РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
12 ноември 2015 година(*)
„Държавни помощи — Банков сектор — Преструктуриране на HSH Nordbank — Решение, което обявява помощта за съвместима с вътрешния пазар при определени условия — Жалба за отмяна — Липса на лично засягане — Миноритарен акционер в получателя на помощта — Понятие за различен интерес — Частична недопустимост — Намаляване на капиталово участие“
По дело T‑499/12
HSH Investment Holdings Coinvest-C Sàrl, установено в Люксембург (Люксембург),
HSH Investment Holdings FSO Sàrl, установено Люксембург,
представлявани от H.‑J. Niemeyer, H. Ehlers и C. Kovács, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn, T. Maxian Rusche и R. Sauer, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение 2012/477/ЕС на Комисията от 20 септември 2011 година относно държавна помощ предоставена от Федерална република Германия на HSH Nordbank AG SA.29338 (C 29/09 (ex N 264/2009) (OВ L 225, 2012 г., стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, M. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,
секретар: K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 април 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 HSH Nordbank AG е създадено на 2 юни 2003 г. в резултат от сливането на Hamburgische Landesbank и Landesbank Schleswig-Holstein. Заедно с дъщерните си дружества (наричани по-нататък „групата HSH“) дружеството представлява петата по големина регионална германска банка.
2 Подобно на много други финансови институции HSH Nordbank и групата HSH търпят последиците от настъпилата през 2007 г. криза (наречена по-нататък „кризата на „високорисковите ипотечни кредити“), която се изостри през септември 2008 г. след несъстоятелността на банката Lehman Brothers, поради което HSH Nordbank иска от Sonderfonds Finanzmarktstabilisierung (специален германски фонд за стабилизиране на финансовите пазари, наричан по-нататък „специалният фонд“) гаранции за ликвидност на стойност 30 милиарда евро.
3 След становището на Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht (германския орган за контрол на финансовите услуги), според което отпускането на такава гаранция трудно би могло да изпълни разпоредбите на германския закон относно изискванията към собствения капитал, на 30 април 2009 г. Федерална република Германия уведомява Комисията на Европейските общности за предоставянето на две мерки за помощ, а именно, първата, рекапитализация в размер на 3 милиарда евро (наричана по-нататък „рекапитализацията“) чрез емитирането на акции на HSH Nordbank и записване на всички тях от публичноправното образувание HSH Finanzfonds, създадено и контролирано от провинциите Хамбург и Шлезвиг-Холщайн, което те притежават в еднакви дялове, а втората мярка е гаранция, наречена „втората загуба“ в размер на 10 милиарда EUR (наричана по-нататък „рисковата гаранция“), чиято цел е да защити HSH Nordbank от загуби, които могат да засегнат нейния портфейл от обезценени активи, и по този начин да увеличи коефициента на собствения капитал на банката. Траншът „първа загуба“ остава в тежест на самата HSH Nordbank.
4 С решение от 29 май 2009 г. относно държавна помощ N 264/09 (OВ C 179, стр. 1) Комисията разрешава рекапитализацията и рисковата гаранция за период от шест месеца, в качеството им на мерки за спасяване на групата HSHВ, на основание член 87, параграф 3, буква б) ЕО, и приканва Федерална република Германия да ѝ представи план за преструктуриране в срок от три месеца.
5 Двете горепосочени провинции предоставят разглежданите мерки за помощ на HSH Nordbank през май и юни 2009 г. Освен рекапитализацията специалният фонд отпуска на HSH Nordbank част от поисканите от нея гаранции за ликвидност в размер на 17 милиарда евро (наричана по-нататък „гаранцията за ликвидност“).
6 На 1 септември 2009 г. Федерална република Германия представя на Комисията план за преструктуриране на групата HSH.
7 На 22 октомври 2009 г. Комисията образува предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура относно рекапитализацията и рисковата гаранция. Заинтересованите страни са приканени да представят становищата си в срок от петнадесет дни от публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението на Комисията на 21 ноември 2009 г. (OВ C 281, стр. 42). На 3 декември 2009 г. съветваните от американското дружество JC Flowers & Co. LLC инвеститори, сред които са и жалбоподателите HSH Investment Holdings Coinvest‑C Sàrl и HSH Investment Holdings FSO Sàrl, искат допълнитетелен срок, за да представят своите становища, и искането им е удовлетворено. Становищата постъпват в Комисията на 17 декември 2009 г. след проведена на 2 декември 2009 г. среща между нея и всички заинтересовани страни, в това число JC Flowers & Co., които представляват по-специално жалбоподателите.
8 Съветваните от JC Flowers & Co. инвеститори, които притежават заедно 25,67 % от капитала на HSH Nordbank преди рекапитализацията, след нея имат едва 9,19 %, тъй като съзнателно не са участвали в нея.
9 За да вземе предвид допълнителната информация, свързана с проучваното в конкретния случай преструктуриране и изпратена между октомври 2009 г. и юни 2011 г., на 11 юли 2011 г. Федерална република Германия представя изменен план за преструктуриране.
10 В своето Решение 2012/477/ЕС от 20 септември 2011 година относно държавна помощ SA.29338 (C 29/09 (ex N 264/09), предоставена от Федерална република Германия на HSH Nordbank (OВ L 225, 2012 г., стр. 1; наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията приема, че рекапитализацията, рисковата гаранция и гаранцията за ликвидност представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, но че са съвместими с вътрешния пазар, стига Федерална република Германия да спази поетите от нея ангажименти, изброени в приложения I и III към обжалваното решение, както и поставените от Комисията условия, съдържащи се в приложение II към това решение.
11 Съгласно точка 1.11 от приложение II към обжалваното решение, озаглавена „Еднократно платима сума и увеличение на капитала“, HSH Finanzfonds и HSH трябва да изменят сключения на 2 юни 2009 г. договор за предоставяне на рамка за гаранция или да го допълнят с още документация, „за да гарантират, че HSH Finanzfonds има право да иска от HSH [Nordbank] еднократно платима сума на номинална стойност от 500 милиона EUR“ (наричана по-нататък „еднократно платимата сума“). Еднократно платимата сума се състои в плащането от HSH Nordbank на 500 милиона евро на HSH Finanzfonds, като след това с тази сума, както изрично следва от посочената точка 1.11 от приложение II към обжалваното решение, следва да бъде извършена „вноска в натура“ от HSH Nordbank. Точка 1.13 от същото приложение уточнява, че увеличението на дружествения капитал в полза на HSH Finanzfonds с горепосочената сума трябва да се осъществи „без право на опция за миноритарните акционери“ или ако трябва да бъде извършено чрез смесено увеличение на капитала посредством вноска в натура и в брой, то тогава е налице право на опция по отношение на частта в брой за всички акционери, но при условие че HSH Finanzfonds не участва в увеличаването на капитала по отношение на частта в брой.
12 Точка 3 от същото приложение, озаглавена „Забрана за дивиденти“, гласи, че „HSH [Nordbank] няма да изплаща дивиденти в периода до и включително финансовата година, която свършва на 31 декември 2012 г.“.
13 По-нататък точка 4 от същото приложение, озаглавено „Защита на резерви“, гласи, че „[в] периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2016 г. изплащането на дивиденти не трябва да надвишава 50 % от годишния излишък за предходната финансова година“ и „само доколкото те не застрашават съответствието на разпоредбите „Базел III“ във връзка с капитала на кредитните институции в средносрочен план“.
Производство и искания на страните
14 На 13 ноември 2012 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
15 На 1 февруари 2013 г. Комисията представя писмената си защита.
16 Жалбоподателите представят репликата си в секретариата на Общия съд на 15 април 2013 г. Дубликата постъпва там на 11 юни 2013 г.
17 След частичното обновяване на състава на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
18 Жалбоподателите молят Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
19 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност, да отхвърли като недопустими петото основание на част 2, B.I от жалбата и оплакванията от част 2, B.II от жалбата,
– при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
20 Комисията оттегля други две искания, представени от нея при условията на евентуалност спрямо искането за отхвърляне на жалбата като неоснователна, което оттегляне е отразено в протокола от съдебното заседание, проведено на 22 април 2015 г.
От правна страна
По допустимостта
21 Жалбоподателите твърдят, че настоящата им жалба е допустима, тъй като обжалваното решение ги засяга пряко и лично по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, в качеството им на акционери в HSH Nordbank. Според тях съдебната практика признава на акционерите, независимо дали става дума за единствени акционери или не, правото да подават жалба пред съда на Европейския съюз. Те допълват, че активно са участвали в административното производство, довело до приемането на обжалваното решение.
22 Комисията оспорва доводите на жалбоподателите и в частност твърди, без обаче формално да повдига възражение за недопустимост по смисъла на член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, че жалбата им е недопустима.
