ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 30 ноември 2017 година(1)
Дело C‑426/16
Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen VZW и др.
срещу
Vlaams Gewest
(Преюдициално запитване, отправено от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен нидерландскоезичен съд Брюксел, Белгия)
„Преюдициално запитване — Защита на животните по време на умъртвяване — Специфични методи на клане — Мюсюлмански празник на жертвоприношението — Регламент (ЕО) № 1099/2009 — Член 4, параграф 4 — Задължение за обредно клане без зашеметяване в одобрените кланици — Регламент (ЕО) № 853/2004 — Условия за одобряване на кланици — Валидност — Член 13 ДФЕС — Спазване на съществуващите национални практики по въпросите, свързани с религиозните обреди — Член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Свобода на религия — Ограничаване — Обосноваване“
1. Обредното клане отдавна е признато в европейските текстове, които уреждат като логична последица от свободата на религията умъртвяването на животни. Волята на законодателя на Съюза да осигури баланс между защитата на свободата на вероизповедание и защитата на хуманното отношение към животните се проявява още при приемането на Директива 74/577/ЕИО(2) и е записана и понастоящем в действащия понастоящем Регламент (ЕО) № 1099/2009(3).
2. Настоящото преюдициално запитване се отнася до валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009. Със запитването се иска от Съда да се произнесе относно валидността, с оглед на основното право на свобода на религия, на разпоредбата, предвиждаща, че клането на животни без зашеметяване, което се изисква от някои религиозни предписания, може да се извършва само в одобрени кланици(4), отговарящи на всички разпоредби, приложими в тази област.
3. Запитването е отправено в рамките на спор между някои мюсюлмански сдружения и представителни организации на джамии във Фламандския регион, както и някои частноправни субекти (по-нататък наричани „жалбоподателите в главното производство“) и Vlaams Gewest (Фламандски регион, Белгия) по повод на решението, прието от фламандския министър, в чийто ресор е хуманното отношение към животните, от 2015 г. да не издава повече одобрения за временни кланични пунктове в общините на този регион за обредно клане на животни без зашеметяване по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението (Аид ел адха)(5).
4. В самото начало следва да се направи пояснение по отношение на конкретния въпрос, повдигнат по настоящото дело. Предмет на разглеждане в случая изобщо не е въпросът за пълната забрана за клане на животни без зашеметяване, по който понастоящем се спори в много държави членки(6), а материалните изисквания за оборудване и оперативните задължения, при които трябва да се извършва такова клане съгласно относимата правна уредба на Европейския съюз. В този смисъл се поставя въпросът дали изискването за извършване на клане в кланица по смисъла на член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, правило с общо приложение — независимо от практикувания вид клане — е от естество да ограничи свободата на религия.
5. В случая считам, че нито едно от обстоятелствата, изтъкнати по настоящото дело, не е от естество да засегне валидността на Регламент № 1099/2009. Правилото, че по принцип клане на животни може да се извършва само в одобрени кланици, е напълно неутрално правило, което се прилага независимо от обстоятелствата и избрания вид клане. Според мен зададеният въпрос по-скоро е свързан с трудности от конюнктурно естество във връзка с капацитета на кланиците в някои географски зони по повод на мюсюлманския празник на жертвоприношението — и в крайна сметка с разходите, които трябва да бъдат направени за съобразяване с религиозни предписания — отколкото с изискванията, произтичащи от правната уредба на Съюза, с която се осигурява баланс между, от една страна, свободата на религия, и от друга страна, изискванията, произтичащи по-специално от защитата на човешкото здраве, закрилата и хуманното отношение към животните и гарантирането на безопасността на храните.
I. Правна уредба
1. Регламент № 1099/2009
6. Регламент № 1099/2009 определя общите правила за закрила и хуманно отношение към животните по време на клане или умъртвяване в рамките на Съюза.
7. Видно от член 2, буква к) от Регламент 1099/2009, за целите на този регламент „кланица“ означава всяко предприятие за клане на сухоземни животни, което попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 853/2004“.
8. Член 4 от Регламент № 1099/2009 гласи:
„1. Животните се умъртвяват само след зашеметяване в съответствие с методите и специалните изисквания относно прилагането на тези методи, съдържащи се в приложение I. Загубата на съзнание и чувствителност се поддържат до смъртта на животното.
[…]
4. Изискванията на параграф 1 не се прилагат при клане на животни посредством специфични методи при религиозни обреди, при условие че клането се извършва в кланица“.
2. Регламент № 853/2004
9. Член 4 от Регламент № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход(7) гласи:
„1. Предприятията за хранителни продукти пускат на пазара продукти от животински произход, произведени в Общността, само когато те са приготвени и обработени изключително в обекти:
а) които отговарят на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 852/2004, на изискванията в приложения II и III към настоящия регламент и на другите изисквания на законодателството относно храните в тази област;
и
б) които са регистрирани от компетентния орган или, когато се изисква съгласно параграф 2, които са одобрени от него.
[…]“.
10. Член 10 от Регламент № 853/2004, озаглавен „Изменение и адаптиране на приложения II и III“, предвижда в параграфи 4—8, че при определени условия и по определени начини държавите членки могат да приемат национални мерки за адаптиране на изискванията, предвидени в приложение III, сред които в глава II са и „Изискванията за кланиците“.
II. Спорът в главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда
11. Мюсюлманският празник на жертвоприношението се чества всяка година в продължение на три дни(8). Практикуващите мюсюлмани считат за свой религиозен дълг да заколят или да дадат за клане животно(9) — за предпочитане през първия ден от този празник — част от чието месо след това се консумира от семейството, а друга част се раздава на лица в нужда, съседи и роднини.
12. Както става ясно от представената на Съда преписка, сред мнозинството от мюсюлманите в Белгия съществува консенсус, изразен от Conseil des théologiens (Съвет на теолозите) в рамките на Exécutif des musulmans (Изпълнителен орган на мюсюлманското изповедание) в тази държава, че обредното клане трябва да се извършва без зашеметяване и с оглед на другите обредни предписания.
13. В изпълнение на член 16, параграф 2 от Закона от 14 август 1986 г. относно закрилата и хуманното отношение към животните Кралски указ от 11 февруари 1988 г., изменен с Кралски указ от 25 март 1998 г., предвижда, че в Белгия клане на животни за религиозен обред може да се извършва само в редовни кланици (наричани по-нататък „одобрените кланици“) или „в кланични предприятия, одобрени от министъра на земеделието, след съгласуване с министъра, който отговаря за общественото здравеопазване“(10).
