РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
25 ноември 2014 година(*)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Триизмерна марка на Общността — Куб със стени с решетъчна структура — Абсолютни основания за отказ — Член 76, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Липса на знак, който се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат — Член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 207/2009) — Липса на знак, който се състои изключително от формата, която произтича от естеството на самите стоки — Член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 207/2009) — Липса на знак, който се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките — Член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009) — Отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009) — Липса на описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009) — Отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 3 Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009) — Задължение за мотивиране — Член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009“
По дело T‑450/09
Simba Toys GmbH & Co. KG, установено във Фюрт (Германия), за което се явява O. Ruhl, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява D. Botis, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Seven Towns Ltd, установено Лондон (Обединеното кралство), за което се явяват първоначално M. Edenborough, QC, и B. Cookson, solicitor, впоследствие K. Szamosi и M. Borbás, адвокати,
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 1 септември 2009 г. (преписка R 1526/2008‑2) относно производство за обявяване на недействителност между Simba Toys GmbH & Co. KG и Seven Towns Ltd,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse и A. M. Collins (докладчик), съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 6 ноември 2009 г.,
предвид определенията за спиране на производството от 10 март и 9 юли 2010 г.,
предвид възобновяването на съдебното производство,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 30 ноември 2010 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 24 ноември 2010 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 4 март 2011 г.,
предвид писмената дуплика на СХВП, подадена в секретариата на Общия съд на 25 май 2011 г.,
предвид писмената дуплика на встъпилата страна, подадена в секретариата на Общия съд на 23 май 2011 г.,
предвид промяната в съставите на Общия съд,
след съдебното заседание от 5 декември 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 1 април 1996 г. встъпилата страна Seven Towns Ltd подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е възпроизведеният по-долу триизмерен знак:
3 Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 28 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Триизмерни пъзели“.
4 На 6 април 1999 г. разглежданата марка е регистрирана под номер 162784 като марка на Общността. Регистрацията е подновена на 10 ноември 2006 г.
5 На 15 ноември 2006 г. жалбоподателят Simba Toys GmbH & Co. KG представя искане за обявяване на недействителност на оспорваната марка на основание член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009) във връзка с член 7, параграф 1, букви а)—в) и д) от посочения регламент (понастоящем член 7, параграф 1, букви а)—в) и д) от Регламент № 207/2009).
6 С решение от 14 октомври 2008 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност в неговата цялост (наричано по-нататък „решението от 14 октомври 2008 г.“).
7 На 23 октомври 2008 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение пред СХВП на основание на членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009). В подкрепа на жалбата си той изтъква, че е налице нарушение на член 7, параграф 1, букви а)—в) и д) от посочения регламент.
8 С решение от 1 септември 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП потвърждава решението от 14 октомври 2008 г. и отхвърля жалбата.
9 Апелативният състав приема за неоснователно оплакването, свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94, тъй като, от една страна, оспорваната марка е изобразена графично по адекватен начин и от друга страна, „няма никаква очевидна причина кубичната решетъчна структура да не може на теория да отличи стоките и услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“ (точка 16 от обжалваното решение).
10 Що се отнася до оплакването, свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, апелативният състав го отхвърля, след като констатира, че оспорваната марка се различава значително от обичайното в сектора. От една страна, той приема, че жалбоподателят не е представил убедителни доказателства, свидетелстващи, че „кубичната решетъчна структура представлява „норма“ в специфичната област на триизмерните пъзели“. Съществуването на пъзел, а именно на Сома куба, който прилича на куба, обхванат от оспорваната марка, не е достатъчно, за да докаже, че тази марка съответства на нормата в сектора (точка 20 от обжалваното решение). От друга страна, той приема, че оспорваната марка има достатъчно характеристики, за да се счита за отличителна по своето естество за съответните стоки (точка 21 от обжалваното решение).
11 По отношение на оплакването, свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, апелативният състав го приема за неоснователно, тъй като, освен ако потребителят е предварително запознат, оспорваната марка не прилича, нито напомня на триизмерен пъзел (точка 23 от обжалваното решение).
12 Накрая, апелативният състав отхвърля оплакването, свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 40/94. Първо, той приема, че регистрацията на оспорваната марка не противоречи на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 207/2009), след като установява по същество, че „кубичната решетъчна структура“ не свидетелства по никакъв начин за нейната функция, нито въобще за съществуването на някаква функция и че е невъзможно да се заключи, че тя може да „донесе технически предимства или технически ефект в областта на триизмерните пъзели“ (точка 28 от обжалваното решение). Второ, апелативният състав приема, че „тъй като разглежданата форма няма по очевиден начин формата на пъзел и е ясно, че функциите и движенията, който могат да се приложат спрямо нея, са скрити, то не може да приеме, че тя произтича от естеството на самата стока“ (точка 29 от обжалваното решение). От горното апелативният състав заключава, че член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 207/2009) не се прилага в случая. Трето, апелативният състав смята, че само една „кубична решетка като илюстрираната на изображението на оспорваната марка не може да се счита за притежаваща форма, която придава значителна стойност на стоките“, поради което член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 207/2009) също не е приложим в случая (точка 30 от обжалваното решение).
Искания на страните
13 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и с производството пред Общия съд.
14 СХВП и встъпилата страна искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
15 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага осем правни основания. Първото правно основание е свързано с нарушение на член 76, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009. Второто правно основание е свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94. Третото правно основание е свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 40/94. Четвъртото правно основание е свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94. Петото правно основание е свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Шестото правно основание е свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94. Седмото правно основание е свързано с нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009). Осмото правно основание е свързано с нарушение на член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009.
По първото правно основание: нарушение на член 76, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009
16 Съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009:
„В хода на производството Службата пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните“.
17 Първото изтъкнато от жалбоподателя правно основание е свързано с нарушение на първото изречение от тази разпоредба и се разделя на пет части. На първо място, жалбоподателят твърди, че апелативният състав не е „определил изцяло характеристиките на [оспорваната] марка“. По-конкретно апелативният състав бил пропуснал да отчете обстоятелството, че от изображенията на тази марка „ясно“ личат междини в краищата на „черните линии“, присъстващи на всяка от стените на разглеждания куб, което „ясно“ подсказвало, че тези линии не целят да изобразят „черна клетка“, а да отделят едни от други „отделни по-малки елементи на куба“. На второ място, жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е взел предвид обстоятелството, че по своето естество пъзелът се състои от отделни елементи. Той твърди, че предвид факта, че пъзелът е игра, свързана с местене на такива елементи, „така че да се постигне предварително определен краен ред“, в случая средният потребител и средният търговец винаги ще възприемат посочените по-горе черни линии като имащи за функция да разделят разглеждания куб на отделни елементи, които „по един или друг начин“ са подвижни. На трето място, жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е признал посочената в становището му от 2 май 2007 г. до отдела по отмяна необходимост на кубичната форма „с размери 3 х 3 х 3“ за постигането на технически резултат, а именно триизмерен пъзел, съдържащ въртящи се елементи, на определена степен на трудност и на определени ергономични характеристики. На четвърто място, той твърди, че апелативният състав неправилно е пропуснал да отчете факта, че както жалбоподателят обяснява в становището си от 27 август 2007 г. до отдела по отмяна, посочените по-горе черни линии изпълняват техническа функция. На пето място, той поддържа, че апелативният състав неправилно е приел, че Сома кубът не е част от съответния сектор. Както жалбоподателят обаче, така и встъпилата страна били представили доказателства по този въпрос по време на производството пред СХВП.
18 СХВП счита, че първото правно основание трябва да бъде отхвърлено като явно неоснователно.
