РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
8 юли 2010 година(*)
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Собствени ресурси на Съюза — Отказ да се предоставят на разположение на Съюза собствени ресурси, съответстващи на определени незаконосъобразни митнически разрешения — Непреодолима сила — Измамливи действия на митническите органи — Отговорност на държавите членки — Редовност на записването на установените вземания по отделната сметка“
По дело C‑334/08
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 18 юли 2008 г.,
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Aresu и г‑н A. Caeiros, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ищец,
срещу
Италианска република, за която се явява г‑жа I. Bruni, в качеството на представител, подпомагана от г‑н G. Albenzio, avvocato dello Stato, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник,
подпомагана от
Федерална република Германия, за която се явяват г‑н M. Lumma и г‑н B. Klein, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
встъпила страна,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues (докладчик), председател на състав, г‑н A. Rosas, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Ó Caoimh и г‑н Ал. Арабаджиев, съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑н Н. Нанчев, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 декември 2009 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 април 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като отказва да предостави на разположение на Комисията собствените ресурси, съответстващи на митническото задължение, възникнало вследствие на незаконосъобразността на разрешенията за откриване и управление на митнически складове тип С в Таранто и на последващите разрешения за обработка под митнически контрол и активно усъвършенстване, издадени след 27 февруари 1997 г. от Direzione Compartimentale delle Dogane per le Regioni Puglia e Basilicata (Регионална митническа дирекция за регионите Апулия и Базиликата) със седалище в Бари и отменени на 4 декември 2002 г., Италианската република не изпълнява задълженията си по член 10 EО, по член 8 от Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 253, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 206) и по членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент (EО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184).
Правна уредба
2 Що се отнася до собствените ресурси на Съюза, Решение 94/728/ЕО, Евратом на Съвета от 31 октомври 1994 година относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 293, стр. 9) е отменено и е заменено, считано от 1 януари 2002 г., с Решение 2000/597.
3 Съгласно член 2, параграф 1 от Решение 2000/597:
„1. Приходите, получени от изброеното по-долу, представляват собствени ресурси, влизащи в бюджета на Европейския съюз:
[…]
б) общи мита по митническата тарифа и други мита, които са установени или ще бъдат установени от институциите на Общностите по отношение на търговията със страни, които не са членки на ЕС […]
[…]“.
4 Член 8, параграф 1 от Решение 2000/597 гласи:
„Собствените ресурси на Общностите, упоменати в член 2, параграф 1, букви а) и б), се събират от държавите членки в съответствие с националните разпоредби, наложени със закон, регламент или административен акт, които където е подходящо, ще бъдат адаптирани, за да посрещнат изискванията на правилата на Общността.
Комисията проучва на редовни интервали националните разпоредби, представени ѝ от държавите членки, изпраща на държавите членки корекциите, които тя счита за необходими, за да осигури съобразяването им с правилата на Общността, и докладва на бюджетния орган.
Държавите членки предоставят на Комисията ресурсите, предвидени в член 2, параграф 1, букви а) до г)“.
5 Член 2, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 се намира в дял I, озаглавен „Общи разпоредби“, и гласи:
„За целите на прилагането на настоящия регламент [вземането на Общностите за] собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 94/728/ЕО, Евратом, се констатира веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите [разпоредби] за вписване на [вземането] по сметките и след уведомяване на длъжника“.
6 Член 6, параграфи 1—3, букви а) и б) от Регламент № 1150/2000 се намира в дял II, озаглавен „Сметки за собствени ресурси“, и предвижда:
„1. Сметките за собствени ресурси се водят от Министерството на финансите на всяка държава членка или от органа, определен от всяка държава членка, и се разпределят по видове ресурси.
2. За нуждите на осчетоводяването на собствените ресурси месецът приключва не по-рано от 13:00 часа на последния работен ден от месеца на констатацията.
3. а) [Вземанията], констатирани в съответствие с член 2, се вписват по сметките [наричани обичайно „сметка „А“], при спазването на буква б) от настоящия параграф, най-късно на първия работен ден след 19‑о число на втория месец, следващ месеца, през който е било констатирано [вземането].
б) Констатираните [вземания], невписани по сметките, посочени в буква а), тъй като все още не са били [събрани] и не е било представено никакво обезпечение, се записват в отделни сметки [наричани обичайно „сметка „Б“] в срока, предвиден в буква а). Държавите членки могат да прилагат тази процедура, когато констатираните и обезпечени с гаранции [вземания] са оспорени и могат да претърпят изменения след уреждане на възникналите спорове“.