14. Именно в изпълнение на тази правна уредба от 1998 г. белгийският федерален министър издава всяка година одобрения за временни кланични пунктове, които заедно с одобрените кланици дават възможност за извършването на обредни кланета по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, като по този начин се преодолява липсата на капацитет в тези кланици, свързана с нарасналото търсене през този период(11). След съгласуване на въпроса с мюсюлманската общност Федералната публична служба за опазване на общественото здраве, безопасност на храните в хранителната верига и околната среда публикува на различни дати до 2013 г. „Наръчник“ за организацията на мюсюлманския празник на жертвоприношението (Handleiding voor de Organisatie van het Islamitisch Offerfeest), предвиждащ точно препоръки за откриване и експлоатация на временни кланични пунктове, различни от одобрените кланици.
15. Вследствие на шестата държавна реформа от 1 юли 2014 г. отговорни за хуманното отношение към животните са вече регионите. Така, за да организира на територията си мюсюлманския празник на жертвоприношението през посочената година, на свой ред Фламандския регион приема наръчник, подобен на федералния наръчник от 2013 г., в който се посочва, че за временните кланични пунктове могат да се издават за определен период индивидуални одобрения от компетентния министър, при условие че в одобрените кланици на разумно разстояние е установен недостатъчен капацитет за клане и при условие че отговарят на редица изисквания по отношение на оборудване и задължения при осъществяване на дейността.
16. На 12 септември 2014 г. фламандският министър по въпросите за хуманното отношение към животните обявява, че от 2015 г. няма вече да се издават одобрения за временни кланични пунктове, в които е възможно да се извършват обредни кланета по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, поради това че подобни одобрения биха били издавани в противоречие със законодателството на Съюза, по-специално с разпоредбите на Регламент № 1099/2009(12).
17. Така на 4 юни 2015 г. този министър изпраща на фламандските кметове циркулярно писмо (наричано по-нататък „оспорваното решение“), с което ги уведомява, че от 2015 г. всички кланета на животни без зашеметяване, включително и такива по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, трябва да се извършват само в одобрените кланици.
18. Именно в този контекст жалбоподателите в главното производство подават редица жалби по съдебен ред и по-специално на 5 февруари 2016 г. подават жалба срещу Фламандския регион пред Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен нидерландскоезичен съд Брюксел, Белгия).
19. Според тези сдружения, дори да се допусне, че Регламент № 1099/2009 е приложим за обредното клане на животни, извършвано по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението — което те оспорват(13) — следвало да се прецени дали правилото, установено в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, е валидно, доколкото, от една страна, било прието в нарушение на свободата на религия, защитена с член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и с член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и от друга страна, било в разрез със съществуващите практики в Белгия по въпросите, свързани с религиозните обреди по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, гарантирани с член 13 ДФЕС.
20. Според Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен нидерландскоезичен съд Брюксел), като прилага правилото, предвидено в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, оспорваното решение ограничава упражняването на свободата на религия и накърнява съществуващите практики в Белгия по въпросите, свързани с религиозните обреди, тъй като задължава мюсюлманите да извършват обредното клане по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението в кланиците, одобрени съгласно Регламент № 853/2004. Според тази юрисдикция това ограничение не е нито релевантно, нито пропорционално, за да съответства на законните цели за закрила и хуманно отношение към животните и за закрила на общественото здраве.
21. При тези условия Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен нидерландскоезичен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Невалиден ли е член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент [№ 1099/2009] поради нарушение на член 9 от [ЕКПЧ], член 10 от [Хартата] и/или член 13 [ДФЕС], поради това че съгласно тази разпоредба клане на животни посредством специфични методи на клане, предписани при религиозни обреди, може да се извършва без зашеметяване единствено при условие че клането се извършва само в кланица, която попада в обхвата на Регламент [№ 853/2004], докато във Фламандския регион такива кланици нямат достатъчно капацитет, за да се удовлетвори възникващото ежегодно по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението търсене на обредно заклани животни без зашеметяване, а разходите, свързани с преустройството на временни, одобрени и контролирани от публичните власти кланици, които попадат в обхвата на Регламент [№ 853/2004], не изглеждат подходящи за постигане на преследваните цели за хуманно отношение към животните и за опазване на общественото здраве и не изглеждат пропорционални на тези цели?“.
22. Сдруженията Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen VZW и др. и Global Action in the Interest of Animals VZW (наричана по-нататък „GAIA“), Фламандският регион, естонското и нидерландското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Съветът и Европейската комисия представят писмени становища.
23. На 18 септември 2017 г. е проведено съдебно заседание, в което участват жалбоподателите в главното производство, GAIA, Фламандският регион, правителството на Обединеното кралство, както и Съветът и Комисията.
III. Анализ
24. Запитващата юрисдикция иска да се установи валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 поради твърдяно нарушение на член 10 от Хартата и член 9 от ЕКПЧ, както и на член 13 ДФЕС. Ограничаването на упражняването на свободата на религия и съществуващите национални практики по въпросите, свързани с религиозните обреди, произтичало от това, че тези разпоредби предвиждат задължение обредното клане на животни по случай мюсюлманския празник на жертвоприношението да се извършва само в одобрени кланици. Към одобрените кланици спадат кланични предприятия, които подлежат на одобрение, предоставяно от компетентните национални органи, и за целта трябва да отговарят на всички „специфични изисквания“ относно конструкцията, разположението и оборудването, предвидени по-специално в приложение III към Регламент № 853/2004.
25. Съмненията на запитващата юрисдикция са породени от обстоятелството, че при липсата на достатъчен капацитет в съществуващите във Фламандския регион одобрени кланици, за да отговорят на увеличеното търсене на обредно заклани животни по случай мюсюлманския празник на жертвоприношението, е необходимо да се създават нови одобрени кланични предприятия. Преобразуването обаче на предишните временни кланични пунктове, работещи в периода 1998—2014 г.(14), в одобрени кланици по смисъла на Регламент № 853/2004 изисква особено съществени финансови инвестиции, които, освен че не могат да се амортизират за цялата година, са излишни, за да се гарантира хуманно отношение към животните и закрила на общественото здраве.
26. Според запитващата юрисдикция задължението да се извършват обредно клане без зашеметяване само в одобрени кланици, представлявало пречка за много практикуващи мюсюлмани да изпълнят религиозния си дълг да заколят или да дадат за клане животно през първия ден от мюсюлманския празник на жертвоприношението съгласно обредните предписания, като ограничавало необосновано упражняването на тяхната свобода на религия, без да бъде съобразено със законовите и административните разпоредби, както и със съществуващите национални практики по въпросите, свързани с религиозните обреди.
27. В случая, преди да се пристъпи към разглеждане на преюдициалния въпрос по същество, изглежда уместно да се обсъди допустимостта му, тъй като в повече или по-малка степен Фламандският регион, нидерландското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Съветът и Комисията пряко оспорват допустимостта на преюдициалния въпрос.