19 На първо място, следва да се отбележи, че с първото си правно основание, свързано с нарушение на процесуална по естеството си разпоредба, жалбоподателят цели по-скоро да постави под въпрос основателността на извършената от апелативния състав преценка на някои факти и на някои от неговите доводи, отколкото да упрекне апелативния състав, че е пропуснал да отчете тези факти и доводи, преди да приеме обжалваното решение. Въпросът обаче дали апелативният състав правилно е преценил определени факти, доводи или доказателства, е свързан с проверката на материалната законосъобразност на обжалваното решение, а не с редовността на производството, довело до приемане на това решение.
20 На второ място, налага се изводът, че при всички положения това правно основание отчасти не се подкрепя от фактите и отчасти произтича от неправилен прочит на обжалваното решение.
21 Всъщност, първо, от обжалваното решение следва (вж. по-специално точки 16, 21 и 28 от обжалваното решение), че апелативният състав обстойно е разгледал графичните изображения на оспорваната марка, включително съдържащите се в тях дебели черни линии, които разделят вътрешността на всяка от стените на разглеждания куб (наричани по-нататък „черните линии“). Освен това следва да се отбележи, че разположените в краищата на черните линии междини не само са едва забележими, но и при всички положения наличието им по никакъв начин не изключва, както правилно е констатирал апелативният състав в точка 21 от обжалваното решение, оспорваната марка да може да бъде възприемана като изобразяваща „черна клетка“.
22 Второ, следва да се констатира, че нищо в обжалваното решение не позволява да се мисли, че апелативният състав е отрекъл, че по своето естество пъзелите съдържат отделни елементи. В това отношение жалбоподателят неоснователно упреква апелативния състав, че в точка 21 от обжалваното решение при проверката дали оспорваната марка може да се счита за отличителна по своето естество за съответните стоки, той е приел, че разглежданият куб няма „никаква очевидна характеристика, показваща способността му да бъде въртян или разместван“. По-конкретно, противно на твърденията на жалбоподателя, обстоятелството, че по своето естество пъзелът съдържа отделни елементи, не означава задължително, че същите подлежат на ротация. В настоящия случай черните линии няма непременно да бъдат възприети от обективния наблюдател — дори той да си дава сметка за наличието на междини в техните краища — като имащи за функция да разделят разглеждания куб на отделни елементи, които „по един или друг начин“ могат да бъдат движени. Деветте квадрата, образувани на всяка от стените на разглеждания куб посредством черните линии по тези стени, биха могли по-специално да бъдат предназначени и за поставяне върху тях например на букви, цифри, цветове или рисунки, без при това тези квадрати или други елементи на куба да могат самите те да бъдат движени. В действителност, както ще бъде обяснено по-подробно в точка 54 по-долу, твърдението на жалбоподателя почива в голяма степен на погрешната предпоставка, че непременно съществува връзка между твърдяната възможност за ротация на някои елементи на разглеждания куб и наличието на черни линии по неговите стени.
23 Трето, що се отнася до третата и четвъртата част от настоящото правно основание, следва да се отбележи, че от обжалваното решение следва, че апелативният състав изчерпателно е разгледал всички доводи и доказателства, представени от различните страни по време на административното производство (вж. по-специално точки 3—11, 16, 20, 21 и 28—30 от обжалваното решение). По-специално апелативният състав изцяло е отчел доводите на жалбоподателя, че от една страна, разглежданата форма е необходима за постигането на технически резултат и от друга страна, че черните линии изпълняват техническа функция (вж. точки 10, 28 и 29 от обжалваното решение).
24 Четвърто, следва да се констатира, че противно на твърденията на жалбоподателя по отношение на точка 20 от обжалваното решение, апелативният състав не е изключил Сома кубът да е част от съответния сектор. В посочената точка апелативният състав само приема, че съществуването на пъзел, а именно на посочения куб, който прилича на куба, обхванат от оспорваната марка, не е достатъчно, за да докаже съответствието на тази марка с нормата в сектора (вж. точка 106 по-долу).
25 На трето място, следва да се констатира, че в производството за обявяване на недействителност, дори когато същото е свързано като в настоящия случай с абсолютни основания за недействителност, апелативният състав не е длъжен да извърши служебна проверка на фактите (решение от 13 септември 2013 г., Fürstlich Castell’sches Domänenamt/СХВП — Castel Frères (CASTEL), T‑320/10, Сб. (Откъси), EU:T:2013:424, понастоящем обжалвано, т. 25—29). Вярно е, че апелативният състав не може да бъде спрян, ако сметне това за необходимо, служебно да вземе предвид всяко релевантно за анализа му сведение. От преписката обаче не следва, че в случая е съществувала такава необходимост.
26 От изложените по-горе съображения следва, че първото правно основание, свързано с нарушение на член 76, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009, трябва да се отхвърли по същество.
По второто правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94
27 Второто изтъкнато от жалбоподателя правно основание е свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 и се разделя на осем части. На първо място, жалбоподателят изтъква, че апелативният състав погрешно е пропуснал да отчете факта, че черните линии са наложени от технически функции. На второ място, той поддържа, че релевантният въпрос е дали съществените характеристики на марката са наложени единствено от търсения технически резултат, а не дали те действително имат техническа функция. На трето място, той упреква апелативния състав, че не е зачел общия интерес, залегнал в основата на посочената по-горе разпоредба. Той твърди, че ако регистрацията на оспорваната марка бъде запазена, това всъщност би позволило на нейния притежател да я противопоставя на трети лица, желаещи да предлагат на пазара триизмерни пъзели с възможност за ротация. На четвърто място, жалбоподателят упреква апелативния състав, че не се е дистанцирал от твърдението на отдела по отмяна в решението на последния от 14 октомври 2008 г., съгласно което съществените характеристики на разглежданата форма не изпълняват техническа функция, така че регистрацията на тази форма като марка не създава монопол върху техническо решение. На пето място, той твърди, че апелативният състав е пренебрегнал факта, че в делата, довели до решение от 18 юни 2002 г., Philips (C‑299/99, Rec, EU:C:2002:377) и решение от 12 ноември 2008 г., Lego Juris/СХВП–Mega Brands (Червено блокче „Lego“) (T‑270/06, Сб., EU:T:2008:483), съответните технически функции също не следват пряко от изображенията на разглежданите марки. На шесто място, той упреква апелативния състав в неотчитане на факта, че не съществуват алтернативни форми, които да могат да изпълняват същата техническа функция. На седмо място, жалбоподателят твърди, че апелативният състав неправилно е приел, че изображенията на оспорваната марка не подсказват за никаква особена функция. Всъщност от наличието на междини в краищата на черните линии можело да се заключи, че отделните елементи на разглеждания куб подлежат на ротация. На осмо място, той упреква апелативния състав, че не е взел предвид обстоятелството, че триизмерните пъзели „от този род“ и тяхната възможност за ротация са били известни преди подаването на заявката за регистрация на оспорваната марка.
28 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя и искат второто правно основание да бъде отхвърлено.
29 Формата на стоката е сред знаците, които могат да съставляват марка. По отношение на марката на Общността това следва от член 4 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 4 от Регламент № 207/2009), съгласно който марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, като например думи, включително имена на лица, рисунки, букви, цифри, форма на стоката или нейната опаковка, при условие че тези знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.
30 Същевременно съгласно член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 „[о]тказва се регистрацията на […] знаците, които се състоят [изключително] от […] формата на стоката, необходима за [постигането] на технически резултат“.