7 Член 9, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 се намира в дял ІІІ, озаглавен „Предоставяне на собствени ресурси“, и гласи:
„Съгласно процедурата, определена в член 10, всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията, към Министерството на финансите или към органа, определен от съответната държава членка. […]“
8 Член 10, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 също се намира в дял III и предвижда:
„След приспадане на 10 % от разходите за [събиране] в съответствие с член 2, параграф 3 от Решение 94/728/ЕО, Евратом, вписването на собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1, букви а) и б) от посоченото решение, се извършва най-късно на първия работен ден след 19‑о число на втория месец, следващ месеца, през който [вземането] е било констатирано, в съответствие с член 2 от настоящия регламент.
Въпреки това вписването на [вземанията], които са посочени в отделн[ата] сметк[а] [„Б“] съгласно член 6, параграф 3, буква б), трябва да се извърши най-късно на първия работен ден след 19‑о число на втория месец, следващ месеца на [събиране] на тези [вземания]“.
9 Член 11 от Регламент № 1150/2000 гласи:
„Всяко забавяне на вписванията по сметката, посочена в член 9, параграф 1, е основание за плащането на лихва от съответната държава членка при лихвения процент, който се прилага на валутния пазар на държавата членка на датата на падежа за краткосрочните публични финансови операции, увеличен с два процентни пункта. Този процент се увеличава с 0,25 процентни пункта за всеки месец закъснение. Увеличеният лихвен процент се прилага за целия период на забавяне“.
10 Член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1150/2000 се намира в дял VII, oзаглавен „Разпоредби относно мерките за контрол“, и предвижда:
„1. Държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумата, която съответства на [вземанията], констатирани съгласно член 2, се предоставя на Комисията при условията, предвидени в настоящия регламент.
2. Държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на констатираните [вземания], само ако поради [обстоятелства, дължащи се на непреодолима сила,] тези суми не са били събрани. Освен това в конкретни случаи държавите членки могат да не спазват задължението да предоставят тези суми на разположение на Комисията, ако след задълбочена оценка на всички съществени обстоятелства във връзка с конкретния случай се окаже, че [събирането] е невъзможно в дългосрочен план поради причини, [за] които [те] не [отговарят]. Тези случаи трябва да се споменат в доклада, предвиден в параграф 3, ако сумите надвишават 10 000 EUR, конвертирани в национална валута по курса на първия работен ден от месец октомври на предходната календарна година; в този доклад трябва да се посочат причините, поради които държавата членка не е била в състояние да предостави въпросните суми. Комисията разполага със срок от шест месеца, за да изпрати своите възражения на съответната държава членка, ако е необходимо“.
11 Регламент № 1150/2000 е изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 2028/2004 на Съвета от 16 ноември 2004 година (ОВ L 352, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 147, наричан по-нататък „измененият Регламент № 1150/2000“), който влиза в сила на 28 ноември 2004 г.
12 Член 17, параграф 2 от изменения Регламент № 1150/2000 гласи:
„Държавите членки се освобождават от задължението да предоставят на разположение на Комисията сумите, които съответстват на установените [вземания], които се оказват несъбираеми:
a) поради обстоятелства, [дължащи се на непреодолима сила]; или
б) по други причини, [за които държавите членки не отговарят].
[Сумата] на установените [вземания] се обявява за несъбираем[а] с решение на компетентния административен орган, който установява, че те са несъбираеми.
[Сумата] на установените [вземания] се смята за несъбираем[а] [най-късно] след изтичането на петгодишен срок от датата, на която сумата е установена съгласно член 2 или — в случай на обжалване по административен или съдебен ред — от датата на произнасяне, съобщаване или публикуване на окончателното решение.
Ако са получени частични плащания, максималният петгодишен срок започва от датата на последното плащане, когато то не изчиства задължението.
Обявените или смятаните за несъбираеми [вземания] окончателно се отстраняват от отделната сметка [„Б“] по член 6, параграф 3, буква б). Те се представят в приложение към тримесечния отчет по член 6, параграф 4, буква б) и ако това е приложимо — в тримесечния отчет по член 6, параграф 5“.
Досъдебна процедура
13 Вследствие на жалба относно предполагаеми митнически нарушения в митнически окръг Таранто (Италия) Комисията иска от италианските органи с писмо от 27 октомври 2003 г. да ѝ предоставят разяснения по случая.
