Language of document : ECLI:EU:C:2020:957

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

25 ноември 2020 година(*)

„Преюдициално запитване — Директива 2011/98/ЕС — Права на работниците, които са от трети страни и притежават единно разрешение — Член 12 — Право на равно третиране — Социална сигурност — Правна уредба на държава членка, която за целите на определяне на правото на семейно обезщетение изключва членовете на семейството на притежател на единно разрешение, които не пребивават на територията на тази държава членка“

По дело C‑302/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с акт от 5 февруари 2019 г., постъпил в Съда на 11 април 2019 г. в рамките на производство по дело

Istituto Nazionale della Previdenza Sociale (INPS)

срещу

WS,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: E. Regan, председател на състава, M. Ilešič, E. Juhász, C. Lycourgos и I. Jarukaitis (докладчик), съдии,

генерален адвокат: E. Танчев,

секретар: M. Krausenböck, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 февруари 2020 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Istituto Nazionale della Previdenza Sociale (INPS), от A. Coretti, V. Stumpo и M. Sferrazza, avvocati,

–        за WS, от A. Guariso и L. Neri, avvocati,

–        за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от D. Del Gaizo, P. Gentili и A. Giordano, avvocati dello Stato,

–        за Европейската комисия, от C. Cattabriga, A. Azéma и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 юни 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (ОВ L 343, 2011 г., стр. 1).

2        Запитването е отправено във връзка със спор между Istituto Nazionale della Previdenza Sociale (INPS) (Национален осигурителен институт, Италия) и WS относно отхвърляне на искане за семейни добавки за периоди, през които съпругата и децата на заинтересованото лице са пребивавали в третата страна на произхода им.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съображения 2, 19, 20, 24 и 26 от Директива 2011/98 гласят:

„(2)      На специалното си заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет отчете необходимостта от хармонизиране на националното право, уреждащо условията за прием и пребиваване на граждани на трети държави. В този контекст той заяви по-специално, че Европейският съюз следва да гарантира справедливо третиране на гражданите на трети държави, пребиваващи законно на територията на държавите членки, и че една по-активна интеграционна политика следва да има за цел да им предостави права и задължения, съпоставими с тези на гражданите на Съюза. Поради това Европейският съвет прикани Съвета да приеме правни инструменти въз основа на предложения на Комисията. Необходимостта да се постигнат определените в Тампере цели беше препотвърдена отново в Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на заседанието му от 10 и 11 декември 2009 г.

[…]

(19)      При отсъствието на хоризонтално законодателство на Съюза правата на гражданите на трети държави варират в зависимост от държавата членка, в която работят, и в зависимост от тяхното гражданство. За по-нататъшното развитие на съгласувана имиграционна политика и за намаляване на несъответствието между правата на гражданите на Съюза и тези на гражданите на трети държави, законно работещи в държава членка, както и за да се допълнят съществуващите достижения на правото на Съюза в сферата на имиграцията, следва да се определи набор от права, по-специално за да се уточнят областите, в които на такива работници от трети държави, които все още не са дългосрочно пребиваващи, се гарантира равно третиране със собствените ѝ граждани. Подобни разпоредби имат за цел да създадат минимални условия на равнопоставеност в рамките на Съюза и да признаят приноса към икономиката на Съюза чрез работа и плащане на данъци на законно работещите в държави членки граждани на трети държави, както и да служат като предпазна мярка за намаляване на нелоялната конкуренция между гражданите на дадена държава членка и гражданите на трети държави, произтичаща от евентуалното експлоатиране на последните. В настоящата директива „работник от трета държава“ следва да се определи, без да се засяга тълкуването на понятието за трудово правоотношение в други разпоредби от правото на Съюза, като гражданин на трета държава, който е приет на територията на държава членка, пребивава законно и му е разрешено да работи там в рамките на възмездно правоотношение съгласно националното право или практика.

(20)      Всички граждани на трети държави, които законно пребивават и работят в държавите членки, следва да разполагат най-малкото с общ набор от права на основата на равно третиране с гражданите на съответната приемаща държава членка, независимо от първоначалната причина или основание за приема. Правото на равно третиране в посочените в настоящата директива области следва да се предоставя не само на гражданите на трети държави, които са приети, за да работят в държава членка, но и на онези, които са приети по други причини и са получили достъп до пазара на труда в тази държава членка в съответствие с други разпоредби от правото на Съюза или от националното право, включително членове на семейството на работник от трета държава, които са приети на територията на държавата членка в съответствие с Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството [(ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164)] […].

