РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
26 септември 2014 година(*)
„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Онлайн игри — Установяване в Дания на данъци с по-нисък размер за онлайн игрите от предвидените за казината и игралните зали — Решение за обявяване на помощта за съвместима с вътрешния пазар — Помощ, която има за цел да улесни развитието на някои дейности — Липса на лично засягане — Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение — Недопустимост“
По дело T‑601/11
Dansk Automat Brancheforening, установено във Фредериция (Дания), за което се явяват K. Dyekjær, T. Høg и J. Flodgaard, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват първоначално M. Afonso и C. Barslev, впоследствие M. Afonso и L. Grønfeldt, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Кралство Дания, за което се явява първоначално C. Vang, впоследствие M. Wolff и C. Thorning, в качеството на представители, подпомагани от K. Lundgaard Hansen, адвокат,
от
Република Малта, за която се явяват P. Grech и A. Buhagiar, в качеството на представители,
от
Betfair Group plc, установено в Лондон (Обединеното кралство),
и
Betfair International Ltd, установено в Санта Венера (Малта),
за които се явяват O. Brouwer и A. Pliego Selie, адвокати,
и от
European Gaming and Betting Association (EGBA), установено в Брюксел (Белгия), за което се явяват C.‑D. Ehlermann, J. C. Heithecker и J. Ylinen, адвокати,
встъпили страни,
с предмет искане за отмяна на Решение 2012/140/ЕС на Комисията от 20 септември 2011 година относно мярка С 35/10 (ex N 302/10), която Дания възнамерява да приведе в действие под формата на данъци върху игрите, организирани онлайн, предвидени в закона на Дания относно данъците върху игрите (ОВ L 68, 2012 г., стр. 3),
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: A. Dittrich (докладчик), председател, J. Schwarcz и V. Tomljenović, съдии,
секретар: C. Heeren, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 април 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Фактическа обстановка
1 Жалбоподателят, Dansk Automat Brancheforening, е сдружение на предприятия и дружества, получили лиценз да инсталират и експлоатират игрални автомати (наричани по-нататък „монетни игрални автомати“). Икономическият модел, на който се основава дейността на членовете на жалбоподателя, се изразява в придобиването на монетни игрални автомати и в договарянето впоследствие на инсталирането им в игрални зали и заведения за обществено хранене. Жалбоподателят има 80 члена и представлява около 86 % от организаторите на игри чрез монетни игрални автомати в Дания. Членовете му получават брутните приходи от игрите и заплащат дължимите на държавата данъци. След това те изплащат част от приходите от игрите на заведенията, в които се намират автоматите им.
2 След като Комисията на Европейските общности започва производство за установяване на нарушение и на 23 март 2007 г. изпраща на Кралство Дания мотивирано становище относно пречките пред свободното предоставяне на услуги за спортни залагания в Дания, тази държава членка решава да измени националното си законодателство в областта на свързаните с игрите и залаганията услуги и да замени съществуващия за някои видове игри монопол на публичното предприятие D. с регулиран и частично либерализиран режим.
3 В този контекст на 6 юли 2010 г. в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС Кралство Дания уведомява Комисията за законопроект L 203 за данъците върху игрите, въз основа на който е приет Закон № 698 от 25 юни 2010 г. (наричан по-нататък „Законът за данъците върху игрите“). Последният е част от пакет от закони, включващ също Закон за игрите (наричан по-нататък „Законът за игрите“), Закон за разпределяне на печалбите от лотарии и надбягвания с коне и кучета, както и Закон за правното положение на публичното предприятие D. Законът за игрите предвижда, че за предоставянето и организирането на игри е необходим лиценз, и урежда тази дейност. Пакетът от закони води също до либерализация, тъй като с него се прекратява монополът на публичното предприятие D. за някои видове игри.
