РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
5 септември 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро — Регламент (ЕС) № 260/2012 — Единна зона за плащания в евро (SEPA) — Плащане чрез директен дебит — Член 9, параграф 2 — Достъп до плащания — Изискване за местопребиваване“
По дело C‑28/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 20 декември 2017 г., постъпил в Съда на 17 януари 2018 г., в рамките на производство по дело
Verein für Konsumenteninformation
срещу
Deutsche Bahn AG,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan (докладчик), председател на състава, C. Lycourgos, E. Juhász, M. Ilešič и I. Jarukaitis, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: D. Dittert, началник-отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 януари 2019 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Verein für Konsumenteninformation, от S. Langer, Rechtsanwalt,
– за Deutsche Bahn AG, от C. Pöchhacker и L. Riede, Rechtsanwälte,
– за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe и T. Scharf, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 май 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L° 94, 2012 г., стр. 22).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Verein für Konsumenteninformation (Сдружение за информиране на потребителите, наричано по-нататък „VKI“) и Deutsche Bahn AG по повод невъзможността пътници, които не са с местопребиваване в Германия, да заплатят резервирани на интернет сайта на сдружението билети чрез директен дебит в евро по обща за Съюза схема за директен дебит в единната зона за плащания в евро (наричана по-нататък „директен дебит SEPA“).
Правна уредба
3 Съображения 1, 6, 9, 10 и 32 от Регламент № 260/2012 гласят следното:
„(1) За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо създаването на интегриран пазар за електронни плащания в евро без разлики между националните и презграничните плащания. В тази връзка проектът за единна зона за плащания в евро [Single Euro Payments Area] (SEPA) е насочен към разработването на общи за Съюза платежни услуги, които да заменят настоящите национални услуги. В резултат на въвеждането на открити, общи платежни стандарти, правила и практики, както и чрез интегрираното обработване на плащанията SEPA следва да осигури на европейските граждани и предприятия сигурни и удобни за ползване платежни услуги в евро на конкурентни цени. Това следва да се прилага за плащания в SEPA, извършвани във или извън рамките на националните граници, при едни и същи основни условия и в съответствие с еднакви права и задължения, независимо от местоположението в Съюза.[…]
[…]
(6) Единствено с бързо и мащабно преминаване към общи за Съюза механизми за кредитни преводи и директни дебити ще се реализират изцяло ползите от интегрирания пазар на платежни услуги, така че да се премахнат високите разходи за едновременното поддържане на SEPA и на вече установените продукти. Следователно е необходимо да се установят правила, уреждащи изпълнението на всички операции по кредитен превод и директен дебит в евро в рамките на Съюза.[…]
[…]
(9) За да се изпълни даден кредитен превод, платежната сметка на получателя трябва да бъде достъпна. Следователно, за да бъде насърчено въвеждането на общи за Съюза услуги по кредитен превод и директен дебит, е необходимо да бъде установено задължение за достъпност в рамките на Съюза.Освен това за подобряването на прозрачността е необходимо това задължение, както и задължението за достъпност за директни дебити, установено в Регламент (ЕО) № 924/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно трансграничните плащания в Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 2009 г., стр. 11)], да бъдат включени в един акт. Всички платежни сметки на получатели, достъпни за национални кредитни преводи, следва също така да бъдат достъпни посредством обща за Съюза схема за кредитен превод. Всички платежни сметки на платци, достъпни за национални директни дебити, следва също така да бъдат достъпни посредством обща за Съюза схема за директен дебит. Това следва да се прилага независимо от това, дали ДПУ е взел решение да участва в конкретна схема за кредитен превод или директен дебит.
