РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
24 октомври 2019 година(*)
„Жалба за отмяна — Институционално право — Задължение необходимата за функционирането на EUIPO преводаческа работа да се поверява на CdT — Прекратяване на споразумението между CdT и EUIPO — Публикуване на обявление за обществена поръчка за преводачески услуги — Възражение за недопустимост — Липса на правен интерес — Частична липса на основание за произнасяне — Частична недопустимост“
По дело T‑417/18
Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT), за който се явяват J. Rikkert и M. Garnier, в качеството на представители,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват N. Bambara и D. Hanf, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, на първо място, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на писмото на EUIPO от 26 април 2018 г. в частта, в която съобщава своето намерение да не продължи след 31 декември 2018 г. сключеното през 2016 г. с CdT споразумение относно необходимата за функционирането на EUIPO преводаческа работа, второ, на писмото на EUIPO от 26 април 2018 г. в частта, в която уведомява CdT за намерението си да вземе превантивно необходимите мерки, за да осигури непрекъснатостта на преводното обслужване след 31 декември 2018 г., по-специално като публикува обявления за обществени поръчки, и трето, на решението на EUIPO да публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за обществена поръчка за преводачески услуги с референтен номер 2018/S 114‑258472; на второ място, искане да се забрани на EUIPO да подписва договори по тази обществена поръчка и на трето място, искане да се обяви за незаконосъобразно публикуването на обявление за обществена поръчка за преводачески услуги от агенция, друг орган или служба на Европейския съюз, чийто учредителен регламент предвижда, че преводаческите услуги се осигуряват от CdT,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: H. Kanninen, J. Schwarcz (докладчик) и C. Iliopoulos, съдии,
секретар: M. Marescaux, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 май 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Центърът за преводи за органите на Европейския съюз (CdT) е орган, създаден с Регламент (ЕО) № 2965/94 на Съвета от 28 ноември 1994 година (OВ L 314, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 142). Той осигурява преводачески услуги на органите, посочени в член 2, параграф 1, първа алинея от този регламент, и на институциите и органите на Съюза в съответствие с параграф 3 от посочения член.
2 Съгласно второ съображение от Регламент № 2965/94 създаването на единен специализиран център осигурява практическо разрешение на проблема за посрещане на нуждите от преводи на голям брой органи с различно разположение из целия Съюз.
3 Съгласно член 2, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2965/94 CdT „осигурява необходимите преводачески услуги за функционирането“ на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП), понастоящем Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
4 Освен това член 2, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2965/94 предвижда, че CdT и органите, посочени в първа алинея от същия параграф, и следователно EUIPO, „се договарят за начините на сътрудничество помежду си“.
5 В Декларация № 1 от Регламент № 2965/94 Съветът на Европейския съюз подчертава, че „придава най-голямо значение на правилното прилагане на принципите на ефективност и рентабилност“ [неофициален превод].
6 Член 148 от Регламент 2017/1001 гласи, че „[п]реводаческите услуги, необходими за функционирането на [EUIPO], се предоставят от [CdT]“. Този член съответства на предишния — изменен — член 121 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
7 На 13 декември 2016 г. CdT и EUIPO сключват споразумение по смисъла на член 2, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2965/94 (наричано по-нататък „споразумението от 2016 г.“).
8 Споразумението от 2016 г. заменя предходното споразумение, сключено на 30 ноември 2015 г.
9 Член 11 от споразумението от 2016 г. предвижда специална процедура в случай на спор между CdT и EUIPO.
10 Член 15 от споразумението от 2016 г. предвижда, че то влиза в сила на 1 януари 2017 г. и изтича на 31 декември същата година и че се подновява мълчаливо за период от дванадесет месеца, при условие че не е прекратено с препоръчано писмо от една от страните два месеца преди изтичането му.
11 На 26 април 2018 г. EUIPO изпраща писмо на CdT (наричано по-нататък „писмото от 26 април 2018 г.), в което посочва недоволството си от предоставяните от CdT услуги и условията, при които са фактурирани. Освен това EUIPO заявява намерението си да прекрати споразумението от 2016 г. и в случай че бъде невъзможно да се постигне ново споразумение, да въведе система за осигуряване на преводаческите услуги. В същото писмо EUIPO предлага на CdT да организира възможно най-скоро среща с цел сключването на ново споразумение преди края на 2018 г. EUIPO и CdT си разменят няколко допълнителни писма, за да определят датата на тази среща.
12 На 16 юни 2018 г. EUIPO публикува в притурката към Официален вестник обявление за обществена поръчка за предоставяне на преводачески услуги (2018/S 114‑258472) (наричано по-нататък „обявлението за поръчка“) с покана за представяне на оферти (наричана по-нататък „обществената поръчка“).
