Language of document : ECLI:EU:T:2022:261

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

27 април 2022 година(*)

„Извъндоговорна отговорност — Сътрудничество на полицейските и другите правоприлагащи органи на държавите членки — Борба с престъпността — Съобщаване на информация от Европол на държава членка — Твърдение за неправомерна обработка на данни — Регламент (ЕС) 2016/794 — Член 50, параграф 1 — Неимуществена вреда“

По дело T‑436/21

Leon Leonard Johan Veen, с местожителство в Ос (Нидерландия), представляван от T. Lysina, avocat,

ищец,

срещу

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), представлявана от A. Nunzi, подпомаган от G. Ziegenhorn и M. Kottmann, avocats,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: J. Svenningsen (докладчик), председател, R. Barents и C. Mac Eochaidh, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид факта, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1        С иска си, предявен на основание член 268 ДФЕС ищецът, г‑н Leon Leonard Johan Veen, иска обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял вследствие на неправомерното обработване на лични данни от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол).

 Обстоятелствата по спора

2        В рамките на разследването, поведено след изземване на 1,5 тона метамфетамин словашката полиция иска съдействието на Европол на основание на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1, букви а), б) и з) от Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Европол и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 2016 г., стр. 53), като тази полиция посочва по-специално на Европол, че ищецът, че е взел участие в трафика на посоченото вещество.

3        Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки и обработвана съгласно член 17, параграф 1, буква а), член 18, параграф 1 и параграф 2, букви а), в) и г) и член 31 от Регламент 2016/794, Европол извършва кръстосани проверки съгласно член 18, параграф 2, буква а) от посочения регламент, след което изготвя доклад (наричан по-нататък „докладът“).

4        Докладът, чието равнище на поверителност е „Европол некласифицирано — Базово равнище на защита“, е предоставен само на Френската република, Кралство Нидерландия, Словашката република и United States Drug Enforcement Administration (Служба за борба с наркотиците, Съединени американски щати).

5        В изготвения на английски език доклад името на ищеца фигурира в следния параграф:

„Both, Leon Leonard Johan Veen and [A] came into noticed in several Dutch investigations concerning suspicious transactions. In addition, Leon Leonard Johan Veen had been reported also in a Swedish investigation concerning drugs trafficking and a Polish investigation concerning fraud“. (Leonard Johan Veen и [A] са обект на няколко нидерландски разследвания относно съмнителните сделки. Освен това срещу Leonard Johan Veen е подаден сигнал и в рамките на шведско разследване за трафик на наркотици и на полско разследване за измама).

 Искания на страните

6        Ищецът моли Общия съд:

–        да осъди Европол да плати на ищеца сумата от 50 000 EUR,

–        да осъди Европол да плати съдебните разноски.

7        Европол моли Общия съд:

–        да отхвърли иска,

–        да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

8        В рамките на настоящия иск ищецът се позовава на увреждащото поведение на Европол, произтичащо от непровомерни операции по обработка на данни, и претендира обезщетение в размер на 50 000 EUR за неимуществените вреди, произтичащи от това поведение, на основание на членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС, както и на основание член 50, параграф 1 от Регламент 2016/794.

9        Съгласно член 50, параграф 1 от Регламент 2016/794 всяко физическо лице, което е претърпяло вреда в резултат на неправомерна операция по обработка на данни, има право да получи обезщетение за претърпяната вреда или от Европол в съответствие с член 340 ДФЕС, или от държавата членка, в която е настъпило събитието, предизвикало вредата, в съответствие с нейното национално право.

10      Тъй като ищецът сезира Общия съд с иск срещу Европол, искът му трябва да бъде разгледан на основание на членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС.

 По допустимостта

11      Европол счита, че искът е недопустим поради липса на яснота и точност на исковата молба.

12      По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут, както и на член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Тези елементи трябва да са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по исковата молба или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С цел гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват по логичен и разбираем начин от самата искова молба или жалба (вж. определение от 11 март 2021 г., Techniplan/Комисия, T‑426/20, непубликувано, EU:T:2021:129, т. 19 и цитираната съдебна практика).