31 От съдебната практика следва, че тази разпоредба не допуска регистрацията на всяка форма, състояща се в своите съществени характеристики изключително от формата на стоката, която в техническо отношение е в състояние да породи и е достатъчна за постигането на търсения технически резултат, дори да може резултатът да бъде постигнат чрез други форми, използващи същото или друго техническо решение (решение Червено блокче „Lego“, точка 27 по-горе, EU:T:2008:483, т. 43).
32 Освен това съгласно постоянната съдебна практика всяко от изброените в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 основания за отказ на регистрация следва да бъде тълкувано в светлината на общия интерес, залегнал в основата му. Общият интерес в основата на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от този регламент е да се избегне възможността правото на марките да доведе до предоставяне на дадено предприятие на монопол върху техническите решения или полезните характеристики на определена стока (вж. решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, Сб., EU:C:2010:516, т. 43 и цитираната съдебна практика).
33 В това отношение установените от законодателя правила отразяват претеглянето на две съображения, всяко от които може да допринесе за създаване на система на здравословна и лоялна конкуренция (решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 44).
34 От една страна, включването в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 на забрана за регистрация като марка на всеки знак, който се състои от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат, гарантира, че предприятията няма да могат да използват правото на марките за запазване без ограничение във времето на изключителни права върху технически решения (решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 45).
35 Всъщност, когато формата на стоката само материализира техническото решение, открито от производителя на стоката и патентовано по негово искане, защитата на тази форма като марка след изтичане на срока на действие на патента би намалила в значителна степен и трайно възможността за другите предприятия да използват посоченото техническо решение. В изградената в Европейския съюз система на правата на интелектуалната собственост на техническите решения обаче може да се предостави защита само с ограничена продължителност, така че впоследствие те да могат да се използват свободно от всички икономически оператори (решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 46).
36 Освен това регистрацията на изключително функционална форма на стока като марка може да даде възможност на притежателя на марката да забрани на другите предприятия използването не само на същата форма, но и на сходни форми (вж. в този смисъл решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 56).
37 От друга страна, като ограничава прилагането на основанието за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, до знаците, които се състоят „[изключително]“ от формата на стоката, „необходима“ за постигане на технически резултат, законодателят правилно приема, че всяка форма на стока е в известна степен функционална и следователно би било неподходящо да се откаже регистрация като марка на дадена форма на стока само с мотив че има функционални характеристики. Чрез думите „[изключително]“ и „необходима“ посочената разпоредба гарантира, че отказът на регистрация се отнася единствено до формите на стоки, които само материализират техническо решение, поради което тяхната регистрация като марка действително ще затрудни използването на това техническо решение от други предприятия (решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 48).
38 От съдебната практика следва още, че правилното прилагане на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 предполага съществените характеристики на разглеждания триизмерен знак да са надлежно определени от органа, който се произнася по заявката за регистрация на този знак като марка. Изразът „съществени характеристики“ трябва да се разбира като обхващащ най-важните елементи на знака (решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 68 и 69).
39 Определянето на посочените съществени характеристики трябва да се извършва за всеки отделен случай, без да съществува никаква систематична йерархия между различните видове елементи, които може да включва даден знак. При установяването на съществените характеристики на даден знак компетентният орган може или да се основе направо на цялостното впечатление от знака, или на първо време да разгледа последователно всеки от елементите, които съставляват знака (вж. решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 70 и цитираната съдебна практика).
40 По-специално, както Съдът посочва в точка 71 от решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе (EU:C:2010:516), определянето на съществените характеристики на даден знак с оглед на евентуално прилагане на основанието за отказ на регистрация, установено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, според случая, и по-специално предвид степента на трудност на този знак, може да се извърши чрез обикновен визуален анализ на посочения знак или, обратно, да се основава на задълбочена проверка, в рамките на която се отчитат необходими за преценката елементи като проучвания и експертизи или също така данни относно правата на интелектуална собственост, предоставени по-рано във връзка със съответната стока.
41 След като определи съществените характеристики на знака, СХВП трябва да провери също дали всички тези характеристики съответстват на техническата функция на разглежданата стока. Всъщност член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 не може да се приложи, когато със заявката се иска да се регистрира като марка форма на стока, която съдържа важен нефункционален елемент, като декоративен или оригинален елемент. В този случай конкурентните предприятия имат лесен достъп до алтернативни форми с равностойна функционалност, така че не съществува риск от засягане на достъпа до техническото решение. В тази хипотеза конкурентите на притежателя на марката лесно биха могли да материализират това техническо решение във форми на стоки, които нямат същия нефункционален елемент като включения във формата на стоката на притежателя на марката и следователно не са нито идентични, нито сходни на нея (решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 72).
42 Настоящото правно основание следва да бъде разгледано именно в светлината на посочените по-горе принципи.
43 Най-напред следва да се определят съществените характеристики на оспорваната марка.
44 В настоящия случай, както е констатирано в точка 28 от обжалваното решение, заявката за регистрация на оспорваната марка съдържа графично изображение, от три различни перспективи, на куб, всяка стена на който има решетъчна структура, образувана от черни на цвят линии, разделящи стената на девет квадрата с еднакъв размер, разположени три по три, така че да се образува квадрат. Четири дебели черни линии, а именно черните линии (вж. точка 21 по-горе), две от които са хоризонтални и две — вертикални, разделят вътрешността на всяка от стените на посочения куб. Както правилно е посочено в точка 21 от обжалваното решение, тези различни елементи придават на оспорваната марка вид на „черна клетка“.
45 От точки 16, 20, 28 и 30 от обжалваното решение е видно, че апелативният състав приема за съществени характеристики на оспорваната марка това, което определя като „кубична решетъчна структура“, а именно, от една страна, самия куб и от друга страна, решетъчната структура, присъстваща върху всяка от стените на куба.
46 Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя в писмените му изявления, апелативният състав не свежда съществените характеристики на оспорваната марка до „хоризонталните и вертикалните линии, отделящи едни от други отделните елементи на куба“. Освен това, противно на изтъкнатото от СХВП и от встъпилата страна в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, не представлява допълнителна съществена характеристика на посочената марка обстоятелството — което впрочем не е налице — че тя включва редица нюанси на сиво. Всъщност освен факта, че заявката за регистрация на оспорваната марка не споменава никакъв цвят за нея, следва да се констатира, че върху графичните изображения на тази марка стените на разглеждания куб са бели или покрити с черен щрих.
47 Посочената в точка 45 по-горе преценка на апелативния състав трябва да бъде одобрена, тъй като от един обикновен визуален анализ на оспорваната марка личи, че посочените във въпросната точка елементи са нейните най-важни елементи.
48 По-нататък следва да се прецени дали посочените по-горе съществени характеристики на оспорваната марка отговарят всички на техническа функция на съответните стоки.
49 В точка 28 от обжалваното решение апелативният състав най-напред посочва, че от постоянната съдебна практика следва, че „в приложение на член 7, параграф 1, [буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94] основанията за недействителност на триизмерна марка трябва да се извеждат изключително от проверката на изображението на марката, съдържащо се в заявката за регистрация, а не от твърдени или предполагаеми невидими характеристики“. По-нататък, той констатира, че графичните изображения на оспорваната марка „не подсказват за никаква особена функция, дори когато стоките, и по-специално „триизмерните пъзели“, бъдат взети предвид“. Той приема, че не трябва да взема предвид „добре известната“ възможност за ротация на вертикалните и на хоризонталните ивици на пъзела, наречен „куб на Рубик“, и „неправомерно“ да привнася функционалността „обратно“ в изображенията. Според апелативния състав кубичната решетъчна структура не свидетелства по никакъв начин за нейната функция, нито въобще за съществуването на някаква функция и „[е] невъзможно да се заключи, че тя може да донесе технически предимства или технически ефект в областта на триизмерните пъзели“. Той допълва, че формата е правилна и геометрична и не дава „представа за пъзела, който съдържа“.