23 Преди всичко трябва да се напомни, че както е видно от съдебната практика, при липсата на правен интерес не следва да се проверява дали жалбоподателят е пряко и лично засегнат по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС (решение от 18 декември 2003 г., Olivieri/Комисия и EMEA, T‑326/99, Rec, EU:T:2003:351, т. 66 и определение от 15 май 2013 г., Post Invest Europe/Комисия, T‑413/12, EU:T:2013:246, т. 17).
24 Всъщност правният интерес представлява съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред. Така жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само доколкото жалбоподателят има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Правният интерес на даден жалбоподател съществува, когато отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да има правни последици, когато жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала, и когато последната доказва наличието на възникнал и все още съществуващ интерес от отмяната на посочения акт (решение от 19 юни 2009 г., Socratec/Комисия, T‑269/03, EU:T:2009:211, т. 36 и определение Post Invest Europe/Комисия, т. 23 по-горе, EU:T:2013:246, т. 22).
25 Съгласно съдебната практика жалбоподателят е този, който е длъжен да представи доказателства за своя правен интерес (определение от 31 юли 1989 г., S./Комисия, C‑206/89 R, Rec, EU:C:1989:333, т. 8 и решение от 14 април 2005 г., Sniace/Комисия, T‑141/03, Rec, EU:T:2005:129, т. 31). В частност жалбоподателят трябва да докаже съществуването на личен интерес от отмяната на обжалвания акт. Този интерес трябва да е възникнал и все още съществуващ и се преценява към датата на подаване на жалбата (решения Sniace/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2005:129, т. 25 и от 20 септември 2007 г., Salvat père & fils и др./Комисия, T‑136/05, Rec, EU:T:2007:295, т. 34).
26 Когато обаче жалбата за отмяна е подадена от жалбоподател, който не е привилегирована страна, срещу акт, на който той не е адресат, изискването задължителните правни последици на обжалваната мярка да могат да засягат интересите на жалбоподателя, като променят съществено правното му положение, съвпада с условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС (решения от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, Сб., EU:C:2011:656, т. 38 и от 16 октомври 2014 г. Alro/Комисия, T‑517/12, Сб., EU:T:2014:890, т. 25).
27 При това положение, за да се прецени дали жалбоподателите имат право да обжалват обжалваното решение, следва да се провери дали то представлява акт, който поражда задължителни правни последици спрямо тях (вж. в този смисъл решения Deutsche Post и Германия/Комисия, т. 26 по-горе, EU:C:2011:656, т. 40 и Alro/Комисия, т. 26 по-горе, EU:T:2014:890, т. 26).
28 След това трябва да се подчертае, че предвид неговата обща структура, производството за контрол върху държавните помощи е производство, което започва спрямо държавата членка, отговаряща за предоставянето на помощта (решение от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, Сб., EU:T:2011:117, т. 50 и определение от 19 февруари 2013 г., Provincie Groningen и др./Комисия, T‑15/12 и T‑16/12, EU:T:2013:74, т. 41).
29 Следователно, когато жалба за отмяна, отправена срещу решение, с което се констатира съществуването на държавна помощ, е подадена не от съответната държава членка, а от физическо или юридическо лице, тази жалба — що се отнася до индивидуална помощ, а не до схема за помощи — е допустима само доколкото това лице е засегнато лично и пряко от обжалвания акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
30 Според постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на такова решение (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, Rec, EU:C:1963:17, стр. 197 и от 17 юли 2014 г., Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, T‑457/09, Сб., EU:T:2014:683, т. 80).
31 Накрая следва да се напомни, че дадено лице не може да защитава своите интереси спрямо акт на Съюза, засегнал дружество, в капитала на което това лице участва, по начин, различен от упражняване на своите права на съдружник в това предприятие, което от своя страна има право да подаде жалба, освен ако това лице може да изтъкне правен интерес, различен от този на засегнатото дружество (решение от 20 юни 2000 г., Euromin/Съвет, T‑597/97, Rec, EU:T:2000:157, т. 50, определение от 27 март 2012 г., European Goldfields/Комисия, T‑261/11, EU:T:2012:157, т. 21, определение Post Invest Europe/Комисия, т. 23 по-горе, EU:T:2013:246, т. 24 и решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе, EU:T:2014:683, т. 112).
32 В това отношение следва да се отбележи, че само обстоятелството, че в решението си Комисията обявява дадена помощ за съвместима с вътрешния пазар и следователно не уврежда по принцип получателя на помощта (вж. в този смисъл решение Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, т. 28 по-горе, EU:T:2011:117, т. 52), не освобождава съда на Съюза от задължението му да провери дали преценката на Комисията поражда задължително правно действие, което може да засегне интересите на този получател (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2002 г., Nuove Industrie Molisane/Комисия, T‑212/00, Rec, EU:T:2002:21, т. 38, решение Salvat père & fils и др./Комисия, т. 25 по-горе, EU:T:2007:295, т. 36 и определение Provincie Groningen и др./Комисия, т. 28 по-горе, EU:T:2013:74, т. 32).
33 Освен това съгласно съдебната практика такъв жалбоподател може да бъде лично засегнат поради активното си участие в процедурата, довела до приемането на обжалвания акт, само когато се разглеждат особени положения, в които той е заемал позиция на преговарящ — ясно очертана и тясно свързана със самия предмет на решението — поставяща го във фактическа обстановка, която го отличава от всяко друго лице (вж. в този смисъл определение от 9 септември 2013 г., Banco Bilbao Vizcaya Argentaria/Комисия, T‑429/11, EU:T:2013:488, т. 26 и цитираната съдебна практика).
34 В светлината на тези принципи трябва да се определи дали и евентуално, в каква степен е допустима жалбата, с уточнението че жалбоподателите несъмнено са засегнати пряко от обжалваното решение, което впрочем, страните не обсъждат.
35 В случая е важно да се отбележи, че в член 1, параграф 1 от обжалваното решение Комисията приема, че рекапитализацията, рисковата гаранция и гаранцията за ликвидност са държавни помощи, а в параграф 2 констатира, че тези три помощи са съвместими с вътрешния пазар. Член 2 от посоченото решение гласи, че първият план за преструктуриране, представен на 1 септември 2009 г., изменен последно чрез съобщението на Федерална република Германия от 11 юли 2011 г., ще се изпълнява изцяло от държавата членка, включително условията, изложени в приложение II към това решение, в съответствие с календара, посочен в тях. Това приложение, както бе посочено в точки 11—13 по-горе, поставя като условия за съвместимостта на разглежданите помощи с вътрешния пазар, от една страна, еднократно платимата сума, а от друга страна, забраната, а после и ограничението за разпределяне на дивиденти.
36 Жалбоподателите формулират исканията си в две части. Във втората част на жалбата те настояват обжалваното решение да бъде отменено изцяло и в подкрепа на тези искания изтъкват пет основания. В първата част на жалбата те искат частична отмяна на обжалваното решение, доколкото с него Комисията им възложила задължения в качеството им на миноритарни акционери. В това отношение те изтъкват осем основания.
37 Следва да се провери дали жалбата е допустима в частта, в която съдържа искания за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост.
38 В самото начало, първо, следва да се подчертае, че жалбата е подадена не от получателя на мерките за помощ, а от двама от миноритарните акционери в него. Второ, с обжалваното решение Комисията счита, че тези мерки са съвместими с вътрешния пазар, при условие че бъдат спазени някои условия, сред които еднократно платимата сума и забраната, а после и ограничението на разпределянето на дивиденти. Трето, предвид текста на разпоредителната част на обжалваното решение и на приложение II към него, задълженията, които произтичат от тези условия, следва да се изпълнят от Федерална република Германия като адресат на същото решение, както и от HSH Nordbank и HSH Finanzfonds в качеството им на юридически лица, на които е възложено изпълнението на разглежданите условия.
39 Следователно, на първо, място трябва да се провери дали като миноритарни акционери и предвид съществото на обжалваното решение жалбоподателите могат да се позоват на правен интерес, различен от този на самата HSH Nordbank, в приложение на съдебната практика, припомнена в точка 31 по-горе.
40 Следва веднага да се отбележи, че що се отнася до член 1 от обжалваното решение, с който Комисията приема разглежданите мерки за помощ за съвместими с вътрешния пазар, интересът на жалбоподателите се припокрива с този на HSH Nordbank.
41 Всъщност преди всичко следва да се припомни, че без мерките за спасяване, каквито са рекапитализацията, рисковата гаранция и гаранцията за ликвидност, HSH Nordbank по всяка вероятност би изпаднала в несъстоятелност, а нейните миноритарни акционери, принудени да прехвърлят акциите си на безценица, и дори да ги изгубят в процедура по ликвидация, биха загубили инвестицията си в капитала на HSH Nordbank. Това твърдение се подкрепя достатъчно от счетоводните данни, които се съдържат в таблица 1 от обжалваното решение, която показва, че HSH Nordbank е претърпяла загуба от 3 милиарда и 195 милиона евро през 2008 г. (оставащият ѝ собствен капитал съгласно доклада за дейността от същата година възлиза на малко над 2 милиарда евро) и 838 милиона евро през 2009 г. Към 31 декември 2009 г. общият финансов дефицит на HSH Nordbank възлиза 1 милиард и 851 милиона евро.
