ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
16 септември 2013 година
Дело T‑31/13 P
Vincent Bouillez
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2007 г. — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в степен AST 7 — Задължение за мотивиране — Член 266 ДФЕС — Член 45 от Правилника — Противоречие в мотивите — Съпоставяне на заслугите — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 14 ноември 2012 г. по дело Bouillez/Съвет (F‑75/11), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Vincent Bouillez понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отхвърляне — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 257, параграф 3 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
4. Длъжностни лица — Повишаване — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. Задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, която следва да се отграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, който се отнася до законосъобразността на спорния акт по същество. Ето защо оплакванията и доводите, с които се оспорва обосноваността на акта, са ирелевантни, когато се изтъква основание, в което се твърди липса или непълнота на мотивите.
(вж. точка 20)
Позоваване на:
Общ съд — 18 януари 2012 г., Djebel — SGPS/Комисия, T‑422/07, точка 54 и съдебната практика
2. Органът по назначаването не е длъжен да мотивира решението си да не повиши дадено длъжностно лице. Той обаче трябва да мотивира решенията, с които отхвърля жалбите, подадени от неповишени кандидати по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника, като се предполага, че мотивите на тези решения за отхвърляне съвпадат с мотивите на решението, срещу което са насочени жалбите. Тъй като повишаването предполага избор, мотивите за отхвърляне на жалбата по административен ред трябва да се отнасят само до наличието на законоустановените условия, с които Правилникът обвързва редовността на процедурата. В частност органът по назначаването не е длъжен да разкрива на неповишения кандидат своята преценка, извършена чрез сравнение между него и избрания за повишаване кандидат. Достатъчно е в своето решение, в което отхвърля подадената по административен ред жалба, органът по назначаването да уведоми съответното длъжностно лице за индивидуалното и релевантно съображение, което обосновава отхвърлянето на неговата кандидатура.
Освен това, член 45 от Правилника предвижда, че при съпоставяне на заслугите органът по назначаването по-специално взема предвид оценката, уменията на съответното длъжностно лице при упражняване на функциите си да ползва езици, различни от тези, за които е представило доказателства, че владее, и при необходимост — нивото на упражняваните от него функции.
(вж. точки 23, 24, 26 и 27)
Позоваване на:
Съд — 13 април 1978 г., Giordani/Комисия, 101/77, Recueil, стр. 915, точка 10
Общ съд — 3 март 1993 г., Vela Palacios/ЕИС, T‑25/92, Recueil, стр. II‑201, точка 25 ; 11 юни 1996 г., Anacoreta Correia/Комисия, T‑118/95, Recueil FP, стр. I‑A‑283 и II‑835, точка 82 ; 29 май 1997 г., Contargyris/Съвет, T‑6/96, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑357, точка 148; 18 декември 1997 г., Delvaux/Комисия, T‑142/95, Recueil FP, стр. I‑A‑477 и II‑1247, точка 84; 19 февруари 1998, Campogrande/Комисия, T‑3/97, Recueil FP, стр. I‑A‑89 и II‑215, точка 112; 21 септември 1999 г., Oliveira/Парламент, T‑157/98, Recueil FP, стр. I‑A‑163 и II‑851, точка 52
3. Съгласно член 257, параграф 3 ДФЕС и член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси.
Единствено съдът в първоинстанционното производство е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите от съда в първоинстанционното производство не представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Общия съд, който се произнася по жалбата. Когато първоинстанционният съд е установил или е извършил преценка на фактите, Общият съд е компетентен само да упражни контрол върху правната квалификация на фактите и върху правните последици, които първоинстанционният съд е извел от тях.
(вж. точки 34 и 49)
Позоваване на:
Съд —16 септември 1997 г., Koelman/Комисия, C‑59/96 P, Recueil, стр. I‑4809, точка 31; 6 януари 2004 г., BAI и Комисия/Bayer, C‑2/01 P и C‑3/01 P, Recueil, стр. I‑23, точка 47
Общ съд — 7 декември 2011 г., Mioni/Комисия, T‑274/11 P, точка 18 ; 4 септември 2012 г., Mische/Парламент, T‑642/11 P, точка 24 и цитираната съдебна практика
4. За да оцени интереса на службата, както и квалификацията и заслугите на кандидатите, които следва да вземе предвид, когато приема решение за повишение по член 45 от Правилника, органът по назначаването разполага с широко право на преценка и в тази област контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до въпроса дали с оглед на способите и средствата, които са могли да доведат до преценката на администрацията, тя е действала в разумни граници и дали не е упражнила явно погрешно своето правомощие. Следователно съдът на Съюза не може да заменя със своя направената от органа по назначаването преценка на квалификацията и заслугите на кандидатите.
(вж. точка 44)
Позоваване на:
Съд — 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, Recueil, стр. I‑3019, точка 35
Общ съд — 16 декември 2010 г., Съвет/Stols, T‑175/09 P, точка 23