Language of document : ECLI:EU:T:2021:718

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)

20 октомври 2021 година(*)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ спираловиден ластик за коса — Оповестяване на по-ранни промишлени дизайни — Оповестяване в интернет — Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Равни процесуални възможности — Доказателства, представени за първи път пред Общия съд“

По дело T‑823/19

JMS Sports sp. z o.o., установено в Лодз (Полша), представлявано от D. Piróg и J. Słupski, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от E. Śliwińska и D. Walicka,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативната комисия на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Inter-Vion S.A., установено във Варшава (Полша), представлявано от T. Grucelski и T. Gawliczek, адвокати,

с предмет жалба срещу решението на трета апелативна комисия на EUIPO от 13 септември 2019 г. (преписка R 1573/2018‑3), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Inter-Vion и JMS Sports,

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, E. Buttigieg (докладчик) и K. Kowalik-Bańczyk, съдии,

секретар: R. Ūkelytė, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 4 декември 2019 г.,

предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 31 март 2020 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 23 март 2020 г.,

предвид писмените въпроси на Общия съд към страните и техните отговори на тези въпроси, подадени в секретариата на Общия съд на 25 и 30 ноември и 1 декември 2020 г.,

след съдебното заседание от 15 януари 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят, JMS Sports sp. z o.o., е притежател на промишления дизайн на Общността, заявен на 24 юни 2010 г. в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и регистриран под номер 1723677‑0001 съгласно Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) за продукти, определени като „шноли за коса“, от клас 28.03 по смисъла на Локарнската спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща международна класификация на промишлените дизайни.

2        Спорният промишлен дизайн е изобразен по следния начин:

Image not found

3        На 3 януари 2017 г. встъпилата страна, Inter-Vion S.A., подава искане за обявяване на недействителност на спорния промишлен дизайн на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с членове 5 и 6 от него. Встъпилата страна поддържа, че спорният промишлен дизайн не е нов и оригинален в сравнение по-специално със следните два промишлени дизайна:

–        промишлен дизайн „Fancy Fane“, станал общодостъпен на 29 ноември 2009 г. на уебсайта http://faneaccessories.blogspot.fr/2009/11 (наричан по-нататък уебсайтът или блогът „faneaccessories.blogspot“) и изобразен по следния начин:

Image not found

Image not found

–        промишлен дизайн „SwirliDo“, станал общодостъпен на 1 ноември 2009 г. на уебсайта http://nouveaucheap.blogspot.com/2009/11 (наричан по-нататък уебсайтът или блогът „nouveaucheap.blogspot“) и посочен също на екранна снимка на уебсайта facialwork.com от 10 юли 2009 г., получена чрез услугата за архивиране на уебсайтове https://archive.org, известна също като Wayback Machine. Промишленият дизайн „SwirliDo“ е изобразен по следния начин:

Image not found

Image not found

4        С решение от 26 юни 2018 г. отделът за обявяване на недействителност обявява спорния промишлен дизайн за недействителен, тъй като не е нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002 в сравнение с промишления дизайн „SwirliDo“.

5        На 13 август 2018 г. жалбоподателят подава жалба за отмяна на решението на отдела за обявяване на недействителност на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002.

6        С решение от 13 септември 2019 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трета апелативна комисия отхвърля посочената в точка 5 по-горе жалба. Тя приема, че оповестяването на по-ранните промишлени дизайни е надлежно доказано и че тези промишлени дизайни не позволяват спорният промишлен дизайн да се счита за нов. В това отношение апелативната комисия заключава по-специално, от една страна, че жалбоподателят не е успял да опровергае достоверността на доказателствата за оповестяването на по-ранните промишлени дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“ най-малко на двата уебсайта, посочени в точка 3 по-горе, и от друга, че спорният промишлен дизайн е идентичен с двата по-ранни промишлени дизайна, посочени по-горе, и следователно не е нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002. В този контекст апелативната комисия отбелязва, че на нито един етап от административното производство жалбоподателят не е изтъкнал доводи, за да докаже разликите между спорния промишлен дизайн и двата по-ранни промишлени дизайна, посочени по-горе.

 Искания на страните

7        Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени от него в производството пред апелативната комисия на EUIPO,

–        да осъди встъпилата страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

8        EUIPO и встъпилата страна молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на приложения A.5—A.16 към жалбата

9        EUIPO, подкрепена в това отношение от встъпилата страна, поддържа, че приложения A.5—A.16 към жалбата са доказателства, които не са били представени в хода на административното производство и които следователно са представени за първи път пред Общия съд. EUIPO уточнява, че жалбоподателят е имал възможност да представи тези доказателства в административното производство, но не го е направил. От това тя заключава, че посочените по-горе приложения трябва да бъдат изключени от преписката като недопустими.

10      Жалбоподателят възразява, че приложения A.5—A.16 към жалбата не са недопустими доказателства и не изменят предмета на спора. Според жалбоподателя тези приложения не са доказателства; те само позволяват да бъдат разбрани по-добре доводите му, отнасящи се по-специално до възможностите за манипулиране на информацията, съдържаща се на уебсайтове, каквито са блоговете. Жалбоподателят уточнява, че документите, съдържащи се в посочените по-горе приложения, могат да бъдат генерирани във всеки един момент чрез използването на общодостъпни информационни инструменти.

11      Следва да се припомни, че целта на жалбата до Общия съд е да се осъществи контрол за законосъобразност на решенията на апелативните комисии на EUIPO по смисъла на член 61 от Регламент № 6/2002, като законосъобразността трябва да се прецени с оглед на данните, с които комисиите са разполагали към момента на приемането на тези решения (вж. в този смисъл определение от 13 септември 2011 г., Wilfer/СХВП, C‑546/10 P, непубликувано, EU:C:2011:574, т. 41 и цитираната съдебна практика). Следователно функцията на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства с оглед на документи, представени пред него за първи път (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Gramberg/EUIPO — Mahdavi Sabet (Калъф за мобилен телефон), T‑166/15, EU:T:2018:100, т. 17 и цитираната съдебна практика).