1. По допустимостта на преюдициалния въпрос
1. Становища, представени на Съда
28. По същество изложените възражения и резерви се отнасят, от една страна, до формулировката на поставения въпрос, която, неправилно, дава основания да се счита, че в основата на проблема е Регламент № 1099/2009, а от друга страна, по-важното е, че се отнасят до релевантността на поставения въпрос, тъй като проблемът, свързан с недостатъчния капацитет на кланиците във Фламандския регион, при всички положения нямал връзка с прилагането на разпоредбите на регламенти № 853/2004 и № 1099/2009.
29. Що се отнася, на първо място, до формулировката на поставения въпрос, някои заинтересовани страни (а именно Фламандският регион и правителството на Обединеното кралство) посочват, че тъй като условията за одобряване на кланиците са определени с Регламент № 853/2004, всякакво евентуално ограничаване на упражняването на свободата на религия можело да произтича само от този регламент. Следователно запитващата юрисдикция недобре формулирала преюдициалния си въпрос, тъй като, напротив, той се отнася до валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009.
30. По-нататък, що се отнася до релевантността на поставения въпрос, някои заинтересованите страни (а именно Фламандският регион, нидерландското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Комисията и Съветът) изразяват определени резерви във връзка с обстоятелството дали отговорът на Съда ще е от полза за решаването на спора в главното производство. Твърди се по-специално, че преюдициалният въпрос се основава на вътрешни фактически обстоятелства, които нямат връзка с разпоредбите на регламенти № 1099/2009 и № 853/2004, и поради това не могат да засегнат валидността им.
31. Всъщност разглежданата проблематика се отнася до недостатъчния капацитет на одобрените кланици във Фламандския регион по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението и до значителните финансови инвестиции, които са необходими, за да може предишните временни кланични пунктове да бъдат одобрени в съответствие с Регламент № 853/2004. В този контекст Съветът — и в по-малка степен Фламандският регион — посочват, че е щяло да бъде по-полезно за запитващата юрисдикция да сезира Съда не с въпрос за преценка на валидността на разпоредбите на регламенти № 1099/2009 и № 853/2004, а с въпрос за тълкуване на тези разпоредби, за да получи пояснения относно свободата на действие, която трябва да се признае на държавите членки, по-конкретно с цел да се адаптират условията за одобряване според конкретното положение, като например това по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
2. Съображения
32. Съгласно постоянната съдебна практика Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(15).
33. На първо място, що се отнася до формулировката на въпроса, считам, че той не е очевидно лишен от връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство.
34. Всъщност в оспорваното решение (вж. т. 17 от настоящото заключение) се съобщава, че от 2015 г. обредно клане без зашеметяване по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението вече няма да се разрешава във временните кланични пунктове, които не отговарят на изискванията, наложени с Регламент № 853/2004. Безспорно е обаче, че това решение е прието въз основа на правилото по член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, което предвижда задължение за извършване на това обредно клане в кланични предприятия, които отговарят на изискванията на Регламент № 853/2004.
35. Тези два регламента преследват различни цели: докато Регламент № 853/2004 е част от т.нар. „пакет за хигиената“(16), Регламент № 1099/2009 се отнася до закрилата и хуманното отношение към животните по време на умъртвяване. Двата регламента все пак са свързани, тъй като уреждат стандартите, на които следва да отговарят конструкцията и разположението на кланиците, както и използваното в тях оборудване.
36. Следователно не изглежда уместно да се обяви преюдициалният въпрос за недопустим, поради това че е недобре формулиран. В този смисъл изглежда не може да се оспорва допустимостта на преюдициалния въпрос с оглед на правилното определяне на разпоредбата на правото на Съюза, която действително се оспорва по делото в главното производство.
37. В случая Съдът може да даде полезен отговор, тъй като националният съд изглежда е предоставил достатъчно данни за фактите по случая, приложимото право на Съюза и установените връзки между правото на Съюза и приложимото национално законодателство. Тези данни са дали възможност на страните по делото, на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани правни субекти да представят становищата си пред Съда, както впрочем е видно от съдържанието на представените писмени изявления(17).
38. Следователно, освен ако не изпадне в прекален формализъм, според мен Съдът може да извлече разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване или евентуално преценка за валидност предвид предмета на спора.
39. На второ място, що се отнася до съмненията по отношение на релевантността на преюдициалния въпрос, по-скоро би било от полза те да се анализират в частта, посветена на разглеждането на делото по същество.
40. Следва да се отбележи, че главното производство се отнася до възможността да се оспори, от гледна точка на първичното право, и по-конкретно с оглед на разпоредбите на Хартата и тези на ДФЕС, отнасящи се до свободата на религия, задължението да се извършват обредни кланета без зашеметяване в одобрени кланици предвид финансовото отражение на това задължение върху възможността за извършване на такива обредни кланета по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
41. Все пак и както ще обясня в изложението по-долу, макар предварителните резерви, изразени от много заинтересовани страни, да не позволяват настоящото преюдициално запитване от самото начало да се обяви за ирелевантно за решаването на спора и следователно за недопустимо, при разглеждането по същество на настоящото запитване обаче следва да им се отдаде дължимото внимание. При тази проверка по-специално следва да се определи дали оспорваните в главното производство разпоредби от правото на Съюза действително са първопричина за твърдяното ограничаване на упражняването на свободата на религия и на съществуващите национални практики по въпросите, свързани с религиозните обреди.
42. Поради това в този контекст следва да се разгледа дали тези разпоредби, които се отнасят по-конкретно само до начина, по който трябва да се извършва всяко клане на животни, независимо дали е обредно, може да са от значение за основния въпрос в главното производство, който е свързан конкретно с това дали съществуващите понастоящем одобрени постоянни кланици разполагат с капацитет, за да отговорят на цялото търсене на обредно заклани животни по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението(18).
43. С оглед на всички тези съображения и в съответствие с духа на сътрудничество, който трябва да ръководи отношенията между националните юрисдикции и Съда, считам, че настоящото преюдициално запитване е напълно допустимо.
2. По същество
1. Предварителни бележки
44. Като фон на този анализ според мен е важно да развия две серии бележки от общ характер. Първите се отнасят до идентифицирането на правилата и принципите, с оглед на които в случая се оспорва валидността на разпоредбите на Регламент № 1099/2009. Вторите засягат по-съществено обстоятелството, че обратно на това, което биха могли да подсказват някои представени на Съда становища, в случая той трябва да се въздържа от намеса в теологически дебат относно обхвата на религиозното задължение за клане по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
1) Относно правилата и принципите, с оглед на които се оспорва валидността на разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009
45. Следва да се отбележи, че в преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция се позовава на член 10 от Хартата, член 9 от ЕКПЧ и накрая, на член 13 ДФЕС.
46. Струва ми се, че в това отношение Съдът трябва да се ограничи до преценката дали е налице ограничение на свободата „на мисълта, съвестта и религията“, прогласена в член 10 от Хартата.