[…]

(24)      Работниците от трети държави следва да се ползват от равно третиране по отношение на социалната сигурност. Клоновете на социалната сигурност са определени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност [(ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82)]. Разпоредбите за равно третиране по отношение на социалната сигурност в настоящата директива следва да се прилагат и към работниците, приети в държава членка направо от трета държава. Независимо от това настоящата директива не следва да предоставя на работниците от трети държави повече права от вече предвидените в действащото право на Съюза в областта на социалната сигурност за граждани на трети държави, които са в трансгранични условия. Освен това настоящата директива не следва да предоставя права в случаи, които попадат извън приложното поле на правото на Съюза, като например по отношение на членове на семейството, пребиваващи в трета държава. Настоящата директива следва да предоставя права само по отношение на членове на семейството, които се присъединяват към работници от трета държава, за да пребивават в държава членка на основание събиране на семейството, или на членове на семейството, които вече законно пребивават във въпросната държава членка.

[…]

(26)      Правото на Съюза не ограничава правомощията на държавите членки да организират системите си за социална сигурност. При липсата на хармонизация на равнището на Съюза всяка държава членка определя при какви условия се изплащат социални обезщетения, размера на тези обезщетения и срока, за който те се изплащат. Същевременно при упражняването на това правомощие държавите членки следва да спазват правото на Съюза“.

4        Член 1 от Директива 2011/98 е озаглавен „Предмет“ и гласи:

„1.      Настоящата директива определя:

[…]

б)      общ набор от права за работниците от трети държави, които пребивават законно в държава членка, независимо от целите, за които са приети първоначално на територията на тази държава членка, на основата на равно третиране с гражданите на тази държава членка.

[…]“.

5        Член 2 от тази директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)      „гражданин на трета държава“ означава лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС;

б)      „работник от трета държава“ означава гражданин на трета държава, който е приет на територията на държава членка и който пребивава законно и му е разрешено да работи в рамките на възмездно правоотношение в тази държава членка, в съответствие с националното право или практика;

в)      „единно разрешение“ означава разрешение за пребиваване, издадено от органите на държава членка, с което на гражданин на трета държава се разрешава да пребивава законно на нейна територия с цел работа;

[…]“.

6        Член 3 от посочената директива е озаглавен „Приложно поле“ и в параграф 1 предвижда:

„Настоящата директива се прилага за:

[…]

в)      граждани на трети държави, които са приети в държава членка с цел работа в съответствие с правото на Съюза или националното право“.

7        Член 12 от същата директива е озаглавен „Право на равно третиране“ и гласи:

„1.      Работници от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата членка, в която пребивават, по отношение на:

[…]

д)      клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент [№ 883/2004];

[…]

2.      Държавите членки могат да ограничат равното третиране:

[…]

б)      като ограничат правата на работници от трети държави съгласно параграф 1, буква д), но не ограничават такива права за онези работници от трети държави, които са трудово заети или са били трудово заети за минимален срок от шест месеца и са регистрирани като безработни.

Освен това държавите членки могат да решат, че параграф 1, буква д) във връзка със семейните обезщетения не се прилага за граждани на трети държави, получили разрешение за работа в държава членка за срок до шест месеца, за граждани на трети държави, приети с цел обучение, и за граждани на трети държави, на които се разрешава да работят въз основа на виза;

в)      съгласно параграф 1, буква е), по отношение на данъчните облекчения, като ограничат прилагането му до случаи, при които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на работник от трета държава, за които този работник подава заявление за облекчения, е на територията на съответната държава членка;

[…]“.

8        Член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284 2009 г., стр. 43) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004), предвижда, че последният се прилага към всички законодателства относно семейните обезщетения. Този регламент не се прилага, както предвижда в член 3, параграф 5, буква a), към социалното и медицинското подпомагане.