12      Видно от преписката, документите в посочените по-горе приложения A.5—A.16 не са били представени пред апелативната комисия, въпреки че жалбоподателят е имал възможност да го направи, а са представени за първи път пред Общия съд. От това следва, че съгласно цитираната в точка 11 по-горе съдебна практика горепосочените документи трябва да бъдат изключени от преписката като недопустими, тъй като не са част от фактическата рамка на спора, както е очертана пред апелативната комисия, и поради това не могат да бъдат взети предвид при осъществяването на контрол за законосъобразност на обжалваното решение.

13      Жалбоподателят не може да обори този извод с твърдението си, че посочените по-горе документи са получени чрез използването на средства като търсачката Google и Wayback Machine, до които има свободен достъп и които могат да бъдат възпроизведени във всеки един момент. Всъщност това изтъкнато от жалбоподателя обстоятелство не засяга констатацията, че ако при преценката си Общият съд вземе предвид посочените по-горе доказателства, той би преразгледал фактическите обстоятелства с оглед на документи, които не са били представени пред апелативната комисия, като по този начин би превишил пределите на контрола за законосъобразност на обжалваното решение, който трябва да извърши в съответствие с член 61 от Регламент № 6/2002.

14      Въз основа на изложените по-горе съображения приложения A.5—A.16 към жалбата трябва да бъдат изключени от преписката като недопустими.

 По същество

15      Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата, а именно нарушение съответно на член 5, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002, разглеждани заедно, на правилото относно разпределянето на доказателствената тежест и на принципа на равни процесуални възможности.

 Първо основание: нарушение на член 5, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 7, параграф 1 от него

16      В рамките на настоящото основание жалбоподателят оспорва твърдението, че промишлен дизайн, идентичен със спорния, вече е бил станал общодостъпен по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002. По-конкретно той оспорва доказателствената сила на доказателствата, които встъпилата страна представя, за да удостовери, че такъв дизайн вече е бил станал общодостъпен. За сметка на това жалбоподателят не оспорва, че разглежданите промишлени дизайни, изобразяващи спираловидни ластици за коса, са идентични по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002.

17      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

18      Член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 предвижда по-специално че промишленият дизайн на Общността се обявява за недействителен, ако не отговаря на условието за новост, предвидено в член 5 от посочения регламент.

19      Съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 регистрираният промишлен дизайн се счита за нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета.

20      Освен това в член 5, параграф 2 от Регламент № 6/2002 се уточнява, че промишлените дизайни се считат за идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли.

21      Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002 за целите на прилагането по-специално на член 5, параграф 1, буква б) от същия регламент един промишлен дизайн се счита за общодостъпен, ако е публикуван, след регистрация или по друг начин, или изложен, използван в търговията или оповестен по друг начин преди датата на подаване на заявката за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, освен когато няма разумен начин, по който тези събития да са станали известни в редовната бизнес практика на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Европейския съюз. Промишленият дизайн обаче не се счита за общодостъпен, ако е оповестен само пред трето лице при изрични или мълчаливи условия за поверителност.

22      Съгласно постоянната съдебна практика промишленият дизайн се смята за оповестен, щом страната, която се позовава на оповестяването му, е доказала настъпването на събитията, съставляващи оповестяване (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Калъф за мобилен телефон, T‑166/15, EU:T:2018:100, т. 22 и цитираната съдебна практика).

23      Оповестяването на по-ранен промишлен дизайн не може да се доказва с вероятности или презумпции, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства, които доказват действително оповестяване на по-ранния промишлен дизайн на пазара (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Калъф за мобилен телефон, T‑166/15, EU:T:2018:100, т. 23 и цитираната съдебна практика).

24      От съдебната практика следва също така, че доказателствата, представени от лицето, което иска обявяването на недействителност, трябва да се преценяват в тяхната взаимовръзка. Наистина, макар да е възможно някои от тези доказателства сами по себе си да не са достатъчни за удостоверяване на оповестяването на по-ранен промишлен дизайн, взети заедно или разгледани във връзка с други документи или данни, те могат все пак да допринесат за доказването на оповестяването (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Калъф за мобилен телефон, T‑166/15, EU:T:2018:100, т. 24 и цитираната съдебна практика).

25      Освен това съгласно съдебната практика, за да се прецени доказателствената стойност на документ, следва да се провери правдоподобността и истинността на съдържащата се в него информация. Трябва да се вземат предвид по-конкретно произходът на документа, обстоятелствата по изготвянето му и неговият адресат, както и да се постави въпросът дали с оглед на съдържанието му той изглежда смислен и надежден (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Калъф за мобилен телефон, T‑166/15, EU:T:2018:100, т. 25 и цитираната съдебна практика).

26      Нито Регламент № 6/2002, нито Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент № 6/2002 (ОВ L 341, 2002 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14) уточняват задължителен вид доказателства, които трябва да представи лицето, което иска обявяването на недействителност, за да обоснове оповестяването на по-ранния промишлен дизайн преди датата на подаване на заявката за регистрация на спорния промишлен дизайн. От това следва, от една страна, че лицето, което иска обявяването на недействителност, може свободно да избере доказателството, което счита, че е уместно да представи на EUIPO, за да обоснове искането си за обявяване на недействителност, и от друга страна, че EUIPO е длъжна да анализира всички представени доказателства, за да прецени дали действително доказват оповестяването на по-ранния промишлен дизайн (вж. решение от 13 юни 2019 г., Visi/one/EUIPO — EasyFix (Джоб за информационна табела за превозни средства), T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 21 и цитираната съдебна практика).

