Съединени дела Т‑150/18 и Т‑345/18
BNP Paribas
срещу
Европейска централна банка
Решение на Общия съд (втори разширен състав) от 9 септември 2020 година
„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Вноски към схемата за гарантиране на депозитите или към Единния фонд за преструктуриране чрез неотменими ангажименти за плащане — Задачи, възложени на ЕЦБ — Специфични правомощия на ЕЦБ за надзор — Член 4, параграф 1, буква е) и член 16, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Мярка, налагаща приспадане на общата сума на оставащите неотменими ангажименти за плащане от базовия собствен капитал от първи ред — Липса на индивидуална проверка“
1. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Капиталови изисквания — Обхват на надзорния преглед и оценката, извършвани от Европейската централна банка
(член 4, параграф 1, буква е) и член 16, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква г) от Регламент № 1024/2013 на Съвета)
(вж. т. 55—60)
2. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Капиталови изисквания — Обхват на надзорния преглед и оценката, извършвани от Европейската централна банка — Задължение за извършване на индивидуална пруденциална проверка
(член 4, параграф 1, буква е) и член 16, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква г) от Регламент № 1024/2013 на Съвета)
(вж. т. 61, 75—82)
3. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над групи от кредитни институции на консолидирана основа — Капиталови изисквания — Обхват на надзорния преглед и оценката, извършвани от Европейската централна банка — Фондове, които могат да бъдат предмет на мярка, изискваща прилагането на специална политика или специално третиране — Понятие — Неотменими ангажименти за плащане (НАП) — Включване
(член 4, параграф 1, буква е) и член 16, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква г) от Регламент № 1024/2013 на Съвета)
(вж. т. 69 и 70)
Резюме
Жалбоподателят, BNP Paribas, е кредитна институция, определена като „значима“, поради което попада в обхвата на прекия пруденциален надзор на Европейската централна банка (ЕЦБ). В рамките на финансирането на Единния фонд за преструктуриране жалбоподателят решава да прави вноски чрез неотменими ангажименти за плащане (наричани по-нататък „НАП“)(1). При изпълнението на задачата си за пруденциален надзор ЕЦБ приема на 19 декември 2017 г. решение(2), с което изисква от жалбоподателя да приспадне от своя базов собствен капитал от първи ред (Common Equity Tier 1, CET 1)(3) общия размер на своите суми по НАП (наричано по-нататък „обжалваната мярка“).
ЕЦБ основава това решение на констатацията, че жалбоподателят е третирал своите НАП като задбалансови позиции, което създава риск от надценяване на неговия CET 1. Всъщност НАП не са били вписани в пасива на счетоводния баланс на жалбоподателя и тъй като свързаната с тях гаранция не е била налична до внасянето в Единния фонд за преструктуриране, не е било възможно да се прибегне до такива, за да се покрият евентуални загуби, свързани с дейността на жалбоподателя. ЕЦБ счита, че това положение не дава точна представа за финансовата стабилност на жалбоподателя, тъй като съществува разлика между обявения от жалбоподателя размер на CET 1 и действителния размер на загубите, които той е бил в състояние да понесе.
Като се произнася по жалба, подадена от жалбоподателя пред Административния съвет за преглед към ЕЦБ, последната заменя решението си от 19 декември 2017 г. с решение от 26 април 2018 г.(4), като частта относно НАП остава непроменена. Последното решение е заменено на 1 март 2019 г. с решение от 14 февруари 2019 г.(5), с което на жалбоподателя е наложена мярка, идентична с обжалваната. Жалбоподателят подава пред Общия съд две жалби за частична отмяна на решенията на ЕЦБ, с които му е наложена посочената мярка.
В решението си от 9 септември 2020 г., постановено в разширен състав след съединяване на делата по двете жалби (T‑150/18 и T‑345/18), Общият съд отменя частично решенията на ЕЦБ, с мотива че тя не е извършила индивидуалната пруденциална проверка на рисковия профил на жалбоподателя, преди да му наложи обжалваната мярка.
На първо място, Общият съд установява, че приетите от ЕЦБ решения не са лишени от правно основание, тъй като последната е действала в рамките на своите пруденциални правомощия за надзорен преглед и оценка, които ѝ дават право да изисква от институциите да следват специална политика за провизиране или специално третиране на активите във връзка с изискванията за собствен капитал(6).
На второ място, след като приема, че сумите, предоставени като гаранция за плащането на НАП(7) са неделима част от самите НАП, Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че последните не могат да бъдат предмет на мярка за пруденциален надзор, налагаща специално третиране на активите във връзка с изискванията за собствен капитал поради третирането им като задбалансови позиции. Всъщност Общият съд приема, че макар обжалваната мярка да не се отнася пряко до НАП, а до сумите, предоставени като гаранция за тяхното плащане, фактът, че посочените суми са неделима част от НАП, позволява тази мярка да обхване и последните.
Същевременно прибягването до такава мярка задължава ЕЦБ да извърши индивидуална проверка на рисковия профил на жалбоподателя, и по-специално на прилаганите правила, стратегии и механизми, за да се преодолее рискът, произтичащ от счетоводното третиране на НАП. В това отношение Общият съд констатира, че ЕЦБ е установила равнището на излагане на жалбоподателя на риска, породен от факта, че е поел НАП. Въпреки това Общият съд приема, че съображенията на ЕЦБ, според които счетоводното третиране на НАП извън счетоводния баланс само по себе си е проблематично, тъй като това третиране по дефиниция предполага надценяване на CET 1, произтичат от общи констатации, които могат да се приложат към всяка кредитна институция, която реши да третира НАП по подобен начин. Така Общият съд констатира, че в обжалваните решения изобщо не е посочена индивидуална проверка, която да е извършена от ЕЦБ с цел да се провери дали жалбоподателят е приложил правила, стратегии или механизми, за да преодолее пруденциалните рискове, свързани с третирането на НАП извън счетоводния баланс.
Освен това, като счита, че обжалваната мярка е приета в рамките на процедурата за надзорен преглед и оценка (Supervisory Review and Evaluation Process), Общият съд стига до извода, че това положение не означава непременно, че е извършена индивидуална проверка, отчитаща конкретните обстоятелства по отношение на жалбоподателя. Освен това Общият съд приема, че макар оценката на въздействието, направена преди приемането на обжалваните решения, да може да е от полза, за да се прецени пропорционалността на обжалваната мярка, същата оценка преследва логика и цел, които са различни от тези на индивидуалната проверка, и не може да се приравни на такава проверка.
Ето защо Общият съд заключава, че при липсата на проверка отвъд самата констатация за потенциалния риск, породен от НАП, третирани извън счетоводния баланс, на проверка на конкретното положение на жалбоподателя, по-специално на неговия рисков профил, а също и на равнището на неговата ликвидност, както и на отчитане на евентуални фактори, смекчаващи потенциалния риск, ЕЦБ не е изпълнила задължението си да извърши индивидуална пруденциална проверка на жалбоподателя(8).