Дело T-335/08

BNP Paribas и Banca Nazionale del Lavoro SpA (BNL)

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Мерки, приети от италианските органи по отношение на дадени преструктурирани банки — Режим на преобразуване на данъчните стойности на активите — Решение, с което схемата за помощ се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда възстановяването на помощта — Жалба за отмяна — Лично засягане — Допустимост — Понятие за държавна помощ — Предимство — Селективен характер — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за забрана на секторна схема за помощи —Жалба от предприятие, получило индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и подлежаща на възстановяване — Допустимост

(член 230, четвърта алинея ЕО)

2.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи

(член 253 ЕО)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общия данъчен режим

(член 87, параграф 1 ЕО)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Непредставяне на становища от заинтересованите страни — Липса на последици за валидността на решението на Комисията

(член 88, параграф 2 ЕО)

1.      Физическо или юридическо лице, което не е адресат на дадено решение, може да твърди, че е лично засегнато от това решение, само ако то го засяга поради някои присъщи на него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресат. Следователно по принцип не е допустима жалба за отмяна, подадена от предприятие срещу решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, ако то е засегнато от решението само поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален получател по тази схема за помощи. Действително по отношение на това предприятие такова решение представлява обща мярка, която се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно.

Въпреки това в различно положение се намира предприятие, което не е засегнато от разглежданото решение само като предприятие в съответния сектор, потенциален получател по схемата за помощи, но и като действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията. Подобно предприятие е лично засегнато от решението на Комисията и жалбата му срещу него е допустима.

(вж. точки 64—66)

2.      Въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.

Що се отнася по-специално до мотивите на решенията, които приема, за да осигури прилагането на правилата на конкуренцията, Комисията не е длъжна да отговори на всички фактически и правни въпроси, както и да посочи съображенията за вземане на такова решение. По силата на член 253 ЕО обаче тя е длъжна да изложи поне фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на нейното решение, за да позволи по този начин на общностния съд и на заинтересованите страни да се запознаят с условията, при които е приложила Договора.

(вж. точки 93 и 94)

3.      Една от характеристиките на понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО е условието за специфичност или за селективност. Всъщност член 87, параграф 1 ЕО изисква разглежданата мярка да поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ спрямо други, които с оглед на преследваните от споменатата мярка цели се намират в сходно фактическо и правно положение.

За целите на прилагането на член 87 ЕО е без значение дали положението на предполагаемия получател по спорната мярка е станало по-добро или по-лошо в сравнение с по-ранното правно положение, или напротив, не се е изменило във времето. Трябва да се определи само дали в рамките на определен правен режим дадена държавна мярка може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО по отношение на други предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната със съответната мярка цел.

Определянето на референтната рамка за проверката на селективността на дадена мярка придобива по-голямо значение в случаите на данъчни мерки, тъй като самото съществуване на предимство може да бъде установено само ако се сравни с „обичайно“ данъчно облагане, тоест обичайното данъчно облагане на предприятията, които с оглед на преследваните от спорната схема цели се намират в сходно фактическо и правно положение с предприятията — получатели по тази схема. Освен това наличието на такова икономическо предимство за предприятията, освободени от нормално данъчно облагане, не може да бъде оспорено с довода, че освобождаване от такова облагане съществува и в полза на други предприятия. Така обстоятелството, че освен разглеждания режим съществуват и други изключения от обичайния режим на облагане, не поставя под въпрос извода, че този режим всъщност има дерогационен характер.

При проверка на дадена схема за помощи с оглед на разпоредбите относно държавните помощи Комисията извършва обективна преценка. Всъщност, за да определи дали разглежданата схема обективно съдържа икономическо предимство в сравнение с облагането, от което дерогира и което обичайно би се приложило, ако тя не съществуваше, Комисията е длъжна обективно да разгледа тази схема. Тя няма за задача да предвиди субективния избор, който получателите по тази схема са могли да направят, ако тя не съществуваше.

(вж. точки 160—162, 169, 187 и 204)

4.      Член 88, параграф 2 ЕО налага на Комисията да изслуша становищата на заинтересованите страни, преди да вземе решение. Той обаче не е пречка за това при липса на такива становища Комисията да установи, че дадена помощ е несъвместима с общия пазар. По-специално Комисията не би могла да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуални правни или фактически данни, които са могли да бъдат, но не са ѝ били представени по време на административната процедура, тъй като Комисията няма задължение служебно и по своя преценка да разглежда какви обстоятелства е могло да ѝ бъдат представени.

(вж. точка 188)