4 Съгласно Закона за данъците върху игрите, чието влизане в сила е отложено до приемане на решението на Комисията, организирането и предлагането на игри подлежи на данъчно облагане. Този закон предвижда различни данъчни ставки за игрите в зависимост от това дали се предоставят онлайн или в реални зали. Така притежателите на лиценз за организиране на игри с монетни игрални автомати в игрални зали и заведения за обществено хранене трябва да плащат данък в размер на 41 % от брутните приходи от игрите. За автомати в заведения за обществено хранене и игрални зали се заплаща допълнителен данък в размер на 30 % от брутните приходи от игри, които надвишават съответно 30 000 DKK (датски крони) и 250 000 DKK. От друга страна, притежателите на лиценз за организиране на игри в реални казина трябва да заплащат основен данък в размер на 45 % от брутните приходи от игри, като се изважда стойността на жетоните, и допълнителен данък от 30 % от брутните приходи от игри, които надвишават четири милиона датски крони (изчислявани на месец). За сметка на това притежателите на лиценз за организиране на игри в онлайн казино трябва да плащат данък в размер на 20 % от брутните приходи от игри.
5 В Комисията са постъпили две жалби срещу проекта за Закон за данъците върху игрите, като първата е подадена на 23 юли 2010 г. от жалбоподателя, а втората — на 6 август 2010 г. от установено в Дания реално казино.
6 На 14 декември 2010 г. Комисията съобщава на Кралство Дания решението си да открие процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС за мярката, за която тази държава членка я е уведомила. С това решение, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (OВ C 22, 2011 г., стр. 9), Комисията приканва заинтересованите лица да представят становища по посочената мярка. Общо 17 заинтересовани лица, сред които и жалбоподателят, представят становища; те са изпратени на Кралство Дания, което с писмо от 14 април 2011 г. представя становището си пред Комисията.
7 С Решение 2012/140/ЕС от 20 септември 2011 година относно мярка С 35/10 (ex N 302/10), която Дания възнамерява да приведе в действие под формата на данъци върху игрите, организирани онлайн, предвидени в закона на Дания относно данъците върху игрите (ОВ L 68, 2012 г., стр. 3, наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията одобрява мярката, за която тази държава членка я е уведомила. Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:
„Член 1
Мярка C 35/10, която Дания възнамерява да приведе в действие под формата на данъци върху […] игри[те] онлайн в датския Закон за данъците върху […] игри[те], е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) [ДФЕС].
Следователно привеждането в действие на мярката е разрешено.
Член 2
Адресат на настоящото решение е Кралство Дания“.
8 В мотивите на обжалваното решение Комисията заключава, на първо място, че мярката, за която е била уведомена, а именно предвиждането на данък с по-нисък размер за онлайн игрите, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС за организаторите на тези игри, установени в Дания. В това отношение Комисията смята, че законът, предмет на уведомлението, води до данъчно предимство за тези организатори, предоставено чрез държавни ресурси. Разглежданата мярка трябвало да се приеме за селективна prima facie, тъй като разграничавала организаторите на онлайн игри от реалните казина, които с оглед на преследваната с мярката цел били в сравнимо фактическо и правно положение. Според Комисията датските органи не са успели да докажат, че селективността prima facie на закона, предмет на уведомление, е обоснована от логиката на данъчната система (съображения 72—102 и 144 от обжалваното решение).
9 На второ място, Комисията заключава, че разглежданата помощ отговаря на необходимите условия, за да бъде приета за съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС (съображение 145 от обжалваното решение). В подкрепа на този извод тя приема, първо, че Законът за данъците върху игрите, доколкото либерализира пазара и позволява на датските и чуждестранните организатори на онлайн игри да предоставят услугите си на датски жители, като междувременно гарантира, че организаторите изпълняват необходимите условия за лицензиране от датските органи, служи за постигане на добре дефинирана цел от общ интерес (съображения 106—123 от обжалваното решение). Второ, Комисията смята, че помощта отговаря на изискването за пропорционалност, тъй като според нея данъчната ставка от 20 % от брутния приход от игри, приложима за организаторите на онлайн игри, не е по-ниска от необходимото за осигуряване на постигането на целите на Закона за игрите (съображения 124—137 от обжалваното решение). Трето, Комисията разглежда въздействието на помощта върху конкуренцията и търговията между държавите членки. В това отношение тя смята, че определянето на данък върху онлайн игрите със същия или сходен размер като приложимия за игрите в реални казина данък би довело до ситуация, при която организаторите и играчите няма да отговорят на възможността за законно предоставяне на услуги за онлайн игри на датския пазар, като по този начин няма да бъдат постигнати целите от общ интерес, набелязани и преследвани със Закона за игрите (съображения 138—142 от обжалваното решение).
