Language of document : ECLI:EU:T:2011:764

Дело T‑423/09

Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китай — Регламент за приключване на междинно преразглеждане — Сравнение между нормалната стойност и експортната цена — Отчитане на данъка върху добавената стойност на страната на произход — Прилагане на метод, различен от използвания при първоначалното разследване — Промяна в обстоятелствата — Член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1225/2009)“

Резюме на решението

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Процедура по преразглеждане — Сравнение между нормалната стойност и експортната цена на база „включен данък върху добавената стойност“

(член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 3 от Регламент № 384/96 на Съвета, Регламенти № 1659/2005 и № 826/2009 на Съвета и член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 3 от Регламент № 1225/2009)

2.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Сравнение между нормалната стойност и експортната цена — Правомощие за преценка на институциите — Сравнение на една и съща търговска фаза

(член 1, параграф 2 и член 2, параграф 10 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 1, параграф 2 и член 2, параграф 10 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Процедура по преразглеждане — Промяна на метода за изчисляване

(член 2, параграф 10, член 11, параграф 9 и член 17 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 2, параграф 10, член 11, параграф 9 и член 17 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

1.      При положение че в Регламент № 826/2009 за изменение на Регламент № 1659/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република, Съветът приема, че по време на процедура по частично междинно преразглеждане на антидъмпингова мярка, извършено на основание на член 11, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 11, параграф 3 от Регламент № 1225/2009), обратно на положението при първоначалното разследване, не са изпълнени условията за коригиране на нормалната стойност и/или на експортната цена на основание член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 10, буква б) от Регламент № 1225/2009), така че тази разпоредба не може да се приложи, не трябва да се счита, че като е отчел 17 % данък върху добавената стойност в Регламент № 826/2009, Съветът е приложил член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент и по този начин е направил корекции по смисъла на тази разпоредба на нормалната стойност и на експортната цена, за да възстанови симетрията между тази стойност и тази цена. Поради това не следва да се счита, че методът на сравнение, приложен в Регламент № 826/2009, се състои в корекция на нормалната стойност и експортната цена на основание член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент. В действителност става въпрос за сравнение на тези стойност и цена на база „включен данък върху добавената стойност“ единствено въз основа на общата разпоредба, посочена в член 2, параграф 10, първо и второ изречение от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 10, първо и второ изречение от Регламент № 1225/2009).

(вж. точки 37 и 38)

2.      В сферата на мерките за търговска защита институциите разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Това право на преценка се отнася и за преценката на фактите, които обосновават обективния характер на приложения метод на сравнение, като понятието за обективност не е достатъчно точно и трябва да бъде конкретизирано от институциите за всеки отделен случай в зависимост от съответния икономически контекст. Всъщност изборът между различните методи за изчисляване на дъмпинговия марж и преценката на нормалната стойност на един продукт предполагат преценка на сложни икономически ситуации и поради това съдебният контрол на такава преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали са точно установени фактите, взети предвид при извършване на оспорвания избор, и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт.

Освен това корекция на експортната цена или на нормалната стойност може да се извърши само за да се отчетат разликите по отношение на фактори, които се отразяват на цените и следователно на тяхната сравнимост. Това означава, че корекцията има за цел да възстанови симетрията между нормалната стойност и експортната цена на даден продукт, поради което, ако корекцията е надлежно извършена, това предполага тя да е възстановила симетрията между нормалната стойност и експортната цена. Обратно, ако корекцията не е надлежно извършена, това предполага тя да е създала асиметрия между нормалната стойност и експортната цена.

В рамките на преценката на обективния характер на приложения метод на сравнение понятието за симетрия между нормалната стойност и експортната цена представлява ключов елемент, съответстващ на необходимостта да се установи сравнимостта на цените по смисъла на член 1, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 1, параграф 2 от Регламент № 1225/2009). Всъщност съгласно член 2, параграф 10, от първо до трето изречение от същия регламент (понастоящем член 2, параграф 10, от първо до трето изречение от Регламент № 1225/2009) обективното сравнение между експортната цена и нормалната стойност трябва да се прави на една и съща търговска фаза по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на цените, и институциите са оправомощени да извършат корекции само когато определените нормална стойност и експортна цена не могат да бъдат сравнени.

При тези условия Съветът не допуска явна грешка в преценката, като приема, че сравнението между нормалната стойност и експортната цена на база „включен данък върху добавената стойност“ представлява обективен метод за сравнение, тъй като посоченото сравнение е извършено, при спазване на изискването за симетрия между нормалната стойност и експортната цена, на една и съща търговска фаза, за едновременни продажби както на вътрешния пазар, така и при износ, като за всички тях се прилага същата ставка на данъка върху добавената стойност.

(вж. точки 40—43 и 45)

3.      От член 11, параграф 9 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 11, параграф 9 от Регламент № 1225/2009) следва, че принципно в рамките на преразглеждане на антидъмпингова мярка институциите са длъжни да прилагат същата методология, включително методологията за сравняване на експортната цена и нормалната стойност съгласно член 2, параграф 10 от същия регламент (понастоящем член 2, параграф 10 от Регламент № 1225/2009), като тази, която е приложена при първоначалното разследване, довело до налагането на антидъмпинговото мито. Същата разпоредба обаче предвижда изключение, позволяващо на институциите да приложат методология, различна от използваната при първоначалното разследване, но единствено доколкото има промяна в обстоятелствата.

Освен това понятията „методология“ и „корекция“ не съвпадат. Все пак, дори да се предположи, че понятието „корекция“ съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент може да бъде приравнено на понятието „методология“ по смисъла на член 11, параграф 9 от същия регламент, когато институциите само са се отказали от корекцията, поради това че за разлика от положението към момента на първоначалното разследване условията по член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 10, буква б) от Регламент № 1225/2009), обосноваващи подобна корекция, не са били изпълнени към момента на преразглеждането, сам по себе си отказът от тази корекция не може да се разглежда като промяна на методологията по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент. Всъщност тази разпоредба изисква разглежданата методология да съответства на разпоредбите на член 2 и на член 17 (понастоящем член 17 от Регламент № 1225/2009) от същия регламент, чиито изисквания трябва да се спазват във всички случаи. Така, ако на етапа на преразглеждането се окаже, че прилагането на използваната при първоначалното разследване методология не е съответствало на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, институциите са длъжни да не прилагат повече посочената методология, независимо че това предполага „промяна на методологията“ в тесен смисъл.

Така, когато по време на процедурата по преразглеждане институциите не са оправомощени да приложат корекция на основание член 2, параграф 10 от основния регламент, те не могат да бъдат принудени, по силата на член 11, параграф 9 от него, при все това да я направят само поради това че такава корекция е била приложена при първоначалното разследване.

Във всеки случай, дори да се предположи, че по време на процедурата по преразглеждане Съветът е приел друг метод на сравнение между нормалната стойност и експортната цена на разглежданите продукти, различен от приложения при първоначалното разследване, той не допуска явна грешка в преценката, ако докаже, че от една страна, обстоятелствата са се променили между първоначалното разследване и процедурата по преразглеждане, и от друга страна, тази промяна е можела да обоснове отказа да се направи такава корекция.

(вж. точки 54, 57—59, 62 и 65)