(10) Техническата оперативна съвместимост е предпоставка за конкуренцията. За създаването на интегриран пазар на системите за електронни плащания в евро е необходимо пред обработването на кредитните преводи и директните дебити да няма технически пречки или пречки, свързани с бизнес правила, като например задължително присъединяване към повече от една система за сетълмент при презгранични плащания. Кредитните преводи и директните дебити следва да се извършват в рамките на схема, чиито основни правила — възприети от представляващите мнозинство от ДПУ в по-голямата част от държавите членки и съставляващи мнозинство от ДПУ в Съюза — са еднакви по отношение на презграничните и националните операции по кредитен превод и директен дебит. […]
[…]
(32) От съществено значение за осигуряването на широка обществена подкрепа за SEPA е високото равнище на защита на платците, особено при операциите по директен дебит. Действащата понастоящем само в общоевропейски план схема за директен дебит за потребители, разработена от ЕПС, предвижда безусловно право на възстановяване във връзка с разрешени плащания, при което не се изисква обосноваване, през период от осем седмици от датата, на която са задължени средствата, докато съгласно членове 62 и 63 от Директива 2007/64/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно услугите на вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 2007 г., стр. 1)] това право на възстановяване зависи от няколко условия. С оглед на преобладаващата на пазара ситуация и поради необходимостта от осигуряване на по-висока степен на защита на потребителите, въздействието на тези разпоредби следва да бъде оценено в доклада, който Комисията представя най-късно до 1 ноември 2012 г. в съответствие с член 87 от Директива 2007/64/ЕО пред Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и ЕЦБ и който при необходимост се придружава от предложение за преразглеждане на посочената директива“.
4 Член°1 от Регламент № 260/2012, озаглавен „Предмет и приложно поле“, предвижда в параграф 1:
„С настоящия регламент се определят правилата за кредитни преводи и директни дебити в евро в рамките на Съюза, когато доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя са разположени в Съюза или когато единственият доставчик на платежни услуги (ДПУ) по платежната операция е разположен в Съюза“.
5 Съгласно член 2 от този регламент, озаглавен „Определения“:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…]
2) „директен дебит“ е национална или презгранична платежна услуга за задължаване на платежната сметка на платеца, при която платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на съгласие на платеца;
3) „платец“ е физическо или юридическо лице, титуляр на платежна сметка, което разрешава изпълнението на платежно нареждане от тази сметка или, когато платецът няма платежна сметка, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане към сметката на получателя;
4) „получател“ означава физическо или юридическо лице, титуляр на платежна сметка, което е определено като краен получател на средствата, предмет на платежна операция;
5) „платежна сметка“ означава сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, използвана за изпълнението на платежни операции;
[…]
21) „съгласие“ означава изразяването на съгласие и разрешение, дадено от платеца на получателя и (пряко или непряко чрез получателя) на ДПУ на платеца, за да се позволи на получателя да предприеме събиране чрез задължаване на посочената платежна сметка на платеца и да се позволи на ДПУ на платеца да изпълни тези разпореждания;
[…]
26) „презгранична платежна операция“ означава платежна операция по инициатива на платец или получател в случаите, когато ДПУ на платеца и ДПУ на получателя се намират в различни държави членки;
27) „национална платежна операция“ означава платежна операция по инициатива на платец или получател в случаите, когато ДПУ на платеца и ДПУ на получателя се намират в една и съща държава членка;
[…]“.
6 Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Достъпност“, предвижда в параграф 2:
„ДПУ на платец, който е достъпен за национален директен дебит по дадена платежна схема, трябва да е достъпен в съответствие с правилата на обща за Съюза платежна схема за директни дебити по инициатива на получател чрез ДПУ, разположен в която и да е държава членка“.
7 Член 9 от Регламента, озаглавен „Достъп до плащания“, предвижда в параграф 2:
„Получател, който приема кредитен превод или използва директен дебит за събиране на средства от платец, притежаващ платежна сметка в Съюза, не посочва държавата членка, в която е платежната сметка, при условие че платежната сметка е достъпна в съответствие с член 3“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
8 Съгласно австрийското законодателство VKI е процесуално легитимирано да предяви иск за защита на потребителите.
9 Deutsche Bahn е железопътна компания със седалище в Берлин (Германия), която предлага възможност на потребителите да извършват резервации за международни пътувания с влак на нейния интернет сайт. За тази цел сключва с потребителите договори въз основа на общите си условия за превоз.
