РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
24 октомври 2011 година(*)
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Уволнение — Загуба на доверие — Мотивиране — Изопачаване на доказателствата“
По дело T‑213/10 P
с предмет жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 24 февруари 2010 г. по дело P/Парламент (F‑89/08, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това решение,
P., бивш срочно нает служител на Европейския парламент, с местоживеене в Брюксел (Белгия), за която се явява адв. É. Boigelot, avocat,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Европейски парламент, представляван първоначално от г‑жа S. Seyr и г‑жа R. Ignătescu, впоследствие от г‑жа Seyr, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),
състоящ се от: г‑н M. Jaeger, председател, г‑н J. Azizi (докладчик) и г‑н E. Moavero Milanesi, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Решение
1 Със своята жалба, подадена на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз, жалбоподателката г‑жа P. иска отмяната на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 24 февруари 2010 г. по дело P/Парламент (F‑89/08, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което, на първо място, се отхвърля жалбата ѝ за отмяна на решението на Европейския парламент от 15 април 2008 г. за едностранно прекратяване на нейния договор за неопределено време на срочно нает служител, с който е била назначена на работа към независимите депутати от Парламента (наричано по-нататък „спорното решение“), на второ място, отхвърля се възстановяването ѝ на работа, на трето място, отхвърля се изплащането на възнаграждението ѝ, считано от 15 юли 2008 г., и на четвърто място, отхвърля се изплащането в нейна полза на обезщетение за претърпени неимуществени и професионални вреди, които счита, че е претърпяла като последица от спорното решение.
Обстоятелства в основата на спора и първоинстанционно производство
2 Обстоятелствата в основата на спора са изложени в точки 8—21 от обжалваното съдебно решение по следния начин:
„8 Жалбоподателката, която от 1999 г. неколкократно е работила в Парламента, по-конкретно през 2004 г. като парламентарен сътрудник на г‑н Ashley Mote, постъпва на 1 март 2005 г. като срочно нает служител със степен B*3, стъпка 2, за осъществяване на дейност като сътрудник на независимите депутати от Парламента.
9 След решението на г‑н Mote да се присъедини към групата „Идентичност, традиция, суверенитет“ (наричана по-нататък „групата ИТС“) жалбоподателката е назначена към тази група с допълнително споразумение към нейния договор, подписано на 31 януари 2007 г.
10 Вследствие на допълнително споразумение към нейния договор от 27 март 2007 г. жалбоподателката заема длъжността главен секретар на групата ИТС с класиране в степен AD 14, стъпка 1.
11 На 14 юли 2007 г., в доклад за „потвърждаване в длъжността ръководител на отдел в качеството на главен секретар“, г‑н Gollnisch, който е оценяващ жалбоподателката и председател на групата ИТС, се позовава по-конкретно на трудности във взаимоотношенията, на конфликти, на неуместни инициативи и на известно объркване в областта на общуването. С оглед на това той съобщава решението на бюрото на групата ИТС жалбоподателката да не бъде задържана на длъжността главен секретар на посочената група. Тъй като обаче счита, че жалбоподателката е способна да заеме длъжност, която е с по-висока степен от заеманата от нея длъжност преди сключване на допълнителното споразумение от 27 март 2007 г., той предлага тя да бъде възстановена на работа към групата ИТС посредством назначаването ѝ на служба в една от съставните части на групата.
12 С писмо от 21 септември 2007 г. на г‑н Claeys, първи заместник-председател и изпълняващ длъжността председател на групата ИТС, жалбоподателката е уведомена, че нейният договор ще бъде прекратен след изтичането на тримесечно предизвестие (наричано по-нататък „решението за уволнение от 21 септември 2007 г.“). В писмото, което се позовава на член 47, буква в) от УРДС [Условията за работа на другите служители на Европейския съюз], се уточнява, че решението за прекратяване е прието поради загуба на доверие и е „следствие от доклада, в който се стига до заключение да не бъде потвърдено оставането на жалбоподателката за определен срок на длъжността главен секретар на групата [ИТС], следствие е от [нейния] отказ да се запознае с това решение, както и [от] решението на бюрото на групата ИТС от 5 септември [2007 г., приложено към посоченото писмо]“.
13 С писмо от 17 декември 2007 г. координаторът на независимите депутати, който е делегиран към тях от генералния секретар на Парламента, уведомява директорката на Дирекцията за административно управление на персонала, че вследствие от разпускането на групата ИТС и „в съгласие с британската делегация [на независимите депутати]“, в която е включен г‑н Mote, той иска жалбоподателката да бъде възстановена „на нейната предишна длъжност“ в секретариата на независимите депутати.
14 Решението за уволнение от 21 септември 2007 г. е оттеглено и с допълнително споразумение, влизащо в сила на 20 декември 2007 г., жалбоподателката е назначена на работа към независимите депутати и класирана в степен AST 3, стъпка 3.
15 С писмо, за което е безспорно, че макар посочената върху него дата да е 27 май 2008 г., то всъщност е с дата 27 март 2008 г., координаторът на независимите депутати иска от генералния секретар на Парламента жалбоподателката да бъде уволнена „[п]оради загубата както на лично, така и на политическо доверие между [нея], като служител в [с]екретариата на [не]зависимите [д]епутати, и г‑н Ashley Mote, който е [не]зависим депутат и неин пряк административен ръководител“.
16 С решение на генералния секретар на Парламента от 15 април 2008 г. договорът на жалбоподателката е прекратен на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС „[в]следствие от загубата на доверие [по отношение на жалбоподателката], настъпила в рамките на [с]екретариата“ на независимите депутати (наричано по-нататък „спорното решение“). Уточнява се, че прекратяването ще настъпи след изтичането на тримесечен срок на предизвестие.
17 Освен това спорното решение предвижда по време на срока на предизвестие жалбоподателката повече да няма достъп до помещенията на Парламента и да предаде „в най-кратък срок“ намиращите се в нея ключове от кабинетите.
18 С писмо от 8 май 2008 г. адвокатът на жалбоподателката подава искане до Парламента за оттегляне на спорното решение и за довеждане до нейното знание на мотивите за това решение.
19 С писмо от 14 май 2008 г. на ръководителя на отдел „Удръжки“ на генерална дирекция „Персонал“ жалбоподателката е уведомена, че „[с]ъгласно направеното от г‑н Gollnisch, [п]редседател на бившата [г]рупа ИТС, искане за възстановяване […] [о]тделът по [у]дръжките ще пристъпи към възстановяването на сумата от 1 320,50 EUR, която [жалбоподателката] недължимо е получила“. Също така жалбоподателката е предупредена с писмо на генералния секретар на Парламента от 9 юни 2008 г. за съществуването на образувано по отношение на нея административно разследване, след като генералният секретар „е бил уведомен от г‑н Gollnisch, бивш председател на групата ИТС, че [жалбоподателката] използва[ла] различни измамни способи, за да злоупотреби с доверието [на г‑н Gollnisch] и с това на другите членове на [б]юрото на групата“.