14 В отговор италианските органи предават на Комисията доклад за вътрешен одит от 18 февруари 2003 г., от който става ясно, че:
– на 27 февруари и на 7 април 1997 г. италианските митнически органи издават на Fonderie SpA (наричано по-нататък „Fonderie“) поредица от разрешения за откриване на два частни митнически склада тип С и за обработка под митнически контрол на намиращите се в тях алуминиеви блокове, попадащи в тарифна позиция 7601, на която съответства митническа ставка от 6 %, в алуминиеви отпадъци, попадащи в тарифна позиция 7602, която е освободена от митническо облагане,
– въпросните разрешения са издадени в нарушение на общностното митническото законодателство и са причина за липсата на установяване и събиране на общностните собствени ресурси за периода между 1997 г. и 2002 г., като митническото задължение е изчислено на около 46,6 милиарда италиански лири,
– след подаване на жалба от дружество от същия отрасъл компетентните митнически органи отменят въпросните разрешения на 4 декември 2002 г. и установяват вземанията на Общностите за съответните собствени ресурси,
– освен съответните дружества, за размера на митническото задължение и за издаването на незаконосъобразните разрешения са подведени под отговорност и определени италиански митнически служители, като срещу тях е образувано наказателно производство за „квалифицирана митническа контрабанда“ и за „невярно удостоверяване в официален документ“.
15 С писмо от 30 септември 2005 г. италианските органи предоставят на Комисията допълнителна информация, от която следва, че общият размер на пропуснатите приходи на Общността възлиза на 22 730 818,35 EUR и че тази сума е била записана в сметка „Б“ за март, юни и юли 2003 г. на основание член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000.
16 След размяна на кореспонденция с италианските органи, на 23 март 2007 г. Комисията изпраща на Италианската република официално уведомително писмо, с което я приканва незабавно да ѝ предостави на разположение сумата от 22 730 818,35 EUR, на която съответстват собствените ресурси, установени от самата държава членка, и да включи тази сума в приложението към месечния отчет за сметка „А“ по член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 1150/2000.
17 Италианските органи отговарят с писмо от 7 май 2007 г., с което изразяват несъгласие със становището на Комисията. Италианските органи изтъкват по-специално че в конкретния случай не става въпрос за „грешка“ или „небрежност“ от тяхна страна, а за вреди, причинени от умишлените измамливи действия на трети лица, за които държавата не носи отговорност.
18 На 23 октомври 2007 г. Комисията изпраща на Италианската република мотивирано становище, с което иска да се вземат необходимите мерки, за да се заплати в срок от два месеца след получаване на становището сумата от 22 730 818,35 EUR, представляваща собствени ресурси на Общностите. На 24 декември 2007 г. италианските органи отговарят на мотивираното становище, като повтарят възраженията си срещу твърденията на Комисията.
19 При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.
20 С определение на председателя на Съда от 3 декември 2008 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Италианската република.
По иска
По твърдението за нарушение на член 8 от Решение 2000/597 и на членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000
Доводи на страните
21 Като отбелязва, че италианските митнически органи смятат, че неправомерното издаване на разрешенията, както и функционирането на съответните митнически режими се дължат на измама, организирана от длъжностни лица на италианската държава, Комисията все пак изтъква, че тази държава не може изцяло да се освободи от отговорност за последиците от административните актове, приети от нейно име. Ето защо, без да изчаква нито резултата от наказателното производство, нито изхода от производството по събиране на вземането от длъжниците, италианската държава била длъжна да понесе за своя сметка финансовите последици от действията на нейните административни органи. От второстепенно значение било дали италианската администрация носи отговорност за нарушението поради допусната грешка или извършена измама от нейни служители или поради липса на подходящ контрол, или пък в резултат на систематична порочна практика.
22 Комисията изтъква, че в контекста на системата на собствените ресурси на Общностите и с оглед на принципа на лоялно сътрудничество било недопустимо държава членка да бъде освободена от отговорност за сумата на митническо задължение, възникнало пряко от действия на нейната администрация. От това следвало, че в настоящия случай не може Общността да носи финансовия риск, свързан с действията по последващото събиране на вземанията от длъжниците.
23 Италианската република отбелязва, че фактите в основата на делото били безспорно свързани с престъпни деяния от наказателноправна гледна точка. Предвид това, че наказателната отговорност имала субективно измерение, за въпросните действия по никакъв начин не можело да се търси отговорност от администрацията, към която принадлежат корумпираните длъжностни лица.