 Италианското право

9        От акта за преюдициално запитване се установява, че Decreto legge n. 69  Norme in materia previdenziale, per il miglioramento delle gestioni degli enti portuali ed altre disposizioni urgenti (Декрет-закон № 69 за определяне на разпоредби относно социалната сигурност, за подобряване на управлението на пристанищните органи и други спешни мерки) от 13 март 1988 г. (GURI бр. 61 от 14 март 1988 г.), преобразуван в Закон № 153 от 13 май 1988 г. (GURI бр. 112 от 14 май 1988 г.) (наричан по-нататък „Закон № 153/1988“) въвежда добавка за семейното ядро, чийто размер зависи от броя на децата до 18‑годишна възраст в семейното ядро и доходите на това семейно ядро (наричана по-нататък „добавката за семейното ядро“).

10      Член 2, параграф 6 от Закон № 153/1988 гласи:

„Семейното ядро е съставено от съпрузите, с изключение на съдебно и действително разделения съпруг, децата и приравнените на тях […] ненавършили 18 години, или без ограничение във възрастта лица, които поради болест или физическо или умствено увреждане се намират в пълна и постоянна невъзможност да упражняват платена трудова дейност. Част от семейното ядро могат да бъдат, при същите условия като децата и приравнените на тях лица, братята, сестрите, племенниците и внуците, които не са навършили 18 години или, без ограничение във възрастта, които поради болест или физическо или умствено увреждане се намират в пълна и постоянна невъзможност да упражняват платена трудова дейност, ако са сираци без баща и майка и нямат право на наследствена пенсия“.

11      Съгласно член 2, параграф 6 bis от Закон № 153/1988 не са част от семейното ядро по смисъла на този закон съпругът и децата на гражданин на трета страна, както и приравнените на тях лица, ако не пребивават на територията на Италианската република, освен ако държавата, чийто гражданин е чужденецът, прилага реципрочност по отношение на италианските граждани или е сключила международна конвенция в областта на семейните обезщетения.

12      Директива 2011/98 е транспонирана във вътрешното с Decreto legislativo n. 40  Attuazione della direttiva 2011/98/UE relativa a una procedura unica di domanda per il rilascio di un permesso unico che consente ai cittadini di Paesi terzi di soggiornare e lavorare nel territorio di uno Stato membro e a un insieme comune di diritti per i lavoratori di Paesi terzi che soggiornano regolarmente in uno Stato membro (Законодателен декрет № 40 за транспониране на Директива [2011/98] от 4 март 2014 г. (GURI, бр. 68 от 22 март 2014 г.) (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 40/2014“), който въвежда „единното разрешение за работа“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

13      WS е гражданин на трета страна, който от 9 декември 2011 г. притежава разрешение за заетост в Италия, а от 28 декември 2015 г. притежава единно разрешение за работа по Законодателен декрет № 40/2014. От януари до юни 2014 г. и от юли 2014 г. до юни 2016 г. съпругата и двете деца на WS пребивават в страната им на произход — Шри Ланка.

14      Тъй като на основание член 2, параграф 6 bis от Закон № 153/1988 INPS отказва да му изплати добавка за семейното ядро за посочените периоди, WS подава жалба пред Tribunale del lavoro di Alessandria (Съд по трудови дела Алесандрия, Италия), като твърди, че е допуснато нарушение на член 12 от Директива 2011/98 и че този отказ представлява дискриминация. Споменатият съд отхвърля жалбата му.

15      WS обжалва решението пред Corte d’appello di Torino (Апелативен съд Торино, Италия), който уважава жалбата, като приема, че член 12 от Директива 2011/98 не е транспониран във вътрешното право и че член 2, параграф 6 bis от Закон № 153/1988 е несъвместим с тази директива.

16      INPS подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция  Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд), като посочва само едно основание, а именно неправилно прилагане на член 12 от Директива 2011/98 и на Законодателен декрет № 40/2014.

17      Запитващата юрисдикция посочва, че разрешаването на спора в главното производство зависи от тълкуването на член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 и от това дали съгласно тази разпоредба членовете на семейството на гражданин на трета страна, който притежава единно разрешение и има право на добавка за семейното ядро по член 2 от Закон № 153/1988, попадат в кръга на лицата, за които се получава това обезщетение, дори и да пребивават извън територията на Италия.