42 На следващо място, тъй като не са участвали в рекапитализацията, макар да не е имало правна пречка за това (вж. съображения 255 и 256 от обжалваното решение), жалбоподателите все пак са се възползвали от въпросното спасяване, при това без първоначално да търпят други последици освен намаляване на дяловото им участие, предвид посочената рекапитализация. Следователно в случая техният интерес ясно съвпада с този на дружеството, а именно получаване на разглежданите държавни помощи, за да може това дружество да оцелее.
43 Накрая, ако разглежданите мерки за помощ бяха приети за несъвместими с вътрешния пазар, Федерална република Германия щеше да е принудена да пристъпи към възстановяването им от HSH Nordbank, което щеше да се отрази на икономическото положение на жалбоподателите пропорционално на участието им в нейния капитал.
44 Ето защо трябва да се постанови, че доколкото жалбата им се отнася до член 1 от обжалваното решение, жалбоподателите не са доказали наличието на правен интерес, различен от този на HSH Nordbank, дори да се предположи, че самата тя има интерес да оспорва тази разпоредба. При това положение и на посоченото основание те не могат да се считат за лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
45 На второ място, следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, те отговарят на последния критерий поради участието си в административното производство. В това отношение трябва да се отбележи, че макар да е вярно, че жалбоподателите са участвали, подобно на всички инвеститори, съветвани от JC Flowers & Co., в административното производство, те не са били в позицията на преговарящи по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 33 по-горе, нито са се консултирали с тях в качеството на преки получатели на помощта, а само като заинтересовани страни. Следователно в случая участието на жалбоподателите в това производство не е достатъчно, за да бъдат разглеждани като лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
46 Следователно жалбоподателите не са установили, че имат интерес от отмяната на член 1 от обжалваното решение и така жалбата е недопустима във втората си част, с която те искат това решение да бъде отменено изцяло.
47 След това трябва да се провери допустимостта на първата част на жалбата, която се отнася до исканията за частична отмяна на обжалваното решение, доколкото с него Комисията възложила задължения на жалбоподателите в качеството им на миноритарни акционери.
48 Както бе припомнено в точка 38 по-горе, текстът на разпоредителната част на обжалваното решение и на приложение II към него изобщо не сочи жалбоподателите. Освен съответната държава членка, единствените посочени там юридически лица са HSH Nordbank, получател на разглежданите мерки за помощ, и HSH Finanzfonds, мажоритарен акционер в HSH Nordbank. Следователно, за да е допустима жалбата, с която се иска отмяната на наложените на HSH Nordbank условия — а именно, както изтъкват жалбоподателите, първо, еднократно платимата сума, второ, забраната за разпределяне на дивиденти и трето, ограничаване на разпределянето на такива дивиденти — е необходимо жалбоподателите да изтъкнат правен интерес, различен от този на HSH Nordbank, което предполага тези условия да пораждат задължително правно действие спрямо тях.
49 За да се определи евентуалното наличие на такъв интерес, следва да се приложат критериите, изложени в решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе (EU:T:2014:683).
50 В това решение Общият съд постановява, че е отчасти допустимо жалбоподателят, миноритарен акционер в дружество-получател на държавни помощи, разглеждани като съвместими с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО, да оспори законосъобразността на решението на Комисията, доколкото тя задължила акционерите да продадат дружеството на трето независимо лице, което, както Общият съд отбелязва, за тях е означавало в „съответния императивен срок да се откажат от правото си на собственост“ върху това дружество (решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе, EU:T:2014:683, т. 116).
51 Той отбелязва обаче, „че имуществените права на даден акционер в германско акционерно дружество се ограничават, от една страна, до предоставянето на определени облаги на това дружество, а от друга страна, до получаването на евентуален ликвидационен дял в случай на ликвидация на предприятието“, тъй като качеството акционер не предоставя права „върху активите на предприятието“ (решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе, EU:T:2014:683, т. 118).
52 Тъй като HSH Nordbank е акционерно дружество по германското право, принципите, установени от Общия съд и припомнени в точки 50 и 51 по-горе, са приложими и в настоящия случай.
53 Що се отнася преди всичко до еднократно платимата сума, важно е да се уточни, че плащането ѝ се извършва в съответствие с член 2 от обжалваното решение, съгласно който „Германия гарантира, че първият план за преструктуриране, […] се изпълнява изцяло, включително ангажиментите, изложени в приложение I и приложение III и условията, изложени в приложение II, и в съответствие с календара, посочен в тях“.
54 По-нататък, от разпоредбите на точка 1.11 във връзка с точка 1.13 от приложение II към обжалваното решение, представени в точка 11 по-горе, е видно, че всъщност еднократно платимата сума е сложна операция, която не се свежда само до плащане stricto sensu. Тази операция включва три отделни аспекта.
55 Първо, HSH Nordbank извършва плащане в размер на 500 милиона евро в полза на HSH Finanzfonds, което представлява намаляване на активите на първото образувание и увеличаване на активите на второто. Второ, паралелно с това HSH Finanzfonds използва тази сума, за да придобие нови акции от HSH Nordbank и така да увеличи участието си в капитала на дружеството. Трето, това увеличение на капитала в полза единствено на HSH Finanzfonds автоматично намалява частта, притежавана от другите акционери, сред които са жалбоподателите.
56 Що се отнася до първия аспект, следва да се подчертае, че както бе посочено в точка 51 по-горе, решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе (EU:T:2014:683, т. 118) изрично гласи, че „съгласно германското право качеството акционер не предоставя права върху активите на предприятието“. По-конкретно, въпросите, свързани с намаляване на един от елементите в актива в счетоводния баланс, се отнасят до търговската дейност на съответното дружество и до продажбата или до ликвидацията на имуществото му. Следователно то има пълното право да изтъква всякакви доводи, за да оспори мерките, приети по този повод от Комисията (вж. в този смисъл решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе, EU:T:2014:683, т. 117). Поради това условията, свързани с намаляването на общата сума на актива в счетоводния баланс на акционерно дружество, учредено по германското право, не могат да засегнат никое от правата на акционерите в последното (вж. в този смисъл решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе, EU:T:2014:683, т. 118). От това следва, че що се отнася до плащането stricto sensu, жалбоподателите не могат да твърдят, че имат интерес, различен от този на HSH Nordbank.
57 Що се отнася до втория аспект, разпоредителната част на обжалваното решение предвижда опция, а именно 500 милиона евро да се използват за увеличение на капитала чрез вноска в натура в HSH Nordbank, което увеличение е в полза на HSH Finanzfonds, или такова увеличение да се комбинира с увеличение на капитала в брой от страна на миноритарните акционери. Съгласно точка 1.13 от приложение II към това решение обаче HSH Finanzfonds и HSH Nordbank „могат да изберат формата на увеличението на капитала, което ще гарантира по-бързо изпълнение и вписване в търговския регистър“. От тези разпоредби, разглеждани във връзка една с друга, следва, че с обжалваното решение Комисията е позволила на дружеството получател на помощта и на неговия мажоритарен акционер евентуално да ограничат правото на собственост на миноритарните акционери, като им забранят да придобиват нови акции, което е в разрез с нормалния начин на функциониране на акционерното дружество. Впрочем възприетата на практика алтернатива е изключване на миноритарните акционери, сред които са жалбоподателите. Следователно трябва да се приеме, че тази забрана, дори да е потенциална, засяга правото на собственост на жалбоподателите (решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе, EU:T:2014:683, т. 116), доколкото тя може да възпрепятства упражняването на това право, като на миноритарните акционери се откаже възможността да запазят в съответното съотношение участието си в капитала на HSH Nordbank. Освен това посочената забрана ограничава съответно и дружествените права на акционера, тъй като неговата възможност да взема решения, е намалена не посредством механизмите на свободния пазар, а чрез обжалваното решение, което, следователно, по този въпрос произвежда правно действие спрямо миноритарните акционери, част от които са жалбоподателите (вж. в този смисъл решение Alro/Комисия, т. 26 по-горе, EU:T:2014:890, т. 26).
58 Относно третия аспект следва да се посочи, че обстоятелството, че една част от финансовите средства на HSH Nordbank е предназначена за рекапитализацията на това дружество единствено в полза на HSH Finanzfonds, засяга правата на жалбоподателите като акционери не само, както бе подчертано в точка 57 по-горе, поради това че те имат по-малка тежест в управителните органи на HSH Nordbank, но и поради факта че по отношение на определена сума (частта от печалбите, която може да бъде разпределена под формата на дивиденти) тяхното възнаграждение ще бъде по-малко поради намалената номинална стойност на всяка акция.