10 Съгласно една от клаузите, включени в общите условия за превоз, билетите, резервирани на интернет сайта на Deutsche Bahn, могат да бъдат платени с кредитна карта, чрез PayPal, незабавен банков превод или чрез директен дебит в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA). Според тази клауза последният посочен начин на плащане обаче е допустим единствено при спазване на множество изисквания, а именно платецът да е с местопребиваване в Германия, да даде съгласие за удържане от сметка в банката или спестовната банка със седалище в държава, член на SEPA, да издаде нареждане до банката или спестовната банка да извърши директен дебит и да се регистрира на интернет сайта на Deutsche Bahn. Освен това за активирането на схема за директен дебит SEPA се изисква платецът да даде съгласие за проверка на платежоспособността.
11 VKI предявява иск за преустановяване на нарушение пред Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), с който иска съдът да задължи Deutsche Bahn да преустанови използването на тази клауза в потребителските си договори. В подкрепа на своята жалба VKI изтъква, че разглежданата клауза в главното производство, според която платецът трябва по-специално да има местопребиваване в Германия, за да извърши плащане с директен дебит SEPA, противоречи на член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012, тъй като, от една страна, платежната сметка на потребителя обикновено била в държавата членка на неговото местопребиваване, и от друга страна, тази клауза създавала още по-голямо неудобство от условие, което изисква откриването от платеца на разплащателна сметка в Германия.
12 От своя страна Deutsche Bahn поддържа, че макар Регламент № 260/2012 да се отнася до доставчиците на платежни услуги, той имал за цел да защити плащанията, а не платците. Този регламент не налагал задължение на получателите на плащанията да предлагат директен дебит на всички потребители на цялата територия на Съюза. Освен това потребителите разполагали с алтернативни начини на плащане за покупка на билети на неговия интернет сайт. При всички положения изискването относно местопребиваването на потребителя било оправдано. Всъщност за разлика от другите схеми за плащане при на схема за директен дебит получателят нямал никаква гаранция за плащането от доставчика на платежните услуги.
13 С решение от 13 юли 2016 г. Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) уважава иска на VKI по отношение на потребителите с местопребиваване в Австрия, като отбелязва, че посочената клауза противоречи на член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012.
14 Във въззивното производство с решение от 14 март 2017 г. Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена, Австрия) отменя това решение и отхвърля иска на VKI с мотива, че макар член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012 да гарантира на платците и получателите на плащания, че е необходимо да имат само една-единствена платежна сметка, за да извършват национални и презгранични плащания с директен дебит, този регламент не задължава получателите на плащания във всички случаи да приемат определени платежни инструменти при уреждане на търговските си сделки с потребителите.
15 Сезиран с жалба от VKI срещу решението, Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) приема, че като забранява на платеца и на получателя да уточнят в коя държава членка е сметката на другата страна, член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012 не се насочва към доставчиците на платежни услуги, а по-скоро се прилага в отношенията между получателя на плащането и платеца и по този начин има за цел да ги защити. Макар съгласно текста ѝ тази разпоредба да забранява като критерий да се използва географското място на платежната сметка, също така е безспорно, че клауза като разглежданата в главното производство, която изключва директен дебит SEPA, когато платецът не е с местопребиваване в същата държава членка, в която е седалището на стопанската дейност на получателя на плащането, би могла да противоречи на тази разпоредба, тъй като по принцип сметката на платеца е в държавата, в която е неговото местопребиваване.
16 При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 9, параграф 2 от Регламент [ № 260/2012] да се тълкува в смисъл, че на получателя на плащане е забранено да обуслови плащането по схема за директен дебит SEPA от местопребиваване на платеца в държавата членка, в която е и местопребиваването или седалището на получателя, когато е допустимо плащане и по друг начин, например с кредитна карта?“.
По преюдициалния въпрос
17 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, която изключва плащане чрез директен дебит SEPA, когато платецът не е с местопребиваване в същата държава членка, в която е седалището на стопанската дейност на получателя на плащането.
18 Най-напред следва да се припомни, че видно от съображение 1 от Регламент № 260/2012, последният е приет в рамките на проект за създаване на единна зона за плащания в евро (SEPA), насочен към разработването на общи за Съюза платежни услуги, които да заменят националните платежни услуги по отношение на плащания в евро.
