РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
23 ноември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Етикетиране и представяне в лозаро-винарския сектор — Наименования за произход и географски указания — Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 — Член 54, параграф 1, втора алинея — Обозначение на лозаро-винарското стопанство, извършващо винопроизводството — Аренда на лозя и наемане на съоръжение за пресоване в друго лозаро-винарско стопанство — Винопроизводство, което се извършва изцяло в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието“
По дело C‑354/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) с акт от 10 март 2022 г., постъпил в Съда на 1 юни 2022 г., в рамките на производство по дело
Weingut A
срещу
Land Rheinland-Pfalz,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, Z. Csehi, M. Ilešič (докладчик), I. Jarukaitis и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: I. Illéssy, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 май 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Weingut A, от H. Eichele, Rechtsanwalt,
– за Land Rheinland-Pfalz, от S. Reuter, Fachreferent, и E. Wagner, Regierungsrätin,
– за Европейската комисия, от B. Hofstötter и B. Rechena, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 юли 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето (ОВ L 9, 2019 г., стр. 2), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2021/1375 на Комисията от 11 юни 2021 г. (ОВ L 297, 2021 г., стр. 16, наричан по-нататък „Делегиран регламент 2019/33“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Weingut A и Land Rheinland-Pfalz (провинция Рейнланд-Пфалц, Германия) (наричана по-нататък „провинцията“) относно използването на обозначенията „Weingut“ (лозаро-винарско стопанство) и „Gutsabfüllung“ (бутилиране в стопанството) при представянето на вина, при които пресоването на гроздето от взети под аренда лозя се извършва в съоръжение, наето в друго лозаро-винарско стопанство.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент № 1308/2013
3 Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671), изменен с Регламент (ЕС) 2021/2117 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. (ОВ L 435, 2021 г., стр. 262, наричан по-нататък „Регламент № 1308/2013“), съдържа член 3, озаглавен „Определения“, чийто параграф 3 гласи следното:
„За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, съдържащи се в […] [Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608)] […], освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент“.
4 Член 122 от Регламент № 1308/2013 е озаглавен „Делегирани правомощия“ и предвижда следното в параграф 1:
„За да се вземат предвид специфичните характеристики на лозаро-винарския сектор, на [Европейската комисия] се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 във връзка с правилата и ограниченията относно:
a) представянето и използването на данни върху етикетите, различни от предвидените в настоящия раздел;
[…]
в) незадължителните данни относно:
[…]
iii) наименованията, които се отнасят до стопанство, и условията за тяхното използване;
[…]“.
Регламент № 1307/2013
5 Член 4 от Регламент № 1307/2013 е озаглавен „Определения и свързани разпоредби“ и предвижда в параграф 1:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…]
б) „стопанство“ означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка;
[…]“.
Делегиран регламент 2019/33
6 Съображения 34 и 48 от Делегиран регламент 2019/33 гласят:
„(34) В членове 117—121 от [Регламент № 1308/2013] са определени общите правила за етикетиране и представяне на лозаро-винарските продукти. С посочения регламент също така се хармонизира употребата на наименования, различни от изрично посочените в законодателството на Съюза, при условие че не са подвеждащи. С цел гладко функциониране на вътрешния пазар следва да бъдат установени правила на Съюза относно използването на задължителни данни при етикетирането на лозаро-винарски продукти. Освен това, за да не бъдат заблуждавани потребителите, следва да се определят и разпоредби относно използването на незадължителни данни при етикетирането.
[…]
(48) Посочването на стопанството, което експлоатира лозята, от които произхождат лозаро-винарските продукти, и където се извършват всички винопроизводствени процеси, може да представлява добавена стойност за производителите и знак за по-високо качество за потребителите. Поради това следва да е разрешено на производителите да посочват наименованието на дадено стопанство върху етикета на лозаро-винарските продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание“.
