Дело T‑224/10

Association belge des consommateurs test-achats ASBL

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Концентрации — Белгийски енергиен пазар — Решение за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар — Ангажименти, поети в първата фаза на разследването — Отказ за частично препращане на националните органи на преписката по разследване на концентрацията — Жалба за отмяна — Сдружение на потребители — Правен интерес — Непровеждане на производство за задълбочен контрол — Процесуални права — Недопустимост“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Процесуална легитимация — Решение относно съвместимостта на дадена концентрация с общия пазар — Заинтересовани от съответната концентрация трети лица

(член 108, параграф 2 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2.      Конкуренция — Концентрации — Административно производство — Право на третите лица да бъдат изслушани — Сдружения на потребители

(член 6 от Регламент № 139/2004 на Съвета; член 11, буква в) от Регламент № 802/2004 на Комисията)

3.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Процесуална легитимация — Отказ преписката по разследване на концентрация да бъде препратена на компетентните органи на държава членка — Заинтересовани от съответната концентрация трети лица — Отсъствие

(член 108, параграф 2 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 9 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

4.      Конкуренция — Концентрации — Отказ преписката по разследване на концентрация да бъде препратена на компетентните органи на държава членка — Право на държава членка да обжалва с цел прилагане на нейното национално законодателство в областта на конкуренцията — Обжалване от трето заинтересовано лице със същата цел — Недопустимост

(член 9, параграф 9 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

1.      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решение, адресирано до друго лице, само ако това решение го засяга пряко и лично. Когато обаче става въпрос за решение на Комисията относно съвместимостта на дадена концентрация с общия пазар, процесуалната легитимация на третите лица, заинтересовани от тази концентрация, трябва да бъде преценявана по различен начин според това дали въпросните лица твърдят пороци, засягащи материалната законосъобразност на тези решения (наричани по-нататък „първата категория“), или поддържат, че Комисията е нарушила процесуални права, предоставени им с правните актове на Съюза, уреждащи контрола върху концентрациите (наричани по-нататък „втората категория“).

Що се отнася до първата категория, обстоятелството, че решението може да окаже въздействие върху правното положение на жалбоподателя, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че той притежава процесуална легитимация. Що се отнася по-конкретно до личното засягане, необходимо е съответното решение да засяга жалбоподателя поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин, както адресата.

Що се отнася до втората категория, когато с даден регламент се предоставят процесуални права на трети лица, по правило последните трябва да разполагат със средство за защита на законните си интереси. Във връзка по-конкретно с делата, по които страни са физически или юридически лица, по принцип съдът на Съюза може да осигури защита на правото на някои трети лица по тяхно искане да бъдат надлежно изслушани в административно производство пред Комисията само когато проверява дали окончателното решение на Комисията е законосъобразно. Поради това, дори когато това решение по същество не засяга лично и/или пряко жалбоподателя, следва да се приеме, че той все пак е процесуално легитимиран да оспорва посоченото решение, за да се провери именно дали не са нарушени процесуалните гаранции, на които има право да се позове. Само ако Общият съд установи нарушение на тези гаранции, което може да засегне правото на жалбоподателя надлежно да изложи гледната си точка в административното производство, в случай че същият е поискал това, този съд може да отмени решението поради нарушение на съществени процесуални правила. Ако не са нарушени съществени процесуални права на жалбоподателя, фактът, че последният има право да изтъкне пред съда на Съюза нарушение на тези права в административното производство, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима в частта, в която се излагат правни основания, изведени от нарушение на материалноправни норми.

От това следва, че жалбата, подадена от жалбоподател, който не попада в първата категория, може да бъде обявена за допустима само ако с нея се цели защита на признатите му в административното производство процесуални гаранции, като Общият съд трябва да провери по същество дали с обжалваното решение са нарушени тези гаранции.

(вж. точки 27—30)

2.      Сдружение на потребители, учредено, за да защитава техните колективни интереси, разполага с процесуално право, а именно правото да бъде изслушано в административното производство пред Комисията по повод дадена концентрация, ако са спазени две условия: първото — концентрацията да засяга продукти или услуги, които се ползват от крайни потребители; второто — действително да е направено писмено искане за изслушване от Комисията в хода на посоченото производство по разследване. Ако бъдат изпълнени тези условия, такова сдружение има право да обжалва поради нарушение на това процесуално право решението, с което се разрешава дадена концентрация.