47. Всъщност, що се отнася до позоваването на член 9 от ЕКПЧ, от постоянната практика на Съда следва, че макар признатите от ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи, както потвърждава член 6, параграф 3 ДЕС, и макар член 52, параграф 3 от Хартата да предвижда, че съдържащите се в тази харта права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, имат същия смисъл и обхват като дадените им в посочената конвенция, все пак, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза(19).
48. Затова валидността на вторичното право на Съюза трябва да се преценява единствено от гледна точка на основните права, гарантирани с Хартата(20). От член 52, параграф 3 от Хартата и от разясненията по член 10 от Хартата обаче следва, че правото, гарантирано в член 10, параграф 1 от Хартата, съответства на правото, гарантирано в член 9 от ЕКПЧ. То има същия смисъл и обхват като дадените им в този член. Следователно тълкуването на това право от Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) може да бъде в известна степен релевантно — и най-малкото да е източник на идеи за тълкуването на член 10 от Хартата. В този смисъл Съдът приема, че практиката на ЕСПЧ трябва да се взема предвид при тълкуването на Хартата(21).
49. Що се отнася до позоваването на член 13 ДФЕС — разпоредба, която изисква по-конкретно държавите членки да държат сметка за хуманното отношение към животните, като същевременно спазват „законовите или административните разпоредби и съществуващите практики в държавите членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди“, следва да се констатира, че запитващата юрисдикция не посочва точно кои практики или разпоредби има предвид.
50. Дори да се допусне, че от акта за преюдициално запитване може да се направи извод, че всъщност става въпрос за практиката във Фламандския регион до 2014 г., която позволява да се използват временни неодобрени кланици за справяне с регистрирания по случай мюсюлманския празник на жертвоприношението скок в търсенето на обредно заклани животни, става ясно, че макар тази практика да може да бъде квалифицирана като религиозна, преценката ѝ по същество съвпада с преценката за валидност на спорните разпоредби от Регламента с оглед на свободата на религия по смисъла на член 10 от Хартата.
2) По обхвата на религиозното задължение за клане (без зашеметяване) по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението
51. По настоящото дело се твърди, че клането на животни без зашеметяване, и по-конкретно задължението за клане по случай мюсюлманския празник на жертвоприношението, не трябвало непременно да се разглежда като неизменно задължение, произтичащо от мюсюлманското вероизповедание, и че следователно преюдициалното запитване се основавало на погрешна предпоставка.
52. Всъщност подчертано е, по-конкретно от сдружението GAIA, че според някои представители на мюсюлманската общност електронаркозата или всякакъв друг подобен метод за зашеметяване преди клане са в съответствие с предписанията на мюсюлманското вероизповедание, тъй като не оказват влияние върху жизнените функции на животното, и по-конкретно върху изтичането на кръвта (което означава, че то може отново да се върне в съзнание, ако не е извършено обезкръвяване)(22).
53. В същия смисъл се изтъква, че редица мюсюлмански държави внасят и произвеждат сертифицирано като „халал“ месо от заклани посредством зашеметяване животни(23).
54. Накрая и що се отнася по-конкретно до религиозното задължение за клане на животно по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, посочва се също така, че редица мюсюлмански учени и практикуващи мюсюлмани считат, че това клане не трябва непременно да се извършва през първия ден от въпросния празник. Наблюдава се и нарастваща тенденция, по-специално сред по-младите практикуващи мюсюлмани, да се счита, че клането на животни по време на този празник може да се замени с дарение.
55. Според мен не е задача на Съда да се произнася дали използването на зашеметяване на животните действително е забранено от мюсюлманското вероизповедание, или, напротив, както GAIA настоятелно поддържа в съдебното заседание, е възприето само в някои религиозни течения.
56. Съгласно представената на Съда преписка, след като в случая сред мнозинството от мюсюлманите в Белгия изглежда съществува консенсус, изразен от Съвета на теолозите към Изпълнителния орган на мюсюлманското изповедание в тази държава, че обредното клане трябва да се извършва без зашеметяване, независимо дали е обратимо, това обстоятелство следва да се вземе предвид.
57. Определянето дали това изискване се разглежда от всички мюсюлмани като основно религиозно задължение или дали съществува евентуална алтернатива за изпълнението му, не изглежда уместно. Както Комисията посочва в писменото си становище, можем само да вземем предвид съществуването на някои религиозни течения. Не е задача на Съда да се произнася относно ортодоксалността или хетеродоксалността на някои религиозни максими или предписания.
58. Следователно и с други думи, както посочва запитващата юрисдикция, клането без зашеметяване по случай мюсюлманския празник на жертвоприношението представлява религиозно предписание, ползващо се от защитата на свободата на религия, при това независимо от евентуалното съществуване на различни течения в исляма или на алтернативни решения при невъзможност то да бъде изпълнено(24).
59. В това отношение мога само да се съглася с позицията, изразена от запитващата юрисдикция и повечето от заинтересованите страни, че обредното клане по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението действително представлява „религиозен обред“ по смисъла на член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 и поради това е свързано с упражняването на свободата на религия, прогласена в член 10 от Хартата и в член 9 от ЕКПЧ, като израз на религиозно убеждение.
60. Впрочем тази позиция според мен е изцяло в съответствие с практиката на ЕСПЧ, който приема, че обредните кланета са част от религиозната практика, така че попадат в приложното поле на горепосочените разпоредби(25).
61. В същия смисъл и въпреки че някои от заинтересованите страни приемат, че е необходимо да се разгледа този аспект, за да се определи дали съществува проблем, свързан с капацитета за клане в кланиците във Фламандския регион по време на честването на мюсюлманския празник на жертвоприношението, струва ми се нежелателно Съдът да взема отношение по въпроса дали от теологическа гледна точка обредното клане трябва непременно да се извършва през първия ден от честването на този празник или и през следващите три дни(26).
62. След тези предварителни уточнения следва да се постави въпросът дали задължението за клане без зашеметяване в одобрени кланици, посочено в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, води до ограничаване на упражняването на тази свобода на религия.
2. По наличието на ограничение за упражняването на свободата на религия и на съществуващите национални практики по въпросите, свързани с религиозните обреди
63. На първо място, ще изложа в основни линии общоприложимите правила по отношение на клането на животни — независимо от избрания метод на клане (т.е. със или без зашеметяване на животното) — които произтичат от Регламент № 853/2004 в контекста на приемането на „пакета за хигиената“. На второ място, ще обясня на какви основания разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, който, припомням, преследва основно цел за закрила и хуманно отношение към животните, не могат да водят до ограничаване на свободата на религия.
1) По общите правила, приложими за всички кланета на животни съгласно Регламент № 853/2004
64. Храните от животински произход — независимо от избрания начин на клане — трябва да се произвеждат и предлагат на пазара съгласно строги стандарти, чиято първостепенна цел е да се гарантира хигиената и безопасността на храните(27).