24 Италианската република напомня, че съгласно член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 държавите членки не са длъжни да предоставят на разположение на Комисията сумите, които не са били събрани поради обстоятелства, дължащи се на непреодолима сила. Според тази държава членка характерните белези на непреодолимата сила са налице, когато съответният субект е направил всичко необходимо в границите на възможностите си, но поради независещи от волята му причини, свързани с умишлени измамливи действия на трети лица, не е могъл да предотврати настъпването на вредоносното събитие. Неправомерните действия на длъжностните лица представлявали външно събитие по отношение на дейността на администрацията и по отношение на възложеното ѝ задължение за надзор и контрол. В резултат не било възможно италианската държава да носи обективна отговорност за заплащането на ресурсите на Общността, като се има предвид, че срещу отговорните за тези деяния лица били образувани производства както пред наказателни, така и пред граждански съдилища, и като се държи сметка за проявеното усърдие по време на контрола и санкционирането на посочените деяния.
25 В репликата си Комисията уточнява, че непреодолимата сила наистина е изключващо отговорността обстоятелство, но това се дължи на факта, че произтича от събитие, което е външно за институцията, в рамките на която е настъпило вредоносното събитие и която няма друга възможност, освен да търпи неблагоприятните му последици. В настоящия случай, напротив, умишленото деяние на длъжностните лица било извършено в рамките на администрацията, която отговаря за дейността на съответните служители. Следователно не ставало въпрос за случай на непреодолима сила, а за неправомерни действия на националната администрация, за което пряка отговорност следвало да носи Италианската република.
26 Тази държава членка възразява, че когато определено длъжностно лице извършва неправомерни деяния в свой личен интерес, без да се съобразява със служебните си задължения в съответната институция, то се поставя извън административния апарат, към който принадлежи. В противен случай всички виновно извършени действия, включително измама, от страна на длъжностно лице на съответната държава трябвало да ангажират отговорността на администрацията, в настоящия случай на държавата членка, към която то обективно принадлежи.
27 В писменото си становище при встъпване Федерална република Германия посочва, че към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, Комисията не може да изисква предоставянето на собствените ресурси, защото към този момент не е налице твърдяното неизпълнение на задължения от съответната държава членка.
28 Федерална република Германия изтъква на първо място, че италианските органи са записали правилно въпросните собствени ресурси по сметка „Б“, а не по сметка „А“, като се има предвид обстоятелството, че става въпрос за установени вземания, които все още не са били събрани и за които не е било предоставено никакво обезпечение. От друга страна, от практиката на Съда следвало, че не било налице задължение за прехвърляне на установените суми от сметка „Б“ по сметка „А“.
29 Федерална република Германия освен това припомня, че от разпоредбите на член 6, параграф 3, буква б) във връзка с член 10, параграф 1, втора алинея от изменения Регламент № 1150/2000 следвало принципното правило, че задължението за предоставяне на вземанията, отразени по сметка „Б“, предполагало предварителното събиране на сумите от всяка държава членка.
30 Отклонение от този принцип се допускало само по изключение на основание член 17, параграфи 2—4 от изменения Регламент № 1150/2000. Федерална република Германия добавя, че в тези разпоредби от изменения Регламент № 1150/2000 били предвидени условията за освобождаване на държавите членки от задължението им да предоставят на разположение на Общността собствените ресурси, записани в сметка „Б“, а сред тези условия присъствало и изискването сумите да се окажат несъбираеми. Според германското правителство, ако това условие не е изпълнено, т.е. ако сумите, декларирани от националните органи като несъбираеми, в действителност могат да бъдат събрани, държавите членки по изключение ще са задължени да предоставят на разположение на Комисията собствените ресурси дори преди тяхното събиране.
31 В конкретния случай обаче националните органи не декларирали въпросните суми като несъбираеми, нито ги разглеждали като несъбираеми. При тези обстоятелства, преди да налага на Италианската република заплащането на споменатите ресурси, Комисията следвало да изчака изтичането на петгодишния срок по член 17, параграф 2, трета алинея от изменения Регламент № 1150/2000, който започвал да тече от датата на записването на ресурсите в сметка „Б“. В случая срокът изтичал не по-рано от юли 2008 г., от което следвало, че държавата членка не е допуснала неизпълнение на задълженията си към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, т.е. към края на декември 2007 г.
32 В отговора си Комисията възразява, че съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 93, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда встъпилата страна не може да излага в писменото становище при встъпване правни основания, които променят или изместват предмета на спора, определен в исковата молба или жалбата. Доводите на германското правителство по отношение на изменения Регламент № 1150/2000 следвало да се приемат за недопустими, тъй като се намирали изцяло извън определения от страните предмет на спора и не били относими към изложеното от италианските органи.