13 Точка I.3 от обявлението за поръчка посочва електронния адрес, на който се намират документите за поръчката, а в точка II.1.1 от него се посочва референтният номер AO/010/18.
14 Съгласно точка II.1.4 от обявлението за поръчка „предмет на [обществената поръчка] са преводачески услуги относно марките на Европейския съюз, регистрираните промишлени дизайни на Общността и административни документи от общ характер“.
15 Съгласно точки II.2.6 и II.2.7 от обявлението за поръчка стойността ѝ без включен данък върху добавената стойност (ДДС) е 40,8 милиона евро, а първоначалната ѝ продължителност е 48 месеца.
16 Според точка IV.2.2 от обявлението за поръчка крайният срок за получаване на офертите е 23 юли 2018 г.
Производството и исканията на страните
17 На 6 юли 2018 г. CdT подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
18 В нея той иска от Общия съд:
– да отмени решението на EUIPO от 26 април 2018 г. за прекратяване на споразумението от 2016 г.,
– да отмени решението на EUIPO от 26 април 2018 г. „да изземе правото за прилагане на всички необходими предварителни мерки за осигуряване непрекъснатостта на своето преводно обслужване, по-специално чрез публикуването на обявления за обществени поръчки“,
– да отмени решението на EUIPO за публикуване на обявление за обществена поръчка,
– да забрани на EUIPO да подписва договори по обществената поръчка,
– да обяви за незаконосъобразно публикуването на обявление за обществена поръчка за преводачески услуги от агенция, друг орган или служба на Съюза, чийто учредителен регламент предвижда, че преводаческите услуги се осигуряват от CdT,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
19 С отделна молба, заведена в секретариата на Общия съд на 9 юли 2018 г., CdT иска допускане на обезпечителни мерки. На 17 юли 2018 г. EUIPO представя становище по молбата за допускане на обезпечителни мерки.
20 С определение от 20 юли 2018 г., CdT/EUIPO (T‑417/18 R, непубликувано, EU:T:2018:502), председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки и не се произнася по съдебните разноски.
21 С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 19 септември 2018 г., EUIPO повдига възражение за недопустимост по член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
22 Във възражението за недопустимост EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли изцяло жалбата като недопустима,
– да осъди CdT да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по обезпечителното производство.
23 На 5 ноември 2018 г. CdT представя становището си по възражението за недопустимост.
24 В становището си по възражението за недопустимост CdT иска от Общия съд:
– да отхвърли възражението за недопустимост,
– да отхвърли всички искания и молби на EUIPO,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски,
– да разпореди всички други необходими правни действия.
25 На 22 януари 2019 г. по предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав), в рамките на процесуално-организационно действие, предвидено в член 89 от Процедурния правилник, задава на страните писмен въпрос. Те изпълняват това искане в определения срок.
26 На основание член 130, параграф 6 от Процедурния правилник Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството само по въпроса за допустимостта на жалбата.
27 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 22 май 2019 г. По искане на Общия съд в съдебното заседание, на 23 май 2019 г. EUIPO изпраща новото споразумение със CdT, подписано на 7 декември 2018 г. и прието за 2019 г. и 2020 г. (наричано по-нататък „споразумението от 2018 г.“). Устната фаза на производството приключва на 3 юни 2019 г.
От правна страна
28 В жалбата CdT поддържа по същество, че EUIPO нарушила членове 2 и 11 от Регламент № 2965/94, член 148 от Регламент 2017/1001, както и член 11 от споразумението от 2016 г.
29 С възражението за недопустимост в съответствие с член 130, параграф 1 от Процедурния правилник EUIPO иска от Общия съд да се произнесе по недопустимостта и липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество. На първо място, според EUIPO, от една страна, обжалваните от CdT актове, а именно писмото от 26 април 2018 г. и обявлението за поръчка, не подлежали на обжалване на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, тъй като ставало въпрос за актове с подготвителен характер, които не са решения и не засягат пряко CdT. От друга страна, жалбата била недопустима и поради това че CdT не изтъкнал достатъчно правни доводи. На второ място, относно липсата на компетентност на Общия съд EUIPO твърди, че писмото от 26 април 2018 г., прието въз основа на член 15 от споразумението от 2016 г., се вписва в контекста на чисто договорни отношения и не е сред правните актове на Съюза, посочени в член 288 ДФЕС, чиято отмяна може да бъде поискана съгласно член 263 ДФЕС.