27      В случая от точки 4 и 24 от обжалваното решение следва, че за да приеме за установено оповестяването на по-ранните промишлени дизайни, апелативната комисия се е основала главно на следните представени от встъпилата страна доказателства:

–        екранна снимка от 29 ноември 2009 г. на уебсайта faneaccessories.blogspot с изображение на промишления дизайн „Fancy Fane“ (вж. т. 3, първо тире по-горе),

–        екранна снимка от 1 ноември 2009 г. на уебсайта nouveaucheap.blogspot с изображение на промишления дизайн „SwirliDo“ (вж. т. 3, второ тире по-горе),

–        получена чрез Wayback Machine екранна снимка от 10 юли 2009 г. на уебсайта facialwork.com, на която е посочен промишленият дизайн „SwirliDo“ (вж. т. 3, второ тире по-горе).

28      Освен това, както следва от точка 33 от обжалваното решение, апелативната комисия е взела предвид и допълнителни доказателства, които встъпилата страна е представила, за да удостовери автентичността на екранните снимки на уебсайта nouveaucheap.blogspot относно промишления дизайн „SwirliDo“. Тези допълнителни доказателства са:

–        публикувани през 2009 г. на уебсайта nouveaucheap.blogspot статии за козметични продукти, различни от ластици за коса,

–        екранна снимка на резултатите от търсене в Google, която показвала, че статията, озаглавена „SWIRLIDO OR SWIRLIDON’T?“, е публикувана в блога nouveaucheap.blogspot на 1 ноември 2009 г.,

–        документ от Wayback Machine, който потвърждава, че уебсайтът nouveaucheap.blogspot е бил активен през 2009 г.

29      В точка 25 от обжалваното решение апелативната комисия приема, че появата на изображението на промишлен дизайн в интернет е събитие, което може да се квалифицира като „публикуване“ по смисъла на член 7 от Регламент № 6/2002 и следователно удостоверява оповестяване, освен когато е нямало разумен начин, по който то да стане известно на специализираните среди от съответния сектор. В точка 26 от обжалваното решение тя посочва, че жалбоподателят не оспорва факта, че публикуването онлайн може да представлява оповестяване, а оспорва „достоверността“ или „надеждността“ на екранните снимки на уебсайтовете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot.

30      В точка 39 от обжалваното решение апелативната комисия заключава, че жалбоподателят не е успял да опровергае достоверността на доказателствата за оповестяването на по-ранния промишлен дизайн най-малко на уебсайтовете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot.

31      Апелативната комисия не е допуснала грешка, като е направила тази констатация.

32      В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002 дава само примери за случаи на потенциално оповестяване (като се използват изразите и думите „публикуван, след регистрация или по друг начин“, „изложен“, „използван в търговията“), а не съдържа изчерпателен списък („оповестен по друг начин“). Освен това вече бе уточнено, че не съществува никакво ограничение по отношение на мястото, където трябва да се извършва оповестяването, за да се приеме, че даден промишлен дизайн е станал общодостъпен (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., H. Gautzsch Großhandel, C‑479/12, EU:C:2014:75, т. 33). С оглед на тези обстоятелства следва да се възприеме изложеното в точка 25 от обжалваното решение съображение на апелативната комисия, че появата на изображението на промишлен дизайн в интернет е събитие, което може да се квалифицира като „публикуване“ и вследствие на което промишленият дизайн съответно става „общодостъпен“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

33      На второ място, следва да се отбележи, че на екранните снимки на уебсайтовете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot ясно са видни промишлените дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“, които са идентични със спорния промишлен дизайн. Освен това на посочените по-горе екранни снимки ясно се виждат пълните URL (Uniform Resource Locator) адреси на два уебсайта, както и датите на публичното оповестяване, а именно съответно 29 ноември и 1 ноември 2009 г. Тези дати са по-ранни спрямо тази, на която е подадена заявката за регистрация на спорния промишлен дизайн, а именно 24 юни 2010 г.

34      На трето място, следва да се констатира, че на екранната снимка на уебсайта nouveaucheap.blogspot има други данни с времеви печат, от които е видно, че промишленият дизайн „SwirliDo“ е станал общодостъпен на 1 ноември 2009 г. Другите данни с времеви печат са коментари на интернет потребители, с посочена дата — 1 и 2 ноември 2009 г. — и час на публикуване, във връзка със статията „SWIRLIDO OR SWIRLIDON’T?“, в която се описват ластиците за коса, обозначени с търговското наименование „SwirliDo“.

35      На четвърто място, не е оспорено изложеното в точка 22 от обжалваното решение съображение, че уебсайтовете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot са специализирани блогове за аксесоари за красота, които предлагат презентации и рецензии на продукти, за да могат заинтересованите потребители да видят тези продукти и да обменят мнения по тях. Не е оспорена и констатацията в точка 31 от обжалваното решение, че посочените по-горе два блога са отделни един от друг. Фактът, че двата посочени по-горе блога, които са отделни един от друг, са специализирани в областта на аксесоарите за красота, укрепва, предвид естеството на съответните продукти, доказателствената стойност на екранните снимки от тях, представени от встъпилата страна като доказателства.

36      На пето място, се налага изводът, че оповестяването на промишления дизайн „SwirliDo“ през 2009 г. е удостоверено със следните три доказателства, представени пред апелативната комисия. Първо, то е удостоверено с екранната снимка на уебсайта www.facialwork.com от 10 юли 2009 г., получена чрез Wayback Machine, като на тази екранна снимка е посочен изразяващият се в ластици за коса продукт „SwirliDo“. Второ, то е удостоверено с резултатите от търсене в търсачката Google, които свързват промишления дизайн „SwirliDo“ с 2009 г. Трето, то е удостоверено с резултатите от извършено посредством Wayback Machine търсене, които показват, че уебсайтът nouveaucheap.blogspot е бил активен през 2009 г.