Що се отнася до първото условие, член 11, буква в), второ тире от Регламент № 802/2004 за прилагане на Регламент № 139/2004 за контрола върху концентрациите между предприятията предвижда, че сдруженията на потребители имат право да бъдат изслушани само когато планираната концентрация засяга продукти или услуги, които се ползват от крайни потребители, но не изисква предметът на тази концентрация да се отнася непосредствено до посочените продукти или услуги. Вторичният характер на последиците на съответната концентрация за потребителите не е основание за лишаване на тези сдружения от правото им да бъдат изслушани. Всъщност Комисията няма право да отхвърля искането на сдружение на потребители да бъде изслушано като трето лице, което има достатъчен интерес от дадена концентрация, без да му даде възможност да докаже по какъв начин потребителите биха били заинтересувани от нея.

Що се отнася до второто условие, нито в Регламент № 139/2004, нито в Регламент № 802/2004 се уточнява периодът, в който третите лица, които съгласно тези актове имат право да бъдат изслушани от Комисията, могат да направят искане за това. По-конкретно в тези регламенти не се уточнява изрично, че искането трябва да бъде направено след нотифицирането на съответната концентрация или публикуването на свързаното с нея обявление. Тъй като обаче Комисията взема решение на основание член 6 от Регламент № 139/2004 само по отношение на нотифицираните концентрации, предвид правната уредба на Съюза във връзка с контрола върху концентрациите е логично да се приеме, че действията, които третите лица са длъжни да предприемат, за да участват в производството, трябва да бъдат извършени след формалната нотификация на съответната концентрация. Всъщност необходимостта третите лица, които искат да бъдат изслушани, да направят искането си за това след нотифицирането на съответната концентрация, е в съответствие с изискването за бързина, което е присъщо на общата система на правната уредба на Съюза във връзка с контрола върху концентрациите и което задължава Комисията да спазва стриктните срокове за приемане на окончателно решение.

(вж. точки 37, 38, 40, 43, 44, 49, 53 и 56)

3.      Заинтересованото от концентрацията трето лице може да оспорва пред Общия съд решението, с което Комисията уважава искане за препращане, направено от национален орган за защита на конкуренцията, при условие че правото на Съюза признава на това трето лице, от една страна, процесуални права в провежданото от Комисията разследване на концентрация и от друга, съдебна защита, за да оспори евентуалните нарушения на тези права. Всъщност пряката последица на подобно решение за препращане е, че концентрацията или част от нея се поставя единствено под контрола на националния орган за защита на конкуренцията, който се произнася в съответствие с националното конкурентно право, като така се лишават третите лица от възможността Комисията да провери законосъобразността на въпросната концентрация от гледна точка на правото на Съюза и се създава пречка те да оспорват пред Общия съд изводите, направени от националните органи, докато при липсата на препращане изводите на Комисията биха били предмет на подобно оспорване.

Тези процесуални права и тази съдебна защита обаче по никакъв начин не са застрашени от отказа за препращане; напротив, той гарантира на третите лица, заинтересовани от концентрация с общностно измерение, от една страна, че същата ще бъде проучена от Комисията от гледна точка на правото на Съюза и от друга, че Общият съд е съдът, компетентен да се произнесе по евентуалната жалба срещу решението на Комисията, с което се приключва производството. При тези обстоятелства процесуалната легитимация на третите заинтересовани лица не може да бъде изведена чрез прилагането по аналогия на съдебната практика относно процесуалната легитимация на тези лица да обжалват решенията за препращане.

(вж. точки 75, 77, 79—81)

4.      Член 9, параграф 9 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия запазва за съответната държава членка възможността да обжалва с цел прилагане на нейното национално законодателство в областта на конкуренцията. За сметка на това предвидената с посочения регламент система за контрол върху концентрациите с общностно измерение не дава никакво основание да се заключи, че третите заинтересовани лица имат право да обжалват отказа за препращане, поради това че същият е пречка спрямо разследването на разглежданата концентрация и спрямо способите за защита срещу решението, с което приключва това разследване, да се приложи правото на държава членка, а не това на Съюза. Допустимостта на жалба срещу отказа за препращане не може да произтича от факта, че съответното национално право може да предложи на посочените трети лица процесуални права и/или съдебна защита, които са по-широки от предвидените в правото на Съюза. Всъщност правната сигурност изисква допустимостта на жалбата пред съда на Съюза да не зависи от това дали правният ред на държавата членка, чийто орган за защита на конкуренцията неуспешно е поискал случаят да му бъде препратен, предлага на заинтересованите трети лица процесуални права и/или съдебна защита, които са по-широки от предвидените в правото на Съюза. Обхватът на посочените процесуални права и на съдебната защита зависи от редица фактори, които, от една страна, са трудно сравними и от друга, търпят трудно контролируеми промени поради развитието на законодателството и съдебната практика.

Самата цел на подадената пред съда на Съюза жалба за отмяна е да се осигури спазването на правото на този съюз, какъвто и да е обхватът на предоставените с него процесуални права и съдебна защита, а не да се иска евентуално по-широката защита, предвидена в националното право.

(вж. точки 82—84)