По редовността на подаването на възражението за недопустимост от EUIPO
30 В преамбюла на становището си по направеното от EUIPO възражение за недопустимост CdT посочва, че предоставя на Общия съд да прецени самата допустимост на това възражение.
31 В това отношение, дори да се предположи, че с това изявление CdT възнамерява да оспори редовността на възражението за недопустимост, следва да се отбележи, че той не привежда никакви доводи в подкрепа на подобна нередност.
По компетентността на Общия съд да се произнесе по настоящата жалба
32 Според EUIPO споразумението от 2016 г. не съдържа арбитражна клауза, която предоставя компетентност на съда на Съюза да се произнесе в случай на спор относно това споразумение, въпреки че съгласно член 118, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 145, параграф 2 от Регламент 2017/1001), приложим към датата на сключване на споразумението от 2016 г., е било възможно включването на такава клауза. EUIPO подчертава, че тази клауза представлява конкретно прилагане на предвидената в член 272 ДФЕС обща разпоредба. Според EUIPO при тези условия съдът на Съюза не може да приеме, че е компетентен да отменя актове с чисто договорен характер. В това отношение EUIPO се основава на решение от 27 септември 2012 г., Applied Microengineering/Комисия (T‑387/09, EU:T:2012:501, т. 37).
33 CdT счита, че жалбата е допустима в частта, в която се отнася до писмото от 26 април 2018 г., тъй като отношението му с EUIPO не се вписвало в контекста на чисто договорни отношения, а напротив — ставало въпрос за междуинституционално отношение, уредено с Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001. Споразумението от 2016 г. имало за цел само да приложи конкретно предвидените в тези регламенти принципи.
34 В това отношение следва да се определи дали, както поддържа EUIPO, настоящата жалба попада в обхвата на чисто договорни отношения, по които Общият съд не е компетентен.
35 Действително, макар съгласно член 263 ДФЕС юрисдикциите на Съюза да контролират само законосъобразността на приетите от институциите актове, предназначени да произведат задължително правно действие по отношение на трети лица, като изменят съществено правното им положение (решение от 17 юни 2010 г., CEVA/Комисия, T‑428/07 и T‑455/07, EU:T:2010:240, т. 51), тази компетентност се отнася само до актовете, посочени в член 288 ДФЕС, които тези институции приемат при предвидените в Договора условия, като използват своите публичноправни властнически правомощия (вж. в този смисъл определения от 10 май 2004 г., Musée Grévin/Комисия, T‑314/03 и T‑378/03, EU:T:2004:139, т. 62, 63 и 81 и от 26 февруари 2007 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑205/05, непубликувано, EU:T:2007:59, т. 39). От друга страна, приетите от институциите актове, които се вписват в контекста на чисто договорни отношения и не могат да се разглеждат отделно от тях, поради самото си естество не спадат към актовете, посочени в член 288 ДФЕС, чиято отмяна може да се иска съгласно член 263 ДФЕС (определение от 10 май 2004 г., Musée Grévin/Комисия, T‑314/03 и T‑378/03, EU:T:2004:139, т. 64 и решение от 17 юни 2010 г., CEVA/Комисия, T‑428/07 и T‑455/07, EU:T:2010:240, т. 52).
36 В конкретния случай споразумението от 2016 г. е прието на основание член 2, параграф 1 от Регламент № 2965/94, както EUIPO признава в съдебното заседание. Това споразумение, което изрично се позовава на посочения регламент, се вписва в контекста на тази разпоредба, както и на член 148 от Регламент 2017/1001.
37 В приложение на последните две разпоредби CdT осигурява необходимите преводачески услуги за функционирането на EUIPO в рамките на споразумение, което определя начините на сътрудничество помежду им.
38 Следва да се отбележи още, че Регламент № 2965/94 разграничава „споразуменията“ в съответствие с член 2, параграфи 1 и 2 — които CdT сключва с посочените в тази разпоредба органи, служби, агенции или институции и които определят начините на сътрудничество помежду им — от обикновените договорни отношения, чиито условия се уреждат от отделна разпоредба на Регламент № 2965/94, а именно член 18, параграф 1 от същия. Последната разпоредба предвижда само че договорните задължения на CdT се уреждат от приложимото спрямо съответния договор право и че Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася съгласно арбитражната клауза, съдържаща се в договори, сключени от CdT. Следва да се отбележи, че тази разпоредба посочва договорите, сключени от CdT, докато член 2 от Регламент № 2965/94 се отнася до споразуменията, сключени със CdT.