50 На първо място, жалбоподателят оспорва този анализ, като изтъква в рамките на първата, втората и седмата част на настоящото правно основание, че наличието на междини в краищата на черните линии ясно показва, че тези линии са предназначени да отделят едни от други „отделни по-малки елементи на куба“, които могат да бъдат движени, и по-конкретно които подлежат на ротация. Ето защо посочените линии били „наложени от технически функции“ по смисъла на точка 84 от решение Philips, точка 27 по-горе (EU:C:2002:377). Той добавя, че от това съдебно решение следва, че релевантният въпрос не е дали съществените характеристики на марката действително имат техническа функция, а дали „технически продукт с определени технически характеристики има въпросните [съществени] характеристики вследствие на техническите му характеристики“. В случая черните линии били следствие точно на техническа функция, а именно възможността за ротация на отделни елементи на разглеждания куб.
51 В това отношение следва да се констатира, че жалбоподателят твърди едновременно, че черните линии изпълняват техническа функция и че те са следствие от такава функция. Когато в съдебното заседание Общият съд приканва жалбоподателя да изясни позицията си в това отношение, последният посочва, от една страна, че черните линии изпълняват функция по „отделяне“, която е „предварително условие“ за подвижността на отделните елементи на разглеждания куб, и от друга страна, че съществува „взаимовръзка“ между съответното техническо решение и черните линии.
52 От една страна, следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че черните линии са следствие на твърдяната възможност за ротация на отделни елементи на разглеждания куб.
53 Всъщност, най-напред, това твърдение не е релевантно, тъй като, за да може да се приложи член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, трябва самите съществени характеристики на разглежданата марка да изпълняват техническата функция на разглежданата стока и да са били избрани, за да изпълняват тази функция, а не да бъдат резултат от нея. Както правилно посочва СХВП, от точки 79 и 80 от решение Philips, точка 27 по-горе (EU:C:2002:377), следва, че именно в този смисъл трябва да се разбира твърдението на Съда в точка 84 от същото решение, че знак, състоящ се изключително от формата на стока, не подлежи на регистрация, ако бъде доказано, че съществените функционални характеристики на тази форма са наложени единствено от търсения технически резултат. Това се подкрепя и от тълкуването на Общия съд в точка 43 от решение Червено блокче „Lego“, точка 27 по-горе (EU:T:2008:483), на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 (вж. точка 31 по-горе), съгласно което предвиденото в тази разпоредба основание за отказ се прилага само когато формата на стоката „в техническо отношение е в състояние да породи и е достатъчна за постигането на търсения технически резултат“, тълкуване, потвърдено от Съда в точки 50—58 от решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе (EU:C:2010:516).
54 По-нататък, при всички положения посоченото твърдение не е основателно. Всъщност, както встъпилата страна подчертава в писмените си изявления и в съдебното заседание, напълно е възможно куб, чиито стени или други елементи подлежат на ротация, да не съдържа видими разграничителни линии. Следователно не съществува непременно връзка между, от една страна, евентуална такава възможност за ротация или дори някаква друга възможност за движение на някои елементи на разглеждания куб и от друга страна, наличието върху стените на посочения куб на дебели черни линии или a fortiori — на решетъчна структура като присъстващата върху графичните изображения на оспорваната марка.
55 Накрая, следва да се припомни, че оспорваната марка е регистрирана общо за „триизмерните пъзели“, тоест без да е налице ограничение до тези с възможност за ротация, които са само един специфичен вид сред много други. Освен това следва да се отбележи, че както встъпилата страна потвърждава в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, тя не е допълнила заявката си за регистрация с описание, в което да се уточнява, че за разглежданата форма съществува такава възможност.
56 От друга страна, трябва също да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че черните линии изпълняват техническа функция, в случая — да отделят едни от други отделни елементи на разглеждания куб, така че те да могат да бъдат движени, и по-конкретно да подлежат на ротация.
57 Всъщност това твърдение почива на погрешната предпоставка, че въпросният куб по необходимост ще бъде разглеждан като съдържащ елементи, които биха могли да бъдат движени по този начин (вж. т. 22 по-горе). Дори да предположим, че обективен наблюдател може да заключи от графичните изображения на оспорваната марка, че черните линии имат за функция да разделят едни от други подвижни елементи, той не би могъл да разбере точно дали тези елементи са предназначени например за ротационни движения или за да бъдат разглобени, след което да бъдат сглобени отново или да позволят трансформацията на разглеждания куб в друга форма.
58 В действителност, както е видно от писмените изявления на жалбоподателя, неговите доводи почиват основно върху знанието за възможността за ротация на вертикалните и на хоризонталните ивици на куба на Рубик. Ясно е обаче, че тази възможност няма как да произтича от черните линии като такива, нито по-общо от решетъчната структура върху всяка от стените на разглеждания куб, а по-скоро е свързана с вътрешен механизъм на куба, който не се вижда на графичните изображения на оспорваната марка и който, както впрочем е безспорно между страните, не може да представлява съществена характеристика на тази марка.
59 В този контекст апелативният състав не може да бъде упрекнат, че не е включил този невидим елемент в анализа си относно функционалността на съществените характеристики на оспорваната марка. Всъщност, макар да не може да бъде забранено на апелативния състав да използва метода на дедукцията за целите на този анализ, то тази дедукция трябва да се извърши по възможно най-обективен начин, изхождайки от разглежданата форма така, както е представена графично, като дедукцията не трябва да бъде чисто спекулативна, а изводът от нея трябва да се налага по достатъчно сигурен начин. В случая обаче извеждането на съществуването на вътрешен ротационен механизъм от графичните изображения на оспорваната марка не би съответствало на тези изисквания.
60 Всъщност, както апелативният състав правилно посочва в точка 28 от обжалваното решение, черните линии и по-общо решетъчната структура върху всяка от стените на разглеждания куб не изпълняват и дори не подсказват техническа функция. Действително, макар решетъчната структура да представлява най-вече декоративен и оригинален елемент, изпълняващ важна роля в разглежданата форма като указание за произход (вж. точка 110 по-долу), тя също има за резултат визуалното разделяне на всяка стена на посочения куб на девет елемента с квадратна форма и с еднакъв размер. Това обаче не може да представлява техническа функция по смисъла на релевантната съдебна практика. В това отношение следва да се припомни, че целта на законодателя не е да се откаже регистрация като марка на дадена форма на стока само с мотив че същата има функционални характеристики, при положение че всяка форма на стока е в известна степен функционална (вж. точка 37 по-горе).
61 Що се отнася до другата съществена характеристика на оспорваната марка, в случая — самия куб, не следва да се определя дали той отговаря на техническа функция на разглежданата стока, тъй като, както следва от предходното изложение, при всички положения не е такъв случаят по отношение на съществената характеристика „решетъчна структура“. В това отношение трябва да се припомни, че посоченото в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 основание за отказ се прилага само когато всички съществени характеристики на знака са функционални. Регистрацията на знак като марка няма да може да се откаже на основание на тази разпоредба, ако формата на съответната стока включва значителен нефункционален елемент (вж. в този смисъл решение Lego Juris/СХВП, точка 32 по-горе, EU:C:2010:516, т. 52).
62 От изложените по-горе съображения следва, че първата, втората и седмата част на второто правно основание са неоснователни.