7 Съгласно член 1 („Предмет“) от Делегирания регламент:
„С настоящия регламент се определят правила за допълнение на [Регламент № 1308/2013] относно защитените наименования за произход, защитените географски указания и традиционните наименования, в допълнение към етикетирането и представянето в лозаро-винарския сектор по отношение на:
[…]
е) етикетирането и представянето“.
8 Разпоредбите на глава IV от посочения делегиран регламент уреждат етикетирането и представянето на лозаро-винарските продукти, като в раздели 1 и 2 от тази глава са изброени съответно задължителните данни (членове 40—48) и незадължителните данни (членове 49—55).
9 Член 54 от същия делегиран регламент е озаглавен „Обозначение на стопанството“ и предвижда в параграф 1:
„Термините за обозначаване на стопанство, изброени в приложение VI, с изключение на обозначението за наименованието на бутилиращото предприятие, производителя или търговеца, се запазват за лозаро-винарски продукти със защитени наименования за произход или защитени географски указания.
Тези термини се използват само ако лозаро-винарският продукт е произведен изключително от грозде, набрано от лозя, експлоатирани от съответното стопанство, и ако винопроизводството се извършва изцяло в това стопанство“.
10 Приложение VI към Делегиран регламент 2019/33 съдържа списък на термините, посочени в член 54, параграф 1 от него, за всяка държава членка. По отношение на Федерална република Германия в това приложение са изброени следните термини: „Burg, Domäne, Kloster, Schloss, Stift, Weinbau, Weingärtner, Weingut, Winzer“.
Германското право
11 Член 38 от Weinverordnung (Наредба за виното) от 21 април 2009 г. (BGBl. I, стр. 827) гласи:
„(1) Допуска се обозначаване на стопанството за вината „[Federweißer, Landwein (регионални вина), Qualitätswein (качествени вина), Prädikatswein (висококачествени вина), Sekt b.A. (пенливи вина), Qualitätsperlwein b.A. (качествени пенливи вина) или Qualitätslikörwein b.A. (качествени ликьорни вина) само в съответствие с член 54, параграф 1 от Делегиран регламент 2019/33 във връзка с приложение VI към него.
[…]
(4) Понятието „произведено и бутилирано“ може да се използва само:
1. от лозаро-винарско стопанство, в което гроздето, използвано за това вино, е набрано и преработено във вино;
[…]
3. от стопанство, разположено в определен обозначен район или в непосредствена близост до този район, с което лозаро-винарските стопанства, в които е набрано използваното грозде, са свързани в рамките на група от лозаро-винарски стопанства, и което е преработило това грозде във вино.
(5) Когато са изпълнени условията по параграф 4, първо изречение, точка 1, изразът „бутилирано в стопанството“ може да се използва само ако:
1. лозаро-винарското предприятие води данъчна отчетност,
2. лицето, което отговаря за винопроизводството, може да удостовери, че е завършило обучение по енология, и
3. лозята, от които е набрано гроздето, използвано за производството на съответното вино, се стопанисват от съответното лозаро-винарско предприятие най-малко от 1 януари на годината на прибиране на реколтата“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 Ищецът в главното производство, Weingut A, е собственик на лозаро-винарско стопанство, намиращо се в Цел (Германия), в района на Мозел. То произвежда вино от грозде не само от собствените си лозя, но и от други лозя, които взема под аренда.
13 Едно от тези взети под аренда лозя с площ от 2,15 хектара се намира на около 70 километра (km) от Цел, в лозаро-винарско стопанство на винопроизводителя Б.
14 Двамата винопроизводители сключват договор, по силата на който по указания на ищеца в главното производство винопроизводителят Б обработва лозята, взети под аренда от ищеца в главното производство, и освен това всяка година отдава под наем на последния съоръжение за пресоване за изключително ползване за период от 24 часа, считано от събирането на реколтата. През този период съоръжението за пресоване е на разположение само за преработката на грозде от взетите под аренда лозя.
