Иск, предявен на 11 декември 2016 г. — QI и др./Комисия и ЕЦБ

(Дело T-868/16)

Език на производството: английски

Страни

Ищци: QI (Атина, Гърция) и 15 други жалбоподатели (представители: S. Pappas и I. Ioannidis, lawyers)

Ответници: Европейска комисия, Европейска централна банка

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

да осъди Европейския съюз и/или Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) да заплати/заплатят обезщетение в посочения в исковата молба в размер на вредите, които ищците са претърпели в резултат от неправомерното участие на първите в преструктурирането на гръцкия държавен дълг поради задействането на видоизменените Клаузи за колективно действие;

при условията на евентуалност, да осъди Съюза и/или Европейската централна банка (ЕЦБ) да заплати/заплатят обезщетение в посочения в исковата молба размер за вредите, които ищците са понесли в резултат на неправомерното изключване на кредиторите от публичния сектор от преструктурирането на гръцкия държавен дълг;

при всички случаи да осъди ЕЦБ да заплати обезщетение за вредите, посочени в исковата молба за всеки ищец и възникнали в резултат на неправомерното изключване на ЕСЦБ от преструктурирането на гръцкия държавен дълг;

да осъди ЕЦБ и/или Съюза да заплати/заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищците излагат пет основания.

Първо основание: Съюзът и/или ЕЦБ и ЕСЦБ са действали ultra vires и в нарушение на членове 120—126 ДФЕС, 127 ДФЕС и член 352, параграф 1 ДФЕС.

Второ основание: с действията на ЕЦБ и ЕСЦБ, по-специално във връзка с изключването на ЕСЦБ от преструктурирането, се нарушава член 123 ДФЕС.

Трето основание: с действията на Съюза и/или ЕЦБ и ЕСЦБ се нарушава правото на собственост на ищците, закрепено в член 17 от Хартата на основните права.

Четвърто основание: с действията на Съюза и/или ЕЦБ и ЕСЦБ се нарушава свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС.

Пето основание: с действията на Съюза и/или ЕЦБ и ЕСЦБ се нарушава правото на равно третиране на ищците, закрепено в член 20 от Хартата на основните права.

____________