63 На второ място, трябва да се отхвърли по същество и третата част от настоящото правно основание, свързана с незачитане на общия интерес, залегнал в основата на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94.
64 Противно на твърденията на жалбоподателя, притежателят на оспорваната марка не би могъл да се позове на нея, за да забрани на трети лица да предлагат на пазара триизмерни пъзели с възможност за ротация. Всъщност, както следва от предходното изложение, регистрацията на тази марка няма за резултат да защити твърдяната възможност за ротация на разглежданата форма, а само да защити формата на куб, върху чиито стени е наложена решетъчна структура, което ѝ придава вид на „черна клетка“. По-специално посочената марка не би могла да попречи на третите лица да предлагат триизмерни пъзели с различна от кубичната форма или с кубична форма, но чиито стени не съдържат решетъчна структура, аналогична на тази върху оспорваната марка, или друг подобен мотив, независимо дали посочените пъзели имат или не възможност за ротация. В това отношение следва да се отбележи, че видно от преписката, към датата на подаване на заявката за регистрация на марката на пазара вече съществуват редица триизмерни пъзели с възможност за ротация, които имат различна от кубичната форма и/или съдържат различни от решетъчна структура мотиви.
65 На трето място, що се отнася до четвъртата част на второто правно основание, жалбоподателят критикува обстоятелството, че апелативният състав не се е дистанцирал от следното твърдение в точка 28 от решението от 14 октомври 2008 г.:
„Съществените характеристики на разглежданата форма не изпълняват техническа функция и регистрацията ѝ като марка не създава монопол върху техническо решение. Следователно тя не пречи на конкурентите да предлагат на пазара механични пъзели, включващи функция, свързана с движение или ротация на съставящите ги елементи. Оспорваната [марка] не ограничава и избора на конкурентите да постигнат такава техническа функция за собствените им стоки“.
66 Според жалбоподателя тези доводи почиват на идеята, че оспорваната марка не може да бъде обявена за недействителна, тъй като „при всички положения искове за нарушение не биха могли да бъдат предявени по отношение на стоки на трети лица, които са идентични или аналогични на марката, ако [тези] стоки […] имат техническа функция (тоест имат възможност за ротация)“. Така посочените доводи се основавали на член 12, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 12, буква б) от Регламент № 207/2009). Съгласно съдебната практика обаче последната разпоредба не може да има определящо влияние върху тълкуването на член 7 от Регламент № 40/94.
67 Следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя почиват на погрешно тълкуване на посочения по-горе пасаж от точка 28 от решението от 14 октомври 2008 г. Всъщност в този пасаж отделът по отмяна не се произнася по прилагането на член 12, буква б) от Регламент № 40/94, който се отнася до ограниченията на действието на марката на Общността и предвижда, че нейната регистрация не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват, при определени условия, в процеса на търговия означения, свързани с вида, с качеството, с количеството, с предназначението, стойността, географския произход, с момента на производство на стоките или на предоставянето на услугата или с други характеристики на стоките и услугите, тоест описателни означения. В действителност в посочения пасаж отделът по отмяна единствено оценява последиците от регистрацията на оспорваната марка с оглед на общия интерес, залегнал в основата на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 (вж. точка 32 по-горе). Тъй като тази преценка на отдела по отмяна е правилна, както следва от точки 63 и 64 по-горе, апелативният състав не може да бъде упрекнат, че в обжалваното решение не се е разграничил от нея.
68 Следователно четвъртата част на второто правно основание трябва да бъде отхвърлена по същество.
69 На четвърто място, налага се изводът, че е неоснователна и петата част на второто правно основание, съгласно която в делата, довели до решение Philips, точка 27 по-горе (EU:C:2002:377), и до решение Червено блокче „Lego“, точка 27 по-горе (EU:T:2008:483), техническата функция на разглежданите форми също не следва пряко от изображенията на съответните марки.
70 Всъщност, от една страна, в делото, довело до решение Philips, точка 27 по-горе (EU:C:2002:377), съответната техническа функция, в случая бръснене, ясно личи от графичното изображение на разглежданата форма, която по-конкретно изобразява върху горната страна на електрическа самобръсначка три кръгли глави с въртящи се ножчета, разположени в равностранен триъгълник.
71 По същия начин, от друга страна, в дело Червено блокче „Lego“, точка 27 по-горе (EU:T:2008:483), графичното изображение на разглежданата марка показва по-специално два реда издатини върху горната страна на разглежданото блокче за игра. При положение че съответните стоки са „строителните игри“, от тези издатини логично следва, че те са предназначени за снаждане на блокчета за игра, които включват куха долна страна и вторични издатини, макар последните елементи да не са видими на посоченото изображение.
72 За сметка на това графичните изображения на оспорваната марка не позволяват да се разбере дали разглежданата форма включва някаква техническа функция, нито евентуално каква е тази функция. По-специално, както вече бе посочено в точки 22, 54, 57 и 58 по-горе, от тези изображения не може да се заключи по достатъчно сигурен начин, че разглежданият куб се състои от подвижни елементи и още по-малко от такива, подлежащи на ротация.
73 На пето място, не може да се приеме и шестата част на второто правно основание, съгласно която апелативният състав не е взел предвид твърдяната липса на алтернативни форми, които да могат да изпълняват „същата техническа функция“. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя в писмената му реплика, че ако не съществуват такива алтернативни форми, член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 трябва винаги да се прилага.
74 Всъщност, от една страна, това оплакване не се подкрепя от фактите. Ако предположим, че техническата функция, която жалбоподателят има предвид, е възможността за ротация, която може да присъства в триизмерен пъзел, то следва да се повтори, че към датата на подаване на заявката за регистрация на марката на пазара вече съществуват редица триизмерни пъзели с такава функционалност, които обаче имат форма, различна от тази на куб, например на тетраедър, октаедър, додекаедър, или икосаедър, или чиято външна повърхност няма решетъчна структура (вж. точка 64 по-горе).
75 От друга страна, при всички положения, както следва от решение Philips, точка 27 по-горе (EU:C:2002:377, т. 81—84) и от решение Lego Juris/OHMI, точка 32 по-горе (EU:C:2010:516, т. 53—58), по отношение на проверката във връзка с функционалността на съществените характеристики на дадена форма няма значение дали съществуват или не други форми, позволяващи да се постигне същият технически резултат.
76 На шесто място, осмата част на настоящото правно основание, съгласно която апелативният състав неправилно бил пропуснал да отчете обстоятелството, че триизмерните пъзели „от този род“ и тяхната възможност за ротация са били известни преди подаването на заявката за регистрация на оспорваната марка, не може да бъде приета поради същите причини като изложените в точка 58 по-горе.
77 С оглед на всички посочени по-горе съображения второто правно основание трябва да бъде отхвърлено по същество.
По третото правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 40/94
78 Жалбоподателят твърди, че апелативният състав е нарушил член 7, параграф 1, буква д) подточка i) от Регламент № 40/94, доколкото не е взел предвид обстоятелството, че всяка от индивидуалните характеристики на оспорваната марка е наложена от „функцията“ на стоката.
79 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
80 Съгласно член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 40/94 „[о]тказва се регистрацията на […] знаците, които се състоят [изключително] от […] формата, която [произтича] от естеството на самите стоки“.
81 Следва да се констатира, че в точка 29 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че тази разпоредба не е приложима в случая.
