плана и точността и пълнотата на подадената от предприятието в доклада за напредъка информация. Първата проверка по отношение на план за преструктуриране също така има за цел да установи верността на всяка допълнителна информация, предоставена от предприятието в неговото заявление за помощ за преструктуриране, по-специално относно потвърждението по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент […] № 320/2006.

2.      Във всички случаи проверката има за цел да покрие всички елементи на плана за преструктуриране, посочени в член 4, параграф 3 от Регламент […] № 320/2006. […]“.

19      Освен това в член 26 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Възстановяване“, се предвижда следното:

„1.      Независимо от разпоредбата на параграф 3, когато бенефициерът не спази едно или повече свои задължения съответно [по] плана за преструктуриране, бизнес плана или националната програма за преструктуриране, частта от предоставената помощ по отношение на [съответното задължение или съответните задължения] подлежи на възстановяване [освен в случай на непреодолима сила]

[…]“.

20      Накрая, съгласно член 27 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Глоби“:

„1.      Когато бенефициерът не изпълни едно или повече от своите задължения съответно [по] плана за преструктуриране, бизнес плана или националната програма за преструктуриране, той [трябва да понесе финансова санкция] като плати сума, равна на 10 % от [подлежащата на възстановяване] сума[…] съгласно член 26.

[…]“.

 Обстоятелствата по спора

 Обжалваното решение

21      С Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 16, 2015 г., стр. 33, наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията по-специално е наложила на Италианската република следните корекции:

–        корекция в размер от 90 498 735,16 EUR относно разходите, направени от Италианска република в рамките на временната схема за преструктуриране на захарната индустрия поради неразрушаването на всички съоръжения за производство на захар от бенефициерите на помощи за преструктуриране (финансови години 2007, 2008 и 2009),

–        корекция в размер от 1 607 275,90 EUR за просрочени плащания на остатъка от премии за клане, свързани с референтната 2004 година (финансова 2010 година),

–        фиксирана корекция в размер от 1 198 831,03 EUR за просрочени плащания на някои разходи относно действия по информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти (финансови години 2009 и 2010).

22      Трите корекции, посочени в точка 21 по-горе, са оспорени от Италианска република в рамките на настоящото производство по обжалване.

 По финансовата корекция, свързана с направените разходи във връзка с временната схема за преструктуриране на захарната индустрия

23      През септември 2010 г. службите на Комисията са провели в Италия разследване относно помощите за преструктуриране на захарната индустрия, които са били отпуснати на някои италиански предприятия, производители на захар, през финансовите години 2007, 2008 и 2009 (наричано по-нататък „разследване EX/2010/010/IT“).

24      С писмо от 9 декември 2010 г., изпратено в приложение на член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, 2006 г., стр. 90; Специално издание на български език, глава 14, том 2, стр. 37), Комисията уведомява италианските органи за резултата от разследване EX/2010/010/IT, който е бил приложен към разглежданото писмо (наричано по-нататък „първото съобщение от 9 декември 2010 г.“).

25      От първото съобщение от 9 декември 2010 г. е видно, че според Комисията италианските органи не са спазили изцяло изискванията на разпоредбите от правото на Европейския съюз относно условията за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране на производствени съоръжения, доколкото тя е констатирала, че са били запазени силози на няколко производствени площадки за захар, принадлежащи на италианските дружества, които са поискали отпускането на посочената помощ (наричани по-нататък „спорните силози“). Във връзка с това тя изтъква, че посочените предприятия не биха отговаряли на условията за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, ако не приложат изцяло плана за преструктуриране и ако сградите, които са свързани с производствената дейност, т.е. спорните силози, не бъдат разрушени. Накрая, Комисията изисква от италианските органи да посочат дали силозите все още съществуват на производствените площадки за захар, които не са били посетени от нейните служители.

26      С писмо от 9 февруари 2011 г. италианските органи отговарят на възраженията на Комисията, съдържащи се в първото съобщение от 9 декември 2010 г.

27      На 18 април 2011 г. Комисията кани италианските органи на двустранна среща, която е проведена на 4 май 2011 г. в Брюксел (Белгия).

28      Протоколът от тази среща е изпратен на италианските органи с писмо на Комисията от 26 юли 2011 г. На 2 ноември 2011 г. упоменатите органи представят съображенията си във връзка с посочения протокол.

29      С писмо от 16 август 2012 г., изпратено на основание член 11, параграф 2, трета алинея от Регламент № 885/2006 (наричано по-нататък „официално съобщение от 16 август 2012 г.“), Комисията уведомява италианските органи, че възнамерява да изключи от финансирането на Съюза сумата от 90 498 735,15 EUR поради неспазване на условията за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, предвидени в член 3, параграф 3 от Регламент № 320/2006 и в член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006.

30      На 11 октомври 2012 г. италианските органи сезират помирителния орган на основание член 16 от Регламент № 885/2006, който представи доклада си на 10 февруари 2013 г.

31      С решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), Съдът по същество приема, че понятието „производствени съоръжения“ по смисъла на членове 3 и 4 от Регламент № 320/2006 и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 968/2006 включва силозите, предназначени за съхраняването на захар на получателя на помощта за преструктуриране. Съдът обаче приема, че случаят не е такъв в две хипотези: от една страна, когато е било доказано, че силозите се използват единствено за съхраняването на захар, произведена в рамките на квота, оставена на съхранение от други производители или закупена от тях, и от друга страна, когато те са били използвани само за разфасоването или пакетирането на захар, произведена другаде за целите на търговското ѝ разпространение.

32      С писмо от 28 март 2014 г. Комисията предоставя двумесечен срок на италианските органи, за да представят допълнително становище, по-специално с оглед на постановеното от Съда решение, посочено в точка 31 по-горе, както и доказателства, от които да се установи, че преди заявленията за помощ за преструктуриране спорните силози са били използвани изключително за съхраняване и пакетиране на захар, произведена в рамките на квота от други производители.

33      С писмо от 30 май 2014 г. италианските органи оспорват позицията на Комисията, че за да се прецени дали силозите попадат в обхвата на понятието „производствени съоръжения“, следва да се вземе предвид начинът, по който те са били използвани към датата на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

34      В обобщения доклад, приет от Комисията на 12 декември 2014 г., тя потвърждава предложението си да се изключи от финансирането на Съюза сумата от 90 498 735,16 EUR.

 По финансовата корекция, приложена поради просрочено плащане на остатъка от премии за клане, свързани с референтната 2004 година

35      Службите на Комисията са провели в Италия разследване във връзка с премиите за клане относно неспазването на сроковете за плащане и превишаването на финансовите тавани през финансовата 2010 година.

36      С писмо от 14 февруари 2011 г., изпратено на основание член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006, Комисията уведомява италианските органи за резултатите от извършените от нея проверки. Посочените органи отговарят на това уведомяване с писмо от 8 март 2011 г.

37      На 15 юни 2011 г. в Брюксел е проведена двустранна среща между службите на Комисията и италианските органи. Протоколът от тази среща е изпратен на италианските органи на 3 август 2011 г. Посочените органи представят съображенията си на 5 октомври 2011 г.

38      Комисията потвърждава позицията си в писмо от 18 януари 2012 г., изпратено на основание член 11, параграф 1, втора алинея от Регламент № 885/2006, на което италианските органи отговарят с писмо от 27 март 2012 г.

39      С писмо от 30 октомври 2013 г., изпратено на основание член 11, параграф 2, трета алинея от Регламент № 885/2006, Комисията официално уведомява италианските органи за прогнозния размер на предложената корекция, а именно сумата 7 643 605,11 EUR, поради, наред с другото, неспазване на сроковете за плащане относно премиите за клане, свързани с референтната 2004 година, чийто остатък е бил платен на бенефициерите на 30 октомври и 3 ноември 2009 г.

40      На 10 декември 2013 г. италианските органи сезират помирителния орган. Той представя становището си на 6 май 2014 г.

41      С писмо от 2 юли 2014 г. Комисията съобщава на италианските органи окончателната си позиция, в която прилага фиксирана корекция от 7 643 605,11 EUR, като от тях сумата от 1 607 275,90 EUR съответства на просрочено плащане на остатъка от премии за клане, свързани с референтната 2004 година, извършено през финансовата 2010 година.

 По финансовата корекция, приложена поради просрочено плащане на някои разходи относно действията за информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти

42      От 30 ноември до 4 декември 2009 г. службите на Комисията са провели в Италия разследване относно действията за информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни, отнасящи се до финансовите години 2008—2010.

43      С писмо от 27 април 2010 г., изпратено на основание член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006, Комисията уведомява италианските органи за резултата от извършените от нея проверки. С писмо от 5 юли 2010 г. италианските органи отговарят на това уведомяване.

44      На 18 ноември 2010 г. в Брюксел е проведена двустранна среща между италианските органи и Комисията. Протоколът от посочената среща е изпратен на италианските органи на 31 януари 2011 г. Те представят становищата си на 30 март 2011 г.

45      С писмо от 17 април 2013 г., изпратено на основание член 11, параграф 2, трета алинея от Регламент № 885/2006, Комисията официално уведомява италианските органи за определения размер на предложената корекция, а именно сумата от 2 844 470,65 EUR за финансовите години 2008 (считано само от 30 май 2008 г.), 2009 и 2010.

46      На 3 юни 2013 г. италианските органи сезират помирителния орган. Той представя доклада си на 29 ноември 2013 г.

47      С писмо от 27 май 2014 г. Комисията изпраща окончателната си позиция на италианските органи, в която по-специално прилага фиксирана корекция от 1 198 831,03 EUR поради просрочени плащания, свързани с действията за информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни, настъпили през финансовите години 2009 и 2010.

 Производството и исканията на страните

48      На 26 март 2015 г. Италианската република подава жалба в секретариата на Общия съд.

49      С актове, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 22 и 25 юни 2015 г., Френската република и Унгария отправят искане за встъпване в подкрепа на исканията на Италианската република. С решения от 22 юли 2015 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска тези встъпвания.

50      Италианската република иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, в която се отнася до някои разходи, извършени от Италианската република,

–        да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

51      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

52      Френската република иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

53      Унгария иска от Общия съд да отмени частично обжалваното решение.

54      С писмо от секретариата на Общия съд от 14 юни 2016 г. страните са били уведомени за промяната в състава на Общия съд и за решението на председателя на Общия съд да преразпредели делото на друг съдия докладчик, който е включен в трети състав.

55      С писмо на секретариата от 3 октомври 2016 г. страните са били уведомени за промяната в съставите на Общия съд на основание член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд и за разпределението на съдията докладчик към четвърти състав, на който настоящото дело е било съответно разпределено.

56      По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурен правилник, поставя писмени въпроси на страните и иска от тях да представят определени документи. Страните изпълняват разпореденото с тези процесуално-организационни действия в срок.

57      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 12 септември 2017 г.

 От правна страна

58      В подкрепа на жалбата си Италианската република излага шест основания.

59      Първите четири основания са изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна на корекцията относно разходите, направени от Италианската република в рамките на временната схема за преструктуриране на захарната индустрия. Първото основание е изведено по същество от нарушение на член 31, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193), на правото на защита, принципа на състезателност, както и от непълнота на мотиви. Второто основание е изведено по същество от нарушение на член 11, параграф 1 от Регламент № 885/2006, на Регламент № 320/2006, на Регламент № 968/2006 и на решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737). Третото основание е изведено по същество от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялно сътрудничество, ne bis in idem, на добра администрация и задължението за полагане на грижа. Четвъртото основание е изведено от нарушението на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1290/2005, на член 11, параграф 3, втора алинея и на глава 3 от Регламент № 885/2006 и на указанията, закрепени в документ VI/5330/97 на Комисията от 23 декември 1997 година, озаглавен „Насоки за изчисляване на финансовите последствия при изготвяне на решението относно уравняването на сметките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието — секция „Гарантиране“ (наричан по-нататък „документ VI/5330/97“), на задължението за мотивиране, както и от неразглеждане на становището на помирителния орган.

60      Петото основание е изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна на корекцията, приложена към просрочено плащане на остатъка от премии за клане, свързани с референтната 2004 година, и е изведено от нарушението на член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година за формулиране на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение воденето на счетоводство от агенциите платци, декларациите за разходи и приходи и условията за възстановяване на разходите по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 171, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 3), от нарушението на принципа на равно третиране и от изопачаване на фактите.

61      Шестото основание е изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна на корекцията, приложена за просрочено плащане на някои разходи относно действията за информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти, и е изведено от нарушението на член 20 от Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (ОВ L 147, 2008 г., стр. 3), както и на принципите на оправдани правни очаквания и на възлагане на финансовите корекции на държавите членки.

 По първото основание, изведено от нарушение на член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005, на правото на защита и принципа на състезателност, както и от непълнота на мотивите

62      Твърденията по това основание по същество се състоят от три части. Първата част е изведена от нарушение на член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005. Втората част е изведена от нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност. Третата част е изведена по същество от непълнота на мотиви на обжалваното решение.

 По първата част от първото основание, изведена от нарушение на член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005

63      Италианската република по същество упреква Комисията за становището ѝ, че помощите за преструктуриране се отнасят до многогодишна мярка по смисъла на член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005 и че следователно в случая финансовата корекция може да се отнася до всички разходи, направени в рамките на временната схема за преструктуриране на захарната индустрия. Като е постъпила по този начин, Комисията е нарушила член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005.

64      Комисията оспорва доводите на Италианската република.

65      В случая трябва да се определи дали Комисията правилно е включила в основата за изчисляване на оспорваната финансова корекция всички разходи, направени от Италианската република в рамките на временната схема за преструктуриране на захарната индустрия съгласно член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005, или дали тя е трябвало да изключи от посочената основа за изчисляване разходите, извършени повече от 24 месеца преди на италианските органи да бъде връчено първото съобщение от 9 декември 2010 г., съгласно член 31, параграф 4, буква a) от Регламент № 1290/2005. За целите на това разглеждане следва да се определи дали с помощта за преструктуриране в отрасъла на захарната индустрия се финансира многогодишна мярка по смисъла на член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005.

66      В член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005 се предвижда следното:

„Не може да бъде отказано финансиране за:

a)      разходите по член 3, параграф 1 [от настоящия регламент], извършени повече от 24 месеца преди Комисията да е нотифицирала писмено държавата членка за заключенията от извършената от нея инспекция;

б)      разходите по многогодишните мерки, попадащи в рамките на приложното поле на член 3, параграф 1 [от настоящия регламент] или на програмите по член 4 [от настоящия регламент], когато окончателното задължение на получателя възниква повече от 24 месеца преди Комисията да е нотифицирала писмено държавата членка за заключенията от извършената от нея инспекция;

[…]“.

67      Наред с другите разходите, посочени в член 3, параграф 1, буква д) от Регламент № 1290/2005, изменен с член 14 от Регламент № 320/2006, фигурират помощите за преструктуриране в отрасъла на захарната индустрия.

68      Освен това съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 320/2006 отпускането на помощта за преструктуриране зависи от изпълнението на две условия: от една страна, отказване от квотата за производство и от друга страна, от пълно или частично демонтиране на производствените съоръжения.

69      Що се отнася до отказването от квотата за производство, Италианската република правилно твърди, че става дума за мярка с незабавно приложение, извършена по време на съответната пазарна година.

70      При все това, противно на поддържаното от Италианската република, отказването от квотата за производство не представлява „самата същност на въпросната схема“, тъй като с член 3, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 320/2006 също така се изисква пълно или частично демонтиране на производствените съоръжения, за да бъде отпусната помощта за преструктуриране за пълно или частично демонтиране (вж. т. 68 по-горе).