18      В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че семейното ядро по член 2 от Закон № 153/1988 служи като основа не само за изчисляване на добавката за семейното ядро, но и за определяне на лицата, които я получават посредством титуляря на възнаграждението или пенсията, към която тя се начислява. Право да получават споменатата финансова добавка имат по-специално всички работещи на територията на Италия лица, при условие че са част от семейно ядро, чиито доходи не надхвърлят определен таван. За периода от 1 юли 2018 г. до 30 юни 2019 г. пълният размер на добавката за семейното ядро е 137,50 EUR на месец за доходи до 14 541,59 EUR на година. Тя се изплаща от работодателя заедно с възнаграждението.

19      Запитващата юрисдикция посочва също, че Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) вече е имал възможност да подчертае в практиката си двойствения характер на добавката за семейното ядро. От една страна, тъй като е свързана с всички доходи на семейното ядро и има за цел да гарантира достатъчен доход на семействата, които нямат такъв, тази добавка попада в обхвата на социалноосигурителните обезщетения. В съответствие с общите правила на системата за социална сигурност, в който се вписва тази добавка, закрилата на семействата на активно работещите се осигурява чрез допълнителни плащания към трудовото възнаграждение. Добавката за семейното ядро се финансира от вноски на всички работодатели, а известна част и от държавата, и се изплаща авансово от работодателя, който има право да извършва приспадане с дължими вноски. От друга страна, тази добавка попада в обхвата и на социалното подпомагане, тъй като при необходимост вземаните предвид доходи се увеличават, за да се осигури закрила на лица с инвалидност или с физическо или умствено увреждане, или на лица, които не са навършили пълнолетие и изпитват трайни затруднения да изпълняват присъщите за възрастта им задължения и функции. При всички положения според запитващата юрисдикция става въпрос за мярка, която попада в приложното поле на член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98.

20      Запитващата юрисдикция подчертава, че членовете на семейното ядро имат основно значение в режима на добавката и се считат за нейни получатели. Като се има предвид обаче, че законът определя членовете на семейството, съставляващи семейното ядро, за получатели на финансово плащане, на което има право титулярят на възнаграждението и което се начислява върху това възнаграждение, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 не допуска разпоредба като член 2, параграф 6 bis от Закон № 153/1988. Запитващата юрисдикция не е сигурна по-специално как следва да се тълкува тази директива с оглед на посочените в съображения 20 и 24 от същата цели.

21      При тези обстоятелства Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98[…], както и принципът за равно третиране между притежателите на единно разрешение за пребиваване и работа и гражданите на държава членка да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, обратно на предвиденото за граждани на държавата членка, при преброяване на членовете на семейното ядро за изчисляване на семейните добавки се изключват членовете на семейството на притежаващ единно разрешение работник с произход от трета страна, когато те пребивават в третата страна на произхода си?“.

 По преюдициалния въпрос

22      С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която членовете на семейството на притежател на единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от същата директива, които не пребивават на територията на тази държава членка, а в трета страна, не се вземат предвид за целите на определянето на правото на социалноосигурително обезщетение, докато членовете на семейството на гражданин на споменатата държава членка, които пребивават в трета страна, се вземат предвид.

23      Следва да се припомни, че както се посочва в съображение 26 от Директива 2011/98, правото на Съюза не ограничава правомощията на държавите членки да организират своите системи за социална сигурност. При липсата на хармонизация на равнището на Съюза всяка държава членка определя при какви условия се изплащат социални обезщетения, размера на тези обезщетения и срока, за който те се изплащат. Същевременно при упражняването на това правомощие държавите членки следва да спазват правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов, C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 40).

24      Член 12, параграф 1, буква д), разглеждан във връзка с член 3, параграф 1, буква в) от споменатата директива, налага на държавите членки да предоставят равно третиране в клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент № 883/2004, на гражданите на трети страни, които са били приети в държава членка с цел работа, в съответствие с правото на Съюза или националното право. Именно такъв е случаят на гражданин на трета страна, притежател на единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2011/98, тъй като съгласно тази разпоредба това разрешение позволява на такъв гражданин да пребивава законно на територията на държавата членка, която го е издала, с цел работа (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 27).

