Жалба, подадена на 11 май 2010 г. - Република Гърция/Комисия
(Дело T-215/10)
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. Chalkias, G. Skiani и E. Leftheriotou)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното решение на Комисията в неговата цялост,
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С жалбата си Република Гърция иска отмяна на Решение 2010/152 на Комисията от 11 март 2010 година "за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция "Гарантиране", на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските региони (ЕЗФРСР)", нотифицирано под номер C (2010) 1317 и публикувано в ОВ L 63 от 12 март 2010 г. (стр. 7), в частта му, която се отнася до финансовите корекции, които са ѝ били наложени в секторите на (а) памука, (б) мерките за развитие на селските региони и в) разпределянето на храна за лица без средства.
Относно корекцията за памука, на първо място жалбоподателят посочва грешка при преценката на фактите от Комисията и непълни мотиви на обжалваното решение, що се отнася до контролната среда и съответствието на схемата за помощ за памука на ИСАК и що се отнася до проверките на място на площите и анализа на риска.
На второ място, жалбоподателят подчертава погрешната преценка на фактите от Комисията, както и неправилното тълкуване и прилагане на член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1591/2001
1 и на член 17 от Регламент (ЕО) № 1051/2001
2 що се отнася до екологичните мерки и слабата система на контрол и що се отнася до предприетите действия след проверките, извършени във връзка с реколтите на памук и екологичните мерки. В частност, той изтъква, че упрекът за липса на санкции, отправен от Комисията към Република Гърция, е лишен от правно и фактическо основание, не се базира върху разпоредбите на Регламент №°1051/2001 и Регламент № 1591/2001, нито върху която и да е разпоредба в сила към момента на настъпване на фактическите обстоятелства, и не може да съставлява правен фактор за мотивиране на корекцията, наложена с обжалваното решение.
На трето място, жалбоподателят се позовава на неправилното тълкуване и прилагане на насоките относно корекциите с фиксирана сума и на нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като поетият риск от ЕФГЗ бил несъществуващ. Що се отнася до състоянието на системата на контрол, то не е било едно и също през трите разглеждани периода 2003 г.-2004 г., 2004 г.-2005 г. и 2005 г.-2006 г., следователно корекцията е трябвало да бъде степенувана.
На четвърто място, жалбоподателят подчертава неправилното тълкуване от Комисията на член 7, параграф 4 от Регламент № 1051/2001 и на разпоредбите на член 1 от Регламент (ЕО) № 1123/2004
3, Регламент (ЕО) № 905/2005
4, Регламент (ЕО) № 871/2006
5 и Регламент (ЕО) № 1486/2002
6, с които се определя годишното действително допустимо количество памук, що се отнася до корекциите с фиксирана сума за периодите 2003 г.-2004 г., 2004 г.-2005 г. и 2005 г.-2006 г., поради твърдяното превишаване на допустимото количество и поради последвалото недължимо плащане.
На пето място, жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение съдържа противоречиви мотиви за корекция и грешни изчисления на корекциите, тъй като през разглежданите финансови години корекциите не съвпадат или си противоречат.
Що се отнася до мерките за развитие на селските региони, жалбоподателят на първо място изтъква нищожността на процедурата по приключване на счетоводните сметки поради нарушение на съществени процесуални правила, предвидени в член 8, параграф 1, първо предложение от трето изречение от Регламент (ЕО) № 1663/1995
7 във връзка с липсата на двустранен диалог що се отнася до налагането на корекция за мерките за екологично развитие.
На второ място, жалбоподателят посочва, че решението на Комисията е опорочено от грешка относно фактите, от погрешна преценка на фактите, от недостатъчни мотиви и от нарушение на принципа на пропорционалност, що се отнася до изтъкнатите слабости на ИСАК, до ключовите проверки и до допълнителните проверки.
Относно сектора на разпределянето на храна за лица без средства, жалбоподателят изтъква, на първо място, че позицията на Комисията е породила оправдани правни очаквания, че той не е следвало да понесе всички разноски по програмата за безплатно разпределяне на ориз, и че промяната впоследствие на позицията на Комисията представлява нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност; или поне представлява превишаване на границите на нейното право на преценка, ако не злоупотреба с власт.
Второ, жалбоподателят твърди, че транспортните разходи по отношение на него са изчислени неправилно.
Трето, жалбоподателят изтъква, че Комисията е тълкувала и приложила неправилно общностните разпоредби, в частност член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) №°3149/1992
8, нарушила е принципа на пропорционалност и е надхвърлила границите на своето право на преценка.