13      За да бъдат изпълнени тези изисквания, искова молба или жалба, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза, трябва да съдържа данните, доказателствата или доказателствените искания, които позволяват да се определят действията на институцията, на които ищецът или жалбоподателят се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между тези действия, и вредата, която твърди, че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда (вж. в този смисъл решение от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T‑79/13, EU:T:2015:756, т. 53 и цитираната съдебна практика).

14      В настоящия случай от исковата молба е видно, че ищецът иска да получи обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял вследствие на две действия на Европол, а именно, от една страна, споменаването в доклада на отнасящи се до него лични данни (първо искане) и от друга страна, прилагането от Европол на този доклад към преписката по словашкото наказателно производство, водено срещу ищеца (второ искане), чийто незаконен характер ищецът излага в светлината на правните норми, предоставящи права на частноправен субект, сред които фигурират нормите, целящи да гарантират защитата на личните му данни.

15      При това положение следва да се констатира, че предметът на иска и основанията, изложени от ищеца в исковата молба, следват по достатъчно разбираем начин от самия ѝ текст. Освен това изтъкнатата констатация се потвърждава от факта, че Европол е бил в състояние да отговори на посочените основания.

16      По-нататък, що се отнася до доводите на Европол относно възражението за недопустимост, отнасящо се до липсата на представени от ищеца доказателства за твърдените противоправни действия и твърдените вреди, следва да се констатира, че тези въпроси не се отнасят до преценката на допустимостта на искането за обезщетение, а до преценката на неговата основателност (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2021 г., Kočner/Европол, T‑528/20, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:631, т. 39).

17      Поради това следва да се приеме, че исковата молба отговаря на изискванията, предвидени в член 76, буква г) от Процедурния правилник, и следователно е допустима.

 По същество

18      Като начало следва да се припомни, че съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът е длъжен, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения.

19      От една страна, от това следва, че член 340, втора алинея ДФЕС предоставя правомощие на съдилищата на Съюза само за поправянето на вредите, причинени от институциите на Съюза или от техните служители, действащи при изпълнението на своите задължения, с други думи, за поправяне на вредите, които могат да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза (определение от 9 юли 2019 г., Scaloni и Figini/Комисия, T‑158/18, непубликувано, EU:T:2019:491, т. 19 и решение от 29 септември 2021 г., Kočner/Европол, T‑528/20, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:631, т. 59).

20      В това отношение съгласно постоянната съдебна практика понятието „институция“ по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС включва не само изброените в член 13, параграф 1 ДЕС институции на Съюза, но и всички други органи, служби и агенции на Съюза, създадени с Договорите или по силата на същите, за да допринасят за постигането на целите на Съюза (вж. решение от 16 декември 2020 г., Съвет и др./K. Chrysostomides & Co. и др., C‑597/18 P, C‑598/18 P, C‑603/18 P и C‑604/18 P, EU:C:2020:1028, т. 80 и цитираната съдебна практика), в това число агенциите на Съюза, тоест Европол (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2021 г., Kočner/Европол, T‑528/20, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:631, т. 60).

21      От друга страна, ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС е подчинено на наличието на три кумулативни условия, а именно противоправност на поведението, за което се упреква институцията на Съюза, наличие на вреда и причинно-следствена връзка между поведението на тази институция и твърдяната вреда (решение от 16 декември 2020 г., Съвет и др./K. Chrysostomides & Co. и др., C‑597/18 P, C‑598/18 P, C‑603/18 P и C‑604/18 P, EU:C:2020:1028, т. 79).

22      Доколкото тези три условия за ангажиране на отговорността са кумулативни, неизпълнението на едно от тях е достатъчно, за да се отхвърли иск за обезщетение (решение от 25 февруари 2021 г., Dalli/Комисия, C‑615/19 P, EU:C:2021:133, т. 42).

23      Всяко от двете искания на исковата молба следва да бъдат разгледани именно в светлината на посочените по-горе принципи.

 По първото искане

24      Ищецът иска поправяне на вредите, които счита, че е претърпял поради неточния и недоказан характер на посочването в доклада на Европол на факта, че е бил обект на разследване в Швеция за трафик на наркотици, както и на разследване в Полша за измама, при положение че в тези държави не е било в ход, нито е било проведено каквото и да е разследване срещу него.

