Language of document : ECLI:EU:T:2012:94

Дело T‑153/10

Schneider España de Informática, SA

срещу

Европейска комисия

„Митнически съюз — Внос на цветни телевизионни приемници, сглобени в Турция — Последващо събиране на вносни мита — Молба да не се пристъпва към последващо вземане под отчет и за опрощаване на мита — Член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Решение на Комисията за отхвърляне — Отмяна от националния съд на решения на националните органи за последващо вземане под отчет на мита — Липса на основание за произнасяне“

Резюме на определението

1.      Жалба за отмяна — Жалба срещу решение на Комисията, с което се отхвърля молба да не се пристъпва към последващо вземане под отчет и да се опрости митническо задължение, установено от националните митнически органи — Отмяна с окончателно национално съдебно решение на решението да се пристъпи към последващо вземане под отчет на националните митнически органи — Жалба с отпаднал предмет — Липса на основание за произнасяне

(член 113 от Процедурния правилник на Общия съд; Регламент № 2913/92 на Съвета)

2.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Жалба, чиято цел е да се избегне в бъдеще възпроизвеждането на незаконосъобразност на акт на институция или на орган на Съюза — Допустимост — Условия

(член 263 ДФЕС; член 220, параграф 2, буква б), член 236 и член 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

1.      Безпредметна е жалба, с която се иска отмяната на решение на Комисията, отхвърлящо молбата на жалбоподателя да не се пристъпва към последващо вземане под отчет и да се опрости митническото задължение, възложено му за плащане с редица решения на националните митнически органи, при положение че след отмяната на решенията за последващо вземане под отчет с окончателно съдебно решение на национална юрисдикция от жалбоподателя вече не може да се търси заплащането на разглежданите мита и че в резултат на това отмяната на обжалваното решение вече не може да бъде от полза на жалбоподателя.

Този извод не би могъл да бъде опроверган от факта, че решението на Комисията би могло да произведе действие по отношение на други вносители. Всъщност правният интерес трябва да бъде личен и жалбоподателят не може да подава жалба за отмяна в общ интерес на трети лица или на законосъобразността. Този личен интерес освен това трябва да бъде достатъчно пряк. При тези условия не би бил достатъчен само фактът, че трети лица продължават да са заинтересовани жалбоподателят да постигне отмяна на обжалваното решение, за да се приеме, че жалбата не е загубила своя предмет.

(вж. точки 19, 34, 38, 40 и 57)

2.      Жалбоподателят може да запази интереса си да иска отмяната на акт на институция или на орган на Съюза, за да позволи да се избегне възпроизвеждането в бъдеще на незаконосъобразността, която той твърди, че е засегнала акта, но само доколкото твърдяната незаконосъобразност би могла да се възпроизведе, независимо от обстоятелствата по делото, които са дали основание този жалбоподател да подаде жалба.

В това отношение правните основания, изтъкнати от жалбоподателя, които се отнасят, от една страна, до процесуални нарушения, които го засягат лично, а от друга страна, до грешки, които е допуснала Комисията при прилагането на член 220, параграф 2, буква б), член 236 и член 239 от Регламент № 2013/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, в особеното положение на жалбоподателя при определените фактически обстоятелства не засягат незаконосъобразности, които могат да бъдат възпроизведени, независимо от обстоятелствата по делото.

(вж. точки 41 и 42)