25      Член 12, параграф 2, буква б), първа алинея от Директива 2011/98 обаче предвижда, че държавите членки могат да ограничат правата на работници от трети страни съгласно член 12, параграф 1, буква д) от тази директива, освен за онези работници от трети страни, които са трудово заети или са били трудово заети за минимален срок от шест месеца и са регистрирани като безработни. Освен това държавите членки могат съгласно член 12, параграф 2, буква б), втора алинея от същата директива да решат, че член 12, параграф 1, буква д) от нея във връзка със семейните обезщетения не се прилага за граждани на трети страни, получили разрешение за работа в държава членка за срок до шест месеца, за граждани на трети страни, приети с цел обучение, и за граждани на трети страни, на които се разрешава да работят въз основа на виза (решение от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 28).

26      Следователно също както Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225), Директива 2011/98 предвижда в полза на определени граждани на трети страни право на равно третиране, което представлява общото правило, и изброява дерогациите от това право, които държавите членки имат възможността да въведат и които трябва да се тълкуват стриктно. При това положение на тези дерогации може да се прави позоваване само ако органите в съответната държава членка, компетентни за изпълнението на тази директива, ясно са заявили, че възнамеряват да се ползват от същите (решение от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 29).

27      В това отношение следва да се констатира, че от никоя от предвидените в член 12, параграф 2 от Директива 2011/98 възможности за дерогиране на правата по член 12, параграф 1, буква д) от същата директива не следва, че държавите членки могат да изключат работник  който е притежател на единно разрешение и чиито членове на семейството не пребивават на територията на съответната държава членка, а в трета страна  от кръга на лицата, които се ползват от правото на равно третиране. Напротив, от припомнения в точка 24 от настоящото решение ясен текст на член 12, параграф 1, буква д) следва, че такъв работник трябва да се ползва от правото на равно третиране.

28      Освен това, докато съгласно член 12, параграф 2, буква в) от споменатата директива държавите членки могат да предвидят ограничения на равното третиране по отношение на данъчните предимства, като ограничат прилагането му до случаите, при които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на работник от трета страна, за които този работник подава заявление за облекчения, е на територията на съответната държава членка, то за социалноосигурителните обезщетения такава дерогация не е предвидена. Законодателят на Съюза не е искал следователно да изключи работник от трета страна, който е притежател на единно разрешение и чиито членове на семейството не пребивават на територията на съответната държава членка, от кръга на лицата, които имат право на равно третиране по Директива 2011/98, а е посочил точно случаите, в които допуска държавите членки да ограничават това право на такова основание.

29      Относно колебанията на запитващата юрисдикция как да тълкува член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 с оглед на съображения 20 и 24 от същата директива трябва да се констатира, че съгласно съображение 20 от Директива 2011/98 правото на равно третиране се предоставя не само на гражданите на трети страни, които са приети, за да работят в държава членка, но и на онези, които са приети по други причини, включително и като членове на семейство в съответствие с Директива 2003/86 и впоследствие са получили достъп до пазара на труда в тази държава членка в съответствие с други разпоредби от правото на Съюза или от националното право.

30      Следва обаче да се отбележи, от една страна, че видно от самия му текст, като изброява гражданите на трети страни, приети по причини, различни от заетост, и получили впоследствие достъп до пазара на труда в тази държава членка в съответствие с други разпоредби от правото на Съюза или от националното право, съображение 20 от Директива 2011/98то има предвид по-специално, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, положение, при което членовете на семейството на работник, гражданин на трета страна и притежател на единно разрешение, се ползват пряко от предвиденото в съображение 12 от тази директива право на равно третиране. Всъщност това право се предоставя на тези лица в качеството им на работници, въпреки че са пристигнали в приемащата държава членка поради факта, че са били членове на семейството на работник, гражданин на трета страна.

31      От друга страна, следва да се констатира, че съображение 24 от Директива 2011/98 цели по-специално да уточни, че сама по себе си тази директива не предоставя права в областта на социалната сигурност извън равното третиране с гражданите на приемащата държава членка на гражданите на трети страни, притежатели на единно разрешение. Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, тя не налага на държавите членки да изплащат социалноосигурителни обезщетения на членове на семейството, които не пребивават в приемащата държава членка. Във всеки случай следва да се отбележи, че съдържанието на това съображение, и по-специално на последното му изречение, не е възпроизведено в нито една от разпоредбите на самата директива.