15 По силата на този договор за наем пресоването се извършва в стопанството на винопроизводител Б в съответствие с енологичните практики на ищеца в главното производство. Така полученото вино се налива в съдове, транспортирани към стопанството на ищеца в главното производство от неговия персонал.
16 Провинцията приема, че при тези условия ищецът в главното производство не може да използва означенията „Weingut“ и „Gutsabfüllung“ за виното, произведено в помещенията на стопанството на винопроизводител Б, тъй като постоянният обект не е самостоятелен и тъй като ищецът в главното производство не е наемал собствен персонал за целите на дейността по пресоване.
17 Ищецът в главното производство сезира Verwaltungsgericht Trier (Административен съд Трир, Германия) с установителен иск, за да се констатира, че има право да използва посочените две обозначения. С решение от 16 май 2019 г. тази юрисдикция уважава иска главно на основание, че действителното управление и непрекъснатият надзор върху винопроизводството се осъществяват от ищеца в главното производство, като той носи изключителната отговорност за него.
18 Провинцията обжалва това решение пред Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Областен административен съд Райнланд-Пфалц, Германия), който с решение от 12 август 2020 г. го изменя и отхвърля иска на ищеца в главното производство.
19 Въззивният съд приема по-специално, че по силата на член 54, параграф 1 от Делегиран регламент 2019/33 във връзка с приложение VI към него означенията „Weingut“ и „Gutsabfüllung“ могат да се използват само ако лозаро-винарският продукт е получен изключително от грозде от лозя на стопанството, даващо съответното наименование (наричано по-нататък „лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието“), и ако винопроизводството се извършва изцяло в последното стопанство. Всъщност винопроизводството трябвало да се извършва в стопанство, което съставлява едно единно оперативно цяло, трайно предназначено за собственика на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, и в което работи управляван от него персонал. Разделянето на отделните етапи от винопроизводството, като например на етапа на пресоване на гроздето, било в разрез с главната идея, че „всичко трябва да е в ръцете на едно и също лице“.
20 Според посочената юрисдикция условията на разглеждания договор за наем не гарантират, че всички етапи на винопроизводството се осъществяват под управлението и отговорността на едно и също физическо или юридическо лице, тъй като пресоването можело да се осъществи както в присъствието на ищеца в главното производство, така и в присъствието на оператора, който отдава под наем съоръжението за пресоване като в този случай последният носи отговорността за тази дейност.
21 Ищецът в главното производство подава ревизионна жалба до запитващата юрисдикция — Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия).
22 Последната изпитва съмнения дали може да се счита, че винопроизводството е извършено „изцяло“ в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33, когато това стопанство пресова гроздето в съоръжение за пресоване, наето за срок от 24 часа в друго лозаро-винарско стопанство.
23 Тя отбелязва най-напред, че Делегиран регламент 2019/33 не съдържа определение на понятието „стопанство“ по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от него.
24 Що се отнася до земеделските земи, Съдът вече бил уточнил в решения от 14 октомври 2010 г., Landkreis Bad Dürkheim (C‑61/09, EU:C:2010:606), и от 2 юли 2015 г., Wree(C‑422/13, EU:C:2015:438), че определящият критерий, за да се установи дали наета производствена единица, може да се счита за свързана със стопанството на земеделския стопанин и управлявана от последния, бил по-специално дали този земеделски стопанин разполага с достатъчна независимост при упражняване на дейността си.
25 Според запитващата юрисдикция при липсата на каквито и да било данни за противното следва да се предположи, че тези критерии се прилагат и в случай като разглеждания по делото, с което е сезирана. В областта на регулиране на лозаро-винарския сектор обаче посочените критерии трябвало да се тълкуват стриктно.
26 Изискването за тясна връзка между постоянните обекти и лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, се подкрепяло на първо място от текста на член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33. Всъщност в него се предпоставяло не само че лозаро-винарският продукт следва да е произведен в стопанството на собственика, но и че винопроизводството следва да се извършва „изцяло“ в това стопанство. Това било израз на изискването за особено тясна връзка между постоянния обект и лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието.