71      Демонтирането на производствените съоръжения обаче включва своевременно извършване на няколко сложни дейности и следователно не може да представлява еднократна мярка.

72      Всъщност съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 320/2006 пълното демонтиране на производствените съоръжения изисква, първо, окончателно и цялостно прекратяване на производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп с въпросните производствени съоръжения, второ, затварянето на фабриката или фабриките и демонтирането на производствените им съоръжения и трето, възстановяването на добрите екологични условия в околността на фабриката и прилагането на мерки за улесняване на пренаемането на работната сила.

73      Що се отнася до частичното демонтиране, в член 3, параграф 4 от Регламент № 320/2006 се установяват изисквания, които са сходни на посочените в точка 72 по-горе.

74      Освен това фактът, че дейностите по преструктуриране са извършвани в продължение на няколко години, се потвърждава и от член 6 от Регламент № 968/2006, в който е предвиден срок за демонтиране на производствените съоръжения и за изпълнение на социалните и екологичните задължения, чийто няколкократно изменян краен срок е бил окончателно определен с Регламент за изпълнение № 672/2011 на 31 март 2012 г.

75      Накрая, в отговор на поставен от Общия съд въпрос в съдебно заседание Италианската република посочва, че дейностите по демонтиране на производствените площадки на двете италиански предприятия, които са поискали да им бъде отпусната помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, са извършени за около три или четири години.

76      С оглед на гореизложеното се налага констатацията, че помощите за преструктуриране на захарната индустрия нямат за цел да финансират еднократна мярка, а съвкупност от мерки, чието ефективно изпълнение по принцип се извършва в продължение на няколко години. Ето защо следва да се приеме, че схемата за преструктуриране на захарната индустрия представлява многогодишна мярка по смисъла на член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005.

77      Изтъкнатите от Италианската република доводи не могат да оборят изложения по-горе извод.

78      Първо, Италианската република твърди, че еднократният характер на финансираните с помощта за преструктуриране мерки се установява от факта, че член 10 от Регламент № 320/2006 предвижда отпускането на единична сума за помощта за преструктуриране, макар че тя е разделена на две плащания, получавани за период, по-кратък от дванадесет месеца.

79      В това отношение от съвместното тълкуване на член 10, параграф 4 от Регламент № 320/2006 и членове 16 и 22 и член 25, параграф 1 от Регламент № 968/2006 е видно, че получаването на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране на няколко плащания се придружава от внасянето на гаранции, които се освобождават, ако след процеса на преструктуриране посочените в член 25, параграф 1 от Регламент № 968/2006 проверки потвърдят, наред с другото, че са били приложени всички мерки и действията, предвидени в плана за преструктуриране.

80      От това следва, че окончателният размер на помощта за преструктуриране не може да бъде известен преди освобождаването на последните гаранции, държани от държавите членки, а следователно след като бъдат извършени проверките при приключване на дейностите по преструктуриране.

81      Така, дори да се предположи, че 24 месеца преди първото съобщение от 9 декември 2010 г. всички помощи за преструктуриране са били изплатени на италианските предприятия, както твърди Италианската република в съдебно заседание, без обаче да го доказва, размерът на тези помощи не е окончателен и все още би могъл да бъде променен.

82      Освен това, както отбелязва Комисията в съдебно заседание, дори да се приеме, че изплащането на помощта за преструктуриране на италианските предприятия е извършено наведнъж, това обстоятелство не изключва квалифицирането на схемата за преструктуриране на захарната индустрия като многогодишна мярка. Всъщност в това отношение от определящо значение е, че прилагането на посочената схема съдържа няколко задължения, които не могат да се изпълнят незабавно, а се осъществяват в продължение на няколко години.

83      Второ, Италианската република по същество поддържа, че в приложение на член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005 Комисията би могла основателно да оспори всеки разход, направен във връзка с временната схема за преструктуриране на захарната индустрия, когато съобщението на основание член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006 е получено в срок от 24 месеца, считано от изпълнението на последното наложено на бенефициера задължение. В случая тя счита, че Комисията следователно би могла да започне процедура за приключване на сметките до март 2015 г., т.е. през 24-месечния срок, считано от крайната дата за демонтиране на производствените съоръжения, а именно 31 март 2012 г. В този случай съобщение на Комисията на основание член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006, което е получено след изтичане на срока за пълното демонтиране, не би позволило на държавата членка да отстрани констатираната от Комисията нередност. Според нея това противоречи на духа на процедурата за приключване на сметките, един от чиито основни елементи се изразява в това на държавата членка да бъде позволено да отстрани констатираните от Комисията нередности.

84      В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебно заседание, Италианската република е потвърдила, че с доводите си, припомнени в точка 83 по-горе, тя не е искала да изтъкне незаконосъобразността на член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005, а да оспори по същество прилагането в конкретния случай на тази разпоредба.

85      В това отношение е достатъчно да се констатира, че съобщението на основание член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006, в случая първото съобщение от 9 декември 2010 г. (вж. т. 24 по-горе), е изпратено на Италианската република преди изтичането на срока на последното задължение, наложено на бенефициерите на помощи за преструктуриране, а именно 31 март 2012 г. (вж. т. 74 по-горе). Следователно Италианската република би могла да отстрани констатираните в първото съобщение от 9 декември 2010 г. нередности или поне да приеме мерки, с които да опита да ги отстрани.

86      С оглед на гореизложеното Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че помощите за преструктуриране на захарната индустрия имат за цел да финансират многогодишна мярка, и следователно като е включила в спорната корекция всички отпуснати на италианските предприятия помощи за преструктуриране.

87      Следователно първата част на първото основание следва да се отхвърли.

 По втората част от първото основание, изведена от нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност

88      Италианската република по същество твърди, че извършената късно промяна на изразената в официалното съобщение от 16 август 2012 г. позиция на Комисията относно правното основание за изчисляването на срока от 24 месеца, посочен в член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005, не ѝ е позволила да упражни правото си на защита и е накърнила състезателния характер на процедурата за приключване на сметките.

89      Комисията оспорва доводите на Италианската република.

90      Съгласно постоянната съдебна практика крайното и окончателно решение за приключване на сметките се взема след специално състезателно производство, в което засегнатите държави членки разполагат с всички необходими гаранции, за да представят становището си (вж. решение от 14 декември 2000 г., Германия/Комисия, C‑245/97, EU:C:2000:687, т. 47 и цитираната съдебна практика).

91      Тази процедура е уредена в член 11 от Регламент № 885/2006, озаглавен „Клиринг с оглед на съответствието“, съгласно който:

„1.      Ако в резултат на разследване Комисията стигне до заключението, че разходите не са извършени в съответствие с правилата на Общността, тя съобщава своите заключения на съответната държава членка и посочва коригиращите мерки, които се налагат, с цел в бъдеще да се осигури съобразяването с посочените правила.

Съобщението се позовава на настоящия член. Държавата членка отговаря в срок от два месеца, считано от получаване на съобщението, като в резултат от това Комисията може да промени позицията си. Когато има основание Комисията може да разреши удължаване на срока за отговор.

След изтичане на срока за отговор, Комисията свиква двустранна среща и двете страни се опитват да постигнат споразумение за мерките, които следва да се предприемат, както и по отношение на оценката на сериозността на нарушението и финансовите вреди за Общността.

2.      В двата месеца след получаване на протокола от двустранната среща, посочена в параграф 1, трета алинея, държавата членка предоставя евентуално изисканата по време на срещата информация, както и всяка допълнителна информация, която счете за необходима при разглеждането на случая.

[…]

В края на периода, посочен в първа алинея, Комисията съобщава официално на държавата членка заключенията, до които е достигнала на базата на информацията получена в рамките на процедурата по клиринга с оглед на съответствието. Това съобщение представлява оценка на разходите, които Комисията предвижда да изключи от финансирането на Общността по реда на член 31 от Регламент […] № 1290/2005, като се позовава на член 16, параграф 1 от настоящия регламент.

3.      […]

След преглед на евентуално изготвените от помирителните органи доклади, съгласно глава 3 на настоящия регламент, Комисията приема, когато е приложимо, едно или няколко решения по реда на член 31 от Регламент […] № 1290/2005, които целят изключването от финансиране на Общността на разходите, свързани с неспазване на правилата на Общността, до действителното осъществяване от страна на държавите членки на коригиращите мерки.

[…]“.

92      Съгласно постоянната съдебна практика писменото съобщение по смисъла на член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006 трябва да информира съответното правителство за всички резерви на Комисията, така че да може да изпълни отредената му с посочената разпоредба предупредителна функция (вж. решение от 3 май 2012 г., Испания/Комисия, C‑24/11 P, EU:C:2012:266, т. 27 и цитираната съдебна практика).

93      Освен това съгласно съдебната практика член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006 трябва да се тълкува във връзка с член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005, според който Комисията не може да изключи разходите, направени извън един от периодите, упомената в горепосочената разпоредба. Оттук следва, че предвиденото в член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006 писмено съобщение служи като предупреждение, че разходите, направени в определен период, предшестващ нотификацията на това съобщение, могат да бъдат изключени от финансиране от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), и следователно посоченото съобщение представлява отправната точка за броенето на този период (вж. по аналогия решение от 3 май 2012 г., Испания/Комисия, C‑24/11 P, EU:C:2012:266, т. 30).

94      Накрая, член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006 не изисква в писменото съобщение да се посочват разходите, които ще бъдат изключени (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 7 октомври 2004 г., Швеция/Комисия, C‑312/02, EU:C:2004:594, т. 14). Също така не се изисква в писменото съобщение да се посочва изрично срокът по член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005 (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 24 януари 2002 г., Финландия/Комисия, C‑170/00, EU:C:2002:51, т. 32). Всъщност, що се отнася до изискванията за форма, член 11, параграф 1 от Регламент № 885/2006 прави разлика между, от една страна, „съобщението за констатации“, посочено в параграф 1, първа алинея, като разглежданото в настоящия случай, и от друга страна, „официалното съобщение за заключенията“, посочено в параграф 2, трета алинея, което се изпраща на по-късен етап. Оттук следва, че първото съобщение не трябва да отговаря на толкова строги изисквания относно формата както второто съобщение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 24 януари 2002 г., Финландия/Комисия, C‑170/00, EU:C:2002:51, т. 29).

95      На първо място, от точки 68—76 по-горе е видно, че с помощите за преструктуриране на захарната индустрия се финансират многогодишни мерки и следователно правното основание за изчисляване на срока от 24 месеца е член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005.

96      В случая в писмото, приложено към резултатите от разследване EX/2010/010/IT, представени на Италианската република с първото съобщение от 9 декември 2010 г., се посочва, че евентуалното „изключване се отнася единствено до разходите, направени през [24-те] месеца, предхождащи изпращането на [посоченото] съобщение“. Така Комисията имплицитно, но безусловно препраща към член 31, параграф 4, буква a) от Регламент № 1290/2005 като правно основание за изчисляване на срока от 24 месеца, а не към член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005.

97      Подобно на Комисията обаче, следва да се отбележи, че независимо от посоченото в писмото към първото съобщение от 9 декември 2010 г. от приложението към това писмо ясно се установява, че Комисията е оспорила разглежданите италиански предприятия да бъдат допуснати до всички помощи за преструктуриране, които те са получили. Всъщност по-специално е било посочено, че „[с]лужбите на [генерална дирекция на Комисията „Земеделие и развитие на селските райони“] са приели […], че нито едно от разглежданите предприятия не отговаря на условията, които са необходими за получаване на [помощта за преструктуриране за пълно демонтиране]“, и че „[тъй] като повечето от помощите за преструктуриране вече са били платени и повечето от обезпеченията вече са били освободени от разглежданите предприятия, е било посочено, че администрацията би могла в крайна сметка да понесе финансовите последствия от всяко неизпълнение на предвидените в регламентите изисквания“.

98      С оглед на гореизложеното първото съобщение от 9 декември 2010 г. информира в достатъчна степен италианските органи за резервите на Комисията и за корекциите, които вероятно ще бъдат извършени по отношение на разглежданите разходи, така че то изпълнява предупредителната функция, която е възложена на писменото съобщение, предвидено в член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006.

99      Въпреки че на двустранната среща от 4 май 2011 г. Комисията посочва, че разследване EX/2010/010/IT обхваща периода от 24 месеца, предхождащи изпращането на съобщението по член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006, и следователно че това разследване се отнася единствено до направените разходи между 10 декември 2008 г. и 9 декември 2010 г., вярно е също и това, че в приложение 1 към официалното съобщение от 16 август 2012 г. Комисията е потвърдила позицията си, приета в първото съобщение от 9 декември 2010 г. Всъщност по същество тя твърди, че финансовата корекция може да бъде определена въз основа на всички разходи, извършени от Италианската република във връзка с временната схема за преструктуриране на захарната индустрия, включително преди периода от 24 месеца, който прехожда изпращането на първото съобщение от 9 декември 2010 г., и следователно че в случая срокът от 24 месеца трябва да се изчислява съгласно член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005.

100    При всички положения следва да се отбележи, че след получаване на официалното съобщение от 16 август 2012 г. Италианската република е сезирала помирителния орган съгласно член 16 от Регламент № 885/2006 и следователно е разполагала с възможността да оспори приложимостта на член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005 пред този орган (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑84/09, непубликувано, EU:T:2012:471, т. 35 и цитираната съдебна практика).

101    В съдебно заседание обаче Италианската република потвърждава, че не е извършила оспорване пред помирителния орган с оглед приложимостта на член 31, параграф 4 буква б) от Регламент № 1290/2005, а че е насочила вниманието си единствено върху въпроса по същество, свързан с възможността да запази спорните силози и да получи помощ за преструктуриране за пълно демонтиране.

102    Накрая, следва да се припомни, че след обявяване на съдебното решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), Комисията с писмо от 28 март 2014 г. е предоставила на Италианската република възможността да представи допълнително становище (вж. т. 32 по-горе). В писмото си от 30 май 2014 г., с което отговарят, италианските органи обаче също не са оспорили прилагането в настоящия случай на член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005 (вж. т. 33 по-горе).

103    При тези обстоятелства Италианската република не би могла да се позовава пред Общия съд на процесуална гаранция, която самата тя е пропуснала да упражни в рамките на процедурата за приключване на сметките (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 9 септември 1999 г., Petrides/Комисия, C‑64/98 P, EU:C:1999:399, т. 32).

104    Следователно втората част от първото основание следва да се отхвърли.

 По третата част от първото основание, която по същество е изведена от непълнота на мотивите

105    Италианската република по същество изтъква, че мотивите на обжалваното решение са непълни, поради това че причините за честата и необоснована промяна на правното основание за изчисляване на срока от 24 месеца, извършена от Комисията в официалното съобщение от 16 август 2012 г., са били споменати лаконично в това съобщение.

106    Комисията не взема отношение по този въпрос.

107    Съгласно постоянната съдебна практика в този особен контекст на изготвяне на решенията, отнасящи се до приключване на сметките, мотивите на отделното решение трябва да се считат за достатъчни, ако държавата — адресат на решението, е участвала непосредствено в процеса на изготвяне на това решение и е била запозната с причините, поради които Комисията е приела, че не е длъжна да остави спорната сума в тежест на ФЕОГА (решения от 1 октомври 1998 г., Нидерландия/Комисия, C‑27/94, EU:C:1998:446, т. 36, и от 10 септември 2008 г., Италия/Комисия, T‑181/06, непубликувано, EU:T:2008:331, т. 32).