59 Като цяло следва да се приеме, че жалбоподателите са установили, че имат личен правен интерес, различен от този на HSH Nordbank, що се отнася до втория и третия аспект, посочени в точки 57 и 58 по-горе (вж. в този смисъл решение Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, т. 30 по-горе, EU:T:2014:683, т. 120), доколкото за дружеството еднократно платимата сума е неутрална, поради факта че разходът от 500 милиона евро от финансовата наличност е бил едновременно с това компенсиран с увеличаването с 500 милиона евро на капитала на дружеството.
60 Следователно жалбата е допустима, доколкото жалбоподателите са пряко и лично засегнати от обжалваното решение, тъй като в него Комисията поставя като условие увеличаването на капитала на HSH Nordbank единствено в полза на HSH Finanzfonds.
61 По-нататък, що се отнася до забраната за разпределяне на дивиденти до 31 декември 2014 г. и ограничаването на евентуалното им плащане при условията, припомнени в точка 13 по-горе, между 1 януари 2015 г. и 31 декември 2016 г., важно е да се подчертае, че тези мерки със сигурност имат отношение към разпределянето на печалби от дружеството по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 51 по-горе. Това необходимо условие обаче не е достатъчно, тъй като жалбоподателите трябва да имат собствен интерес; с други думи, в това отношение те, в качеството си на миноритарни акционери, трябва да имат интерес, различен от този на HSH Nordbank.
62 От една страна, по този въпрос следва да се подчертае, че дадено дружество може да има интерес да разпределя дивиденти, за да запази своите акционери, както и за да ги компенсира за тяхната инвестиция, и следователно може да бъде засегнато от мярка за забрана, а после и за ограничаване на такова разпределяне, поради което е допустимо такова дружество да оспорва подобна мярка. От друга страна, то има полза от липсата на разпределяне на дивиденти, тъй като така се засилва собственият му капитал, което е било и целта на Комисията относно HSH Nordbank. Що се отнася до интереса на акционера, той се оказва изключително незначителен. По правило в краткосрочен план интересът на акционера е да получи възможно най-бързо възвръщаемост на инвестицията си и следователно, разпределянето на дивиденти. В средносрочен и дългосрочен план целта на акционера е развитие на дружеството, например за да реализира печалба при продажбата на акциите си, а по време на криза, когато целта за развитие на дружеството се оказва неосъществима, неговото запазване или възстановяване.
63 В настоящия случай интересите на акционерите — миноритарни или мажоритарни — и тези на дружеството се оказват сходни. Всъщност от материалите по преписката е видно, че за да се даде възможност за спасяването на HSH Nordbank, общият интерес на това дружество и на всички негови акционери е бил да се укрепи коефициентът на собствения му капитал, така че то да може да подобри оценката си и да привлече нови инвеститори. Ето защо трябва да се приеме, че жалбоподателите нямат собствен интерес, що се отнася до забраната, а после и до ограничението на разпределянето на дивиденти. Следователно в това отношение последните не са лично засегнати от обжалваното решение.
64 Освен това, както правилно подчертава Комисията, жалбоподателите не изтъкват подкрепено с доказателства основание, нито конкретен довод, за да обосноват исканията си за отмяна на забраната и ограничението.
65 От това следва че жалбата е недопустима, освен що се отнася до искането за отмяна на условието за увеличаване на капитала на HSH Nordbank единствено в полза на HSH Finanzfonds, по повод на което жалбоподателите доказват, че са пряко и лично засегнати по смисъла на член 263 ДФЕС. Всъщност, от една страна, жалбоподателите не са лично засегнати от обжалваното решение, а от друга страна и освен това, що се отнася до условието за забрана, а после и за ограничение на разпределянето на дивиденти, жалбата не съдържа конкретните реквизити по член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г.
По съществото на спора
По „общите“ основания от първата част на жалбата
66 Сред осемте основания, наведени от жалбоподателите в рамките на първата част на тяхната жалба, които могат да бъдат приети за допустими, на първо място следва да се разгледат основанията, които могат да бъдат квалифицирани като „общи“, но като се има предвид изводът в точка 65 по-горе, тоест само доколкото се отнасят до еднократно платимата сума.
– По неизпълнението на задължението за мотивиране
67 На първо място, следва да се разгледа второто основание, в което жалбоподателите упрекват Комисията, че не е изпълнила задължението си за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС, като не обяснила защо те би трябвало да се считат за получатели на непряка държавна и не посочила причините, поради които стойността на предприятието HSH Nordbank е била неправилно изчислена.
68 Предварително трябва накратко да се очертае причината, поради която жалбоподателите биха могли да бъдат квалифицирани като непреки получатели на държавна помощ. В настоящия случай миноритарните акционери на HSH Nordbank са се възползвали, посредством това юридическо лице, в което са акционери, от мерките за помощ, като получател на които последното е пряко и поименно посочено, и особено от рекапитализацията, при това без да участват в нея, за разлика от основните акционери в HSH Nordbank. Според Комисията (вж. по-специално съображения 245 и 275 от обжалваното решение) подобна непряка помощ щеше да е налице, ако не бе прибягнала до условията, установени в приложение II към обжалваното решение, чиято цел е предоставянето на пряка помощ (която единствена е била предмет на официалната процедура по разследване), съвместима с вътрешния пазар.
69 Следва да се отбележи, че първата част на настоящото основание, в която Комисията е упреквана, че не е обяснила защо жалбоподателите трябва да се считат за получатели на непряка държавна помощ, не се подкрепя от фактите. За разлика от твърдяното от жалбоподателите, в съображения 247—262 от обжалваното решение Комисията е посочила защо щеше да е налице такава непряка помощ, ако липсваше ново споделяне на тежестта между акционерите, и поради какви причини тя счита, че трябва да отхвърли възраженията на Федерална република Германия и на третите заинтересовани страни.
70 Така в съображение 247 от обжалваното решение се посочва, че „[п]роизходът на предимството, предоставено непряко на миноритарните акционери, беше отказът на собствениците от обществения сектор от това допълнително дялово участие в HSH [Nordbank], което те щяха да получат, ако цената на новите акции е била правилно определена“, и че съществува „причинна връзка между помощта, предоставена чрез държавни ресурси на HSH [Nordbank], и предимството за миноритарните акционери“. В съображение 248 на обжалваното решение Комисията уточнява, че за разлика от съдържащото се в горепосочените възражения, предимството за миноритарните акционери действително идва от държавата, тъй като при приемането от събранието на акционерите на решението за рекапитализацията, броя на акциите и цената за акция „собствениците от обществения сектор […] присъстваха като акционери […] и […] действаха в качеството си на обществени органи“.
71 В съображения 249—253 от обжалваното решение се доказва, че освен ако не бъдат взети мерки за преодоляване на това положение, твърде ограниченото намаляване на дяловото участие в капитала след рекапитализацията би представлявало помощ.
72 Комисията счита също, че сравнението с едно от нейните предишни решения в областта на споделянето на тежест между акционерите не е релевантно (съображение 254 от обжалваното решение), и посочва, че тъй като финансовият принос на миноритарните акционери е осъществен преди мерките за помощ, и в частност преди рекапитализацията, той не оказва влияние върху законосъобразността на корекциите, които трябва да бъдат направени по тези мерки (съображения 255 и 256 от обжалваното решение).
73 Поради това в съображение 262 от обжалваното решение тя стига до извода, че съществуват „възможни[…] ползи, получени от миноритарните акционери“, и следователно „необходимост[…] от адекватно споделяне на тежестта“. Така от това ясно следва, че основанието, изведено от липсата на мотиви, в първата си част не е обосновано.
74 Освен това, що се отнася до втората част, от прегледа на обжалваното решение е видно, че тя също не следва да бъде уважена. Всъщност, както бе посочено в точка 71 по-горе, въпросът за стойността на HSH Nordbank и поради това, за единичната цена на акциите, съставляващи неговия капитал, е обсъден в съображения 249—253 от посоченото решение. Там се подчертава, че анализът на Федерална република Германия и на публичните акционери в HSH Nordbank, който се основава на доклада за оценка, извършен от реномирано одитно дружество (наричан по-нататък „докладът за оценка“), съдържа редица празноти (съображение 250 от обжалваното решение), а именно фактът, че тази оценка е извършена въз основа на бизнес план, който не отчита необходимостта да се „покри[ят] регулаторните капиталови изисквания“ (съображение 251 от обжалваното решение) и следователно да се преструктурира значително HSH Nordbank.
75 Комисията отбелязва по-специално, че съдържащата се в този бизнес план хипотеза на нормализиране на пазарите от 2011 г. не може „да се смята за умерен[а]“ (същото съображение). Тя подчертава още (съображение 252 от обжалваното решение), че Федерална република Германия и публичните акционери в HSH Nordbank не са взели предвид резервите, изразени от самите автори на доклада за оценка, и в частност факта, че понижаването на кредитния рейтинг на HSH Nordbank от A на BBB+ с негативна перспектива „не е отразено в планирането на финансиране, върху което се основава оценката, и следователно не е отчетено в изчислението на индикативната стойност“ на това дружество. Освен това според Комисията възвръщането на кредитен рейтинг A през 2013 г. се основава на погрешна хипотеза. В същото съображение Комисията допълва, че този доклад изтъква именно необходимостта от интегриране на преструктуриранията, което така или иначе щяло да бъде предписано в рамките на процедурата по разследване на държавните помощи. Накрая тя заключава, че в доклада за оценка стойността на предприятието е изчислена неправилно, като се приема за установен фактът, че рисковата гаранция ще бъде изпълнена (съображение 253 от обжалваното решение), макар предметът на официалната процедура по разследване е именно да определи дали разглежданите мерки представляват държавни помощи и в случай че това е така, дали са съвместими с вътрешния пазар и при какви условия.