25      Споменаването на тази неточна и недоказана информация относно него представлявало операция по неправомерна обработка на лични данни, която накърнявала правото му на зачитане на личния и семейния живот, правото му на защита на личните му данни, както и презумпцията за невиновност, които са гарантирани с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Всъщност тази информация го представяла като лице, извършващо трафик на наркотици или измама.

26      Според ищеца това засягане било още по-незаконосъобразно, тъй като той не можел да изрази становището си по съдържащата се в доклада информация, а освен това последният не е бил предшестван от съдебно решение или от решение на независим административен орган и Европол не разполагала с никакви доказателства за истинността на отнасящата се до ищеца информация.

27      Поради това той имал чувството, че е налице несправедливост, а освен това били засегнати честта, доброто му име и личният му живот, и по-специално отношенията му с неговата партньорка и със сина му.

28      Европол оспорва доводите на ищеца.

29      Що се отнася, на първо място, до условието за противоправност на поведението, в което се упреква Европол, следва да се отбележи, че твърдението на ищеца, че в доклада неправомерно се посочват две разследвания, провеждани срещу него в Швеция и в Полша, произтича от неправилен прочит на този доклад.

30      Всъщност, противно на твърдяното от ищеца, спорният параграф от този доклад, въпреки съдържащите се в него езикови неточности на английски и въпреки начина, по който ищецът го тълкува, не се посочва, че ищецът е бил обект на две разследвания в Швеция и Полша, а само че името му е било предмет на сигнал в рамките на тези две разследвания, както е видно от текста на доклада: „In addition, Leon Leonard Johan Veen had been reported also in a Swedish investigation concerning drugs trafficking and a Polish investigation concerning fraud“. (Освен това срещу Leonard Johan Veen е бил подаден сигнал и в рамките на шведско разследване относно трафик на наркотици и на полско разследване относно измама). По-нататък, в защитата си Европол обяснява, че когато възнамерява да посочи в доклад до националните полицейски органи, че дадено лице е или е било заподозряно в рамките на разследване, посочената агенция прави това изрично и недвусмислено, по-специално чрез използването на изрази като „заподозрян“ или „обект на разследване“.

31      При това положение ищецът неправилно упреква Европол, че в доклада си тази агенция неправомерно е споменала факта, че е той бил обект на две разследвания в Швеция и в Полша и съответно че тя е приела за установено, че е участвал в трафик на наркотици или в извършването на измама.

32      Във всеки случай посочването в доклад на Европол на лична информация относно лице, чието фамилно име или лични данни са били събрани или съхранени от тази агенция, само по себе си не представлява незаконосъобразност, която може да ангажира неговата отговорност.

33      Всъщност, както следва от член 3, параграф 1 от Регламент № 2016/794 във връзка със съображения 12 и 13 от същия регламент, Европол представлява център на обмена на данни за престъпността между правоприлагащите органи в държавите членки, предназначен да подкрепя и засилва действията на компетентните органи на държавите членки и взаимното им сътрудничество за предотвратяване на някои форми на тежка престъпност, засягащи две или повече държави членки.

34      За постигането на тези цели и в съответствие с член 4, параграф 1, букви а) и б) от Регламент 2016/794 Европол има за задача по-специално да събира, съхранява, обработва, анализира и обменя информация, включително оперативни данни за престъпността, както и да съобщава незабавно на държавите членки всяка информация или връзки между престъпленията, които ги засягат, като това съобщаване може да има дори задължителен характер по силата на член 22 от посочения регламент.

35      За тази цел член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/794 във връзка със съображения 24 и 25 от него дава право на Европол да обработва информация, включително лични данни, по-специално чрез кръстосани проверки, с цел установяване на връзки или други значими отношения между данните, отнасящи се до различни категории лица.

36      Въпреки това член 18, параграф 4 от Регламент 2016/794 задължава Европол да спазва гаранциите за защита на данните, предвидени в този регламент. Както е видно от глава VI от този регламент, наименувана „Гаранции за защита на данните“, както и от съображение 40 от него, тази защита има самостоятелен характер, който е адаптиран в зависимост от спецификата на обработката на лични данни в контекста на правоприлагането, което е допустимо съгласно Декларация № 21 относно защитата на личните данни в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, приложена към ДЕС и ДФЕС, с която се признава спецификата на обработката на лични данни в контекста на правоприлагането.