65. Изготвянето с Регламент № 853/2004 на точни правила за хигиена, приложими за храните от животински произход, които могат да представляват специфични опасности, има за първостепенна и основна цел определянето на високи стандарти за хигиена, по-специално за да се избегне неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве(28). Така тези правила съдържат общите принципи, „по-специално във връзка с отговорностите на производителите и „компетентните органи“, структурните, оперативните и хигиенните изисквания за предприятията, процедурите за одобряване на предприятията, изискванията за съхраняване и транспортиране и здравната маркировка“(29). В този смисъл Регламент № 853/2004 предвижда специфични изисквания по-специално относно изграждането, оформлението и оборудването на кланици. Единствено кланиците, отговарящи на въпросните изисквания, могат да бъдат одобрени в съответствие с този регламент.
66. За да се гарантира стабилността и ефективността на въведената система и правилното функциониране на вътрешния пазар(30), изглежда наложително да се спазват тези изисквания във всички държави членки и от всички производители и предприятия в сектора(31). Макар да може да се допусне известна гъвкавост, в никакъв случай тя не трябва да е за сметка на целите на хигиената на храните(32).
67. Ето защо е от огромно значение да се прилагат изискванията относно кланиците, които могат да бъдат одобрени съгласно Регламент № 853/2004, независимо от обстоятелството дали клането се извършва със или без зашеметяване. Общото задължение за използване на одобрени кланици има слаба връзка с прилагания начин на клане (т.е. независимо дали е обредно клане). Освен това въпросното задължение не се основава единствено на съображения, свързани със закрилата и хуманното отношение към животните, а произтича от императивните изисквания, които се извеждат от „пакета за хигиената“, както са предвидени по-специално в Регламент № 853/2004.
68. Изискването, произтичащо от член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, съгласно което клането трябва да се извършва в одобрена кланица, отговаряща на всички стандарти, установени в приложение III към този регламент, всъщност допринася за гарантиране на безопасността на храните, независимо от използвания метод на клане. Това изискване, което впрочем — както потвърждават жалбоподателите в главното производство — не е в противоречие с предписанията на мюсюлманското вероизповедание, е не по-малко важно, защото животните се колят без предварително зашеметяване.
2) По преценката на последиците за свободата на религия от правилата в областта на хуманното отношение към животните, произтичащи от разпоредбите на Регламент № 1099/2009
69. Следва да се отбележи, че в основата на оспорването на валидността на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 по делото в главното производство безспорно е съобщението от 12 септември 2014 г. на фламандския министър по въпросите за хуманното отношение към животните, че от 2015 г. няма вече да се издават одобрения за временни кланични пунктове, поради това че такива одобрения биха били в противоречие с разпоредбите на този регламент(33).
70. Оспорването обаче на валидността на тези разпоредби с оглед на свободата на религия най-малкото ми се струва парадоксално.
71. Всъщност важно е да се припомни, че съгласно понастоящем приложимото право важи принципът за клане със зашеметяване. В този смисъл член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009 предвижда, че животните се умъртвяват само след зашеметяване в съответствие с методите и изискванията, съдържащи се в приложение I към този регламент.
72. С цел постигането на баланс между свободата на вероизповедание и хуманното отношение към животните и предвид целта на Регламент № 1099/2009, а именно хармонизиране на стандартите за хуманно отношение към животните по време на умъртвяване, член 4, параграф 4 от този регламент обаче предвижда понастоящем изключение за обредно клане на животни без зашеметяване в кланици.
73. Видно от съображение 18 от Регламент № 1099/2009, член 4, параграф 4 от Регламента в действителност насърчава извършването на обредни кланета без зашеметяване за целите на спазването на някои религиозни предписания, като предвижда изключение от установеното в параграф 1 от същия член общо правило, че животните се умъртвяват само след зашеметяване.
74. От друга страна и противно на това, което може да се изведе от доводите на жалбоподателите в главното производство, тази разпоредба не предвижда никакво допълнително специфично изискване, което би се прилагало само за обредни кланета, а не за другите видове клане.
75. При такива обстоятелства според мен тази разпоредба може да бъде обявена за недействителна от гледна точка на спазването на свободата на религия само ако се установи, че действителното използване на одобрените кланици е в противоречие с някои религиозни предписания, или още ако е доказано, че условията, установени в тази разпоредба, обективно осуетяват възможността за клане на животни в съответствие с някои религиозни обреди.
76. Припомням обаче — както става ясно от преписката и както това беше потвърдено в съдебното заседание — че жалбоподателите в главното производство не твърдят, че задължението за извършване на обредно клане в кланици само по себе си е несъвместимо с техните религиозни вярвания.
77. От друга страна, това жалбоподателите в главното производство не посочват принципните съображения — тоест независимо от предполагаемите проблеми, свързани с капацитета на съществуващите понастоящем кланици, и най-вече с разходите, които трябва да бъдат направени за изграждането на нови кланични предприятия или за преобразуване на съществуващите кланични предприятия в съответствие с разпоредбите на Регламента — поради които условието клането на животни да се извършва в одобрени кланици е проблематично от гледна точка на спазването на свободата на религия.
78. Както по-специално споменават Съветът и Комисията, задължението да се гарантира всички кланични пунктове да бъдат одобрени и следователно да отговарят на условията, предвидени в Регламент № 853/2004, е напълно неутрално и се отнася за всички лица, участващи в организирането на клане. Законодателство, което обаче се прилага неутрално, без никаква връзка с религиозните убеждения, не може по принцип да се разглежда като ограничение на упражняването на свободата на религия(34).
79. Поради това според мен не е релевантен фактът, че използването на такива одобрени кланични предприятия води до допълнителни разходи в сравнение с временните кланици, които до този момент са били толерирани във Фламандския регион. Важно е да се отбележи, че разходите, които трябва да се направят за изграждането на одобрени кланици са едни и същи, независимо дали са предназначени за обредно клане.
80. В това отношение ЕСПЧ е постановил, че дадена мярка не представлява намеса в основно право поради това, че води до разходи за група лица, които спазват или изповядват някои религиозни предписания или вярвания(35). Това е така на още по-силно основание, тъй като разходите, до които води спазването на религиозни предписания по принцип, са същите като направените от лицата, които не спазват това предписание.
81. Следователно само по себе си подобно правило не може да обезсмисли или ограничи възможността да се извършват обредни кланета, а само напомня, че всяко клане трябва да се извършва в кланично предприятие, отговарящо на стандартите, предвидени в приложение към Регламент № 853/2004.
82. Струва ми се, че в крайна сметка с доводите си жалбоподателите в главното производство се позовават, освен на предвидената дерогация във връзка с обредните кланета, и на допълнителна дерогация на задължението за извършване на тези кланета в одобрени кланици.
