РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
27 октомври 2010 година
Дело F-60/09
Gerhard Birkhoff
срещу
Европейска комисия
„Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка — Дете, което поради тежко заболяване или инвалидност е възпрепятствано да се издържа само — Искане за продължаване на изплащането на надбавката — Член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника — Максимален доход на детето като условие за продължаване на изплащането на надбавката — Разходи, които се приспадат от посочения доход“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Birkhoff по същество иска отмяна на решението на Комисията от 14 ноември 2008 г., с което се отхвърля искането му за продължаване след 31 декември 2008 г. на изплащането на обезщетението за дете на издръжка, което е получавал от 1978 г. на основание член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в полза на дъщеря си, засегната от инвалидност
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка — Право на продължаване независимо от възрастта, в случай че детето не може да се издържа само
(член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка — Отказ на институцията да продължи изплащането на посочената надбавка — Медицинска експертиза
3. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка — Продължаване независимо от възрастта, в случай че детето не може да се издържа само
(член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
1. Надбавката за дете на издръжка отговаря на цел от социално естество, оправдана от разходите, произтичащи от настояща и несъмнена нужда, свързана със съществуването на детето и с действителната му издръжка. Следва обаче във всеки конкретен случай и с оглед на положението на съответните лица да се провери дали социалните цели, преследвани от изплащането на разглежданата надбавка, чието продължаване може да се разреши на основание член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника, са осъществени. От това следва, че за прилагането на посочения член задача на съответната администрация е да определи във всеки конкретен случай и въз основа на всички обстоятелства в него дали тежкото заболяване или инвалидността, от което/която е засегнато съответното дете, го възпрепятстват да се издържа само.
За тази цел на институциите на Съюза е разрешено да развият общо тълкуване за неясно понятие от Правилника като изискването на член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника детето да е „възпрепятствано да се издържа само“. В това отношение заключение, одобрено от ръководителите на административни служби в Комисията, може да послужи с оглед на прилагането на член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника единствено като „отправна точка“ за преценката на всеки конкретен случай и формулирането от Комисията на обективния критерий от 40 % от основното трудово възнаграждение на длъжностно лице със степен 1, стъпка 1 не я освобождава от задължението да разгледа особените обстоятелства във всеки конкретен случай.
Разходите, пряко свързани с инвалидността, трябва в качеството на „особени обстоятелства“ да се приспаднат в пълен размер от брутния или облагаемия доход на детето на издръжка, в резултат на което е възможно само част от този доход да се взема предвид при проверката на възможността на детето да се издържа само. От това следва, че администрацията трябва да разгледа подробно всеки разход, направен от лице, което е засегнато от инвалидност, за да провери дали този разход е пряко свързан с въпросната инвалидност и ако това е така, да пристъпи към приспадането му, а при необходимост — към отпускане на разглежданата надбавка.
(вж. точки 29—31, 36, 40, 42 и 43)
Позоваване на:
Съд — 7 май 1992 г., Съвет/Brems, C‑70/91 P, Recueil, стр. I‑2973, точка 9
Първоинстанционен съд — 30 ноември 1994 г., Dornonville de la Cour/Комисия, T‑498/93, Recueil FP, стр. I‑A‑257 и II‑813, точка 38; 21 октомври 2003 г., Birkhoff/Комисия, T‑302/01, Recueil FP, стр. I‑A‑245 и II‑1185, точки 40, 41, 43, 44, 47 и 48
2. Макар че трудно да може да упражни контрол върху обосноваността на преценките от медицинско естество на лекарите от бюрата по разплащания, съдът на Съюза не счита, че тези преценки — дори да са направени при редовни обстоятелства — са окончателни и освободени от неговия контрол, подобно на преценките на лекарските комисии и на комисиите по инвалидност или на преценките на лекарите на свободна практика, които съгласно член 59, параграф 1, пета алинея от Правилника се консултират в случай на искане за арбитраж. Това се дължи на обстоятелството, че преценките от медицинско естество, изразени едностранно от лекар, работещ за институцията, като лекаря в бюро по разплащане, не дават същите гаранции за баланс между страните и обективност както преценките на лекарските комисии и на комисиите по инвалидност, като се има предвид техният състав.
Ето защо Съдът на публичната служба упражнява върху отказа на институцията да продължи изплащането на надбавката за дете на издръжка, както и върху становището на лекаря от бюрото по разплащане, на което евентуално се опира този отказ, контрол, който несъмнено е ограничен, но който обхваща фактическата грешка, грешката при прилагане на правото и явната грешка в преценката.
(вж. точки 48 и 49)
Позоваване на:
Съд — 21 май 1981 г., Morbelli/Комисия, 156/80, Recueil, стр. 1357, точки 15—20
Първоинстанционен съд — 11 май 2000 г., Pipeaux/Парламент, T‑34/99, Recueil FP, стр. I‑A‑79 и II‑337, точки 29 и 30; 12 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑191/01, Recueil FP, стр. I‑A‑147 и II‑659, точки 64—78; 23 ноември 2004 г., O/Комисия, T‑376/02, Recueil FP, стр. I‑A‑349 и II‑1595, точка 29
Съд на публичната служба — 22 май 2007 г., López Teruel/СХВП, F‑99/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑147 и II‑A‑1‑797, точки 74—76; 18 септември 2007 г., Botos/Комисия, F‑10/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑243 и II‑A‑1‑1345, точки 40—50
3. Борбата срещу дискриминация, основана на увреждане, има за цел прилагането на принципа на равното третиране между лицето инвалид и валидно лице в еднакво положение, за да даде възможност на лицето инвалид също да участва в социалния и/или професионалния живот. От това следва, че действието в полза на лицето инвалид не е самоцел, а мярка, предназначена да гарантира равното третиране. В този смисъл действие в полза на лицето инвалид е разрешено само ако спомага за осъществяване на равно третиране с валидно лице в еднакво положение. Дори усилията на лице инвалид да упражнява атипична и динамична кариера да са достойни за възхищение, правната уредба на социалните плащания в настоящата редакция на Правилника позволява на това лице да се осигурят единствено средствата за компенсиране на материалните неудобства, пряко произтичащи от неговата инвалидност. Да се признае, че целта на член 2, параграф 5 от приложение VII към Правилника може да се разпростре и към мерки за развитие на лицето инвалид в неговия социален и професионален живот, надхвърля преследваната от тази разпоредба цел. Такива мерки в полза на лицата инвалиди надхвърлят контекста на надбавката за дете на издръжка, очертан от раздел 1, озаглавен „Семейни надбавки“ от приложение VII към Правилника.
(вж. точка 51)
Позоваване на:
Съд — 17 юли 2008 г., Coleman, C‑303/06, Сборник, стр. I‑5603, точка 47
Първоинстанционен съд — Birkhoff/Комисия, посочено по-горе, точка 48