27 На второ място, генезисът на разглежданата правна уредба можел да потвърди това стриктно тълкуване. Според запитващата юрисдикция развитието на правната уредба на Съюза в областта на представянето и използването на обозначения при етикетирането на продуктите от лозаро-винарския сектор, която е в сила от 2009 г., е довело до ограничение, по силата на което винопроизводството трябвало да се извършва „изцяло“ в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието.
28 На трето място, смисълът и целта на разглежданата правна уредба били да се защити обозначаването на лозарските стопанства, които сами стопанисват лозята и осигуряват винопроизводството от начало до край, за да се задоволят очакванията на потребителите да им бъде предложено вино с по-високо качество.
29 Въз основа на критерии, произтичащи от решения от 18 октомври 1988 г., Erzeugergemeinschaft Goldenes Rheinhessen (311/87, EU:C:1988:483), и от 29 юни 1994 г., Baux (C‑403/92, EU:C:1994:269), не било сигурно обаче дали съоръжение за пресоване, наето за срок от 24 часа, може да бъде причислено към дейността на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието. Всъщност, ако се предположи, че вземането под аренда на лозя, намиращи се на значително разстояние от основното място на дейност на стопанството, не е от значение за обозначението, то е логично да е без значение и наемането на съоръжение за пресоване, за да се осъществи пресоването на място и да се избегне превозът на гроздето. Общото ползване на стопански съоръжения било обичайно при винопроизводството и рационално от гледна точка на стопанското управление.
30 Доколкото обаче съоръжението за пресоване, наето за 24 часа от лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, може да бъде причислено към последното, следвало да се изяснят изискванията, на които трябва да отговаря дейността по пресоване от гледна точка на персонала. В това отношение се поставял по-специално въпросът дали присъствието на ищеца в главното производство или на неговите служители е задължително по време на пресоването.
31 Според запитващата юрисдикция изискванията, произтичащи от практиката на Съда, които се отнасят до действителното управление и непрекъснатия контрол, подкрепят идеята, че присъствието на служителите на ищеца в главното производство е задължително и че не е достатъчно само наличието на правомощие по даване на указания. Що се отнася до бутилирането, в решение от 18 октомври 1988 г., Erzeugergemeinschaft Goldenes Rheinhessen (311/87, EU:C:1988:483), Съдът приел, че е необходимо бутилирането да се извършва от самия производител. Поради това ползването на услугите на друго лозаро-винарско стопанство трябвало да се избягва с оглед на изискването винопроизводството да се извършва изцяло в самото лозаро-винарско стопанство, даващо наименованието.
32 В случай че пресоването може да се извършва и от служителите на лозаро-винарското предприятие, което отдава под наем съоръжението за пресоване, се поставял и въпросът дали на тези служители може да бъде предоставено правото да се намесват по собствена инициатива в тази дейност в случай на внезапно възникнали проблеми. В такива неотложни случаи последицата от решенията, които персоналът на лозаро-винарското стопанство наемодател трябвало да вземе самостоятелно, без предварително да се обърне към лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, била, че в тази хипотеза последното вече не осъществявало действителното управление и непрекъснатия контрол върху дейността.
33 На последно място, ако се предположи, че по принцип е достатъчно да се поеме отговорността чрез даването на указания, продължава да е налице въпросът дали положението трябва да е различно, когато лозаро-винарското предприятие, което отдава съоръжение за пресоване под наем и извършва пресоването, има собствен интерес от начина, по който се извършва тази дейност. В случая договорът, сключен между ищеца в главното производство и винопроизводител Б, предвиждал надбавка към цената, свързана с количеството и качеството на произведеното вино, което можело да доведе до собствен интерес на стопанина по отношение на начина на извършване на пресоването и до собствен икономически риск.