83. Всъщност основната причина, която изглежда е била повод запитващата юрисдикция да отправи преюдициалния въпрос, възниква от обстоятелството, че във Фламандския регион съществуващите понастоящем одобрени постоянни кланицине разполагали с достатъчно капацитет за клане по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението поради увеличаване на търсенето на обредно заклани животни и че разходите за изграждане на такива кланици или за преобразуване на временните кланични пунктове в одобрени постоянни кланици се оказват много високи.
84. Този недостатъчен капацитет и евентуалните разходи за изграждане на нови одобрени кланични предприятия обаче нямат връзка с прилагането на разпоредбите на Регламент № 1099/2009.
85. Според мен проблемите от конюнктурен характер във връзка с капацитета за клане в дадена територия като тези, за които се твърди(36), че се наблюдават във Фламандския регион предвид голямото търсене на обредно заклани животни в рамките на няколко дни по случай мюсюлманския празник на жертвоприношението, също нямат пряка или непряка връзка със задължението за използване на одобрени кланици по смисъла на Регламент № 853/2004. Тези трудности по-скоро извеждат на преден план, както посочват Комисията и правителството на Обединеното кралство, въпроса кой трябва да поеме разходите за изграждане на такива кланични предприятия за справяне със скока в търсенето на обредно заклани животни по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
86. Запитани в хода на съдебното заседание дали извън периода на честване на мюсюлманския празник на жертвоприношението по принцип се осигурява по задоволителен начин наличност на месо „халал“, жалбоподателите в главното производство отговарят утвърдително. Те потвърждават също, че според тях проблемът произтичал от факта, че изграждането на нови одобрени кланици, по-специално за справяне със скока в търсенето на обредно заклани животни по време на честването на този празник, не представлявало икономически изгоден вариант за цялата година.
87. Това потвърждава, че евентуалните проблеми с капацитета, както с оглед на предлагането, така и с оглед на търсенето, не са предизвикани от член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, а действително произтичат от стечение на особени обстоятелства, изцяло независещи от обхвата на тази разпоредба, които преди всичко са вследствие на силно концентрираното търсене на обредно заклани животни в точно определен, и то кратък, период от годината.
88. Според мен обаче, както Комисията много правилно подчертава, валидността на норма от правото на Съюза подлежи на преценка в зависимост от присъщите на тези разпоредби характеристики и няма как да се намира в зависимост от конкретните обстоятелства на отделния случай(37).
89. В заключение по тази част и въпреки съмненията на запитващата юрисдикция, смятам, че не са налице убедителни доводи, въз основа на които да се приеме, че спорната правна уредба, която, припомням, е напълно неутрална и с общо приложение, представлява ограничение на свободата на религия.
3. По обосноваването на евентуално констатирано ограничение на свободата на религията
90. Според мен, след като не може да се приеме, че е налице ограничение на свободата на религия, произтичащо от общото задължение за използване на одобрени кланици, не се поставя вече въпросът дали такова ограничение е обосновано.
91. Въпреки това, в случай че Съдът не възприеме този извод, тъй като би приел, че задължението за използване на одобрени кланици — което единствено се оспорва в случая — представлява намеса в свободата на религия, доколкото би представлявало пречка за практикуващите мюсюлмани да изпълняват религиозното си задължение по време на празника на жертвоприношението, аз съм на мнение, че при това положение нито една легитимна цел от общ интерес не би могла да обоснове наличието на ограничение на тази свобода.
92. Този извод, който на пръв поглед може да изглежда изненадващ с оглед на анализа ми в частта, посветена на установяването на ограничение на свободата на религия, се обяснява със следните съображения.
93. Наистина a priori защитима е идеята, че ограничаването на възможностите за обредни кланета вследствие на задължението за използване на одобрени кланици преследва легитимни цели, свързани с обществения ред и общественото здраве, а именно защитата на хуманното отношение към животните, закрилата на общественото здраве и гарантирането на безопасността на храните.
94. При все това и в случай че би следвало да се прецени, че задължението за използване на одобрени кланици по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението е в противоречие със свободата на религия, това непременно би ни довело до невъзможен арбитраж между тази свобода и императивните изисквания за закрила и хуманно отношение към животните, закрила на общественото здраве и гарантиране на безопасността на храните, които, припомням, са трите общи цели, преследвани със задължението за използване на одобрени кланици. В крайна сметка това би означавало да се установи йерархия между зачитането на свободата на религия и неизбежното постигане на тези легитимни цели от общ интерес, макар желанието на законодателя да е било именно да установи равновесие между зачитането на свободата на религия и преследването на посочените различни цели, по-специално в текста на разпоредбите на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009.
95. С други думи, ако следва да се приеме, че същата разпоредба, която свидетелства за стремежа на европейския законодател да установи справедливо равновесие между свободата на религия и преследването на легитимните цели от общ интерес, каквито са закрилата на общественото здраве, гарантирането на безопасността на храните и закрилата и хуманното отношение към животните(38), ограничава свободата на религия, трудно ми е да разбера как би могло да се приеме, че това ограничение се обосновава точно от посочените императивни изисквания в специфичния контекст на честването на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
96. Макар съображенията, свързани с човешкото здраве, по принцип да трябва да надделяват над тези във връзка с хуманното отношение към животните, в случая изглежда, че специално внимание е отделено на насърчаването на хуманното отношение към животните като легитимна цел от общ интерес, конкретно предвидена с приемането на разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с тези на член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009.
97. Също така по-нататък ще изложа, първо, до каква степен закрилата и хуманното отношение към животните не представляват цел, която може да обоснове ограничение на свободата на религия, в случай че се приеме, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 води до такова ограничение, и второ, с какво подобно ограничение не е относимо в по-голяма степен към целите за гарантиране безопасността на храните и закрилата на общественото здраве и не е пропорционално на тези цели в много специфичния контекст на честването на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
1) Свободата на религия и защитата на хуманното отношение към животните при преценката на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009
98. Макар да не споделям извода, че член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 е проблематичен с оглед на свободата на религията, мога само да се съглася с преценката на жалбоподателите в главното производство в представените пред Съда писмени становища, че се налага да се възприеме предпазлив подход, когато целта за закрила и хуманно отношение към животните може да се окаже в противоречие с основно право.
99. В това отношение е достатъчно да се вземе предвид член 13 ДФЕС, съгласно който „Съюзът и държавите членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания, като същевременно спазват законовите или административните разпоредби и съществуващите практики в държавите членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди“(39).
100. В случая според мен е трудно да се заключи, че задължението по член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 за използване на одобрени кланици по смисъла на Регламент № 853/2004, макар и да води до ограничаване на свободата на религия, е необходимо и пропорционално за преследване на легитимна цел.
