Дело T-234/04

Кралство Нидерландия

срещу

Комисия на Европейските общности

„Жалба за отмяна — Решение 2004/1/ЕО — Опасни вещества — Необходимост от разрешение от страна на Комисията за запазването на националните разпоредби, предмет на уведомление — Изразяване на позиция от страна на Комисията относно обхвата на хармонизирането — Обжалваем акт — Недопустимост“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие

(член 95, параграф 4 ЕО и член 230 ЕО; Директива 2002/45 на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие

(член 95, параграфи 4 и 6 ЕО и член 230 ЕО)

1.      Актове и решения, които подлежат на обжалване съгласно член 230 ЕО, са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя.

В това отношение член 95, параграф 4 ЕО не може да бъде основание за искане на държава-членка Комисията да вземе решение относно обхвата на хармонизирането, извършвано с общностна директива, и/или относно съвместимостта на дадена национална разпоредба с такава директива. Тъй като според същата разпоредба решението за отправяне на уведомление с оглед получаване на разрешение чрез дерогация зависи единствено от съответната държава-членка и освен това никоя разпоредба от Директива 2002/45 за изменение за двадесети път на Директива 76/769 относно ограничения за пускане на пазара и употреба на някои опасни вещества и препарати (хлорирани парафини с къса верига) не предоставя на Комисията правомощие да взема решения във връзка с тълкуването ѝ, позиция, приета от тази институция относно приложното поле на въпросната мярка за хармонизиране, представлява просто мнение, което не е обвързващо за компетентните национални органи.

Всъщност при тези обстоятелства правно действие може да породи не тълкуването на въпросната директива, предложено от Комисията, а прилагането ѝ спрямо дадена ситуация. При все това, прилагането на Директива 2002/45, включително във връзка с необходимостта от получаване на разрешение чрез дерогация за запазване в сила на дадена национална разпоредба, не е резултат от предложеното от Комисията тълкуване, а от отговорността на съответната държава-членка, която единствено може да инициира процедурата по уведомяване, предвидена в член 95 ЕО, ако счита това за необходимо.

Евентуалното задължение за държавата-членка да отмени или измени своите национални разпоредби произтича пряко от Директива 2002/45, а не от тълкуването, дадено от Комисията относно обхвата на хармонизирането, извършвано с тази директива, което предполага, че такова тълкуване не поражда правни последици.

(вж. точки 47 и 61—63)

2.      Когато в рамките на проверката за допустимост на уведомлението, предвидено в член 95, параграф 4 ЕО, Комисията се ограничава да припомни обхвата на хармонизирането, извършено с дадена директива, и да потвърди извършената от държавата-членка преценка, която е наложила на последната да уведоми за съответните национални разпоредби, резултатът от такава проверка не е в състояние да измени правното положение на съответната държава-членка и следователно да бъде предмет на жалба за отмяна, като се има предвид, че именно отправеното от нея уведомление е задействало процедурата, предвидена в член 95, параграфи 4 и 6 ЕО, а не мнението на Комисията относно тълкуването на съответната директива за хармонизиране. Всъщност в рамките на тази процедура подобно мнение предполага единствено продължаване на проверката на представените от тази държава-членка основания за евентуалното запазване на националните разпоредби, предмет на уведомление.

(вж. точка 68)