Language of document : ECLI:EU:F:2014:8

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)


30 януари 2014 година


Дело F‑151/12


Jakob Ohrgaard

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условие за пребиваване съгласно член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника — Изпълнение на задължения в международна организация — Понятие — Петмесечен стаж, проведен в Комисията — Изключване“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата член 106а от него, с която г‑н Ohrgaard иска да се отмени Решение от 6 март 2012 г., с което Европейската комисия му отказва изплащане на надбавка за експатриране, и ако е необходимо, да се отмени Решение от 31 август 2012 г. за отхвърляне на административната му жалба

Решение:      Отменя решението от 6 март 2012 г. на Европейската комисия за отказ да се изплати на г‑н Ohrgaard надбавка за експатриране, изменено с решението от 31 август 2012 г. за отхвърляне на административната жалба. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, които са направени от г‑н Ohrgaard.


Резюме


1.      Искове и жалби на длъжностните лиц — Увреждащ акт — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране —Условия за предоставяне — Работа за друга държава или за международна организация — Понятие — Провеждане на стаж в институция — Изключване

(член 4, параграф 1, букви а) и б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

1.      Когато решението за отхвърляне на административната жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение, отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за увреждащ акт, който замества последния.

(вж. точки 13 и 16)


Позоваване на:

Общ съд — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точка 55, 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 32

2.      При определяне дали дадено длъжностно лице има право на надбавка за експатриране, от текста на разпоредбите на член 4, параграф 1, букви a) и б), от приложение VII към Правилника следва, че за целите на изключване на периодите на пребиваване съответно в държавата, на чиято територия се намира мястото на работа на длъжностното лице или служителя, или извън посочената територия, законодателят въвежда разлика според това дали пребиваването е обосновано от обстоятелства, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация, или от изпълнение на задължения в служба на държава или на международна организация.

Провеждането на стаж в Комисията, разглеждан като период на специализация, допълващ университетско образование или като придобиването на допълнителни познания, необходими за упражняването на дадена професия, не може да се счита за попадащ в обхвата на понятието за изпълнение на задължения, като последното понятие изисква дейността да подпомага основно осъществяването на целите на разглежданата държава или международна организация. Един такъв извод, като се има предвид основната цел на провежданите в Комисията стажове, не може да бъде подставен под въпрос от факта, че някои стажанти получават стипендия в зависимост от наличните бюджетни средства и семейното им положение, и дори, що се отнася до служителите от публичния или частния сектор, че продължават да получават заплатата си.

Впрочем това решение действително се различава от посоченото в член 4, параграф 1, буква a) от приложение VII към Правилника относно длъжностите лица, които никога не са имали гражданство на държавата по месторабота, и това решение води до разлика в третирането, която е мотивирана в голяма степен от гражданството на заинтересованото лице.

Също така е вярно обаче, че тази разлика в третирането се обосновава, от една страна, от разликата в текста, който законодателят е предвидил в член 4, параграф 1, букви а) и б) от приложение VII към Правилника, и от друга страна, от разликата в продължителността на референтния период, който е значително по-дълъг за длъжностното лице, което има гражданство на държавата членка по месторабота.

(вж. точки 40, 43—45, 47 и 49)