34 При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли винопроизводството да е извършено изцяло в [лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието,] по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от [Делегиран регламент 2019/33], ако пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде, което в този период е изцяло на разположение на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, необходимо ли е пресоването на гроздето да се извършва или във всеки случай да се надзирава на място от служители на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, или пресоването на грозде може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, като се следват указанията на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
3) Ако пресоването на гроздето може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем съоръжението за пресоване, може ли на тези служители, при внезапно възникнали проблеми, да бъде предоставено правомощие да се намесят в пресоването на гроздето въз основа на самостоятелно взето решение?
4) Недопустимо ли е винопроизводството да се причислява към лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, ако лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване и извършва пресоването на гроздето, има собствен интерес от начина на извършване на пресоването, тъй като в договора за стопанисване на лозята, сключен със същото стопанство, в допълнение към обвързаното с площта възнаграждение за стопанисване е договорена надбавка, свързана с количеството и качеството и начислявана за хектолитър от вината Kabinettwein, Spätlesewein (късна реколта) и Auslesewein?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
35 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че пресоването на гроздето от взети под аренда лозя се извършва в съоръжение, предоставено за изключително ползване на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, за кратък период въз основа на договор за наем с друго лозаро-винарско стопанство, изключва възможността винопроизводството да се счита за изцяло извършено в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, по смисъла на тази разпоредба.
36 В това отношение в самото начало следва да се припомни, че съгласно член 54, параграф 1 от Делегиран регламент 2019/33 термините за обозначаване на стопанството, посочени в приложение VI към него, освен обозначението на наименованието на бутилиращото предприятие, производителя или търговеца, се запазват за лозаро-винарски продукти със защитени наименования за произход или защитени географски указания и се използват само ако лозаро-винарският продукт е произведен изключително от грозде, набрано от лозя, експлоатирани от съответното стопанство, и ако винопроизводството се извършва изцяло в това стопанство.
37 От това следва, че член 54, параграф 1, първа алинея от Делегиран регламент 2019/33 запазва разглежданите обозначения само за лозаро-винарските продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание и в случая това изискване не поражда въпроси от страна на запитващата юрисдикция. Следователно на първия въпрос трябва да се отговори, като се изхожда от хипотезата, че взетите под аренда лозя в случая, които се намират на около 70 km от основното място на дейност на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, попадат в обхвата на същото защитено наименование за произход или защитено географско указание като това предприятие, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция.
38 Същото важи и за условието разглежданите обозначения да могат да се използват само ако лозаро-винарският продукт е произведен изключително от грозде, набрано в лозята, експлоатирани от съответното стопанство, тъй като запитващата юрисдикция отбелязва, че в случая взетите под аренда лозя се експлоатират в съответствие с предписанията на ищеца в главното производство и не е поставила въпроси в това отношение.
39 Следователно въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят до условията, при които може да се приеме, че винопроизводството се извършва изцяло в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, и по-специално, що се отнася до първия въпрос, дали фактът, че съоръжението за пресоване на грозде се наема от това стопанство само за срок от 24 часа, изключва възможността дейността по пресоване, а следователно и самото винопроизводство, да се считат за извършени изцяло в посоченото стопанство.
40 В това отношение следва да се отбележи, че понятието „стопанство“, което се съдържа в член 54, параграф 1 от Делегиран регламент 2019/33, не е дефинирано нито в този регламент, нито косвено чрез препращане към националното право на държавите членки. Ето защо това понятие трябва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднообразно на територията на Съюза, като се вземат предвид не само текстът на посочената разпоредба, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 11 май 2023 г., Bezirkshauptmannschaft Lilienfeld, C‑155/22, EU:C:2023:394, т. 63 и цитираната съдебна практика).
41 На първо място, що се отнася до останалата част от текста на член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33, за целите на използването на посочените в нея обозначения тази разпоредба изисква по-специално винопроизводството да се извършва „изцяло“ в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието.