108    В случая в приложение 1 към официалното съобщение от 16 август 2012 г., в точка 12 от частта „Доводи“ Комисията е припомнила, че временната схема за преструктуриране на захарната индустрия се отнася за периода от 1 юли 2006 г. до 31 март 2012 г., т.е. за период от 69 месеца. Освен това в точка 13 от частта „Доводи“ тя обяснява, че посочената схема представлява многогодишна мярка по смисъла на член 3 от Регламент № 1290/2005, съгласно която са били извършени разсрочени плащания на различните траншове на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране. Освен това Комисията посочва, че плащането на всеки транш от помощта за преструктуриране за пълно демонтиране се е извършвало след внасянето на гаранция в размер, равен на 120 % от размера на съответния транш. Комисията обяснява също така, че съгласно член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005 оценяването на съответствието на посочените разходи с целите на фонда за преструктуриране на захарната индустрия и свързаните с тях регламенти е можело да бъде извършено единствено към датата на последното наложено на бенефициера задължение, а именно към 31 март 2012 г. В точка 15 от частта „Доводи“ в приложение 1 към официалното съобщение от 16 август 2012 г. Комисията по същество стига до заключението, че тъй като спорните силози не са били демонтирани към 31 март 2012 г., всички разходи, свързани с отпуснатите на италианските предприятия помощи за преструктуриране, са обхванати от процедурата за приключване на сметките.

109    Така се установява, че в официалното съобщение от 16 август 2012 г. Комисията е изложила достатъчно съображения, съгласно които във финансовата корекция трябва да се включат всички разходи, извършени в периода, който е изчислен съгласно член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005. Освен това припомнените в точка 108 по-горе съображения позволяват на Италианската република да се запознае с мотивите, поради които Комисията е променила позицията си относно правното основание за изчисляване на срока от 24 месеца по член 31, параграф 4 от Регламент № 1290/2005.

110    Следователно третата част от първото основание и следователно цялото първо основание трябва да се отхвърлят.

 По второто основание, изведено от нарушение на член 11 от Регламент № 885/2006, на правото на защита, на Регламент № 320/2006 и Регламент № 968/2006 и на решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12)

111    Настоящото основание се разделя на две части. Първата част е изведена по същество от нарушението на член 11 от Регламент № 885/2006 и на правото на защита. Втората част е изведена от нарушението на Регламент № 320/2006 и Регламент № 968/2006, както и на решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737).

 По първата част от второто основание, изведена по същество от нарушение на член 11 от Регламент № 885/2006 и на правото на защита

112    Италианската република по същество твърди, че с първото съобщение от 9 декември 2010 г. се нарушава член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006, тъй като не ѝ е била предоставена точна информация за резервите на Комисията и не ѝ било позволено да се ползва от правото на защита, закрепено с посочената разпоредба. Във връзка с това тя твърди, от една страна, че в първото съобщение от 9 декември 2010 г. Комисията е заела становище, че при всички обстоятелства силозите представляват производствени съоръжения, докато в писмото от 28 март 2014 г., изпратено след обявяване на съдебното решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), тя е приела, че силозите не трябва задължително да се разглеждат като производствени съоръжения. От друга страна, тя посочва, че в първото съобщение от 9 декември 2010 г. не се споменава фактът, че използването на силозите трябва да се преценява към датата на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране (наричан по-нататък „въведеният от Комисията критерий“). Според Италианската република едва с писмото на Комисията от 28 март 2014 г. тя е получила точна информация за резервите на последната относно въпроса за демонтирането на силозите в случай на получаване на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране. Към тази дата обаче тя не е можела повече да се ползва от съвкупността от процесуални гаранции, закрепени в член 11 от Регламент № 885/2006, нито да упражни правото си на защита.

113    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

114    Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика крайното и окончателно решение за приключване на сметките се взема след специално състезателно производство, в което засегнатите държави членки трябва да разполагат с всички необходими гаранции, за да представят становището си (решения от 29 януари 1998 г., Гърция/Комисия, C‑61/95, EU:C:1998:27, т. 39, от 14 декември 2000 г., Германия/Комисия, C‑245/97, EU:C:2000:687, т. 47, и от 3 юли 2014 г., Нидерландия/Комисия, T‑16/11, непубликувано, EU:T:2014:603, т. 69).

115    Освен това от текста на член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006 следва, че в първото съобщение трябва да се упоменава резултата от проверките на Комисията на съответната държава членка и да се посочват коригиращите мерки, които следва да се предприемат, с цел в бъдеще да се осигури съобразяването с разглежданите правила на Съюза (вж. т. 91 по-горе).

116    В случая, както беше посочено в точка 25 по-горе, от първото съобщение от 9 декември 2010 г. е видно, че според Комисията условията за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране не са били изпълнени, тъй като някои производствени съоръжения, сред които спорните силози, са били запазени на предишните производствени площадки за захар, които са били посетени от проверяващите лица на Комисията. В съобщението Комисията също така отбелязва, че италианските предприятия не биха отговаряли на условията за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, ако не изпълнят изцяло плановете за преструктуриране и ако другите сгради, които са свързани с производствената дейност, сред които и спорните силози, не бъдат разрушени.

117    В писмото си от 9 февруари 2011 г. Италианската република оспорва позицията на Комисията, че при всички положения силозите представляват производствени съоръжения, които са обхванати от задължението за демонтиране, като по същество твърди, от една страна, че спорните силози не представляват производствени съоръжения, тъй като са предназначени изключително за съхраняване на готовия продукт, и от друга страна, че тълкуването на Комисията противоречи на Регламент № 320/2006 и на Регламент № 968/2006. Италианската република потвърждава позицията си по време на двустранната среща на 4 май 2011 г., в становището си от 2 ноември 2011 г. относно протокола от посочената среща и по време на помирителната процедура.

118    По време на двустранната среща на 4 май 2011 г. Комисията поддържа позицията си, че спорните силози трябва да се считат за неразделна част от производствените съоръжения и поради това трябва да бъдат демонтирани.

119    Освен това с решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), Съдът по същество постановява, че понятието „производствени съоръжения“ включва силозите, предназначени за съхраняването на захар на получателя на помощта за преструктуриране. Той обаче приема, че случаят не е такъв в две хипотези (наричани по-нататък „изключенията, определени от Съда“): от една страна, когато е било доказано, че силозите се използват единствено за съхраняването на захар, произведена в рамките на квота, оставена на съхранение от други производители или закупена от тях, и от друга страна, когато те са били използвани само за разфасоването или пакетирането на захар, произведена другаде за целите на търговското ѝ разпространение (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 32, 33 и 35).

120    С оглед на решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), Комисията променя позицията си по отношение на квалификацията на силозите и както се припомня в точки 32 и 102 по-горе, с писмо от 28 март 2014 г. предоставя двумесечен срок на италианските органи, за да представят убедителни доказателства относно факта, че в случая преди заявлението за отпускане на спорните помощи спорните силози са били използвани изключително за съхраняване и пакетиране на захар, произведена в рамките на квота от други производители.

121    Италианската република не изпълнява това искане. Всъщност в писмото си от 30 май 2014 г. тя оспорва единствено въведения от Комисията критерий. Във връзка с това тя по-специално твърди, че Съдът изрично е признал в решението от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), че силозите за съхранение може да не бъдат демонтирани, ако бъде доказано, че те се използват за съхраняването на захар, доставена от други производители или закупена от последните, или че те са били предназначени за пакетирането на захар, произведена другаде. Ето защо според нея не е необходимо да се преценява за какво са били използвани силозите преди заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране. Накрая, тя посочва, че италианските органи са изпратили на Комисията всички документи, свързани с процедурата за приемане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, включително одобрените планове за преструктуриране и годишните отчети от извършените на място проверки, в които се посочват разрушените съоръжения и оборудване и тези, които са били запазени, както и действителното използване на всяко едно от тях.

122    От изложеното по-горе следва, че Италианската република се е отказала да представи доказателства, позволяващи да се установи, че към датата на заявлението за отпускане на помощта спорните силози не са представлявали производствени съоръжения, и следователно да упражни правото си на защита по този въпрос.

123    Предвид гореизложеното и с оглед на цитираната по-горе в точка 103 съдебна практика твърдението за нарушение на правото на защита е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.

124    Следователно първата част на второто основание следва да се отхвърли.

 По втората част от второто основание, изведена от нарушение на Регламент № 320/2006 и Регламент № 968/2006 и на решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12)

125    Италианската република, подпомагана от Френската република и от Унгария, по същество твърди, че като има предвид, че запазването на спорните силози представлява пречка за отпускането на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, Комисията е нарушила Регламент № 320/2006 и Регламент № 968/2006, както и решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737).

126    Комисията оспорва доводите на Италианската република, на Френската република и на Унгария.

127    В самото начало следва да се припомни, че в решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), след като е констатирал, че в Регламент № 320/2006 и Регламент № 968/2006 няма определение на понятието „производствени съоръжения“, Съдът, първо, е отбелязал, че понятието „производство“ може да включва и други етапи от създаването на продукт, предхождащи или следващи химическия или физическия процес на преработка, и следователно че то може да включва съхранението на захарта, която не е разфасована непосредствено след извличането ѝ от суровината. Така той приема, че съхранението може да бъде „пряко свързано с производството на захар“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 968/2006 (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 26). Второ, Съдът приема, че силозите могат да повлияят пряко на количествата захар, които могат да бъдат произведени, и на производствените процеси, които са зависими от близостта на съоръжение за съхранение, доколкото те позволяват по-специално да се отложат частично или изцяло продажбите на количеството произведена захар през дадена пазарна година и така да се повлияе върху пазарната обстановка по смисъла на съображение 5 от Регламент № 320/2006 (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 27—29). Трето, той счита по същество, че от член 3, параграф 3, букви a) и б) от Регламент № 320/2006 следва, че по принцип съответният промишлен комплекс трябва, с оглед на получаването на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, да бъде изцяло изведен от употреба и че възможността да не се демонтират или да се продължи използването в бъдеще на съоръжения, различни от тези за производство, като същевременно се запази правото на пълна помощ, представлява изключение от това правило, което трябва да се тълкува тясно (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 30).

128    С оглед на гореизложеното в точка 31 от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), Съдът постановява, че силоз, предназначен за съхраняването на захар от получателя на помощта, трябва да се счита за производствено съоръжение, и то независимо от факта, че се използва и за други дейности. Съдът обаче въвежда две изключения от този принцип (вж. т. 119 по-горе).

129    В случая Италианската република не оспорва факта, че след процеса на преструктуриране спорните силози са били запазени на няколко производствени площадки за захар, принадлежащи на италианските дружества, които са получили помощ за преструктуриране за пълно демонтиране. Освен това тя не оспорва факта, че не е представила доказателства, от които да се установява, че към датата на подаване на заявленията за отпускане на помощи за пълно преструктуриране спорните силози са били обхванати от изключенията, определени от Съда.

130    Италианската република, подпомагана от Френската република и от Унгария, обаче счита, че припомнените в точка 129 по-горе обстоятелства не биха могли да обосноват финансовата корекция, която ѝ е наложена.

131    От съображения 1 и 5 от Регламент № 320/2006 е видно, че целта на разглежданата правна уредба е да намали нерентабилния производствен капацитет за захар в Съюза, като стимулира предприятията с най-ниска продуктивност да преустановят производството си на захар в рамките на квота и да се откажат от съответните квоти.

132    Освен това от съображение 5 от Регламент № 320/2006 следва, че схемата за преструктуриране се основава на доброволното участие на захарното предприятие, доколкото с нея се цели да се въведе значителен икономически стимул под формата на адекватна помощ за преструктуриране (в този смисъл вж. решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 44).

133    За да се постигне преследваната с разглежданата правна уредба цел за намаляване на нерентабилния производствен капацитет за захар в Съюза, законодателят на Съюза е предвидил две различни схеми за преструктуриране в зависимост от вида на извършваното демонтиране, а именно пълно или частично, които позволяват получаване на различен размер помощ за преструктуриране, както това е видно от член 3, параграф 5, букви a) и б) от Регламент № 320/2006 във връзка със съображение 4 от Регламент № 968/2006.

134    Първо, що се отнася до условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде отпусната помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, с член 3, параграф 1, буква a) и параграф 3, буква б) от Регламент № 320/2006 се изисква захарното предприятие заявител да се откаже от квотата, възложена от него на една или повече от неговите фабрики, и да пристъпи към затваряне на фабриката и пълно демонтиране на производствените съоръжения. За сметка на това, за да бъде отпусната помощ за преструктуриране за частично демонтиране, с член 3, параграф 1, буква б) и параграф 4, буква б) от Регламент № 320/2006 се въвежда изискването захарното предприятие заявител да се откаже от квотата, възложена от него на една или повече от неговите фабрики, частично да демонтира производствените съоръжения на въпросните фабрики и да не използва останалите производствени съоръжения за производството на продуктите, обхванати от общата организация на пазара на захар (наричана по-нататък „ООП на захар“).

135    Второ, обхватът на задължението за демонтиране на производствените съоръжения е уточнен в член 4 от Регламент № 968/2006.

136    Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 968/2006 задължението за пълно демонтиране по член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 320/2006 се отнася до съоръженията, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп (член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 968/2006), тези, които са пряко свързани с производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп и които са необходими за производството в рамките на квотата, от която производителят се е отказал, дори когато тези съоръжения могат да се използват за производството на други продукти (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 968/2006), както и всяко друго съоръжение, като например пакетираща техника, което няма да бъде използвано и което трябва да бъде демонтирано и премахнато с оглед опазване на околната среда (член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006).

137    Съгласно член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006 тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 320/2006 и със съображение 4 от Регламент № 968/2006 в случай на пълно демонтиране биха могли по изключение да се запазят всички съоръжения, различни от тези, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп, или които са пряко свързани с производството на тези продукти, като пакетираща техника, при условие че се използват и не са предназначени да бъдат демонтирани и премахнати с оглед опазване на околната среда.

138    Освен това член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006 предвижда в случай на частично демонтиране задължението за демонтиране да се отнася до съоръженията, посочени в параграф 1 от същия член (вж. т. 136 по-горе), които не са предназначени за използване за друг вид производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране. От друга страна, от член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 320/2006 следва, че производствените съоръжения, които могат да бъдат запазени, не трябва повече да се използват за производството на продуктите, обхванати от ООП на захар. Ето защо съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006, тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 320/2006, може да се запазят съоръженията, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп, или които са били пряко свързани с производството на посочените продукти, при условие че те повече не се използват за производството на продуктите, обхванати от ООП на захар, и че са предназначени за други видове производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране.

139    Трето, изборът между пълно и частично демонтиране трябва да бъде направен от захарните предприятия към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

140    Всъщност от член 4, параграф 2, букви a), в), г) и д), тълкуван във връзка с параграф 3, букви в) и з) от Регламент № 320/2006, както и с член 9, параграф 2, букви a) и в) от Регламент № 968/2006, следва, че заявлението за отпускане на помощ за преструктуриране трябва да включва по-специално поемане на задължение от заявителя на помощта, от една страна, да се откаже от съответната квота, и от друга страна, да демонтира изцяло или частично производствените съоръжения в определен от съответната държава членка срок, както и приемане на план за преструктуриране, който включва, наред с другото, пълно техническо описание на съответните производствени съоръжения, резюме на мерките и действията, оценка на разходите за изпълнение на тези мерки и действия, финансов план и графика за изпълнение на предвидените различни мерки.

