Language of document : ECLI:EU:C:2011:581

Дело C‑310/09

Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Fonction publique

срещу

Accor SA

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция)

„Свободно движение на капитали — Данъчно третиране на дивидентите — Национална правна уредба, предоставяща данъчен кредит за дивидентите, разпределени от местните дъщерни дружества на дружеството майка — Отказ на данъчен кредит за дивидентите, разпределени от чуждестранните дъщерни дружества — Преразпределение на дивидентите от дружеството майка на неговите акционери — Приспадане на данъчния кредит от удръжката, дължима от дружеството майка при преразпределението — Отказ да се възстанови внесената от дружеството майка удръжка — Неоснователно обогатяване — Доказателства, изисквани във връзка с облагането на чуждестранните дъщерни дружества“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Корпоративен данък

(членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС)

2.        Право на Съюза — Непосредствено действие — Национални данъци, несъвместими с правото на Съюза — Възстановяване — Отказ — Условие — Данък, прехвърлен пряко върху купувача

3.        Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Данъчно облагане на дивидентите

(член 63 ДФЕС)

1.        Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС не допускат законодателство на държава членка, предвиждащо премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, което позволява на дружество майка, когато преразпределя на акционерите си дивиденти, изплатени от дъщерните му дружества, да приспада от удръжката върху доходите от дивиденти, за чието внасяне е задължено, данъчния кредит, свързан с разпределянето на тези дивиденти, ако същите са от установено в тази държава членка дъщерно дружество, но не предлага тази възможност, ако дивидентите са с произход от установено в друга държава членка дъщерно дружество, при положение че в последната хипотеза това законодателство не предоставя право на данъчен кредит, свързан с разпределяне на дивидентите от това дъщерно дружество.

(вж. точка 69; точка 1 от диспозитива)

2.        Когато национален данъчен режим, предвиждащ премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, сам по себе си не се изразява в прехвърлянето върху трето лице на недължимо платения данък от задължения за него субект, правото на Съюза не допуска държава членка да откаже възстановяването на изплатените от дружество майка суми, поради това че такова възстановяване би довело до неговото неоснователно обогатяване или внесената от дружеството майка сума не представлява за него счетоводна или данъчна тежест, а се приспада от съвкупността от сумите, които е възможно да се преразпределят на неговите акционери.

Единственото изключение от правото на възстановяване на данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза, се отнася до хипотезата, при която дължимият данък е бил прехвърлен пряко от данъчнозадълженото лице върху купувача.

(вж. точки 74 и 76; точка 2 от диспозитива)

3.        Принципите на равностойност и ефективност не препятстват възстановяването на дружество майка на сумите — което може да гарантира прилагането на един и същ режим на данъчно облагане спрямо дивидентите, разпределяни от негови дъщерни дружества, установени в държава членка, и тези, разпределяни от дъщерните му дружества, установени в други държави членки, които дивиденти дават основание на дружество майка да извърши преразпределяне — да зависи от условието задълженият за внасянето на данъка субект да представи доказателствата, с които само той разполага и които за всеки от спорните дивиденти са свързани по-специално с действително прилаганата данъчна ставка и с действително внесения данък във връзка с печалбите, реализирани от дъщерните дружества, установени в други държави членки, докато същевременно за установените в посочената държава членка дъщерни дружества не се изискват тези данни, които са известни на администрацията. Представянето на тези данни обаче може да бъде изисквано само при положение че не се окаже практически невъзможно или прекомерно трудно да се представи доказателство за плащането на данъка от дъщерните дружества, установени в другите държави членки, по-специално предвид разпоредбите в законодателството на тези държави членки, отнасящи се до предотвратяването на двойното данъчно облагане и осчетоводяването на корпоративния данък, който трябва да се внесе, както и до съхраняването на административните документи. Националната юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени.

(вж. точка 102; точка 3 от диспозитива)