42 В това отношение следва да се припомни, че посочената разпоредба разграничава няколко етапа на производство, сред които са брането на грозде и винопроизводството, към които спада пресоването на гроздето. Както обаче изтъква Комисията в писменото си становище, доколкото един постоянен обект попада в обхвата на понятието „стопанство“, терминът „изцяло“ просто уточнява, че нито един етап от преработката при процеса на винопроизводството не трябва да се извършва извън това стопанство, без обаче използването на този термин да ограничава обхвата на определението за стопанство, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1307/2013.
43 На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва член 54, параграф 1 от Делегиран регламент 2019/33, последният е приет от Комисията по силата на правомощията, които са ѝ предоставени с членове 122 и 227 от Регламент № 1308/2013. Съгласно член 122, параграф 1, буква в), подточка iii) от Регламент № 1308/2013 делегираните актове могат да се отнасят по-специално до правилата относно незадължителните данни относно „наименованията, които се отнасят до стопанството, и условията за тяхното използване“.
44 Макар обаче Регламент № 1308/2013 да не уточнява и понятието „стопанство“, в член 3, параграф 3 той препраща към определенията, съдържащи се по-специално в Регламент № 1307/2013. Ето защо следва да се вземе предвид определението в член 4, параграф 1, буква б) от последния регламент, съгласно което „стопанство“ означава „всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка“.
45 Що се отнася до географското пространство, в което трябва да се намират различните производствени единици, за да се считат за част от стопанството, Съдът е приел, че производителят е свободен да избира мястото на производство, при положение че то се намира на територията на държава членка. Той обаче трябва да управлява всички производствени единици, без да е необходимо да е собственик на съоръженията, които използва за своето производство (вж. в този смисъл решение от 8 май 2003 г., Agrargenossenschaft Alkersleben, C‑268/01, EU:C:2003:263, т. 30 и 33 и цитираната съдебна практика).
46 Що се отнася до изискването дадена производствена единица да се управлява от самия земеделски стопанин, Съдът уточнява, че понятието за управление не предполага наличието в негова полза на неограничено право на разпореждане със съответната площ в рамките на нейното използване за селскостопански цели От друга страна, по отношение на тази площ земеделският стопанин следва да разполага с достатъчна самостоятелност за осъществяване на своята селскостопанска дейност (решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos, C‑176/20, EU:C:2022:274, т. 56 и цитираната съдебна практика).
47 Както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, от съображенията, изложени в точки 44—46 от настоящото решение, по аналогия следва, че понятието „стопанство“ по смисъла на член 54, параграф 1 от Делегиран регламент 2019/33 не се ограничава само до притежаваните от лозаря земи или до разположените в близост до тях, а може да обхваща и лозя, които са наети и евентуално се намират на място, различно от местонахождението на собствените лозя на лозаря, без да се засягат другите установени в тази разпоредба условия, и по-специално посочените в точки 37 и 38 от настоящото решение.
48 На трето място, това тълкуване се подкрепя и от целта, преследвана с разпоредбите на Делегиран регламент 2019/33, които уреждат използването на незадължителни обозначения при етикетирането.
49 В това отношение член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33 трябва да се разглежда във връзка със съображение 48 от него, съгласно което с посочването върху етикета на стопанството, което експлоатира лозята, от които произхождат лозаро-винарските продукти, и където се извършват всички винопроизводствени процеси, се преследва целта да се предостави на потребителите информация за гарантирането на по-високо качество, произтичащо от това посочване. Тази цел може да бъде постигната само ако се гарантира, че потребителите няма да бъдат въведени в заблуждение относно идентичността на стопанството, отговорно за винопроизводството. Този извод произтича и от съображение 34 от този регламент, в което се посочва, че следва да се приемат разпоредби относно използването на незадължителни данни при етикетирането, за да не се въвеждат потребителите в заблуждение.