141    Съгласно посочените в точка 140 по-горе разпоредби следователно най-късно към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране, с пълно или частично демонтиране, бенефициерът на помощта трябва да посочи всички производствени съоръжения, които поема задължение да демонтира съгласно плана за преструктуриране. Следователно по отношение на спорните силози това предполага още със заявлението за отпускане на помощта да се определи дали те представляват производствени съоръжения, чието демонтиране задължително трябва да бъде предвидено с плана за преструктуриране, когато се иска отпускането на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, или дали те попадат в изключенията, определени от Съда.

142    Всяко тълкуване в противоположния смисъл би лишило от съдържание изискванията, въведени с член 4 от Регламент № 320/2006 и член 9 от Регламент № 968/2006, и освен това би премахнало разграничението между частично и пълно демонтиране, предвидено с разглежданата правна уредба (вж. т. 133 по-горе).

143    Във връзка с това, от една страна, в хипотеза, при която към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране захарните предприятия не знаят дали силозите, които съществуват на техните производствени площадки, представляват или не производствени съоръжения, последните не биха били посочени в плана за преструктуриране като производствени съоръжения, които трябва да бъдат демонтирани, в нарушение на член 4, параграф 3, буква в) от Регламент № 320/2006 (вж. т. 140 по-горе).

144    Освен това поемането на задължение за демонтиране на всички производствени съоръжения, което трябва да бъде приложено към заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране (вж. т. 140 по-горе), би било опорочено, тъй като при такава хипотеза то няма да обхваща всички съществуващи производствени съоръжения към деня на поемане на това задължение.

145    От друга страна, ако квалификацията на силозите като производствени съоръжения се извърши към края на процеса на преструктуриране, това би позволило в случай на пълно демонтиране, както и в случай на частично демонтиране, да се запазят силозите, които към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта са представлявали производствени съоръжения по съображения, че след преструктурирането те повече няма да се използват като производствени съоръжения за захар. Поради това възможността за запазване на част от производствените съоръжения, повече няма да бъде характерна особеност на частичното демонтиране, а би обхванала и пълното демонтиране, въпреки че поради по-високия размер на свързаните с пълното демонтиране разходи операторите биха получили помощ за преструктуриране, чийто размер е с 25 % по-висок от размера, който се отпуска в случай на частично демонтиране, както е видно от член 3, параграф 5, букви a) и б) от Регламент № 320/2006 и съображение 4 от Регламент № 968/2006.

146    Ето защо, противно на твърдяното от Италианската република, от Френската република и от Унгария, Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че преценяването на квалификацията на спорните силози трябва да се извърши към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

147    Изложеният по-горе извод не може да бъде оборен от изтъкнати доводи от Италианската република, от Френската република и от Унгария.

148    На първо място, Италианската република твърди, че що се отнася до силозите, които са предназначени за дейности по пакетиране и разфасоване, въведеният от Комисията критерий не съответства на преследваната от разглежданата правна уредба цел за запазване на работните места и на дейността на засегнатите от преструктурирането предприятия. Във връзка с това тя припомня, че разглежданата правна уредба изрично позволява запазването на дейностите по разфасоване и на необходимите за тази цел съоръжения. Според нея обаче е безспорно, че за да се гарантира непрекъснатост на дейността по разфасоване, винаги ще бъде необходимо да се разполага със силози. Следователно, ако даден силоз, който се използва за разфасоване, бъде разрушен, това би довело до прекратяване на дейността на съответното предприятие и до загуба на работни места, което би било в противоречие с припомнената по-горе цел.

149    В това отношение следва да се отбележи, че няколко разпоредби от Регламент № 320/2006 и Регламент № 968/2006 показват значението, което законодателят на Съюза е придал на заетостта в регионите, които са засегнати от преструктуриране на захарната индустрия. Например от член 3, параграф 3, буква в) и параграф 4, буква в) от Регламент № 320/2006 следва, че пълното и частично демонтиране на производствени съоръжения налага приемането на мерки, целящи да улеснят пренаемането на работната сила. Освен това в случай на частично демонтиране член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006, тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 320/2006, допуска запазването на производствените съоръжения с цел тяхното пренасочване към производството на продукти, различни от тези, които са обхванати от ООП на захар (вж. т. 138 по-горе), като по този начин позволява запазването на работните места на предишните производствени площадки за захар. По същия начин член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006 във връзка със съображение 4 от същия регламент допуска в случай на пълно демонтиране запазване на съоръжения, различни от тези, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп, или които са пряко свързани с производството на посочените продукти, като пакетираща техника, които се използват и не са предназначени да бъдат демонтирани и премахнати с оглед опазване на околната среда (вж. т. 137 по-горе).

150    Предвид това целта за запазване на работните места и на дейността на засегнатите от преструктурирането предприятия трябва да се преценява заедно с основната цел на разглежданата правна уредба, а именно намаляване на нерентабилния производствен капацитет за захар в Съюза съгласно съображения 1 и 5 от Регламент № 320/2006 (вж. т. 131 по-горе).

151    Освен това съображенията от социално естество, които са изтъкнати от Италианската република, не могат да обосноват тълкуване на разглежданата правна уредба като това, което тя е предложила и което би нарушило същественото разграничение, което законодателят на Съюза е искал да въведе между пълното и частично демонтиране (вж. т. 133, 134 и 145 по-горе), и следователно противоречи на посочената правна уредба.

152    Следователно този довод на Италианската република следва да бъде отхвърлен.

153    На второ място, Италианската република, Френската република и Унгария по същество твърдят, че би могло да бъде изпълнено задължението за пълно демонтиране на производствените съоръжения дори ако силозите, които са предназначени за разфасоване или пакетиране, не са разрушени, ако се е пристъпило към отказване от квотата за производство и следователно към окончателно прекратяване на производството на захар.

154    От точки 133, 134 и 145 по-горе е видно, че за да се постигне преследваната с разглежданата правна уредба цел за намаляване на нерентабилния производствен капацитет за захар в Съюза, законодателят на Съюза е предвидил две различни схеми за преструктуриране в зависимост от вида на извършваното демонтиране, които позволяват получаване на различен размер на сумата на помощта за преструктуриране. Освен това, както беше посочено в точки 139—141 по-горе, изборът между пълно или частично демонтиране означава, че предприятието, което е поискало помощ за преструктуриране, към момента на подаването на заявлението за отпускане на помощта е посочило всички производствени съоръжения, които се намират на съответната производствена площадка, за които то е поело задължение да разруши напълно или частично най-късно до края на процеса на преструктуриране.

155    Следователно логиката на установената от законодателя на Съюза система налага производствените инсталации за демонтиране да бъдат определени към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране. Ето защо, противно на твърдяното от Унгария, въведеният от Комисията критерий не влиза в противоречие с естеството на схемата за преструктуриране на захарната индустрия.

156    С оглед на гореизложеното трябва да бъдат отхвърлени изтъкнатите от Италианската република, от Френската република и от Унгария доводи.

157    На трето място, Италианската република упреква Комисията, че с писмото от 28 март 2014 г. е изискала да докаже, че спорните силози, служещи за пакетиране, са били използвани само за пакетирането на захар, която е произведена от други производители. Всъщност според нея запазването на силозите, които са предназначени за пакетиране, е било допустимо съгласно член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006 и следователно е без значение фактът, че захарта за пакетиране произхожда от други производители или оператори на съоръжението. Освен това, подобно на Френската република, тя твърди, че от точка 33 от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), е видно, че силозите, които служат за пакетиране или разфасоване, не могат да бъдат квалифицирани като производствени съоръжения, ако съхраняваната в тези силози захар е „произведена другаде в рамките на квота“, докато за силозите за съхранение съгласно точка 32 от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), е необходимо захарта да е била закупена от други производители.

158    Първо, както беше посочено в точки 136 и 137 по-горе, член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006 допуска запазването само на съоръжения, различни от производствените такива. Следователно правилно Комисията е поискала от Италианската република да докаже по същество, че спорните силози, които служат за разфасоване, чието съществуване на демонтираните производствени площадки е било констатирано в рамките на разследване EX/2010/010/IT, попадат към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране в едно от изключенията, определени от Съда, и по този начин не могат да бъдат квалифицирани като производствено съоръжение.

159    Второ, в решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 26 и 31), Съдът е постановил, че силоз, който служи за съхранение на захар на бенефициера на помощта, представлява съоръжение, което е пряко свързано с производството на захар по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 968/2006. Следователно той не попада сред останалите съоръжения, които по специално служат за пакетиране, посочени в член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006, които могат да бъдат запазени в случай на пълно демонтиране, при условие че се използват и не са предназначени да бъдат демонтирани и премахнати с оглед опазване на околната среда.

160    Следователно, тъй като член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006 не допуска запазването на силози, които са били използвани за съхраняване на продукцията на бенефициера на помощта, посоченото запазване може да бъде извършено само в случай на частично демонтиране и при условие че след преструктурирането тези силози повече не се използват за производството на продукти, обхванати от ООП на захар.

161    Въз основа на гореизложеното следва да се отхвърли и доводът на Унгария, изложен в отговора ѝ на писмения въпрос на Общия съд, че със съображение 4 от Регламент № 968/2006 се извършва разграничаване в рамките на производствени съоръжения на подгрупа от съоръжения, „които не са част от производствената линия“, сред които силозите за съхранение на захар, и чието запазване е допустимо, независимо от това дали демонтирането е пълно или частично.

162    Трето, по време на разглежданата процедура за приключване на сметките Италианската република не е доказала, нито пък е заявила, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране спорните силози са били използвани за пакетиране и разфасоване на захар, произведена другаде от бенефициера на помощта съгласно друга квота за производство. Ето защо не следва да се отговаря на довода на Италианската република, че по същество силозите за пакетиране или разфасоване на захар, „произведена другаде в рамките на квота“, са обхванати от едно от изключенията, определени от Съда, тъй като не се поставя под съмнение извършената от Комисията констатация, че спорните силози не попадат в едно от изключенията, определени от Съда към датата на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

163    Следователно доводът на Италианската република трябва да бъде отхвърлен.

164    На четвърто място, Италианската република по същество твърди, че последиците от наложената от Комисията финансова корекция и от демонтирането на спорните силози са несъразмерни спрямо преследваните от разглежданата правна уредба цели, които се постигат напълно с отказването от квотата и последващото окончателно прекратяване на производството на захар.

165    Най-напред, следва да се отбележи, че разглежданата правна уредба изисква разрушаването на производствени съоръжения, включително силози, които служат за съхраняване на захар, произведена от бенефициера на помощта, само в случай на пълно демонтиране. Такова задължение не изглежда несъразмерно с оглед на преследваната с разглежданата правна уредба цел за намаляване на нерентабилния производствен капацитет за захар в Съюза.

166    На следващо място, запазването на силозите, макар и те да са квалифицирани като производствени съоръжения към датата на заявлението за отпускане на помощта, е допустимо в хипотезата на частично демонтиране. В този случай бенефициерът на помощта не трябва да демонтира силозите и би могъл да продължи да упражнява икономическата си дейност на частично демонтираната производствена площадка. По тези причини полученият от него размер на помощта за преструктуриране ще бъде с 25 % по-нисък от размера, който той би получил в случай на пълно демонтиране.

167    На следващо място, трябва да се констатира, че обжалваното решение не налага на Италианската република да пристъпи към разрушаване на спорните силози, а постановява да извърши финансова корекция от 25 %, съответстваща на разликата между размера на помощта за преструктуриране при пълно демонтиране и размера на помощта за преструктуриране при частично демонтиране.

168    Накрая, следва да се припомни, че що се отнася до въпроса дали разглежданата правна уредба е пропорционална, Съдът в решението от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), посочва, че тази правна уредба позволява на производителя да реши свободно дали иска да се възползва от помощта, да избере фабриката, за която се отказва от съответната квота, и евентуално да избере пълно или пък само частично демонтиране на производствените съоръжения. Освен това той е постановил, че така ползата, която производителят може да извлече от помощта за преструктуриране, зависи в голяма степен от избраното от самия него. Следователно той е достигнал до извода, че разглежданата правна уредба не е непропорционална (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 44—46).

169    Следователно този довод на Италианската република следва да бъде отхвърлен.

170    На пето място, Френската република и Унгария твърдят, че въведеният от Комисията критерий не отчита сезонния характер на производството на захар и поставя под въпрос практическото прилагане на изключенията, определени от Съда. В това отношение те припомнят, че заявленията за отпускане на помощта за преструктуриране трябва да се представят на държавата членка до 31 януари преди началото на пазарната година, през която ще бъде отказана квотата, съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 320/2006. Тъй като обаче тази дата попада в сезонния цикъл на производството на захар, е много вероятно силозите все още да се използват за производството на захар в рамките на квотата на заявителя на помощта за преструктуриране, като се отчитат характеристиките, свързани с тяхното функциониране и използване. Унгария поддържа, че следователно е нереалистично към тази дата предприятията да съхраняват в силозите изключително захар, произведена от други производители. Френската република допълва в това отношение, че рядко дадено предприятие разполага на едно и също място с инсталация за производство на захар в рамките на своята квота и със силози, които се използват за съхраняването, разфасоването или пакетирането на захар, произведена в рамките на квота от други производители.

171    От една страна, фактът, че е трудно да се отговори на условията, въведени от определените от Съда изключения относно датата на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране, не означава, че тези условия не биха могли да бъдат изпълнени. Освен това Комисията представя решение № 2966 от 15 юни 2015 г. на Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), от което е видно, че към датата на разглежданото заявление за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране от трите налични силоза един силоз е бил използван за съхраняването на захарта, произведена на производствената площадка от дружеството, бенефициер на помощта, докато другите два силоза са били използвани за съхраняването и пакетирането на захар, произведена от други производители.

172    От друга страна, запазването на силози, които не представляват производствени съоръжения, представлява изключение от правилото, както се припомня от Съда в точка 30 от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), според което съответният промишлен комплекс трябва, с оглед на получаването на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, да бъде изцяло изведен от употреба. Ето защо фактът, че преценката на използването на силозите към датата на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране рядко води до това да бъде изключено квалифицирането им като производствени съоръжения, е само последица от факта, че възможността да не се демонтират или дори да се продължи използването в бъдеще на съоръжения, различни от тези за производство, като същевременно се запази правото на помощ за преструктуриране при пълно демонтиране, представлява следователно изключение от това правило, което, както Съдът припомня, трябва да се тълкува тясно (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 30).

173    Следователно доводите на Френската република и на Унгария трябва да бъдат отхвърлени.

174    На шесто място, Френската република твърди, че от предвидената в член 11 от Регламент № 968/2006 възможност за изменение на плана за преструктуриране следва, че конкретното използване на запазените силози може да се променя в процеса на демонтиране. Така според нея динамичният характер на процеса на демонтиране не допуска извършването на преценка на използването на силозите към датата на заявлението за отпускане на помощта. Що се отнася до Унгария, тя твърди, че въведеният от Комисията критерий противоречи на свободата при съставянето и изпълнението на плановете за преструктуриране, с която разполагат захарните предприятия съгласно приложимата правна уредба, и по-конкретно съгласно член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006.

