Жалба, подадена на 23 май 2022 г. от Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 16 март 2022 г. по дело T-281/21 — Nowhere/EUIPO
(Дело C-337/22 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Hanf, D. Gája, V. Ruzek, E. Markakis)
Друга страна в производството: Nowhere Co. Ltd
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
да отмени изцяло обжалваното решение T-281/21;
да отхвърли изцяло жалбата на жалбоподателя в първоинстанционното производство срещу решението на втори апелативен състав по преписка R 2474/2017-2;
да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати разноските, направени от EUIPO в настоящото производство по обжалване и в производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си EUIPO изтъква едно-единствено основание, изведено от твърдението, че с обжалваното съдебно решение се нарушава член 8, параграф 4 от Регламент 207/20091 , като изтъква, че апелативният състав е трябвало да вземе предвид по-ранните нерегистрирани права в Обединеното кралство, на които е направено позоваване във връзка с възражението, въпреки че спорното решение е прието към момента, в който Обединеното кралство вече не е било държава—членка на Европейския съюз, и че предвиденият в Споразумението за оттегляне2 преходен период е изтекъл. Това повдигало въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.
Общият съд неправилно приел, че единственият релевантен момент за преценката на възражението е датата на подаване на оспорената заявка за марка на Европейския съюз, като
смесвал въпроса за определянето на приложимото право ratione temporis към настоящото дело, от една страна, и въпроса по съществото на делото — относно необходимостта от валидност на предходното право към датата, на която EUIPO е взела окончателното решение по възражението, от друга страна;
се основал на собствената си неправилна практика, която при всички положения не била приложима в конкретния случай;
извел погрешен правен извод от липсата на разпоредби в Споразумението за оттегляне относно възраженията, направени преди края на преходния период срещу заявки за регистрация на марка на Европейския съюз;
не се съобразил с практиката на Съда относно разликите между производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и административното производство/производството по регистрация, вследствие на което неправилно постановил, че:
съществувал конфликт между оспорената заявка за марка на Европейския съюз и по-ранните права в Обединеното кралство през периода между датата на подаване на заявката за спорната марка на Европейския съюз и края на преходния период и че
б. след края на преходния период жалбоподателят в първоинстанционното производство имал законен интерес от уважаването на подаденото от него възражение.
не взел предвид волята на законодателя и принципа на териториалност на правата на интелектуална собственост, вследствие на което приел, че евентуалното преобразуване на оспорваната заявка за марка на Европейския съюз в национални марки, които биха имали идентичен обхвата на защита с този на оспорената заявка за марка на Европейския съюз, ако тя би била регистрирана, би било без значение
за интереса на жалбоподателя в първоинстанционното производство от успеха на възражението и
б. за наличието на конфликт между по-ранните права в Обединеното кралство и оспорената заявка за марка на Европейския съюз;
не отдал необходимото значение на текста, тоест на граматическия и синтактичен контекст на разпоредбата на член 8, параграф 4 от Регламент 207/2009, в светлината на разпоредбите на правило 19 (2), буква г) и на правило 20 (1) от Регламент 2868/951 относно обосноваването на по-ранните права, на разпоредбите на член 42 от Регламент 207/2009 относно доказването на използването на защитата, и по-специално на целите, преследвани с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и на основната цел на производството по възражение, която е да защити интересите на притежателите на по-ранни права, като се запази основната функция на тези права при наличие на конфликт с по-късни марки на Европейския съюз, в случай че такива биха били регистрирани.
____________
1 Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, 2009 г., стр. 1)
1 Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия2019/C 384 I/01 (OВ C 384I, 2019 г., стр. 1).
1 Commission Regulation (EC) No 2868/95 of 13 December 1995 implementing Council Regulation (EC) No 40/94 on the Community trade mark (OJ 1995, L 303, p. 1). Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OВ L 303, 1995 г., стр. 1).