19 Съгласно член 1 от този регламент той има за цел да определи правилата за кредитни преводи и директни дебити в евро в рамките на Съюза, когато доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя са разположени в Съюза или когато единственият доставчик на платежни услуги (ДПУ) по платежната операция е разположен в Съюза.
20 Както е видно по-специално от съображения 1 и 6 от посочения регламент, предвидените с него технически и бизнес изисквания се прилагат по отношение на националните и презграничните плащания, осъществени в рамките на SEPA при едни и същи основни условия и в съответствие с еднакви права и задължения, независимо от местоположението в Съюза, с цел да се осигури пълно преминаване към общи за Съюза кредитни преводи и директни дебити и по този начин да се създаде интегриран пазар за електронни плащания в евро без разлики между националните и презграничните плащания.
21 В този контекст член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012 предвижда, че получател, който използва директен дебит за събиране на средства от платец, притежаващ платежна сметка на територията на Съюза, не „посочва“ държавата членка, в която е платежната сметка, при условие че платежната сметка е достъпна в съответствие с член 3 от Регламента, като се има предвид, че понятието „директен дебит“ е определено в член 2, точка 2 от посочения регламент като национална или презгранична платежна услуга за задължаване на платежната сметка на платеца, при която платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на съгласие на платеца.
22 Съгласно член 3, параграф 2 от Регламент № 260/2012 ДПУ на платец, който е достъпен за национален директен дебит по дадена платежна сметка, трябва да е достъпен по същия начин, видно и от съображение 9 от Регламента, за директни дебити по инициатива на получателя в съответствие с правилата на обща за Съюза платежна схема за директни дебити чрез посредничеството на ДПУ, разположен в друга държава членка.
23 Съгласно текста на член 9, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 2 от Регламент № 260/2012 на получателя на директен дебит е забранено да изисква платежната сметка на платеца да е в конкретна държава членка, когато платежната сметка е достъпна за национален директен дебит.
24 В конкретния случай е безспорно,че макар разглежданата клауза в главното производство да налага на платеца задължението да е с местопребиваване в същата държава членка, в която е седалището на стопанската дейност на получателя на плащането, а именно Германия, тя не изисква платецът да разполага с платежна сметка в конкретна държава членка. Следователно подобна клауза не е посочена изрично в текста на член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012.
25 Въпреки това съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 1 7 октомври 2018 г., Günter Hartmann Tabakvertrieb, C‑425/17, EU:C:2018:830, т.°18 и цитираната съдебна практика).
26 В това отношение е безспорно, че основната цел на Регламент № 260/2012, както бе припомнено в точки 18—20 от настоящото решение, е да определи техническите и бизнес изисквания по-специално относно директните дебити за разработването на общи за Съюза платежни услуги.
27 Освен това, що се отнася по-конкретно до специфичните отношения между платеца и получателя на плащането, член 9, параграф 2 от Регламента допринася също така за постигането на целта за високо ниво на защита на потребителите, необходимо за гарантиране, видно от съображение 32 от Регламента, на присъединяването им към SEPA.
28 Всъщност тази разпоредба позволява за целите на плащанията чрез директен дебит да се използва една-единствена платежна сметка за всяка операция в рамките на Съюза, като по този начин се избегнат разходите за поддържане на повече платежни сметки, така че, както е видно от съображение 10 от Регламент № 260/2012, правилата, свързани с бизнеса, да не създават пречки пред възможността за потребителите да извършват всякакви плащания към платежните сметки на получатели, чиито ДПУ са разположени в други държави членки в рамките на интегриран пазар за електронни плащания в евро.
29 Следва обаче да се посочи, че клауза като разглежданата в главното производство, която предвижда разграничение, основано на критерий, свързан с местопребиваването на платеца, рискува най-вече да ощети потребителите, които не разполагат с платежна сметка в държавата членка, в която е седалището на стопанската дейност на получателя на плащането. Всъщност е безспорно, че потребителите най-често разполагат с платежна сметка в държавата членка по местопребиваването си.
30 Подобна клауза следователно води до непряко посочване на държавата членка, в която да е платежната сметка, и по този начин има сходни последици с посочването на конкретна държава членка.