175    От една страна, свободата при съставянето на плана за преструктуриране, с която разполагат бенефициерите на помощта, и възможността да променят този план за преструктуриране съгласно член 11 от Регламент № 968/2006, не нарушават разпоредбите на Регламент № 320/2006 и Регламент № 968/2006, и по-конкретно определеното в член 3, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 320/2006 основно задължение за демонтиране на производствените съоръжения, което в случай на пълно демонтиране включва разрушаването на всяко съществуващо към датата на заявлението за отпускане на помощта производствено съоръжение.

176    От друга страна, в доводите на Френската република и на Унгария не се взема предвид разграничението между пълно и частично демонтиране, което обаче е неразделна част от разглежданата правна уредба (вж. т. 133, 134 и 145 по-горе). Възможността за запазване на производствени съоръжения, каквито са силозите, обаче може да е налице само в случай на частично демонтиране и посредством размер на помощта, който е по-нисък от размера, който ще бъде получен, в случай че всички производствени съоръжения бъдат демонтирани.

177    Следователно доводите на Френската република и на Унгария трябва да бъдат отхвърлени.

178    На седмо и последно място, Френската република по същество твърди, че от използването на бъдеще време в изявително наклонение във френския текст на израза „производствените съоръжения, които няма да бъдат използвани“, в член 3, параграф 4, буква б) от Регламент № 320/2006 следва, че условието във връзка с използването на съоръженията, запазени на производствената площадка, не би могло да се прецени към датата на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

179    Следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Регламент № 320/2006 в случай на частично демонтиране е допустимо да бъдат запазени част от производствените съоръжения и да бъдат демонтирани тези, които хипотетично след преструктурирането повече няма да се използват от бенефициера на помощта. Освен това в член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006 в това отношение се уточнява, че трябва да бъдат демонтирани всички съоръжения, „които не са предназначени за използване за друг вид производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране“.

180    Така от съвместния прочит на посочените в точка 179 по-горе разпоредби следва, че бенефициерът на помощта за преструктуриране за частично демонтиране трябва към датата на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране да знае кои производствени съоръжения не възнамерява повече да използва във връзка с преструктурирането и да ги посочи в плана за преструктуриране.

181    В този контекст използването на бъдеще време в изявително наклонение във френския текст на член 3, параграф 4, буква б) от Регламент № 320/2006 не може да представлява пречка за въведения от Комисията критерий.

182    Следователно този довод на Френската република трябва да бъде отхвърлен.

183    Тъй като нито един от доводите, изтъкнати от Италианската република, от Френската република и от Унгария, не е основателен, следва да се отхвърли втората част от второто основание, а следователно и второто основание в неговата цялост.

 По третото основание, изведено от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялно сътрудничество, ne bis in idem и на добра администрация, както и на задължението за полагане на грижа

184    Третото основание по същество се разделя на две части. Първата част е изведена от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялно сътрудничество и на добра администрация, както и на задължението за полагане на грижа. Втората част е изведена от нарушение на принципа ne bis in idem.

185    Най-напред следва да се разгледа втората част, а след това първата част от третото основание.

 По втората част от третото основание, изведена от нарушение на принципа ne bis in idem

186    Италианската република твърди, че е нарушен принципът ne bis in idem, тъй като по същество предходното разследване EX/2008/008/IT на Комисията се е отнасяло до въпроси, които са идентични с разгледаните в разследване EX/2010/010/IT.

187    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

188    Без да е необходимо произнасяне по въпроса дали принципът ne bis in idem намира приложение в рамките на процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, първо, следва да се констатира, също както и Комисията е отбелязала, че разследване EX/2008/008/IT и разследване EX/2010/10/IT са имали различни цели. Всъщност от писмото за възлагане на разследване EX/2008/008/IT, което е било изпратено от Комисията на италианските органи по телекс на 10 октомври 2008 г. е видно, че Комисията иска основно да разгледа и да обсъди проверките относно производството и движението на захар, считано от пазарна година 2006/2007, както и докладите за извършените проверки. За сметка на това от писмото за възлагане на разследване EX/2010/10/IT, което е било изпратено от Комисията на италианските органи по телекс на 30 август 2010 г., е видно, че Комисията възнамерява да посети производствените площадки на италианските предприятия, бенефициери на помощта за преструктуриране, да обсъди проверките на мерките относно преструктурирането на захарната индустрия и да направи преглед на определени плащания.

189    Освен това, що се отнася до разследване EX/2008/008/IT, следва да се отбележи, че на 8 април 2009 г. Комисията е изпратила на италианските органи съобщение по смисъла на член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006, съдържащо писмо и приложение, с което съгласно посочената разпоредба тя е уведомила италианските органи за резултатите от това разследване, изложени в разглежданото приложение. Наред с другото е било посочено, че „най-общо въпросните производствени площадки на Eridania [Sadam] вече са [били] разрушени и [че] на място има все още няколко силоза за съхраняване и действащи машини за пакетиране“ и че „[с]поред инспекторите до този момент не е имало проблеми“. Този цитат от съобщението от 8 април 2009 г., който е взет от включеното в него приложение, обаче се позовава на изявленията на техническите инспектори на Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura (AGEA) (Агенция за предоставяне на помощи в областта на земеделието, Италия), направени по време на посещението на Комисията в административното седалище на предприятието Eridania Sadam, като Комисията просто е изложила тези изявления в рамките на представянето на резултатите от разследване EX/2008/008/IT, без да е посочила последиците от тях.

190    Освен това фактът, че в рамките на разследване EX/2008/008/IT Комисията е поискала да ѝ бъдат предоставени докладите от проверката и информацията относно плановете за преструктуриране на две италиански предприятия, участващи в програмата за преструктуриране, не позволява да се заключи, че Комисията е разгледала въпроса за ефективното демонтиране на всички производствени съоръжения, включително спорните силози.

191    Второ, в рамките на разследване EX/2010/010/IT, в становището си от 2 ноември 2011 г. относно протокола от двустранната среща от 4 май 2011 г. (вж. т. 28 по-горе), Италианската република изрично е заявила, че посоченото разследване и разследване EX/2008/008/IT представляват две различни разследвания и по-специално че първото съобщение от 9 декември 2010 г., от една страна, не съдържа никакво препращане към разследване EX/2008/008/IT, нито към извършените във връзка с това проверки, а от друга страна, че в него са били посочени само факти или обстоятелства, установени изключително по време на разследване EX/2010/010/IT.

192    С оглед на гореизложеното трябва да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem.

 По първата част от третото основание, изведена от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялно сътрудничество и на добра администрация, както и на задължението за полагане на грижа

193    Италианската република по същество твърди, че Комисията е нарушила принципите на защита на оправдани правни очаквания, на лоялно сътрудничество и на добра администрация, както и на задължението за полагане на грижа, тъй като, макар че е знаела за позицията на италианските органи относно запазването на спорните силози в случай на пълно демонтиране, до започването на разследване EX/2010/010/IT тя не е представила възражения си по този въпрос. Според нея фактът, че въпросът за спорните силози отново е включен в разследване EX/2010/010/IT, също представлява нарушение на принципите на лоялно сътрудничество и на добра администрация, както и на задължението за полагане на грижа.

194    Френската република от своя страна заявява, че Комисията е нарушила принципа на лоялно сътрудничество, тъй като, макар че тълкуването ѝ на понятието „производствени съоръжения“ да се е променило с времето, Комисията не е информирала за това всички държави членки, което според нея би довело до неравно третиране на посочените държави.

195    Комисията оспорва доводите на Италианската република. Освен това тя счита, че доводите, изтъкнати от Френската република в подкрепа на твърдението за нарушение, изведено от нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, представляват основание, което не е изтъкнато от Италианската република и което следователно е недопустимо.

196    На първо място, въз основа на изложените в точки 188—191 по-горе мотиви следва да се отхвърли твърдението на Италианската република, че Комисията отново е включила въпроса за спорните силози в разследване EX/2010/010/IT в нарушение на принципите на лоялно сътрудничество и на добра администрация, както и на задължението за полагане на грижа.

197    На второ място, следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 3 ДЕС по силата на принципа на лоялно сътрудничество Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите.

198    Поради своето естество принципът на лоялно сътрудничество е с взаимен характер. Всъщност той налага на държавите членки задължение да вземат всички мерки, които могат да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, и налага на институциите на Съюза взаимни задължения за лоялно сътрудничество с държавите членки (решения от 16 октомври 2003 г., Ирландия/Комисия, C‑339/00, EU:C:2003:545, т. 71 и 72, и от 6 ноември 2014 г., Гърция/Комисия, T‑632/11, непубликувано, EU:T:2014:934, т. 34).

199    От припомнената в точка 198 по-горе съдебна практика следва, че в настоящия случай на държавите членки се налага задължението да следят за отстраняване на несигурността във връзка с правилното прилагане на разглежданата правна уредба, като при необходимост да отправят до Комисията запитване относно възможността за отпускане на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране на предприятия, които възнамеряват да запазят силозите, особено като се има предвид, че съгласно член 5 от Регламент № 320/2006 решението за отпускане на помощ за преструктуриране трябва да бъде взето от държавата членка, получила такова искане.

200    В случай на съмнения относно правилното прилагане на разглежданата правна уредба Италианската република следователно е трябвало да отправи запитване до Комисията.

201    От преписката по делото обаче не е видно Италианската република изрично да се отправила запитване до Комисията относно възможността за запазване на спорните силози и за получаване на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране. По-конкретно, налага се констатацията, че този въпрос не е бил повдигнат от италианските органи в изпратения на Комисията телекс от 22 март 2006 г., с който се цели да се разясни тълкуването на проекта на Регламент № 968/2006 по-специално относно пълното демонтиране. С доклада на помирителния орган от 10 февруари 2013 г. (вж. т. 30 по-горе) също така се потвърждава, че Италианската република не е сред шестте държави членки, които са поставили конкретни въпроси относно включването на силози в дейностите по демонтиране.

202    При това положение, противно на твърдяното от Италианската република, Комисията не е била длъжна преди разследване EX/2010/010/IT да я уведоми за позицията си относно демонтирането на спорните силози.

203    Предвид гореизложеното следва също така да се отхвърли припомненият в точка 194 по-горе довод на Френската република, тъй като съгласно принципа на лоялно сътрудничество не може да се изисква от Комисията да уведомява всички държави членки за позицията си относно демонтирането на силозите.

204    Накрая, член 40, пета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53 от същия статут, гласи, че исканията в молбата за встъпване се ограничават до подпомагане по отношение на исканията на една от страните. Освен това член 145, параграф 2 от Процедурния правилник гласи, че писменото становище при встъпване съдържа по-специално исканията на встъпилата страна, които поддържат, изцяло или частично, исканията на някоя от страните по главното производство, както и правните основания и доводите, изложени от встъпилата страна.

205    Съгласно съдебната практика тези разпоредби предоставят на встъпилата страна правото самостоятелно да изложи не само доводите, но и правните основания, доколкото последните са в подкрепа на исканията на някоя от главните страни и по същността си не са напълно чужди на съображенията в основата на спора, както той е бил установен между жалбоподателя и ответника, така че това да доведе до промяна на неговия предмет (вж. решения от 20 септември 2011 г., Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия, T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08, EU:T:2011:493, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика, и от 14 януари 2016 г., Doux/Комисия, T‑434/13, непубликувано, EU:T:2016:7, т. 74 и цитираната съдебна практика).

206    В случая, като поддържа по същество, че неуведомяването на всички държави членки за позицията на Комисията относно задължението за демонтиране на силозите, за да бъде получена помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, е довело до неравно третиране на тези държави, Френската република по същество изтъква самостоятелно основание, които не е посочено нито в жалбата, нито в писмената защита.

207    От това следва, че изтъкнатото от Френската република основание не е свързано с предмета на спора, така както е определен от страните по главното производство, и следователно че то изменя рамките на настоящия спор. Поради това в приложение на припомнената в точка 205 по-горе съдебна практика то трябва да се отхвърли като недопустимо.

208    На трето място, що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, от постоянната съдебна практика е видно, че правото да се позове на него се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Съюза, като му е предоставила конкретни уверения, е породила у него основателни надежди. При това положение такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За сметка на това никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при отсъствие на конкретни уверения от страна на администрацията (вж. решения от 12 септември 2012 г., Гърция/Комисия, T‑356/08, непубликувано, EU:T:2012:418, т. 108 и цитираната съдебна практика, и от 12 ноември 2015 г., Италия/Комисия, T‑255/13, непубликувано, EU:T:2015:838, т. 143 и цитираната съдебна практика).

209    В случая се налага констатацията, че Италианската република не е доказала съществуването на конкретни уверения, която тя да е получила от страна на Комисията относно възможността за запазване на спорните силози в хипотезата на пълно демонтиране.

210    Първо, фактът, че Комисията не е направила възражения относно запазването на спорните силози по време на разследване EX/2008/008/IT, не може да бъде приравнен на заемане на позиция от институцията, с която се съгласява с изразеното от италианските органи тълкуване на разглежданата правна уредба. Всъщност единствено изрично и ясно изразяване на волята на Комисията би могло да им позволи да достигнат до извода, че тази институция се е съгласила спорните силози да бъдат запазени (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 14 декември 2011 г., Испания/Комисия, T‑106/10, непубликувано, EU:T:2011:740, т. 69 и цитираната съдебна практика).

211    Второ, противно на твърденията на Италианската република, от точка 189 по-горе е видно, че по време на разследване EX/2008/008/IT Комисията не е констатирала наличието на силози на производствените площадки на някои италиански предприятия, а се е ограничила да вземе предвид изпратената във връзка с това информация от техническите инспектори на AGEA. Следва освен това да се припомни, че към съответния момент схемата за преструктуриране все още се е прилагала и следователно запазването на силози не е било незаконно (вж. т. 74 по-горе).

212    Трето, не представлява конкретно уверение по смисъла на припомнената в точка 208 по-горе съдебна практика изтъкнатото от Италианската република обстоятелство, че Комисията не е направила възражение, когато е получила копие от приетите от бенефициерите на помощите планове за преструктуриране, така както са били одобрени от италианските органи, от което да следва, че е било предвидено спорните силози да бъдат запазени.

213    Във връзка с това, от една страна, липсата на възражения от страна на Комисията не представлява по смисъла на припомнената в точка 210 по-горе съдебна практика изрично и ясно изразяване на волята на тази институция, че тя одобрява запазването на спорните силози. От друга страна, следва да се припомни, че съгласно член 5 от Регламент № 320/2006 вземането на решение за отпускане на помощта за преструктуриране е задължение на държавите членки, а не на Комисията. Освен това от член 9 от Регламент № 968/2006 следва, че единствено държавите членки са компетентни да преценят допустимостта на заявленията за помощи за преструктуриране и да проверят дали плановете за преструктуриране отговарят на всички условия, изброени в член 9, параграф 2 от посочения регламент. Накрая, следва да се констатира, че подобно на Комисията, съгласно член 10, параграф 4 и член 11, параграф 2, трета алинея от Регламент № 968/2006 институцията получава копие от одобрените от държавите членки планове за преструктуриране, без да е необходимо тя да изразява възражения по тези планове.

214    В съдебно заседание Комисията обяснява, че когато получи плановете за преструктуриране, тя извършва проверка със „статистически“ цели, в икономическия смисъл на думата, която основно цели да провери отражението на преструктурирането на съответното предприятие върху намаляването на квотите, както и бюджетите, които трябва да се използват. За сметка на това съответствието на изпълнението на преструктурирането спрямо разглежданата правна уредба следва да се проверява на второ място, т.е. след като предвидените от плана за преструктуриране мерки бъдат приложени.

