Дело T‑401/11 P-RENV-RX

(публикувани откъси)

StefanoMissirMamachidiLusignano и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Убийство на длъжностно лице и съпругата му — Правило за съответствие между искане, административна жалба и иск за обезщетение — Задължение за обезпечаване на сигурността на служителите на Съюза — Причинно-следствена връзка — Имуществени вреди — Солидарна отговорност — Вземане предвид на плащанията, предвидени в Правилника — Неимуществена вреда — Отговорност на институция за неимуществени вреди на починало длъжностно лице — Отговорност на институция за моралните вреди на роднините на починало длъжностно лице“

Резюме — Решение на Общия съд (състав по жалбите) от 7 декември 2017 г.

1.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Множество причини за настъпване на вредата — Прилагане на теории за адекватна каузалност и за еквивалентност на условията

(член 340, втора алинея ДФЕС)

2.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Убийство на длъжностно лице от трето лице вследствие на неизпълнение от неговата институция на задължението ѝ за защита — Прекъсване на причинно-следствената връзка поради намесата на трето лице — Липса — Квалифициране на институцията като съпричинител на вредата

(член 340, втора алинея ДФЕС)

3.      Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност — Негодно основание — Отхвърляне

(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

4.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват — Граници

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Жалби на длъжностните лица — Компетентност на съда на Съюза — Установяване на солидарната отговорност на институция за вредата, претърпяна от длъжностно лице — Включване

(член 270 ДФЕС; член 24 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Извъндоговорна отговорност — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Вреда, нанесена от няколко причинители — Солидарна отговорност на съпричинителите

(член 340, втора алинея ДФЕС)

7.      Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Възприети от Съда на публичната служба критерии за определяне на размера на присъденото обезщетение за вреди — Контрол от Общия съд

8.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда — Неимуществени вреди, свързани със физическите и психическите страдания, изпитани от убито длъжностно лице преди смъртта му — Непоправима вреда

(член 340, втора алинея ДФЕС)

9.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда — Неимуществена вреда, понесена от наследниците на убито длъжностно лице поради недостатъчността на плащанията по Правилника за гарантиране на поправянето на причинените им вреди — Поправима вреда — Граници

(член 340, втора алинея ДФЕС)

10.    Извъндоговорна отговорност — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Неимуществена вреда, причинена от смъртта на близък — Включване — Справедлива оценка

(член 340, втора алинея ДФЕС)

1.      По принцип две теории за каузалност могат да бъдат приложени в случай на множество причини за възникването на една и съща вреда, а именно теорията на „еквивалентност на условията“ и тази на „адекватната каузалност“. Що се отнася до правото на Съюза, формира се тенденция в подкрепа на теорията на адекватната каузалност. Всъщност Съюзът може да носи отговорност единствено за вредите, които произтичат в достатъчно пряка степен от неправомерното поведение на съответната институция, и ищецът трябва да докаже, че ако нарушението не е било допуснато, вредата е нямало да настъпи и че нарушението е определящата причина за претърпяната от него вреда.

Освен това, когато, от една страна, укоримото поведение на дадена институция се вписва в по-широк процес, в който са участвали трети лица, и от друга страна, твърдяната вреда има за непосредствена причина намесата на едно от тези трети лица, съдът на Съюза е този, който трябва да провери дали тази намеса е станала неизбежна поради самия факт на възприемането на укоримото поведение, или, обратно, представлява проява на самостоятелна воля. В случая на автономна воля съдът е този, който следва да установи прекъсването на причинно-следствената връзка. Освен това съдебната практика относно член 340, втора алинея ДФЕС ограничава отговорността на Съюза до вредите, произтичащи пряко, дори достатъчно пряко, от неправомерното поведение на съответната институция, което изключва по-конкретно възможността тази отговорност да покрива вредите, които представляват само далечна последица на това поведение. По тази логика сам по себе си фактът, че неправомерното поведение е представлявало необходимо условие за настъпването на вредата, доколкото тя не би настъпила при липсата на това поведение, не е достатъчен, за да се установи наличие на причинно-следствена връзка.

При все това тези принципи, произтичащи от съдебната практика, не изключват абсолютно прилагането на теорията за еквивалентност на условията и позволяват единствено да се констатира, че макар нарушението на институцията да е отдалечено от вредата и съдът констатира прекъсване на причинно-следствената връзка, теорията за еквивалентност на условията трябва да бъде отхвърлена. Следователно, a contrario, в хипотезата, в която вредата произтича пряко или достатъчно пряко от нарушението на институцията и следователно това нарушение не е отдалечено от вредата до такава степен, че да доведе до прекъсване на причинно-следствената връзка, съдът на Съюза може да приложи теорията за еквивалентност на условията.