76 От гореизложеното следва, че втората част на второто основание трябва да бъде отхвърлена като необоснована и че поради това посоченото основание следва да бъде отхвърлено изцяло.
77 На второ място, Общият съд счита, че е целесъобразно да разгледа друго основание, а именно нарушение на съществени процесуални правила, и по-конкретно наличието на процесуално нарушение, което следва от неправилното приключване на официалната процедура по разследване.
– По нарушението на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и на принципа на правната сигурност, които следват от неправилното приключване на официалната процедура по разследване
78 Жалбоподателите твърдят, че член 7, параграф 1 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и принципът на правната сигурност не са спазени, поради неправилно приключване на официалната процедура по разследване, тъй като Комисията не приела нито едно от решенията, изброени в този член 7, параграф 1, необходими, за да закрие въпросната процедура, що се отнася до евентуалните неправомерни помощи, получени от миноритарните акционери. Те твърдят още, че макар Комисията да може да остави открита официалната процедура по разследване, съответната институция все пак трябва да посочи, съгласно принципа на правната сигурност, за кои мерки закрива тази процедура, което не е направено, що се отнася до въпросните непреки помощи.
79 В самото начало следва да се напомни, че член 7, параграф 1 от Регламент № 659/1999 препраща към член 7, параграфи 2—5 от същия регламент, който предвижда четири вида решения: решението, с което се приема, че разглежданата мярка не представлява помощ (параграф 2), решението, което признава, когато е подходящо, след изменение от страна на съответната държава членка, че разглежданата помощ е съвместима с вътрешния пазар („положително решение“, дефинирано в параграф 3), решението, с което Комисията прибавя към положителното решение условия, съгласно които дадена помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и определя задължения, които да ѝ позволят да контролира спазването на решението („условно решение“, предвидено в параграф 4), и накрая, решението, с което Комисията приема, че помощта не е съвместима с вътрешния пазар („отрицателно решение“, посочено в параграф 5). Жалбоподателите с основание твърдят, че официалната процедура по разследване трябва да приключи с едно от тези четири вида решения.
80 При все това те неправилно посочват, че това не е направено, що се отнася до евентуалните непреки помощи, предоставени на миноритарните акционери, и в частност че разпоредителната част на обжалваното решение не казва нищо по този въпрос. Всъщност няма съмнение, че последното е условно решение по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999, след като отпуснатата на HSH Nordbank държавна помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар само при условие че бъдат приети корекции, що се отнася до споделянето на тежестта от акционерите, за да се увеличи приносът на миноритарните акционери. Следователно не е било необходимо Комисията да се произнася по въпроса дали на миноритарните акционери е предоставена непряка държавна помощ, тъй като предназначението на приетата еднократно платима сума е именно да се избегне предоставянето на такава непряка помощ.
81 Ето защо тя не е нарушила член 7, параграф 1 от Регламент № 659/1999, нито принципа на правна сигурност, когато в разпоредителната част на обжалваното решение не се е произнесла дали съществува непряка помощ в полза на миноритарните акционери, сред които са жалбоподателите, при положение че подробно изложените в точки 11—13 по-горе условия са поставени именно за да се предотврати възникването на такава възможност. Тази логика по никакъв начин не противоречи на мотивите в съображение 73 и точка 5 от решението за откриване на официална процедура по разследване, посочено в точка 7 по-горе, доколкото целта му е само да даде възможност на Комисията да провери дали е било възможно да съществува тази непряка помощ, какъвто според тази институция би бил случаят без установените в обжалваното решение условия.
82 От това следва, че настоящото основание може единствено да бъде отхвърлено като необосновано.
– По основанията, а именно, първо, липса на самостоятелна помощ в полза на миноритарните акционери, след това, грешка в преценката на фактите при разглеждането на евентуално предоставеното на последните предимство и накрая, невземане предвид на предварително извършените от жалбоподателите плащания в рамките на споделянето на тежести
83 Първото, третото и четвъртото основание следва да се разгледат заедно, доколкото и трите са свързани с преценка на това дали Комисията основателно е установила евентуалното съществуване на непряка помощ в полза на миноритарните акционери, сред които са жалбоподателите. По същество тези основания съответстват на основанието за липса на мотиви, чиято проверка даде възможност да се установи, че Комисията надлежно е доказала мотивите, свързани с всички тези въпроси. Понастоящем става дума за основателността на позицията на Комисията по този въпрос.
84 Що се отнася, на първо място, до оплакването, че предполагаемата непряка помощ не представлява самостоятелна помощ, жалбоподателите се позовават на съдебната практика от решения от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия (C‑382/99, Rec, EU:C:2002:363, т. 62 и сл.) и от 20 ноември 2003 г., GEMO (C‑126/01, Rec, EU:C:2003:622, т. 28 и сл.), за да изтъкнат, че непряка помощ може да съществува само когато икономическото предимство е прехвърлено от първоначалния получател (в случая HSH Nordbank) на други получатели (в конкретния случай миноритарните акционери). Те обаче считат, че тази съдебна практика е неприложима in casu, тъй като икономическото предимство, от което те, също както другите миноритарни акционери, се възползвали, е „само икономическо отражение на предоставената на HSH Nordbank подкрепа“.
85 Две възражения срещу това оплакване обосновават отхвърлянето му. На първо място, както бе изложено в рамките на основанието, свързано с липсата на мотиви, Комисията не е възнамерявала да доказва наличието на непряка помощ сама по себе си, а само че евентуално такава би била налице, ако не бяха въведени мерките за коригиране на предоставената на HSH Nordbank помощ. Следователно основната част от доводите на жалбоподателите е неправилна. На второ място, дори да се предположи, че Комисията е възнамерявала да докаже наличието на непряка помощ сама по себе си в полза на миноритарните акционери, би следвало да се отбележи, че цитираната от жалбоподателите съдебна практика не би могла да изключи хипотезата на частично прехвърляне на предоставеното на първоначалния получател предимство.
86 Ето защо първото оплакване трябва да се отхвърли.
87 Що се отнася, на второ място, до твърдяната грешка в преценката, свързана с признаването на предимство в полза на миноритарните акционери, според жалбоподателите докладът за оценка, за разлика от твърдението на Комисията, е основан на признати методи. В частност според тях в настоящия случай не било необходимо да се прибягва до „умерена“ оценка и считат, че в тази принципна позиция на Комисията има явна грешка в преценката. Те подчертават, че дори при сложни икономически преценки Общият съд трябва да провери наведените доказателства, тяхната надеждност и съгласуваност, както и въпроса дали те могат да обосноват изводите на Комисията. Според жалбоподателите докладът за оценка се позовава на обективна стойност на предприятието, която следователно е неутрална; те твърдят, че несигурните бъдещи оценки не могат да бъдат взети предвид по начин, който поставя в неизгодно положение интересите на само една от страните, какъвто би бил случаят при една по-умерена прогноза.
88 Освен това според тях:
– към момента на оценката е било реалистично да се приеме, че от 2011 г. общият контекст на икономическите условия ще се нормализира,
– не е било обективно обосновано да се вземат предвид мерки за преструктуриране, различни от вече приложените спрямо HSH Nordbank, и не би повлияло на резултата, тъй като дяловите участия и портфейли, които служат за определяне на стойността на предприятието, са били оценени предвид тяхната пазарна стойност, а застъпваното от Комисията намаляване на стойността на предприятието би отговаряло на действителността само в случай на продажба под пазарната стойност,
– обективно обосновано било и да не се взема предвид понижаването на оценката на HSH Nordbank от агенция за кредитен рейтинг, тъй като това понижаване било без значение за оценката на стойността на предприятието,
– било обективно обосновано да се вземе предвид рисковата гаранция,
– намаляването на емисионната цена на обикновените акции в хода на рекапитализация не е било обективно обосновано.
89 Тук е важно да се припомни контекстът, в който се вписват доводите на жалбоподателите. Както е видно от точка 32 от писмената защита, в хода на рекапитализацията емисионната цена на новите акции е определена на 19 EUR за всяка акция въз основа на доклада за оценка, според който стойността на предприятието е в диапазона от 2,01 до 2,94 милиарда евро, тоест цената на акцията е между 19,1 и 27,8 EUR. Следователно приетата цена е малко под долната граница на диапазона от доклада за оценка. Все пак Комисията приема, че дори цифрата 19 EUR за акция е „значително твърде висока“ (съображение 253 от обжалваното решение и точка 32 от писмената защита).