82 Всъщност е ясно, че естеството на съответните стоки, в случая — на триизмерните пъзели, по никакъв начин не налага тези стоки да имат формата на куб със стени с решетъчна структура. Както правилно подчертават СХВП и встъпилата страна и както е видно от преписката, към датата на подаване на заявката за регистрация на марката триизмерните пъзели, включително тези с възможност за ротация, вече са съществували под множество различни форми, от най-често срещаните геометрични форми (например кубове, пирамиди, сфери и конуси) до форми на сгради, паметници, предмети или животни.
83 Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли по същество.
По четвъртото правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94
84 Жалбоподателят изтъква, че доколкото индивидуалните характеристики на разглежданата форма са необходими за триизмерен пъзел с определени „оптимизирани индивидуални характеристики (променимост, определена степен на трудност [и] ергономични функции)“, то тази форма придава значителна стойност на съответните стоки и влияе на търговския им успех. Затова апелативният състав бил нарушил член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94.
85 СХВП и встъпилата страна искат четвъртото правно основание да бъде отхвърлено по същество.
86 Съгласно член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94 се „[о]тказва […] регистрацията на […] знаците, които се състоят [изключително] от […] формата, която [придава значителна] стойност на стоките“.
87 За да може това основание за отказ да бъде възприето, трябва съответният знак да се състои изключително от форма и естетическите характеристики на тази форма, а именно външният ѝ вид, да определят в много голяма степен избора на потребителя и следователно търговската стойност на разглежданата стока. Когато формата дава по този начин значителна стойност на разглежданата стока, то е без значение, че други характеристики на тази стока, като техническите ѝ качества, могат също да ѝ придадат значителна стойност (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2011 г., Bang & Olufsen/СХВП (Изображение на високоговорител), T‑508/08, Сб., EU:T:2011:575, т. 73—79).
88 В случая се налага изводът, че както правилно посочва СХВП, доводите на жалбоподателя почиват върху идеята, че това, което придава значителна стойност на съответните стоки, са определени функционални характеристики на разглежданата форма. Той не доказва, дори и не твърди, че такава значителна стойност произтича от естетическия вид на посочената форма.
89 От това следва, че жалбоподателят не е доказал, че апелативният състав е допуснал грешка, като е заключил в точка 30 от обжалваното решение, че член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94 не е приложим в случая. Ето защо четвъртото правно основание, свързано с нарушение на тази разпоредба, трябва да бъде отхвърлено по същество.
По петото правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
90 Петото правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, е свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и се разделя на пет части. На първо място, жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е взел предвид факта, че оспорваната марка прилича на формата на съответните стоки. На второ място, той поддържа, че съществените характеристики на оспорваната марка са само технически, така че същата не може да се разглежда като указание за произход. На трето място, той отново упреква апелативния състав в неотчитане на факта, че по естеството си пъзелът се състои от отделни елементи. На четвърто място, той твърди, че апелативният състав неправилно му е прехвърлил тежестта на доказване по въпроса дали марката се различава значително от нормата, или от обичайното в съответния сектор, която тежест била за притежателя на тази марка. На пето място, той повтаря, че апелативният състав неправилно е приел, че Сома кубът не принадлежи към съответния сектор.
91 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя и искат петото правно основание да бъде отхвърлено.
92 Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 се отказва регистрацията на „марките, които са лишени от [отличителен характер]“.
93 Отличителният характер на марка по смисъла на тази разпоредба означава, че тази марка позволява да се установи, че стоката, за която се иска нейната регистрация, произхожда от определено предприятие, и следователно да се разграничи тази стока от стоките, произхождащи от други предприятия (решение от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, Rec, EU:C:2004:258, т. 34 и решение от 7 октомври 2004 г., Mag Instrument/СХВП, C‑136/02 P, Rec, EU:C:2004:592, т. 29).
94 Този отличителен характер трябва да се преценява, от една страна, с оглед на стоките или услугите, за които е поискана регистрация, и от друга страна, с оглед на възприемането им от съответните потребители (решение Henkel/СХВП, точка 93 по-горе, EU:C:2004:258, т. 35 и решение от 22 юни 2006 г., Storck/СХВП, C‑25/05 P, Rec, EU:C:2006:422, т. 25).
95 В случая следва да се отбележи, че както посочва отделът по отмяна (вж. точки 34 и 35 от решението от 14 октомври 2008 г.), обозначаваните с оспорваната марка стоки, а именно триизмерните пъзели, са стоки за текущо потребление, предназначени за крайните потребители, и съответните потребители са средните потребители в Съюза, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни. Тази преценка не се оспорва от жалбоподателя.
96 Съгласно постоянната съдебна практика критериите за преценка на отличителния характер на триизмерни марки, състоящи се от външния вид на самата стока, не се различават от критериите, приложими към останалите категории марки (вж. решение от 20 октомври 2011 г., Freixenet/СХВП, C‑344/10 P и C‑345/10 P, Сб., EU:C:2011:680, т. 45 и цитираната съдебна практика).
97 Независимо от това, при прилагането на тези критерии съответните потребители невинаги възприемат по един и същ начин състояща се от външния вид на самата стока триизмерна марка и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки. Наистина, средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или от формата на тяхната опаковка при липсата на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка (вж. решение Freixenet/СХВП, точка 96 по-горе, EU:C:2011:680, т. 46 и цитираната съдебна практика).
98 Освен това съгласно съдебната практика колкото повече формата, за която е поискана регистрация като марка, се доближава до най-вероятната форма, която ще има съответната стока, толкова по-вероятно е тази форма да бъде лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. При това положение само марка, която значително се различава от нормата или от обичайното в бранша и поради това може да изпълнява основната си функция да указва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на посочената разпоредба (решение Henkel/СХВП, точка 93 по-горе, EU:C:2004:258, т. 39 и решение Mag Instrument/СХВП, точка 93 по-горе, EU:C:2004:592, т. 31).
99 Накрая, за да се прецени дали съчетанието от няколко елемента, съставящи дадена форма, може да бъде възприето от съответните потребители като указание за произход, следва да се анализира направеното от това съчетание цялостно впечатление, като това не е несъвместимо с последователна проверка на различните използвани елементи за представяне (вж. решение от 16 септември 2009 г., Alber/СХВП (Дръжка), T‑391/07, EU:T:2009:336, т. 49 и цитираната съдебна практика).
100 Доводите на жалбоподателя следва да бъдат разгледани в светлината на тези съображения.
101 В точки 20 и 21 от обжалваното решение апелативният състав приема, че оспорваната марка се различава значително от обичайното в сектора. На първо място, той приема по същество, че жалбоподателят не е представил убедителни доказателства, свидетелстващи, че „кубичната решетъчна структура представлява „норма“ в специфичната област на триизмерните пъзели“. На второ място, той констатира, че оспорваната марка има достатъчно характеристики, за да се счита за отличителна по своето естество за съответните стоки. В това отношение той посочва, че „[к]убът с размери 3 х 3 х 3 очевидно не е — поне без да се знае предварително неговото предназначение — изображение на триизмерен пъзел“, че „[т]ой прилича повече на строително блокче, отколкото на игра“, че „не съдържа нито цифри, нито букви, нито [някаква] очевидна характеристика, показваща способността му да бъде въртян или разместван“, и че „той не показва нищо, което да може да подскаже, че става въпрос за някаква игра“. Апелативният състав уточнява още, че „[оспорваната марка има] характеристики, под формата на „черна клетка“, които могат да задържат вниманието на средните потребители и да ги направят чувствителни към формата на стоките на [встъпилата страна]“, и че следователно тази форма не е „някоя от обичайните форми на стоките в съответния сектор, нито дори само вариант на тези форми, а е форма, изглеждаща по особен начин, която, предвид и естетическото въздействие на съвкупността, може да задържи вниманието на съответния кръг потребители и да им позволи да разграничат обхванатите от [оспорваната] марка стоки от тези с друг търговски произход“. Накрая, той заключава, че дори да няма високо отличителен характер, оспорваната марка не може да се приеме за лишена от всякакъв отличителен характер за съответните стоки.