20 С писмо от 11 юли 2008 г. адвокатът на жалбоподателката подава на основание член 90, параграф 2 от Правилника [за длъжностните лица на Европейския съюз] административна жалба, с която по-конкретно се иска да бъде отменено спорното решение.
21 С решение от 18 септември 2008 г. Парламентът отхвърля жалбата на жалбоподателката“.
3 С жалба, подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 3 ноември 2008 г., жалбоподателката моли посочения съд:
– да отмени спорното решение,
– да я възстанови с обратно действие на заеманата от нея длъжност, на работното ѝ място и със степента, която е имала към датата на спорното решение, при което бъде назначена на работа при господа депутатите Kilroy-Silk, Helmer и Hannan,
– да разпореди изплащането на възнаграждението ѝ, считано от 15 юли 2008 г. до датата на действителното ѝ възстановяване на работа, с начисляване на лихви за забава в размер на 7 % годишно,
– да осъди Парламента да заплати сумата от 10 000 EUR като обезщетение за нанесените ѝ неимуществени вреди и посегателство върху нейното кариерно развитие,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
4 Парламентът моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата отчасти като недопустима, а в останалата ѝ част — като неоснователна,
– да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
Обжалваното съдебно решение
5 С обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба отхвърля изцяло жалбата.
6 С тази цел той отхвърля изтъкнатите от жалбоподателката в подкрепа на нейното искане за отмяна шест правни основания, а именно първото правно основание, което е изведено от нарушението на правото на защита, второто правно основание, изведено от наличието на явна грешка в преценката, третото правно основание, изведено от недостатъчни мотиви на спорното решение, четвъртото правно основание, изведено от наличието на злоупотреба с власт, петото правно основание, изведено от наличието на процесуално нарушение, и шестото правно основание, изведено от неизпълнението на задължението за полагане на грижа.
7 За да отхвърли първото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита, Съдът на публичната служба се основава на принципите, признати по-специално в Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Парламент/Reynolds (C‑111/02 P, Recueil, стр. I‑5475, точки 50—60) и в Решение на Общия съд от 17 октомври 2006 г. по дело Bonnet/Съд (T‑406/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑213 и II‑A‑2‑1097, точка 79) (точки 31—35 от обжалваното съдебно решение).
8 По отношение на второто правно основание, изведено от наличието на явна грешка в преценката, Съдът на публичната служба приема по-конкретно следното (точки 48—63 от обжалваното съдебно решение):
„48 В дадения случай направеното от координатора на независимите депутати искане за уволнение от 27 март 2008 г. е мотивирано със загубата на доверие на г‑н Mote по отношение на жалбоподателката, поради което спорното решение е било прието на това основание.
49 Както в своя отговор на писмено поставените от Съда на публичната служба въпроси, така и в съдебното заседание Парламентът уточнява, че към датата на спорното решение г‑н Mote е бил прекият административен ръководител на жалбоподателката.
50 Във връзка с това следва най-напред да се припомни, че както бе посочено по-горе, връзките между г‑н Mote и жалбоподателката са били много тесни от 2004 г., тъй като тя е била негов парламентарен сътрудник.
51 Също така следва да се посочи, че от адресирано до отдела за удръжките писмо на координатора на независимите депутати от 9 март 2005 г. изрично е видно, че г‑н Mote е бил „отговорният ръководител, който [е] подписва[л] командировъчните заповеди“ на жалбоподателката, получила на 1 март 2005 г. статут на срочно нает служител на Парламента. Впрочем Парламентът представя командировъчна заповед от този период. Командировъчната заповед е подписана от г‑н Mote в качеството на „[о]тговорен ръководител“.
52 Впоследствие, през 2007 г., жалбоподателката напуска независимите депутати, за да бъде назначена към групата ИТС. Според писменото становище на жалбоподателката назначаването обаче е било следствие от обстоятелството, че г‑н Mote решил да се присъедини към посочената група.
53 Впрочем жалбоподателката представя към материалите по делото подписани от г‑н Mote командировъчни заповеди от юли и септември 2007 г. Една от тези заповеди се отнася до пътуване до Обединеното кралство през ноември 2007 г. с цел посещение на г‑н Mote.
54 Накрая, със съгласието на включващата г‑н Mote британска делегация на независимите депутати жалбоподателката е отново назначена през декември 2007 г. към независимите депутати. В това отношение следва да се отбележи, че г‑н Mote е бил единственият член на тази делегация, принадлежал към групата ИТС през периода, в който жалбоподателката е била назначена към тази група.
55 След като се установи, че г‑н Mote е бил прекият административен ръководител на жалбоподателката през 2005 г., посочената по-горе хронология дава възможност да се приеме, че съществувалата от 2005 г. тясна връзка между жалбоподателката и г‑н Mote се е запазила при тяхното съвместно завръщане през 2007 г. в рамките на независимите депутати.
56 Макар жалбоподателката да твърди, че към датата на приемане на спорното решение вече е работила за няколко членове на британската делегация на независимите депутати (г‑н Kilroy-Silk, г‑н Helmer и г‑н Hannan), тя не представя никакво доказателство — например подписана от някой от тези депутати командировъчна заповед — позволяващо да се установи, че те са били нейни преки административни ръководители.
[…]
59 Освен това, макар в съдебното заседание жалбоподателката да посочва, че г‑н Mote бил лишен от свобода в Обединеното кралство от септември до декември 2007 г. и че през този период тя работила предимно за други независими депутати, представеното от координатора на независимите депутати искане за уволнение е с дата 27 март 2008 г., тоест близо три месеца след края на посочения по-горе период на лишаване от свобода.
60 Затова, дори Парламентът да не бе в състояние да представи формално решение за назначаване на жалбоподателката на работа при г‑н Mote, гореспоменатите непротиворечиви обстоятелства потвърждават посоченото от Парламента, че към датата на издаване на спорното решение г‑н Mote е бил единственият пряк административен ръководител на заинтересованото лице. Също така без значение за законосъобразността на обжалваното решение е обстоятелството, че други парламентаристи, които не са били преки административни ръководители на жалбоподателката, са изразили в момента на уволнението ѝ своето доверие към нея и желанието си да могат да продължат да се ползват от нейното сътрудничество.
61 Поради това е неправилно твърдението на жалбоподателката, че спорното решение е опорочено от явна грешка в преценката, дължаща се на обстоятелството, че други независими депутати, различни от г‑н Mote, при това с разнородни политически възгледи, все още са имали доверие в жалбоподателката към датата на издаване на спорното решение. Неправилно е и твърдението на жалбоподателката, че спорното решение, което се основава на загуба на доверие от страна на г‑н Mote спрямо жалбоподателката, не се основавало на „действителен мотив“. Във връзка именно с това следва впрочем да се констатира, че в нито един момент жалбоподателката не оспорва наличието на прекъсване на връзката на доверие с г‑н Mote.
[…]
63 От всичко гореизложено следва, че правното основание, изведено от наличието на явна грешка в преценката, трябва да бъде отхвърлено“.