(вж. т. 64, 67—70)

2.      В хипотезата, в която дадена институция носи отговорност за неизпълнение на задължение за защита, с което е допринесла за причиняването на конкретна вреда, която посоченото задължение е имало за цел да предотврати, следва да се счита, че това неизпълнение, дори да не може да се счита за единствената причина за вредата, може да допринесе достатъчно пряко за причиняването ѝ. Така, деянието на трето лице, предвидимо или не, може да се счита от съда на Съюза като негодно нито да доведе до прекъсване на причинно-следствената връзка, нито да представлява обстоятелство, освобождаващо напълно институцията от отговорността ѝ, като двете причини, а именно противоправното неизпълнение на институцията и деянието на трето лице, са допринесли за настъпването на същата вреда. При това положение в хипотезата на нарушение, състоящо се в неизпълнение на задължение за защита, което е допринесло за причиняването на специфичната вреда, която посоченото задължение е имало за цел да предотврати, дори да не може да се приеме, че институцията носи главната отговорност за вредата, тя трябва да се счита за съпричинител на вредата.

(вж. т. 72 и 84)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 92)

4.      Предпоставката за прилагането на член 24 от Правилника е фактът, че длъжностното лице е претърпяло вреда поради длъжността или служебните си задължения. При това положение тази разпоредба не следва да се прилага в случая, в който длъжностното лице не е понесло вредата при упражняването на служебните му функции.

(вж. т. 106)

5.      Съдът на Съюза остава компетентен да се произнесе относно отговорността на институцията, когато тя е причинила, сама или с трето лице, вреда на длъжностно лице. Всъщност текстът на член 24 от Правилника сочи, че естеството на отговорността на третото лице е без каквито и да е последици за солидарното задължение на институцията съпричинител на вредата, причинена на длъжностното лице при упражняването на неговите функции. Тази разпоредба сочи, че съдът на Съюза може да бъде сезиран да разгледа спор относно солидарната отговорност на институция поради действие на трето лице, като естеството на отговорността на третото лице няма никакви последици за компетентността на съда на Съюза да се произнесе относно солидарната отговорност на институция.

(вж. т. 113)

6.      От правото на държавите членки произтича общоприет общ принцип, съгласно който националният съд признава солидарна отговорност на съпричинителите на една и съща вреда, приемайки за справедлив факта, че увреденото лице не трябва да определя, от една страна, частта от вредата, за която всеки от съпричинителите носи отговорност, и от друга страна, да понесе риска, че този, срещу когото предявява иска, е неплатежоспособен. Принципът на солидарната отговорност се прилага както към имуществените, така и към неимуществените вреди.

(вж. т. 118 и 195)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 129)

8.      От правото на държавите членки не следва общоприет общ принцип, съгласно който при обстоятелства, при които длъжностно лице, упражняващо своите функции в трета страна, е било убито в предоставеното му на разположение жилище, национален съд би обезщетил неимуществените вреди, състоящи се във физически и психически страдания, изпитани от жертвата в момента на смъртта ѝ.

(вж. т. 175 и 176)

9.      От правото на държавите членки произтича общоприет общ принцип, че при обстоятелства, при които длъжностно лице, упражняващо своите функции в трета страна, е било убито в предоставеното му на разположение жилище, наличието на режим, гарантиращ автоматичното извършване на плащания на наследниците на починалото длъжностно лице, не е пречка тези лица, ако считат, че претърпените вреди не са обхванати или не са обхванати изцяло от посочения режим, да получат и обезщетяване на неимуществените им вреди посредством иск пред национална юрисдикция. В това отношение от правото на държавите членки произтича също така общоприет общ принцип, че претърпените неимуществени вреди не могат да бъдат предмет на двойно обезщетяване. Следователно съдът на Съюза е този, който следва да провери до каква степен режим, гарантиращ автоматичното извършване на плащания, покрива изцяло, отчасти или изобщо не покрива претърпените от наследниците неимуществени вреди, преди да определи размера на обезщетението на посочената вреда.

(вж. т. 194 и 195)

10.    От правото на държавите членки произтича общоприет общ принцип, съгласно който на наследниците, а именно на децата и родителите на починалото лице, е признато правото на обезщетение на неимуществени вреди, състоящи се в психологическата болка, причинена от смъртта на близък. Що се отнася до определянето на размера на неимуществените вреди, съдът на Съюза не може да използва таблици, изготвени в отделна държава членка. В това отношение съдът на Съюза е този, който трябва да определи размера ex æquo et bono, излагайки взетите предвид за тази цел критерии.

(вж. т. 198 и 200)