Жалба, подадена на 30 август 2023 г. от René Repasi срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 21 юни 2023 г. по дело T-628/22, René Repasi/Европейска комисия

(Дело C-552/23 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: René Repasi (представляван от: H.-G. Kamann, Rechtsanwalt, D. Fouquet, Rechtsanwältin, и университетските преподаватели F. Kainer и M. Nettesheim)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 21 юни 2023 г., Repasi/Комисия (T-628/22, EU:T:2023:353),

да отмени Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214¹ и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две основания: от една страна, нарушение на член 263, параграф 4 ДФЕС и от друга страна, нарушение на основното право на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита пред съд, закрепено в член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В обжалваното определение Общият съд отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че бил пряко засегнат, както изисквал член 263, параграф 4 ДФЕС, а оттам и твърдението му, че бил процесуално легитимиран, по същество с мотива, че правата, на които жалбоподателят се позовал в качеството си на член на Европейския парламент, можели да бъдат нарушени само косвено от твърдяното засягане на законодателната компетентност на Парламента и че можел да упражни правото си на демократично парламентарно участие само в рамките на вътрешните процедури на Парламента.

На първо място, жалбоподателят твърди, че това представлява грешка при прилагане на предвидения в член 263, параграф 4 ДФЕС критерий за пряко засягане поради неправилно разбиране за правния статут на членовете на Европейския парламент.

Съгласно член 2, член 10, параграф 1, член 13, параграф 1 и член 14, параграф 1 ДЕС, конкретизирани от парламентарните права на участие, по-специално съгласно член 6, параграф 1, първо изречение от Акта за избиране, член 2 от Устава на членовете на Европейския парламент, член 177 и член 218, параграф 1 от Правилника за дейността на Европейския парламент, жалбоподателят имал индивидуално право на участие в съответната законодателна процедура на основание на статута си на член на Европейския парламент. Това право било индивидуално право на жалбоподателя, което той можел да упражни не само на вътрешноинституционално равнище в рамките на процедурите на Парламента, но и на междуинституционално равнище пред Комисията. Правото на жалбоподателя било пряко засегнато от приемането на разглеждания делегиран регламент на основание член 290 ДФЕС, вместо да се започне действително приложимата обикновена законодателна процедура по член 289 ДФЕС чрез съответно предложение от Комисията.

Освен това погрешното от правна гледна точка тълкуване от страна на Общия съд на критерия за пряко засягане също представлявало нарушение на член 263, параграф 4 ДФЕС. Следвало също да се приеме, че жалбоподателят е пряко засегнат, след като — както приел Общият съд — правото на участие в надлежна законодателна процедура било свързано със законодателната компетентност на Парламента или с приетото в нея и следователно можело да се наруши само косвено от разглеждания делегиран регламент. Критерият за пряко засягане се отнасял само до обжалвания акт, но не и до правото на жалбоподателя. Твърдението, че пряко засягане има само в случай на засягане на пряко, т.е. не на производно право, било несъвместимо с текста, систематиката и целта на член 263, параграф 4 ДФЕС.

На второ място, жалбоподателят твърди, че обжалваното определение нарушава правото му на ефективни правни средства за защита пред съд, закрепено в член 47 от Хартата на основните права, тъй като го лишава от всяка възможност да се защити по съдебен ред срещу нарушаването на правото му на участие като член на Парламента. Вътрешните процедури, на които се позовал Общият съд, не представлявали подходящо правно средство за защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права. Предявяване на искане в този смисъл пред Съда от страна на Парламента, ползващ се с привилегирована процесуална легитимация по силата на член 263, параграф 2 ДФЕС, не представлявало ефективно средство за защита на жалбоподателя, по-специално ако мнозинството от Парламента откажело да предяви такова искане.

____________

¹ Делегиран регламент (ЕС) 2022/1214 на Комисията от 9 март 2022 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 по отношение на икономическите дейности в някои сектори на енергетиката и на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 по отношение на специфичното публично оповестяване на информация за тези икономически дейности (OB L 188, 2022 г., стр. 1).