37      Представените в точки 33—36 по-горе доказателства, разгледани в тяхната цялост, удостоверяват надлежно, че промишлените дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“, идентични със спорния промишлен дизайн, са станали общодостъпни най-късно през ноември 2009 г. чрез разпространението им на два специализирани в областта на аксесоарите за красота уебсайта.

38      Доводите на жалбоподателя не могат да оборят този извод.

39      На първо място, жалбоподателят поддържа, че екранните снимки на уебсайтове имат ограничена доказателствена сила, що се отнася до доказването на факта, че даден промишлен дизайн е станал общодостъпен, и че трябва да бъдат подкрепени с по-достоверни доказателства, за да бъде доказан този факт. В подкрепа на тази теза жалбоподателят се позовава на точка 5.5.1.5 от документа на EUIPO, озаглавен „Насоки относно проверката на регистрираните промишлени дизайни на Общността“ (наричани по-нататък „Насоките на EUIPO относно промишлените дизайни“), от 1 октомври 2017 г.

40      Този довод на жалбоподателя не може да бъде приет.

41      Всъщност следва да се припомни, че лицето, което иска обявяването на недействителност, може свободно да избере доказателството, което счита, че е уместно да представи на EUIPO, за да обоснове искането си за обявяване на недействителност, и че EUIPO е длъжна да анализира всички представени доказателства, за да прецени дали действително доказват оповестяването на по-ранния промишлен дизайн (вж. т. 26 по-горе). Ето защо следва да се констатира, че нито приложимата правна уредба, нито съдебната практика са в подкрепа на тезата на жалбоподателя за ограничената доказателствена сила на екранните снимки.

42      Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, Насоките на EUIPO относно промишлените дизайни, в редакцията им от 1 октомври 2018 г., която е била в сила към датата на приемане на обжалваното решение, също не са в подкрепа на тезата му за ограничената доказателствена сила на екранните снимки. В точка 5.5.1.5 от тези насоки се уточнява, че информацията, оповестявана по интернет или в онлайн бази данни, се счита за обществено достъпна от датата на публикуване на информацията. В тях действително се посочва, че поради естеството на интернет може да е трудно да се установи точната дата, на която информацията е публикувана. В тях се посочва обаче, че датата на оповестяване в интернет се счита за надеждна, когато е налице една от следните четири хипотези:

–        въпросният уебсайт предоставя данни с времеви печат, свързани с хронологията на измененията, направени в даден файл или интернет страница (например данни, които се използват при Wikipedia или които се поставят автоматично към дадено съдържание, например съобщения във форуми или блогове),

–        индексиращи дати се задават на интернет страницата от търсачките,

–        разпечатка на екрана на дадена интернет страница съдържа определена дата, или

–        информация, свързана с актуализациите на интернет страница, е достъпна от интернет услуга за архивиране като Wayback Machine.

43      Следователно се оказва, че Насоките на EUIPO относно промишлените дизайни, в редакцията им от 1 октомври 2018 г., ни най-малко не поставят под въпрос доказателствената стойност на екранните снимки на въпросните уебсайтове, а дават някои уточнения относно установяването на релевантната дата за оповестяване в интернет. Обжалваното решение е в съответствие с посочените по-горе насоки, доколкото се основава по-специално на екранните снимки на уебсайтовете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot, които, както бе посочено в точка 33 по-горе, носят конкретна дата, а именно съответно 29 ноември 2009 г. и 1 ноември 2009 г., като по този начин съгласно споменатите по-горе насоки (вж. т. 42, трето тире по-горе) удостоверяват датата, на която по-ранните промишлени дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“ са станали общодостъпни.

44      От изложеното в точки 41—43 по-горе следва, че трябва да бъде отхвърлена тезата на жалбоподателя за ограничената доказателствена стойност на екранните снимки на уебсайтовете.

45      На второ място, жалбоподателят твърди, че съществуват големи възможности за изменение на съдържанието на блоговете, публикувани на платформата Blogger.com, в поддомейн blogspot.com, каквито в случая са блоговете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot. Според него платформата Blogger.com позволява създаването ex nihilo на статии в блогове, като се посочи по-ранна дата за тях, както и датата на публикуване на вече съществуваща статия да бъде променена, като се смени с по-ранна дата. Според жалбоподателя след това тази дата може да бъде индексирана от търсачката Google и да се появи сред резултатите от търсенето, което ще създаде впечатлението, че статията е била публикувана преди действителната дата на публикуването ѝ. Жалбоподателят уточнява, че възможността да се посочи по-ранна дата за дадено съдържание съществува и за коментарите към статиите, публикувани на платформата Blogger.com. Той заключава, че само екранната снимка на уебсайт, на която е видна статия от платформата Blogger.com, без потвърждение например от Wayback Machine, трябва да се разглежда като по-малко достоверно доказателство, отколкото същата екранна снимка на друг уебсайт, който не предлага толкова големи възможности за промяна на основните му елементи.

46      Жалбоподателят изтъква също, че обстоятелството, че съгласно практиката на съда на Съюза уебсайтът Wikipedia не може да се счита за напълно достоверен източник поради големите възможности за промяна на кода, потвърждава тезата му, че трябва да се възприеме много предпазлив подход по отношение на доказателствената сила на обикновени екранни снимки на статии, публикувани на платформата Blogspot.com.