215    Следователно твърдението за нарушение, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се отхвърли.

216    На четвърто и последно място, Италианската република твърди, че е нарушен принципът на добра администрация и задължението за полагане на грижи, тъй като по-същество преди разследване EX/2010/010/IT Комисията е знаела, че италианските предприятия, бенефициери на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, са възнамерявали да запазят спорните силози, но не е направила никакво възражение преди първото съобщение от 9 декември 2010 г.

217    Следва да се припомни, че сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, 2000 г., стр. 1), към който се включва задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (вж. решение от 27 септември 2012 г., Applied Microengineering/Комисия, T‑387/09, EU:T:2012:501, т. 76 и цитираната съдебна практика).

218    Принципът на добра администрация също така се свързва със задължението на администрация за полагане на грижа (заключение на генералния адвокат Van Gerven по дело Nölle, C‑16/90, EU:C:1991:233, т. 28). По-специално от съдебната практика следва, че задължението за полагане на грижа предполага по-специално че когато администрация се произнася относно положението на длъжностно лице или служител, тя трябва да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението ѝ, като отчете не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице (вж. решение от 5 декември 2006 г., Angelidis/Парламент, T‑416/03, EU:T:2006:375, т. 117 и цитираната съдебна практика).

219    В случая, първо, от преписката по делото не се установява, че преди разследване EX/2010/010/IT Комисията е разгледала въпроса за ефективното демонтиране на всички производствени съоръжения на италианските предприятия, участващи в схемата за преструктуриране (вж. т. 188—190 по-горе). Във връзка с това следва да се припомни, че преди разследване EX/2010/010/IT запазването на силозите не е било незаконосъобразно, тъй като схемата за преструктуриране все още се е прилагала (вж. т. 211 по-горе). Второ, противно на твърденията на Италианската република, по никакъв начин не е видно, че преди разследване EX/2010/010/IT Комисията е била уведомена за това, че италианските предприятия, бенефициери на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, са възнамерявали да запазят спорните силози след извършване на дейностите по демонтиране. Трето, в случай на съмнения относно правилното прилагане на разглежданата правна уредба Италианската република е била длъжна да отправи запитване до Комисията, което обаче тя не е направила (вж. т. 199—201 по-горе). Ето защо Комисията не може да бъде упрекната, че за първи път в становището си от 9 декември 2010 г. е уведомила италианските органи за позицията си относно демонтирането на спорните силози. Следователно Италианската република не е доказала нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижи.

220    С оглед на изложеното по-горе първата част от третото основание, а следователно и цялото трето основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1290/2005, на член 11, параграф 3, втора алинея и на глава 3 от Регламент № 885/2006 и на насоките на Комисията, съдържащи се в документ VI/5330/97, както и на задължението за мотивиране

221    Четвъртото основание по същество се разделя на две части, като първата е изведена от нарушение на задължението за мотивиране, на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1290/2005, на член 11, параграф 3, втора алинея и на глава 3 от Регламент № 885/2006, както и от неразглеждане на позицията на помирителния орган, и втората — от нарушение на насоките на Комисията, съдържащи се в документ VI/5330/97.

 По първата част от четвъртото основание, изведена по същество от нарушение на задължението за мотивиране, на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1290/2005, на член 11, параграф 3, втора алинея и на глава 3 от Регламент № 885/2006, както и от неразглеждане на позицията на помирителния орган

222    Италианската република по същество твърди, че обжалваното решение нарушава член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1290/2005, член 11, параграф 3, втора алинея и глава 3 от Регламент № 885/2006. Освен това тя изтъква по същество неразглеждането на позицията на помирителния орган, както и липсата на мотиви по този въпрос в обжалваното решение.

223    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

224    На първо място, що се отнася до твърдяното нарушение на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1290/2005, на член 11, параграф 3, втора алинея и на глава 3 от Регламент № 885/2006, следва да се отбележи, подобно на Комисията, че Италианската република единствено заявява, че посочените нарушения са били извършени, без по никакъв начин да подкрепи с доказателства своите твърдения.

225    В приложение на член 76, буква г) от Процедурния правилник обаче исковата молба или жалбата трябва да съдържа, освен предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на тези основания, което в случая не е така.

226    Следователно трябва да се отхвърли твърдението за нарушение на Италианската република, изведено от нарушение на член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1290/2005, на член 11, параграф 3, втора алинея и на глава 3 от Регламент № 885/2006, като недопустимо.

227    На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от липсата на разглеждане от Комисията на изразеното от помирителния орган в неговия доклад становище, следва да се припомни, че съгласно член 31, параграф 3 от Регламент № 1290/2005:

„Преди вземането на всяко решение за отказване на финансиране, писмено се нотифицират заключенията от извършената инспекция от Комисията и отговорите на държавите членки, след което двете страни се опитват да постигнат споразумение относно действието, което трябва да бъде предприето.

Ако не е постигнато такова споразумение, държавата членка може да отправи искане за откриване на процедура за помирение на позициите на всяка от страните в срок от четири месеца. На Комисията следва да бъде предоставен доклад за изходния резултат от процедурата, а тя да го прегледа, преди да вземе решение за отказване на финансиране“.

228    От тази разпоредба е видно, че преди да приеме решението за отказване на финансирането, Комисията е длъжна единствено да „прегледа“ доклада на помирителния орган, и че следователно посоченият доклад по отношение на нея не е с обвързващ характер.

229    Освен това в случая от доклада на помирителния орган от 10 февруари 2013 г. е видно, че като се имат предвид трудностите при тълкуването на разглежданата правна уредба, с които се е сблъскала самата Комисията, помирителният орган е приканил Комисията да разгледа възможността да намали или да се откаже от всякаква финансова корекция в приложение на документ VI/5330/97.

230    В писмото от 28 март 2014 г., изпратено от Комисията на италианските органи след постановяване на решението от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), тя обаче по същество отхвърля възможността да намали или да се откаже от всякаква корекция поради трудности в тълкуването на разглежданата правна уредба, като по-конкретно твърди, че повечето от 23-те държави членки, които участват в схемата за преструктуриране на захарната индустрия, ясно са тълкували тази правна уредба в смисъл, че тя налага задължение за демонтиране на силозите, и следователно че разглежданата правна уредба не повдига свързан с тълкуването проблем.

231    Следователно по този начин Комисията имплицитно, но безусловно е заела позиция по изразеното от помирителния орган становище в неговия доклад.

232    Накрая, противно на твърдяното от Италианската република, подходящите мотиви може да се изразяват в буквалното възпроизвеждане на вече изразено от Комисията становище.

233    Поради това Италианската република няма основание да се позовава нито на неразглеждане на изразеното от помирителния орган становище, нито на липсата на мотиви на обжалваното решение относно това становище.

234    С оглед на изложеното по-горе първата част от четвъртото основание следва да се отхвърли.

 По втората част от четвъртото основание, изведена от нарушение на насоките, съдържащи се в документ VI/5330/97

235    Италианската република, подпомагана от Френската република и от Унгария, по същество твърди, че Комисията е нарушила насоките, съдържащи се в документ VI/5330/97, с мотива, че с оглед, от една страна, на обективните трудности при тълкуването на разглежданата правна уредба по въпроса за запазването на силозите в случай на пълно демонтиране, и от друга страна, на незабавното приемане от страна на италианските органи на мерките за отстраняване на констатираните от Комисията нередности, Комисията е трябвало да намали размера на финансовата корекция, свързана с преструктурирането на захарната индустрия, дори да се откаже от всякаква корекция, съгласно съдържащите се в документ VI/5330/97 насоки. Във връзка с това тя посочва, че това решение също би било в съответствие с принципите на справедливост и на добра администрация.

236    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

237    Съгласно приложение 2 към документ VI/5330/97, озаглавено „Финансови последствия за уравняването на сметки на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция [„Гарантиране“], се прилагат финансови корекции, когато Комисията констатира, че държавите членки не са извършили проверките, които конкретно се изискват съгласно приложимата правна уредба, или във всеки случай, които са от основно значение, за да се гарантира редовността на извършените разходи по секция „Гарантиране“ на ФЕОГА.

238    В приложение 2 към документ VI/5330/97, озаглавено „Гранични случаи“, втора алинея (наричана по-нататък „граничен случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97“) гласи следното:

„Когато пропуските са следствие от трудности при тълкуването на актове на Общността — освен в случаите, при които е разумно допустимо да се предположи, че държавата членка би повдигнала за разглеждане тези трудности пред Комисията и когато националните власти са направили необходимото за поправяне на пропуските след тяхното разкриване — тези фактори на уравновесяване може да се вземат предвид и да доведат до прилагането на по-ниска ставка или до неприлагането на корекция“.

239    В началото следва да се припомни, че като приема правилата за административно поведение, целящи да произведат външни последици, каквито са насоките, съдържащи се в документ VI/5330/97, и като обявява посредством публикуването им или, както е в настоящия случай, посредством съобщаването им на държавите членки, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, въпросната институция, в случая по настоящото дело Комисията, се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не би могла да се отклонява от тези норми, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като принципите на равно третиране, на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания. Следователно не би могло да се изключи, че при определени условия и в зависимост от тяхното съдържание подобни норми за поведение с общо приложение могат да пораждат правни последици и че по-специално в определен случай администрацията не може да се отклонява от тях, без да изложи причини, които да са съвместими с общите принципи на правото, като принципа за равно третиране или защитата на оправданите правни очаквания, при условие че този подход не е в противоречие с други норми на правото на Съюза от по-висш порядък (вж. в този смисъл решения от 9 септември 2011 г., Гърция/Комисия, T‑344/05, непубликувано, EU:T:2011:440, т. 192, от 16 септември 2013 г., Испания/Комисия, T‑3/07, непубликувано, EU:T:2013:473, т. 84 и цитираната съдебна практика, и от 10 юли 2014 г., Гърция/Комисия, T‑376/12, непубликувано, EU:T:2014:623, т. 106).

240    Освен това следва да се отбележи, че граничният случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97, представлява фактор за претегляне, който не предоставя автоматично право за прилагането му. Всъщност, както е видно от текста на документ VI/5330/97, в който той е предвиден, прилагането му зависи от това, от една страна, констатираните от Комисията пропуски по време на процедурата за приключване на сметките да са свързани с трудности при тълкуването на правната уредба на Европейския съюз, и от друга страна, националните органи да са направили необходимото, за да отстранят тези пропуски, след като Комисията е установила тяхното наличие.

241    Що се отнася до първото условие за прилагането на граничния случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97, следва най-напред да се отбележи, че Италианската република, Френската република и Унгария са заявили, че няколко държави членки са срещнали трудности при тълкуването на Регламент № 320/2006 и на Регламент № 968/2006, по-специално относно понятието „производствени съоръжения“ и относно възможността да запазят силозите за съхранение в рамките на пълното демонтиране на дадена производствена площадка за захар. Освен това Френската република и Унгария твърдят, че самата Комисия е срещнала трудности при тълкуването и че в течение на времето позицията ѝ се е променила. Също така помирителният орган счита, че Комисията е изпитала трудности при тълкуването, тъй като през 2006 г. тя е изискала нейният правен отдел да излезе със становище. Накрая, налага се констатацията, че решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), предоставя единствено отговор на въпроса при какви условия даден силоз не може да бъде квалифициран като производствено съоръжение, което е обхванато от задължението за демонтиране, но не се произнася нито по въпроса за момента, към който трябва да се прецени използването на силозите, нито по въпроса дали задължението за демонтиране непременно включва разрушаване на производствени съоръжения.

242    С оглед на припомнените в точка 241 по-горе обстоятелства и противно на твърдяното от Комисията, се налага констатацията, че разглежданата правна уредба поражда трудности при тълкуването на въпроса за запазването на силозите в случай на пълно демонтиране.

243    Тази констатация не може да бъде оборена от доводите на Комисията, че тя винаги е предоставяла напълно съгласувана информация относно задължението за демонтиране на силозите на държавите членки, които са ѝ поставяли този въпрос, като тези доводи не са подкрепени с доказателства и във всеки случай са без значение за констатацията относно съществуването на обективни трудности при тълкуването на разглежданата правна уредба във връзка с въпроса за запазване на силозите в случай на пълно демонтиране.

244    Следователно в настоящия случай първото условие за прилагането на граничния случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97, е изпълнено.

245    Що се отнася до второто условие за прилагане на граничния случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97, съгласно което държавите членки трябва да приемат мерки, целящи отстраняването на пропуските след установяване на тяхното наличие, следва да се отбележи, че Италианската република незабавно е приела мерки, за да се съобрази с позицията на Комисията, изразена в първото съобщение от 9 декември 2010 г., като е поискала от AGEA да преустанови освобождаването на гаранциите, учредени от бенефициерите на помощи за преструктуриране съгласно член 16 от Регламент № 968/2006. Освен това Италианската република е съставила писма, които чрез AGEA е изпратила до италианските предприятия, бенефициери на помощите за преструктуриране, в които се посочва, че AGEA не може да освободи гаранциите и че им е отправено предупреждение да започнат демонтирането на силозите преди 30 септември 2011 г.

246    Следователно в настоящия случай второто условие за прилагането на граничния случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97, също е изпълнено.

247    От употребата на глагола „мога“ в текста относно граничния случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97, обаче е видно, че Комисията разполага с право на преценка при неговото прилагане и следователно че тя не е длъжна да намали или да се откаже от всякаква финансова корекция дори когато припомнените в точка 240 по-горе условия са изпълнени.

248    По-специално Комисията може да откаже да приложи граничния случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97, ако това прилагане би довело до нарушаване на общите принципи на правото на Съюза, каквито са принципите на пропорционалност и на равно третиране.

249    Във връзка с това следва да се отбележи, че в приложението към протокола от двустранната среща от 4 май 2011 г. се припомня позицията, защитавана от Комисията в рамките на тази среща, че като са избегнали демонтирането, италианските производители на захар са получили помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, не са направили никакви разходи, свързани с демонтирането на спорните силози, и са извлекли финансова полза от използването на посочените силози, докато производителите от другите държави членки, които са демонтирали своите силози за съхранение, е трябвало да понесат всички свързани с това разходи, без да извлекат никаква полза. Ето защо Комисията е приела, че в приложение на принципа на равно третиране тя не може да приеме запазването на спорните силози в Италия, след като е отказала такова право на другите държави членки.

250    Тази позиция е била потвърдена от Комисията в писмената ѝ защита, в която се посочва, че запазването на спорните силози би предоставило значително предимство на италианските производители спрямо техните конкуренти от други държави членки, които са ги демонтирали.

251    Предвид гореизложеното правилно Комисията по същество е приела, че при липсата на разрушаване на спорните силози прилагането на граничния случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97, би породило неравно третиране между италианските производители на захар и тези от други държави членки, които е трябвало да извършат разрушаване на силози, за да получат помощта за преструктуриране за пълно демонтиране.

252    Поради това Комисията не може да бъде упрекната, че не е приложила граничния случай, предвиден в приложение 2 към документ VI/5330/97.

253    С оглед на гореизложеното втората част от четвъртото основание и следователно цялото четвърто основание трябва да се отхвърлят.

 По петото основание, изведено от нарушение на член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006, на принципа на равно третиране, както и от изопачаване на фактите

254    Петото основание е изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна на корекцията, приложена поради просрочено плащане на остатъка от премии за клане, свързани с референтната 2004 година, и по същество се разделя на три части, изведени, първата, от нарушение на член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006, втората, от нарушение на принципа на равно третиране, и третата, от изопачаване на фактите.