32      Преамбюлът на акт на Съюза няма задължителна правна сила и не може да обоснове нито дерогиране на самите разпоредби на съответния акт, нито тълкуване на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречи на текста им (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 1998 г., Nilsson и др., C‑162/97, EU:C:1998:554, т. 54 и от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия, C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, т. 76).

33      Ето защо от тези съображения не може да се направи извод, че Директива 2011/98 трябва да се тълкува в смисъл, че притежател на единно разрешение, чиито членове на семейството пребивават не на територията на съответната държава членка, а в трета страна, е изключен от кръга на лицата, които се ползват от предвиденото в тази директива право на равно третиране.

34      Освен това относно твърдението на INPS и на италианското правителство, че изключването на притежател на единно разрешение, чиито членове на семейството не пребивават на територията на съответната държава членка, е в съответствие с преследваната с Директива 2011/98 цел за интеграция, тъй като интеграцията предполага пребиваване на тази територията, следва да се констатира, както и отбелязва генералният адвокат в точки 62 и 63 от заключението си, че видно от съображения 2, 19 и 20, а също и от член 1, параграф 1, буква б) от тази директива, същата има за цел да насърчи интегрирането на граждани на трети страни в държавите членки, като им гарантира справедливо третиране чрез установяване на общ набор от права, основан на равно третиране с гражданите на приемащата държава членка. Споменатата директива има за цел и да създаде минимални условия на равнопоставеност в рамките на Съюза и да признае приноса към икономиката на Съюза чрез работа и плащане на данъци на законно работещите в държави членки граждани на трети страни, както и да служи като предпазна мярка за намаляване на нелоялната конкуренция между гражданите на дадена държава членка и гражданите на трети страни, произтичаща от евентуалното експлоатиране на последните.

35      Ето защо, противно на твърдяното от INPS и от италианското правителство, изключването от кръга на лицата, които имат право на равно третиране, на притежател на единно разрешение, когато членовете на семейството му не пребивават на територията на съответната държава членка за определен период, като това положение може да бъде, както показват фактите в главното производство, временно, не може да се счита за съответстващо на тези цели.

36      INPS и италианското правителство освен това твърдят, че изключването на притежател на единно разрешение, чиито членове на семейството не пребивават на територията на съответната държава членка, от кръга на лицата, които имат право на равно третиране по Директива 2011/98, се потвърждава и от член 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (ОВ L 344, 2010 г., стр. 1), който предвижда, че Регламент № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1) се прилагат по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство, както и по отношение на членовете на техните семейства и наследниците им, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в положение, което се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една-единствена държава членка.

37      При все това, макар, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 58 и 59 от заключението си, член 1 от Регламент № 1231/2010 изрично да посочва, че има за цел да създаде право на равно третиране за членовете на семейството на гражданин на трета страна, които пребивават на територията на държава членка и се намират във визирано от този регламент положение, от това по никакъв начин не може да се направи извод, че законодателят на Съюза е възнамерявал да изключи от кръга на лицата, които имат право на равно третиране по Директива 2011/98, притежател на единно разрешение, чиито членове на семейството не пребивават на територията на съответната държава членка.

38      Противно на поддържаното от INPS и от италианското правителство, такова изключване не може да се основава и само на факта, че по отношение на ползващите се с привилегирован статут дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни Директива 2003/109 предвижда в член 11, параграф 2 възможност за държавите членки да сведат равноправното третиране в областта на социалната сигурност до случаите, в които мястото на регистриране или обичайно местопребиваване на членовете на семейството е на тяхна територия. Всъщност, както следва от точка 26 от настоящото решение, дерогациите на правото на равно третиране по Директива 2011/98 трябва да се тълкуват стриктно. Дерогацията по член 11, параграф 2 от Директива 2003/109 обаче не е предвидена в Директива 2011/98. Следователно не може да се приеме, че дерогациите по Директива 2011/98 трябва да се тълкуват като включващи още една допълнителна дерогация само защото такава се съдържа в друг акт от вторичното законодателство.

39      От това следва, че при условията на дерогациите по член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2011/98 държава членка не може да откаже или да намали социалноосигурително обезщетение на притежател на единно разрешение, с мотива че членовете на неговото семейство или някои от тях не пребивават на територията ѝ, а в трета страна, щом като предоставя това обезщетение на гражданите си без оглед на мястото, където пребивават членовете на техните семейства.