47      Освен това жалбоподателят поддържа, че в случая са налице сериозни и конкретни доказателства, които пораждат съмнения в достоверността на екранните снимки на уебсайтовете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot.

48      В това отношение жалбоподателят пояснява по същество, че търсенето чрез търсачката Google на статията „TC0100201 – Thick telephone coil rubber band“, която е видна на екранната снимка на уебсайта faneaccessories.blogspot, и на статията „SWIRLIDO OR SWIRLIDON’T?“, видна на екранната снимка на уебсайта nouveaucheap.blogspot, не води до никакъв резултат, ако търсенето бъде ограничено до дати, близки до тези, на които се твърди, че са били публикувани двете статии. Според жалбоподателя тази липса на резултати при търсенето в търсачката Google поражда съмнения относно действителната дата на публикуване на споменатите по-горе статии, а оттам и относно въпроса дали промишлените дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“ са станали общодостъпни, тъй като, ако двете горепосочени статии действително бяха публикувани съответно на 29 ноември 2009 г. и 1 ноември 2009 г., те по всяка вероятност щяха да бъдат индексирани от търсачката Google на дати, близки до тези, на които се твърди, че са били публикувани, и следователно щяха да се появят в резултатите от търсенето в Google. В подкрепа на този довод жалбоподателят представя приложения A.9—A.13 към жалбата.

49      Що се отнася до довода на жалбоподателя, изложен в точка 45 по-горе, следва да се констатира, че с него се цели да се докажат абстрактно и теоретично възможностите за манипулиране на съдържанието на блоговете. Както обаче правилно отбелязва апелативната комисия в точка 29 от обжалваното решение, само абстрактната възможност за манипулиране на съдържанието или датата на даден уебсайт не е достатъчно основание, за да се постави под въпрос достоверността на представената като доказателство екранна снимка на този уебсайт. Тази достоверност може да бъде поставена под въпрос само ако се изтъкнат факти, които конкретно подсказват наличие на манипулиране (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2018 г., Калъф за мобилен телефон, T‑166/15, EU:T:2018:100, т. 90 и от 27 февруари 2020 г., Bog-Fran/EUIPO — Fabryki Mebli „Forte“ (Мебели), T‑159/19, непубликувано, EU:T:2020:77, т. 28 и 29). Съгласно констатациите на апелативната комисия в точка 29 от обжалваното решение такива факти може да включват очевидни признаци за подправяне, неоспорими противоречия в представената информация или очевидни несъответствия, които разумно да обосноват наличието на съмнения в автентичността на екранните снимки на въпросните уебсайтове.

50      Налага се изводът обаче, че жалбоподателят не се позовава на такива конкретни факти, които биха опровергали достоверността на екранните снимки на блоговете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot, а само изтъква наличието на теория на възможности за промяна на съдържанието и датата на статиите и отнасящите се до тях коментари в блоговете, публикувани на платформата Blogger.com. Поради това този довод не може да бъде приет.

51      В този контекст следва също да се уточни, че изложените в точки 47 и 48 по-горе доводи на жалбоподателя относно твърдяното наличие на „сериозни и конкретни“ доказателства, пораждащи съмнения в достоверността на екранните снимки на блоговете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot, трябва да бъдат отхвърлени, без да е необходимо произнасяне по тяхната допустимост, която е оспорена от EUIPO. Всъщност не се оспорва, че тези доводи се основават на приложения, приети за недопустими (вж. т. 9—14 по-горе), и поради това основателността им във всички случаи не може да се приеме за установена. По-конкретно посочените по-горе доводи се основават на схващането, че търсачката Google индексира уебсайтовете (в случая блоговете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot) на дата, близка до датите на твърдяната им поява в интернет. Жалбоподателят обаче не е доказал, че това схващане е правилно.

52      Що се отнася до довода на жалбоподателя, свързан с практиката на съда на Съюза относно уебсайта Wikipedia (вж. т. 46 по-горе), следва да се отбележи, че съгласно тази съдебна практика извадката от Wikipedia е ненадеждна информация, тъй като неин източник е създадена в интернет колективна енциклопедия, чието съдържание може да бъде променяно във всеки един момент, а в някои случаи — от всеки посетител, дори анонимен (решение от 16 юни 2016 г., Fútbol Club Barcelona/EUIPO — Kule (KULE), T‑614/14, непубликувано, EU:T:2016:357, т. 47). Както EUIPO, така и встъпилата страна поддържат обаче, без твърдението им да се оспорва от жалбоподателя, че за разлика от съдържанието на уебсайта Wikipedia, което може да бъде редактирано във всеки един момент от потребителите на този сайт, съдържанието на блоговете може да бъде редактирано само от техните автори, но не и от трети лица. С оглед на много по-ограничените възможности за промяна на съдържанието на блоговете в сравнение с тези относно съдържанието на уебсайта Wikipedia доводът на жалбоподателя, свързан със съдебната практика относно този уебсайт, не е в подкрепа на тезата му относно ограничената доказателствена сила на екранните снимки на статиите в блогове. При всички положения това не променя факта, че жалбоподателят не е посочил никакво сериозно и конкретно доказателство, което да породи съмнения в достоверността на екранните снимки на блоговете faneaccessories.blogspot и nouveaucheap.blogspot.

53      На трето място, жалбоподателят оспорва надеждността на резултатите, генерирани от Wayback Machine. В това отношение той се позовава по-специално на презентация от 2017 г., в която член на апелативна комисия на EUIPO посочва, че използването на Wayback Machine като средство за доказване на предходното оповестяване на промишлен дизайн е свързано с известна неяснота най-вече що се отнася до изображенията, публикувани на уебсайтовете, които са архивирани в Wayback Machine. Неяснотата се дължала на факта, че посочената дата на версиите на архивираните в Wayback Machine уебсайтове се отнася само до съдържанието на HTML файла на посочените уебсайтове, но не и до свързаните с тези уебсайтове изображения като външно съдържание. Поради това било възможно изображенията на екранната снимка на уебсайта да не са били архивирани на същата дата като HTML файла. От това следвало, че за да се установи кога е архивирано дадено изображение, било необходимо да се провери неговият URL адрес. Освен това било възможно датата на дадено изображение да не се появява например когато това изображение не е архивирано.