 По първата част от петото основание, изведена от нарушение на член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006

255    Италианската република по същество упреква Комисията, че не е приела, че неспазването на сроковете за плащане на остатъка от премиите за клане, свързани с референтната 2004 година (наричани по-нататък „спорните плащания“), произтичат от наличието на специални условия за управление по смисъла на член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006, което в разглеждания случай би обосновало липсата на корекция.

256    Комисията оспорва изложеното от Италианската република твърдение за нарушение.

257    Съгласно съображение 15 от Регламент № 883/2006:

„Нормативната база на Общността за селското стопанство в рамките на ЕФГЗ включва крайни срокове за изплащане на помощите на бенефициерите, които следва да се спазват от държавите членки. Всяко плащане след тези законови срокове, при което закъснението е необосновано, следва да се счита за нередовно плащане и поради това не следва да е предмет на възстановяване от Комисията. С цел обаче финансовото въздействие да се регулира пропорционално на констатираното закъснение при извършване на плащането, следва да се предвиди възможността Комисията да прилага степенуване при намаляването на плащането в зависимост от размера на констатираното просрочване. При това, следва да се предвиди фиксиран марж, който да даде възможност за неприлагане на това намаляване, когато закъсненията в плащанията се дължат на резултат на съдебни спорове“.

258    Член 9 от Регламент № 883/2006, изменен с Регламент (ЕО) № 451/2009 на Комисията от 29 май 2009 година за изменение на Регламент № 883/2006 (ОВ L 135, 2009 г., стр. 12), гласи следното:

„1.      Направените след сроковете за плащане разходи са допустими за финансиране от Общността и месечните плащания се намаляват, както следва:

a)      когато направените след изтичане на срока разходи не надхвърлят 4 % от направените в срок разходи, не се извършва намаление;

б)      над прага от 4 % всеки направен със закъснение допълнителен разход се намалява по следните правила:

–        за разходи, направени през първия месец след месеца, в който е изтекъл срокът за плащане, разходите се намаляват с 10 %,

–        за разходи, направени през втория месец след месеца, в който е изтекъл срокът за плащане, разходите се намаляват с 25 %,

–        за разходи, направени през третия месец след месеца, в който е изтекъл срокът за плащане, разходите се намаляват с 45 %,

–        за разходи, направени през четвъртия месец след месеца, в който е изтекъл срокът за плащане, разходите се намаляват със 70 %,

–        за разходи, направени по-късно от четвъртия месец след месеца, в който е изтекъл срокът за плащане, разходите се намаляват със 100 %;

в)      посоченият в параграф 1, буква а) и параграф 1, буква б) праг от 4 % се увеличава на 5 % по отношение на плащанията, срокът на които изтича след 15 октомври 2009 г.

[…]

3. Комисията прилага разсрочване, от тези, предвидени в параграфи 1 и 2 и/или по-ниско или нулево процентно намаляване, ако има специални условия за управление на определени мерки или ако държавите членки са представили основателни причини за това.

[…]“.

259    Съгласно съдебната практика финансираните от ФЕОГА разходи трябва да се изчисляват с презумпцията, че са спазени сроковете, предвидени в приложимата правна уредба в областта на селското стопанство. В резултат на това, когато националните органи превеждат помощи след изтичане на срока, те прехвърлят на ФЕОГА неправомерни и следователно недопустими разходи (в този смисъл и по аналогия вж. решения от 28 октомври 1999 г., Италия/Комисия, C‑253/97, EU:C:1999:527, т. 126, и от 12 септември 2007 г., Гърция/Комисия, T‑243/05, EU:T:2007:270, т. 116). Следователно държавата членка трябва да организира своята система за контрол, като вземе предвид срока за плащане на помощите, предвиден в правото на Съюза. В допълнение, предназначението на предвидения в член 9, параграф 1, букви a) и в) от Регламент № 883/2006 праг от 4 % или 5 % е именно да даде възможност на държавите членки да извършват допълнителни проверки, като се уточнява, че броят на месеците закъснение не оказва никакво влияние върху плащанията, които не надвишават този праг (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 12 септември 2007 г., Гърция/Комисия, T‑243/05, EU:T:2007:270, т. 116).

260    Освен това съгласно съдебната практика държавата членка следва да докаже, че са изпълнени условията по член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006, тоест да докаже, че са налице специални условия за управлението на някои от мерките, или да представи надлежно обосновани причини. По-конкретно, трябва да докаже, че забавянията не са надхвърлили разумните граници (в този смисъл и по аналогия вж. решения от 18 септември 2003 г., Гърция/Комисия, C‑331/00, EU:C:2003:472, т. 117, от 11 юни 2009 г., Гърция/Комисия, T‑33/07, непубликувано, EU:T:2009:195, т. 372, и от 26 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑84/09, непубликувано, EU:T:2012:471, т. 136).

261    Накрая, тъй като член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006 въвежда дерогация, той трябва да се тълкува ограничително (вж. по аналогия решение от 26 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑84/09, непубликувано, EU:T:2012:471, т. 137 и цитираната съдебна практика).

262    В настоящия случай Италианската република не оспорва наличието на закъснения в плащанията. Също така тя не оспорва, че разходите, изплатени със закъснение, надхвърлят прага от 5 % от изплатените в срок разходи. Тя обаче твърди, че забавянето е било обосновано от наличието на специални условия за управление. Според нея тези специални условия за управление се характеризират с това, че в Италия са се водили няколко сложни съдебни производства относно редовността на някои извършени от нея разходи, и с факта, че вследствие на тези производства Agenzia veneta per i pagamenti in agricultura (AVEPA, Разплащателна агенция за регион Венето, Италия) е преустановила всички дължими плащания към предприятията, които участват в тези производства.

263    На първо място, следва да се припомни, че на 7 февруари 2005 г. Nucleo Antifrodi Carabinieri di Parma (Италия) (NAC, Звено на карабинерите за борба с измамите, Парма, Италия) е уведомило AVEPA и AGEA за съществуването на предполагаема измама, извършена в ущърб на фонда, по-специално във връзка със специалните премии за мъжките екземпляри едър рогат добитък и с плащания за екстензификация за 2000—2003 г., получени от няколко италиански предприятия.

264    Вследствие на това уведомяване срещу посочените предприятия е започнало наказателно производство пред Tribunale di Treviso (Районен съд Тревизо, Италия), като предварителното изслушване е насрочено за 2 октомври 2006 г.

265    Въз основа на гореизложеното AVEPA приема мярка за преустановяване на всички плащания, дължими на двете предприятия, срещу които се води наказателно производство, съгласно член 33, параграф 1 от Decreto legislativo (законодателен декрет) № 228/2001 от 18 май 2001 г. (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 228“), съгласно който: „[п]роцедурите по изплащане от акредитираните разплащателни агенции […] се преустановяват спрямо бенефициерите, по отношение на които проверяващите и контролиращи агенции са изпратили подробна информация за недължимо изплатени фондове, които са в тежест на бюджета на Общността или националния бюджет, до момента на окончателното установяване на фактите“.

266    Наред с това Procura presso la Corte dei Conti per il Veneto (прокуратура към Сметната палата на Венето, Италия) предявява иск относно счетоводната документация пред Corte dei Conti per il Veneto (Сметна палата на Венето, Италия) във връзка със същите факти. На 23 септември 2009 г. Сметната палата налага запор ante causam на имуществото на разследваните предприятия бенефициери, както и на плащанията, по които те са кредитори по отношение на AVEPA, с изключение по-специално на спорните плащания.

267    Във връзка с това решение на 19 октомври 2009 г. AVEPA започва отново да извършва някои от преустановените изплащания, сумите по които не са обхванати от запора ante causam, сред които са премиите за клане, свързани с референтната 2004 година, които са предмет на спорните плащания.

268    Освен това трябва да се констатира, че Италианската република не е твърдяла, че спорните плащания са предмет на посочените в точки 264 и 266 по-горе наказателно и счетоводно производство. Напротив, в рамките на процедурата за приключване на сметки тя е приела, че спорните плащания, свързани с бюджетни редове 050302092124023, 050302102124033 и 050302992128007, не са били свързани конкретно с дадено съдебно решение, като се позовава на „неразривната връзка“ между, от една страна, разглежданите плащания в посочените производства, описани в точки 263—266 по-горе, и от друга страна, спорните плащания.

269    С оглед на горното се налага констатацията, че посочените от Италианската република национални производства не са свързани със спорните плащания и следователно преустановяването на спорните плащания не представлява последица от съдебно производство или от съдебно решение, а от прилагането от AVEPA на член 33, параграф 1 от Законодателен декрет № 228.

270    На второ място, следва да се отбележи, че производството за преустановяване на плащанията, предвидено в член 33 от Законодателен декрет № 228, е било приложено с превантивна цел. Тя се състои в предполагане на наличието на нередности, когато надзорните органи са приели становище в този смисъл, въпреки че все още не са установени окончателно фактите, като на бенефициера се изплащат съответните суми само ако в крайна сметка той бъде оневинен. Съгласно съдебната практика такъв подход следователно по принцип е в разрез със спазването на сроковете за плащане (решение от 26 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑84/09, непубликувано, EU:T:2012:471, т. 140).

271    Ето защо следва също като Комисията да се констатира, че в настоящия случай производството за преустановяване на спорните плащания не представлява специални условия за управление. Всъщност производството за преустановяване на плащанията, предвидено в член 33 от Законодателен декрет № 228, представлява дерогация от сроковете за плащане, която взаимодейства с правилното функциониране на приложимите норми на Съюза (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑84/09, непубликувано, EU:T:2012:471, т. 142).

272    На трето място, въпреки отправената от Комисията покана, която е била припомнена от помирителния орган в доклада му от 6 май 2014 г., Италианската република не е представила доказателства, от които да се установява, че прагът от 5 % е бил надхвърлен изключително поради плащания, които са били оспорени пред националните юрисдикции.

273    Доводът, изтъкнат от Италианската република в репликата, че по същество Комисията неправилно е изискала от нея да докаже, че закъсненията при извършване на спорните плащания са резултат от едно-единствено съдебно решение, може само да бъде отхвърлен. Всъщност от писмото от 18 януари 2012 г., изпратено от Комисията до Италианската република на основание член 11, параграф 1, втора алинея от Регламент № 885/2006, по-специално е видно, че за целите на прилагането на член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006 Комисията е поискала от италианските органи да докажат, че прагът от 4 %, посочен в член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 883/2006, който в приложение на член 9, параграф 1, буква в) от същия регламент впоследствие е изменен на 5 %, е бил надхвърлен поради съдебни производства, а не поради едно-единствено съдебно решение. Освен това в писмото от 18 януари 2012 г. Комисията за последен път приканва италианските органи да предоставят копие от съдебните решения, в които се посочват надплатените суми за всеки един от следните бюджетни редове: 050302092124023, 050302102124033 и 050302992128007.

274    На четвърто и последно място, сложността на съдебните производства пред Районен съд Тревизо и Сметната палата на Венето, както и извънредният характер на настоящия случай, както твърди Италианската република, също не могат да обосноват закъсненията при извършване на спорните плащания, тъй като, както беше припомнено в точка 259 по-горе, предназначението на предвидения в член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 883/2006 праг от 5 % е именно да даде възможност на държавите членки да извършват допълнителни проверки, без броят на месеците закъснение да оказва влияние върху плащанията, които не надвишават този праг (в този смисъл и по аналогия вж. също решения от 5 юли 2012 г., Гърция/Комисия, T‑86/08, EU:T:2012:345, т. 191, и от 26 септември 2012 г., Италия/Комисия, T‑84/09, непубликувано, EU:T:2012:471, т. 146).

275    С оглед на гореизложеното Комисията не е допуснала грешка, като е приела, от една страна, че неспазването на сроковете за плащане, което произтича от съдебните производства, трябва да се включи в прага от 5 % по член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 883/2006, и от друга страна, че извършването на плащания със закъснение вследствие на спор, целта на който е да се определи допустимостта на плащания, които преди това са били отказани от националните органи или посочените органи са пристъпили към тяхното възстановяване, не представлява специално условие за управление по смисъла на член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006, като се вземе предвид, че Комисията е запознала Италианската република с това съображение с писмото от 2 юли 2014 г. (вж. т. 41 по-горе).

276    Следователно първата част на петото основание трябва да се отхвърли.

 По втората част от петото основание, изведена от нарушаването на принципа на равно третиране

277    Италианската република упреква Комисията, че е нарушила принципа на равно третиране, като е приложила корекция по отношение на спорните плащания, свързани с остатъка от премиите за клане за референтната 2004 година, макар че те са в положение, което е сходно с това на просрочените плащания във връзка с разходи, който са предмет на запор ante causam, наложен от Сметната палата на Венето, в размер около 4,4 милиона евро, за които Комисията не е приложила никаква корекция.

278    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

279    Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране и недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от 9 септември 2004 г., Испания/Комисия, C‑304/01, EU:C:2004:495, т. 31, от 14 декември 2004 г., Swedish Match, C‑210/03, EU:C:2004:802, т. 70, и от 21 юли 2011 г., Nagy, C‑21/10, EU:C:2011:505, т. 47).

280    В писмената си защита, след като посочва, че този довод на Италианската република е неясен, Комисията обяснява, че независимо от просрочването на плащанията, които са били предмет на запора ante causam, наложен от Сметната палата на Венето, последните не са включени в корекцията, поради упоменаването в различните бюджетни редове, въз основа на които са извършени плащанията, на прага от 4 %, какъвто не е случаят на спорните плащания.

281    Тези твърдения не са били оборени от Италианската република, която единствено твърди, че всички просрочени плащания по разглежданата процедура за приключване на сметките са били обосновани от общата необходимост от налагане на запор, която се изразява в приетата от AVEPA мярка за преустановяване на всички дължими плащания на предприятия, срещу които се води наказателно производство в Италия, в съответствие с член 33 от Законодателен декрет № 228.

282    От една страна, от точка 266 и точка 271 по-горе съответно е видно, от една страна, че Сметната палата на Венето не е включила спорните плащания в сумите, които са били предмет на наложения от нея запор ante causam, и от друга страна, че тя се е произнесла, че производството за преустановяване на плащанията, предвидено в член 33 от Законодателен декрет № 228, е в разрез със спазването на правната уредба на Европейския съюз относно сроковете за плащане. Следователно Италианската република няма основание да се позовава на съществуването на обща необходимост от налагане на запор, което би обосновало преустановяването на спорните плащания от AVEPA.

283    От друга страна, Италианската република не оспорва факта, че в бюджетните редове, за които са извършени заявените плащания в размер на 4,4 милиона евро, е посочен прагът от 4 %, докато прагът от 5 % не е посочен в бюджетните редове, свързани със спорните плащания.

284    С оглед на гореизложеното Италианската република не е установила, че спорните плащания и тези, за които се отнася прагът от 4 %, в размер на 4,4 милиона евро, се намират в сходно положение и следователно че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като е наложила корекция само за спорните плащания.

285    Следователно втората част от петото основание следва да се отхвърли.

 По третата част от петото основание, изведена от изопачаване на фактите

286    Италианската република упреква Комисията, че е изопачила фактите. В жалбата тя само посочва, че „[с] оглед на горепосочените съображения се оказва, че обжалваното решение в частта, която се обжалва с настоящото основание, е незаконосъобразно поради изопачаване на фактите“.