31 Всъщност в по-голямата част от случаите това изискване за местопребиваване ограничава достъпа до плащанията по директен дебит SEPA само до платците, които имат платежна сметка в държавата членка, в която е седалището на стопанската дейност на получателя на плащането, и следователно изключва от този начин на плащане платците, които имат платежна сметка в други държави членка.
32 Поради това тази клауза запазва посочения начин на плащане основно за националните платежни операции по смисъла на член 2, точка 27 от Регламент № 260/2012, т.е. за осъществените платежни операции между платец и получател на плащането, всеки от които разполага с платежна сметка при доставчици на платежни услуги, които се намират в същата държава членка, и следователно изключва по-голямата част от презграничните платежни операции, които предполагат, съгласно член 2, точка 26 от Регламента, доставчиците на платежните услуги да се намират в различни държави членки.
33 Следователно клауза като разглежданата в главното производство е от естество да накърни полезния ефект на член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012, тъй като лишава платеца от възможността да извърши директен дебит от платежна сметка, която се намира в държава членка по негов избор. Така тази клауза възпрепятства целта, която се преследва с посочената разпоредба и която, както бе припомнено в точка 28 от настоящото решение, е да няма пречки, свързани с бизнес правила при изграждането на интегриран пазар за електронни плащания в евро, посочен в съображение 1 от Регламента.
34 В това отношение е без значение обстоятелството, че потребителят може да използва алтернативни начини на плащане. Всъщност, макар получателите на плащания да запазват правото си да предоставят или не на платците възможността да извършват плащания чрез директен дебит SEPA, противно на твърдяното от Deutsche Bahn, в случаите, когато предоставят подобна възможност, тези получатели на плащания нямат право да обуславят използването на посочения начин на плащане от изисквания, които накърняват полезния ефект на член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012.
35 Според Deutsche Bahn от Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 година за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) №°2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 60, 2018 г., стр. 1) можело обаче да се заключи, че член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012 не се отнася до изискване за местопребиваване като разглежданото в главното производство.
36 Освен обаче че изключва от приложното си поле услуги в областта на транспорта като разглежданите в главното производство и че се прилага, считано от 3 декември 2018 г., т.е. след настъпването на фактите по спора в главното производство, достатъчно е да се отбележи, че Регламент 2018/302, който се отнася конкретно до блокирането на географски принцип, по никакъв начин не се отразява на тълкуването на член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012, както посочва генералният адвокат в точка 39 от своето заключение, при липсата на установена от законодателя на Съюза връзка между тези два регламента.
37 Deutsche Bahn изтъква също така, че изискване за местопребиваване като разглежданото в главното производство било оправдано с оглед на необходимостта от проверка на платежоспособността на платеца, тъй като рискът от злоупотреба и неплащане бил особено висок, когато, както в главното производство, директният дебит бил в резултат на съгласие, дадено директно от платеца на получателя без намесата на ДПУ на платеца или ДПУ на получателя. При тези условия получателят на плащането следвало сам да прецени риска за неплащане от страна на клиента.
38 Следва обаче да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точки 46 и 47 от своето заключение, че нито член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012, нито която и да било друга разпоредба от него предвиждат изключение от предвиденото в тази разпоредба общо задължение, въпреки че законодателят на Съюза е разгледал в достатъчна степен различните интереси на платците и получателите при приемането ѝ.
39 Както посочва Комисията в съдебното заседание, при всички положения няма пречка получателят на плащането да намали риска от злоупотреба или неплащане, като предвиди например доставката или отпечатването на билети да е възможно само след като получателят на плащането е получил потвърждение за реалното получаване на плащането.
40 С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 9, параграф 2 от Регламент № 260/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, която изключва плащане чрез директен дебит SEPA, когато местопребиваването на платеца не е в същата държава членка, в която се намира седалището на стопанската дейност на получателя на плащането.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, която изключва плащане чрез директен дебит в евро по обща за Съюза схема за директен дебит в единната зона за плащания в евро (SEPA), когато местопребиваването на платеца не е в същата държава членка, в която се намира седалището на стопанската дейност на получателя на плащането.
Подписи