9 По отношение на третото правно основание, изведено от наличието на непълнота в мотивите на спорното решение, Съдът на публичната служба приема следното (точки 69—84 от обжалваното съдебно решение):
„69 В Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Landgren/ETF (F‑1/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑123 и II‑A‑1‑459, точки 73 и 74, потвърдено с Решение на Първоинстанционния съд от 8 септември 2009 г. по дело ETF/Landgren, T‑404/06 P, все още непубликувано в Сборника) Съдът на публичната служба приема, че никакво императивно съображение не позволява изключване на срочно наетите служители от закрила срещу неоснователно уволнение, по-специално когато те са обвързани от договор за неопределено време или когато, в случай че са обвързани от договор с определен срок, те са уволнени преди изтичането на този срок. За да се гарантира обаче достатъчна закрила в този смисъл, е от значение да се позволи, от една страна, на заинтересованите лица да се уверят, че са били спазени или накърнени легитимните им интереси, както и да преценят възможността да сезират съда, и от друга страна, да се позволи на последния да упражни своя контрол, което означава да се признае съществуването на задължение за мотивиране в тежест на органа.
70 Следователно уместно е да се уточни обхватът на това задължение за мотивиране по отношение на уволнението на срочно нает служител, назначен въз основа на член 2, буква в) от УРДС.
71 Когато се взема решение за уволнение поради загуба на доверие, заинтересованото лице не разполага в хода на административното производство с процесуални гаранции, каквото е правото на изслушване (Решение по дело Парламент/Reynolds, посочено по-горе, точки 49—60). Поради това задължението за мотивиране и зачитането му от страна на администрацията представляват единствената гаранция, даваща му възможност поне след приемането на засягащото го решение да се възползва пълноценно от способите на защита, с които разполага, за да оспори законосъобразността на това решение (Решение на Първоинстанционния съд от 8 декември 2005 г. по дело Reynolds/Парламент, T‑237/00, Recueil FP, стр. I‑A‑385 и II‑1731, точка 95).
72 Въпреки това прекъсването на връзката на доверие, тоест на отношение от лично естество, не се основава непременно на обективни обстоятелства, за разлика например от положението при процедура на подбор, когато е решено тази процедура да се състои от предварителен подбор на поканените да участват в устните и писмени изпити кандидати, както и от изготвянето от страна на жури на списък с подходящи кандидати в зависимост от резултатите от тези тестове (Решение на Съда от 23 септември 2004 г. по дело Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точки 43 и 44; Решение по дело Bonnet/Съд, посочено по-горе, точка 68).
73 В този смисъл самата констатация за прекъсване на връзката на доверие може да бъде достатъчна, за да се обоснове вземането на решение за уволнение. При това положение, ако решението за уволнение се основава само на тази констатация, е налице единствено ограничено изискване да се представят в мотивите на решението фактическите обстоятелства, които разкриват или обосновават прекъсването на връзката на доверие.
74 Това не променя факта, по-специално за срочно наетите служители, назначени при независимите членове на Парламента, че мотивите на решението за уволнение поради загуба на доверие по необходимост трябва в достатъчна степен да уточняват лицето, с което е прекъсната връзката на доверие. В действителност съответният служител ще може по този начин да се увери, че решението се отнася до неговия пряк административен ръководител, тоест независимия депутат, както бе посочено по-горе, с когото трябва да има връзка на доверие.
75 В случая трябва да се посочи, че спорното решение се позовава единствено „на настъпилата в рамките на [с]екретариата загуба на доверие [по отношение на жалбоподателката]“.
76 Подобно, макар и не обстойно, мотивиране показва, че мотивът за уволнението е прекъсване на връзката на доверие.
77 Въпреки това, както вече бе посочено, жалбоподателката би трябвало също да е в състояние да узнае лицето, с което връзката на доверие е била прекъсната. Предвид обаче на използваната двусмислена формулировка спорното решение не дава достатъчно пояснения по този въпрос.
78 При това спорното решение не се позовава на искането за уволнение от 27 март 2008 г., в което координаторът на независимите депутати посочва поименно депутата, по отношение на който е съществувало прекъсване на връзката на доверие, тоест г‑н Mote. Освен това е безспорно, че Парламентът не е довел до знанието на жалбоподателката това искане.
79 Следователно трябва да се определи дали в дадения случай контекстът въпреки всичко е позволявал на жалбоподателката да установи ясно мотивите на спорното решение (Решение на Първоинстанционния съд от 27 април 1999 г. по дело Thinus/Комисия, T‑283/97, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑353, точка 77; Решение по дело Landgren/ETF, посочено по-горе, точка 78), и в частност да разполага с достатъчно пояснения относно лицето, по отношение на което е настъпило прекъсване на връзката на доверие.
80 От самия текст на подадената от жалбоподателката на 11 юли 2008 г. административна жалба следва обаче, че разглеждайки личното си досие, тя е могла да узнае за направеното от координатора на независимите депутати искане за уволнение от 27 март 2008 г. Следователно към онзи момент, тоест дори преди подаването на административната си жалба, тя е могла да се информира за съдържанието на искането и по този начин е била в състояние да узнае, че това искане, а впоследствие и спорното решение, са били основани на „загуба както на лично, така и на политическо доверие между [нея] и г‑н Ashley Mote, който е [не]зависим депутат и неин пряк административен ръководител“.
81 Тук следва да се напомни, че администрацията е обвързана от задължението за мотивиране и поради това нейният служител не следва да се информира сам за мотивите на решението, когато то е недостатъчно мотивирано.
82 В този смисъл, когато решението е недостатъчно мотивирано, администрацията не би могла да се позовава на обстоятелството, че мотивите му са достъпни в личното досие на съответния служител, в подкрепа на искането си в съдебното производство съдът да отхвърли правното основание, изведено от недостатъчни мотиви.
83 Независимо от това, когато — както в дадения случай — от самия текст на жалбата, подадена от служител по силата на член 90, параграф 2 от Правилника [за длъжностните лица на Европейския съюз], е видно, че той се е запознал с мотивите на решение, разглеждайки личното си досие, би било прекомерно това решение да се отмени поради факта, макар и будещ възражения, че институцията не е изложила изрично мотивите, когато е отхвърлила тази административна жалба.
84 От всички изложени дотук съображения следва, че при конкретните обстоятелства по случая трябва да се отхвърли правното основание, изведено от недостатъчното мотивиране на спорното решение“.
10 Накрая, в точки 87—100, 103—109 и 112—117 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба отхвърля четвъртото, петото и шестото правно основание, изведени съответно от наличието на злоупотреба с власт, на процесуално нарушение и неизпълнение на задължението за полагане на грижа.
11 При разглеждането на четвъртото правно основание, изведено от наличието на злоупотреба с власт, Съдът на публичната служба по-специално посочва:
„92 В споменатото писмо от 17 септември 2008 г. се казва:
„[Жалбоподателката] е уволнена вследствие загуба на доверие […] и понастоящем е в ход вътрешно разследване, резултатите от което на този етап все още не могат да бъдат известни“.