287    В писмено си становище Комисията не оспорва това твърдение за нарушение. В съдебно заседание обаче тя повдига възражение за неговата недопустимост с мотива, че то е неясно.

288    Италианската република също така оспорва в съдебно заседание допустимостта на повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, като твърди, че късното му повдигане накърнява състезателния характер на производството пред Общия съд. Италианската република обаче уточнява, че Общият съд в съдебно заседание би могъл служебно да повдигне въпроса за недопустимостта на разглежданото твърдение за нарушение. Накрая, в случай че Общият съд възнамерява да го направи, Италианската република уточнява, че с твърдението си за нарушение, изведено от изопачаване на фактите, по същество тя иска да оспори извършената от Комисията в настоящия случай преценка на фактическите обстоятелства. Всъщност според Италианската република обстоятелствата по настоящия случай обосновават закъсненията при извършване на спорните плащания.

289    Следва да се припомни, че съдилищата на Съюза имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване обосновава отхвърлянето на твърдението за нарушение по същество, без да се произнасят предварително по допустимостта му (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 52).

290    От дадените в съдебно заседание разяснения от Италианската република, припомнени в точка 288 по-горе, следва че с твърдението си за нарушение, изведено от изопачаване на фактите, тя иска имплицитно, но безусловно да упрекне Комисията, че е допуснала явна грешка при преценка на фактите.

291    От точки 263—275 по-горе обаче следва, че в твърдените от Италианската република фактически обстоятелства не представляват специални условия за управление по смисъла на член 9, параграф 3 от Регламент № 883/2006, които биха могли да обосноват просрочването на спорните плащания. Поради това Италианската република няма основание да се позовава на наличието на явна грешка в преценката, която опорочава обжалваното решение.

292    Тъй като третата част от петото основание е неоснователна, тя следва да се отхвърли, без да е необходимо произнасянето по възраженията за недопустимост, повдигнати в съдебно заседание съответно от Комисията и от Италианската република.

293    С оглед на изложеното по-горе петото основание следва да се отхвърли.

 По шестото основание, изведено от нарушение на член 20 от Регламент № 501/2008, както и на принципите на оправдани правни очаквания и на възлагане на финансовите корекции на държавите членки

294    Шестото основание е изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна на корекцията, приложена поради просрочване на плащането на някои разходи относно действията по информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти. Италианската република упреква Комисията, че по отношение на нея е приложила финансова корекция за неспазване на срока от 60 календарни дни, посочен в член 20, първа алинея от Регламент № 501/2008, считано от получаване на молбите за плащане до ефективното плащане на някои помощи, свързани с действията по информиране и насърчаване във връзка със селскостопанските продукти, които тя е отпуснала през финансовите години 2009 и 2010. Италианската република по същество твърди, първо, че неспазването на определения в член 20, първа алинея от Регламент № 501/2008 срок за плащане е резултат от неправилното съставяне от службите на Комисията на текста на италиански език на член 20, втора алинея, второ изречение от посочения регламент в редакцията му преди влизането в сила на поправката, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от 18 октомври 2012 г. (ОВ L 287, 2012 г., стр. 25, наричан по-нататък „спорната разпоредба“), и следователно че не може да ѝ бъде вменено неспазване на срока, посочен в член 20, първа алинея от Регламент № 501/2008. Така че според нея е несправедливо тя да поеме последиците от прилагането на спорната разпоредба, особено като се има предвид, че в настоящия случай не се констатира да е настъпила вреда за бюджета на Съюза. Следователно грешката, която се твърди че е извършила, очевидно може да бъде извинена. Второ, тя твърди, че приложената от Комисията финансова корекция води до предаването на обратно действие на спорната разпоредба в нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

295    Комисията оспорва доводите на Италианската република.

296    Член 20 от Регламент № 501/2008 гласи:

„Държавата членка извършва плащанията, предвидени в членове 18 и 19, в срок от шестдесет календарни дни, считано от получаването на молбата за плащане.

Въпреки това този срок може да бъде временно преустановен във всеки един момент на периода от шестдесет дни след първата регистрация на молбата за плащане чрез уведомяване на въпросната договаряща организация, че молбата ѝ е неприемлива, понеже вземането не е изискуемо, или не е подкрепено от придружаващи документи, необходими за всички допълнителни молби, или понеже държавата членка смята за необходимо да получи допълнителни сведения или да предприеме проверки. Срокът продължава да тече отново от датата на получаване на исканите сведения или от датата на проверките, извършени от държавата членка, които трябва съответно да бъдат предадени или извършени в срок от тридесет календарни дни, считано от уведомлението.

[…]“.

297    Текстът на италиански език на член 20, втора алинея от Регламент № 501/2008 в редакцията му преди поправката, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от 18 октомври 2012 г., гласи следното:

„Въпреки това този срок може да бъде временно преустановен във всеки един момент на периода от шестдесет дни след първата регистрация на молбата за плащане чрез уведомяване на въпросната договаряща организация, че молбата ѝ е неприемлива, понеже вземането не е изискуемо, или не е подкрепено от придружаващи документи, необходими за всички допълнителни молби, или понеже държавата членка смята за необходимо да получи допълнителни сведения или да предприеме проверки. Срокът [започва] да тече отново от датата на получаване на исканите сведения или от датата на проверките, извършени от държавата членка, които трябва съответно да бъдат предадени или извършени в срок от тридесет календарни дни, считано от уведомлението“.

(„Tale termine può tuttavia essere sospeso in qualunque momento del periodo di 60 giorni successivo alla prima registrazione della domanda di pagamento, mediante notifica all’organizzazione contraente creditrice che la domanda non è ricevibile, in quanto il credito non è esigibile oppure la domanda non è corredata dei documenti giustificativi necessari per le domande successive o lo Stato membro ritiene necessario richiedere informazioni supplementari o procedere a verifiche. Il termine decorre nuovamente a partire dalla data di ricevimento delle informazioni richieste o dalla data delle verifiche effettuate dallo Stato membro, che devono essere trasmesse o rispettivamente effettuate entro un termine di 30 giorni di calendario a decorrere dalla notifica“).

298    В поправката, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от 18 октомври 2012 г., в спорната разпоредба изразът „[започва] да тече“ („decorre nuovamente“) се замества с „продължава да тече“ („continua a decorrere“).

299    Освен това от съдебната практика е видно, че необходимостта от еднакво тълкуване на регламентите на Съюза изключва изолираното разглеждане на даден текст, като в случай на съмнение изисква той да се тълкува и прилага в светлината на съществуващите текстове на останалите официални езици (решение от 17 октомври 1996 г., Lubella, C‑64/95, EU:C:1996:388, т. 17).

300    На първо място, що се отнася до изтъкнатите от Италианската република твърдения за нарушения, които по същество са изведени от нарушението на член 20 от Регламент № 501/2008 и от липсата на основание на италианските органи да бъде вменено неспазването на срока за плащане, посочен в първа алинея от този член, от една страна, следва да се отбележи, че текстът на италиански език на член 20, втора алинея от Регламент № 501/2008 съдържа двусмислие, тъй като в първото изречение изрично се посочва временното преустановяване на срока на плащането, посочен в първа алинея от член 20 от посочения регламент („този срок може да бъде временно преустановен“ — на италиански език: „tale termine puo’ […] essere sospeso“), докато във второто изречение изглежда се извършва препращане към прекъсваното на същия този срок („[с]рокът [започва] да тече отново от датата на получаване на исканите сведения или от датата на проверките, извършени от държавата членка“ — на италиански език: „[i]l termine decorre nuovamente a partire dalla data di ricevimento delle informazioni richieste o dalla data delle verifiche effettuate dallo Stato membro“).

301    От друга страна, Италианската република не оспорва твърдението на Комисията, че с член 2941 и следващите от италианския Граждански кодекс се извършва разграничение между спиране на сроковете и прекъсване на сроковете, като при прекъсването започва да тече нов срок, докато в случай на спиране срокът, който е изтекъл, преди да е настъпило основанието за спиране, се прибавя към срока, който е започнал да тече отново след изчезване на събитието, което е обосновавало спирането.

302    Следователно в приложение на припомнената в точка 299 по-горе съдебна практика Италианската република не може да тълкува спорната разпоредба като позволяваща ѝ, чрез исканията за предоставяне на сведения или допълнителни проверки на въпросните договарящи се организации-кредитори, да прекъсва срока, определен в първа алинея от член 20 от Регламент № 501/2008, без предварително да провери дали текстовете на другите езици на спорната разпоредба потвърждават нейното тълкуване и ако е необходимо, да тълкува и приложи тази разпоредба в светлината на съществуващите текстове на останалите официални езици, както и на общата структура и целите на регламента, от който тя е част (вж. по аналогия решения от 27 октомври 1977 г., Bouchereau, 30/77, EU:C:1977:172, т. 14, и от 9 януари 2003 г., Givane и др., C‑257/00, EU:C:2003:8, т. 37).

303    В случая обаче Италианската република е приложила спорната разпоредба, независимо от двусмислието на член 20, втора алинея, първо изречение от Регламент № 501/2008, без да вземе предвид текстовете на останалите езици на член 20, втора алинея от Регламент № 501/2008, като по този начин е станала единствено отговорна за нарушението на срока за плащане, посочен в член 20, първа алинея от Регламент № 501/2008.

304    Ето защо трябва да бъдат отхвърлени твърденията за нарушение на член 20 от Регламент № 501/2008 и за липсата на основание на Италианската република да бъдат вменени закъсняванията на плащанията.

305    На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания поради прилагането с обратно действие на спорната разпоредба, така както е изменена през 2012 г., следва да се припомни, че съгласно съдебната практика позоваване на посочения принцип е възможно по отношение на правна уредба на Съюза единствено ако самият Съюз преди това е създал положение, което е могло да породи оправдани правни очаквания (вж. решение от 15 януари 2002 г., Weidacher, C‑179/00, EU:C:2002:18, т. 31 и цитираната съдебна практика; решение от 10 юни 2009 г., Полша/Комисия, T‑257/04, EU:T:2009:182, т. 245).

306    В случая обаче не е доказано, че Съюзът е създал положение, което позволява Италианската република да повярва в правилността на спорната разпоредба и основателно да очаква да може да я прилага.

307    Първо, от съобщението от 27 април 2010 г., изпратено на основание член 11, параграф 1, първа алинея от Регламент № 885/2006 (вж. т. 43 по-горе), по същество е видно, от една страна, че по време на двете предходни разследвания Комисията вече е констатирала проблеми, свързани със закъсняване на плащанията в случая на Италианската република, и от друга страна, че от 2005 г. службите на Комисията винаги в кореспонденцията с италианските органи са разяснявали по какъв начин трябва да се тълкуват разпоредбите, които вече са били в предмета на член 20 от Регламент № 883/2006.

308    По този начин в отговор на процесуално-организационно действие, прието на основание член 89 от Процедурния правилник, Комисията съставя писмо от 9 февруари 2006 г., което изпраща на Италианската република в рамките на предходно разследване, в което тя изрично посочва, че „срокът [за плащане трябва] да започне да тече отново след като очакваната информация е получена или проверката е извършена“.

309    В това отношение следва да се уточни, че правната уредба, която се прилага към фактите, обхванати от разследването, посочени в точка 308 по-горе, не е член 20 от Регламент № 501/2008, а член 12, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 94/2002 на Комисията от 18 януари 2002 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2826/2000 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар (ОВ L 17, 2002 г., стр. 30). Тези две разпоредби обаче по същество са идентични. Всъщност съгласно член 12, параграф 5 от Регламент № 94/2002:

„Държавите членки извършват посочените в предишните параграфи плащания в срок от 60 календарни дни от получаване на заявлението за плащане. Въпреки това този период може да бъде прекъснат по всяко едно време, в течение на шейсетте дни след първоначалното регистриране на заявлението за плащане, като се уведоми съответният изпълнител, че заявлението му не може да бъде прието, или защото сумата не е дължима, или защото не са приложени необходимите оправдателни документи, изисквани за всички допълнителни заявления, или защото държавата членка счита за необходимо получаването на допълнителна информация или извършването на проверки. Срокът на плащане започва да тече отново от датата на получаването на изискваната допълнителна информация, която трябва да бъде представена в срок от трийсет календарни дни. Освен в случаите на непреодолима сила, ако горните плащания се извършат по-късно от предвиденото, възстановената на съответната държава членка сума се намалява в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 296/96“. [неофициален превод]

310    Поради това следва да се счита, че преди приемането на спорното решение Комисията няколкократно е уведомявала италианските органи за начина, по който те следва да изчислят шестдесетдневния срок за плащане след неговото спиране.

311    Второ, в съдебно заседание Италианската република потвърждава, че към момента на започване на разглежданата процедура за приключване на сметките тя е уведомила Комисията за свързания със спорната разпоредба проблем на превода. Следователно Италианската република е знаела, че вероятно спорната разпоредба не е била правилна, но все пак съзнателно е решила да я приложи.

312    С оглед на гореизложеното Италианската република не може да твърди, че спорната разпоредба е породила у нея оправдани правни очаквания.

313    На трето и последно място, следва да се отхвърли доводът на Италианската република, че неспазването на сроковете за плащане не е причинило вреда на бюджета на Съюза и следователно че е несправедливо тя да поеме последиците от прилагането на спорната разпоредба.

314    Всъщност съгласно съдебната практика ЕФГЗ финансира само действия, осъществени в съответствие с разпоредбите на Съюза в рамките на общата организация на селскостопанските пазари (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 24 февруари 2005 г., Гърция/Комисия, C‑300/02, EU:C:2005:103, т. 32 и цитираната съдебна практика).

315    Правната уредба на Европейския съюз обаче налага на държавите членки да спазват срока за плащане, посочен в член 20 от Регламент № 501/2008, като в противен случай се налагат финансови санкции.

316    Най-напред, от посоченото в точка 257 по-горе съображение 15 от Регламент № 883/2006 следва, че всяко плащане след сроковете, определени от правната уредба на Европейския съюз за плащането на помощи на бенефициерите, при което закъснението е необосновано, следва да се счита за нередовно плащане и поради това не следва да е предмет на възстановяване от Комисията.

317    Освен това член 20, трета алинея от Регламент № 501/2008 гласи следното: „[о]свен в случай на [непреодолима сила], всяко закъснение на плащанията дава основание за намаляване на сумата на [месечното] авансово плащане, извършвано от Комисията на държавата членка, в съответствие с правилата, предвидени в член 9 от Регламент […] № 883/2006“.

318    Накрая, съгласно съображение 19 от Регламент № 501/2008 „[з]аради изискванията, свързани с изпълнението на бюджета, следва да се предвиди парична санкция […] в случай на закъснение при плащанията на държавите членки“.

319    С оглед на гореизложеното неспазването от Италианската република на срока за плащане, посочен в член 20, първа алинея от Регламент № 501/2008, е в нарушение на правната уредба на Европейския съюз и е достатъчно да направи разходите неправомерни и следователно недопустими, без да е необходимо да се установи наличието на претърпяна от фонда вреда.

320    Поради това шестото основание следва да се отхвърли.

321    Тъй като нито едно от изтъкнатите от Италианската република основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

322    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

323    Тъй като исканията на Италианската република са отхвърлени, тя понася направените от нея съдебни разноски и тези на Комисията.

324    Накрая, в съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

325    Поради това Френската република и Унгария понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Италианската република понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия.

3)      Френската република и Унгария понасят направените от тях съдебни разноски.

Kanninen Schwarcz Iliopoulos

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 март 2019 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: италиански.