39 Накрая, макар в своето писмо от 26 април 2018 г. EUIPO да е заявило своето намерение да не продължава споразумението от 2016 г. през следващата година на основание член 15 от същото споразумение (вж. т. 10 по-горе), налага се изводът, че подобно обстоятелство с нищо не променя задължението на EUIPO да спазва разпоредбите на Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001, така че не може да се приеме, че обстоятелствата по случая имат чисто договорен характер. В това отношение следва да се отбележи, че в съдебното заседание EUIPO по същество признава, че от Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001 произтича задължение за нея и CdT да сключат споразумение относно условията на сътрудничеството помежду им. Така EUIPO по същество счита, че само в някои извънредни и спешни случаи тя може временно да осигури сама преводаческата услуга, докато Европейската комисия разреши спора между нея и CdT.
40 При тези обстоятелства не може да се приеме, че настоящият спор е част от чисто договорни отношения. Ето защо Общият съд е компетентен да се произнесе по настоящата жалба.
По допустимостта на жалбата срещу писмото от 26 април 2018 г. в частта, в която то съобщава за намерението на EUIPO да не продължава споразумението от 2016 г. след 31 декември 2018 г.
41 EUIPO поддържа, че писмото от 26 април 2018 г. не представлява акт, предназначен да произведе правно действие по смисъла на член 263, четвърта и пета алинея ДФЕС. Според нея, да се приеме твърдението, че това писмо е „незаконосъобразно“, би означавало да се изпразни член 15 от споразумението от 2016 г. от неговото съдържание. EUIPO подчертава, че CdT не е повдигнал възражение за незаконосъобразност на същия член 15 предвид член 148 от Регламент 2017/1001. Освен това писмото от 26 април 2018 г. представлявало само подготвителен акт. Според EUIPO, дори да се предположи, че писмото от 26 април 2018 г. може да се счита за акт, предназначен да произведе правно действие, и се квалифицира като решение относно CdT, неговите последици били бъдещи и несигурни.
42 CdT твърди, че писмото от 26 април 2018 г., чиито условия били ясни и недвусмислени, не е просто подготвителен акт, а твърдо и окончателно уведомление за прекъсване на отношенията между двете страни. При това положение и двете страни били пряко засегнати от това решение, което било обжалваем акт по член 263 ДФЕС. Според CdT последиците от писмото от 26 април 2018 г. изобщо не са бъдещи и несигурни, тъй като EUIPO определила датата за прекратяване на споразумението от 2016 г. Подписването на ново споразумение обаче било хипотетично и несигурно. Всъщност фактът, че споразумението от 2016 г. няма да бъде продължено, и публикуването на обявление за обществена поръчка представлявали съвкупност от непротиворечиви косвени доказателства, от които личи волята на EUIPO да прекрати това споразумение, за да сложи край на своето сътрудничество със CdT и по този начин, считано от 1 януари 2019 г., да приложи договорите за доставка на преводачески услуги. Освен това, като преустановила сътрудничеството си със CdT, EUIPO злоупотребила с член 15 от споразумението от 2016 г., нарушавайки Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001.
43 В това отношение, както вече бе посочено, актове или решения, срещу които може да бъде подавана жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, са мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и от 16 юли 1998 г., Regione Toscana/Комисия, T‑81/97, EU:T:1998:180, т. 21).
44 По-конкретно, когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-специално след приключване на вътрешна процедура, по принцип обжалваеми актове са само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията след приключване на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение (решения от 11 ноември 1981 г. IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10 и от 10 юли 1990 г. Automec/Комисия, T‑64/89, EU:T:1990:42, т. 42).
45 Освен това съгласно постоянната практика на Съда жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решения от 17 септември 2009 г., Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, C‑519/07 P, EU:C:2009:556, т. 63 и от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55).
46 Правният интерес на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ. Той не може да е свързан с бъдещо несигурно събитие (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56).
47 Накрая, този интерес трябва да е налице, като се има предвид предметът на жалбата, към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима, и да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, защото иначе няма да има основание за произнасяне по същество (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 57 и определение от 23 май 2019 г., Fujifilm Recording Media/EUIPO — iTernity (d:ternity), T‑609/18, непубликувано, EU:T:2019:366, т. 25).
48 В случая следва да се провери дали, доколкото известява за намерението на EUIPO да не продължи споразумението от 2016 г., жалбата срещу писмото от 26 април 2018 г. отговаря на условията за допустимост.
49 В това отношение следва да се отбележи, че в отговор на писмените въпроси, които Общият съд задава на страните на 22 януари 2019 г., CdT и EUIPO заявяват по-специално че след преговори са се споразумели за 2019 г. и 2020 г., а именно постигнато е споразумението от 2018 г.