54      В този контекст жалбоподателят оспорва доказателствената стойност на получената чрез Wayback Machine екранна снимка на уебсайта www.facialwork.com от 10 юли 2009 г., на която е посочен промишленият дизайн „SwirliDo“ (вж. т. 3, второ тире и т. 27, трето тире по-горе). Жалбоподателят отбелязва, че на тази екранна снимка няма снимка или изображение, позволяващо да се установи за кой промишлен дизайн става въпрос, поради което тя не дава възможност да се докаже, че по-ранен промишлен дизайн, идентичен със спорния, вече е бил станал общодостъпен.

55      Доводите на жалбоподателя, изложени в точки 53 и 54 по-горе, не могат да бъдат приети.

56      В това отношение е достатъчно да се отбележи, при това независимо от доказателствената стойност на резултатите, генерирани от Wayback Machine, че апелативната комисия не се е основала само на това доказателство, а е взела предвид получената чрез Wayback Machine екранна снимка (вж. т. 4, второ тире от обжалваното решение) като доказателство, което потвърждава информацията от екранната снимка на уебсайта nouveaucheap.blogspot, а именно че промишленият дизайн „SwirliDo“ е бил оповестен на този сайт през ноември 2009 г. Следователно апелативната комисия не е преценила получената чрез Wayback Machine екранна снимка индивидуално, а заедно с други доказателства.

57      В този контекст следва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя, изложен в точка 54 по-горе. Всъщност на получената чрез Wayback Machine екранна снимка, до която се отнася този довод, продуктът „SwirliDo“, посочен на екранната снимка на уебсайта nouveaucheap.blogspot, е посочен изрично и описан като ластик за коса. Указаните на двете екранни снимки цени също са едни и същи. Освен това на получената чрез Wayback Machine екранна снимка са употребени изрази като „neutral colors“, „jelly colors“ и „no pony lines“, които може да бъдат видени и на екранната снимка на уебсайта nouveaucheap.blogspot.

58      Ето защо, макар на получената чрез Wayback Machine екранна снимка да няма изображение на продукта „SwirliDo“, от посочените в точка 57 по-горе доказателства, разгледани заедно, може да се направи извод, че тази екранна снимка се отнася до същия продукт „SwirliDo“ като представения на екранната снимка на уебсайта nouveaucheap.blogspot. От това следва, че получената чрез Wayback Machine екранна снимка е релевантен източник на информация, който потвърждава надеждността на екранната снимка на уебсайта nouveaucheap.blogspot, и че апелативната комисия е имала основание да я вземе предвид при преценка дали по-ранен промишлен дизайн, идентичен със спорния, вече е бил станал общодостъпен.

59      На четвърто място, жалбоподателят оспорва доказателствената сила на екранната снимка на резултатите от търсене в търсачката Google, което свързва промишления дизайн „SwirliDo“ с 2009 г. (вж. т. 28, второ тире по-горе). В подкрепа на твърдението си жалбоподателят оспорва най-общо достоверността на доказателството под формата на резултати от търсене в търсачката Google. Жалбоподателят пояснява по същество, че тези резултати от търсенето показват датата на публикуване на интернет страница в момента, в който тази страница е индексирана от търсачката Google, а не действителната дата на публикуване. Според жалбоподателя резултатите от търсенето в търсачката Google не позволяват да се провери дали действителната дата на публикуване на интернет страница е била манипулирана и поради това показването на дата в резултатите от търсенето в търсачката Google не е достоверно доказателство, че към тази дата е създадена интернет страница.

60      Този довод също не може да бъде приет. Всъщност трябва да се отбележи, че с доводите си жалбоподателят изтъква абстрактната и теоретична възможност резултатите от търсенето в търсачката Google, посочени в точка 28, второ тире по-горе, да не показват действителната дата, на която е публикувана статията „SWIRLIDO OR SWIRLIDON’T?“, без да представя конкретни доказателства, опровергаващи достоверността и доказателствената сила на споменатите по-горе резултати от търсене. Освен това трябва да се констатира, че посочените по-горе резултати от търсене се потвърждават от други доказателства, удостоверяващи оповестяването на промишления дизайн „SwirliDo“ на блога nouveaucheap.blogspot на 1 ноември 2009 г., и по-специално от екранната снимка на споменатия по-горе блог (вж. т. 27, второ тире по-горе).

61      На пето място, за да оспори достоверността на екранната снимка на блога faneaccessories.blogspot (вж. т. 3, първо тире и т. 27, първо тире по-горе), жалбоподателят поддържа, че и самият този блог не е достоверен. В подкрепа на тази теза жалбоподателят се позовава, първо, на факта, че всички публикации на този блог са от ноември или декември 2009 г. и че този блог не е функционирал нито преди, нито след тези дати. Следователно ставало въпрос за ефимерен блог. Второ, жалбоподателят отбелязва, че нямало резултати от търсенето в търсачката Google на ключовата дума „www.faneaccessories.blogspot.com“, ограничено до периода от 1 ноември 2009 г. до 27 юни 2010 г., както се потвърждавало от приложение A.16 към жалбата. Трето, жалбоподателят твърди, че статиите в този блог са кратки и се свеждат само до една или няколко снимки на продукти и до описание от няколко думи. В блога нямало и коментари. Четвърто, жалбоподателят поддържа, че блогът и статията, озаглавена „TC0100201 – Thick telephone coil rubber band“, не са били индексирани от Wayback Machine преди 2013 г., що се отнася до блога, и преди 2017 г., що се отнася до статията. В подкрепа на последния довод жалбоподателят представя приложения A.14 и A.15 към жалбата.