90 Поради причините, изтъкнати в точки 87 и 88 по-горе, жалбоподателите считат, че оценката на стойността на предприятието на HSH Nordbank и следователно единичната цена на акциите, които образуват неговия капитал, са правно издържани.
91 Необходимо е да се обсъди всеки от петте довода, изложени в точка 88 по-горе, като се има предвид, че самите факти не са оспорени.
92 Що се отнася, на първо място, до неправилния характер на хипотезата за нормализиране на пазара след 2011 г., следва преди всичко да се отбележи, че Комисията основателно припомня в точка 38 от писмената защита, че тя по никакъв начин не е обвързана от стандартите, прилагани от одиторските дружества при изготвянето на докладите им. След това, за разлика от твърдяното от жалбоподателите, тези стандарти имат за цел да предотвратят и да ограничат рисковете и следователно показват умереност, което Комисията правилно припомня в обжалваното решение. Накрая, тази хипотеза действително може да бъде квалифицирана като непремерена при определянето на цената на акциите, тъй като, от една страна, от доклада за оценка е видно, че очакваните темпове на растеж през 2009 г. и 2010 г. са за срив (2009 г.), после — слабо съвземане (2010 г.), от което не може да се стигне до извода за възстановяване на нормален икономически растеж през 2011 г., а от друга страна, същият доклад не съдържа уверения или съображения, които да обосноват самата хипотеза, тъй като в него само се сочи, че бизнес планът предвижда такова възстановяване. Следователно първият довод на жалбоподателите следва да бъде отхвърлен.
93 Що се отнася, на второ място, до факта, че при изчисляването на емисионната цена на новите акции не са взети предвид мерките за преструктуриране и компенсаторните мерки, следва да се приеме, че при приемането на мярка за помощ, каквато е рекапитализацията, германските органи трябва да предвидят какво би разследвала Комисията предвид законодателството относно държавните помощи. Макар да е вярно, че в доклада за оценка са предложени определени мерки за преструктуриране, това е направено само за да се даде на HSH Nordbank възможност да се съобрази с германското законодателство, по-специално предвид очакваната намеса на специалния фонд. Впрочем Комисията правилно подчертава в съображение 252 от обжалваното решение, че самият доклад за оценка отбелязва необходимостта да се очакват допълнителни мерки за преструктуриране и компенсация, без обаче да се съобрази с произтичащите от това последици при определянето на единичната цена на акциите на HSH Nordbank.
94 Следователно миноритарните акционери в това дружество, сред които са жалбоподателите, не могат да черпят доводи от текста на доклада, a fortiori за да твърдят, че не са могли да предвидят, че ще се приложат добре познатите им правни норми, които е трябвало да се вземат предвид от предпазливи и съобразителни икономически оператори, каквито е трябвало да бъдат те, когато става дума за мерки, които могат да засегнат интересите им (вж. в този смисъл решения от 21 юли 2011 г., Alcoa Trasformazioni/Комисия, C‑194/09 P, Сб., EU:C:2011:497, т. 71 и от 16 октомври 2014 г., Eurallumina/Комисия, T‑308/11, EU:T:2014:894, т. 59).
95 Отново неправилно жалбоподателите твърдят, че при липсата на продажба под пазарната стойност преструктурирането и компенсациите не могат да окажат влияние при определянето на стойността на предприятието на HSH Nordbank. Всъщност, както правилно твърди Комисията, проучването, на което се позовават жалбоподателите, съдържащо се в приложение A 3 към жалбата, се основава на предпоставката, че продавачът запазва възможността да не продава, която възможност по дефиниция е изключена в представения от Федерална република Германия изменен план за преструктуриране, тъй като той предвижда задължението за продажба на определени портфейли и сфери на дейност в определен срок. Също така не може да се поддържа, че преустановяването от HSH Nordbank на новите му дейности не е повлияло на стойността на предприятието, при положение че това преустановяване автоматично довело до трайно намаляване на резервите в зависимост от падежите на активите, които съставляват засегнатите от съответните дейности портфейли. Твърдението на жалбоподателите, че такова преустановяване няма да има последици, би било релевантно само ако тези активи са достатъчно рентабилни, за да покрият направените за тяхното финансиране разходи, или ако тези дейности бъдат заместени с други, още по-нови и достатъчно рентабилни. Жалбоподателите обаче изобщо не установяват, че такива условия са налице. Следователно вторият довод на жалбоподателите също трябва да се отхвърли.
96 Що се отнася, на трето място, до неотчитането на понижения кредитен рейтинг на HSH Nordbank от агенция за кредитен рейтинг, следва да се отхвърли като невярно твърдението на жалбоподателите, че подобно понижаване не може да окаже влияние при определянето на стойността на предприятието на HSH Nordbank. Напротив, следва да се напомни, че самият предмет на тези рейтинги, а и в повечето случаи тяхната цел е да отразят възможно най-точно стойността на предприятието и нейната постоянна промяна.
97 Предвид това, да не се вземе предвид понижаването на кредитен рейтинг, от икономическа гледна точка може да бъде обективно обосновано, ако съответното предприятие разполага с данни, които оборват мотивите за това понижаване, например други рейтинги на агенции, които са в противоположен смисъл. Настоящият случай обаче е такъв, тъй като жалбоподателите се позовават на факта, че две други агенции са запазили кредитен рейтинг A. От изложените в съображение 31 от обжалваното решение факти е видно, че първата агенция е понижила кредитния рейтинг на HSH Nordbank през май 2009 г., а другите две агенции са направили това едва година по-късно, през май и юли 2010 г. Комисията обаче е била наясно с тези кредитни рейтинги, тъй като рекапитализацията и рисковата гаранция са предоставени през май и юни 2009 г., а официалната процедура по разследване е открита на 22 октомври 2009 г. Комисията обосновава своя анализ с обстоятелството, че само влошаването на кредитния рейтинг като цяло е достатъчно, за да се увеличат разходите за кредит на засегнатото предприятие. В съдебното заседание тя уточни, че по време на кризата с високорисковите ипотечни кредити малкото останали инвеститори са били съвсем чувствителни към понижаването на кредитния рейтинг, дори само една агенция да бие тревога. Следователно според Комисията първата изразена позиция в посока понижаване има особено значение.
98 Без да се омаловажава значението на последния довод, той все пак следва да бъде отхвърлен. Всъщност в настоящия случай относителното доверие на пазарите, поне до май 2010 г., в жизнеспособността на предприятието следва от това, че редица агенции са запазили неговия кредитен рейтинг (в настоящия случай две от три „големи“ агенции). Следователно Комисията неправилно отбелязва загубата на рейтинг „A“ и дадения рейтинг „BBB+“ в подкрепа на своята теза, въз основа на която стига до извода, че стойността на предприятието на HSH Nordbank е била надценена.
99 Следва да се проверят другите доводи на жалбоподателите, преди да се определят последиците от този неправилен анализ относно законосъобразността на обжалваното решение.
100 Що се отнася, на четвърто място, до факта, че рисковата гаранция е приета за предоставена и изпълнена, при положение че Комисията е трябвало да се произнесе по въпроса дали тя представлява държавна помощ и евентуално дали е съвместима с вътрешния пазар, жалбоподателите нямат основание да твърдят, че тази мярка може да бъде взета предвид ex ante, за да се определи икономическата стойност на предприятието, макар „конкретните параметри на рисковата гаранция, каквито са разходите, размерът и продължителността, вече да са били известни“ на HSH Nordbank. Всъщност обстоятелството, че дружеството е познавало съдържанието на тези мерки и че ги е съобщило на своите партньори, за да им вдъхне увереност в икономическата си жизнеспособност, по никакъв начин не дава възможност да се приеме, че Комисията ще разглежда посочените мерки като съвместима с вътрешния пазар държавна помощ, какъвто впрочем е случаят, стига да са изпълнени определени условия. С други думи, макар въпросните мерки да могат да бъдат разглеждани като гаранция за икономическото оцеляване на HSH Nordbank, все пак това не е релевантно правно основание за включването им като един от параметрите при определяне на икономическата стойност на предприятието, преди тези мерки да бъдат признати за законосъобразни съгласно правото на Съюза. В противен случай приложимата в областта на държавните помощи процедура би била лишена от своето съдържание и би се обезсмислила.
