Дело T-318/01
Omar Mohammed Othman
срещу
Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности
„Oбща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Промяна на исканията — Основни права — Право на зачитане на собствеността, право на лицето да бъде изслушано и право на ефективен съдебен контрол“
Резюме на решението
1. Производство — Решение, с което в хода на производство се заменя обжалваното решение — Ново обстоятелство — Разширяване на първоначалните искания и правни основания
2. Европейски общности — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Регламент за налагане на ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните
3. Европейски общности — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Регламент за налагане на ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните
1. Когато дадено решение в хода на производството е заменено с друг акт със същия предмет, то следва да бъде разглеждано като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Всъщност задължаването на жалбоподателя да подаде нова жалба би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо, ако за да отговори на критиките, съдържащи се в жалба, подадена пред общностния съд срещу определен акт, съответната институция може да измени обжалваното решение или да го замени с друго и да се позовава в производството на това изменение или замяна с цел да лиши другата страна от възможността да обхване в първоначалните си искания и правни основания последващото решение или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него.
Това разрешение може да се съотнесе към хипотезата, при която регламент, който засяга пряко и лично частноправен субект, в хода на производството бъде заменен с друг регламент със същия предмет.
(вж. точки 53 и 54)
2. При положение че Съветът никога нито е уведомил лицето за доказателствата срещу него, въз основа на които са му наложени ограничителните мерки на основание на Регламент № 881/2002 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, нито му е предоставил правото да се запознае с тях в разумен срок след налагането на тези мерки, посоченото лице не е било в състояние да изложи надлежно своята гледна точка в това отношение. Следователно не е спазено правото на защита на това лице и в частност правото му да бъде изслушано.
Освен това, тъй като не е бил информирано за приетите срещу него доказателства и като се има предвид съотношението между правото на защита и правото на ефективно обжалване по съдебен ред, посоченото лице не е могло също така да защити при задоволителни условия своите права пред общностния съд с оглед на посочените факти и доказателства, поради което трябва да се установи и нарушение на посоченото право на ефективно обжалване по съдебен ред.
(вж. точки 85 и 86)
3. Налагането на ограничителните мерки като замразяването на средства, съдържащи се в Регламент № 881/2002 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните на едно лице чрез включването на последното в списъка по приложение I към посочения регламент, представлява необосновано ограничение на неговото право на собственост, щом като този регламент е приет, без на посоченото лице да бъде предоставена никаква гаранция, която да му позволява да изложи своята позиция пред компетентните органи, и то при положение че ограничението на правото му на собственост трябва да се определи като съществено с оглед на общото приложение и на ефективната продължителност на наложените по отношение на него ограничителни мерки.
(вж. точки 91 и 92)