[…]
98 Освен това въпросното разследване се отнася до факти, свързани с изпълняваната от жалбоподателката длъжност в рамките на групата ИТС, докато в писмото си от 21 януари 2009 г. координаторът на независимите депутати уточнява, че обстоятелствата, за които е упреквана жалбоподателката и които обосновават прекъсването на връзката на доверие с г‑н Mote, са „препятства[ли] доброто функциониране на [с]екретариата на [н]езависимите [д]епутати“.
99 При това положение, въпреки използването от страна на координатора на независимите депутати в писмото от 21 януари 2009 г. на израза „злоупотреба с доверие“ — израз, който присъства и в писмото на генералния секретар на Парламента от 9 юни 2008 г. във връзка с наличието на образувано спрямо жалбоподателката административно разследване, — обстоятелствата, които според посочения координатор обосновават уволнението на жалбоподателката, са се развили в контекст, различен от този на обстоятелствата, намиращи се в основата на посоченото разследване, като освен това тези обстоятелства са се развили в по-късен период“.
По жалбата
Съдебното производство
12 Жалбоподателката подава настоящата жалба с писмен акт, внесен в секретариата на Общия съд на 10 май 2010 г. На 28 юли 2010 г. Парламентът внася своя писмен отговор.
13 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (състав по жалбите) установява, че страните не са представили искане за насрочване на съдебно заседание в едномесечен срок от уведомлението за приключване на писмената фаза на производството, и взема решение съгласно член 146 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството.
Искания на страните
14 Жалбоподателката моли Общия съд:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да уважи направените в първоинстанционното производство искания,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
15 Парламентът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като частично недопустима и частично неоснователна,
– при условията на евентуалност да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
От правна страна
Кратко изложение на правните основания на жалбата
16 Жалбоподателката излага три правни основания в подкрепа на своята жалба.
17 С първото правно основание жалбоподателката по същество твърди, че обосновката на обжалваното съдебно решение е опорочена от грешка при прилагане на правото и от противоречиви и погрешни мотиви, тъй като, от една страна, Съдът на публичната служба признава изричното изискване за мотивиране на спорното решение и неговото незачитане в дадения случай от страна на Парламента (точки 69—78 и 83 от обжалваното съдебно решение), а от друга страна, въпреки това отхвърля правното основание, изведено от недостатъчното мотивиране на това решение, поради това че жалбоподателката се е запознала с мотивите на решението при разглеждане на личното си досие, въпреки че Парламентът е трябвало да ѝ предостави най-късно с решението за отхвърляне на нейната административна жалба пояснения за лицето, в отношенията с което е настъпила твърдяната загуба на доверие (точки 79—84 от обжалваното съдебно решение).
18 Всъщност с отказа да отмени спорното решение поради нарушение на задължението за мотивиране (точка 83 от обжалваното съдебно решение) Съдът на публичната служба в няколко отношения не се съобразил с релевантната съдебна практика. На първо място, задължението за мотивиране не било ограничено, когато става въпрос за решение относно наемане на или уволнение от длъжност, която попада в обхвата на член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), при това въпреки че взаимното доверие е основен елемент от договорите на всички срочно наети служители, посочени в тази разпоредба (Решение на Общия съд от 8 септември 2009 г. по дело ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точка 169). Поради това Съдът на публичната служба не можело да приема в точка 73 от обжалваното съдебно решение, че „самата констатация за прекъсване на връзката на доверие може да бъде достатъчна, за да се обоснове вземането на решение за уволнение“, след като в точка 74 от посоченото съдебно решение уточнил, че подобно решение „по необходимост трябва в достатъчна степен да уточнява лицето, с което е прекъсната връзката на доверие“. Според жалбоподателката, ако самата констатация за прекъсване на връзката на доверие бе достатъчна, за да мотивира уволнението на някои срочно наети служители, съдът на Съюза щял да бъде възпрепятстван да упражни надлежно своя контрол, като заинтересованите лица тогава биха били лишени от подходяща защита срещу произволно или неправилно уволнение от страна на администрацията и обхватът на тази защита би се променял в зависимост от вида на договора на съответния срочно нает служител, което щяло да доведе до случаи на необоснована дискриминация. На второ място, според жалбоподателката от точка 79 от Решение на Съда на публичната служба от 26 октомври 2006 г. по дело Landgren/ETF (F‑1/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑123 и II‑A‑1‑459) следва, че за администрацията съществува по-строго задължение за мотивиране. Нито спорното решение, нито решението за отхвърляне на административната жалба били съобразени с това изискване, тъй като за обосноваване на прекратяването на спорния договор на срочно нает служител те се ограничавали да се позоват на твърдяна загуба на доверие по отношение на жалбоподателката в рамките на секретариата на независимите членове на Парламента. На трето място, жалбоподателката посочва, че относно изискванията за мотивиране на решенията за отхвърляне на кандидатура, приети в рамките на процедурите за назначаване на срочно наети служители по член 2, буква в) от УРДС, съдебната практика приема, че още по-оправдано е да се даде конкретно мотивиране в отговор на административната жалба на заинтересованото лице, когато то е участвало в провеждането на първоначално непредвиден индивидуален разговор, не е получило никаква информация за изхода на процедурата за назначаване, преди само да направи искане да получи такава информация, и изрично се е позовало в своята административна жалба на съдържанието на списъка с подходящи кандидати и на установената поредност според заслугите (Решение на Съда от 23 септември 2004 г. по дело Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точка 47). В конкретния случай жалбоподателката се позовала изрично в своята административна жалба на искането на координатора на независимите депутати за уволнение и на твърдяната загуба на доверие от страна на г‑н Mote, за която се споменавало в това искане. Решението за отхвърляне на административната жалба обаче изобщо не уточнило лицето, чието доверие е било загубено, но в това решение продължавало смътно да се загатва за загуба на доверие, която настъпила в рамките на секретариата на независимите членове на Парламента.
19 Посредством своето второ правно основание жалбоподателката се позовава на незачитане на системата за разделение на функциите и за институционалното равновесие между администрацията и съда на Съюза, както и на незачитане на член 26 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) и нарушаване на нейното право на ефективна съдебна защита.
20 Според жалбоподателката Съдът на публичната служба неправомерно е заменил Парламента, като е обявил вместо него предполагаемите мотиви на спорното решение. В точка 80 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба не трябвало да се позовава на узнаването от страна на жалбоподателката на искането на координатора на независимите депутати за уволнение, за да приеме, че тя „по този начин е била в състояние да узнае, че това искане, а впоследствие и спорното решение, са били основани на „загуба както на лично, така и на политическо доверие между [нея] и г‑н Ashley Mote, който е [не]зависим депутат и неин пряк административен ръководител“. Всъщност трябвало да се направи разграничение между спорното решение и това искане за уволнение, които били отделни актове, произхождащи от различни автори. Също така Съдът на публичната служба не можел по отношение на това искане да заключава, че „спорното решение е било прието на това основание“ (точка 48 от обжалваното съдебно решение). По този начин той надхвърлил правомощията си и не зачел системата за разделение на функциите и за институционалното равновесие между администрацията и съда на Съюза, който се превръщал в първата и единствена инстанция, пред която жалбоподателката има възможност да получи подобно мотивиране (вж. в този смисъл Решение по дело ETF/Landgren, точка 18 по-горе, точка 164).