101 Следва да се разглежда като ирелевантно и твърдението, че Комисията не може едновременно да откаже да бъде взета предвид рисковата гаранция и да изисква да бъдат отчетени очакваните мерки за преструктуриране и компенсаторни мерки. Тук е важно да се подчертае, че последните, сред които са продажбата на портфейли или на клонове от дейността, така или иначе са били наложени от пазарите и банките — след като веднъж е приет принципът за оцеляване на предприятието — за да се увеличи неговата рентабилност. При това положение, както правилно припомня Комисията в дупликата, целта на доклада за оценка е била да се определи каква е стойността на HSH Nordbank без помощ, за да може на тази база да се установи емисионната цена на акциите, чието предназначение е именно да финансират мерките за помощ. Ето защо е било нормално при определянето на стойността на предприятието HSH Nordbank да вземе предвид изискванията, свързани с процедурите, които един предпазлив и съобразителен икономически оператор би трябвало да предвиди. Това не се отнася до онези от мерките за помощ, предмет на обжалваното решение, които не съответстват на компоненти от стойността на предприятието на пазара, а са инструменти, предназначени единствено да улеснят избягването на неговата несъстоятелност и в крайна сметка да позволят възстановяването му. Така от съдебната практика е видно, че съгласно съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза“ (OВ C 270, 2008 г., стр. 8), предоставянето на държавна гаранция трябва да се счита за спешна и следователно по необходимост за временна мярка и че такава гаранция трябва да бъде придружена и от мерки за преструктуриране или ликвидация на получателя (решение от 5 март 2015 г., Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português, C‑667/13, Сб., EU:C:2015:151, т. 70). Освен това нищо не позволява да се твърди, че Комисията ще приеме тези мерки за законосъобразни, тоест че няма да ги разглежда като представляващи държавна помощ или ще ги разглежда като съвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Нещо повече, съвместимостта на тези помощи е била призната само условно, а жалбоподателите оспорват самите условия. Така още веднъж трябва да се посочи, че макар да е било логично и полезно HSH Nordbank да изтъкне пред своите търговски партньори и банките какво ще бъде финансовото му състояние след предоставянето на рисковата гаранция, последната не би могла да бъде взета предвид при определяне на стойността на новоемитираните акции в рамките на рекапитализацията, без автоматично да се надцени тази стойност.
102 Следователно четвъртият довод на жалбоподателите не може да бъде приет.
103 Що се отнася, на пето и последно място, до необоснования характер на намаляването на емисионната цена на новите акции, жалбоподателите стигат дотам, да твърдят, че тази цена в действителност дори е твърде ниска, като се основават на средната цена за акция от 23,50 EUR, която следва от доклада за оценка. Тъй като последният довод на практика трябва да се разглежда като заключение от четирите предходни довода, предвид всички приети от Комисията мотиви, освен свързания с понижаването на кредитния рейтинг от само една от трите най-значими агенции, следва да се постанови, че тази институция е взела предвид релевантните данни и не е допуснала явна грешка в преценката, приемайки, че стойността от 19 EUR за акция е твърде висока и трябва бъде компенсирана от ново споделяне на тежестите между акционерите.
104 Следователно вторият довод на жалбоподателите също трябва да се отхвърли.
105 Що се отнася, на трето място, до основанието, в рамките на което се твърди, че не са взети предвид плащанията, които жалбоподателите са направили предварително в рамките на споделянето на тежестта, то следва да се отхвърли като неотносимо. Всъщност настоящият спор се отнася само до обжалваното решение (с което се изключват всички действия на акционерите в HSH Nordbank, преди то да реши да прибегне до намесата на германските органи в рамките на мерки за спасяване), впрочем не защото то признава, че въпросните мерки представляват държавни помощи, а тъй като налага на миноритарните акционери в HSH Nordbank определени условия, свързани с ново споделяне на тежестта между акционерите, за да направи въпросните помощи съвместими с вътрешния пазар. Следователно фактът, че жалбоподателите, както впрочем и всички останали акционери, са се намесили преди рекапитализацията, не може да има значение при преценката на законосъобразността на тези условия. За изчерпателност следва да се отбележи, подобно на Комисията, че когато през 2008 г. е взето решение за увеличаване на капитала, акционерите на HSH Nordbank са разчитали на факта, че инвестицията им ще се изплати. Всъщност те са считали, че дружеството е излязло от финансовата криза без проблеми, и затова са уведомили Комисията, че са действали съобразно принципа на инвеститор при пазарна икономика, с което Комисията се съгласила (вж. съображение 25 от обжалваното решение). Следователно, дори да се предположи, че това основание е относимо, то следва да се отхвърли по същество.
– По нарушението на принципа на пропорционалност, що се отнася до новото споделяне на тежестта
106 Със седмото основание от първата част на своята жалба жалбоподателите поддържат, че е нарушен принципът на пропорционалност, тъй като Комисията, от една страна, не проверила дали същият принцип е спазен предвид новото споделяне на тежестта, което следва от обжалваното решение, а от друга страна, реално нарушила този принцип, като им наложила еднократно платимата сума.
107 Следва да се отбележи, че първата част на основанието не се подкрепя от фактите.
108 Така, преди да обоснове защо прибягва до наложените на миноритарните акционери условия, Комисията отбелязва, че „измененият план за преструктуриране съдържа допълнителни мерки, които подобряват значително споделянето на тежестта от миноритарните акционери“ (съображение 258 от обжалваното решение), че „допълнителните мерки във връзка с рисковата гаранция, поставени от Комисията […] ще увеличат степента на споделянето на тежестта“ (съображение 259 от обжалваното решение) и че „споделянето на тежестта от миноритарните акционери ще бъде допълнително подобрено чрез ограничаване на възнаграждението за капиталови инструменти“ (съображение 260 от обжалваното решение). По-нататък тя припомня, че все пак предвид целта, която се състои в „споделянето на тежестта от миноритарните акционери“ (съображение 261 от обжалваното решение), разглежданите мерки за помощ би трябвало да бъдат обявени за несъвместими с вътрешния пазар, освен ако не бъдат намерени други условни мерки, които да подобрят споделянето на тежестта от миноритарните акционери. Тя подчертава изрично в съображение 262 от обжалваното решение, че забраната за изплащане на дивиденти следва „с оглед [на принципа на] пропорционалността да бъде ограничена“. В съображение 263 от обжалваното решение тя търси, по собствените ѝ думи, „адекватен собствен принос и споделяне на тежестта от миноритарните акционери“, което имплицитно, но неминуемо отразява факта, че при приемането на обжалваното решение Комисията е взела предвид принципа на пропорционалност. Ето защо е неправилно да се твърди, че тази институция не е проверила дали този принцип е спазен.
109 Втората част на основанието също трябва се отхвърли поради следните причини.
110 Както в писмените си изявления, така и в съдебното заседание Комисията възразява, че жалбоподателите не са имали основание да оспорват мерки, които по същество ги поставят в по-благоприятно положение от това, което щеше да е налице, ако не бе разрешена помощта. След като обаче бе установен правният интерес на жалбоподателите при условията, определени в точки 56—60 по-горе, проверката на законосъобразността на поставените от Комисията условия — и по-специално проверката дали те спазват принципа на пропорционалност — трябва да бъде извършена от съда на Съюза, в зависимост, от една страна, от повдигнатите от жалбоподателите основания, които са приети за допустими и релевантни, както и от друга страна, от абсолютните основания за отмяна.
111 По същество става ясно, че в настоящия случай Комисията действително е спазила този принцип, за разлика от онова, което жалбоподателите уклончиво твърдят. Комисията не е пропуснала нито да изчисли в каква степен миноритарните акционери не са участвали достатъчно в споделянето на тежестта, нито да определи какъв е размерът на тежестите, който следва за акционерите от еднократно платимата сума в акции.
112 В това отношение, както уместно се посочва в писмената защита, следва да се отбележи, че измерването на това, което не достига на миноритарните акционери, за да е достатъчно участието им в споделянето на тежестта, ясно следва от съображение 40 във връзка със съображение 253 от обжалваното решение, а именно че става дума за разликата между възприетата на практика в настоящия случай единична цена от 19 EUR за акция и коригираната от Комисията (9,1 EUR, тоест 13,6 EUR, като се приспадне стойността на рисковата гаранция, минус 4,5 EUR предвид изтъкнатото в съображение 40 от обжалваното решение, свързано с понижаването на емисионната цена на новите акции с намаленото изплащане на дивиденти от 10 % за периода 2009—2012 г.). Що се отнася до стойността на еднократно платимата сума в акции, съображение 196 от обжалваното решение внася необходимите на жалбоподателите уточнения.
113 Следователно няма съмнение, че Комисията действително е спазила принципа на пропорционалност.
По „специфичните“ основания от първата част на жалбата
114 На второ място следва да се разгледат основанията, които могат да бъдат квалифицирани като „специфични“, но отново само доколкото се отнасят до еднократно платимата сума.
115 В това отношение шестото основание, в което се твърди, че Комисията нарушила член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999 и нейното Съобщение относно обработването на обезценените активи в банковия сектор на Европейската общност (OВ C 72, 2009 г., стр. 1), като предвидила в обжалваното решение условия и задължения, които не са имали връзка с преструктурирането на HSH Nordbank, а представлявали скрито условно разрешаване на непряка помощ, е всъщност насочено изцяло срещу еднократно платимата сума. В това отношение е важно да се напомнят някои съображения.
