Дело T‑362/10
Vtesse Networks Ltd
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Помощ за разгръщане на широколентови мрежи от ново поколение в района на Корнуол и островите Сили — Решение за обявяване на помощта за съвместима с вътрешния пазар — Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС — Жалба за отмяна — Липса на съществено засягане на конкурентното положение — Процесуална легитимация — Процесуални права на заинтересованите страни — Частична недопустимост — Липса на съмнения, обосноваващи започването на официална процедура по разследване“
Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 5 ноември 2014 г.
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Съдебно производство — Встъпване — Възражение за недопустимост, което не е направено от ответника — Недопустимост — Липса на абсолютни процесуални предпоставки — Служебно разглеждане от съда
(член 40, четвърта алинея и член 53 от Статута на Съда; член 113 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което държавна помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар, без да се започва официална процедура по разследване — Жалба на конкурентно предприятие, което не е доказало, че положението му на пазара е съществено засегнато — Недопустимост
(член 108, параграф 2 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което държавна помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар, без да се започва официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС — Жалба, чиято цел е да се защитят процесуалните права на заинтересованите страни — Допустимост — Основания, които могат да бъдат посочени — Тежест на доказване
(член 108, параграф 2 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 1, буква з), член 4, параграф 3 и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
5. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Доводи, с които се допълва вече посочено основание и които са тясно свързани с него
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да покани заинтересованите страни да представят своите становища — Право на заинтересованите страни, различни от засегнатата държава членка, да участват в административното производство по подходящ начин — Граници
(член 108, параграф 2 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 28 и 29)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точка 33)
3. Субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати от решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението.
Що се отнася до жалба за отмяна на решение за обявяване на помощ за съвместима с вътрешния пазар, това би било така по-специално в случай че положението на предприятието жалбоподател на пазара е съществено засегнато от помощта, която е предмет на разглежданото решение и по която посоченото предприятие не е получател. В такъв случай задължение на предприятието жалбоподател е да изложи по надлежен начин причините, поради които решението на Комисията може да накърни законните му интереси, като засегне съществено положението му на съответния пазар. За да се определи дали е налице съществено засягане, предприятието жалбоподател не може да се позовава само на качеството си на конкурент на предприятието получател, а трябва освен това да докаже — предвид степента на евентуалното му участие в производството и на засягането на положението му на пазара — че се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по начин, аналогичен с този на адресата на такова решение.
Следователно, когато предприятието жалбоподател не е доказало, че конкурентното му положение е съществено засегнато от решението за обявяване на помощ за съвместима с вътрешния пазар, то не е процесуално легитимирано да оспорва правилността на това решение.
(вж. точки 36, 37, 51, 58 и 59)
4. Когато приема решение съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС, с което установява съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар, Комисията също така отказва имплицитно да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Заинтересованите страни — които съгласно член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 са лицата, предприятията или обединенията на предприятия, чиито интереси евентуално са засегнати от отпускането на помощ, тоест по-специално предприятията, които са конкуренти на получателите на тази помощ и се ползват от свързаните с официалната процедура по разследване гаранции — могат да осигурят спазването на посочените гаранции само ако имат възможност да оспорят това решение пред съдилищата на Европейския съюз. При това положение с подадената от тях жалба може да се цели само защита на процесуалните права, предоставени им с член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999. Следователно, когато помощ за разгръщането на широколентови мрежи от следващо поколение в конкретен регион от оператор на далекосъобщителни системи е обявена за съвместима с вътрешния пазар, операторът на далекосъобщителни системи, който е конкурент на пазара на доставката на специализирани далекосъобщителни услуги, трябва да се разглежда като заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, която е процесуално легитимирана да оспорва решението за обявяване на помощта за съвместима с вътрешния пазар, доколкото с жалбата си цели защита на процесуалните си права.
Що се отнася до основанията, които заинтересована страна може да излага, възможно е да бъдат взети предвид доводи по съществото на спора само доколкото те позволяват да се допълни основание, свързано с наличието на съмнения, обосноваващи започването на официалната процедура по разследване. При все това доводите трябва да бъдат формулирани така, че да бъдат свързани с подлежащия на доказване факт, а именно наличието на съмнения относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Ето защо при това положение съдът на Съюза може да взема предвид основания, свързани с явна грешка в преценката на фактите и наличието на злоупотреба с господстващо положение, само доколкото те почиват на доводи, с които се цели да се докаже, че Комисията не е успяла да отстрани съмненията, които е имала през фазата на предварително разглеждане.
Освен това заинтересованата страна носи тежестта да докаже наличието на такива съмнения, като тя може да се освободи от тази тежест, представяйки съвкупност от непротиворечиви косвени доказателства, свързани, от една страна, с обстоятелствата по и продължителността на фазата на предварителното разглеждане и от друга — със съдържанието на обжалваното решение. Тя трябва също така да посочи косвените доказателства, свързани със съдържанието на обжалваното решение, за да докаже наличието на съмнения. В това отношение, когато жалбоподателят само препраща към изложени във връзка с друго основание доводи, той трябва да определи точно с кои от посочените във връзка с друго основание доводи според него може да се докаже наличието на такива съмнения. В този контекст, ако жалбоподателят само препраща към краткото представяне на фактите в жалбата и изложението относно основанията, това неясно и необосновано препращане не позволява на съда на Съюза да определи конкретните доказателства, представени във връзка с основанията, които според жалбоподателя позволяват да се установи, че са налице съмнения и че основанията трябва да бъдат приети по същество.
(вж. точки 42, 47, 69—71, 82 и 88—90)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 83—85)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 93—96)