102 На първо място, следва да се отхвърли четвъртата част на настоящото правно основание, свързана с твърдяното разместване на тежестта на доказване.
103 Всъщност, първо, както правилно отбелязват СХВП и встъпилата страна, регистрираните марки на Общността се ползват с презумпция за валидност, която може да бъде поставена под въпрос само в рамките на производство по отмяна или за обявяване на недействителност. Следователно именно лицето, искащо отмяна или обявяване на недействителност, трябва да представи доказателства в подкрепа на искането си за отмяна или за обявяване на недействителност (вж. в този смисъл решение CASTEL, точка 25 по-горе, EU:T:2013:424, т. 27 и 28; вж. също правило 37, буква б), подточка iv) от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189). Ето защо в случая именно жалбоподателят е трябвало да докаже твърдяната липса на отличителен характер на оспорваната марка, и по-конкретно да докаже, че същата се доближава до „най-вероятната форма, която ще има съответната стока“, по смисъла на релевантната съдебна практика. Както обаче ще бъде посочено в точка 105 по-долу, той не е успял да докаже това.
104 Второ, следва да се констатира, че доводите, изложени от жалбоподателя в подкрепа на настоящата част, не могат да бъдат приети, доколкото той неправилно твърди, че от посочената в точка 98 по-горе съдебна практика следва, че ако триизмерна марка прилича на съответната стока, това „фактически предполага“, че потребителите няма да я възприемат като указание за произход, освен ако тя се различава значително от нормата или от обичайното в сектора, което според него следва да бъде доказано от притежателя на марката. Всъщност, ако триизмерната марка се различава значително от нормата или от обичайното в сектора, тя не може да прилича на съответната стока по смисъла на тази съдебна практика.
105 На второ място, налага се изводът, че както правилно е посочено в точка 20 от обжалваното решение, жалбоподателят не е доказал надлежно, че разглежданата форма представлява нормата в сектора на триизмерните пъзели. Впрочем с доводите си той дори не се опитва да докаже това, а се ограничава до твърдението, че куб с решетъчна структура е една от възможните форми на такъв пъзел.
106 Действително, както е посочено в същата точка от обжалваното решение, по време на административното производство жалбоподателят изтъква съществуването на Сома куба, който представлява пъзел за „дисекция“, състоящ се от седем различни части, всяка от които включва четири малки куба и които, щом бъдат събрани, образуват куб със страна от три единици. Въпреки това, както правилно отбелязва апелативният състав в посочената точка, само фактът, че на пазара съществува пъзел, приличащ на този на встъпилата страна, не е достатъчен да се докаже, че формата — предмет на оспорваната марка, е нормата в сектора на триизмерните пъзели. Тези съображения потвърждават още, че апелативният състав по никакъв начин не е изключил Сома куба от посочения сектор.
107 Всъщност, както правилно е констатирано в точка 21 от обжалваното решение, разглежданата форма няма спонтанно — тоест без да се знае предварително нейното предназначение — да бъде възприета от средния потребител като изобразяваща триизмерен пъзел. В това отношение апелативният състав правилно отбелязва, че външната повърхност на разглеждания куб не съдържа никакви, букви, цифри, нито някаква „очевидна характеристика, показваща способността му да бъде въртян или разместван“. Що се отнася до последния въпрос, от разглеждането на второто правно основание по-горе следва, че трябва да се отхвърли твърдението жалбоподателя, че съществените характеристики на оспорваната марка са само технически.
108 Осен това, противно на твърденията на жалбоподателя в писмената реплика, формата на куб, a fortiori със стени с решетъчна структура, не е „често срещана“ за триизмерните пъзели. Както вече бе отбелязано в точка 82 по-горе, същите всъщност могат да имат множество различни форми.
109 В действителност, както много правилно отбелязва СХВП в писмените си изявления, дори разглежданата форма да се възприема от потребителите като представляваща триизмерен пъзел, тя ще бъде свързвана само със специфичната стока, предлагана на пазара от встъпилата страна, а именно куба на Рубик, а не с родова подкатегория триизмерни пъзели.
110 Освен това следва да се потвърди преценката на апелативния състав в точка 21 от обжалваното решение, че оспорваната марка има достатъчно характеристики, за да се счита за отличителна по своето естество. Всъщност освен обстоятелството, че външният вид на разглежданата форма не може да се възприема като само вариант на обикновен триизмерен пъзел, който естествено изниква в съзнанието, трябва да се припомни, че наличието на решетъчна структура върху всяка от стените на разглеждания куб придава на оспорваната марка, разглеждана като цяло, вид на „черна клетка“ (вж. точка 44 по-горе). Тези характеристики са достатъчно специфични и съзнателно създадени, за да придадат на тази марка оригинален външен вид, който лесно може да бъде запомнен от средния потребител и да му позволи да разграничи обхванатите от оспорваната марка стоки от тези с друг търговски произход.
111 Съображенията в точка 110 по-горе не могат да бъдат поставени под въпрос от довода на жалбоподателя, че тъй като пъзелите поради естеството си се състоят от отделни елементи, съответните потребители ще възприемат черните линии като имащи за функция да разделят куба на елементи, които „по един или друг начин могат да бъдат движени“ (вж. точка 22 по-горе).
112 От изложеното по-горе следва, че първата, втората, третата и петата част на петото правно основание трябва също да бъдат отхвърлени по същество.
113 Ето защо петото правно основание следва да бъде отхвърлено в неговата цялост, като се заключи, че апелативният състав правилно е приел, че оспорваната марка не е лишена от всякакъв отличителен характер за съответните стоки.
По шестото правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94
114 Шестото правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, е свързано с нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 и се разделя на четири части. На първо място, жалбоподателят твърди, че оспорваната марка е само описателна за триизмерен пъзел с формата на куб и с размери „3 х 3 х 3“. На второ място, той посочва, че за целите на преценката дали спрямо дадена марка може да се приложи посоченото в тази разпоредба основание за отказ на регистрация, няма значение дали характеристиките на стоките или услугите, които могат да бъдат описани, са съществени или само допълнителни. На трето място, той упреква апелативния състав, че не е взел предвид факта, че професионалистите в сектора директно ще приемат, че черните линии са следствие от възможността за ротация на елементите на разглеждания куб. На четвърто място, той твърди, че апелативният състав не е отчел бъдещия обществен интерес третите лица да могат да предлагат на пазара техни собствени кубове с размери „3 х 3 х 3“ и да ги включват в търговската си документация.
115 СХВП и встъпилата страна смятат, че шестото правно основание трябва да бъде отхвърлено по същество.
116 Съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 се отказва регистрацията на „марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат […] в [търговската дейност] за [указване на] вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други техни характер[истики]“.
117 Съгласно постоянната съдебна практика член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 не допуска знаците или означенията, посочени в него, да бъдат запазени само за едно предприятие поради регистрирането им като марка. Тази разпоредба преследва цел от общ интерес, която изисква такива знаци или означения да могат да бъдат свободно използвани от всички (вж. решение от 20 ноември 2007 г., Tegometall International/СХВП — Wuppermann (TEK), T‑458/05, Сб., EU:T:2007:349, т. 77 и цитираната съдебна практика, решение от 9 юли 2008 г., Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, Сб., EU:T:2008:268, т. 86).