10 На 1 януари 2012 г. влиза в сила пакетът от закони, който е посочен в точка 3 по-горе и включва по-специално Закона за данъците върху игрите и Закона за игрите.
Производство и искания на страните
11 На 30 ноември 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
12 С отделна молба, която също е подадена в секретариата на Общия съд на 30 ноември 2011 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато обезпечение, като моли председателя на Общия съд да спре изпълнението на обжалваното решение. С определение от 13 февруари 2012 г., Dansk Automat Brancheforening/Комисия (T‑601/11 R, EU:T:2012:66) председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение и не се произнася по съдебните разноски.
13 На 9 декември 2011 г. Кралство Дания подава в секретариата на Общия съд молба да встъпи в делото в подкрепа на исканията на Комисията. След изслушване на главните страни тази молба е уважена с определение на председателя на седми състав на Общия съд от 1 март 2012 г.
14 На 9 януари 2012 г. жалбоподателят подава молба за поверително третиране спрямо обществеността на някои части от жалбата и на някои от приложенията към нея.
15 На 9 март 2012 г. CODERE SA и Asociación de Empresarios de Máquinas Recreativas (AEMAR) подават в секретариата на Общия съд молба да встъпят в делото в подкрепа на исканията на жалбоподателя. Тази молба е отхвърлена с определение на председателя на седми състав на Общия съд от 21 септември 2012 г.
16 Съответно на 19 и 21 март 2012 г., от една страна, Betfair Group plc и Betfair International Ltd (наричани по-нататък заедно „Betfair“) и от друга страна, European Gaming and Betting Association (EGBA) подават молби да встъпят в делото в подкрепа на исканията на Комисията. След изслушване на главните страни тези молби са уважени с определения на председателя на седми състав на Общия съд от 21 септември 2012 г.
17 Съответно на 8 юни 2012 г. и 7 януари 2013 г. Кралство Дания и Betfair представят в секретариата на Общия съд писмените си становища при встъпване. Жалбоподателят представя становището си по тях съответно на 26 юли 2012 г. и 18 март 2013 г. Комисията не представя становище по тях.
18 Тъй като съставите на Общия съд са променени, съдията докладчик е включен в пети състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
19 На 10 март 2014 г. Република Малта подава в секретариата на Общия съд молба да встъпи в делото в подкрепа на исканията на Комисията. След изслушване на главните страни тази молба е уважена с определение на председателя на пети състав на Общия съд от 9 април 2014 г.
20 Тъй като молбите за встъпване на Република Малта и на EGBA са подадени след изтичане на срока по член 115, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, е решено, че те могат да представят становища само в хода на устното производство в съответствие с член 116, параграф 6 от този правилник.
21 Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да започне устната фаза на производството.
22 В рамките на процесуално-организационно действие, предвидено в член 64 от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да отговорят на въпроса дали обжалваното решение представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Те изпълняват искането в определения срок.
23 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 30 април 2014 г.
24 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени член 1 от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
25 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
26 Встъпилите страни молят Общия съд да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна. В случай че Общият съд отмени обжалваното решение, Кралство Дания го моли да разпореди запазването на правните последици на акта в съответствие с член 264, параграф 2 ДФЕС. Освен това Betfair и EGBA молят Общия съд да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително направените от тях разноски.
От правна страна
27 Без изрично да повдига възражение за недопустимост, Комисията, подкрепена от встъпилите страни, оспорва допустимостта на жалбата. Тя твърди, че жалбоподателят не е процесуално легитимиран, тъй като не е пряко и лично засегнат от обжалваното решение.
28 Жалбоподателят отбелязва, че е процесуално легитимиран, тъй като е пряко и лично засегнат от обжалваното решение. Освен това той твърди, че обжалваното решение е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
29 Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, срещу решенията, които са адресирани до него или го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.
30 В случая е безспорно, че единственият адресат на обжалваното решение е Кралство Дания. При това положение съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС настоящата жалба за отмяна е допустима само ако жалбоподателят е пряко и лично засегнат от обжалваното решение или ако е пряко засегнат от обжалваното решение и то е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, Сб., EU:C:2013:852, т. 19).