37      Във връзка с това в член 38, параграфи 2, 4, 5 и 7 от Регламент 2016/794 във връзка със съображение 47 от него се уточнява разпределението на отговорността в областта на защитата на личните данни между Европол и държавите членки.

38      Така Европол поема по-специално отговорността за спазването на общите принципи в областта на защитата на данните, посочени в член 28 от този регламент, с изключение на изискването за точност и актуализиране на посочените данни, както и отговорността за всички извършвани от тази агенция операции по обработка на данни, с изключение на тези, които произтичат от двустранния обмен на данни, осъществен чрез нейните структури. От своя страна държавите членки носят отговорност за качеството на личните данни, които предоставят на Европол, както и за законосъобразността на предаването им.

39      В случая обаче ищецът не представя никакви доказателства, от които да е видно, че що се отнася до посочването на името му или на личните му данни в доклада, Европол не е изпълнил някое от задълженията си по Регламент 2016/794, за което може да носи отговорност по силата на член 38 от посочения регламент във връзка с член 50, параграф 1 от него.

40      В този смисъл ищецът не твърди, нито a fortiori доказва, че Европол, извършвайки кръстосана проверка на свързаната с него информация и предавайки впоследствие тази информация при условията на поверителен режим на ограничен брой правоприлагащи служби, е действал извън приложното поле на Регламент 2016/794, дефинирано в член 18, параграф 5, или е надвишил правомощията, предоставени му по-специално с член 18, параграф 2 от посочения регламент.

41      Доколкото ищецът намеква, че съдържащата се в доклада информация, която се отнася до него, е невярна, следва да се отбележи, че той изобщо не твърди, че името му не е присъствало в рамките на посочените разследвания.

42      Дори да се предположи, че посочената информация е невярна, той изобщо не е доказал, че Европол може да носи отговорност за тази неточност. Всъщност, както бе посочено в точка 38 по-горе, посочената агенция не може да носи отговорност за евентуалната неточност на предадените от държава членка данни. Ищецът обаче изобщо не представя доказателства, макар и косвени, които най-малкото да оставят впечатлението, че Европол е променил информацията, предоставена от шведските и полските органи.

43      Накрая, доколкото ищецът упреква Европол, че не го е изслушал, преди да спомене в доклада личните му данни или че е третирал тези данни без предварително разрешение от съд или от независим административен орган, достатъчно е да се отбележи, че такива задължения не са предвидени в Регламент 2016/794.

44      По-специално, да се задължи Европол да изслуша всяко лице, преди да посочи отнасящи се до него лични данни в доклад, предназначен единствено за определени полицейски и правоприлагащи органи, би могло да постави под въпрос полезното действие на Регламент 2016/794, както и действията на посочените органи и служби, които Регламентът цели да подкрепи и засили.

45      Освен това трябва да се отхвърлят доводите за нарушение на член 7, член 8 и член 48, параграф 1 от Хартата, отнасящи се съответно до зачитането на личния и семейния живот, до защитата на личните данни и до презумпцията за невиновност.

46      Що се отнася до твърденията за нарушение на членове 7 и 8 от Хартата, следва да се припомни, че съгласно нейния член 52, параграф 1 всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон, което по-специално означава, че самото правно основание, позволяващо намеса в тези права, трябва да определя обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право и че правната уредба, съдържаща мярка, която позволява подобна намеса, трябва да предвижда ясни и точни правила, които уреждат обхвата и прилагането на разглежданата мярка и да налагат минимални изисквания, така че лицата, чиито лични данни са предадени, да разполагат с достатъчни гаранции, позволяващи ефикасна защита на тези данни срещу рискове от злоупотреби (вж. решение от 24 февруари 2022 г., Valsts ieņēmumu dienests (Обработка на лични данни за данъчни цели), C‑175/20, EU:C:2022:124, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

47      Както обаче се посочва в съображение 76 от Регламент 2016/794, този регламент е приет с цел по-специално да се гарантира зачитането на правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот, както са гарантирани в членове 8 и 7 от Хартата, като същевременно се преследва законната и необходима цел за ефективна борба с тежката престъпност, засягаща две или повече държави членки, дори надхвърляща външните граници на Съюза.