21 Също така Съдът на публичната служба не зачел член 26 от Правилника, който целял да защити, от една страна, „принципа на състезателност при най-пълно спазване на правото на справедлива и равноправна защита“, а от друга страна, „правото на мотивиране, което се основава на известни обстоятелства“. Според жалбоподателката на още по-голямо основание тези принципи били приложими към функцията на съда, така че той не можел да ѝ противопоставя твърдяно мотивиране на спорното решение, основано на искането на координатора на независимите депутати за уволнение, което „никога не ѝ е съобщавано, преди административната преписка да бъде приключена“.
22 На последно място, жалбоподателката счита, че доколкото Съдът на публичната служба е заменил Парламента в оповестяване мотивите на спорното решение, тя не могла да се ползва нито от „минималните правни условия за упражняването на ефективна съдебна защита“, нито от „достатъчна закрила срещу необосновано уволнение“. Задължението за мотивиране обаче имало за цел да защити заинтересованото лице, от една страна, като му предостави достатъчно указание за това дали разглежданият акт е опорочен така, че да може да оспори неговата законосъобразност, и от друга страна, като позволи на съда да осъществи контрол за законосъобразността на този акт (вж. също точка 71 от обжалваното съдебно решение). По този начин посоченото задължение допринасяло за гарантиране на правото на ефективна съдебна защита (Решение по дело ETF/Landgren, точка 18 по-горе, точка 148). Следователно Съдът на публичната служба не зачел както правото на жалбоподателката да получи достатъчни мотиви в края на административното производство, така и нейното право на ефективна съдебна защита.
23 Със своето трето правно основание жалбоподателката твърди, като се позовава на няколко документа по делото, че обжалваното съдебно решение е опорочено от непълнота в мотивите и от изопачаване на доказателствата. Всъщност Съдът на публичната служба пропуснал да се произнесе по тези документи, като се ограничил с извода, че действителният мотив за уволнението на жалбоподателката се основавал на загубата на доверие от страна на г‑н Mote, който мотив обаче се съдържал само в писмото на координатора на независимите депутати, но не и в спорното решение.
24 В подкрепа на своето твърдение за нарушение, изведено от изопачаването на доказателствата, жалбоподателката отбелязва, че противно на това, което Съдът на публичната служба изтъква, твърдението, че г‑н Mote е бил неин пряк административен ръководител към датата на приемане на спорното решение, не се основава на никакво релевантно доказателство. От една страна, подписаните от г‑н Mote командировъчни заповеди, на които се основава Съдът на публичната служба, се отнасяли за период, предхождащ възстановяването на работа на жалбоподателката към независимите членове на Парламента, така че командировъчните заповеди не можели да подкрепят това твърдение. От друга страна, Съдът на публичната служба установил, че възстановяването на работа на жалбоподателката се е осъществило „със съгласието на включващата г‑н Mote британска делегация на независимите депутати“. В действителност обаче това възстановяване през ноември 2007 г. се осъществило „по искане на британската делегация на независимите депутати“, и по-специално по искане на г‑н Helmer и г‑н Kilroy-Silk. Освен това, като се има предвид, че по това време г‑н Mote е бил лишен от свобода в Обединеното кралство, жалбоподателката не можела да бъде възстановена на работа при него, а при г‑н Helmer и г‑н Kilroy-Silk. Пропускайки да „уточни“ тези съществени фактически обстоятелства, Съдът на публичната служба основал своята преценка на погрешно тълкуване на фактите и неправилно заключил в точка 60 от обжалваното съдебно решение, че „към датата на [издаване на] спорното решение г‑н Mote е бил единственият пряк административен ръководител на заинтересованото лице“.
25 Освен това според жалбоподателката Съдът на публичната служба е отхвърлил без годно основание доказателствата, които тя му е предоставила в подкрепа на правното основание, изведено от злоупотребата с власт. От една страна, той признал, че „едновременността е установена (първо обективно обстоятелство)“. От друга страна, в точка 92 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба изопачил писмото от 17 септември 2008 г. и даже съкратил част от него, която заменил с „[…]“, въпреки че това писмо се е позовавало на уволнението на жалбоподателката „вследствие изразената загуба на доверие от страна на някои от независимите депутати“. Съдът на публичната служба също така нямал право да се основава на писмото на координатора на независимите депутати от 21 януари 2009 г., което „от една страна, не [било] издадено от компетентния да оповести мотивите на [спорното] решение орган, а от друга страна, не [било] изготвено [in] tempore non suspecto, тъй като [било] последващо спрямо спора и завеждането на жалбата в първоинстанционното производство“. Въпреки това в точки 98 и 99 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба се позовал на въпросното писмо, за да отхвърли правното основание, изведено от злоупотребата с власт, като приел, че „обстоятелствата, които според посочения координатор [на независимите депутати] обосновават уволнението на жалбоподателката, са се развили в контекст, различен от този на обстоятелствата, намиращи се в основата на посоченото разследване, като освен това тези обстоятелства са се развили в по-късен период“.
26 Парламентът отправя искане за отхвърляне на жалбата.
По първото, второто и третото правно основание, доколкото са изведени от грешка при прилагане на правото, от противоречиво, погрешно и недостатъчно мотивиране на обжалваното съдебно решение, от незачитане на системата за разделение на функциите и за институционалното равновесие между администрацията и съда на Съюза, от незачитане на член 26 от Правилника и от нарушаване на правото на ефективна съдебна защита
27 Трябва да се напомни, че зачитането от администрацията на обхвата на задължението за мотивиране е правен въпрос, който подлежи на контрол от Общия съд в рамките на производството по обжалване (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 453 и Решение на Съда от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 30; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 28 февруари 2008 г. по дело Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, все още непубликувано в Сборника, точки 50—52).
28 Както Общият съд вече е приел, задължението за мотивиране по член 25, втора алинея от Правилника се прилага по отношение на решения за уреденото от УРДС прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител (Решение по дело ETF/Landgren, точка 18 по-горе, точки 143—171), какъвто е разглежданият случай. Тази разпоредба предвижда, че „[в]сяко индивидуално решение по настоящия правилник незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице, до което се отнася“ и че „[в]сяко решение, което има неблагоприятни последици за длъжностното лице, трябва да бъде надлежно мотивирано“.