По личното засягане на жалбоподателя
31 Съгласно постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата (вж. в този смисъл решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, Rec, EU:C:1963:17, стр. 197 и 223 и от 22 ноември 2007 г., Испания/Lenzing, C‑525/04 P, Сб., EU:C:2007:698, т. 30).
32 Що се отнася по-конкретно до областта на държавните помощи, жалбоподателите, които оспорват основателността на решение за преценка на помощ, прието в резултат от официална процедура по разследване, се считат за лично засегнати от решението, ако положението им на пазара е засегнато съществено от помощта, предмет на разглежданото решение (вж. в този смисъл решения от 28 януари 1986 г., Cofaz и др./Комисия, 169/84, Rec, EU:C:1986:42, т. 22—25 и цитираната съдебна практика и от 22 ноември 2007 г., Sniace/Комисия, C‑260/05 P, Сб., EU:C:2007:700, т. 54 и цитираната съдебна практика).
33 В тази връзка за лично засегнати от решение на Комисията за приключване на официалната процедура по разследване са признати по-специално, освен предприятието получател, и конкурентните му предприятия, взели активно участие в тази процедура, доколкото положението им на пазара е съществено засегнато от помощта, предмет на обжалваното решение (вж. решение Sniace/Комисия, EU:C:2007:700, т. 55 и цитираната съдебна практика).
34 Така Съдът е приел, че фактът, че дадено предприятие е в основата на жалбата, довела до започване на официалната процедура по разследване, фактът, че становището му е било изслушано, и фактът, че развитието на процедурата е обусловено в значителна степен от неговото становище, са елементи от значение за преценката на процесуалната легитимация на това предприятие (решения Cofaz и др./Комисия, EU:C:1986:42, т. 24 и 25 и от 27 април 1995 г., ASPEC и др./Комисия, T‑435/93, Rec, EU:T:1995:79, т. 63).
35 В случая е безспорно, че жалбоподателят е взел активно участие в процедурата пред Комисията. Всъщност той е подал жалба пред Комисията на 23 юли 2010 г. и е представил становище в процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС.
36 За сметка на това Комисията, подкрепена от встъпилите страни, оспорва твърдението, че жалбоподателят е съществено засегнат от помощта, предмет на обжалваното решение.
37 В това отношение следва да се напомни, че сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на членовете си, каквото е жалбоподателят, по принцип има право да подаде жалба за отмяна на окончателно решение на Комисията в областта на държавните помощи само в две хипотези, а именно, първо, ако самите предприятия, които то представлява, или някои от тях имат процесуална легитимация за това и второ, ако то може да претендира наличие на собствен интерес по-специално поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението му на преговаряща страна (определение от 18 декември 1997 г., Sveriges Betodlares и Henrikson/Комисия, C‑409/96 P, Rec, EU:C:1997:635, т. 45; решения от 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, Rec, EU:T:1996:195, т. 50 и от 15 януари 2013 г., Aiscat/Комисия, T‑182/10, Сб., EU:T:2013:9, т. 48).
38 В случая жалбоподателят не изтъква наличие на собствен интерес, но твърди, че жалбата е допустима, тъй като по-голямата част от членовете му имат процесуална легитимация, поради това че разглежданата помощ е засегнала съществено конкурентоспособността им.
39 Поради това следва да се провери дали жалбоподателят е доказал, че положението на членовете му на пазара е съществено засегнато от помощта, предмет на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сб., EU:C:2008:757, т. 33 и 35).
40 По отношение на обхвата на съдебния контрол следва да се напомни, че при проверка на допустимостта съдилищата на Съюза не следва да се произнасят окончателно по отношенията на конкуренция между членовете на жалбоподателя и предприятията, получатели на разглежданата помощ. Жалбоподателят следва само да посочи надлежно причините, поради които разглежданата помощ може да увреди законните интереси на един или няколко от неговите членове, засягайки съществено положението им на разглеждания пазар (вж. в този смисъл решения Cofaz и др./Комисия, EU:C:1986:42, т. 28 и Aiscat/Комисия, EU:T:2013:9, т. 60).