62      Доводите на жалбоподателя, изложени в точка 61 по-горе, не могат да бъдат приети, като не е необходимо произнасяне по тяхната допустимост, която е оспорена от EUIPO. Всъщност тези доводи се основават главно на предположения, които не са подкрепени с доказателства, като освен това приложения A.14, A.15 и A.16 са приети за недопустими (вж. т. 9—14 по-горе). По-конкретно предположение е доводът, че блогът faneaccessories.blogspot не е достоверно доказателство поради неговата ефимерност, краткостта на публикуваните в него статии и липсата на коментари от интернет потребители. Доводите, свързани с търсенето в търсачката Google и търсенето в Wayback Machine, също се основават на предположението, че търсачката Google и Wayback Machine индексират уебсайтовете и тяхното съдържание на дата, близка до тази на твърдяната им поява в интернет. Това предположение относно начина на функциониране на търсачката Google и на Wayback Machine обаче не е подкрепено с никакви доказателства (вж. също т. 51 по-горе). Ето защо следва да се заключи, че доводите на жалбоподателя не могат да опровергаят доказателствената сила на екранната снимка на блога faneaccessories.blogspot, на която, както вече бе посочено (вж. т. 33 по-горе), ясно личат URL адресът на блога и промишленият дизайн „Fancy Fane“ и най-вече е указана датата на публикуване на статията „TC0100201 – Thick telephone coil rubber band“ и следователно датата, на която посоченият по-горе промишлен дизайн е станал общодостъпен.

63      На шесто място, следва да се отбележи, че жалбоподателят не поддържа, че е нямало разумен начин, по който изтъкнатите от встъпилата страна събития, съставляващи оповестяването на промишлените дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“, да са станали известни в редовната бизнес практика на специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на Съюза, по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002.

64      С оглед на изложените по-горе съображения апелативната комисия не е допуснала грешка, като е заключила, че встъпилата страна е доказала настъпването на събитията, съставляващи оповестяване на по-ранните промишлени дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“. Ето защо трябва да се приеме, че първото основание не е налице.

 Второ основание: нарушение на правилото относно разпределянето на доказателствената тежест

65      Като се основава на схващането, че лицето, което иска обявяването на недействителност на съответния промишлен дизайн, трябва да докаже, че идентичен на него промишлен дизайн вече е бил станал общодостъпен, жалбоподателят поддържа, че в случая апелативната комисия е нарушила това правило относно разпределянето на доказателствената тежест, доколкото е признала доказателствената сила на обикновени екранни снимки на уебсайтове и е изискала от жалбоподателя да оспори тази сила. По този начин EUIPO незаконосъобразно му възложила доказателствената тежест, която се носела от встъпилата страна.

66      В това отношение жалбоподателят поддържа, че апелативната комисия е нарушила член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 28, параграф 1, буква б), подточки v) и vi) от Регламент № 2245/2002 — разпоредби, от които е видно, че лицето, което иска съответният промишлен дизайн на Общността да бъде обявен за недействителен, трябва да представи доказателства, удостоверяващи обстоятелствата, които обосновават обявяването на недействителност.

67      В рамките на настоящото основание жалбоподателят оспорва и изложеното в точка 29 от обжалваното решение съображение на апелативната комисия, че доказателствената сила на разпечатка от уебсайт не може да се оспорва само въз основа на абстрактната възможност за манипулиране на датата или съдържанието на този уебсайт. Според жалбоподателя позицията на апелативната комисия засяга правната сигурност и правата на притежателя на разглеждания промишлен дизайн, доколкото за него е много трудно да докаже добре прикрито манипулиране на даден уебсайт. Жалбоподателят пояснява, че притежателят на съответния промишлен дизайн няма как да разполага с права на достъп до уебсайта в качеството например на администратор или на собственик на блог. Всъщност били необходими потребителското име и паролата, известни само на лицата, отговарящи за съдържанието на съответния уебсайт, тоест информация, до която притежателят на промишления дизайн на практика никога няма или не може да получи достъп.

68      Жалбоподателят заключава, че като се е основала на не много достоверните доказателства, представени от встъпилата страна, и като му е поставила неизпълними изисквания във връзка с оспорването на тези доказателства, апелативната комисия му е възложила доказателствена тежест, по-голяма от носената от встъпилата страна. Това обстоятелство обосновавало отмяната на обжалваното решение.

69      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

70      Следва да се припомни, че лицето, което иска обявяване на недействителност — в настоящия случай встъпилата страна — трябва да докаже настъпването на събитията, съставляващи предходно оповестяване, и че това оповестяване не може да се доказва с вероятности или презумпции, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства (вж. т. 22 и 23 по-горе). Следва също така да се припомни, че лицето, което иска обявяването на недействителност, може свободно да избере доказателството, което счита, че е уместно да представи на EUIPO (вж. т. 26 по-горе).

71      Що се отнася до доказателствената сила на екранните снимки на уебсайтове (и по принцип на доказателствата от интернет), следва да се припомни, че тази доказателствена сила може да бъде оспорена, ако се изтъкнат факти, които конкретно подсказват наличие на манипулиране (вж. т. 49 по-горе).