50 В същия ред на мисли Съдът вече е постановил, че незадължителните данни, като обозначаването на стопанството, имат за цел да гарантират на потребителите, които купуват вино с определени обозначения, че основните етапи от процеса на производство на виното, а именно тези, които се простират от брането на грозде до винопроизводството, са били извършени под действителното ръководство, строгия и непрекъснат контрол, както и изключителната отговорност на един лозар, на когото се дължи качеството на продукта (вж. в този смисъл решение от 29 юни 1994 г., Baux, C‑403/92, EU:C:1994:269, т. 15).
51 Също така, що се отнася по-специално до използването на израза „бутилирано от производителя“, който указва идентичността на производителя с лицето или предприятието, извършващо бутилирането, Съдът уточнява, че е необходимо тази дейност да е извършена от самия производител или в собственото му лозаро-винарско стопанство, или, когато производителят не разполага със съоръжение за бутилиране, при условия, които предоставят по същество еднакви гаранции. Такива гаранции са налице по-специално когато винопроизводството се извършва при действителното управление, строгия и непрекъснат контрол, както и изключителната отговорност на производителя. Тези изисквания служат за постигане на целта за защита на потребителите и за предоставянето на точна информация на потребителя (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 1988 г., Erzeugergemeinschaft Goldenes Rheinhessen, 311/87, EU:C:1988:483, т. 14—16).
52 Следва още да се отбележи, както по същество прави генералният адвокат в точка 65 от заключението си, че ако се приеме, че за целите на използването на термините, посочени в член 54, параграф 1 от Делегиран регламент 2019/33, не е необходимо дейностите по отглеждане и бране на грозде, които са от съществено значение за крайния резултат, да се извършват върху принадлежащи на лозаря земи или върху разположени в близост до тях земи, същата логика важи и за пресоването на гроздето. За сметка на това, също както за посочените дейности, е важно да се гарантира, че собственикът на посоченото стопанство поема и действителното управление, строгия и непрекъснат контрол, както и отговорността за тази дейност.
53 От това следва, че пресоването на гроздето може да се счита за извършено в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, макар то да се извършва в съоръжение за пресоване, наето в друго стопанство само за срок от 24 часа, при условие че това съоръжение за пресоване е предоставено за изключително ползване на собственика на първото посочено стопанство за времето, необходимо за извършването на дейността по пресоване, като това в крайна сметка следва да се провери от запитващата юрисдикция.
54 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че пресоването на гроздето от взети под аренда лозя се извършва в съоръжение, наето от лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, за кратък период в друго лозаро-винарско стопанство, не изключва възможността винопроизводството да се счита за извършено изцяло в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, по смисъла на тази разпоредба, при условие че това съоръжение е предоставено за изключително ползване на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, за времето, необходимо за дейността по пресоване, и последното стопанство поема действителното управление, строгия и непрекъснат контрол, както и отговорността за тази дейност.
По втория, третия и четвъртия въпрос
55 С втория, третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се счита, че винопроизводството е изцяло извършено в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, по смисъла на тази разпоредба, пресоването на гроздето трябва да се извършва от самите служители на това стопанство, или то може да се извършва от служителите на лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване, като последните са оправомощени да се намесват в случай на внезапно възникнали проблеми при пресоването. Тази юрисдикция иска да се установи и какво е значението на факта, че лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжение за пресоване, има собствен интерес от начина, по който се извършва пресоването, по-специално поради договорна клауза, отнасяща се до надбавка към цената, свързана с количеството и качеството за хектолитър вино.
56 Най-напред следва да се уточни, че в текста на член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33 не се предвижда нищо относно връзката между лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, и персонала, който извършва пресоването на гроздето.
57 Следва обаче да се констатира, че преследваната с тази разпоредба цел, видна от точки 49—51 от настоящото решение, а именно да се предостави информация на потребителите, че съответното обозначение е гаранция за по-високо качество, може да бъде постигната само ако тези потребители не са въведени в заблуждение относно самоличността на лицата, отговорни за процеса на винопроизводството.