29 В частност, що се отнася до основанието за уволнение, свързано със загубата или с прекъсването на взаимното доверие между срочно наетия служител и политическата група в Парламента, към която той е назначен, дори минимален контрол от страна на съда на Съюза би се оказал невъзможен при отсъствието на задължение за мотивиране. Обстоятелството, че органът, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), няма никаква свобода на преценка във връзка с изпълнението на искането от политическата група, не ограничава по никакъв начин обхвата на задължението за мотивиране. При подобен случай мотивирането на решението на ООСД трябва да отразява поне мотивите от искането на политическата група, въз основа на които ООСД се оказва задължен да пристъпи към решението за прекратяване на договора. Всъщност самото искане на групата може да съдържа нередности, които да го опорочават като незаконосъобразно, и следователно то трябва да може бъде подложено на ефективен съдебен контрол. На последно място, действително само с оглед на мотивите, от една страна, заинтересованото лице е в състояние да прецени релевантността на обжалване по съдебен ред на засягащото го решение, и от друга страна, съдът на Съюза може да упражни своя контрол (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 8 декември 2005 г. по дело Reynolds/Парламент, T‑237/00, Recueil FP, стр. I‑A‑385 и II‑1731, точка 96; в този смисъл вж. също Решение по дело Bonnet/Съд, точка 7 по-горе, точка 52).
30 Обхватът на това задължение за мотивиране следва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатът може да има от получаване на разяснения, като за преценката на пълнотата на мотивите е важно също така те да се разгледат в юридическия и фактическия контекст, в които се вписва приемането на оспорения акт. Затова дадено решение е достатъчно мотивирано, щом е издадено в известен на съответния служител контекст, който му позволява да разбере значението на приетата спрямо него мярка (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 септември 2005 г. по дело Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 36, Решение на Общия съд от 7 февруари 2007 г. по дело Caló/Комисия, T‑118/04 и T‑134/04, все още непубликувано в Сборника, точки 127 и 128 и Решение на Общия съд от 4 юли 2007 г. по дело Lopparelli/Комисия, T‑502/04, все още непубликувано в Сборника, точка 75 и цитираната там съдебна практика).
31 Освен това задължението на Съда на публичната служба да мотивира своите решения съгласно член 36 от Статута на Съда във връзка с член 7, параграф 1 от приложение I към този статут (Решение на Общия съд от 8 юни 2009 г. по дело Krcova/Съд, T‑498/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 34), не му налага да разглежда изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които са взети въпросните мерки, а на сезирания с обжалването съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Съда от 21 януари 2010 г. по дело Iride и Iride Energia/Комисия, C‑150/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 42 и цитираната там съдебна практика). Всъщност това задължение не би могло да се тълкува като обвързващо Съда на публичната служба да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако той не е достатъчно ясен и точен и не почива на обстойно изложени доказателства (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 2 март 2010 г. по дело Doktor/Съвет, T‑248/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 64 и цитираната там съдебна практика).
32 Накрая, въпросът дали мотивите на едно решение на Съда на публичната служба са противоречиви или недостатъчни е правен въпрос, който като такъв може да бъде повдиган в производство по обжалване (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Съда от 24 юни 2010 г. по дело Kronoply/Комисия, C‑117/09 P, непубликувано в Сборника, точка 52 и цитираната там съдебна практика).
33 С оглед на тези принципи следва да се разгледа, от една страна, дали в дадения случай Съдът на публичната служба е имал право да установи, че спорното решение е било достатъчно мотивирано, и от друга страна, дали в това отношение Съдът на публичната служба е спазил собственото си задължение за мотивиране в обжалваното съдебно решение.
34 По отношение на първото твърдение за нарушение, изложено в рамките на първото правно основание на жалбата, което от своя страна е изведено от неотчитането на недостатъчното мотивиране на спорното решение, трябва да се констатира признанието на самата жалбоподателка, че Съдът на публичната служба е взел предвид съвкупността от изведени от съдебната практика принципи, каквито са изложените по-горе в точки 27—29, които определят задължението на администрацията да мотивира дадено решение за прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител. Това е така преди всичко по отношение на изискването, според което това мотивиране следва да присъства като такова в оспорения акт и по ясен и недвусмислен начин да излага съображенията на издаващата акта институция, включително съществените фактически и правни елементи, на които той се основава, така че да се позволи на заинтересованите лица да се запознаят с обосновката на предприетата мярка, а на компетентния съд — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл точки 69, 71, 72 и 79 от обжалваното съдебно решение).
35 В този контекст Съдът на публичната служба правомерно констатира по същество, че в мотивите на спорното решение е трябвало да присъства основният обосноваващ решението за уволнение мотив, а именно прекъсването на връзката на доверие между срочно наетия служител и нейния пряк административен ръководител (вж. в този смисъл точки 72—74 от обжалваното съдебно решение). Освен това, без да се засяга въпросът за това дали в случая г‑н Mote действително е бил прекият административен ръководител на жалбоподателката към момента на приемането на спорното решение — нещо, което се отнася до преценката на законосъобразността по същество, а не до преценката на спазването на изискването за достатъчно мотивиране като съществено изискване за форма, — Съдът на публичната служба е можел рационално да изведе от цитираната в точка 29 по-горе съдебна практика заключението, че в подобен случай задължението за мотивиране изисква да се установи прекият административен ръководител, с който връзката на взаимно доверие е била прекъсната (вж. в този смисъл точка 74 от обжалваното съдебно решение). Всъщност само когато това изискване е изпълнено заинтересованото лице може да разбере цялото значение на взетото по отношение на него решение и евентуално да оспори съществуването на такова прекъсване на взаимното доверие.
36 Оттук произтича, че Съдът на публичната служба не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че мотивите на спорното решение е трябвало не само да показват прекъсване на връзката на доверие като основание за уволнението, но и да дават възможност на заинтересованото лице да узнае с кого е била прекъсната връзката на доверие.
37 Противно на твърдението на жалбоподателката обаче, посочената преценка не е била от естество да попречи на Съда на публичната служба да проучи дали изложените в точка 30 по-горе принципи, изведени от съдебната практика, го упълномощават да приеме, че съответната институция въпреки това е спазила своето задължение за мотивиране, по-специално тъй като жалбоподателката е познавала контекста, в който се вписва спорното решение — нещо, което ѝ е позволило да разбере обхвата на предприетата спрямо нея мярка. При това положение жалбоподателката неоснователно упреква Съда на публичната служба, че е възприел противоречив или погрешен подход, когато в точка 79 от обжалваното съдебно решение той се позовава на тази съдебна практика, за да „се определи дали в дадения случай контекстът въпреки всичко е позволявал на жалбоподателката да установи ясно мотивите на спорното решение […] и в частност да разполага с достатъчно пояснения относно лицето, по отношение на което е настъпило прекъсване на връзката на доверие“.
38 В това отношение трябва да се уточни, от една страна, че жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че вследствие на справка, която е направила в края на април 2008 г. в своето лично досие, тоест доста преди подаването на 11 юли 2008 г. на административната си жалба и преди приемането на решението от 18 септември 2008 г. за отхвърляне на тази административна жалба, тя всъщност е узнала идентичността на депутата, с който според твърдението на Парламента връзката на доверие е била прекъсната, и това представлява мотивът, на който изрично се е основавало спорното решение. От друга страна, това узнаване явно ѝ е позволило подробно да оспори основателността на този мотив както чрез своята административна жалба, така и чрез подадената в първоинстанционното производство жалба.