33 Тези доводи били във всички случаи лишени от основание, при положение че както специалната процедура по член 17, параграфи 2—4 от изменения Регламент № 1150/2000 като цяло, така и петгодишният срок били неприложими. Според Комисията тази процедура се прилагала единствено по отношение на ресурси, които правилно са записани в сметка „Б“ и които съответно не могат да бъдат предоставени на разположение на Общностите, тъй като са несъбираеми. В конкретния случай, обратно, въпросните суми били записани в сметка „Б“ вследствие на грешка, допусната от италианските органи, които е трябвало да запишат тези суми в сметка „А“ към момента на вноса — и на последващото митническо освобождаване — на стоките, за които същите органи са издали незаконосъобразните разрешения.
Съображения на Съда
34 Както е видно от член 8, параграф 1 от Решение 2000/597, собствените ресурси на Съюза, упоменати в член 2, параграф 1, букви а) и б) от същото решение, се събират от държавите членки, които имат задължение да предоставят тези ресурси на разположение на Комисията.
35 Съгласно член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1150/2000 държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумата, която съответства на вземанията, установени съгласно член 2 от същия регламент, се предоставя на разположение на Комисията. Държавите членки се освобождават от това задължение само ако поради обстоятелства, дължащи се на непреодолима сила, тези суми не са могли да бъдат събрани или ако се окаже, че събирането им е невъзможно в дългосрочен план по причини, за които държавите членки не отговарят (вж. в този смисъл Решение от 15 ноември 2005 г. по дело Комисия/Дания, C‑392/02, Recueil, стр. I‑9811, точка 66).
36 В настоящия случай не се оспорва нито съществуването на митническото задължение, нито размерът на вземането за собствените ресурси, който всъщност е установен от италианските органи.
37 Италианската република изтъква, че собствените ресурси не са събрани не поради грешки на администрацията, за които националните органи носят отговорност, а поради измамливи действия от страна на митнически служители, които били съучастници на отговорните представители на замесеното дружество. Подобно деяние не можело да не прекъсне причинно-следствената връзка между администрацията и увреждащото деяние и поради това позволявало да се приеме наличие на непреодолима сила по смисъла на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000.
38 Подобен довод не може да бъде приет.
39 Най-напред следва да се отбележи, че действията на всеки държавен орган по принцип са действия на държавата. Орган е всяко лице или образувание, което има този статут в съответствие с вътрешното право на съответната държава. Обстоятелството, че с действието или бездействието си това лице или образувание, овластено да упражнява властнически правомощия и действащо в това си качество, нарушава закона, превишава правомощията си или не спазва указанията на горестоящ орган, не е в състояние да обезсили този извод.
40 В конкретния случай, както е видно от доклада от вътрешния одит от 18 февруари 2003 г., предоставен на Комисията от италианската митническа администрация, с решения съответно от 27 февруари и 7 април 1997 г. компетентните митнически органи са издали на Fonderie незаконосъобразни разрешения за откриване на два частни митнически склада тип С за преработка на намиращите се в тях алуминиеви блокове в алуминиеви отпадъци, като в резултат са освободили въпросните стоки от митническо облагане, независимо че по принцип тези стоки подлежат на облагане с мита.
41 Също от одитния доклад следва, че споменатите по-горе нарушения са причина да не се установят вземанията за собствени ресурси на Съюза, както и да не се съберат тези вземания в периода между 1997 г. и 2002 г.
42 Не се спори относно обстоятелството, че при издаването на незаконосъобразните разрешения издалите ги митническите служители са действали в кръга на службата си.
43 Действията, извършени от длъжностни лица в кръга на службата им, следва да се считат за извършени от самата администрация.
44 При тези условия за неправомерните действия на националната администрация следва да отговаря Италианската република.
45 На следващо място се поставя въпросът дали тази държава членка основателно се позовава на обстоятелства, дължащи се на непреодолима сила по смисъла на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000, за да бъде освободена от задължението да предостави на разположение сумите, съответстващи на установените вземания.
46 Според постоянната съдебна практика понятието за непреодолима сила трябва да се разбира в смисъл на извънредни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на позоваващото се на нея лице и чиито последици не са могли да бъдат избегнати въпреки положената дължима грижа (вж. по-специално Решение от 5 февруари 1987 г. по дело Denkavit België, 145/85, Recueil, стр. 565, точка 11, както и Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Комисия/Германия, С‑105/02, Recueil, стр. І‑9659, точка 89 и Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Комисия/Белгия, C‑377/03, Recueil, стр. I‑9733, точка 95).