41 Във връзка с установяването на съществено засягане на положението на конкурентно предприятие на пазара вече е постановено, че само обстоятелството, че даден акт може да окаже определено влияние върху отношенията на конкуренция, които съществуват на съответния пазар, и че съответното предприятие се е намирало в някакво отношение на конкуренция с адресата на този акт, при всички положения не е достатъчно, за да може посоченото предприятие да се счита за лично засегнато от акта. Ето защо едно предприятие не може да се позовава само на качеството си на конкурент на предприятието получател, а трябва освен това да докаже, че се намира във фактическо положение, което го индивидуализира по начин, аналогичен с този на адресата (решение Испания/Lenzing, EU:C:2007:698, т. 32 и 33).
42 Следва също да се припомни, че такъв специален статут, с който се отличава субект, различен от адресата на решение, по смисъла на решение Plaumann/Комисия (EU:C:1963:17) спрямо всеки друг икономически оператор, не трябва непременно да бъде изведен от признаци като значително спадане на оборота, финансови загуби, които не са пренебрежими, или още от значителното намаляване на пазарните дялове вследствие на предоставянето на въпросната помощ. Предоставянето на държавна помощ може да нанесе вреда на конкурентното положение на даден оператор и по друг начин, по-специално като доведе до пропусната печалба или по-неблагоприятно развитие от това, което би настъпило при липсата на такава помощ. Също така въздействието на такава вреда може да се променя в зависимост от много фактори, каквито са по-специално структурата на разглеждания пазар или характерът на въпросната помощ. Следователно доказването на съществена вреда, нанесена на положението на даден конкурент на пазара, не може да се ограничи до наличието на някои фактори, които са показателни за спад в неговите търговски и финансови резултати (вж. решение British Aggregates/Комисия, EU:C:2008:757, т. 53 и цитираната съдебна практика).
43 В подкрепа на твърдението, че разглежданата помощ засяга съществено позицията на по-голямата част от неговите членове, жалбоподателят изтъква, че приложимата за тях данъчна ставка, която е по-висока от тази за онлайн игрите, води до по-ниски печалби на играчите, ползващи автоматите на членуващите в него предприятия, отколкото печалбите, които биха получавали, ако размерът на тази ставка бе по-нисък. В това отношение жалбоподателят посочва като пример две от членуващите в него предприятия, които генерирали оборот от експлоатацията на монетни игрални автомати в реални зали. Според жалбоподателя в повече или по-малко дългосрочен план относително слабата перспектива за печалби за играчите би довела до изоставянето на тези автомати в полза на онлайн игрите. Освен това по-ниският марж на печалбата се отразявал неблагоприятно на конкурентоспособността на членовете на жалбоподателя по-специално защото организаторите на онлайн игри разполагали с повече средства за търговска реклама и за други мерки от такъв характер. В това отношение жалбоподателят се позовава на резултатите от изчисленията във връзка с оборота на едно от членуващите в него предприятия. Тези резултати показвали, че ако по свързани с конкуренцията съображения се увеличи размерът на разпределяните печалби, без да бъде променен размерът на залаганията, приходите на предприятието ще спаднат с около две трети.
44 В това отношение следва да се отбележи, че Законът за данъците върху игрите предвижда по-специално правила относно данъците върху игрите, приложими за притежателите на лиценз за организиране на игри в онлайн казино, за притежателите на лиценз за организиране на игри в реално казино и за притежателите на лиценз за организиране на игри с монетни игрални автомати в игрални зали и заведения за обществено хранене, каквито са членовете на жалбоподателя. Докато първата група предприятия трябва да плаща данък в размер на 20 % от брутните приходи от игрите, втората група трябва да плаща основен данък в размер на 45 % от брутните приходи от игрите и допълнителен данък в размер на 30 % от брутните приходи от игрите, които надвишават четири милиона датски крони. Третата група предприятия трябва да плаща данък в размер на 41 % от брутните приходи от игрите. Освен това за игралните автомати в заведения за обществено хранене и в игрални зали се заплаща допълнителен данък в размер на 30 % от брутните приходи от игрите, които надвишават съответно 30 000 DKK и 250 000 DKK.
45 Действително предвид обстоятелството, че организаторите на онлайн игри и организаторите на игри в реални зали се намират в сравнимо фактическо и правно положение, както констатира Комисията в съображение 94 от обжалваното решение, не би могло да се заключи, че разглежданата помощ, която предвижда много по-ниска данъчна ставка за първите организатори отколкото за вторите, не води за последните до пропусната печалба или по-неблагоприятно развитие от това, което би настъпило при липсата на такава помощ.
