Дело T‑456/10

Timab Industries
и
Cie financière et de participations Roullier (CFPR)

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на фосфатите за храни за животни — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Предоставяне на квоти за продажба, координиране на цените и на условията на продажба и обмен на чувствителна търговска информация — Оттегляне на жалбоподателите от процедурата за постигане на споразумение — Глоби — Задължение за мотивиране — Тежест и продължителност на нарушението — Сътрудничество — Неприлагане на вероятния диапазон на глоби, съобщен в хода на процедурата за постигане на споразумение“

Резюме — Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 20 май 2015 г.

1.      Конкуренция — Административно производство — Процедура за постигане на споразумение — Процедура, която не включва всички участници в картел — Оттегляне на предприятие от процедурата за постигане на споразумение — Приемане от Комисията на две решения с различни адресати в резултат на две отделни производства — Приложимост на Насоките относно метода за определяне на глобите — Задължение за спазване на принципа на равно третиране

(член 101 ДФЕС; Регламент № 1/2003 на Съвета; член 10а от Регламент № 773/2004 на Комисията и Регламент № 622/2008 на Комисията; известия 2006/C 210/02 и 2008/C 167/01 на Комисията)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Намаляване на размера на глобата в замяна на сътрудничество — Необходимост предприятието да сътрудничи в хода на административното производство във връзка с разглежданото нарушение — Преценка на качеството и полезността на предоставената информация

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета, известия 2002/C 45/03 и 2006/C 210/02 на Комисията)

3.      Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита — Посочване на основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагане на глоба — Достатъчно посочване с оглед на правото на изслушване във връзка с определяне на размера на глобата

(членове 23 и 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4.      Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Временен характер — Задължение на Комисията да обясни в окончателното решение разликите между него и неокончателните си преценки — Липса

(член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Конкуренция — Административно производство — Процедура за постигане на споразумение — Посочване на диапазон на глоби — Оттегляне на предприятие от процедурата за постигане на споразумение — Неприлагане от страна на Комисията на посочения диапазон в окончателното решение — Допустимост

(член 10а, параграф 2 от Регламент № 773/2004 на Комисията и Регламент № 622/2008 на Комисията; известия 2002/C 45/03, 2006/C 210/02 и 2008/C 167/01 на Комисията)

6.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Използване на изявления на други участвали в нарушението предприятия като доказателствени средства — Допустимост — Доказателствена сила на показанията на основните участници в картел с цел прилагане на Известието относно сътрудничеството

(член 101 ДФЕС; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

7.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за установяване на нарушение на правилата на конкуренция

(членове 101 ДФЕС и 296 ДФЕС)

8.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка — По-голямо значение на умисъла в поведението отколкото на последиците от последното

(член 101 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

9.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Определяне на глобата съразмерно с елементите за преценка на тежестта на нарушението

(член 101 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

10.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие — Условия — Право на преценка на Комисията — Тежест на доказване

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

11.    Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие за пълен съдебен контрол на съда на Съюза — Обхват

(член 261 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      В областта на картелите, когато процедура за постигане на споразумение не включва всички участници в нарушението, например когато едно предприятие се оттегля от тази процедура, Комисията приема, от една страна, в резултат на опростена процедура (процедурата за постигане на споразумение) решение с адресати участниците в нарушението, които са решили да постигнат споразумение, което решение отразява ангажимента за всеки от участниците, а от друга страна, в резултат на обикновено производство — решение с адресати участниците в нарушението, които са решили да не постигнат споразумение.

Дори обаче в подобно двойствено положение, включващо приемането на две решения с различни адресати в резултат на две отделни производства, става въпрос за участници в един и същ картел, така че принципът на равно третиране трябва да бъде спазен. Този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

От това следва, че процедурата за постигане на споразумение е административна такава, която е алтернативна на обикновеното административно производство — което е състезателно — различна е от него и притежава определени особености, като ранно изложение на възраженията и съобщаване на вероятен диапазон на глоби. Насоките относно изчисляването на наложените глоби съгласно член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 обаче остават напълно приложими в тази хипотеза. Това означава, че при определянето на размера на глобата не може да се стигне до дискриминация между страните, които са участвали в същия картел, по отношение на факторите и методите за изчисляване, които не са повлияни от присъщите на процедурата за постигане на споразумение особености, каквито са прилагането на намаляването от 10 % за постигане на споразумение.