47 Един от конститутивните елементи на понятието за непреодолима сила е наличието на събитие, което се осъществява извън контрола на желаещото да се позове на нея лице, т.е. настъпва събитие, което се оказва извън обсега на действие на това лице.
48 От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, за да се освободи от отговорност, Италианската република не би следвало да има основание да се позовава на непреодолима сила с довода, че допуснатите нарушения не са разкрити при обичайните проверки, а едва след подаване на жалба от конкурентно предприятие. След като причината да не се съберат митата в конкретния случай се намира в сферата на отговорност на Италианската република, напълно ирелевантен става въпросът какви конкретни мерки е можело или не е можело да предотвратят разглежданите деяния.
49 Видно от изложените в предходните точки съображения, не може да се смята, че действията на митническите служители в настоящия случай се намират извън контрола на администрацията, към която тези служители принадлежат. Освен това не е установено дали последиците от упоменатите действия, за които отговаря Италианската република, не са могли да бъдат избегнати въпреки евентуално положената от тази държава членка дължима грижа. Следователно тази държава членка няма основание да се позовава на непреодолима сила, за да бъде освободена от задължението да предостави на разположение на Комисията собствените ресурси на Съюза.
50 Накрая, по отношение на задължението на Италианската република да предостави на разположение на Комисията сумата, съответстваща на установените вземания, следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика, ако вследствие на грешка, допусната от митническите служители на държава членка, не са събрани собствените ресурси на Съюза, тази грешка не би могла да постави под въпрос задължението на въпросната държава членка да плати установените вземания заедно с лихвата за забава (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Дания, посочено по-горе, точка 63, както и Решение от 19 март 2009 г. по дело Комисия/Италия, С‑275/07, Сборник, стр. I‑2005, точка 100).
51 При тези условия държава членка, която не установява вземанията на Съюза за собствени ресурси и не предоставя съответстващата сума на разположение на Комисията, без да е налице някое от условията, предвидени в член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000, не изпълнява задълженията си по правото на Съюза, и по-конкретно по членове 2 и 8 от Решение 2000/597 (вж. в този смисъл Решение от 18 октомври 2007 г. по дело Комисия/Дания, C‑19/05, Сборник, стр. I‑8597, точка 32).
52 Що се отнася, по-нататък, до встъпването на Федерална република Германия в подкрепа на исканията на Италианската република, следва да се направят следните бележки.
53 По силата на член 40, четвърта алинея от Статута на Съда искането в молбата за встъпване е ограничено до подпомагане по отношение на исканията на една от страните.
54 Освен това член 93, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда в частност предвижда, че писменото становище при встъпване съдържа правните основания и доводите, изложени от встъпилата страна.
55 Като стига до същото заключение като Италианската република — че искът на Комисията следва да бъде отхвърлен, — Федерална република Германия излага в писменото си становище при встъпване допълнително правно основание за защита, на което другата държава членка не е основала доводите си. Следователно по този начин Федерална република Германия не нарушава цитираните по-горе разпоредби на Статута и Процедурния правилник на Съда (вж. в този смисъл Решение от 23 февруари 1961 г. по дело De Gezamenlijke Steenkolenmijnen in Limburg/Върховен орган, 30/59, Recueil, стр. 1 и Решение от 15 юли 2004 г. по дело Испания/Комисия, С‑501/00, Recueil, стр. I‑6717, точки 131—157).
56 Ето защо Съдът следва да разгледа писменото становище при встъпване на Федерална република Германия.
57 Изтъкнатото от Федерална република Германия правно основание, че към момента на изтичането на срока по мотивираното становище не е налице твърдяното неизпълнение на задължения от страна на Италианската република, се основава на предпоставката, че към конкретния случай са приложими измененията на Регламент № 1150/2000, въведени с Регламент № 2028/2004, и по-специално измененията на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000.
58 Федерална република Германия всъщност поддържа, че след като италианските органи не са декларирали въпросните суми като несъбираеми, нито са ги смятали за несъбираеми, трябвало да се изчака изтичането на петгодишния срок по член 17, параграф 2 от изменения Регламент № 1150/2000, който започва да тече от датата на записването на установените вземания в сметка „Б“ — т.е. считано от март, юни и юли 2003 г. — и едва след това Комисията можела да изиска от италианското правителство да изплати упоменатите суми. Този срок изтичал не по-рано от юли 2008 г., от което следвало, че Италианската република не е допуснала неизпълнение на задълженията си към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, т.е. към края на декември 2007 г.