48      В този контекст, видно по-специално от глава VI от Регламент 2016/794 във връзка със съображение 50 от него, законодателят на Съюза е изготвил ясни и точни правила относно обхвата на предоставените на Европол правомощия, а освен това е обвързал действията му с минимални изисквания в областта на защитата на личните данни и е създал независими, прозрачни и отговорни структури за контрол.

49      При това положение не може да се установи никакво нарушение на членове 7 и 8 от Хартата, тъй като ищецът не е доказал, че посочвайки личните му данни в отнасящия се до него доклад, Европол не е изпълнил задълженията си.

50      Що се отнася до твърдението за нарушение на член 48, параграф 1 от Хартата относно презумпцията за невиновност, то не е подкрепено с никакви доводи. Поради това то не отговаря на изискванията, определени в член 76, буква г) от Процедурния правилник, и следователно е недопустимо.

51      От гореизложеното следва, че в рамките на първото си искане ищецът не доказва наличието на неправомерно поведение от страна на Европол.

52      На второ място и при всички положения, що се отнася до условията, свързани с наличието на твърдяната вреда и на причинно-следствена връзка между нея и поведението на Европол, следва да се отбележи, че ищецът се е ограничил до това да изтъкне, че докладът е бил „достъпен“ за прокурора, разследващия служител, националния съд, както и за страните в производството, които впрочем той не посочва.

53      Тъй като обаче не е доказано, че e бил нарушен режимът на поверителност, на който Европол е подложил доклада, или че лица, различни от посочените в самия доклад, са имали достъп до него, ищецът няма основание да твърди, че споменаването в посочения доклад на личните му данни е накърнило доброто му име или честта му.

54      Поради сходни съображения и при липса на доказателства в подкрепа на твърденията си ищецът не е доказал също така, че споменаването на същите тези данни в доклада е засегнало отношенията му с партньорката му и с неговото дете, които с оглед на представените пред Общия съд доказателства не са имали достъп до посочения доклад.

55      От изложеното по-горе следва, че първото искане за обезщетение трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По второто искане

56      Ищецът иска обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял, поради обстоятелството че Европол е приложил доклада към преписката на провежданото срещу него словашко наказателно производство, доколкото това прилагане е породило и чувство за несправедливост у ищеца и е накърнило честта, доброто му име и правото му на семеен живот.

57      Европол оспорва доводите на ищеца, като изтъква по-специално, че не е приложил доклада към преписката по въпросното наказателно производство.

58      В това отношение следва да се отбележи, че ищецът не представя никакво доказателство, дори косвено, позволяващо да се установи, че прилагането на доклада към преписката по посоченото наказателно производство действително е извършено от Европол, а не от словашките правоприлагащи органи.

59      Освен това от точка 17 от исковата молба изрично следва, че според самия ищец Европол е изпратил доклада на словашките полицейски органи.

60      Тази констатация впрочем се потвърждава от логиката на Регламент 2016/794 и от задачата на Европол в системата за сътрудничество на правоприлагащите органи, въведена със същия регламент.

61      Всъщност от член 3, параграф 1 от Регламент 2016/794 следва, че Европол има за задача да подкрепя и засилва действията на компетентните органи на държавите членки, определени в член 2, буква а) от посочения регламент като „всички полицейски и други правоприлагащи органи, съществуващи в държавите членки, които са компетентни съгласно националното законодателство в областта на предотвратяването и борбата с престъпления“.

62      При това положение, противно на твърденията на ищеца и предвид представените от него доказателства пред Общия съд, не може да се счита, че прилагането на доклада към преписката по провежданото срещу него словашко наказателно производство е извършено от Европол.

63      Следователно Европол не носи отговорност за вредите, за които се твърди, че произтичат от прилагането на доклада към преписката по наказателното производство.

64      От всички изложени по-горе съображения следва, че второто искане за обезщетение трябва да се отхвърли като неоснователно, също както и искът в неговата цялост, без да е необходимо произнасяне по приведените от ищеца доказателства, както и по исканията му за извършването на процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства, и по-специално по допустимостта им, доколкото Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от доказателствата по преписката, за да се произнесе по спора.

 По съдебните разноски

65      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ищецът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Европол.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля иска.

2)      Осъжда Leon Leonard Johan Veen да заплати съдебните разноски.

Svenningsen

Barents

Mac Eochaidh

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 април 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: словашки.