50 При тези обстоятелства, без дори да е необходимо да се преценява дали писмото от 26 април 2018 г. съдържа окончателно решение или, както твърди EUIPO, става въпрос само за подготвителен акт с несигурни последици, който не засяга пряко CdT, следва да се постави въпросът дали правният интерес на жалбоподателя продължава да съществува и след подписването на новото споразумение от 2018 г. (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 57).
51 Най-напред, следва да се отбележи, че както е видно от уводното писмо към споразумението от 2018 г., изпратено на 6 декември 2018 г. от изпълнителния директор на EUIPO до директора на CdT, подписването на споразумението от 2018 г. е резултат от положените от двата органа усилия за сътрудничество.
52 След това, от член 15 на споразумението от 2018 г. следва, че то действително се отнася, както подчертават страните в отговор на въпросите, които Общият съд им задава в съдебното заседание, до периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г. Съгласно същия член шест месеца преди последната дата страните трябва да започнат преговори за сключване на ново споразумение.
53 Накрая, от споразумението от 2018 г. става ясно и че сътрудничеството между EUIPO и CdT относно преводаческите услуги, които последният ще извършва, е предвидено и уредено. Споразумението от 2018 г. съдържа подробна информация, по-специално относно процедурите, които трябва да се следват при преводите, както и технически приложения относно сроковете, цените, т.нар. многоезични услуги и др.
54 При тези обстоятелства, независимо от въпроса дали писмото от 26 април 2018 г. представлява обжалваем акт и дали съдържа окончателно решение за прекратяване на споразумението от 2016 г., се налага изводът, че след писмото от 26 април 2018 г. не е имало период, през който отношенията между CdT и EUIPO да не са били уредени от споразумение, подписано от двете агенции. Всъщност споразумението от 2016 г. е в сила до 31 декември 2018 г., а новото споразумение от 2018 г. влиза в сила направо на 1 януари 2019 г. (вж. т. 52 по-горе). Следователно, дори да се приеме, че CdT първоначално е имал правен интерес да оспори решението, което твърди, че се съдържа в писмото от 26 април 2018 г., налага се изводът, че поради сключването на новото споразумение от 2018 г. той е загубил този интерес. Във всеки случай не може да се установи как отмяната на решението, което евентуално се съдържа в писмото от 26 април 2018 г., би подобрило положението на CdT. В частност, CdT не би могъл да твърди, че има интерес Общият съд да приеме чисто установително съдебно решение, което да припомня задължението за сътрудничество между EUIPO и CdT. Също така, противно на твърденията на CdT, които впрочем не са подкрепени с доказателства, не може да се приеме, че писмото от 26 април 2018 г. е застрашило самото му съществуване.
55 При тези обстоятелства следва да се заключи, че интересът на CdT от отмяна на решението на EUIPO да прекрати споразумението от 2016 г., което решение се твърди, че се съдържа в писмото от 28 април 2018 г., при всички положения не е продължил да съществува след сключването на споразумението от 2018 г.
По допустимостта на жалбата срещу писмото от 26 април 2018 г. в частта, в която уведомява CdT за намерението на EUIPO да вземе превантивно необходимите мерки, за да осигури непрекъснатост на преводаческите услуги след 31 декември 2018 г.
56 По същество EUIPO поддържа, че в писмото от 26 април 2018 г. тя заела само временна позиция, така че не ставало въпрос за увреждащ акт. Според EUIPO имало алтернативи на публикуването на обявление за поръчка.
57 CdT твърди, че писмото от 26 април 2018 г. произвело правно действие спрямо него. Решението на EUIPO да си позволи да предприеме едностранно необходимите мерки, било незаконосъобразно, доколкото нарушавало Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001, както и член 11 от споразумението от 2016 г. Алтернативната мярка за поемане на преводаческите услуги от EUIPO означавала да се оправдае създаването на съответния брой длъжности в тази служба и изпразвала от съдържанието им всички разпоредби, които отреждат на CdT ролята на единствен специализиран център, който да покрива нуждите на EUIPO от превод. Според CdT EUIPO преустановила на два пъти техните отношения, първо, с писмото от 26 април 2018 г., и второ, като продължила процедурата за възлагане на обществена поръчка. В нарушение на принципите, установени в Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001, с писмото от 26 април 2018 г. EUIPO задействала процес, включващ няколко последващи решения, довели до започването на обществена поръчка.
58 В това отношение CdT не може да твърди, че писмото от 26 април 2018 г. произвело задължително правно действие, което е в състояние да засегне неговите интереси, като измени съществено правното му положение, тъй като в него се посочва, че EUIPO „си запазва правото“ да вземе превантивно и в случай че преговорите не приключат преди края на 2018 г., необходимите мерки, за да осигури непрекъснатост на преводаческите услуги след 31 декември 2018 г.