40      По отношение на главното производство следва да се констатира, на първо място, че съгласно указаното от самата запитваща юрисдикция добавката за семейното ядро представлява по естеството си по-специално социалноосигурително обезщетение, което попада в приложното поле на член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98. Всъщност съгласно предоставените от тази юрисдикция данни става въпрос за парично обезщетение, което се предоставя без каквато и да било индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди на лицето и въз основа на определеното в закона, като има за цел да компенсира семейни разходи. Такова обезщетение е социалноосигурително и попада в приложното поле на семейните обезщетения по член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004 (вж. в това отношение решение от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 2025).

41      На второ място, запитващата юрисдикция посочва, че семейното ядро служи като основа за изчисляване на размера на разглежданата добавка. В това отношение INPS и италианското правителство твърдят, че невземането предвид на членовете на семейството, които не пребивават на територията на Италианската република, оказва влияние само върху размера на добавката, като, както INPS уточнява в съдебното заседание, ако всички членове на семейството пребивават извън територията на страната, този размер би бил нула.

42      Следва обаче да се отбележи, че неизплащането на добавката за семейното ядро и намаляването на размера ѝ в зависимост от това дали всички членове на семейството или някои от тях не пребивават на територията на Италианската република противоречат на правото на равно третиране по член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98, тъй като представляват разлика в третирането между притежателите на единно разрешение и италианските граждани.

43      Противно и на поддържаното от INPS, такава разлика в третирането не може да бъде обоснована с факта, че притежателите на единно разрешение и гражданите на приемащата държава членка се намират в различно положение поради съответните им връзки с тази държава, тъй като подобно обосноваване противоречи на член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98, който в съответствие с целите на същата, припомнени в точка 34 от настоящото решение, налага равно третиране между тях в областта на социалната сигурност.

44      Освен това, както следва от постоянната съдебна практика, твърдените от INPS и от италианското правителство евентуални трудности при контрола върху положението на получателите с оглед на това дали са изпълнени условията за предоставяне на добавката за семейното ядро, когато членовете на семейството не пребивават на територията на съответната държава членка, не могат да обосноват разлика в третирането (вж. по аналогия решение от 26 май 2016 г., Kohll и Kohll-Schlesser, C‑300/15, EU:C:2016:361, т. 59 и цитираната съдебна практика).

45      На трето място, запитващата юрисдикция подчертава, че съгласно националното право получатели на добавката за семейното ядро са членовете на семейното ядро. Това обаче не може да бъде основание за отпадане на правото на тази добавка на притежател на единно разрешение, чиито членове на семейството не пребивават на територията на Италианската република. Всъщност, макар получатели на посочената добавка да са членовете на семейното ядро, каквато по същество е и целта на семейните обезщетения, от предоставените от запитващата юрисдикция и изложени в точки 18 и 19 от настоящото решение данни се установява, че тя се изплаща на работника или на пенсионера, който също е член на семейното ядро.

46      От това следва, че член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 не допуска разпоредба като член 2, параграф 6 bis от Закон № 153/1988, съгласно който не са част от семейното ядро по смисъла на този закон съпругът и децата на гражданин на трета страна, както и приравнените на тях лица, ако не пребивават на територията на Италианската република, освен ако държавата, чийто гражданин е чужденецът, прилага реципрочност по отношение на италианските граждани или е сключила международна конвенция в областта на семейните обезщетения.

47      С оглед на изложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която членовете на семейството на притежател на единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от същата директива, които не пребивават на територията на тази държава членка, а в трета страна, не се вземат предвид за целите на определянето на правото на социалноосигурително обезщетение, докато членовете на семейството на гражданин на споменатата държава членка, които пребивават в трета страна, се вземат предвид.

 По съдебните разноски

48      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която членовете на семейството на притежател на единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от същата директива, които не пребивават на територията на тази държава членка, а в трета страна, не се вземат предвид за целите на определянето на правото на социалноосигурително обезщетение, докато членовете на семейството на гражданин на споменатата държава членка, които пребивават в трета страна, се вземат предвид.

Подписи


*      Език на производството: италиански.