39 Ето защо явно е било спазено условието за достатъчно познаване от жалбоподателката на релевантния контекст по смисъла на посочената в точка 30 по-горе съдебна практика. При всички положения съгласно постоянната съдебна практика е възможно да се поправи даден недостатък в мотивирането — но не и неговото пълно отсъствие — дори в хода на производството, когато, както в дадения случай, преди подаването на своята жалба заинтересованото лице вече е разполагало с данни, представляващи начало на мотивиране (вж. в този смисъл Решение по дело Doktor/Съвет, точка 31 по-горе, точка 93 и цитираната там съдебна практика). При тези обстоятелства не могат да се приемат направените от жалбоподателката твърдения за нарушение, изведени от недостатъчното мотивиране на спорното решение и на решението за отхвърляне на административната жалба, както и от узнаването по нейна собствена инициатива на релевантните мотиви.
40 От изложените съображения следва освен това, че Съдът на публичната служба нито е пристъпил към неправомерно заменяне на мотивите (вж. второто правно основание), нито е пропуснал да мотивира в достатъчна степен в обжалваното съдебно решение реалното съществуване на използваното спрямо жалбоподателката основание за уволнение (вж. третото правно основание). Всъщност, предвид съдържащите се в материалите по делото доказателства, Съдът на публичната служба се е ограничил да изведе необходимите следствия от посочената в точки 29 и 30 по-горе съдебна практика.
41 В това отношение следва да се отхвърли доводът на жалбоподателката, че от искането от 27 март 2008 г. на координатора на независимите депутати, което се позовава изрично на прекъсването на връзката на доверие с г‑н Mote, Съдът на публичната служба не можел да направи извод, че спорното решение се е основавало именно на този мотив. В този контекст следва да се напомни, че жалбоподателката не оспорва нито в първоинстанционното производство, нито в подадената от нея жалба обстоятелството, че връзката ѝ на доверие с г‑н Mote е била действително прекъсната (вж. точка 61 in fine от обжалваното съдебно решение), а оспорва само — и то единствено в рамките на настоящото обжалване — че той все още е бил неин пряк административен ръководител. Следователно жалбоподателката е съзнавала, че това прекъсване на връзката на доверие, на което се основава спорното решение, е могло да настъпи само по отношение на г‑н Mote — нещо, което се потвърждава от самия текст на административната ѝ жалба.
42 С оглед на всички посочени дотук съображения следва освен това да се заключи, че изложените от Съда на публичната служба в оспорените точки от обжалваното съдебно решение доводи са достатъчно ясни, разбираеми и пълни, както и че са от естество да мотивират направените въз основа на тях изводи.
43 Освен това, що се отнася до твърдението на жалбоподателката за нарушение на член 26 от Правилника, посочената разпоредба не е в състояние да опровергае извода, че в дадения случай Парламентът е спазил своето задължение за мотивиране. В това отношение, тъй като се позовава на зачитането на принципа на състезателност и на правото на защита, жалбоподателката по необходимост оспорва преценката на Съда на публичната служба, съдържаща се в точки 31—35 от обжалваното съдебно решение и подкрепяща отхвърлянето в рамките на първоинстанционното производство на първото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита, което жалбоподателката обаче не оспорва само по себе си в рамките на настоящото обжалване. При всички положения този довод не може да се приеме, предвид формулираните в Решение по дело Парламент/Reynolds, точка 7 по-горе (точки 50—60) и Решение по дело Bonnet/Съд, точка 7 по-горе (точка 79) принципи, съгласно които приемането на решение за прекратяване на основано на взаимно доверие служебно правоотношение не предполага предварително изслушване на заинтересованото лице. Впрочем, доколкото жалбоподателката възнамерява да се позове на съдебната практика, която тълкува член 26 от Правилника като имащ за цел да осигури спазването на правото на защита на съответния служител посредством избягване на това вземани от администрацията и засягащи неговото административно положение решения да се основават на свързани с неговото поведение обстоятелства, неспоменати в личното му досие (вж. Решение на Общия съд от 9 февруари 1994 г. по дело Lacruz Bassols/Съд, T‑109/92, Recueil FP, стр. I‑A‑31 и II‑105, точка 68 и цитираната съдебна практика), достатъчно е да се констатира, че решаващото обстоятелство, а именно направеното от координатора на независимите депутати искане за уволнение от 27 март 2008 г., което съдържа основанието за уволнението и самоличността на дадения депутат, действително е било приобщено към личното досие на жалбоподателката, преди тя да подаде своята административна жалба.
44 Накрая, доводът, изведен от правото на ефективна съдебна защита, също не може да опровергае преценката на Съда на публичната служба по отношение на спазването на задължението за мотивиране. Всъщност посочената в точка 31 по-горе съдебна практика намира разрешение чрез уточняване на обхвата на задължението за мотивиране именно с аргумента, че когато заинтересованото лице се запознае с контекста, в който е бил приет спорният акт, то може да го оспори пред съда на Съюза дори ако този акт сам по себе си не е достатъчно мотивиран.
45 Следователно първото, второто и третото правно основание следва да се отхвърлят, доколкото с тях се цели да се изтъкне съществуването на грешка при прилагане на правото, на противоречиво, погрешно и недостатъчно мотивиране на обжалваното съдебно решение, на незачитане на системата за разделение на функциите и за институционалното равновесие между администрацията и съда на Съюза, на нарушаване на член 26 от Правилника и на нарушаване на правото на ефективна съдебна защита.
По третото правно основание, доколкото е изведено от изопачаването на доказателствата
46 В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 11 от приложение I към Статута на Съда, който възпроизвежда текста на член 58 от този статут, обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси и трябва да се основава на липса на компетентност на Съда на публичната служба, нарушение на процесуални правила пред Съда на публичната служба, което накърнява интересите на жалбоподателя, или нарушение на правото на Съюза от страна на Съда на публичната служба (вж. по аналогия Определение на Съда от 9 ноември 2007 г. по дело Lavagnoli/Комисия, C‑74/07 P, непубликувано в Сборника, точка 20; вж. Решение по дело Doktor/Съвет, точка 31 по-горе, точка 39 и цитираната там съдебна практика).
47 Поради това единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите, освен в случаите, когато неточността по същество на констатациите му следва от представените пред него материали по делото, както и да преценява тези факти. Следователно преценката на фактите, освен в случай на изопачаване на представените пред Съда на публичната служба доказателства, не представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от съда при обжалване (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Съда от 27 април 2006 г. по дело L/Комисия, C‑230/05 P, непубликувано в Сборника, точки 45 и 46 и цитираната там съдебна практика; вж. Решение по дело Doktor/Съвет, точка 31 по-горе, точки 40 и 41 и цитираната там съдебна практика).
48 Такова изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (вж. Решение по дело Doktor/Съвет, точка 31 по-горе, точка 42 и цитираната там съдебна практика) или дори да се прибягва до нови доказателства (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 17 юни 2010 г. по дело Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 17 и цитираната там съдебна практика).
49 С оглед на тези принципи следва да се прецени основателността на направените от жалбоподателката твърдения за нарушения, които са изведени от изопачаване на съдържащите се в материалите по делото доказателства.