59 Всъщност, както EUIPO признава в съдебното заседание, към датата, на която е изпратено писмото от 26 април 2018 г., по този въпрос още не е било взето конкретно решение. Мерките, които EUIPO си запазила правото да приеме превантивно, в писмото са формулирани неясно. Освен това отговорът на EUIPO на въпросите на Общия съд показва, че поради приемането на новото споразумение от 2018 г. не се е оказало необходимо въвеждане на специални мерки за осигуряване на преводаческите услуги, от които EUIPO се нуждае при спиране на предоставяните от CdT преводачески услуги.
60 Накрая, дори да се предположи, че CdT трябва да тълкува публикуването от EUIPO на обявлението за поръчка заедно с поканата за представяне на оферти като една от специфичните мерки, приети за осигуряване на преводаческите услуги, от които EUIPO се нуждае, следва да се препрати към анализа по-долу.
По допустимостта на жалбата срещу решението на EUIPO да започне обществена поръчка
61 EUIPO изтъква, че обявлението за поръчка не променя съществено правното положение на CdT, така че срещу него не може да бъде подавана жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС. Според EUIPO в това отношение CdT няма придобит и наличен интерес.
62 CdT поддържа, че жалбата му не е насочена срещу обявлението за поръчка, а срещу решението да се започне обществена поръчка, което било прието в нарушение на Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001. Правният му интерес бил пряк и конкретен, тъй като в тези регламенти той бил изрично упоменат като изключителен доставчик на преводачески услуги за EUIPO. Съществуващата връзка между двата органа била обяснена и в точки 38, 39 и 50 от определение от 20 юли 2018 г., CdT/EUIPO (T‑417/18 R, непубликувано, EU:T:2018:502). Освен това според CdT решението да бъде публикувано обявление за обществена поръчка, увредило сериозно доброто му име, особено като се има предвид, че другите агенции на Съюза, които са негови клиенти, били наясно с приложимата правна уредба.
63 На последно място, CdT поддържа, че правният му интерес е придобит и наличен, тъй като нарушението на Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001 от страна на EUIPO било съществено още от публикуването на обявлението за обществена поръчка. Твърдението на EUIPO, че следва единствено „тенденцията на пазара“, когато явното ѝ намерение било да смени доставчика, показвало нейната недобросъвестност. Прекият и непосредствен интерес на CdT бил установен, тъй като, ако обществената поръчка не бъде отменена, от 1 януари 2019 г. този орган вече нямало да е жизнеспособен, а ако EUIPO подпише договорите, произтичащи от обществената поръчка, щяло да бъде застрашено съществуването на CdT. CdT иска всяка от страните да бъде поставена в същото правно положение като това, в което се е намирала преди твърдяното незаконосъобразно публикуване на обявлението за обществена поръчка.
64 Преди всичко следва да се припомни, че по общо правило публикуването на обявление за поръчка не може да представлява подлежащо на обжалване решение или увреждащ акт по смисъла на член 263 ДФЕС, тъй като подобни обявления само предоставят на заинтересованите лица възможността да участват в процедурата и да направят оферта (вж. в този смисъл решения от 8 октомври 2008 г., Sogelma/AER, T‑411/06, EU:T:2008:419, т. 86 и от 29 октомври 2015 г., Direct Way и Direct Way Worldwide/Парламент, T‑126/13, EU:T:2015:819, т. 27).
65 В случая по-конкретно следва да се прецени дали CdT има право да обжалва решението за започване на обществена поръчка, взето от EUIPO, както се твърди, в нарушение на Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001; в това отношение CdT поддържа, от една страна, че в тези регламенти той е упоменат като„изключителен“ доставчик на преводачески услуги за EUIPO, и от друга страна, че иска отмяна на обявлението за поръчка в качеството си на специализирана агенция на Съюза, а не като оферент.
66 В това отношение, без да е необходимо произнасяне по твърдения изключителен характер на отношението между CdT и EUIPO, що се отнася до необходимата за функционирането на EUIPO преводаческа работа, трябва да се приеме, че от публикуването на обявлението за поръчка заедно с поканата за представяне на оферти не следва, че не е било възможно едновременно с процедурата за възлагане на обществена поръчка да се проведат предвидените в писмото от 26 април 2018 г. преговори между EUIPO и CdT. Впрочем, както EUIPO потвърждава в отговор на въпрос на Общия съд в съдебното заседание, към датата на сключване на споразумението от 2018 г. процедурата за възлагане на обществена поръчка все още не е приключила.
