РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
18 май 2015 година
Дело F‑36/14
Hartwig Bischoff
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Автоматично пенсиониране — Член 23, параграф 1 от приложение ХІІІ към Правилника — Възраст за пенсиониране — Отказ лицето да бъде оставено на работа — Член 52, алинея втора от Правилника — Интерес на службата“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Bischoff иска отмяна на решението на органа по назначаването на Европейската комисия (наричан по-нататък „ОН“) от 28 март 2014 г., с което е отхвърлено искането му да продължи да изпълнява длъжността си и съответно е потвърдено автоматичното му пенсиониране, считано от 1 юни 2014 г. Г‑н Bischoff иска също така да бъде обезщетен за вредите, които са настъпили или биха могли да настъпят вследствие на това решение.
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г-н Bischoff да понесе всички направени от него съдебни разноски и да заплати всички направени от Европейската комисия съдебни разноски.
Резюме
1. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Искания — Изменение в хода на производството — Условие
(член 50 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Известие, с което само се уведомява служителят за началната дата на изплащане на пенсията — Изключване
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Автоматично пенсиониране — Разглеждане на искане за оставане на служба — Критерии — Интерес на службата — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Понятие — Тежест на доказване
(член 52, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — Искане за оставане на служба — Обстоятелства, които следва да се съобразят при вземането на решение
(член 52, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. В съответствие с член 35 от Процедурния правилник, понастоящем, след изменения, член 50 от този правилник, само изложените в жалбата искания могат да бъдат взети предвид. Следователно, освен при изменение в предмета на спора, страните по принцип не могат в хода на производството да правят нови искания или да разширяват предмета на вече направените. Единствено при наличие на ново обстоятелство, което може да има отражение върху предмета на жалбата, като например приемането по време на производството на акт, който отменя и заменя обжалвания акт, може да се допусне промяна на исканията на жалбоподателя.
(вж. точка 22)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Glantenay и др./Комисия, F‑23/12 и F‑30/12, EU:F:2013:127, т. 34
2. Известието, с което само се уведомява служителят за датата, от която ще започне изплащането на пенсията, доколкото решението да бъде оставен на служба е изчерпило действието си, не произвежда задължителни правни последици, които могат да засегнат пряко и непосредствено интересите на този служител, като изменят съществено правното му положение, и съответно не може да бъде считано за акт с неблагоприятни последици.
(вж. точка 26)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Pimlott/Европол, F‑52/06, EU:F:2007:210, т. 48 и цитираната съдебна практика
3. Когато органът по назначаването преценява интереса на службата, за да се произнесе по искането на длъжностно лице да остане на служба след навършване на възрастта за автоматично пенсиониране по член 52, алинея първа, буква а) от Правилника, той разполага с широко право на преценка и Съдът на публичната служба не може да приеме за неправилна преценката на посочения орган, освен в случай на явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
В това отношение една грешка може да се квалифицира като явна само ако може да бъде лесно установена с оглед на критериите, с които законодателят е обвързал упражняването от страна на администрацията на широкото ѝ право на преценка. Следователно, за да се установи, че е допусната явна грешка в преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на дадено решение, доказателствата, които жалбоподателят следва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да се изключи правдоподобността на фактическите изводи на администрацията. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства, оспорваните изводи все пак може да се приемат за верни или допустими.
(вж. точки 36 и 37)
Позоваване на:
Общ съд — решение Комисия/Macchia, T‑368/12 P, EU:T:2014:266, т. 49
Съд на публичната служба — решения BB/Комисия, F‑17/11, EU:F:2013:14, т. 60 и DG/ENISA, F‑109/13, EU:F:2014:259, т. 44 и цитираната съдебна практика
4. Задължението за полагане на грижа, което има администрацията по отношение на своите служители, отразява установеното с Правилника равновесие на насрещните права и задължения в отношенията между публичния орган и служителите му. Това задължение предполага по-специално, че когато се произнася относно положението на длъжностно лице или служител, органът трябва да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, като отчете не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице. Защитата на правата и интересите на длъжностните лица трябва обаче винаги да е в рамките на действащите норми.
Тоест интересът на службата и интересът на длъжностното лице са две различния понятия. В специфичната хипотеза на член 52, алинея втора от Правилника интересът на длъжностното лице вече е взет предвид с оглед на обстоятелството, че то трябва да направи искане да продължи да работи след навършване на възрастта за автоматично пенсиониране, предвидена в Правилника. Според самия текст на тази разпоредба решението, което компетентният орган по назначаване следва да вземе по това искане, зависи изключително от интереса на службата, като този орган не е длъжен да отчита интересите на направилото искането длъжностно лице. Ето защо не е необходимо длъжностното лице да доказва на посочения орган наличието на свой личен интерес от оставането на служба, тъй като този интерес няма значение за искането му.
(вж. точки 53 и 54)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Angelidis/Парламент, T‑416/03, EU:T:2006:375, т. 117 и цитираната съдебна практика