58 Следователно, макар с тези съображения да не се изключва самият факт, че някои дейности, свързани с винопроизводството, се възлагат на служителите на лозаро-винарско стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване, тези дейности трябва да се извършват под действителното управление, строгия и непрекъснат контрол на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, и да са негова изключителна отговорност (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 1988 г., Erzeugergemeinschaft Goldenes Rheinhessen, 311/87, EU:C:1988:483, т. 14—15).
59 За да бъде изпълнено това изискване, е необходимо, що се отнася до дейността по пресоване на гроздето, лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, да осъществява надзор и да контролира стриктно и непрекъснато дали тази дейност се извършва в съответствие със собствените му предписания, като за тази цел не може само да препрати към евентуални указания, дадени от лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване.
60 По-нататък, това означава, че ако по време на тази дейност възникнат непредвидени проблеми, налагащи вземането на незабавни решения, последните се вземат от самия собственик на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, или от членовете на неговия персонал. Всъщност в такива неотложни случаи необходимите решения не могат да бъдат делегирани на трети лица, тъй като подобно делегиране не би позволило да се осигури гаранцията за качество, произтичаща от факта, че винопроизводството се извършва изцяло в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, и следователно под действителното управление на последното.
61 На последно място, следва да се добави, че евентуалният собствен интерес на стопанството, което отдава под наем съоръжението за пресоване на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, например поради наличието на надбавка към цената, свързана с количеството и качеството за хектолитър вино, не е от значение за това дали винопроизводството се извършва изцяло в рамките на последното стопанство по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33, доколкото подобен интерес не може да накърни гаранцията, че винопроизводството се извършва под действителното управление, строгия и непрекъснат контрол на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, и е негова изключителна отговорност.
62 С оглед на изложените по-горе съображения на втория, третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33 трябва да се тълкува в смисъл, че винопроизводството е изцяло извършено в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, по смисъла на тази разпоредба, дори ако дейността по пресоването е извършена от служители на лозаро-винарското стопанство, което е отдало под наем съоръжението за пресоване на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, при условие че собственикът на последното стопанство поема действителното управление, строгия и непрекъснат контрол, както и отговорността за тази дейност. Фактът, че лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване, има собствен интерес от начина, по който се извършва пресоването, по-специално поради договорна клауза относно надбавка към цената, свързана с количеството и качеството за хектолитър вино, не е от значение за това дали винопроизводството може да се счита за извършено в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието.
По съдебните разноски
63 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето, изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2012/1375 на Комисията,
трябва да се тълкува в смисъл, че
фактът, че пресоването на гроздето от взети под аренда лозя се извършва в съоръжение, наето от лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, за кратък период в друго лозаро-винарско стопанство, не изключва възможността винопроизводството да се счита за извършено изцяло в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, по смисъла на тази разпоредба, при условие че това съоръжение е предоставено за изключително ползване на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, за времето, необходимо за дейността по пресоване, и последното стопанство поема действителното управление, строгия и непрекъснат контрол, както и отговорността за тази дейност.
2) Член 54, параграф 1, втора алинея от Делегиран регламент 2019/33, изменен с Делегиран регламент 2021/1375,
трябва да се тълкува в смисъл, че
винопроизводството е изцяло извършено в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, по смисъла на тази разпоредба, дори ако дейността по пресоването е извършена от служители на лозаро-винарското стопанство, което е отдало под наем съоръжението за пресоване на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, при условие че собственикът на последното стопанство поема действителното управление, строгия и непрекъснат контрол, както и отговорността за тази дейност. Фактът, че лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване, има собствен интерес от начина, по който се извършва пресоването, по-специално поради договорна клауза относно надбавка към цената, свързана с количеството и качеството за хектолитър вино, не е от значение за това дали винопроизводството може да се счита за извършено в лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието.
Подписи