46 Жалбоподателят обаче не е доказал, че от тези обстоятелства следва, че членовете му са в положение, което ги индивидуализира по същия начин, както адресата на обжалваното решение.
47 Всъщност, първо, в отговор на поставен в хода на съдебното заседание въпрос жалбоподателят потвърждава, че резултатите от изчисленията във връзка с оборота на едно от членуващите в него предприятия, които разкривали спад от около две трети в печалбите на това предприятие, показват само, че въведеният с разглежданата помощ механизъм се прилага за всички членове на жалбоподателя, както признава самият той, а не в частност за това предприятие. Следователно според жалбоподателя всички 80 членуващи в него предприятия са засегнати от обжалваното решение по един и същи начин, а именно поради обективното им качество на организатори на игри с монетни игрални автомати в Дания.
48 Второ, следва да се констатира, че в отговор на поставен в хода на съдебното заседание въпрос жалбоподателят посочва също, че според него въведеният с разглежданата помощ механизъм, доколкото засяга икономическото положение на неговите членове, не се прилага само за последните, а за всички организатори на игри с монетни игрални автомати в Дания. Следователно изложените от жалбоподателя доводи се отнасят до всички организатори на игри с монетни игрални автомати в Дания и с тях не може да се докаже, че едно или няколко от членуващите в него предприятия са в особено положение.
49 Трето, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е доказал доколко последиците от Закона за данъците върху игрите за положението на членовете му на разглеждания пазар се различава от последиците от посочения закон за положението на организаторите на игри в реални казина. Всъщност съгласно този закон за организаторите на игри в реални казина също се прилага данъчна ставка, много по-висока от предвидената за организаторите на игри в онлайн казина (вж. точка 44 по-горе). Жалбоподателят обаче не е представил доказателства, позволяващи да се приеме, че механизмът, който според него е въведен с разглежданата помощ за икономическото положение на членовете му, не се прилага по същия начин за организаторите на игри в реални казина. Следователно изложените от жалбоподателя доводи не се отнасят само до всички организатори на игри с монетни игрални автомати в Дания, но и до всички организатори на игри в реални казина в тази държава членка.
50 В това отношение следва също да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт (вж. решение Telefónica/Комисия, EU:C:2013:852, т. 47 и цитираната съдебна практика).
51 Четвърто, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е доказал доколко разглежданата помощ би могла да се отрази на икономическото положение на членовете му. Безспорно, като представя изчисления във връзка с оборота на едно от членуващите в него предприятия, жалбоподателят цели да докаже последиците, които разглежданата помощ може да породи за икономическото положение на членовете му в съответствие с преценка, извършена към момента на подаване на жалбата. Следва да се констатира обаче, че жалбоподателят не е представил фактически данни в подкрепа на тези изчисления, поради което те по необходимост са хипотетични, като се има предвид, че Законът за данъците върху игрите е влязъл в сила едва след подаването на настоящата жалба, а именно на 1 януари 2012 г. Освен това не може да се изключи възможността спадът в оборота на членуващите в жалбоподателя предприятия да се дължи на последиците от икономическата криза в Съюза, както твърди Кралство Дания.
52 Жалбоподателят не е доказал, от една страна, че последиците от разглежданата помощ не биха засегнали само членовете му поради обективното им качество на организатори на игри в реални зали в Дания по същия начин, както и всеки друг намиращ се в същото положение икономически оператор, нито от друга страна, доколко тази помощ би могла да се отрази на икономическото положение на членовете му; поради това той не е доказал, че разглежданата помощ може да засегне съществено положението на едно или няколко от членуващите в него предприятия на съответния пазар. Следователно членовете на жалбоподателя, а оттам и самият той не са лично засегнати от обжалваното решение.
По наличието на подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение
53 Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
54 Следва да се отбележи, че Съдът вече е постановил, че понятието за подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС трябва да се тълкува с оглед целта на тази разпоредба, която, както е видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправният субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. Когато обаче подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. Всъщност, когато липсват мерки за изпълнение, физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, ще бъде в състояние да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол едва след като е нарушило разпоредбите на този акт, като в хода на образуваното срещу него производство пред националните юрисдикции се позове на незаконосъобразността на тези разпоредби (решение Telefónica/Комисия, EU:C:2013:852, т. 27).