72      В случая, както бе констатирано при анализа на първото основание, встъпилата страна е представила надеждни доказателства в подкрепа на твърдението си относно оповестяването на по-ранните промишлени дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“. Съдържанието и датата на тези доказателства са били потвърдени от няколко източника и няма сериозни съмнения в тяхната надеждност и достоверност, още повече че жалбоподателят не е представил никакво конкретно доказателство за наличието на такива съмнения. В хода на административното производство пред EUIPO жалбоподателят само изтъква абстрактно възможността уебсайтовете, и по-конкретно блоговете, да бъдат манипулирани.

73      При това положение следва да се заключи, че в случая правилото относно разпределянето на доказателствената тежест не е било нарушено. Всъщност, след като встъпилата страна е представила удостоверяващи оповестяването на по-ранните промишлени дизайни „Fancy Fane“ и „SwirliDo“ доказателства от интернет, в чиято надеждност и достоверност няма сериозни съмнения, жалбоподателят (който изтъква недостоверността на тези доказателства) следва да докаже конкретно тази недостоверност, а той не го е сторил.

74      Освен това доводите на жалбоподателя не доказват никакво нарушение на разпоредбите, посочени в точка 66 по-горе. Всъщност в член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се уточнява по-специално че в производство за обявяване на недействителност проверката на EUIPO се ограничава до средствата за закрила и исканията, представени от страните. Член 28, параграф 1, буква б) от Регламент № 2245/2002 е процесуална норма, уреждаща изискванията за форма, на които трябва да отговаря искането за обявяване на недействителност. Част v) от тази разпоредба предвижда, че в това искане трябва да са посочени и възпроизведени по-ранните промишлени дизайни, на които се основава искането, и документите, удостоверяващи съществуването на тези по-ранни промишлени дизайни. Съгласно част vi) от тази разпоредба в искането трябва да са посочени фактите, доказателствата и аргументите, представени в подкрепа на искането.

75      Освен това, що се отнася до доводите на жалбоподателя, изложени в точка 67 по-горе, следва да се отбележи, както прави EUIPO, че от него не се е изисквало да докаже манипулирането на разглежданите уебсайтове, а да посочи конкретни обстоятелства, които биха могли да бъдат надеждни показатели за манипулиране. В точка 29 от обжалваното решение апелативната комисия говори за „очевидни признаци за подправяне“, „неоспорими противоречия в представената информация“ и „очевидни несъответствия“, които разумно да обосноват наличието на съмнения в автентичността на разпечатките. При това положение се оказва, че апелативната комисия не е изискала от жалбоподателя да докаже манипулирането на уебсайт, и по-специално на блог. От това следва, че доводите на жалбоподателя, изложени в точка 67 по-горе, трябва да бъдат отхвърлени, тъй като се основават на неправилно тълкуване на обжалваното решение.

76      Освен това, ако бъдат приети доводите на жалбоподателя, то тогава би било възможно притежателят на промишлен дизайн да отрече всякакво надлежно документирано оповестяване в интернет само въз основа на общи и абстрактни твърдения, че уебсайтовете на теория могат да бъдат манипулирани.

77      С оглед на изложените по-горе съображения трябва да се приеме, че второто основание не е налице.

 Трето основание: нарушение на принципа на равни процесуални възможности

78      Жалбоподателят поддържа, че апелативната комисия е нарушила принципа на равни процесуални възможности, като е приела, че представените от встъпилата страна доказателства са достоверни, и като му е наложила неизпълнимо на практика задължение, а именно да докаже конкретно манипулирането на съдържанието на екранните снимки на блогове. Жалбоподателят уточнява, че апелативната комисия е създала неравнопоставеност между страните, тъй като му е възложила доказателствена тежест, по-голяма от носената от встъпилата страна.

79      EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

80      Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на равните процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес и има за цел да осигури равнопоставеност между страните в производството, предполага задължение за предоставяне на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна (вж. решение от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др., C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 40 и цитираната съдебна практика).

81      Този принцип има за цел да се осигури процесуално равновесие между страните в съдебното производство, като гарантира равни права и задължения за тях по отношение по-специално на правилата относно събирането на доказателства и условията на състезателност пред съда (вж. решение от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др., C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 41 и цитираната съдебна практика).

82      Принципът на равни процесуални възможности се прилага по аналогия и за производство inter partes пред органите на EUIPO, каквото е разглежданото в настоящия случай (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 10 май 2012 г., Rubinstein и L’Oréal/СХВП, C‑100/11 P, EU:C:2012:285, т. 102, от 8 май 2017 г. Les Éclaires/EUIPO — L’éclaireur International (L’ECLAIREUR), T‑680/15, непубликувано, EU:T:2017:320, т. 23 и от 10 юни 2020 г., Louis Vuitton Malletier/EUIPO — Wisniewski (Изображение на кариран мотив), T‑105/19, непубликувано, EU:T:2020:258, т. 50).

83      В случая следва да се констатира, че оплакванията на жалбоподателя, изложени в точка 78 по-горе, по същество повтарят оплакванията, изложени по второто основание, за което бе прието, че не е налице. Всъщност бе констатирано, че апелативната комисия правилно е приела за достоверни доказателствата, които встъпилата страна е представила, за да докаже оповестяването на промишлени дизайни, по-ранни спрямо спорния, че правилото относно разпределянето на доказателствената тежест е било спазено от апелативната комисия и че на жалбоподателя не е било наложено неизпълнимо задължение за доказване.

84      Тъй като жалбоподателят не е изтъкнал други доводи в подкрепа на третото основание и при липсата на обстоятелство, удостоверяващо нарушение на принципа на равните процесуални възможности в административното производство пред EUIPO, следва да се приеме, че настоящото основание не е налице, а оттам и да се отхвърли жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

85      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и тези, направени от EUIPO и встъпилата страна, в съответствие с тяхното искане.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда JMS Sports sp. z o.o. да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Inter-Vion S.A.

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 октомври 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: полски.