59 В това отношение е необходимо да се напомни, че настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка има за цел да установи дали Италианската република не е допуснала неизпълнение на задълженията си по правото на Съюза, като е отказала да предостави на разположение на Комисията собствени ресурси на Съюза, които произтичат от осъществен между 1997 г. и 2002 г. внос и за които държавата членка е установила и записала в сметка „Б“ съответните вземания през март, юни и юли 2003 г., докато Регламент № 2028/2004 влиза в сила едва на 28 ноември 2004 г.
60 Съгласно постоянната съдебна практика процесуалноправните норми се прилагат към всички висящи производства към момента на влизането им в сила, за разлика от материалноправните норми, които обичайно се тълкуват в смисъл, че не се отнасят до правни положения, възникнали преди влизането им в сила (вж. по-специално Решение от 12 ноември 1981 г. по дело Meridionale Industria Salumi и др., 212/80—217/80, Recueil, стр. 2735, точка 9, както и Решение от 1 юли 2004 г. по дело Tsapalos и Diamantakis, С‑361/02 и С‑362/02, Recueil, стр. I‑6405, точка 19).
61 Член 17, параграф 2 от изменения Регламент № 1150/2000 урежда нова процедура, която позволява на административните органи на държавите членки или да обявят някои от установените вземания за несъбираеми, или да смятат сумата на установените вземания за несъбираема най-късно след изтичане на петгодишен срок от датата, на която сумата е установена. Тези вземания се отписват окончателно от сметка „Б“ и държавите членки се освобождават от задължението да предоставят съответните суми на разположение на Комисията, освен ако Комисията не възрази срещу изложените от държавите членки съображения за наличието на непреодолима сила или на други причини, за които държавите членки не отговарят.
62 С изменението на член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 законодателят на Съюза е имал за цел да създаде нов процесуален механизъм, с който да поправи недостатъците на предходната система за двойно счетоводно отчитане, като предвиди, че определени суми по установени вземания, които не са могли да бъдат събрани, престават да фигурират по сметка „Б“, без държавите членки да са задължени да предоставят тези суми на разположение на Комисията.
63 Тази цел следва по-специално от съображение 6 от Регламент № 2028/2004, съгласно което „[в]ъведената през 1989 г. система на двойно [отчитане] беше изградена, за да се направи разграничение между погасени и непогасени [вземания]. Системата само отчасти постигна целите си по отношение на механизма, използван за [изравняване] на [отделната сметка] [„Б“]. Проверките от Европейската сметна палата и Комисията разкриха повтарящи се аномалии при поддържането на [отделната сметка] [„Б“], които ѝ пречат да отразява реалното положение във връзка с погасяването. [Отделната сметка] [„Б“] следва да бъде изчистена от сумите, чието погасяване е малко вероятно в края на даден период и чието запазване води до неточни салда“.
64 След като става дума за процесуални разпоредби, те следва да се приложат в настоящото производство в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 60 от настоящото решение.
65 Въпреки това преди всичко следва да се отбележи, че за да могат държавите членки да бъдат освободени от задълженията си да предоставят на разположение на Комисията сумите, съответстващи на установените вземания, се изисква не само да се съобразят условията по член 17, параграф 2 от изменения Регламент № 1150/2000, но и упоменатите вземания да са записани правилно в сметка „Б“.
66 Всъщност член 6, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 предвижда, че държавите членки трябва да водят сметки за собствени ресурси към Министерството на финансите или към органа, определен от тях. В изпълнение на параграф 3, букви а) и б) от същия член държавите членки са задължени да отнесат по сметка „А“ установените вземания съгласно член 2 от този регламент най-късно на първия работен ден след 19‑о число на втория месец, следващ месеца, през който е било установено вземането, без да се засяга възможността в същия срок да се запишат в сметка „Б“ вземанията, които „още не са били [събрани]“ и за които „не е било представено никакво обезпечение“, както и установените „обезпечени с гаранции [вземания, които] са оспорени и могат да претърпят изменения след уреждане на възникналите спорове“ (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 74).
67 От друга страна, за целите на предоставянето на разположение на собствените ресурси член 9, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 постановява, че всяка държава членка предоставя собствените ресурси, като кредитира сметката, открита на името на Комисията, съгласно процедурата, определена в член 10 от този регламент. Съгласно параграф 1 от тази разпоредба след приспадане на разходите за събиране вписването на собствените ресурси се извършва най-късно на първия работен ден след 19‑о число на втория месец, следващ месеца, през който вземането е било установено, в съответствие с член 2 от същия регламент, с изключение на вземанията, записани по сметка „Б“ съгласно член 6, параграф 3, буква б) от този регламент, които трябва да бъдат вписани най-късно на първия работен ден след 19‑о число на втория месец, следващ месеца на „[събиране]“ на тези вземания (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 75).