55 Съдът е уточнил също, че когато подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява независимо от това дали посочените мерки са приети от Съюза или от държавите членки. Физическите и юридическите лица, които поради посочените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост не могат да обжалват пряко подзаконов акт на Съюза пред съда на Съюза, са защитени срещу прилагането на такъв акт спрямо тях чрез възможността да оспорват включените в него мерки за изпълнение (решение Telefónica/Комисия, EU:C:2013:852, т. 28).
56 Освен това трябва да се припомни, че за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС (решение Telefónica/Комисия, EU:C:2013:852, т. 30).
57 В допълнение, за да се провери дали оспорваният акт включва мерки за изпълнение, трябва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата (решение Telefónica/Комисия, EU:C:2013:852, т. 31).
58 В случая с жалбата си жалбоподателят иска да бъде отменен член 1 от обжалваното решение, което е прието на 20 септември 2011 г. и с което Комисията обявява разглежданата помощ за съвместима с вътрешния пазар. В този член не са определени специфичните и конкретни последици от обявяването на съвместимостта за всяко от данъчнозадължените лица. Освен това, видно от съображение 3 от обжалваното решение, датските органи отлагат влизането в сила на Закона за данъците върху игрите до приемането на окончателно решение от Комисията по разглеждания случай в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС. Съгласно този закон датските органи трябва да определят датата на влизането му в сила. Той влиза в сила на 1 януари 2012 г.
59 От посоченото следва, че специфичните и конкретни последици от обжалваното решение за членовете на жалбоподателя се материализират с национални актове, а именно със Закона за данъците върху игрите, с който разглежданата схема за помощ е приведена в действие в Дания, и с приетите в негово изпълнение актове, в които се определя размерът на данъците на данъчнозадължените лица, като поради това споменатият закон и споменатите актове представляват мерки за изпълнение, включени в обжалваното решение по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, Сб., EU:C:2014:100, т. 53 и от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑133/12 P, Сб., EU:C:2014:105, т. 40). Тези актове е следвало да бъдат приети след обжалваното решение, за да може разглежданата схема за помощ да породи последици за членовете на жалбоподателя. Освен това следва да се отбележи, че тъй като посочените актове могат да бъдат обжалвани пред национален съд, както впрочем поддържа Кралство Дания, членовете на жалбоподателя могат да получат достъп до съд, при това без да са принудени да нарушат закона. Всъщност в рамките на производство пред националните съдилища те биха могли да се позоват на невалидността на обжалваното решение и да дадат повод на тези съдилища да се обърнат към Съда по реда на член 267 ДФЕС с преюдициални въпроси (вж. в този смисъл решения от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, Сб., EU:C:2013:625, т. 93 и Telefónica/Комисия, EU:C:2013:852, т. 29).
60 Следователно, независимо от това дали обжалваното решение е подзаконов акт по смисъла на последната част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, жалбата на жалбоподателя не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия за допустимост.
61 С оглед на изложеното по-горе и без да е необходимо произнасяне по прякото засягане на членовете на жалбоподателя, жалбата следва да бъде отхвърлена като недопустима поради липсата на процесуална легитимация на жалбоподателя.
По съдебните разноски
62 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В съответствие с член 87, параграф 4 от този правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
63 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията, Betfair и EGBA в съответствие с исканията на последните. Що се отнася до разноските по обезпечителното производство, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията в съответствие с исканията на последната. Кралство Дания и Република Малта понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Dansk Automat Brancheforening понася, наред с направените от него съдебни разноски по производството по жалбата, и тези на Европейската комисия, Betfair Group plc, Betfair International Ltd и European Gaming and Betting Association (EGBA).
3) Dansk Automat Brancheforening понася, наред с направените от него съдебни разноски по обезпечителното производство, и тези на Комисията.
4) Кралство Дания и Република Малта понасят направените от тях съдебни разноски.
Dittrich | Schwarcz | Tomljenović |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 26 септември 2014 година.
Подписи