101. Преди да разгледам един по един въпросите във връзка с необходимостта и пропорционалността на спорната разпоредба, струва ми, че трябва да се направи предварителна и обща бележка относно постигането на баланс между, от една страна, възможностите по силата на приложимата правна уредба за клане на животни без зашеметяване с цел спазване на някои религиозни убеждения, и от друга страна, закрилата и хуманното отношение към животните.
102. В хода на настоящото производство се твърди — често убедително и с известна категоричност — че не може да се отрече, че клането без зашеметяване може да предизвика повече болка и страдание на животното(40).
103. Възприемането на това схващане обаче, което е разбираемо от теоретична гледна точка, според мен не следва да води до извод, че религиозните общности, които се застъпват за клане на животно без зашеметяване, не зачитат хуманното отношение към животните, изпълнявайки архаични, варварски практики, които не са в съответствие с установените принципи в съвременните демократични общества.
104. Впрочем достатъчно е да се вземе под внимание фактът, че с приемането на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 законодателят на Съюза е решил именно да запази възможността за държавите членки да разрешават специфични методи за клане при религиозни обреди. Отново е важно да се подчертае, че изискването съгласно тази разпоредба обредните кланета да могат да се извършват само в „кланица“ представлява само припомняне на приложимото — независимо от избрания метод за клане — общо правило, което следва от Регламент № 853/2004.
105. В това отношение държа да отбележа, че „ограничението“, което се разглежда в случая, не се отнася за клането без зашеметяване, а до по-общото задължение за използване на одобрени кланици по смисъла на Регламент № 853/2004.
106. Както е било подчертано в рамките на обсъждания на национално равнище, зад конкретния въпрос за обредното клане много скоро се очертава рискът от заклеймяване, който е безпрецедентно висок, и е необходимо внимание, за да не се подхранва(41).
107. Изобщо не е изключено клане без зашеметяване, извършено при добри условия(42), да се окаже по-малко болезнено за животните, отколкото клане с предварително зашеметяване при условия, при които по очевидни причини за рентабилност и като се вземе предвид значителната индустриализация на сектора на производство на храни от животински произход, стресът и страданието, претърпени от животните при умъртвяването им, да са изострени(43).
108. С риск да повторя нещо очевидно, всички форми на умъртвяване са жестоки по своята същност и поради това са проблемни с оглед на страданието на животните(44).
109. Лично аз не съм убеден, както много проучвания и изследвания доказват това(45), че използването на одобрените кланици представлява винаги много ефективна бариера пред страданието на животните, която сама по себе си оправдавала ограничение на свободата на религия.
1) По необходимостта от ограничаване на свободата на религия с цел защита на хуманното отношение към животните
110. Съгласно вече утвърдената практика(46) на Съда закрилата на хуманното отношение към животните може да представлява легитимна цел от общ интерес, чиято важност се изразява по-конкретно чрез приемането от държавите членки на Протокола относно закрилата и хуманното отношение към животните, приложен към Договора за създаване на Европейската общност(47). Понастоящем на този протокол съответства член 13 ДФЕС, който е разпоредба с общо приложение, намираща се в първата част от ДФЕС — относно принципите(48).
111. Възниква въпросът дали, когато е налице ограничаване на свободата на религия, задължението за използване на одобрените кланици е обосновано в специфичния контекст на мюсюлманския празник на жертвоприношението с необходимостта от закрила и хуманно отношение към животните.
112. Според мен по този въпрос може да има съмнения.
113. Наистина от общ интерес е да се избягва „жестоко“ клане, извършвано при съмнителни условия с оглед на хуманното отношение към животните, което априори означава, че е за предпочитане клането на животните да се извършва в кланични предприятия, контролирани от държавния орган(49) или отговарящи на конкретни стандарти за оборудване и логистика.
114. Това обаче не трябва да води до извода, че в много специфичния контекст на честването на мюсюлманския празник на жертвоприношението тези кланични предприятия трябва непременно да бъдат одобрени кланици по смисъла на Регламент № 853/2004.
115. С риск да се повторя, тук не се поставя въпросът дали клането без зашеметяване трябва да бъде забранено в името на хуманното отношение към животните, а действително да се определи дали в рамките на дерогацията, предвидена в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, използването на одобрените кланици във връзка с честването на мюсюлманския празник на жертвоприношението създава добавена стойност за хуманното отношение към животните в сравнение с неодобрените временни кланични пунктове.
116. Що се отнася по-специално до възможността във Фламандския регион до 2014 г. да се извършват обредни кланета, следва да се отбележи, че след одита, проведен в Белгия между 24 ноември и 3 декември 2014 г. от службите на Комисията с цел оценка на контрола във връзка с хуманното отношение към животните при клане във временните кланични предприятия, които до този момент са били разрешени, самата Комисия посочва, че тези кланични пунктове са осигурявали задоволителни гаранции, отбелязвайки положените от белгийските органи усилия за подобряване на положението.
117. Ето защо в одиторския доклад от 30 юли 2015 г. Комисията отбелязва, че компетентните органи са направили необходимото за прилагане на същите условия във връзка с хуманното отношение към животните и във временните кланични пунктове, за които е разполагала с информация. В този доклад се прави изводът, че макар обредното умъртвяване на животни без зашеметяване извън одобрена кланица да е в разрез с Регламент № 1099/2009, компетентните национални органи са положили значителни усилия, за да се спазват по време на религиозните празници същите условия във връзка с хуманното отношение към животните и в регламентирани кланични пунктове.
118. С този извод службите на Комисията изглежда имплицитно приемат, че временните кланични пунктове с определени характеристики, макар и да не отговарят непременно на определението за одобрени кланици по смисъла на член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, могат да осигуряват достатъчно гаранции във връзка с хуманното отношение към животните при извършване на клане по време на честването на мюсюлманския празник на жертвоприношението. Що се отнася до честване на празник, което е веднъж в годината, и предвид факта, че закланите по време на това честване животни по принцип не престояват продължително в местата за клане, изграждането на такива одобрени кланици изглежда не съставлява действително релевантно изискване. Всъщност условията, на които кланичните предприятия по-специално трябва да отговарят съгласно Регламент № 853/2004, са въведени за кланични предприятия, предназначени за ежедневния пазар на търсенето и предлагането.
119. Освен това в специфичния контекст на скока в търсенето на заклани животни, какъвто може да се регистрира по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, би могъл да се постави дори въпросът дали разрешаването на клане във временни кланични пунктове, които са в съответствие с конкретни санитарни стандарти, без обаче да отговарят на определението за одобрени кланици по смисъла на член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, не отговаря в по-голяма степен на загрижеността във връзка с хуманното отношение към животните. Изграждането на такива кланични пунктове може, чрез намаляване на натовареността на одобрените кланични пунктове, да допринесе за това клането да се извършва в крайна сметка при по-добри за животните условия с оглед по-специално на претърпения стрес.