50 Следва да се напомни, че според жалбоподателката твърдението на Съда на публичната служба, че г‑н Mote е бил неин пряк административен ръководител към датата на приемане на спорното решение, не се основавало на никакво релевантно доказателство.
51 Не могат обаче да бъдат приети доводите на жалбоподателката, че за да стигне до този извод, Съдът на публичната служба явно пропуснал да вземе предвид всички релевантни доказателства, които се съдържат в материалите по делото.
52 На първо място, видно от точка 53 от обжалваното съдебно решение, Съдът на публичната служба е основал преценката си на подписани от г‑н Mote командировъчни заповеди от юли и септември 2007 г., които сочат, че жалбоподателката е била на служба при него, като една от тях се отнася до пътуване на жалбоподателката, осъществено през Лондон през ноември 2007 г. с цел посещаване на г‑н Mote в Alton. Впрочем всички тези командировъчни заповеди са били представени от самата жалбоподателка в първоинстанционното производство. Все пак съгласно извода, който Съдът на публичната служба прави в точка 56 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателката не е представила подобно доказателство за назначаване на работа към някой от другите депутати от групата на независимите членове на Парламента в периода между декември 2007 г. и април 2008 г.
53 На второ място, нито в своята административна жалба, нито в жалбата си в първоинстанционното производство жалбоподателката е оспорила изрично обстоятелството, че към момента на приемането на спорното решение г‑н Mote е представлявал службата, в която тя формално е била назначена на работа, или че той е бил неин пряк административен ръководител, като нейните доводи се ограничават до твърдението, че към онзи момент тя е работела за други депутати от групата на независимите членове на Парламента и връзката на доверие с тези членове не е била прекъсната. Всъщност едва в настоящото производство по обжалване жалбоподателката за първи път оспорва формалното си назначаване на работа към г‑н Mote, за да постави под съмнение правомерността на направените от Съда на публичната служба изводи в точки 60 и 61 от обжалваното съдебно решение.
54 На трето място, въпросът за това дали възстановяването на работа на жалбоподателката е било осъществено „със съгласието на включващата г‑н Mote британска делегация на независимите депутати“, както констатира Съдът на публичната служба в точка 54 от обжалваното съдебно решение, или „по искане на британската делегация на независимите депутати“, и по-точно по искане на г‑н Helmer и г‑н Kilroy-Silk, както претендира жалбоподателката (вж. точка 24 по-горе), няма решаващо значение за преценката дали това възстановяване на работа е било придружено с формално преназначаване на жалбоподателката единствено към последно споменатите депутати, като подобно преназначаване не се потвърждава от нито едно доказателство по делото. Всъщност съгласно влязлото в сила от 20 декември 2007 г. допълнително споразумение жалбоподателката е била назначена на работа към независимите депутати като цяло и без да се уточнява нейният пряк административен ръководител.
55 В това отношение не може да се приеме и доводът на жалбоподателката, че подобно възстановяване на работа към г‑н Mote било невъзможно към онзи момент поради неговото лишаване от свобода в Обединеното кралство, което показвало, че тя била възстановено на работа към г‑н Helmer и г‑н Kilroy-Silk. От една страна, безспорно е, че г‑н Mote е продължил да бъде част от групата на независимите депутати след излизането си от затвора през ноември 2007 г., както и това, че тогава жалбоподателката дори за кратко го е посетила преди възстановяването ѝ на работа, станало на 20 декември 2007 г. От друга страна, видно е по-конкретно от точки 53, 55 и 59 от обжалваното съдебно решение, че Съдът на публичната служба е взел предвид всички тези обстоятелства, за да стигне до своя извод, изложен в точки 60 и 61 от посоченото решение.
56 Поради това доводите на жалбоподателката не са в състояние да докажат изопачаване на доказателствата от страна на Съда на публичната служба.
57 Що се отнася до направената от Съда на публичната служба преценка на правното основание, изведено от злоупотребата с власт, жалбоподателката в частност упреква посочения съд, че в точка 92 от обжалваното съдебно решение е изопачил писмото от 17 септември 2008 г., тъй като цитирал само част от неговия текст, пропускайки израза „вследствие изразената загуба на доверие от страна на някои от независимите депутати“. Жалбоподателката обаче не пояснява в каква степен съкратеният цитат от този текст е можел да се отрази на осъществената от Съда на публичната служба преценка на обосноваността на разглежданото правно основание. Ето защо този довод следва да се отхвърли.
58 Освен това жалбоподателката по много неясен начин отправя възражение срещу Съда на публичната служба, поради това, на първо място, че се основава на писмото на координатора на независимите депутати от 21 януари 2009 г., което „от една страна, не [било] издадено от компетентния да оповести мотивите на [спорното] решение орган, а от друга страна, не [било] изготвено [in] tempore non suspecto, тъй като [било] последващо спрямо спора и завеждането на жалбата в първоинстанционното производство“, и на второ място, че въпреки това в точки 98 и 99 от обжалваното съдебно решение се позовава на това писмо, за да отхвърли правното основание, изведено от злоупотребата с власт, като приема, че „обстоятелствата, които според посочения координатор [на независимите депутати] обосновават уволнението на жалбоподателката, са се развили в контекст, различен от този на обстоятелствата, намиращи се в основата на посоченото разследване, като освен това тези обстоятелства са се развили в по-късен период“.
59 Независимо от трудността да се разбере в какво се състои това твърдение за нарушение, жалбоподателката не е доказала по какъв начин тази преценка на Съда на публичната служба изопачава някои доказателства, което да може да се отрази на направения от него извод относно липсата на злоупотреба с власт. Това е още по-вярно, тъй като по същество самият Съд на публичната служба е констатирал, че разглежданите факти са последващи приемането на спорното решение, така че те не могат да разкрият настъпила в момента на това приемане евентуална злоупотреба с власт.
60 Следователно третото правно основание също трябва да се отхвърли, доколкото е изведено от изопачаване на доказателствата.
61 Предвид всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
62 В съответствие с член 148, първа алинея от Процедурния правилник когато жалбата е неоснователна, Общият съд се произнася по съдебните разноски.
63 Съгласно член 87, параграф 2, първа алинея от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 144 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
64 Тъй като жалбоподателката е загубила делото и Парламентът е направил искане в този смисъл, жалбоподателката понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Парламента в рамките на настоящото производство.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑жа Р. да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейския парламент в рамките на настоящото производство.
Jaeger | Azizi | Moavero Milanesi |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 октомври 2011 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства в основата на спора и първоинстанционно производство
Обжалваното съдебно решение
По жалбата
Съдебното производство
Искания на страните
От правна страна
Кратко изложение на правните основания на жалбата
По първото, второто и третото правно основание, доколкото са изведени от грешка при прилагане на правото, от противоречиво, погрешно и недостатъчно мотивиране на обжалваното съдебно решение, от незачитане на системата за разделение на функциите и за институционалното равновесие между администрацията и съда на Съюза, от незачитане на член 26 от Правилника и от нарушаване на правото на ефективна съдебна защита
По третото правно основание, доколкото е изведено от изопачаването на доказателствата
По съдебните разноски