68 Записването на собствените ресурси в сметка „Б“ отразява извънредна ситуация, която се характеризира с обстоятелството, че на държавите членки се позволява или да не предоставят на разположение на Комисията съответните вземания от момента на тяхното установяване, защото не са били събрани съгласно член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000, или да бъдат освободени от това задължение, ако упоменатите вземания се окажат несъбираеми поради обстоятелства, дължащи се на непреодолима сила, или поради други обстоятелства, за които държавите членки не отговарят на основание член 17, параграф 2 от Регламента.
69 При тези условия, за да може да упражни свързаните с такава извънредна ситуация права, държавата членка трябва да е записала установените вземания в сметка „Б“ при спазване на правото на Съюза.
70 В конкретния случай липсата на установяване и събиране на вземанията за собствени ресурси на Съюза, които произтичат от дължимите мита за вноса, осъществен от Fonderie между 1997 г. и 2002 г., се дължи на действията на италианските митнически служители, за които отговорност носи Италианската република, както Съдът вече установи в точка 44 от настоящото решение.
71 Ако тези действия отговаряха на задълженията, възложени по-специално с член 2, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 1150/2000, вземанията за въпросните собствени ресурси щяха да бъдат установени в момента на извършване на вноса и на последващото митническо освобождаване на стоките и по този начин щеше да възникне задължение да бъдат записани в сметка „А“ най-късно на първия работен ден след 19‑о число на втория месец, следващ месеца, през който е било установено вземането.
72 От това следва, както отбелязва и генералният адвокат в точка 77 от своето заключение, че от една страна, за периода между 1997 г. и 2002 г. Италианската република следва да бъде третирана по същия начин, както ако бе установила вземанията и ги бе записала в сметка „А“. От друга страна, тази държава членка няма основание да изтъква, че са налице условията за записване в сметка „Б“, защото като не установява вземанията, самата тя става причина да се окажат изпълнени условията за прилагане на член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000.
73 Тъй като италианските органи са записали неправомерно вземанията за собствени ресурси по сметка „Б“, разпоредбата на член 17, параграф 2 от изменения Регламент № 1150/2000 в случая е неприложима.
74 Следователно допълнителното правно основание за защита, повдигнато от Федерална република Германия, трябва да бъде отхвърлено.
По твърдението за нарушение на член 10 ЕО
75 Що се отнася до нарушението на член 10 ЕО, на което Комисията също се позовава, достатъчно е да се посочи, че няма основание да се приеме, че е налице неизпълнение на общите задължения, установени с разпоредбите на този член, което да е различно от установеното неизпълнение на по-конкретните задължения на Италианската република в частност по член 8 от Решение 2000/597 и членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000 (вж. в този смисъл Решение от 18 октомври 2007 г. по дело Комисия/Дания, посочено по-горе, точка 36).
76 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се установи, че като отказва да предостави на разположение на Комисията собствените ресурси, съответстващи на митническото задължение, възникнало вследствие на незаконосъобразността на разрешенията за откриване и управление на митнически складове тип С в Таранто и на последващите разрешения за обработка под митнически контрол и активно усъвършенстване, издадени след 27 февруари 1997 г. от Direzione compartimentale delle dogane per le Regioni Puglia e Basilicata със седалище в Бари и отменени на 4 декември 2002 г., Италианската република не изпълнява задълженията си по член 8 от Решение 2000/597 и по членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000.
По съдебните разноски
77 По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Италианската република и последната е загубила делото, Италианската република следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Съгласно параграф 4 от същия член Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Като отказва да предостави на разположение на Комисията на Европейските общности собствените ресурси, съответстващи на митническото задължение, възникнало вследствие на незаконосъобразността на разрешенията за откриване и управление на митнически складове тип С в Таранто и на последващите разрешения за обработка под митнически контрол и активно усъвършенстване, издадени след 27 февруари 1997 г. от Direzione compartimentale delle dogane per le Regioni Puglia e Basilicata със седалище в Бари и отменени на 4 декември 2002 г., Италианската република не изпълнява задълженията си по член 8 от Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности и по членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент (EО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.
2) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.
3) Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.
Подписи