116 Еднократно платимата сума се обсъжда в съображения 245—259 от обжалваното решение, в подразделението, озаглавено „Споделяне на тежестта от миноритарните акционери“. Там Комисията възпроизвежда елементите от решението за откриване на официалната процедура по разследване (съображение 245 от обжалваното решение), преди да отхвърли доводите на Федерална република Германия и на другите заинтересовани страни, сред които миноритарните акционери (тоест Sparkassen- und Giroverband für Schleswig-Holstein и дружествата, съветвани от JC Flowers & Co., сред които жалбоподателите).
117 Според Комисията делът на акциите, притежавани от миноритарните акционери, които не са участвали в рекапитализацията, не е намалял достатъчно; с други думи, единичната им цена е твърде висока поради липсата на адекватно споделяне на тежестта в рамките на спасяването на HSH Nordbank, което позволило мерките за помощ да се разглеждат като съвместими с вътрешния пазар. Тя счита също така, че самото непряко предимство на миноритарните акционери, до което би се стигнало поради липсата на условия в обжалваното решение, може да се счита за държавна помощ, доколкото, ако цената на новите акции е била правилно определена, акционерите от обществения сектор (а именно провинциите Хамбург и Шлезвиг-Холщайн) щяха да се възползват от допълнителното участие в капитала на HSH Nordbank, от което са се отказали (съображения 247 и 248 от обжалваното решение).
118 Комисията отхвърля и доводите на Федерална република Германия и на миноритарните акционери относно релевантността на първоначалната оценка на цената и на броя на акциите. Според тези страни са релевантни въпросните параметри, установени въз основа на доклада за оценка, докато според Комисията фактът, че в този доклад не са засегнати определени аспекти, води до определяне на по-висока оценка на цената за акция при рекапитализацията (съображения 249 и 250 от обжалваното решение). По-конкретно Комисията изразява своето несъгласие с две от хипотезите, възприети в доклада за оценка, за да се определи единичната цена на акциите (съображения 251 и 252 от обжалваното решение), а именно за нормализиране на пазарите считано от 2011 г. и за възвръщане на рейтинг A от агенциите за кредитен рейтинг (през 2009 г. рейтингът на HSH Nordbank е влошен на оценка BBB+ с негативна перспектива), които тя счита за неразумно оптимистични.
119 От това тя стига до извода, че е необходима корекция посредством еднократно платима сума, за да се достигне желаната степен на намаляване на участието на миноритарните акционери в капитала на HSH Nordbank (съображение 259 от обжалваното решение).
120 В рамките на шестото си основание жалбоподателите твърдят, че тъй като еднократно платимата сума е в тежест на миноритарните акционери, сред които са и те, тя не може да представлява принос на HSH Nordbank във възстановяването на елемента на помощ, който се разглежда като несъвместим в този си вид с вътрешния пазар в съображение 209 от обжалваното решение. Те считат, че приетите мерки не включват паричен поток, който се връща към предоставящия помощта.
121 Комисията уместно припомня, че HSH Finanzfonds „играе двойна роля […] на акционер в […] HSH Nordbank, от една страна, и на предоставящ помощта, от друга страна“. В този контекст, в рамките на еднократно платимата сума, на HSH Finanzfonds са преведени 500 милиона евро от HSH Nordbank, които едновременно с това са извадени от активите на последното. Тази сума е платена под формата на акции, като се извършва пропорционално увеличение на капитала. Това обаче не променя факта, че вследствие на тази операция активите на HSH Finanzfonds са нараснали с 500 милиона евро и че тази сума е извадена от активите на HSH Nordbank (преди тя да е била отново включена в дружествения му капитал) и стойността на акцията в дяловото участие на всички акционери в този капитал е спаднала.
122 Макар в резултат от това да е вярно, че Комисията е постигнала положение, при което с капитала, инвестиран от миноритарните акционери, сред които жалбоподателите, се понасят част от загубите, за да се даде възможност за ново споделяне на тежестта между миноритарните акционери и мажоритарния акционер HSH Finanzfonds, жалбоподателите нямат основание да твърдят, че това преразпределяне е необосновано, както бе постановено в точка 113 по-горе. Освен това, обратно на твърдяното от тях, еднократно платимата сума произвежда действие за всички акционери, а не само за една определена категория акционери, макар да е възможно обстоятелството, че мажоритарният акционер — който, поради това че е акционер, следователно също участва в преразпределянето на сумата от 500 милиона евро въз основа на стойността на акциите, които вече притежава — също е получател на новоемитираните акции, да създаде впечатление за нееднакво третиране. Все пак тук става дума само за изкривено разбиране за еднократно платимата сума, тъй като HSH Finanzfonds получава нови акции единствено в качеството си на предоставящ помощта, който понася неблагоприятни последици от надценяването на стойността на предприятието, а не в качеството си на акционер. Както правилно подчертава Комисията, за да се постигне това уравновесяване, би било възможно да се прибегне до нов публичноправен субект, който да не е акционер, а само получател на средства, и в такъв случай би се подпомогнало същото споделяне на тежестта между всички акционери в полза на предоставящия помощта, представляван от този субект.
123 Ето защо следва да се приеме, че макар от икономическа гледна точка еднократно платимата сума да води до намаляване на участието на миноритарните акционери в капитала на HSH Nordbank, тя все пак е правно обоснована, тъй като ги задължава да направят усилие, пропорционално на това на публичните акционери в рамките на рекапитализацията, така че миноритарните акционери не получават непряко помощ и въпросните мерки могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.
124 Следователно шестото основание от първата част на жалбата трябва да бъде отхвърлено.
125 В рамките на осмото основание от първата част на жалбата жалбоподателите се позовават на три решения на Комисията.
126 В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда предходната практика на Комисията при вземане на решения не би могла да се отрази на валидността на последващо решение, която може да се преценява единствено от гледна точка на обективните норми на Договора (решения от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C., C‑138/09, Сб., EU:C:2010:291, т. 21 и Eurallumina/Комисия, т. 94 по-горе, EU:T:2014:894, т. 80).
127 Следните обстоятелства трябва да се отбележат по съображения за изчерпателност.
128 Що се отнася до сравнението с решението на Комисията от 7 май 2009 г., жалбоподателите изтъкват факта, че от групата Generali, която не е участвала в увеличението на капитала, не се е изисквало да участва и в тежестите, „освен евентуалното спиране на дивидентите за две години“. Ето защо оттук следва изводът, че това първо сравнение на практика се отнася само до основателността на еднократно платимата сума. След като тази основателност бе установена при проверката на шестото основание, подобно сравнение е обречено на неуспех.
129 Второто сравнение също се извършва предвид постулата, който не е формулиран изрично, че според жалбоподателите по тази преписка, в която някои акционери не са участвали в увеличението на капитала, прессъобщението на Комисията „не позвол[ило] да се установи дали [тези] акционери [са] участвали в споделянето на тежестта само посредством забраната за разпределяне на дивиденти или са им наложени и други допълнителни тежести“.
130 В рамките на третото сравнение жалбоподателите напомнят, че по преписката, по която Комисията е приела своето Решение от 9 декември 2011 г. относно държавна помощ SA.31883 (ex N 516/10), Комисията е била на мнение, че „баварските спестовни каси [биха] понесли допълнителна тежест, като се има предвид, че не [биха] получили по-голямо годишно възнаграждение за непрякото си капиталово участие и че [би] трябвало да се откажат от дивиденти поради забраната за изплащането им“ и считат, че тези тежести „не са сравними с тежестта, която миноритарните акционери в HSH Nordbank трябва да понесат в резултат от еднократно платимата сума и ограничаването на дивидентите“.
131 Тук отново се оспорва не самата законосъобразност на забраната, а после и на ограничението за разпределяне на дивиденти, тъй като в настоящия случай така или иначе такова оспорване е недопустимо, както бе постановено в точка 65 по-горе, а дали е законосъобразно прибавянето на тези тежести към тежестта, произтичаща от еднократно платимата сума. Следователно второто и третото сравнение не могат да бъдат приети поради същите мотиви като свързаните с първото сравнение. Във всеки случай жалбоподателите не доказват, че при това прибавяне е допусната каквато и да било явна грешка в преценката, нито че не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като в настоящия случай, както е видно от извода в точка 113 по-горе, този принцип е спазен.
132 Следователно осмото основание от първата част на жалбата следва да бъде отхвърлено.
133 Като цяло жалбоподателите не са установили, че еднократно платимата сума, чиято единствена цел, както правилно подчертава Комисията, е била да направи държавната помощ съвместима с вътрешния пазар, представлява непропорционално условие или че е условие, което противоречи на принципа на равно третиране.
134 Следователно жалбата трябва да се отхвърли като частично недопустима и частично неоснователна.
По съдебните разноски
135 След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателите да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, в приложение на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник те трябва да бъдат осъдени да заплатят разноските.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда HSH Investment Holdings Coinvest‑C Sàrl и HSH Investment Holdings FSO Sàrl да заплатят съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 ноември 2015 година.
Подписи