118 Знаците и означенията по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 са тези, които при нормална употреба от гледна точка на съответните потребители могат да служат пряко или чрез споменаване на една от нейните съществени характеристики за обозначаване на стоката или услугата, за които е поискана регистрация (решение от 20 септември 2001 г., Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, Rec, EU:C:2001:461, т. 39 и решение от 22 юни 2005 г., Metso Paper Automation/СХВП (PAPERLAB), T‑19/04, Rec, EU:T:2005:247, т. 24).
119 От това следва, че за да попадне в приложното поле на забраната, прогласена в тази разпоредба, знакът трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да даде възможност на заинтересованите потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на тези стоки или услуги или на някоя от техните характеристики (решение PAPERLAB, точка 118 по-горе, EU:T:2005:247, т. 25).
120 Следва също да се отбележи, че преценката на описателния характер на един знак може да бъде направена само, от една страна, с оглед на разбирането, което имат за него съответните потребители, и от друга страна, с оглед на съответните стоки или услуги (решение от 2 април 2008 г., Eurocopter/СХВП (STEADYCONTROL), T‑181/07, EU:T:2008:86, т. 38). Всъщност описателният характер на дадена марка се преценява по отношение на стоките и услугите, за които марката е била регистрирана, и като се има предвид презумираното възприемане на разглежданата категория стоки и услуги от средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.
121 Доводите на жалбоподателя следва да бъдат разгледани в светлината на тези съображения.
122 Жалбоподателят твърди по същество, че тъй като оспорваната марка „показва куб с определени елементи, които са графично отделени едни от други посредством черни линии“, тя е „само описателна за триизмерен пъзел с формата на куб с размери „3 х 3 х 3“.
123 Това твърдение, върху което почиват първата, втората и третата част на настоящото правно основание, не може да бъде прието. Всъщност поради същите причини като посочените в точки 105—111 по-горе следва да се приеме, че от гледна точка на съответните потребители не съществува достатъчно пряка и конкретна връзка между, от една страна, оспорваната марка и от друга страна, триизмерните пъзели. Съответните потребители няма да възприемат спонтанно, тоест по-специално без предварително да познават куба на Рубик, без двусмислие и без минимално мисловно усилие или усилие за анализ, посочените от жалбоподателя характеристики на оспорваната марка (вж. точка 122 по-горе) като описващи такива стоки.
124 По-специално жалбоподателят не може да твърди, както прави в рамките на третата част на настоящото правно основание, че професионалистите в сектора пряко ще заключат от графичните изображения на оспорваната марка, че черните линии са следствие от възможността за ротация на елементите на разглеждания куб. Всъщност, от една страна, в случая съответните потребители се състоят не от професионалисти, а от средните потребители (вж. точка 95 по-горе). От друга страна, както вече бе посочено в точка 54 по-горе, не съществува непременно връзка между, от една страна, евентуална такава възможност за ротация или дори някаква друга възможност за движение на някои елементи на разглеждания куб и от друга страна, наличието върху стените на посочения куб на дебели черни линии. Освен това трябва да се припомни, че оспорваната марка е регистрирана общо за „триизмерните пъзели“, тоест без ограничаване до тези с възможност за ротация (вж. точка 55 по-горе).
125 Ето защо следва да се констатира, че в точка 23 от обжалваното решение апелативният състав правилно е заключил, че оспорваната марка няма описателен характер.
126 Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода, изтъкнат от жалбоподателя в подкрепа на четвъртата част на шестото правно основание, съгласно който СХВП не е отчела „бъдещия обществен интерес“ третите лица да могат да предлагат на пазара техни собствени кубове с размери „3 х 3 х 3“ и да ги включват в търговската си документация. Всъщност, както следва от съображенията, изложени в точка 64 по-горе, притежателят на оспорваната марка не би могъл да се позове на нея, за да забрани на трети лица да предлагат по-специално триизмерни пъзели с форма на такъв куб, чиито стени обаче не съдържат решетъчна структура или друг подобен мотив, който да му придава вид на „черна клетка“.
127 С оглед на всички посочени по-горе съображения шестото правно основание трябва да бъде отхвърлено по същество.
По седмото правно основание: нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94
128 В рамките на седмото правно основание, свързано с нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94, жалбоподателят упреква апелативния състав, че не се е произнесъл по въпроса дали оспорваната марка е придобила отличителен характер чрез нейното използване. Препращайки към представените от него становища по време на административното производство, жалбоподателят поддържа, „за да се подсигури“, че на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор.
129 СХВП изтъква, че седмото правно основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо и при всички положения като неоснователно.
130 Съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 абсолютните основания за отказ по член 7, параграф 1, букви б)—г) от същия регламент допускат регистрацията на марка, ако в резултат на използването ѝ тя е придобила отличителен характер за стоките, за които се иска регистрацията.
131 В случая, след като в точка 22 от обжалваното решение апелативният състав правилно е констатирал, че оспорваната марка е отличителна по своето естество за съответните стоки, той не е бил длъжен да проверява дали тази марка има отличителен характер, придобит чрез използването.
132 Ето защо седмото правно основание трябва да се отхвърли по същество.
По осмото правно основание: нарушение на член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009
133 В рамките на осмото правно основание, свързано с нарушение на член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009, жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение не са посочени причините, поради които апелативният състав е приел, че оспорваната марка не е била регистрирана в нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.
134 СХВП иска осмото правно основание да бъде отхвърлено.
135 Съгласно член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 решенията на СХВП се мотивират. Това задължение има същия обхват като посоченото в член 253 ЕО (вж. решение от 25 март 2009 г., Anheuser-Busch/СХВП–Budějovický Budvar (BUDWEISER), T‑191/07, Сб., EU:T:2009:83, т. 125 и цитираната съдебна практика).
136 От постоянната съдебна практика е видно, че задължението за мотивиране на индивидуалните решения има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за приетата мярка, за да защити правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решението (вж. решение BUDWEISER, точка 135 по-горе, EU:T:2009:83, т. 126 и цитираната съдебна практика).
137 Освен това не може да се изисква от апелативните състави да направят изчерпателно изложение, в което да посочат поединично всички съображения, които страните са представили пред тях. Следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. решение BUDWEISER, точка 135 по-горе, EU:T:2009:83, т. 128 и цитираната съдебна практика).
138 В настоящия случай, що се отнася до член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, в точка 23 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че оспорваната марка не противоречи на тази разпоредба, като изрично препраща към мотивите, изложени в рамките на проверката относно прилагането на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент, и като отбелязва, че „освен ако потребителят е предварително запознат, [тази марка] не прилича, нито напомня на триизмерен пъзел“.
139 Затова не може да се твърди, че обжалваното решение не съдържа мотиви по въпроса за съответствието на оспорваната марка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.
140 Освен това не може да се отрече, че тези мотиви са пълни. Всъщност, както следва от разглеждането на петото и шестото правно основание по-горе, в случая същите мотиви позволяват да се заключи, че оспорваната марка е отличителна по своето естество и не е описателна за съответните стоки.
141 От това следва, че осмото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
142 От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли по същество в нейната цялост.
По съдебните разноски
143 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
144 След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от СХВП и от встъпилата страна съдебни разноски в съответствие с техните искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Simba Toys GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 ноември 2014 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Искания на страните
От правна страна
По първото правно основание: нарушение на член 76, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009
По второто правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94
По третото правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент № 40/94
По четвъртото правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от Регламент № 40/94
По петото правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
По шестото правно основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94
По седмото правно основание: нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94
По осмото правно основание: нарушение на член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009
По съдебните разноски