(вж. точки 71—74)

2.      Намаляване на размера на глобата поради сътрудничество в хода на административното производство е оправдано единствено ако поведението на съответното предприятие е позволило на Комисията по-лесно да установи съществуването на нарушение и евентуално да го прекрати.

Когато искане за прилагане на Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели се отнася до картел, който е различен от разглеждания от Комисията и който освен това се оказва погасен по давност, не е налице добавена стойност и Комисията не е длъжна да компенсира това сътрудничество, при положение че то не улеснява разследването. Този извод се прилага и по отношение на т.нар. сътрудничество „извън освобождаването от глоби или намаляването на техния размер“.

(вж. точки 92 и 93)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 98)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 99)

5.      В областта на конкуренцията диапазонът на глоби е инструмент, единствено и специфично обвързан с процедурата за постигане на споразумение. Член 10а, параграф 2 от Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] позволява изрично на службите на Комисията да информират участниците в разговорите за постигане на споразумение за приблизителна оценка на размера на глобата, която ще им бъде наложена в съответствие с указанията, предвидени в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, с разпоредбите на Известието относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед на приемане на решения съгласно членове 7 и 23 от Регламент № 1/2003 при дела за картели и в съответствие с Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели, когато е приложимо.

Ако предприятието не подаде заявление за постигане на споразумение, оттегляйки се по този начин от процедурата за постигане на споразумение, производството, което води до постановяване на окончателното решение, се урежда от общите разпоредби на Регламент № 773/2004, вместо от тези, които уреждат процедурата за постигане на споразумение. В случая става въпрос за т.нар. хипотеза „tabula rasa“, в която отговорностите трябва да бъдат тепърва установени. От това следва, че диапазонът, съобщен в хода на процедурата за постигане на споразумение, е вече ирелевантен, тъй като е инструмент, присъщ на тази процедура. Следователно би било нелогично и дори неуместно Комисията да е длъжна да приложи или да се позове на диапазон на глоби, който принадлежи към друга процедура, която вече е изоставена. Всъщност да се посочи още в изложението на възраженията диапазон на глоби, би противоречало на напълно подготвителния характер на подобен акт и би лишило Комисията от възможността да наложи глоба, съобразена с новите обстоятелства, които са налице към момента на приемане на решението ѝ, при положение че тя трябва да вземе предвид новите доводи или доказателствата, доведени до знанието ѝ в хода на обикновеното административно производство, които могат да се отразят върху определянето на размера на глобата, която трябва да бъде наложена.

По същата логика, когато прибягва до вече изоставена процедура за постигане на споразумение, целяща да улесни уреждането на споровете, Комисията не е натоварена с по-тежко задължение за мотивиране от това, когато приема решение по силата на обикновеното производство.

(вж. точки 100, 101, 104—107)

6.      Доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободната преценка на доказателствата, като единственият критерий за преценка на представените доказателства е достоверността им. Нито една разпоредба и нито един основен принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на други предприятия. Следователно изявленията, направени в рамките на искане да се приложи Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели (Известието относно сътрудничеството), се ползват с доказателствена сила, която не е незначителна. Подобен извод може да се пренесе и по отношение на изявленията, които могат да се противопоставят на предприятието, искащо спрямо него да се приложи Известието относно сътрудничеството. Вярно е обаче, че ако такова предприятие се откаже от изявлението си или впоследствие му даде друго тълкуване, за Комисията, а впоследствие и за съда ще бъде трудно поради липсата на други доказателства да вземе предвид това изявление поради намаляване на доказателствената му стойност. В подобна хипотеза от Комисията не се очаква непременно да противопостави на предприятието първите му изявления.

(вж. точка 115)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 132 и 133)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 154 и 155)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 161)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 177, 178 и 184)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. точка 215)