67 При тези обстоятелства, без да е необходимо Общият съд да се произнася по даденото от EUIPO пояснение, че с посоченото обявление за поръчка се стремяла да получи по-точна информация за пазарните цени на въпросните услуги, за да може да преговаря с CdT напълно запозната с положението, следва да се отбележи, че правният интерес на жалбоподателя не може да бъде свързан с бъдещо несигурно събитие (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56), а именно това, което ще произтече от евентуално възлагане на въпросната поръчка на конкретен оферент. В случая само по себе си обстоятелството, че CdT иска отмяна на обществената поръчка в качеството си на специализирана агенция на Съюза, а не като оферент, по никакъв начин не променя този анализ, тъй като CdT все пак трябва да докаже, че отговаря на изискванията по член 263, четвърта алинея ДФЕС.
68 Освен това EUIPO основателно изтъква, че публикуването на обявлението за поръчка заедно с покана за представяне на оферти не я задължава да възложи съответната поръчка.
69 Всъщност следва да се приеме, че от поканата за представяне на оферти е видно, че към датата на публикуването ѝ EUIPO не е обвързана от нея. Изрично е посочено, че договорните задължения на EUIPO са приложими едва от подписването на договор с избрания оферент. Предвидено е също, че до това подписване EUIPO може да се откаже от обявената поръчка или да прекрати процедурата по възлагането ѝ. Освен това в съдебното заседание EUIPO потвърди, че не е било сигурно дали след обществената поръчка ще бъде подписан договор. Всъщност според EUIPO това зависело от последиците от прилагането на новото споразумение от 2018 г. и от произтичащите от него промени.
70 При тези обстоятелства фактът, че EUIPO и CdT са подписали ново споразумение за 2019 г. и 2020 г., при все че CdT е знаело за съществуването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, потвърждава само — при липсата на каквото и да е доказателство или на оценка в цифрово изражение, които биха позволили да се оцени как публикуването на обявлението за поръчка заедно с поканата за представяне на оферти би се отразило конкретно на репутацията на CdT — че публикуването не го е засегнало неблагоприятно. CdT не може да използва и твърдението си, че EUIPO „не е искала да отмени започнатата от нея процедура за възлагане на обществена поръчка“. Ето защо следва да се отхвърли твърдението, че след 1 януари 2019 г. CdT вече нямало да е жизнеспособен.
71 Що се отнася до твърдението на CdT, изложено в отговора му на писмените въпроси на Общия съд, в което сравнява, от една страна, ограничения брой преписки за марки на Европейския съюз, които EUIPO му изпратила за превод в периода от октомври 2018 г. до януари 2019 г., и от друга страна, публикуваните от EUIPO статистически данни, които показвали увеличаване на броя на заявките за регистрация на марки на Европейския съюз, подадени през същия този период, следва да се констатира, че така или иначе това твърдение не оказва влияние върху въпроса за допустимостта. Освен това към посоченото твърдение не са приложени цифрови данни и то не се отнася до периода, обхванат от новото споразумение, което е приложимо от 1 януари 2019 г.
72 Накрая, противно на твърденията на CdT, обществената поръчка не би могла да означава, че след 1 януари 2019 г. CdT вече няма да е жизнеспособен и че „в такъв случай всяко споразумение, което по изключение би било сключено, ще бъде лишено от основния си смисъл, доколкото тогава преводаческата работа ще се извършва от избраните от EUIPO оференти“. В това отношение следва да се отбележи, че в съдебното заседание CdT потвърждава, че благодарение на подписването на споразумението от 2018 г. неговото положение „вече не е толкова катастрофално“. Следователно сключването на споразумението от 2018 г. и неговото съдържание обезсилват твърденията на CdT.
73 При тези обстоятелства CdT не е доказало, че е засегнато от предполагаемо решение на EUIPO да прекрати едностранно съществуващото между страните отношение и да публикува обявление за обществена поръчка.
По допустимостта на искането на CdT да се забрани на EUIPO да сключва договори по обществената поръчка
74 Според EUIPO CdT не посочва нито едно основание в подкрепа на искането си на EUIPO да се забрани да подписва договорите, които биха могли да бъдат сключени вследствие решение поръчката за бъде възложена на евентуално избрания оферент, след публикуването на обявлението за поръчката заедно с поканата за представяне на оферти.
75 CdT твърди, че е изложил основанията в подкрепа на жалбата. Всъщност той посочил, че решенията да се прекрати едностранно съществуващото между страните отношение и да се публикува обявление за обществена поръчка, били взети в нарушение на Регламент № 2965/94 и Регламент 2017/1001. Поради това всяко последващо решение, включително решението за възлагане на поръчката и сключването на договори въз основа на това, също били незаконосъобразни и нямали правно основание. Доводът, че забранявайки на EUIPO да подписва бъдещите договори от обществената поръчка, Общият съд би наложил задължение „да не прави това“, бил неотносим. Всъщност ставало въпрос само за логична последица от отмяната на обществената поръчка.