2) По пропорционалността на ограничението на свободата на религия с цел защита на хуманното отношение към животните
120. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата ограничаването на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да е пропорционално.
121. Разглежданото в настоящия случай ограничаване, а именно произтичащото от задължението по член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 за използване на одобрени кланици, т.е. на кланични предприятия, отговарящи на изискванията, установени в Регламент № 853/2004, безспорно следва от закон.
122. В хипотезата обаче, в която би следвало да се приеме, че е налице ограничаване на свободата на религия и то е обосновано, съмнявам се дали такова ограничение може да се счита за пропорционално на преследваната цел.
123. Съгласно установената практика на Съда принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели на съответната правна уредба, като се има предвид, че поражданите от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели(50) и че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения(51).
124. Според мен обаче задължението за извършване на клане в одобрена кланица може да надхвърли строго необходимото за постигането на целта за защита на хуманното отношение към животните, когато става въпрос за клане на животни във връзка с извършване на религиозен обред в точно определен период от годината.
125. В това отношение следва да се отбележи, че приложение III към Регламент № 853/2004 предвижда множество изисквания, на които трябва да отговарят кланиците, за да бъдат одобрени съгласно този регламент.
126. Основателно обаче може да се постави въпросът дали, когато е налице ограничаване на свободата на религия, спазването на всички тези изисквания е задължително в специфичния контекст на конкретното повишаване на търсенето на заклани животни по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
127. В този смисъл и без да се претендира за изчерпателност, изглежда, че някои от предвидените в приложение III към Регламент № 853/2004 стандарти като структурните изисквания, отнасящи се по-конкретно за транжорни или за хладилни съоръжения за съхраняване на месо, могат да се окажат излишни за справяне с регистрирания по случай мюсюлманския празник на жертвоприношението скок в търсенето на обредно заклани животни, що се отнася до кланични предприятия, които се използват само веднъж годишно и в които по принцип месото се предава директно на крайния потребител.
128. С оглед на гореизложеното и в случай че би следвало да се прецени, че спорните разпоредби ограничават свободата на религия, считам, че безспорно съществува решение, което е по-малко ограничително от това, което налага задължение да се използват одобрени кланици по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
2) Свободата на религия, гарантирането на безопасността на храните и закрилата на общественото здраве
129. Ако бъде установено, че правилото на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 представлява ограничение на свободата на религия, се поставя и въпросът дали то може да се обоснове с легитимни съображения от общ интерес, свързани с безопасността на храните и човешкото здраве.
130. Всъщност Регламент № 853/2004, към който препраща Регламент № 1099/2009, преди всичко преследва цели, свързани с безопасността на храните, които in fine са пряко насочени към закрилата на човешкото здраве.
131. При все това и в продължение на казаното от мен по-горе, пълната забрана за клане на животни извън кланични предприятия, одобрени съгласно установените в приложение III към Регламент № 853/2004 стандарти, може да не изглежда достатъчно релевантна от гледна точка на безопасността на храните и общественото здраве, за да обоснове ограничаването на изпълнението на религиозното задължение да се заколи или да се даде за клане животно по време на много специфично годишно събитие, в случая по повод мюсюлманския празник на жертвоприношението.
132. Както по-специално констатира Комисията в одиторския доклад от 30 юли 2015 г., временни кланични предприятия, отговарящи на някои конкретни санитарни стандарти, могат да осигуряват достатъчно гаранции от гледна точка на общественото здраве и безопасността на храните, за да отговорят на високото, но силно ограничено във времето търсене на заклани животни по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението.
133. Според мен от изложените по-горе съображения следва, че не би могло да се направи извод, че член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 ограничава свободата на религия. Все пак и само в случай че, напротив, трябва да се приеме, че е налице това ограничаване, според мен то не може да се счита за обосновано от легитимни цели от общ интерес за хуманно отношение към животните, за закрила на общественото здраве и гарантиране на безопасността на храните. Във всеки случай според мен въпросното ограничаване не може да се приеме за пропорционално на преследваните цели.
4. Искане за преценка на валидността и/или искане за тълкуване на разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009?
134. В случая запитващата юрисдикция ограничава преюдициалния си въпрос до запитване, с което се иска преценка за валидност на разпоредбите на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009.
135. Както обаче Съветът посочва в писменото си становище, несъмнено е щяло да бъде от полза за запитващата юрисдикция да отправи до Съда въпрос относно тълкуването на разпоредбите на регламенти № 1099/2009 и № 853/2004, що се отнася по-специално до предоставената на държавите членки гъвкавост относно правилата за одобряване на кланици, и по-специално с оглед да се определи в каква степен държавите членки могат да вземат предвид специфични положения като това, което може да възникне в държава членка (или в част от нея) по повод мюсюлманския празник на жертвоприношението.
136. От своя страна не намирам за напълно убедителен подобен подход, който в крайна сметка би довел до отклонение от правилото — което, с оглед на действащото право на Съюза, е с общо приложение — че клането на животни трябва да се извършва в одобрени кланици.
137. Макар да е вярно, че регламенти № 1099/2009 и № 853/2004 въвеждат елементи на гъвкавост, тъй като предвиждат някои изключения от задължението за използване на одобрени кланици, но и изключения от спазването на определени технически изисквания, задължителни за кланични пунктове(52), по-специално за „подвижни кланици“ и „малки кланици“, които осъществяват пряка продажба(53), съмнявам се, че по настоящото дело може да се определят точно — и независимо от обстойното изследване на всички произтичащи от тези регламенти изисквания — обстоятелствата, обосноваващи изключението от задължителните за кланичните пунктове структурни изисквания, които са изключително важни за изготвянето на тези регламенти.
138. В това отношение ще припомня, че в случая сме изправени пред проблем от конюнктурен характер, който, доколкото разбирам от преписката, изглежда междувременно е решен.
139. По-съществено е, че жалбоподателите в главното производство изглежда в действителност искат смекчаване на санитарните стандарти и изисквания, приложими в сектора на храните от животински произход, тъй като се отнасят с резерви към поемането на разходите, свързани със спазването на тези изисквания.
140. Предвид казаното, да се опитваме да изработим общи насоки за тълкуване, които в крайна сметка биха могли да засегнат правилата, посочени подробно в приложимата понастоящем правна уредба във връзка с умъртвяването на животните, не изглежда уместно.
IV. Заключение
141. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на отправения от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен нидерландскоезичен съд Брюксел, Белгия) преюдициален въпрос по следния начин:
„При разглеждането на преюдициалния въпрос не се установят обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване от гледна точка на правото на свобода на религия, така както то е прогласено в член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз и така както то е взето предвид в член 13 ДФЕС във връзка с хуманното отношение към животните“.