76 В това отношение следва да се припомни, че в рамките на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС компетентността на съда на Съюза се свежда до контрол за законосъобразност на обжалвания акт и че съгласно постоянната съдебна практика при упражняване на своите правомощия Общият съд не може да дава задължителни указания на институциите на Съюза (решения от 8 юли 1999 г., DSM/Комисия, C‑5/93 P, EU:C:1999:364, т. 36 и от 24 февруари 2000 г., ADT Projekt/Комисия, T‑145/98, EU:T:2000:54, т. 83). При отмяна на обжалвания акт съответната институция е длъжна да предприеме, съгласно член 266 ДФЕС, необходимите мерки за изпълнение на решението за отмяна (решения от 27 януари 1998 г., Ladbroke Racing/Комисия, T‑67/94, EU:T:1998:7, т. 200 и от 10 септември 2008 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑465/04, непубликувано, EU:T:2008:324, т. 35). Същата съдебна практика е приложима по аналогия за органите на Съюза.
77 В конкретния случай Общият съд отбелязва, от една страна, че както бе посочено в точка 73 по-горе, CdT не е доказал, че за него е възникнал и още има интерес да обжалва решението на EUIPO да публикува обявление за поръчка заедно с покана за представяне на оферти. От друга страна, вече бе констатирано, че EUIPO не е била длъжна да възложи съответната поръчка и следователно не е било предварително установено, че ще сключи договор с оферент или че ще бъде ясен евентуалният обем на възложените преводи.
78 Накрая и във всички случаи, хипотетичното припокриване със споразумението от 2018 г., произтичащо от евентуално бъдещо възлагане на договор на оферент след процедурата за обществена поръчка, не се отнася до настоящото възражение за недопустимост.
79 Следователно искането на CdT да се забрани на EUIPO да сключва договори по обществената поръчка, е недопустимо.
По допустимостта на искането на CdT да се обяви за незаконосъобразно публикуването на обявление за обществена поръчка за преводачески услуги от агенция, друг орган или служба на Съюза, чийто учредителен регламент предвижда, че преводаческите услуги се осигуряват от CdT
80 Според EUIPO съгласно постоянната съдебна практика Общият съд не е компетентен в рамките на контрола за законосъобразност на основание член 263 ДФЕС да постановява установителни решения. Освен това не съществувало правно средство за защита, което да позволява на съда на Съюза да постанови решение, с което да „установи“, че публикуването на обявление за поръчка е незаконосъобразно.
81 CdT посочва, че не иска от Общия съд да обяви за незаконосъобразни всички публикувани обявления за поръчка, а само обявлението за възлагане на поръчка за преводачески услуги от агенции или органи на Съюза, чийто учредителен регламент предвижда, че преводаческите услуги се осигуряват от CdT.
82 Следва да се констатира, че настоящото искане на CdT трябва да се тълкува като искане да се постанови установително решение или като искане Общият съд да даде задължителни указания на EUIPO или на други органи на Съюза, което противоречи на съдебната практика, припомнена в точка 76 по-горе.
83 Ето защо това искане на CdT следва да се отхвърли като недопустимо.
84 С оглед на всичко изложено по-горе липсва основание за произнасяне по исканията в жалбата за отмяна на решението да се прекрати споразумението от 2016 г. Жалбата е недопустима в останалата ѝ част.
По съдебните разноски
85 В съответствие с член 135, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство, по-специално ако прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разходи на другата страна.
86 В конкретния случай възприетото от EUIPO поведение по време на преговорите с CdT относно тяхното взаимно сътрудничество в областта на преводаческите услуги е поставило CdT в положение на несигурност, довело до подаването на настоящата жалба, доколкото не е било гарантирано продължаване на сътрудничеството с EUIPO от 1 януари 2019 г. При тези обстоятелства Общият съд осъжда EUIPO да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на CdT, включително тези по обезпечителното производство по дело T‑417/18 R.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Липсва основание за произнасяне по исканията в жалбата за отмяна на решението за прекратяване на споразумението, сключено на 13 декември 2016 г. между Центъра за преводи за органите на Европейския съюз (CdT) и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда EUIPO да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на CdT, включително тези по обезпечителното производство по дело T‑417/18 R.
Kanninen | Schwarcz | Iliopoulos |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 октомври 2019 година.
Подписи